Започва последният зимен месец и много кокичета, минзухари и ботурчета вече са подали малките си главици от снега, за радост на душите ни и предвещават нови радости. В някои страни започнаха да премахват строгите мерки, предизвикани от к$вит кризата и се вижда краят на тази световна трагедия, в която загинаха много хора, повечето със съпътстващи заболявания, които гадният вирус задълбочи. Ако хората отделяха толкова време и сили за здравословни практики, колкото за печелене на пари, нямаше да има такива плачевни резултати. Зимата е време за събиране на знания, четете, интересувайте се, това ще ви се върне стократно. Материали има много по темата, а моят блок е една капка в морето от информацията в нета. Наскоро се навършиха 13 г., откакто пиша за билките и не си мислете, че прописах от някакво вдъхновение. Напротив, силна мъка ми бе свила сърцето, моя съученичка почина от рак през януари 2009 г и първите ми постинги бяха за билки, които помагат при това състояние. На погребението бяхме почти целият клас и тогава си помислих, че ако тя знаеше за билките, колкото мен е можела да оцелее. И се зарекох тогава в нейна памет да напиша всичко, което знам по темата, та да дам възможност на повече хора да се информират. Така започнах и продължавам, въпреки всичко, което ми се случва в личен план.
Днес ще ви покажа трета и последна част на албума с билките, започващи с буквата С , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тук по ред причини нямам написани стихчета за тях, но който желае може да напише свое в коментар и аз ще имам грижата да ги прибавя.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.




1.Смрадлика (Cotinus coggygria)
Снимка: Елена Нанкова
Храст или ниско дърво до 4 метра високо с дълбока коренова система. Младите клонки зелени или червеникави, лъскави, голи; старите кафяви. Листата са прости, 3-10 см дълги и 2-7 см широки, яйцевидни или широко елиптични, голи или влакнести, отгоре зелени, отдолу сивозелени.Съцветията са разположени на върха на клонките. Цъфти май-юли.

Употребяема част: За лечение се използват предимно листата (от младите клонки) на смрадликата, в които се съдържат галова киселина, флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и т.н.Листата се берат в началото на цъфтежа, преди образуването на плодовете. Най-подходящото време е от юни до август. Листата напълно развити и плътни, трябва да се откъсват внимателно без да се смачкат. Листата се сушат на сянка или слънце, след като са прочистени от разни примеси. Разбъркват се често, особено в началото на сушенето. В никакъв случай да не се допуска, листата да се овлажнят, тъй като губят голяма част от съдържанието на танини, заради което билката особено се цени.
Действие: антисептично, противовъзпалително и кръвосъсирващо.

Приложение: при остри и хронични възпаления на устната кухина (парадонтоза, лош дъх), афти в устната кухина, стоматит, пиорея, възпаление на венците и т.н.) Тази билка почти често присъства в състава на пастите за зъби, както и в известната вода за уста Биодент, която често използвам.
Смрадликата намира широко приложение и в козметиката.Редовното измиване с отвара от смрадлика засилва защитните функции на кожата.Чувствителната кожа по-малко се повлиява от метеорологичните условия, не се зачервява, премахва се усещането за опъване, изсушаване, затопляне. Смрадликата е съставна част на някои кремове за лице, лице, ръце, крака, вагинални кремове, такива против подсичане.

Рецепта:100 г. ситно нарязани листа на смрадлика се варят в литър вода. Сместа се прецежда и се използва за жабурене, бани и промивки. Прилага се веднъж дневно.

Важно:Смрадликата е отровна, ако се използва за вътрешно лечение. Може да се жабурите с нея, но не и да я пиете (особено в големи количества). Избягвайте да държите и прекалено дълго време отвара от смрадлика в устата. Възможно е лигавицата да побелее и да стане болезнена.
В някои билкови книги и сайтове се препоръчва ползването й за вътрешна употреба в малки количества по следния начин:
За вътрешна употреба: Една супена лъжица нарязани листа смрадлика се заливат с 500мл вряща вода. Ври 5мин. на тих огън и се прецежда. Пие се по една винена чашо от 75 мл. четири пъти на ден преди хранене.
Помага при разстройство и дизентерия, при бъбречни заболявания, при язви и киселини в стомаха, астма и др. Задължително е, преди да започнете лечението да се консултирате с вашия доктор, за да няма нежелани последствия. Аз не я ползвам вътрешно, защото при тези заболявания има други подходящи билки, които не са отровни.
В билкарския курс, който завърших навремето, един от преподавателите ни предупреди, че след употреба на смрадлика повече от седмица се получава дъбене-удебеляване на лигавицата на фаринкса, което е твърде нежелателно. Един от курсистите сподели, че с по една лъжица, три пъти дневно в продължение на седмица е излекувал язвата си.
Още приложения и рецепти вижте в моя постинг за нея:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/10/23/smradlikata-ne-smyrdi-kato-izbornite-prognozi.840669




