Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
26.02.2012 12:02 - 95 години от рождението на Константин Канев
Автор: kasnaprolet9999 Категория: История   
Прочетен: 8769 Коментари: 25 Гласове:
32

Последна промяна: 26.02.2012 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Константин Илиев Канев е роден на 26 февруари 1917 г. в с. Момчиловци  ( в миналото с наименование Горно Дерекьой), Смолянско. През 1939 г. завършва Духовната семинария в Пловдив. През 1941 г. става свещеник на с. Момчиловци. Оттогава започва сериозни проучвания на историята на родния си край. Пише разкази и очерци, които Николай Хайтов забелязва и започва да публикува в списание „Родопи”. Работи на Канев са публикувани и в списание „Фото” – това са очерци за първите фотографи в Родопите.

През 1975 г., пак с подкрепата на Хайтов, излиза големият му труд „Миналото на с. Момчиловци, Смолянско. Принос към историята на Средните Родопи”, издателство на Отечествения фронт. (Оригиналът, който понастоящем се съхранява в Смолянския архив, е 2000 страници. От тях са отпечатани 600.) По-късно публикуваните в списание „Родопи” разкази на Канев са събрани и издадени в книгата „Родопски сказания” 1983 г., изд. „Георги Бакалов”, Варна.
Канев е автор на още един сборник разкази – „Юдина ела”, 1988 г., изд. „Хр. Г. Данов”, Пловдив.
Вече след смъртта на големия писател и краевед се появява издание на събраните му разкази – “Родопски сказания” /2004, Смолян/. Константин Канев е член на СБП.
Умира на 29 юни 1998 г.
По случай неговата годишнина Ви представям един от най-хубавите му разкази от книгата “Юдина ела. Действието се развива в с. Горно Дерекьой (сегашно с.Момчиловци).

image
КУЧЕШКА ГЛАВА

Костантин Канев

Горномахаленци си направиха нова черква. Покриха я с каменни плочи от Караманжа, а вътре я окичиха с дърворезби и икони, но стените й бяха чисто бели и трябваше да се изографисат, както старите черкви и манастири. По онова време селата в Ахъ Челеби се надпреварваха коя нова черква да бъде по-хубаво “изписана”. Тайно и явно черковните ктитори пишеха писма, пращаха хора да канят прочути зографи за украса на храмовете.
Анастас Райчев беше заможен, умен и родолюбив горномахаленец. След Радич кехая той стана главен настоятел на черквата. И понеже си имаше кусурчек – лесно се ядосваше, викаше и кряскаше, селото го дамгоса с името Дели Настас.

Дели Настас бе научил, че в Самоков и Дупница има много зографи, затова една сутрин яхна коня си и потегли към тия два града. В Самоков не намери нито един зограф – всички бяха плъзнали из страната. Самоковци го препратиха в Дупница с препоръка да търси иконописеца Димитър Христев. Дели Настас го намери в една селска черква с две чирачета, покачен на върха на висналите скели. Очакваше да срещне стар, мъдър и улегнал мъж, защото зографите се смятаха за необикновени хора, надарени с чудна сила и небесна дарба, но видя млад момък-белодрешко с фустанела, в цървули и овчи кожух. Беше висок и строен, погледът му – орлов и проницателен, а усмивката – блага. Дели Настас хареса младия зограф, харесаха му и светците по стените, изписани от неговата ръка. Замоли го той, заобещава му много неща, запридумва го за голяма печела в неговия край.

- Чакайте ме другата година! Имам спазарени три черкви за работа – му рече зографът.
- Без зограф нема да се върна в село – отвърна дерекьоския настоятел.

- И тези хора са мераклии, байно, чакат ме от четири години.

- За едно лето ти ще изпишеш нашата черква и тогава се върни да довършиш тази – настояваше Дели Настас.

И наистина, той чака две недели зографа да довърши работата си и го подбра със себе си. Димитър се качи на своя сив кон, окичен и огизден от “глава до ноги” – челото и гривата му бяха боядисани с червена боя, копитата и опашката му бяха също каносани. Сребърни юзди дърпаха буйното животно, две кожени дисаги бяха преметнати на седлото му. Зографските бои и четки натовариха на Делинастасовия кон. Тръгнаха двамата, а след тях и двете чирачета.

