Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
09.04 18:59 - Билки, наименованията на които започват с буквата Х
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1102 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 09.04 19:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Навън ухае на пролет, цъфтят цветя, билки и дървета. Самобайки, пролетни жълтурчета, мускари и великденчета, в компанията на иглики, зюмбюли, нарциси и лалета ми радват очите в моята малка градина. Но най-голямата ми радост е малкият ми внук Калоян, който стана на година. Дано децата и внуците ни да растат в мирна България. Обществото ни се е разделило на две и всяка от тези общности имат противоположни представи как да запазим мира у нас и в Европа. Социалните мрежи ще се взривят още малко от спорове и заплахи и това няма да завърши добре. Затова повече няма да коментирам политическата обстановка и да излагам своите виждания и се надявам в един момент духовете да се успокоят.

Днес ще ви покажа албума с билките, започващи с буквата Х , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.

image

1.Хвойна синя (Juniperus Communis L.)
Снимка: Невена Босилкова
Представляа вечнозелен храст или ниско дърво високо до 12 м., с неправилна или конична корона. Кората е сивокафява. Листата игловидни, твърди; събрани в прешлени по 3; дълги 10-15 мм, широки 0,7-1 мм; отгоре плитко жлебовидни, с бяла, непрекъсната в горната си част ивица - образувана от устици; бодливи.Плодчетата (наричани още галбули) са кълбести, синкавочерни, често с восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър. Цъфти май-юни, а плодовете узряват през есента на следващата година.
Върху горната част на игловидните листа има непрекъснатата бяла ивица, по което обикновената хвойна се различава от червената, при която върху листата има две надлъжни ивици.

Употребяема част: В съвременната медицина се използуват месестите „плодчета" (Fructus Juniperi).Те се събират през есента (от септември до ноември), след узряването им. Тъй като плодовете узряват втората година, на едно и също растение може да има и зелени и зрели плодове. Узрелите плодове се събират чрез разтърсване на растението върху брезент. Сушат се на сянка или в сушилня до 35° С при добра вентилация. Изсушените плодове отвън са виолетово-черни, а отвътре са тъмнозелени. При сдъвкване имат приятна миризма и сладникав вкус.

Лечебно действие: Диуретично и дезинфикационно на пикочните пътища, противовъзпалително (маслото от хвойна се използва при ревматични заболявания за разтриване на ставите), спазмолитично, нервноуспокояващо, отхрачващо, улесняващо храносмилането. Плодчетата регулират уратната обмяна при подагра извън пристъп.
Приложения:
•пикочогонно при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур;
•при болки в ставите, хроничен ревматизъм с болки и отоци;
•при някои чернодробни и кожни заболявания;
•неврози, невралгии, тендовагинити, миалгии;
В българската народна медицина плодчетата на хвойната се използват при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при водянка, затруднено уриниране, лош дъх в устата, оригвания и киселини в стомаха, оскъдна менструация, подагра, кожни обриви, ревматизъм. Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/03/15/gorski-plodove-obiknovena-hvoina.511600?fbclid=IwAR2nXmb0JG1zhOQY1nf8XRdhrk5MH_ft6HxTQfIjkE_6wh0pp_tNEToFNoA

image

2.Хвойна червена (Juniperus deltoides)
Снимка: Мехмет Местан

Храст или до 10 м високо дърво. Листата са игловидни, бодливи, разположени върху клончетата в прешлени по три. От горната си страна листата имат жилка, почти достигаща върха им, странично на нея от двете страни са разположени по една бяла успоредна ивица, докато при другия близък вид, синята хвойна, жилката достига до средата на листа и белите ивици се сливат в една в горната половина на листа. Червената хвойна е единствения български вид хвойна, при който узрелите галбули са червени. Цъфти февруари-май.

Като билка се използват галбулите (плодчетата). Използват се подобно на галбулите на Обикновената хвойна.
В последно време, според някои автори, Червената хвойна, която се среща в България, се отнася към наскоро описания вид Juniperus deltoides R. P. Adams [Асьов, Б & А. Петрова., ред. 2012. Конспект на висшата флора на България, БФБ].
https://bgflora.net/families/cupressaceae/juniperus/juniperus_oxycedrus/juniperus_oxycedrus.html

Употребяват се плодовете, листата и кората на стеблото на растението.Червената хвойна е използвана още от средата на деветнадесети век във френската нетрадиционна медицина за облекчаване на кожни раздразнения. Етеричното масло извлчено от растението притежава антисептични и антипаразитни свойства, поради което се прилага при екзема, дерматит, псориазис и хроничен ринит. Във ветеринарната медицинска практика червената хвойна се прилага върху селскостопански животни за лечение на язви, краста и за унищожаване на паразити.
Етеричното масло от червена хвойна се произвежда чрез специален процес на парна дестилация на млади клонки и кората на стеблото. Маслото е смолисто с много тъмно кафяв цвят, притежава характерна миризма на катран. Чистото етерично масло от червена хвойна повлява благоприятно косопад, пърхот и кожни раздразнения.
Лечебни свойства на червена хвойна:противовъзпалително;диуретично;лаксативно (разхлабително);спазмолитично;уроантисептично;стимулира храносмилането; лек хипотензивен ефект;намалява стомашната киселинност; противокашлично; антихелминтично; седативно.

Начин на приложение:
*Oтвара от червена хвойна за остри бъбречни заболявания - една чаена лъжичка плодове се заливат с 500 мл. вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно;
*при затруднения в уринирането, болки в стомаха и бъбреците се консумират сурови или сварени плодове на растението;
*отвара от плодове на червена хвойна във вино или ракия се използват за лечение на хемороиди.
*Противопърхотна смес с етерично масло от червена хвойна: 5 мл. рициново масло, 2 капки пшеничено масло,3 мл. соево масло,10 капки етерично масло от червена хвойна. Смесете добре всички съставки и ги поставете в тъмна стъклена бутилка. При нанасяне разтривайте внимателно скалпа с масажни движения, а след това оставете няколко часа преди отмиване. Използвайте сместа два пъти седмично.