2. Смил бял горски (Gnaphalium sylvaticum,Omalotheca sylvatica )

Снимка: Роза Смайладска

Това е многогодишно тревисто растение с високо (25-60 см) изправено, неразклонено просто стъбло, покрито със сив или бял филц. Основните листа са дълги дръжки, копиевидни, стъблени, почти линейни, постепенно намаляващи към върха на стъблото; вълнесто на долната, а понякога и на горната повърхност. Малки цилиндрични цветове – кошнички седят поединично или на гроздове в пазвите на листата и заедно образуват класовидно (тесно шипове) съцветие, с дължина 10-25 см. ; обвивни листа ципести, кафеникави, жълтеникаво-бели цветове; външно нишковидно, плодовито и тръбесто-фуниевидно в средата.Цъфти през юни-август, плододава през август-септември.Семената са продълговати, с хвърчилка.

Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Витоша, Западни гранични планини, Рила, Пирин, Беласица, Славянка, Знеполски район, Странджа и Родопи; до към 2000 метра надморска височина.

https://bgflora.net/families/asteraceae/gnaphalium/gnaphalium_sylvaticum/gnaphalium_sylvaticum.html?fbclid=IwAR10mqsDEBuRNhn3_B9YSbFOmdNjqc9vyhqPOEKeInXcQWxG_8LQMald9kk
У нас няма много информация за използването му, но по латинското му наименование открих нещо в тази руска статия, където растението се нарича сушеница лесная:
Расте на песъчливи почви, в гори, по ридове и сечища.
За лечебни цели се употребява надземната част. Събирайте го в началния период на цъфтеж на растенията. Сушете на въздух на сянка под навес. Съхранявайте в хартиени торбички.
В надземната част са открити малко количество танини, каротин и фитонциди.

Не се използва в научната медицина. Широко се използва в народната медицина. Отвара от растението се използва успешно при обща слабост; прах от надземната част се използва за заздравяване на рани – с тях се третират (поръсват се) места, засегнати от мокър лишей.
https://all-begonias-tamaravn.blogspot.com/2018/11/gnaphalium-silvaticum-omalotheca.html?m=1&fbclid=IwAR1xChqCKld-Ovq3RbJ59zJfwt6KNzGZOafT4gaD8syt84b_8h4TnVfgQmQ

У нас се използва повече едногодишният бял смил (Gnaphalium uliginosum L. ,Filaginella uliginosa Opiz).
Той е едногодишно тревисто растение с височина 5-20 см, разклонено от корена. Корен главен корен, разклонен. Листата линейно-ланцетни, тъпи. Цветовете са тръбести, дребни, жълти, събрани в овални кошнички, които са натъпкани по няколко в горната част на стъблата и са заобиколени от розеткообразни близки листа. Плодовете са малки семена. Всички органи на растението са бели кисели от обилно опушване. Видът е полиморфен и зависи от местообитанието. Цъфти през юни-август, плододава през август-октомври.
Използва се корените и надьемната му част в началните стадии на хипертонична болест, при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Като средство, улесняващо заздравяването на рани, язви и изгаряния. Повече за него вижте в тази руска статия, където се нарича сушеница болотная, сушеница топяная, жаблик :
http://www.fito.nnov.ru/special/glycozides/flavo/gnaphalium_uliginosum/?fbclid=IwAR0Nu9-06gogqM_ZCP-1g-Gopqs752HGN3TLPaz-haFnecapiI4GM0z38qc



3.Смил жълт, обикновен, безсмъртниче (Helichrysum arenarium)
Снимка: Дима Трифонова
Той е многогодишно тревисто растение с късо вдървеняло подземно стебло и дълбок вретеновиден корен със странични хоризонтални корени. Цветоносните стебла 5—10, възходящи или изправени, обикновено прости, до 30 (60) см високи. Листата последователни прости целокрайни, обратно яйцевидни до линейно ланцетни и линейни. Кошничките кълбести, 3—6 (9) мм в диаметър, по 5—30 (100) събрани в компактни или рехави щитовидни съцветия, обвивните листчета лимоненожълти (до оранжеви) в 3—6 (7) реда. Плодосемките четиристенни призматични, хвърчилката от дълги четинести власинки. Цъфти юни — август.
To расте по песъчливи и крайбрежни места: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина (централна част), Североизточна България, на отделни места в Югоизточна България и Кюстендилско.
Освен него има и планинско жълто безсмъртиче (Helichrysum plicatum), което е включено в червената книга, защитен вид е по ЗБР и забранен за събиране. То расте по високите части на планините, за разлика от обикновения. Расте на малки туфи, среща се по-често като единични стъбла, много се събира вместо обикновения, защото трудно се различават двата вида. Листата са му по-различни, по-широки, зелени, мъхести, твърди, цветната кошничка е малко по-голяма, но това зависи от условията на среда също. Обикновеният жълт смил е по-сиво мъхест и с по-тесни листа.