Три дни пътуваха и когато наближиха Горна махала, Дели Настас прати хабер да ги посрещнат под Чакороския бук. Там беше и неговата къща. Случи се Тодоровден. Цяло село се беше събрало, а около бука се виеше първото летно овчарско хоро. Юрнаха се съборяните да посрещнат големия гостенин, писнаха гайдите. Димитър, яхнал коня си, приличаше на младоженец без невеста. Хората веднага разбраха, че зографът е ерген и почнаха да подмятат: “Сега те срещаме като зет, а ще те изпращаме с невеста.”
Нея вечер Димитрий зограф гостува на баш настоятеля Дели Настас. Вечерта тук се събраха селските старейшини да посрещнат и спазарят зографията на новата им черква. Уговориха се за седем хиляди гроша. Накрая писна отново гайдата. Сред гостите от време на време със свян влизаше едно деветнадесет годишно момиче, взимаше с машата въглени от жаравата и подаваше на старците да запалят лулите си. И Димитрий зограф извади тютюневата паласка; развърза я и извади голяма кехлибарена лула, украсена със сребро и бакър, натъпка я с дупнишки кадаиф тютюн и подаде паласката на всички да го опитат. Девойката грабна машата, взе въгленче от огнището и чевръсто го сложи в лулата на гостенина! Изненадан я погледна зографът в лицето, а то не бе лице, а червена ябълка. На страните й трепкаха две трапчинки, а черните й очи дяволито светнаха, когато се срещнаха с неговите. Всички гости с възхищение погледнаха стройната Делинастасова мома, доволни от сторената чест на знатния гостенин.
- Бре, Настасе, ти си благат баща, щом имаш такова женско чедо, да ти е жива и здрава момата – обадиха се някои от първенците.

- Как те зоват, момиче? – запита зографът.

- Куда! – отвърна момата.

- На колко си години?

- На деветнайсет. По света Варвара ще навърши двайсет – отвърна майката вместо нея.
- Златарка ще я правиме, снаха ще ни стане – подхвърли Куртю Бабугерски, чието братово момче я искаше за невеста.

- Ние не сме се събрали тази вечер в моя дом да главим и женим дъщеря ми, а да пазариме и изографисваме новата черква – сърдито се намеси в разговора Дели Настас.
След малко хората станаха да си ходят. Домакинът накрая смъмри дъщеря си, че е дошла в горния кьошк. На другата сутрин гостите нарамиха дисагите и влязоха в новата черква. По нареждане на Дели Настас, на зографа трябваше да се намери подслон близо до черквата. Чираците му подред щяха да хранят, поят и чешат коня му в яхъра на Дели Настас.

Дели Настас бе и кехая, та остави зографа на другите селски първенци, пък той тръгна да урежда стада и мандри в Чуфажицката планина и рядко си идваше в село.
В новата черква направиха скели. Димитрий зограф първо се покачи на високия свод и го направи “синьо небе”, а след това изписа по него стотици малки и по-големи златни звезди. Сред “небето” измайстори бога Саваота с разперени ръце, потънал в облаци, а около него ангели с трепкащи криле. На сводовия фриз, над колоните, постави светци и апостоли – най-младият, св. Тома, изписа с дюлгерски аршин и гуния в ръце. На двете стени извая Богородици, погребение и възкресение Христово. На черковния балкон пък изписа Каин как убива Авеля, а над южните врата – “страшната чума”, неотдавна преминала през селото. Нарисува я като старица с едно око, изкривена уста, облечена в дрипи, стъпила върху черепи, а около нея измрели майки и деца.

Младият зограф през ден-два ходеше да види любимия си кон. И тук срещаше погледа на хубавата Куда. Селските юнаци, старите жени и селските първенци му бяха казали, че първата мома в селото е Куда Настасоска – като нея няма друга, ни в Горна, ни в Долна махала. Много ергени въздишаха по нея, че беше хем висока и черноока, хем обичлива. Гледаше я Димитър на хорото, гледаше го и тя!

