Лечебните свойства на билките са известни от векове. Данните за лечебните методи на американските индианци, римляните, египтяните, индийците, персите и евреите показват, че билките са били широко използвани за лечение на практически всички познати заболявания. От гледна точка на историята, не съществува ясно разграничаване между използването на растенията за храна и за медицински цели. В азиатската традиция билките се използват за постигане на равновесие и хармония в цялото тяло. Те се вземат ежедневно като предпазна мярка, а не като лечение, след като вече се е появило заболяване. Лечебните билки често се добавят към храната като подправки и основни продукти.



Според китайския писател и учен Лин Юган, за китайците лекарството и храната са едно и същи нещо, защото, което е добро за тялото, е лекарство, но същевремнно и храна. Всички народи от коренното американско население имат свои традиции в билколечението, според населяваната от тях географска област. Общ за всички тях е духовният смисъл, който се придава на събирането и приложението на билките и много народи използват едни и същи билки и за лечебни и за ритуални цели. Преди събирането на растенията се изричат молитви и се принасят жертви на земята и на духа на растенията.Използваните в лечебни церемонии билки не се изхвърлят, а се полагат почтително обратно в земята. Подобно на азиатците, индианските билколечители се стремят да постигат равновесие в целия организъм.

Най-ранните веществени доказателства за европейско праисторическо меню (от археологочески разкопки на езерните села от неолита в Западна Англия и Швейцария), доказват че нашите прадеди са имали забележително разнообразно хранене. Една от най-важните цели на билковата медицина винаги е била опитът за лекуване на недостатъчност от минерали и микроелементи в храненето. Всички древни човешки култури са имали отношение към „зелената медицина”, която е била неделима част от техния живот и все още продължава да съществува в части от развития свят – Индия, Китай. В Северна Америка индиански билкови лекарства са били описани от научни изследователи (един учен е документирал 150 отделни билки, използвани само от индианците Оjibwa). По-голяма част от основните билкови лекарства вероятно са били открити случайно. Растителните видове с бърз и драстичен ефект – например слабителните и наркотичните болкоуспокояващи са насочили вниманието си към себе си най-рано. Вероятно и за много други билки с по-неуловими въздействия върху човешката физиология също се е вярвало от най-ранни времена, че действат ефикасно. За нас е трудно да си представим страхопочитанието, с което растенията са били опазвани през вековете, преди да се развие науката.

Преди хилядолетия древните египтяни откриват прости начини за извличане и прилагане на активните съставки, съдържащи се в растенията. В Древна Гърция през V в. и IV в. преди Христа, Хипократ препоръчва аспержите и чесъна заради диуретичните им свойства, мака като приспивателно средство и върбовите листа за облекчаване на болки и при високи температура. През I в. друг древногръцки лекар – Диоскорид, създава първата сбирка от лекарствени растения. 54 от тях и сега са в списъка на основните лекарствени растения на Световната здравна организация от 1978 г.

Дълго време обаче употребата на местните и чуждестранни растения се основава на съвкупност от повече или по-малко произволни схващания. През цялото Средновековие билколечението представлява смесица от суеверия, магически и емпирични наблюдения. От Ренесанса насам на преден план излизат учените, отхвърляйки еликсирите и другите магически лекове на алхимиците. Местните растения навлизат в масова употреба за приготвяне на отвари, запарки и мехлеми. Те съставляват основната част от традиционните лекарства, които сме наследили от това време и използваме и до днес.

В края на XVIII в. шведският химик Карл Вилхелм Шееле получава винена киселина от грозде, лимонена киселина от лимони и ябълчена киселина от ябълки. Методите му водят до извличането на първите пречистени съединения от растения, които намират приложение като лекарства. Началото се поставя с извличането на морфин от опиев мак през 1803 г., след това – на кофеин от кафеени зърна през 1819 г., на хинин от хининова кора и на колхицин от есенен минзухар, и двете през 1820 г., и на атропин от беладона през 1835 г.