Използваема част: цветните кошнички

Билката жълт смил има широк спектър на действие, не случайно носи народното наименование безсмърниче. Жълтият смил се използва при жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци. При ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас. При ниско артериално налягане и някои кожни болести. Билката жълт смил е една от освоните билки в комбинацията "Тибетски капки на живота".
Прилагани са с успех екстракти от цветовете на жълтия смил при лечението на хроничен холецистит, холангити и холелитиаза. Клиничните наблюдения показват, че жълтият смил е ефикасно жлъчкогонно средство. При прилагане на отвара или екстракт от жълт смил се наблюдава намаляване и даже изчезване на повръщанията, повдиганията, усещането на тежест под лъжичката; намаляват или дори изчезват болките в областта на черния дроб и жлъчния мехур, метеоризмът, субиктеричното оцветяване на кожата и на еклерите, увеличеният черен дроб се намалява. В някои случаи забележимо подобрение настъпва още на 3—4-ия ден от прилагането на отварата — резултат на холеретичното и холагогното действие на цветовете на жълтия смил (по Шасс, Е. Ю. Фитотерапия. М., Изд. АМН СССР, 1952). Изследванията на Тутаев й Макарова (по Турова, А. Д. Лекарственнне растения СССР и их применение, 2-ое изд. М., Медицина, 1974,) са показали, че препаратите от жълт смил са слабо токсични.
В народната медицина отвара или запарка от цветовете на жълтия смил се прилагат не само като жлъчкогонно, но и като диуретично и леко слабително средство.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/zhalt-smil.html

Алкохолният и хлороформеният екстракт от цветовете на безсмъртничето in vitro потискат растежа на златистия стафилокок и на а-хемолитичните стрептококи. Според по-стара информация дрогата повишава кръвното налягане. А след по-късно извършени опити върху котките пък е установено, че цветовете нажълт смил действат хипотензивно. Оказва се също така, че цветовете на растението могат да се използват успешно при борба с хроничен холецистит, холангити и холелитиаза.
От жълт смил се произвежда масло. То действа противовъзпалително, болкоуспокояващо, регенериращо, подмладяващо, детоксикиращо и пречистващо.
Това изключително масло притежава много лечебни свойства. То помага при инфекции и възпаление на дихателните пътища, болки в мускулите, артрит, проблеми с черния дроб. Използвано, маслото подпомага образуването на нови клетки в кожата. Действа при суха, загрубяла и застаряваща кожа, подути или слаби вени и е от полза при някои сърдечно-съдови заболявания. Маслото е подходящо и за масаж, като може да се комбинира и с други билкови масла за чувствителна, възпалена кожа, болки и оплаквания. Смесва се добре с пачули, роза, сладък риган, лавандула, сандалово дърво, ветивер и др.
Употребява се при акне, хирургически белези, различни рани, операции и др. Маслото от жълт смил помага за детоксация от алкохол, наркотици и никотин, за освобождаване на тялото и ума от пристрастявания.
Маслото от жълт смил има благотворно действие не само върху човешкото тяло. То помага за възстановяване на душевното равновесие и хармонията в човек. Казват, че маслото от жълт смил може да излекува емоционалните терзания.Ако искате да се освободите от умствена умора, тежки емоционални белези, огорчение, разочарование и недоволство, маслото ще ви помогне. Жълт смил е в състояние да „изгони“ редица негативни емоции като перманентен гняв, омраза и чувство на безсилие. Отразява се много добре при депресия и нервно изтощение.То успокоява, освежава и укрепва духа. Помага за премахване на емоционални бариери. Препоръчва се на хората, които трудно прощават и забравят. Според специалисти маслото от безсмъртниче е подходящо най-вече за хора, които като малки не са получавали достатъчно любов и признание от родителите си.
Въпреки че не са известни странични ефекти при употреба на билката жълт смил, растението не бива да се прилага без лекарско знание. Специалистите предупреждават хората, страдащи от хипертония, да приемат билката с внимание.
https://gotvach.bg/n8-46567-%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5_(%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82_%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB)
Споделен опит от член на групата: Преди години сина ми имаше инфекциозна мононуклеоза. За незапознатите - засяга се черния дроб. Пихме от тази билка - невероятен ефект!-1 ч.л. се запарва в 200мл вряла вода , пие се по 50 мл 3-4 пъти на гладно.