Беше топъл летен ден. Цяло село бе излязло в планината да коси ливадите и жъне натежалите ниви. Дели Настасовци бяха отишли да жънат жълта жътва в Чуфажицката планина. Хубавата Куда всяка неделя идваше в село да изпича по две пещи хляб за аргатки и овчари в планината. Димитрий зограф отиде веднъж по пладне да види коня си и там завари Куда сама.

Тя подлагаше хляба в пещта и като го видя, ръцете й трепнаха. Устата й пресъхна, главата й цялата шумна, но това изглеждаше на Димитър още по-пленително. Като я наближи, иконописецът се спусна и я хвана за ръката, но момичето се подплаши и побегна. Скри се в къщата, залости портата, но се показа от кепенците.
- Искам та, Кудо, искам та за невеста! Ако те не взема, ке умра за тебе – заговори й Димитрий на пресекулки.

-И я та галям, зографино, и с тебе ще дойда – отговори му тя, грейнала цялата от щастие.
От този ден Куда с нетърпение чакаше да се върне в село, хляб да изпече и да се види с младия зограф.

Минаха се две-три недели, жетварите се прибираха от планината. Останаха Куда и майка й да дожънат нивите. Една сутрин Куда със страх и вълнение каза на майка си, че младият зограф я поискал за невеста и че му е дала дума да тръгне с него. Майката изпусна сърпа и паламарката, седна в нивата и през плач заповтаря:
- Кудо, пуста Кудо, че как можа дума да му дадеш, без да питаш ни баща, ни майка?
- Дадох му я, маю, дадох, харесвам го, той ще е!

- Ами такъв хубав Райчо, първия юнак в село, луд ходи за тебе, оставя ли се, дощерю? Тятю ти душа дава за него…

- Хубав е Райчо, маю, ала зографа е още по-хубав. Той ми украде сърцето.
- Къде ще идеш, дъщерю моя, в чужда земя незнайна, нах Дупница за пукница? Кой там ще ти е майка, тятю, брат и сестра?

Много нощи Кудината майка не затвори очи, сън не я хвана, хем тревоги, хем и от радост, че има такава мома да я искат зографи и златари.

А Димитрий бе щастлив, че ще отведе първата мома от селото и ще смае цяла Дупница с нейната хубост. В църквата рисуваше със сила и мерак образи и икони, от хубави по-хубави. Нарисува и св. Неделя и на нея тури Кудиното лице и Кудината снага. Бързаше Димитрий да свърши зографията, че да се върне в Дупница със своята избраница. Цялото село вече знаеше за тяхната обич, облажаваше ги и им се радваше.
Само един юнак – Райчо куюмджи от Голямската махала – страдаше. Черни му бяха дните и кошмарни нощите. Хляб не ядеше, вода не пиеше, сън не го хващаше. В яд и мъка лееше и чукаше бялото сребро, ваяше гиздила – гердани, обеци и чапрази от хубави по-хубави. Но звънът не го радваше.

Влюбеният зограф често излизаше на хорото и го заводваше. Кършеше снага в бялата фустанела, клякаше, ставаше и удряше крак по шопски. След това развързваше голяма пунгия, изваждаше цяла жълтица и я даваше на слисания от необичайната щедрост гайдар. А Райчо куюмджи трепереше от яд и обида. След зографа и той се хващаше и повеждаше хорото и изваждаше от пояса си бели сребърни синджири с навързани топчета по тях. Дигаше ги високо, дрънкаше и разплиташе хорото, та ставаше на пет дипли. Накрая и той изваждаше жълтица. Вдигаше я високо и се провикваше да го чуят всички: “И ние сме майстори, и ние гиздила ковем и изографисваме, и ние лири имаме и на гайдаджии плащаме!” В този момент хората съчувствуваха на Райчо и им беше криво, че един шоп от Дупница ще им вземе баш момата да я води през девет села в десето.
Но Куда иначе мислеше; тя не поглеждаше Райча, очите й бяха обърнати все към зографа. Златарят й прати изящен пръстен, не го погледна, върна му го. И Райчо реши да изкаже мъката си на Кудиния баща. Дочака го един пазарен ден в Четак, тръгнаха заедно към село и му рече:

- Стрико Настасе, твоя Куда ще върви невеста в Дупница със зографина, знаеш ли или не знаеш?