Още за Червена хвойна (Juniperus oxycedrus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0


image

3. Хвощ воден, речен мочурищен (Equisetum fluviatile)
Снимка: Елена Нанкова
Има два вида стебла, вегетативно и спороносно, но при появяването им през пролетта те не се различават едно от друго. По-късно в началото на лятото върху спороносните стебла се появява спороносното класче.И двата вида стебла достигнат 4-8 мм в диаметър и 50-150 см височина. Те са гладки, с леки надлъжни канали и с надлъжни светли ивици, прави или с няколко кратки странични разклонения. Листните влагалища с 15-30 зъби.Двата вида стебла се различават само по наличието на спороносното класче на върха. След съзряването и разпръскването на спорите, то се разпада и отново тези стебла стават напълно неразличими едно от друго.

Използува се широко в народната медицина, само външно като отвара, за лечение на рани и различни кожни заболявания, за предпочитане в пресно състояние. Отрязва се облистеното стебло 20 см. от върха надолу и се залива с 250 гр. кипяща вода, ври около 10 мин. и след изстиване се прецежда. С получената отвара се правят компреси и промивки. Отровен е за животни.

За него и други видове хвощ съм писала тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/07/09/eniovski-bilki-polski-hvosht-staviche.361373

image

4.Хвощ голям, високопланински, планински хвощ (Equisetum telmateia) се среща в гористи местности. Той е многолистно тревисто растение семейство Хвощови (Equisetacea), род Хвощ (Equisetum).
Снимка: Невена Босилкова
През април се появявя жълто-кафяво спороносно стебло, подобно на полския хвощ, което по-късно през м.май отмира и се появявят зелените вегетативни стебла.Спороносните класчета (стробили) са много мощни – до 8 см дължина. Спороносят в април. Размножаването е както при останалите хвощове-спорово и вегитативно. При Големият хвощ обаче листните влагалища по летните стъбла са с по 20–30 зъбеца и клонките са с по 8 ребра, а стъблото е високо от 50 до 200 см. За разлика от Полския хвощ, неговите клонки излизат перпендикулярно на стеблото и са леко насочени нагоре в краищата си, но са по-тънки и нежни.В резултат на силно разклонено дълго коренище, снабдено с многобройни нишесте-съдържащи  грудки, планинския хвощ образува значително гъст храст.Големият хвощ обича и малките поляни около горите. Среща се по влажни места до 1700 м. над морското равнище.


Летните стебла на Голямия хвощ също се използват за билколечение. Покойният лечител Вл.Бошнаков ги препоръчваше за лечение при ракови заболявания, като помощно средство и добавка към лечението на австрийския учен Рудолф Бройс със зеленчукови сокове и билкови чайчета.
Ето какво препоръчва той:

"Да се правят компреси на болните органи и да се пие отвара от високопланински хвощ, който съдържа около 8 пъти повече силициева киселина от полския хвощ и разяжда злокачествените тумори, без да засяга нормалните клетки. Ако не може да се намери високопланински хвощ, рецептата може да се изпълни с полски хвощ, но в по-големи количества!
Всеки ден сутринта да се приготвя отвара от планински хвощ като се вземе около 20см. от стеблото му, заедно с игличките и листенцата, или 3 супени лъжици от изсушения надробен хвощ. Билката се вари 15 минути в литър и половина вода на слаб огън и при затворен капак, след което кисне във водата докато се охлади и се прецежда през ситна цедка. Разделя се на две части: един литър за компреси и половин литър за пиене на глътки през деня.
През денонощието се правят три компреса: преди обед и след обед по два часа и преди лягане за цялата нощ. Компресите се правят с хавлиена кърпа, която трябва да покрива кожата над болния орган или кожния тумор. Кърпата се напоява с отварата от хвощ и се прецежда. Върху нея се поставя полиетиен, а след това се прикрепва с ластичен колан или с друга подходяща дреха така, че кърпата да не пречи на движенията на болния и компресът да не пада."

Повече за големия и горския хвощ, описан в следващата точка5 съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/12/28/gorski-i-goliam-visokoplaninski-hvoshtove.1326238

image

5. Хвощ горски (Equisйtum sylvбticum), род Хвощ семейство Хвощови (Equisetaceae).
Снимка: Виктор Озетов
Многогодишно растение, достига до 60 см. Височина. През пролетта почти едновременно се появяват две стебла- спороносещо и вегетативно(безплодно), но в началото те рязко се различават едно отдруго.Спореносещото стебло завършва на върха със спороносно класче.Вегетативното стебло на горският хвощ представлява изправено, кухо стебло, достигащо 30-50 см на дължина и дебелина от 1-4 мм в диаметър и има 10-18 бодливи вертикални ръбове, които съдържатсилициеви частици. Върху спороносещото стебло на горския хвощ се развиват конусите, които носят спорите. По-късно се развиват листа и на спороносещото стебло. Спорите узряват в края на април или през май.След това конусите се отварят да освободят своите спори и впоследствие изсъхват и се разпадат. Този процес отнема няколко седмици.След разпръскването на спорите спороносещото стебло става почти неразличимо от вегетативното.На вегетативното стебло на горския хвощ постепенно израстват сложни и деликатни зелени клонки, срещащи се при стеблото във венче и увиснали надолу, обикновено са 12 или повече на брой в едно венче.Вегетативно възрастно стебло на горския хвощ. Листата му са по-големи и по-свободни от тези на спороносещото, което е по-късо от него.Вегетативното стебло на горския хвощ може да продължи да расте до есента и обикновено умира през зимата.През юли двата вида стебла на горския хвощ вече не се различават едно от друго.Горският хвощ е най-широко разпространен в равнинните влажни иглолистни гори, но се среща и при смесена високопланинска, суха иглолистна и широколистна гора. Независимо от това може да го видите и в ливади, мочурища и блата.

В руската народна медицина се изполва само отвара от летните му облистени стебла за същите заболявания, като при полския хвощ.

Още снимки от горския хвощ вижте в моя албум, в който са снимани и описани няколко вида хвощ:
https://www.facebook.com/photo/?fbid=822720244458024&set=a.817976291599086


image

6.Хвощ полски (Equisetum arvense), род Хвощ семейство Хвощови (Equisetaceae)
Снимка: Невена Босилкова
Πoлcĸият xвoщ e мнoгoгoдишнo тpeвиcтo pacтeниe, имa дългo paзĸлoнeнo, възлecтo ĸopeнищe c ĸaфявo чepни гpyдĸи пo нeгo. Имa двa видa нaдзeмни cтъблa - пpoлeтнo и лятнo.Всяка пролет от неговото подземно коренище израства безхлорофилно, кафяво, неразклонено стъбло, на върха на което се намира спороносно класче c щитoвидни cпopoнocни лиcтчeтa (cпopoфили).След разсейването на спорите пролетното стъбло загива, а върху същото коренище се развиват летни стъбла – зелени, високи до 30 – 50 см.Стъблата и разклоненията им са надлъжно набраздени, твърди, грапави, жилави и кухи, c пo 4 peбpa. По възлите им са разположени листата – люспести, 6 – 12 на брой листни зъбчета, сраснали в ръкавчета. Клонките са изправени нагоре и обикновено се разклоняват повторно. Те са прешленовидно наредени по стеблото-долу по-дълги, постепенно скъсяващи се нагоре.