Има още един вид жълт смил, който е култивиран, наричан италиански жълт смил (Helichrysum italianicum).
Снимка: Ширин Седова

Поради силната миризма на листата му на къри, често бива наричано със същото име – Къри. Кошнички те му са по- едри от тези на диворастящият жълт смил и листата му са игловидни.
Тази билка се отличава със много силно противовъзпалително, антибактериално, противогъбично и анти-ейдж действие.От цветовете на билката се извлича масло, което се използва широко за козметични и медицински цели. Намира особено приложение в лечението на кожни и чернодробни заболявания. Използва се за компресирате на съединителна тъкан, зарастване на рани, при физически болки и страдания, вътрешно за подпомагане дейността на черния дроб. Успокоява изгаряния и напукана кожа. Прилага се като фиксатор в парфюми и има силен аромат. Това е много скъпо масло и за разлика от други етерични масла, които имат кратък срок на годност, то може да се съхранява много дълго време.

Флоралната вода, направена от него има много лечебни свойства и е много подходяща за подхранване на суха и изтощена коса,особено за боядисвана коса. Съживява косъма и прави коста по жива и блестяща,стимулира растежа й като се втрива във корените на косата. Подхранва и хидратира сухата кожа на лицето и действа успокояващо върху чувтвителна и зачервена кожа, успокоява обриви и раздразнения,защитава от слънчеви изгаряния.Възстановява киселинния баланс на кожата на лицето при почистване. За разлика от тялото и организма,които се нуждаят от алкална среда,косата и кожата обичат води със Ph под 7,като по този начин поддържа здравословния им баланс.Органичната вода от него може да се използва като вода за устна хигиена, както и за гаргара след стоматологично лечение.




4. Смин бял, витошки еделвайс (Antennaria dioica), семейство на Сложноцветните (Asteraceae).
Снимка: Илко Славчев

Витошкият еделвайс израства на височина до 30 см. Развива пълзящо коренище. Стъблата му са без разклонения, гъсто окосмени. Листата се развиват в основната на растението като розетка и са редуващи се по протежението на стъбло. Приосновните са овални, със заоблени или остри върхове, отдолу гъсто белокоси, отгоре голи до гъсто овласени. Стъблотовите листа имат форма на лопатка, тясно ланцетна, с горна повърхост покрита с къси, сребристи власинки. Листната маса е с дължина от 7 до 13 мм.Цветовете се произвеждат в цветни глави с диаметър от 6 до12 мм, разположени на върха на стъблата. Съцветията са тъмно розови, светло розови или бели. Тичинките във всяко едно цветче наброяват 5. Плодът е с елипсовидна форма, сивкаво-кафяв, с власинков връх. Цъфти през май, юни, юли и август.Намира се в групи, които могат да бъдат изцяло женски колонии, изцяло мъжки колонии, а също и смесени колонии. Мъжките растения имат по-светли цветни глави от женските.(Обвивните листчета на главичките с тичинкови (мъжки) цветове са бели, а тези на плодниковите (женски) са червеникави.)


Билката се събира през май, преди да влезе в цвете и може да бъде изсушена за по-късна употреба. Отрязва се цялата надземна част на растението по време на цъфтежа. Събраната билка се суши в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°C.

Въпреки че не се използва широко в билковата медицина, се смята, че растението има антитусивни, стягащи, жлъчегонни, диуретични и емолиентни свойства. Традиционно се използва за лечение на бронхит, оплаквания от черния дроб и жлъчния мехур, хепатит и диария. Външно се употребява като гаргара за лечение на тонзилит и за промивки при вагинит.

Антенарията е включвана в състава на билкови смеси, предназначени за лечение на бронхит и жлъчни заболявания. Растението е много богато на слуз, което го прави много ценно при лечението на гръдни оплаквания. Билката се прилага най-вече при увреждания на горните дихателни пътища, стомашно-чревни катари и възпалителни процеси в жлъчния мехур.

Начин на приложение: запарка - 2 чаени лъжички нарязана билка кисне в чаена чаша вряла вода. След като изстине, извлекът се пие по 1 чаена лъжичка на всеки час.
https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0


Кой, кога и защо е нарекъл това растение витошки еделвайс се губи някъде в миналото. Истината е, че освен на Витоша се среща и по сухите ливади, поляни, камънаци и скалисти места в Стара планина, Знеполски район, Западните гранични планини, Беласица, Пирин, Славянка, Рила, Родопите и Средна гора, а и почти навсякъде в умерено хладните райони на Европа, Азия, чак до Аляска.
Освен, че растенията могат да бъдат само мъжки или женски на едно място могат да растат както само представители на един от двата пола, така и в комбинация – на кой както му се харесва. Съдържа фукоксантини, сапонини и танини и притежава лечебни свойства при увреждания на горните дихателни пътища, стомашно-чревни катари и възпалителни процеси в жлъчния мехур, за което се използват съцветията му.
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.666112350152233.1073741860.649295485167253&type=1

https://bgflora.net/families/asteraceae/antennaria/antennaria_dioica/antennaria_dioica.html