- Рахат бивай, Райчо, Куда жива нема да иде в Дупница! – отвърна бащата с яд.
В къщи пристигна тъмен потъмнял, но никому нищо не рече. Младият зографин, до скоро мил и драг, сега му стана омразен и противен, защото бе размътил главата на хубавата му дъщеря. Сега бързаше да му се наплати, та час по-скоро да се маха от селото.
Цяло лято зографът работи в Горномахленската черква. Тя ставаше от ден на ден по-гиздава. Хората влизаха в нея и плакнеха сърцата си в образи и багри. А Димитрий не забравяше образа на момичето, което тури въглен в сърцето му още първата вечер в бащината й къща.

Но дойде вече време да яхне хубавия си кон и да си тръгне. Чакаше и Куда с него да прехвъркне през Рожен, през планината за незнайна Дупница. Трябваше да получи благословията на строгия си баща, но кой смееше да му спомене за това? Цял месец майка и дъщеря умуваха как да му рекат.

Най-сетне една вечер Куда се престраши, пристъпи към баща си и кротко каза:
- Тятю, дай да ти целуна ръка!

- Давам ти я, дъщерю, целувай – рече Настас и подаде ръката си.
- Тятю, целувам ти ръката и та питам съгласен ли си да ида с Димитрий зограф в Дупница? С него ми е сърцето, тятю, недей ни разваля намисленото. Каматен е Димитрий, радостлив е, видиш ли каква черква изографиса?

- Какво му харесваш, дощерко, та си полудяла с него да вървиш? Шопския ли му лаф, белата му фустанела или боядисания кон? – запита бащата.

- Него харесвам, тятю, него и майсторлъка му!

 

Краят на този разказ вижте тук:

literaturensviat.com/

"Вчера нашият известен блогер Коста направи постинг за Канев, в който сподели и лични впечатления:
Доста пъти съм се виждал с този човек. Първата ни среща бе на една Черешова задушница преди много, много години, когато закъсняхме с минути и службата бе започнала. Човек на мястото си, как води службата този човек. После ни показа църквата, строена от негови роднини, музея. По време на едно екскурзионо летуване оранизирах посещение /пеша/ от хижа Хайдушки поляни до селото му и обратно, за да видят хората този човек и какво е направил за хората си. Жив спомен за мен остава една от срещите ми с него на превала над селото, където пътят слиза по долината на приток на р. Малка Арда към с. Виево. Канев бе този ден в отличо настроение и свири дълго на кавал и гайда. Използвахме курса за да прегледа той параклисите горе на превала, зад който започват помашките села. Показваше ми проходите, по които са минавали овцете на път за зимните паши, но и аз го шашнах, като се оказа че ги познавам всичките и дори върховете над тях и селата зад тях. Переликският дял е възлюбен от мен туристически район....
Канев, като божий служител е погребан  в двора на църквата, строена от роднините му. При влизане в двора й гробът му е от ляво пред входа й. Поклон пред паметта на този велик човек. Да напише „Миналото „ той бе вдъхновен от делото на друг велик негов земляк, Всил Дечев, а за да достигне то до нас, заслугата е на друг велик родопчанин, Николай Хайтов. На много хора Хайтов помогна с каквото можа, я един промил от неговия дух е в мен."
planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/02/25/v-pamet-na-konstantin-kanev.909154

Днес е Сирни Заговезни, ден за искане и даване на прошка.
Никога не е късно да поискаме прошка, но ако закъснеем няма да има кой да ни я даде. Днес е ден за прошка, такава е традицията, но ние трябва да сме наясно, че прошка се иска, когато любовта/ обичта е наранена, но все още жива в човека, от когото я искаме. Много е трудно, да кажеш извинявай, когато си сгрешил, само силните духом хора го могат. Прошка се иска, когато си осъзнал грешката си и си обещал първо пред себе си, а после пред другия, че това повече няма да се повтори.
Още по-трудно е да се прости. Освен много обич, трябва и вяра в добронамереността към човека, който иска прошка. Да повярваш в някого отново е много трудно, но не и невъзможно.
В този ритуал има нещо много възвисено и пречистващо и за двете страни. Който го може нека бъде благословен.