В медицината се използват зелените летни стъбла отрязани на около 20 см от върха, които се събират от юни до октомври.

Действие:Πиĸoчoгoннo, ĸpъвocпиpaщo, зaпичaщo, пpoтивoвъзпaлитeлнo и paнoзaздpaвявaщo. Упoтpeбявa ce пpи xpoнични бъбpeчни зaбoлявaния (ocoбeнo пpи пяcъĸ и ĸaмъни в бъбpeцитe и пиĸoчния мexyp), възпaлeния нa пиĸoчнитe пътищa, мaтoчни и xeмopoидaлни ĸpъвoтeчeния, пpи oтoци oт paзличнo ecтecтвo, aтepocĸлepoзa, тyбepĸyлoзa, виcoĸo apтepиaлнo нaлягaнe, cъpдeчни зaбoлявaлия, чepнoдpoбни бoлecти, жълтeницa, ĸaмъни в жлъчĸaтa, пoдaгpa, ĸaтap нa cтoмaxa, чpeвни инфeĸции (c ĸъpвaвa диapия), глaвoбoлиe, ĸaтo пpoтивooтpoвa пpи oлoвни oтpaвяния (cтимyлиpa ocвoбoждaвaнeтo нa oлoвo oт тялoтo). Bъншнo ce изпoлзвa пpи ишиac, peвмaтизъм, гнoйни paни, eĸзeми, пpoмивĸи пpи бялo тeчeниe, лишeи, ĸocтнa тyбepĸyлoзa, зa гapгapa пpи възпaлeниe нa cливицитe, възпaлeния нa лигaвицaтa нa ycтaтa, гниeнe нa зъбитe, ĸъpвeнe или възпaлeниe нa вeнцитe, фиcтyли и пoлипи пo нeбцeтo и гъpлoтo и дp. Ha билĸaтa ce пpипиcĸa cпocoбнocттa дa зacилвa зaщитнитe cили нa opгaнизмa.
https://lekbook.com/catalog/polski-hvoshch-equisetum-arvense-l

Антимикробното и противовъзпалително действие на полския хвощ се дължи на 5-гликозид-лутеолина. Това обуславя приложението му при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците и пикочния мехур, отоци от сърдечен или бъбречен произход (при остър нефрит са противопоказни, тъй като силно дразнят бъбреците). Той повишава обмяната на веществата и се прилага с успех при заболявания на жлезите с вътрешна секреция и особено в периода на климакса, при отоци на краката от нарушена обмяна и др.). Засилва устойчивостта на съединителната тъкан, на което се дължи приложението им при ревматични заболявания, хроничен полиартрит, артроза, белодробна и костна туберкулоза, болестни процеси на кожата и кожните образувания (косопад), счупвания на костите и др. Подчертано е кръвоспиращото действие на полския хвощ при кръвохрачене, маточни кръвотечения и хемороиди. Благоприятен е ефектът и при астма. Билката участва в състава на противоастматичните и пикочогонните чайове. Установено е и противогнилостно действие. Експериментално е доказано, че полският хвощ оказва дезинтоксикационно действие, като способства за изхвърлянето на оловото от организма
Повече прочетете в моя постинг:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/07/09/eniovski-bilki-polski-hvosht-staviche.361373

Погледнете и моят албум за няколко вида хвощ:
https://www.facebook.com/groups/1830831407232538/permalink/2252406955074979/


image

7.Хинап (Zizyphus vulgaris) ;
Снимка: Тихомир Ангелов
Хинапът представлява ниско дърво или храст от семейство Зърнастецови, което достига височина до 8 метра. Известен е още като финап, китайска фурма и джиндифика.
Листата на хинапа са яйцевидни с издължена форма. Дължината им е между 2 и 5 сантиметра, а широчината им е около 1.5 – 2 см. От основата на петурата излизат една централната жилка и още две дъговидни. Листата са с неясна периферия, а прилистниците са се видоизменили в бодли. Цветовете на хинапа са двуполови. Те са дребни с жълто-зелен цвят и се образуват в пазвите на листата на групи. Костилката достига дължина до 3 сантиметра. Плодът е червеникаво-кафяв и е с много приятен сладък или сладко-кисел вкус. Дървесината на хинапа е изключително твърда.Расте естествено в източната част на Азия, но се е приспособил и на много места около Черноморието и Средиземноморието.Известни са около 100 вида и близо 400 сорта на това забележително растение, чиито червено-кафяви плодове (най-често с формата на маслина) са истинска съкровищница на биологично активни вещества. Клоните на повечето сортове са покрити с шипове тип „орлов нокът”, чието убождане е твърде неприятно. Според д-р Давид Даром от Ерусалимския университет тръненият венец на Христос, който той е носил по пътя към Голгота, е бил от хинап. В Близкия изток една от разновидностите на това растение така и се нарича – Христови тръни.
Плодовете хинап са много полезни за човешкото тяло.
Още през 17 век са установени лечебните качества на хинапа, отнасящи се до заболявания на бъбреците и белия дроб. Плодовете на китайската фурма се използват още за лечение на болести на храносмилателната и дихателната система, регулират кръвното налягане, регулират телесното тегло, подобряват мускулината сила, повишават физическата издържливост на организма, регулират нивото на холестерола в организма.
Екстракт от костилките им има седативно действие. Използват се за лечение на рани и болки в коремната област

Още за Хинап (Zizyphus vulgaris) | Ботаника | Framar.bg от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%85%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BF
Хинапът е в петицата на най-полезните растения
Доц. д-р Димитър ПОПОВ

В съвременната лечебна практика се прилагат редица методи и средства, чиято целебна сила е била позната и изпитана в Китай и други страни на Изтока преди много хилядолетия. Светът отдавна е признал невероятните тонизиращи свойства на чая, жен-шена и елеутерокока. През последните години истински бум предизвикаха гинко билоба и годжи бери, чието благотворно въздействие върху човешкия организъм днешната медицина потвърди с пълна категоричност.