5.Срещниче женевско (Ajuga genevensis)
Снимка: Невена Босилкова
Многогодишно растение. Коренището много късо, с многобройни разклонения. Стъблото 8 - 40 см високо, 0,2 - 0,5 см в диаметър, разклонено от основата или просто, ясно четириръбесто, в основата разпръснато просто влакнесто или власинките в две срещуположни линии, нагоре разпръснато до напластено влакнесто. Листата 1,5 - 10 см дълги, 0,8 - 5 см широки, тясно ланцетни, ланцетни, елипсовидни, ромбични, приседнали или клиновидно стеснени в дръжка, изцяло или само в долната половина целокрайни, нагоре остро или тъпо назъбени, на върха заострени или заоблени, по повърхността и по ръбовете единично просто до гъсто напластено просто влакнести, преминаващи в 0,8 - 2,5 см дълги, 0,8 - 1,2 см широки, издребняващи към върха на съцветието, ланцетни или елиптични, целокрайни, назъбени или 3-делни, средният дял по-дълъг, горните равни или по-къси от дължината на цвета, разпръснато до гъсто просто влакнести зелени или сини прицветници. Цветовете групирани конично в горната половина на стъблото в многоцветни прешлени, на много къса дръжка или приседнали. Чашката 4 - 8 мм дълга, с 5 триъгълни, нееднакво заострени или слабо заоблени на върха зъбчета, просто и жлезисто влакнеста. Венечната тръбица цяла, 8 - 18 мм дълга; горната устна редуцирана, долната 3-делна, средният дял сърцевиден до заоблен, гол или покрит от двете страни с различна гъстота прости власинки, страничните заострени до слабо заоблени, по ръба ресничести, бяло, розово, синьо с по-тъмни сини жилки. Орехчето 1,8 - 2,2 мм дълго, 0,8 - 1,8 мм широко, полукрушовидно, с мрежесто набръчкана повърхност.
http://www.bgflora.eu/Ajuga%20genevensis%20L.%20BUL.html

Берат се цъфтящите облистени стръкове на билката от началото на цъфтежа през пролетта и до като цъфти, обикновено до края на юли.

Действие: стягащо, диуретично, хемостатично(кръвоспиращо), противовъзпалително, ранозаздравяващо, успокояващо и отхрачващо средство при заболявания на дихателните пътища и белите дробове. Екстракт от билката активираконтрактилната активност на мускулния слой на матката.
Екстракт и сок от женевскто срещниче притежават силно кръвоспиращо действие. Активизират съкратителната дейност на матката.
Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/05/16/da-sreshtnesh-jenevsko-sreshtniche-e-na-kysmet.1451855




6.Срещниче обикновено, жълто (Ajuga chamaepitys (L.) Schreb.)
Снимка: Дарина Пейкова
Едногодишно, по-рядко двугодишно или многогодишно тревисто растение с многобройни лежащи или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 5–20 см, покрити, както и листата, с дълги бели меки власинки. Листата дълбоко 3-делни, с теснолинейни целокрайни делчета, срещуположни, дълги 1–3 см, широки 1–1,5 мм. Цветовете по един на къса дръжка (1–1,5 мм дълга), разположени в пазвите на горните прицветни листа, които са по-дълги от цветовете. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, цялата покрита с бели власинки. Венчето, дълго 10–16 мм, 2–3 пъти по-дълго от чашката, влакнесто, с много къса врязана горна устна, долната триделна. В основата на венечната тръбица отвътре се намира пръстен от власинки. Тичинките 4, две от които по-къси. Плодовете орехчета.

Използва се надземната част.

Жълтото срещниче се използва като стимулант, диуретик и тоник. Ajuga chamaepitys стимулира менструацията. Жените го приемат при менструални болки и за лечение на други "женски оплаквания." Билката се прилага още при задържане на течности, малария, склероза и подагра. Жълтото срещниче участва в състава на някои лекарства против подагра.
https://gotvach.bg/n8-44779-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5




7.Срещниче лаксманово (Ajuga laxmannii)
Снимка: Дарина Пейкова
Лаксманово срещниче представлява многогодишно тревисто растение високо от семейство Устноцветни, достигащо до 50 см височина. Тръбицата на венчето на цветовете отгоре е разцепена надлъжно. Стъблените листа са приседнали. Лаксманово срещниче цъфти през май и юни. Видът е разпространен в цялата страна по тревисти места и храсталаци.

Няма данни за лечебни свойства, но е дадено тук, за да не се бърка с останалите лечебни срещничета.