В началото на XIX в. химици от Германия, Италия и Франция се заемат да открият съединенията, които са причина за известните обезболяващи свойства на кората на върбата. През 1882 г. немският фармацевт Йохан Бюхнер пръв извлича в чист вид салицин – основната съставка в кората на растението. През 1838 г. италианският химик Рафаеле Пириа получава салицилова киселина от същата част на дървото. През 1853 г. френският химик Шарл Фредерик Жерар синтезира модифицирана салицилова киселина – ацетилсалицилова киселина. Но над 40 години това остава недоразработено, докато немският химик Феликс Хофман, служител на „Байер”, преоткрива съединението на Жерар. Хофман екпериментира с баща си, страдащ от артрит, и съобщава за добри резултати. Фирмата „Байер” решава да пусне на пазара ацетилсалициловата киселина като ново обезболяващо средство и през 1899 г. я патентова. Така от върбата се ражда първото съвременно лекарство, което е сред най-важните и популярни средства в света. Постепенно растенията стават основата за развитието и създаването на едни от най-мощните средства за лечение на човешкия организъм. Така или иначе до днес много фармацевтични компании произвеждат именно синтетични аналози на растителни екстракти. Проблемът тук е, че в повечето случаи тези аналози имат доста странични ефекти, за разлика от своите оригинали (натуралните, растителни субстанции), в които природата е съобразила и качествено и количествено определените ефекти.

http://botanic.cc/home/

Снимките на билките са мои, правени в близките години. За всяка от тях съм правила отделни постинги. Който познае кои са тези билки ще има награда. Ха сега да ви видя какво сте научили:))))

 Подавам ви жокер-потърсете тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/03/29/.1011011
 

с чаша билков чай , подсладен с истинске пчелен мед...
Благодаря за споделеното с нас!

Какво хубаво съвпадение, моят ден също започва така. Бъди здрав:))))

Представяш ли си колко време е отнело на древните хора, докато разберат коя билка за какво е полезна?... Сега ние живеем... наготово. И пак не живеем добре...
Приятна вечер, с дъх на билки!...
ПП: Може да си сложиш под възглавницата лавандула - за спокоен сън... :))

Моят ден завършва така, както вашият започва :)))
Чаят е с билки от 3 планини Рилски риган, Пиринска мента и Старопланинска мащерка.
Без да споменавам малките кристални глътки ром, мартел или метакса, които се добавят понякога на сладка приказка край огъня.
Има нещо вълшебно в скиталчеството сред поляните с билки и ритуално в брането и съхраняването им.
Мисля, че Природата-майка благославя точно избрани хора за това. Като Теб! :)))
Имам един чуден детски спомен /разказвала съм ти го под един друг постинг/ за селце, каручка с билки и тичащи след нея деца. Още помня онзи аромат.

Каркаде и Ройбос.Но имам още пет шес най - различни.Никога не правя сметка кой за какво ще ми помогне- по- важното е че по -добре от кафе.

Мисля, че нашите изисквания към живота са твърде големи, станали са саможиви и за това не сме щастливи. Навремето хората са се задоволявали с къде по-малко неща, общували са повече и са живеели в хармония с природата.Лавандулата е страхотна билка, но вече не се среща като диворастяща, за това не съм я снимала. Под възглавницата е хубаво да се слага също шишарки хмел и цвят от жълта комунига. Поздрави!!!

Аз също завършвам деня с чаша чай, но без мед, изпивам това, което е останало от сутрешния чай, а ако не е останало -пия от новия. Обикновено го правя вечер, тъй като съпруга ми сутрин излиза рано и така билките пускат достатъчно за лечебни цели. Моите билки са Макоцевски, но напоследък Самодивата Димка ми праща от нейните, които са комплекс по рецепта от стари ловешки билкари и включва билки от всички планини в България. Решила е да ми стопи камъка в жлъчката с тях. Аз обичам експериментите и ги пия отскоро най-старателно. Хубави спомени имаш, но това не си го спомням, ех...старост- нерадост :)))

Каркадето е тонизиращо, то е от вид роза до колкото си спомням. Ройбоса също присъства в моята билкова аптечка, заедно с Хъни Буш. И двата чая са чудесни и внасят разнообразие. Не трябва да се пие един и същи чай за профилактика. Ако се прави това организма се насища с едни и същи вещества и после няма полза от това. Трябва да се редуват с други билки.

има билка :))))))))

Поздрав
Валя

Така е, но трябва преди всичко да ги разпознаваме. За това пиша за тях, снимам ги и ви предавам моя опит. Много искам да бъдем по-здрава нация и да не забравяме как са се лекували нашите деди. Има много болежки, които могат да се лекуват с билки, а много от нас бързат да преминат към лекарствените средства. Билките ни снабдяват с естествени витамини и минерали, които най-добре се усвояват от организма. През зимата си правя питие от плодове от шипки, глод и трънки и се чувствам много бодра, няма после пролетна умора. Профилактика с билки е най-доброто, което можем да си осигурим сравнително евтино за сега.В Америка например билките са много скъпо удоволствие.