Според редица фитотерапевти в петицата на най-полезните лекарствени растения на света определено влиза хинапът (китайската фурма), който е слабо разпространен и почти непознат в нашата страна, независимо че в Китай се отглежда и използва отпреди повече от 6000 години. Хинапът (Zizyphus jujuba Mill.) е дърво или храст с височина до 8 м. То е твърде непретенциозно по отношение на почвените условия, студоустойчиво (до -300С) и топлоустойчиво растение. Цъфти през май-юни и плододава през септември-октомври. Известни са около 100 вида и близо 400 сорта на това забележително растение, чиито червено-кафяви плодове (най-често с формата на маслина) са истинска съкровищница на биологично активни вещества. Клоните на повечето сортове са покрити с шипове тип „орлов нокът”, чието убождане е твърде неприятно. Според д-р Давид Даром от Ерусалимския университет тръненият венец на Христос, който той е носил по пътя към Голгота, е бил от хинап. В Близкия изток една от разновидностите на това растение така и се нарича – Христови тръни.

Хинапът е една от четирите основни овощни култури в Китай, където се отглежда на площ от 2 милиона декара. В районите, където растението вирее, се отбелязват изключително ниски нива на заболеваемост на населението и особена резистентност по отношение на болести на дихателните пътища. Вероятно поради това сред местните жители плодовете на хинапа са известни като „гръден плод”. По пътя на селекцията са получени растения, които са по-едри (до 45 г) и с до три пъти по-високо захарно съдържание от традиционните.

На западния пазар плодовете на хинапа са хит, поради което цената на 100 г сушени плодове е твърде висока – 8,99 евро. Любопитно е, че за лечебни и профилактични цели се използват абсолютно всички части на растението – корени, стебло, кора, листа и плодове. Логично, най-голям е интересът към плодовете на хинапа, които са много вкусни – със сладък или леко кисело-сладък вкус на светлозелената, с хлебна консистенция месеста част. В тези неголеми (5-10 г) плодове са открити толкова много биологично активни субстанции, че само тяхното пълно изброяване би отнело значителна част от тази статия. Те са изключително богати на въглехидрати, чието съдържание (в зависимост от сорта) варира от 20 до 40% (в сушените плодове – над 60%). Плодовете на хинапа са особено богати на пектин, чието количество достига 5,8%.

Известно е, че последният способства за очистването на организма от редица вредни вещества – холестерол, жлъчни киселини, карбамид, тежки метали, радионуклиди и т.н. Клинични изследвания доказват, че ежедневната консумация на 5-6г пектин (винена чаша плодове на хинапа) в продължение на няколко месеца понижава нивото на холестерола с до 18%. Съдържанието на протеини в месестата част на плодовете е 2-5%, а на липидите – до 0,3%. Органичните киселини (винена, ябълчна, малонова, янтарна) съставляват 1,7-3% от масата на плода.

В него се съдържат и редица важни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Р.
Особено високо е съдържанието на витамин С (до 1700 мг/100 г), което превъзхожда това на признатите „лидери” – кивито, лимоните, портокалите и касиса, 10-20 пъти! В плодовете на хинапа се съдържа значително количество Р-активни съединения (305-1230 мг/100 г). Към тези вещества с витаминна активност най-често се причисляват група биофлавоноиди (рутин, цитрин, катехини и др.) с многостранно положително въздействие върху човешкия организъм – противодействие на свободните радикали (предвид високата им антиоксидантна активност), придаване на еластичност на кръвоносните съдове, препятстване на колебанията на кръвното налягане, поддържане на активната форма на витамин С и т.н.  Наред с това тези вещества се противопоставят на разрушаването на особено важната хиалуронова киселина, която укрепва, „циментира” клетките на кръвоносните съдове, предпазвайки ги от увреждания.

В тези уникални плодчета са открити още флавоноиди (кампферол, мирицетин и др.), които имат антиоксидантно, кариопротекторно и антиканцерогенно действие, тритерпени (олеанолова киселина, урсолова киселина, бетулин и др.), проявяващи антиоксидантно и антиалергично действие и способността да понижават нивото на холестерола и кръвното налягане, тритерпенови гликозиди, алкалоиди и редица други биологично активни органични субстанции. Неотдавнашни наблюдения показаха, че съдържащият се в плодовете на хинапа гликозид неомертилин спомага за понижаване на нивото на глюкозата при болните от захарен диабет. Според авторите на изследването ежедневното приемане на чаша пресни плодове в продължение само на една седмица води до нормализиране на кръвната захар.

Плодовете на хинапа съдържат и значителен брой ценни минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, манган, фосфор, йод и др.), сред които особено голямо е количеството на калия (250 мг/100 г), който в медицината е познат като „минералът на сърцето”. Помага за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система, бъбреците, подпомага мозъчната дейност, изхвърлянето на шлаката от организма и т.н. Калорийността на плодовете съставлява 59-105 ккал (246-439 kJ)/100г. Най-добре е те да се берат, когато обвивката им придобие зелено-кафява окраска. 
Интересна особеност на хинапа е, че след узряване плодовете му окапват заедно с носещото ги клонче. Затова в Китай те не се берат, а клоните на дървото се удрят с дълги бамбукови пръти.

Плодовете могат да се изсушат на слънце, след което се запазват в продължение на една година. От тях може да се получи брашно, от което да се приготвят редица интересни кулинарни творения. Настойката от изсушените плодове оказва благоприятно въздействие при различни инфекциозни заболявания, проблеми със стомашно-чревния тракт, заболявания на пикочната система – бъбреците и пикочния мехур, стоматит и болести на устната кухина, повишено кръвно налягане, понижена имунна защита и т.н. За укрепване на организма се препоръчва тримесечен курс, в продължение на който се изяждат по 20 плодчета хинап три пъти дневно. В редица случаи е наблюдавано, че плодовете на хинапа имат по-изразен терапевтичен ефект от лекарствените средства на традиционната медицина. В частност, съобщава се, че редовното им консумиране дава много добър ефект при упорити заболявания като алергичен ринит и астма.
Листата на хинапа съдържат анeстезиращи вещества, които за известно време напълно премахват усещането на сладкия вкус, но запазват соления и киселия.