8.Срещниче пълзящо (Ajuga reptans)
Снимка: Невена Босилкова
Многогодишно растение. Коренището тънко, разклонено. Стъблото 20 - 40 см високо, 0,2 – 0,6 см в диаметър, изправено, ясно четириръбесто до кръгло, неравномерно или по две срещуположни ивици просто прилегнало или отклонено влакнесто, с пълзящи стерилни издънки и удължени междувъзлия. Приосновните листа 4 - 8 см дълги, 2 - 8 см широки, на 4 - 10 см дълги дръжки, елиптични, лопатовидни, обратно яйцевидни, целокрайни, заоблено назъбени до вълновидни, единично просто влакнести или голи, нагоре по стъблото със скъсяващи се дръжки до приседнали, преминаващи в 8 - 15 мм широки, 10 - 20 мм дълги, елиптични, ланцетни, яйцевидни, заоблени или заострени, голи или единично просто влакнести, сини или виолетовосини прицветници, долните по-дълги; горните по-къси от цветовете, образуващи конусовидно съцветие. Цветовете на 0,5 - 1 мм дълги, просто овласени дръжки или приседнали в пазвите на прицветниците. Чашката 3 - 7 мм дълга, звънеста, с 5 нееднакви, 2 - 5 мм дълги, ланцетни зъбчета, по външната повърхност и по ръба дълго просто влакнеста. Венчето със 7 - 14 мм дълга цяла тръбица; горната устна 2-делна, до три пъти по-къса от долната, долната 3-делна, средният дял на върха заоблен, страничните заострени, устните по повърхността разпръснато копринесто влакнести, сини, розови, рядко бели. Орехчетата 1,8 - 2,2 мм дълги, 0,8 - 1 мм широки, яйцевидни, фино мрежести.
http://www.bgflora.eu/Ajuga%20reptans%20L.%20BUL.html

Употребява се надземната част

Като лечебни средства тази билка е била позната още от древността. Отварата от надземната част се употребява в нашата народна медицина против диария, треска и жълтеница: по 1 супена лъжица ситно нарязани стръкове се заливат с 200 г вряща вода и след като изстине течността, се прецежда и се изпива за 2 дни.
Външно — за гаргара или във вид на лапи против гнойни рани, при порязване и др. като кръвоспиращо средство.
В народната ветеринарна медицина се слага във водата, от която пият кокошките, за предпазване от „кокоша болест". Оттам идва и народното наименование „кокоша трева".
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/palzyashto-sreshtniche.html




9.Срещниче хиоско (Ajuga chia Schreber)
Снимка: Мариана Георгиева

То е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, достигащо височина от 5 до 30 см. Листата му са разсечени на 3 линейни дяла. Хиоското срещниче цъфти от април до август. Този вид се среща по сухи, тревисти и каменисти места. Билката вирее в цялата страна докъм 2900 метра надморска височина.

Употребява се надземната част
В българската народна медицина хиоското срещниче се слага във водата, от която пият кокошките, за предпазване от „кокоша болест”. Оттам идва и народното наименование на билката „кокоша трева”.
https://gotvach.bg/n8-44779-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5




10.Спореж обикновен, (Senecio vulgaris L.)
Снимка: Елена Нанкова
Едногодишно (до двугодишно) тревисто растение. Стеблото възходящо или изправено, 20 — 40 (60) см високо, просто или разклонено. Листата последователни продълговати дълбоко пересто нарязани или наделени. Кошничките многобройни, почти приседнали в полущитовидни сложни съцветия на върха на стеблото и клонките; обвивните листчета линейни, на върха възчерни. Цветовете тръбести жълти. Плодосемката с хвърчилка от прости власинки. Цъфти април — ноември.

Употребява се цъфтящата надземната част.

Обикновения спореж е билка, която има определени свойства. Тези свойства са в пряка зависимост от химичните елементи. Ефективните лекарства се правят от билката, сока и корените. Растението помага при следните заболявания: възпаление; конвулсивни разстройства, заболявания като: астма, язви, тумори и други; помага при хора с хронична умора.
Билката е малко изследвана, но аналогично на други видове, всички части съдържат пиролизидинови алкалоиди; съдържа още рутин и витамин С. Прилага се при аменорея и дисменорея. В нашата народна медицина се прилага във вид на отвара външно за налагане на рани и отоци.Поради токсичността на билката не се препоръчва употребата й.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/obiknoven-sporezh.html



11.Стевия (Stevia rebaudiana) , семейство Asteraceae (Compositae, Сложноцветни).
Снимка: Маргарита Велинова

Тя е многогодишно храстовидно растение. Нарича се още медна билка.
Представлява многогодишен храст, който расте до 1 метър височина. Кореновата система е обширна. Стъблата са изправени. Листата са зелени, прости, с назъбени ръбове, с дължина 2-3 сатиметра. Горната им повърхност е леко гранулирана.
Цветовете са бели. Растението е еднополово и обикновено носи женски цветове. Венчелистчетата са 5 или повече. Тичинките са 2-3. Цветовете са събрани в съцветия, разположение в горната част на растението. Плодът е петоъгълен.