Простете ми, ако с нещо съм ви обидила, волно или неволно. От своя страна прощавам на всички, които още не са се научили да разпознават билките, други прегрешения за сега не сте направили :))))







Тагове:   Момчиловци,   канев,


Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitkaloto - Нищо не знаех за този човек. Изне...
26.02.2012 12:31
Нищо не знаех за този човек.Изненадам съм.Благодаря ти!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Аз също не бях чувала, но наскоро ...
26.02.2012 13:16
Аз също не бях чувала, но наскоро прочетох разказите му от "Юдина ела" и бях смаяна от автентичното представяне на българските обичаи и живот на обикновените българи. Вчера Коста-planinitenabulgaria, направи един постинг за него, като сподели и интересни лични впечатления.
цитирай
3. magnoliya - Поздрави за поста! Хареса ми р...
26.02.2012 14:10
Поздрави за поста!
Хареса ми разказа, харесаха ми и клиповете!
Приятни Сирни Заговазни!
цитирай
4. bojo12345 - Ог твоя постинг и от този на Коста вчера ...
26.02.2012 14:28
Научих за този свещенник и писател.Много пъти съм минавал през красивото родопско село Момчиловци.За по интересно пътуване до Смолян от Пловдив
минавам през Лъки и Момчиловци.Следващия път снециално е се отбия до
черквата за да запаля свещичка за Константин Канев.
цитирай
5. stela50 - От постинга ти научих за този човек , Късна Пролет ...
26.02.2012 14:50
Благодаря ти за представянето , за хубавия разказ и клипове .
Прости ми , ако неволно съм сгрешила пред теб !
Хубав ден !
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Поздрави за поста! Хареса ми р...
26.02.2012 14:55
magnoliya написа:
Поздрави за поста!
Хареса ми разказа, харесаха ми и клиповете!
Приятни Сирни Заговазни!


Много се радвам, днес е и прошка и по този повод те моля да ми простиш, ако съм прегрешила с нещо към теб.Поздрави!!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Научих за този свещенник и писател. ...
26.02.2012 14:58
bojo12345 написа:
Научих за този свещенник и писател.Много пъти съм минавал през красивото родопско село Момчиловци.За по интересно пътуване до Смолян от Пловдив
минавам през Лъки и Момчиловци.Следващия път снециално е се отбия до
черквата за да запаля свещичка за Константин Канев.

Коста ми даде книгите на Канев миналата есен и благодарение на него се запознах с неговото творчеството и биография. Непременно запали една свещичка и от мен за този свят човек.
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Благодаря ти за представянето, за ...
26.02.2012 15:00
stela50 написа:
Благодаря ти за представянето , за хубавия разказ и клипове .
Прости ми , ако неволно съм сгрешила пред теб !
Хубав ден !

Коста ми даде книгите на Канев миналата есен и благодарение на него се запознах с неговото творчеството и биография. Простено да ти е, прости ми, ако съм прегрешила пред теб.
цитирай
9. mt46 - Поздрав за постинга!
26.02.2012 16:23
И прощавай, Невенке!...
цитирай
10. planinitenabulgaria - Поздрави за постинга, Невена!
26.02.2012 16:46
Прошка от мен имаш в момента, в който посетиш с. Момчиловци и направиш вдъхновен постинг за него.
Коста
цитирай
11. kasnaprolet9999 - И прощавай, Невенке!. . . Простен да ...
26.02.2012 16:50
mt46 написа:
И прощавай, Невенке!...


Простен да си. Не знам дали си забелязал мотото на моя блог, който показва отношението ми към грешките, които допускаме в живота и общуването. "Човек трябва да е достатъчно голям за да признае грешките си, достатъчно умен за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи" Джон Максуел. Човек трябва да е достатъчно смел, за да ги сподели и ако не се чувства силен, да потърси помощ-това е от мен.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Прошка от мен имаш в момента, в който ...
26.02.2012 16:53
planinitenabulgaria написа:
Прошка от мен имаш в момента, в който посетиш с. Момчиловци и направиш вдъхновен постинг за него.
Коста


Е, ще трябва да почакам, до като отмине "голямата вода", че току виж сте ме похарчили в някое наводнение, там язовири на мутри колкото искаш:)))) Виж какво се случи днес, а какво ли ни чака като се затопли още малко:
http://reporter.blog.bg/novini/2012/02/26/plovdivsko-se-razmina-s-goliamo-navodnenie.910204
Иначе наистина би ме било много интересно да отида там и да разгледам това село, църквата и да направя хубави снимки.
цитирай
13. 4aiotgluhar4e - Нямаш равна!
26.02.2012 17:24
Прочетох, колкото да разбера, че този постинг, особено разказът, трябва да се чете много пъти, бавно, като буквар. Благодаря ти за това знание!