Отварата от листата и кората на хинапа има бактериостатично и антибактериално действие и се използва за лечение на гнойни рани и абсцеси. Настойката от костилките на плодовете има седативно (успокоително) действие, дължащо се на веществото ююбозид А. В Китай от над хиляда години преди н.е. от хинапа се прави прекрасен тонизиращ ликьор, който се предлага само на знатни гости. Добавянето на шепа сушени плодове към гроздова ракия й придава привлекателен цвят и фин аромат (изпитана рецепта на автора). От плодовете на хинапа може да се приготвят компот или сладко, които, освен че са вкусни, са и много полезни.

За тези, които нямат възможност да засадят това забележително растение на открито, също има добро решение – отглеждане на терасата например. За целта растението се засажда в дълбока и достатъчно голяма саксия и се отглежда като храст чрез системно подрязване. След първата година ще се радвате на добра реколта. За размножаване може да се използват множеството издънки, които всяко растение дава, или просто да се закупи фиданка от специализиран разсадник. Радостта от отглеждането на растението няма да закъснее.


image

8.Хмел (Umuliis lupulus L.), Сем. Конопови (Cannabaceae)
Снимка: Невена Босилкова
Хмелът е многогодишно увивно растение, с грапаво и кухо стъбло, дълго до 8 м, снабдено с кукички, с които се захваща за околните обекти. Листата са срещуположни, длановидно назъбени, като долните са петделни цели, а горните - триделни заострени. Женските образуват класовидни съцветия, наподобяващи шишарка. Те са разположени в пазвите на жълтозелени, люсповидни прицветници, които образуват 2—3 см дълги, увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряване до 5 см. По вътрешната страна на прицветните люспи се намират жълти, етерично-маслени жлези. Плодът е сивкаво, яйцевидно, около 3 мм дълго, сплеснато орехче. За лечебни цели се използуват шишарковидните съцветия (Strobili Lupuli) и жлезите (Glandulae lupuli, Lupulinum), които се берат края на август, началото на септември.Мъжките са събрани в съцветие метлица, с 5 обвивни листчета и 5 тичинки и са жълтозелени.
Хмелът расте по влажни места сред храсталаци и широколистни гори, обича влажните места край реките.

Действие: антисептично, понижава високата температура, елиминира натрупаните в тялото отрови, облекчава възпалението, диуретично, нервоуспокоително, противоспастично, болкоуспокояващо и сънотворно действие, възбужда апетита, стимулира храносмилането, пречиства и възстановява кръвта.Доказано е, че екстракти от шишарките на хмела имат естрогенен ефект (подобен на естрогенните хормони на яйчника) Повече за него съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/26/hmel-spasenie-pri-klimaks.596544


image

9. Хортензия едролистна, градинска (Hydrangea macrophylla)
Снимка: Невена Босилкова

Хортензията е широколистен , красив, средно голям храст с великолепни цветове, който достига до 2-2,5 метра височина. Листата й са големи, с дължина до 15 см и срещуположно разположени на клончетата. Те са прости, с кръгла до елипсовидна форма, със заострен връх и назъбен листен ръб.

Цветните глави са големи, кълбовидни, състоящи се от множество малки цветчета. Те са изключително трайни и са обагрени най-често в розово, като някои сортове са с бели, червени и сини цветове. Достигат диаметър до 30 cm и са разположени по върховете на клонките. Цъфти от началото на лятото до началото на зимата. Плодът е полукълбовидна капсула.


Употребяват се корените, листата и цветовете на растението
Действие:диуретично; предотвратява образуването на камъни в бъбреците и жлъчния мехур и др.

Amacha" е японска напитка, направена от ферментирали листа от Hydrangea macrophylla Var. thunbergii.
Маслото от листата на хортензия се добива от ферментирали и изсушени листа на растението. Притежава антиалергични и антимикробни свойства. В ин витро и ин виво изследвания е установена хепатопротективната му активност.
Листни екстракти от Hydrangea macrophylla се изследват като възможен източник на нови химични съединения с антималарийна активност. Киселина от листата се изследва като възможно антидиабетно лекарство, тъй като тя значително понижава кръвната захар, триглицеридите и нивата на свободните мастни киселини при животински модели.

Още за Хортензия (Hydrangea hortensis) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%85%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F?fbclid=IwAR0RPNedVpPSuJnYL_w4UsEiK3lbXdxOgmMVlFemvJjd3bwu18vFo87aR3Y


За какво се ползва в алтернативната медицина?
Хортензия се ползва като помощно средство за облекчаване на симптомите на заболявания на простатата. Тя има тонизиращ ефект върху бъбреците и подобрява тяхната функция.
Коренът на Хортензия от древни времена се използва в медицината за лечение на възпалителни заболявания на пикочните органи, той действа като мек диуретик и помага за зарастването на рани, има прочистващ ефект върху пикочно-половата система, помага за отделянето на вредни вещества от човешкото тяло, намалява подуването.
Активните вещества, които се съдържат в красивото растение, ускоряват екскрецията на пикочна киселина, чрез подтискане на отлагането на пясък и камъни в пикочните пътища.
Хортензията също облекчава спазми в пикочните органи, има отличен аналгетичен ефект и също така се използва за облекчаване на предменструален синдром, ползва се при възпаления на женската репродуктивна система и ставни заболявания.
https://www.zdrave.ws/78756/%D1%85%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F-2/?fbclid=IwAR2pgk9WKadHa5Gh6ADD2e_S1Vzuf-HbZCLp-kB5338q2VgLgAlcPL_uEzU

Чаят от това растение се почита в будизма. По традиция той се пие на рождения ден на Буда, докато посещава храмове. Будистите смятат, че напитката има не само лечебни свойства, но и предпазва хората от ухапванията от отровни змии, парфюми.
Благоприятни характеристики:
Чаят, приготвен от хортензия, е полезен в следните ситуации: диабет; лош дъх;
кожни проблеми - от акне до стари белези. Това се дължи на факта, че напитката подобрява притока на кръв, увеличава еластичността на кожата, ускорява регенерацията на тъканите; заболявания на бъбреците и други органи на пикочно-половата система; ПМС, болка по време на менструация; повишено подуване, тъй като компонентите на хортензия предотвратяват отлагането на соли и спомагат за извеждане на излишната течност от тялото за кратко време;заболявания на устната кухина, както и на назофаринкса, по-специално стоматит, фарингит и други;
нарушения, свързани с лоша коагулация на кръвта; автоимунни заболявания;
заболявания на простатната жлеза.
Разбира се, чаят се използва широко за отслабване, полезно е да го приемате при настинки, понижен имунитет и недостиг на витамини.
Готварски тайни
За създаване на чай се използват главно листата на растението, които се събират в края на лятото. Сушат се под слънчевите лъчи или в специална сушилня, след което се смачкват и прехвърлят в торбички, изработени от естествени тъкани. Суровините се съхраняват 2-3 години, от него се приготвя чай и се пие, както следва:
1 ч.л. нарязани и сушени листа изсипете 1 чаша вряла вода;
чай се настоява за около 20 минути, след това време трябва да се филтрира;
Препоръчва се пиенето на напитката 2-3 пъти на ден преди хранене.
В Китай хортензията и хризантемата са номер 1.