Използваема част:листа; върхове.
Листата се събират през есента. Изсушават се, нарязват се и се съхраняват в буркани. Могат да бъдат смлени в блендер на прах. Сладостта на изсушените листа е по-голяма от тази на свежите.

Свойства: антимикробно действие; противогъбичен ефект; антивирусно;
антиоксидантно; подобрява функцията на задстомашната жлеза и секрецията на инсулин – дължи на стевиозидите; понижава нивата на холестерол в кръвта;
подобрява клетъчната регенерация; кръвосъсирващ агент; укрепва стените на кръвоносните съдове; нормализира кръвното налягане; противотуморен ефект – спира развитието и появата на нови злокачествени образувания; благоприятства функцията на черния дроб; предотвратява образуването на язви в стомашно-чревния тракт;диуретично действие;поддържа здравето на кожата; подобрява костния метаболизъм.

Заболявания и състояния, при които се прилага стевия: сърдечно-съдови заболявания; диабет; язви; атеросклероза; акне; чернодробна дисфункция;
рак на панкреаса; остеопораза; затлъстяване; кожни раздразнения; главоболие.

Големият интерес към стевия е предизвикал учените да направят много изследвания върху действието и. Установено е, че основния сладък химикал – стевизоид, е нетоксичен. Също така е доказано, че не предизвиква клетъчни промени и няма ефект върху плодовитостта на организма. В едно проучване е написано, че водния екстракт от листа на Stevia rebaudiana намалява броя и подвижността на сперматозоидите, както и синтезата на тестостерона при мъжки плъхове. Бразилски учени са записали способността на стевизоид да понижава кръвното налягане. През 2000г. е проведено двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на хора страдащи от хипертония. 60% от тях след 3 месечна употреба на стевия са показали значително пониважане на систолното и диастолното налягане. Друг екип от учени е изследвал хипогликемичните ефекти на екстракти от растението. Те установяват, че химичния му състав проявява такъв ефект и стимулира синтезата и отделянето на инсулин от В-клетките на панкреаса. Доказани са и ефектите на стевия върху сърдечно-съдовата система, антибактериално, противовирусното и антиксидантното действие на растението.

Още за Стевия, Медена билка (Stevia rebaudiana) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0


Тази билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на действие. Съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растителни , липиди, полизахариди, витамини - А, С, В1, В2, микроелементи- калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, минерални съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.
Лечебни свойства на стевията:
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията, при срив на имунната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система, редуциране на наднормено тегло, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и противовъзпалително средство. Сладката трева може да се използва като изсушена билка, като воден, спиртен и маслен извлек. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от предлаганите в момента други подсладители.
https://www.bb-team.org/articles/3177_steviya




12.Сто възела,кокошчица (Isopyrum thalictroides)
Снимка: Невена Босилкова

Тя идва от планинските гори на Централна Европа. Isopyrum thalictroides
е деликатно растение с минаваща прилика с анемона, но всъщност е по-тясно свързано с Thalictrum. Това е едно от онези растения, които не натоварват много литературата и рядко се появяват в каталозите, но придават тихо очарование на градината. Тя расте от малки грудки, и въпреки очевидната му крехкост, е доста енергична, процъфтяваща в груба трева тук: книги за алпийските острови разказват, че тя може да бъде инвазивна в градините. Подобно на много ранни пролетни растения, тя е много ефимерна, умира и изчезва скоро след като е цъфнала.
http://johngrimshawsgardendiary.blogspot.com/2010/04/isopyrum-thalictroides.html

Изследвани са антимикробните и имунологични свойства на етаноловите екстракти, неалкалоидните, третичните алкалоидни и кватернерни алкалоидни фракции, получени от корените и надземните части на Isopyrum thalictroides. Неалкалоидната фракция от надземни части инхибира растежа на седем тестови микроорганизма и е най-ефективният супресор на класическата пътека (СР) комплементарна активност в нормален човешки серум (NHS) и серум на морско свинче (GPS). Алкалоидните фракции, съдържащи четвъртични алкалоиди, проявяват потискащ ефект върху митоген-индуцираната пролиферация на спленоцитите. Отговорът на антителата in vitro срещу овчи червени кръвни клетки (анти-SRBC) се инхибира от етанолови екстракти и кватернерна алкалоидна фракция. Интраперитонеалното (i.p.) приложение на етанолен екстракт и третична алкалоидна фракция от въздушни части показва, че те притежават in vivo ефект върху алтернативна пътека (АР) комплементна активност, анти-SRBC отговор и забавен тип свръхчувствителност (DTH).
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378874196014626