От билки не разбирам, но от подправки - да! Царица съм на подправките! Обажавам босилек, мащерка, шафран и канела. Понеже много внимавам в твоите часове, вече си мисля, че правилните билки са ме избрали :)))

Билките още първобитният човек ги е плзвал когато са били единственото възножно лечебно средство в древните времена! Дори и дивите животни знаят с какви лечни треви да се хранят когато се разболеят.
Аз съм твърдо за фитотерапията и е за предпочитане, когато е възможно!

Всички подправки са и билки най-важната подправка е магданоза! Без подправките храната няма да е вкусна нито здравословна. В подправките има ценни витамини минерали и други полезни вещества! Има някои ястия, които си искат своите подправки като боба джоджена , рибената супа девисил, трушията целината, манджите лука.

Третата снимка е на мащерка, много я харесвам, едно от любимите ми чайчета, а канелата някой ден ще напиша нещо. Моите пра-пра-пра деди са донесли босилека от Тибет, по време на голямото им завръщане на балканите.

Така си е, наблюдавала съм котките ми на Макоцево как си търсеха определени тревички и си ги похапваха редовно. Фитотерапията винаги е възможна, но най-действена е при профилактиката, хроничните болести и фазата на доизлекуване. В острите фази на заболяването е нужна по-голяма концентрация на химичните съставки и се прилагат екстракти и лекарствени средства.

Усетих живителния дъх на пролетта.

С това вълшебно име носиш чаканата ранна пролет!

Поздрави!

Аз пък използвам уиски и бира, също добре действат и имат история зад гърба си. :)

Тя моята сестричка ранната пролет вече се развилня:))) Пратих й писмо да идва по-бързо, че много блогери ме питаха за нея, имаше стихове "очакване за пролет" и като й ги пратих не се удържа и довтаса :)))

Приятно е да имаш тази дарба на опитът натрупан от вековете и че го споделяш с нас!
Поздрави!!!:)))

О, то и аз не се отказвам да пийна една 50 гр. уиски при случай, а бирата върви много през лятото, наскоро някъде прочетох, че траките са произвеждали бира, та история има за всичко. Ти си пийни сутрин чайче за прочистване, пък вечер наблегни на любимите си питиета, важното е да не прекаляваш, средният път е най-добрия, казват мъдреците. Ако все пак ти се случи да прекалиш, запомни добре-чай от билката камшик(втората снимка) помага за отрезвяване и премахване на последици от махмурлък като гадене,повръщане, главоболие и т.н. Пияниците от с.Макоцево ме светнаха за тези му свайства, няма грешка, там му викат "бич".

хората са използвали и опознавали лечебните свойства
на растенията ... Спомних си за индианците и техните
лечители - колко болести са лекували с растения и
колко умело са съчетавали билките за необходимия ефект .
Благодаря ти за чудесната информация и хубавите снимки .
Поздрави и прегръдки от мен !

Може и да имам някаква дарба, но започнах да се занимавам с това от необходимост. Големият ми син до като порасне много болести изкара в детската градина и го съсипаха от антибиотици докторите. В един момент си казах, че сигурно има и друг начин и започнах да се интересувам от алтернативни методи на лечение. Най ми допадна билколечението, пък и го комбинирах с разходки всред природата.Така постепенно навлезнах в тази материя. Последните години реших да споделя опита си, няма да го нося на оня свят я. Младите хора трябва да познават диворастящите билките, защото ще дойде време, когато няма да има кой да им ги доставя, старите билкари си отиват един по един. Пуснали са чайчета в кутии на биопрограма, но тези билки са култивирани, отглеждат се както зеленчуци. Силата на диворастящите билки е несравнима с култивираните. Поздрави!!!

Те и траките са се лекували с билки. Спомням си, че Павката беше написал специален постинг за това.

обичам билките и си бера тези, които познавам..
особено мащерка...суша си я на букетчета пред прозореца...
и ухае така приятно...най-сърдечен поздрав за теб..

Идва пролетта... ти си добричка и знаеща и ще ни информираш, кога кой билки са готови за бране.
Поздрави, Къснапролет!:)))

На третата снимка се вижда мащерката и моята кошничка, пълна с еньовче. Поздрави!!

През март се берат само корените на билките, още преди да са цъфнали, но трябва да знаеш къде са, а това става с предварително маркиране, иначе по-трудно се разпознават. Чудя се, дали си струва да продължавам да ви занимавам с билки. Никой не е отговорил на въпроса ми в края на постинга и почвам да си мисля, че излишно се хабя да пиша за билките, май няма голям интерес.