Основното лечебно приложение на растението е при заболявания на пикочо-половата система – инфекции на пикочния мехур (цистит), на уретрата (уретрит) и при камъни в бъбреците.
Растението с особен успех се използва като средство за лечението на възпалена или уголемена простата. При такива проблеми хортензията е полезно да се комбинира с царевична коса и Сао Палмето.

Според някои билкари и хора, които са я ползвали като лечебно средство, хортензията може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
В Непал екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити, а също така и при трескави състояния, включително и малария.
Според китайската народна медицина хортензията е една от петдесетте билки, които могат да се прилагат с успех при рак на стомаха.

Екстрактът от растението се прилага и при заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет. Също така и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинонът е активната съставка, съдържаща се в корените на растението, свързвана с ефекта му върху автоимунните заболявания.
Хортензията се цени и заради възможността й да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови такива отлагания в отделителната система, тъй като помага на организма правилно да усвоява калция.Симптомите, за облекчаването на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочният мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфекции.
Счита се още и за билков тоник, който подсилва и органите на отделителната система, като по този начин оказва и цялостно влияние върху организма, като зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително.

Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от тях се използват 2 до 4 чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.

Дозировката е следната: 2-4 г стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт - три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура - три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден.
http://www.desant.net/show-news/33517?fbclid=IwAR2cs9QSy88erlcBTZd1dSwiDy3Dwu5-6QOuBbn57VG5JCACXcAEhTCQRL4

През 2009 г. учени са открили, че една от активните съставки в корена на хортензията – халофугинон, има благоприятно въздействие при автоимунни заболявания. Резултати от изследването са публикувани в изданията Science и HolisticOnline.com.
Изследванията върху халофугинона са извършени върху мишки с цел опити в лечението на склеродермия – автоимунно заболяване на съединителната тъкан, при което се образуват автоантитела срещу съединителната тъкан на кръвоносните съдове.
Склеродермията е потенциално фатално заболяване, при което има излишък в производството на колаген и се стига до фиброза на кожата и вътрешните органи, и имунни нарушения.
Откритието, че екстрактът от хортензия е ефективен в лечението на автоимунните заболявания, се счита за голям пробив от учени и изследователи, тъй като повечето медикаменти, използвани при автоимунни заболявания потискат имунната система.
https://revita.bg/blog/c/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE?fbclid=IwAR2BfJH5iScEAd3NKnp0HVEeX4FFNbKTgLsyC5Dw18ChS10s2ATjP4PKOC0
.......
Най-често отглежданите сортове хортенzии са следните:

image

9.a Mетличеста хортензия (Hydrangea paniculata Grandiflora), цветовете й са като удължени метлици.
Снимка:Мери Ангелова

image

9.b Mетличеста хортензия (Hydrangea paniculata phantom) , цветовете й са като закръглени метлици.
Снимка:Мери Ангелова

image

9.c Едроцветна Хортензия (Hydrangea serrata).
Снимка: Мариана Георгиева:


image

9.d Бодлива хортензия (Hydrangea aspera subsp. Sargentiana ;Sargent hydrangea)
Снимка:Снежана Фаливене

image

9.e Дъбоволистна н хортензия (Hydrangea quercifolia)
Снимка: Мери Ангелова


image

9f Дървовидна бяла Хортензия (Hydrangea arborescens)
Снимка: Атанас Балакчиев
Листопаден храст с произход източните части на северна Америка. Има закръглена форма с изправени стъбла, срещуположно разположени листа със сърцевидно-елиптична форма, фино назъбени по периферията, фино овласени - по-силно от долната страна на петурата. Цветовете са много едри, гълбовидно бели. За разлика от добре познатите ни градински хортензии, дървовидната хортензия е по-студо и сухоустойчива, по-непретенциозна към качествата на почвата и въобще е едно доста невзискателно растение. Напълно зимоустойчива.
Размер:  Височина и ширина 1,2-1,5 м.

Хортензията е грациозен храст, който расте в четири сорта естествено в Северна Америка. Неговите градински сортове хортензия макрофила и хортензия паникулата са местни в Япония и Китай. Тези видове са често срещани в градините по целия свят.
Както е в случая с други лечебни растения, хибридите, отглеждани за красота, губят своите лечебни свойства. Затова не използвайте градинската хортензия като народно средство за лечение на камъни в бъбреците, дори толкова просто, колкото билковия чай, тъй като единственият резултат, който ще получите, е болки в стомаха.
Люк Хюз е класически западен билкар и градинар от Сидни, Австралия.
Очарователно красивото цвете на хортензия може да бъде не само прекрасна украса на парцел или перваза на прозореца, но и използвано за медицински цели. Смята се, че индианците чероки са първите, които използват корен на хортензия при бъбречни заболявания. Традиционната китайска медицина също използва това растение от дълго време. Интересното е, че чаят от хортензия е ритуална напитка сред будистите. По време на честването на раждането на Буда тези, които идват в храма, пият сладък чай, приготвен от листа на хортензия. Смята се, че чаят от хортензия има магически свойства.
Лечебна стойност имат хортензия paniculata и хортензия дървовидна, които се отглеждат като лечебна култура в южната част на Русия и Черноморското крайбрежие на Кавказ. Всички части на растенията се използват като лечебни суровини, те съдържат много различни полезни вещества и съединения, използвани в традиционната и народната медицина
https://giropark.ru/bg/dokumentaciya/sladkaya-chainaya-gortenziya-gortenziya-magiya-raznocvetnyh-oblakov.html