Искам прошка, давам прошка и те прегръщам :)
цитирай
14. kasnaprolet9999 - 4aiotgluhar4e -
26.02.2012 17:28
То всичките му разкази трябва така да се четат и когато Коста ми ги даде рече да ги чета по един на ден, ама аз нали съм си вироглава четях по три-четири:)))
Простено да ти е и силно те прегръщам.
цитирай
15. sande - Поздрави за това представяне н необикновения, голям българин Канев!
26.02.2012 21:22
Разказът е много български, автентичен, "хайтовски", родопски, със стародавна патина..

цитирай
16. kasnaprolet9999 - sande
26.02.2012 22:14
И другите му разкази са такива, четат се със затаен дъх и сякаш действието се развива пред очите ти. Радвам се, че ти хареса.
цитирай
17. tota - Поздрави, Невена!
26.02.2012 22:44
Чудесно представяне!

Простено да ти е! Прости! И Бог да прощава!

Прегръдка!
цитирай
18. kasnaprolet9999 - tota
26.02.2012 22:46
Благодаря за оценката. Простена си, въпреки че няма за какво, ти познаваш доста билки:))))
цитирай
19. mariniki - и аз не знаех нищо за този човек...
27.02.2012 10:32
благодаря ти, че ни го представи...
разказът е много вълнуващ..
светъл ден за теб..
цитирай
20. yuliya2006 - ЗНАЕШ ЧЕ ВИНАГИ КАЧВАМ ТВОИ ПОСТ...
27.02.2012 10:43
ЗНАЕШ ЧЕ ВИНАГИ КАЧВАМ ТВОИ ПОСТИНГИ В ГРУПАТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ" ЗА ДА ОТКРИВАТ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ ТЕЗИ ЦЕННИ НЕЩА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
21. kasnaprolet9999 - благодаря ти, че ни го представи. . . ...
27.02.2012 12:23
mariniki написа:
благодаря ти, че ни го представи...
разказът е много вълнуващ..
светъл ден за теб..

Аз също не бях чувала за него, но наскоро прочетох разказите му от "Юдина ела" и бях смаяна от автентичното представяне на българските обичаи и живот на обикновените българи. Поздрави!!
цитирай
22. kasnaprolet9999 - ЗНАЕШ ЧЕ ВИНАГИ КАЧВАМ ТВОИ ПОСТ...
27.02.2012 12:25
yuliya2006 написа:
ЗНАЕШ ЧЕ ВИНАГИ КАЧВАМ ТВОИ ПОСТИНГИ В ГРУПАТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ" ЗА ДА ОТКРИВАТ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ ТЕЗИ ЦЕННИ НЕЩА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


Радвам се, че продължаваш с тези проекти. Желая ти крепко здраве и много любов.
цитирай
23. pevetsa - Благодаря Неве че сподели за този ...
28.02.2012 13:38
Благодаря Неве че сподели за този Достоен Българин и Човек!
Благодаря ти и прости на мен грешника, ако с нещо съм те нагрубил и натъжил.
И бъди благословена Кралице на билките :)
Алекс
цитирай
24. kasnaprolet9999 - pevetsa
28.02.2012 17:45
Благодаря, простен да си:)))
цитирай
25. daan - ЧЕСТИТА БАБА МАРТА:)
01.03.2012 06:26
ТИ ПОСАКУВАМ ПРЕУБАВА НОВА СЕЗОНА:)
МНОГУ УСПЕХ, БЛАГОСОТОЈБА И ЉУБОВ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13989326
Постинги: 846
Коментари: 16435
Гласове: 41225
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031