image

10.Хризантема (Chrysanthemum sp.);
Снимка: Дарина Пейкова
Представлява широко разпространено и култивирано по света цвете, притежаващо лечебни свойства. Тя е член на семейство Сложноцветни (Asteraceae /Compositae).
Хризантемни растения са били използвани за намаляване замърсяването на въздуха в помещения на NASA.
Растението достига на височина около 1 метър, в зависимост от сорта му, но най-честата му форма на развитие е храст. Стъблата са с изправен растеж, гладки или с ръбове, оцветени в различни нюанси на зеленото, със сив отенък. Обикновено са покрити с белезникави власинки. Дават множество разклонения, най-вече във връхната си част.
Листата са разположени по единично на къси дръжки, оцветени в тъмно сиво-зелено, покрити с фини власинки. Листният ръб е дълбоко нарязан.
Цветният диск се състои от множество отделни цветчета, като всяко едно от тях е с възможност за производство на семе. В периферията на диска цветчетата са с лъчиста форма, а в средата с топчеста. Лъчевите се считат за несъвършени цветове, защото те притежават само женски репродуктивни органи, а цветчетата от центъра на диска за съвършени, притежаващи и женски и мъжки репродуктивни органи.
Някои сортове хризантема имат големи впечатляващи цветни глави, развиващи се на изправено стъбло, чийто цвят варира от чисто бели, през всеки нюанс на розово, бордо, бронз и лилаво до светло зеленикаво.
Употребяемата част на хризантемата е нейният цвят.
Лечебни свойства и приложение на хризантема:
Доказани са и лечебните и антибактериални свойства на хризантемата. Тя действа и като естествен инсектицид, като атакува нервната система на всички насекоми. По този начин предпазва от ухапвания от комари. Установени са антибиотични свойства на растението при лабораторни условия, при което водещи учени смятат, че тази билка може да бъде ефективна при лечение на стафилококови и стрептококови инфекции.
Чай от хризантема:
В Азия от бели и жълти хризантеми се приготвя хризантемов чай - сладка напитка. Тя се използва при грипни заболявания, акне, за понижаване на температурата, болки в гърлото, като разхлаждащо и релаксиращо средство. В традиционната китайска медицина се прилага с цел прочистване на черния дроб и очите. Смята се, че е ефективен при лечение на болки в очите и предпаза от развитие на катаракта. Използва се и за лечение на замъглено зрение, сухота в очите, петна пред очите, умора на очите, намалена видимост и виене на свят. Можете да пиете чай или да се прилагат горещи компреси за облекчаване на болки и умора на очите. Ако имате хризантемови цветове, ги накиснете в топла вода за няколко минути и ги поставете между две парчета марля - получава се лапа от цветове. Поставете лапа на всеки един от клепачите и се отпуснете в продължение на 10 минути за успокояване на болките в очите.Говорете с Вашия лекар или билкар преди да използвате хризантема за очни процедури. Ако се появят някакви необичайни симптоми, спрете да използвате билката и потърсете медицинска помощ. Лапи от цветове на растението се прилагат и върху възпалителни лезии като акне и циреи.
Китайците използват чая за детоксикация на организма, осигуряване спокойствието на ума и тялото, справяне с безсънието. Цветoвете от хризантема често се комбинират с билки като орлови нокти, канела, женско биле и жен-шен за направата на тоник, който балансира на принципа на охлаждане и затопляне на тялото (според проучвания в китайската медицина).
Чаят често се използва за облекчаване на лека треска и главоболие, които биха могли да възникнат от излишните токсини в кръвта. В западната билкова медицина, чаят от хризантема се пие или се използва като компрес за лечение на циркулаторни нарушения, разширени вени и атеросклероза.
Малки хризантеми се използват в Япония като сашими гарнитура. В китайската и азиатската кухня, листната маса на цветето се използва като зеленчук. То влиза в състава на така наречената "змийска супа", като подобрява аромата й. В Корея, оризово вино, ароматизирано с цветове на хризантема се нарича "gukhwaju", а чаят от нея се прилага като стимулант.
Влияние на хризантемата върху кръвното налягане и сърдечните заболявания:
Билкови лекарства от хризантема влияят на кръвното налягане и сърдечните заболявания. Те се използват за облекчаване състояние на хипертония и признаците съпътстващи промените в кръвното налягане - световъртеж, прималяване, шум в ушите, главоболие. В допълнение, хризантемите могат да бъдат полезни за намаляване на пристъпите на стенокардия, атеросклероза и свързаните с тях кардиологични проблеми. Въпреки че няма научни изследвания за тези твърдения, доказателства от стотици години употреба в Китай показват, че хризантемите могат да бъдат полезни при тези състояния.
Заболявания и състояния, при които се използва хризантемата: болки в гърдите (стенокардия); високо кръвно налягане;диабет тип 2; треска;настинка; главоболие; замаяност; отоци; заболявания на очите.
В комбинация с други билки, хризантемата се използва също за лечение на рак на простата. Растението може да увеличи притока на кръв към сърцето. Също така може да повиши чувствителността към инсулин.
Начин на употреба:
чай - цветове от хризантема (обикновено сухи) се заливат с гореща вода, добавя се захар, може и плодове годжи-бери. Получената напитка е прозрачна или цветът й варира от бледо до ярко жълт, с цветен аромат.
лапа - цветове от растението се накисват в топла вода, като впоследствие се слагат между марли и се налагат върху патологичното място.
Внимание!
Няма достатъчно информация, дали употребата на хризантема е безопасна. Хризантемата може да повиши чувствителността на кожата към слънчевите лъчи. Не е достатъчно уточнена безопасната употреба на хризантемата по време на бременност и кърмене. Затова при тези две състояния приемът й трябва да се избягва.
Ако имате алергия към растения от семейство Сложноцветни, като амброзия, невен, маргаритки и други, не употребявайте хризантема или се консултирайте с Вашия лекар.
Съдържанието на алкалоиди и летливи масла в хризантемата, могат да предизвикат странични ефекти или алергични реакции при някои хора. Работа с цветята или пиене на чай може да предизвика кожни обриви или стомашно разстройство. Въпреки това, повечето хора не реагират на хризантема. Консултирайте се с Вашия лекар преди да използвате който и да е продукт с хризантеми
https://www.rebeccasherbs.com/pages/herb-article-br-chrysanthemum?fbclid=IwAR3jOWm16maTYCRm6HyxJcfIxaOuCPSEOFshtzADTdB3h8ITsQ_8WCt5Rfs


Полезните ѝ свойства са добре познати и използвани в китайската медицина. Не е случаен фактът, че деветият месец от лунния календар е отреден на хризантемата. В източната философия числото 9 се приема като символ на прогреса, развитието и просперитета, а деветият ден от този месец се почита като един от най-светлите празници: домовете се украсяват с хризантеми, а на традиционно богатата трапеза присъства вино, приготвено от цветовете ѝ.
Букетът от химически вещества предопределя многостранното ѝ приложение при облекчаването на различни заболявания.Чаят от цветовете на сорта Flos Crysantemi, които са дребни и обагрени в бяло или жълто, се използва за лечение на грип, болки в гърлото и висока температура. Редовната му употреба предпазва очите от катаракта, замъглено зрение, сухота и умора. Освен, че е великолепна разхладителна и тонизираща напитка с мощно антиоксидантно действие, употребата на 3-4 чаши чай дневно е в състояние да възвърне остротата на зрението. Напитката се справя и със сериозен проблем като нервност и безсъние.
Приготвянето му се състои в заливане на цветчетата с гореща вода и запарването им в продължение на няколко минути. След прецеждане, напитката се подслажда с небет шекер.
Хризантема: https://blog.elegantz.bg/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/69/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0


image

11.Хрян (Armoracia rusticana), семейство: Brassicaceae Кръстоцветни
Снимка: Дарина Пейкова
Хрянът (Armoracia rusticana) е род многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле. Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 m на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат.

Използват се корена и листата му.

Той е полезен при стомашно-чревни заболявания, настинка и бактерии в организма. Бере се в края на октомври месец, когато листата му вече са пожълтели.
Действие; Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно, диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алилсинапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стимулирането на храносмилането, както и антиревматичния и диуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. Наличието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на корените.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D1%8F%D0%BD


image

Корен от Хрян
Снимка: Кирил Вачев


Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калий, натрий, сяра, калций, фосфор, магнезий, хлор, желязо, мед и органични съединения.


Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Лечебните свойства на хряна са известни от векове, когато той се е прилагал за лечение на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерцидно действие, убива много видове микроби буквално за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.
При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него. Хрянът повлиява добре простуда и грип, като е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно, виене на свят и болки в гърдите приложете следната рецепта: залейте хрян с водка за 24 часа. В емайлиран съд с дървена лъжица се смесват по 1 чаена чаша сок от моркови, ряпа, червено цвекло, мед, получената настойка, която също трябва да бъде 1 чаена чаша, също и сокът от 1 лимон. Приема се 3 пъти на ден по 1 супена лъжица преди ядене в продължение на 2 месеца. Сместа стои в хладилник, добре затворена. В 1/2 л вода се слагат 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скилидки чесън. Сместа ври на бавен огън в продължение на 1/2 час. Кисне 1 час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене. Тази рецепта помага и при виене на свят и болки в гърдите.
Хрянът се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво. "
И още една рецепта за алкохолен извлек от хрян, който има много добро антибиотично действие, особено в комбинация с извлек от латинка. Помага при леки форми на възпаление на пикочните пътища и половата система, леки форми на синузит, бронхит, възпаление на УНГ-системата, венците и усната кухина и много други.
Ситно нарязан хрян се залива с високопроцентов алкохол за пиене, трябва да е над 70%, и се оставя да престои 3-4 седмици в буркан на тъмно, като от време на време сместа се разклаща интензивно за 10-15сек. След това се прецежда и се държи на тъмно или в тъмно шише. При първи признаци на настъпваща настинка се разтварят 15-20 капки от извлека с малко вода и се пие по няколко пъти на ден.
Богат е на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калий, натрий, сяра, калций, фосфор, магнезий, хлор, желязо, мед и органични съединения. Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства.
Ако прекалим с употребата на хрян, това може да има и отрицателно влияние върху човешкия организъм. Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство.
https://gotvach.bg/n8-10065-%D0%A5%D1%80%D1%8F%D0%BD?fbclid=IwAR2bQtBGaL00fIyYxDe4krvwKxqo56UpOLe1cl2i3c9lZue7aVkFr6XxuuM

Споделен опит на Деси Иванова: Хрян, пасиран до кашообразно състояние се смесва 1:1 с пчелен мед и се приема по една супена лъжица 30 минути преди ядене при Грип и кашлица.

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2366064333456933&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме около 38 300 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538

 



Гласувай:
6



1. shtaparov - Браво за хубавия материал: наскоро ...
21.04 19:41
Браво за хубавия материал: наскоро имах време само да погледна заглавието но колко и да мислех след това,не можах да се сетя за други билки освен Хвощ, Хмел и Хрян! :)
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Браво за хубавия материал: наскоро ...
23.04 00:57
shtaparov написа:
Браво за хубавия материал: наскоро имах време само да погледна заглавието но колко и да мислех след това,не можах да се сетя за други билки освен Хвощ, Хмел и Хрян! :)

В тези буквени албуми слагам само авторски снимки на членове на групата и мои. По тази причина може да се случи да не поместя някоя билка, ако никой от нас не я е снимал. Сигурно има още билки с буквата Х и ако някой снима ще я добавя. Поздрави.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - В Закона за лечебните растения има следните билки с буквата Х
23.04 01:09
Хамеспарциум (Прещип) Chamaespartium sagittale (L.) Gibbs. (Genista sagittalis L. Fabaceae
Хвойна казашка
(Смрика казашка) Juniperus sabina L. Cupressaceae
Хвойна сибирска
(Смрика сибирска) Juniperus sibirica Burget. Cupressaceae
Хвойна червена
(Смрика червена) Juniperus oxycedrus L. Cupressaceae
Хвощ блатен Equisetum palustris L. Equisetaceae
Хвощ голям Eqisetum telmateia Ehrh. (E. maximum Lam.) Equisetaceae
Хвощ горски Equisetum sylvaticum L. Equisetaceae
Хвощ мочурен E. fluviatile L. (E. limosum L.) Equisetaceae
Хвощ полски Equisetum arvense L. Equisetaceae
Хипохерис дългоцветен Hypochaeris radicata L. Asteraceae
Хипохерис петнист Hypochaeris maculata L. Asteraceae
Хрущялка едногодишна Scleranthus annuus L. Caryophyllaceae
Хрущялка обикновена Scleranthus perennis L. Caryophyllaceae
Хуперция иглолистна Huperzia inundata (L.) Bernh ex Schrank et Mart.
(Плаун обикновен) (Lycopodium selago L.) Lycopodiaceae
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14005482
Постинги: 846
Коментари: 16435
Гласове: 41238
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031