Всички части на растението са леко токсични, а листата до голяма степен се игнорират от местните диви животни. Контактът със сока може да причини възпаление и образуване на мехури по кожата. Поглъщането на големи количества от растението може да доведе до повръщане и диария. Въпреки това, токсинът се унищожава от топлината, което прави грудковия корен годен за консумация след готвене. Интересното е, че чай, приготвен от корени, има стягащи свойства и е бил използван за лечение на диария и повръщане.Rue anemone може да се обърка с Anemone quinequefolia (дървесна анемона) и Enemion biternatum (фалшива анемона от рута), които имат подобни цветя и предпочитат подобни условия на отглеждане. Листата обаче е значително различна.
https://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=https%3A%2F%2Fwildmedicinal.wordpress.com%2F2016%2F05%2F16%2Frue-anemone-thalictrum-thalictroides%2F&prev=search




13. Страшник балкански, дълголистен (Acanthus balcanicus Heyw. et Richards (A. longifolius Host)), род Меча стъпка ( Acanthus), семейство Acanthaceae-Страшникови.
Снимка:Магдалена Маринова

Acanthus balcanicus, е ендемично тревисто многогодишно растение от рода Acanthus, роден на Балканския полуостров, до Далмация. Това растение се отглежда и в много европейски и американски градини.Нараства до 80 см височина, с основни гроздове от дълбоко закръглени и нарязани листа. Листата са тъмнозелени и лъскави. Цъфти в средата на лятото от юли до август. Цветoвете са на много дълго цъфтящо стъбло и се състоят от долна устна и горна зъбовидна устна.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Acanthus_balcanicus?fbclid=IwAR2hV91NWbC0TpCw4FXUrqD30kdE6nIB6uiA3-B5MhdQ_J24DYLAciBc8mU

Мечата стъпка (Acanthus), известна още като синя шапка и страшник, е род тревисти бодливи растения, обхващащ около 30 различни вида; всяко растение от този род се характеризира с големи бодливи листа и шипове и бели, розови или лилави цветове.
Латинското наименование на растението е заемка от гръцки език. Според древногръцкият мит Аканта е била нимфа, в която се влюбил Аполон. Той искал да я отвлече, но Аканта издрала лицето му с нокти и, за да я накаже, Аполон я превърнал в бодливо растение.
Мечата стъпка е разпространена в Средиземноморието. Някои видове (най-вече спинозата (spinosa) и молиса (mollis)) са често отглеждани многогодишни растения.
В България се срещат два вида: Acanthus spinosus и A. balcanicus.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0


Надземната част на растението, а по-рядко корените му се използват от народната медицина при уплаха, откъдето е произлезло и наименованието на това растение.
Начин на употреба: 10-15 гр. ситно счукани стръкове се заливат с 500 гр. кипяща вода, след изтиване запарката се прецежда и от дне се пият само 3-4 супени лъжици дневно. Дълголистният страшник, наричан още обикновен страшник, се среща в Средна гора и Стара планина и в югоизточна България, предимно по варовити терени и каменливи, покрити с храсти склонове до 1500 м. н.р.
Тук съм писала за него:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/01/13/dylgolist-strashnik-lek-za-uplah-ot-petyk-13-ti.882014



14. Страшник бодлив, влакнест (Acanthus spinosus), семейство Acanthaceae – Страшникови
Снимка: Снежана Фаливене
Той е вид цъфтящо растение от семейство Acanthaceae, родом от Южна Европа, от Италия до западна Турция. Това е тревисто многогодишно растение до 150 см високо и широчина 60–90 см. Дълбоко нарязаните листа имат бодливи краища, а в началото на лятото има изправени, 1 м дълги съцветия от бели цветя с бордовидни прицветници. Съгласно ЗЛР е лечебен вид. Вече трудно се намира в диво състояние, но в култивиран вид се среща често в паркове и частни градини, какъвто е случая с горната снимка, направена в двор в Австрия.

Смята се, че както A. spinosus, така и неговият близък роднина A. mollis са били въведени във Великобритания като декоративни и билкови растения от Средиземноморието в римско време.

https://en.wikipedia.org/wiki/Acanthus_spinosus

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата закръглени, гъстовлакнести, високи 20–80 cm. Приосновните листа дълги 10–40 cm, широки 5–20 cm, с къси дръжки, дълбоко двойно- или тройноперести, листните дялове ланцетни, бодливоназъбени. Стъбловите листа на много къси дръжки, по-дребни от приосновните. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се из храсталаци от драка на излужени чернозем-смолници; от морското равнище до около 600 m н. в. Субпопулациите са малочислени и силно фрагментирани.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Средна гора, Тракийска низина.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Италия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Acaspino.html



15. Страшник мек, меколистен, меча лапа (Acanthus mollis)
Снимка: Кристиан Ачкоски

Acanthus mollis достига средно 30–80 cm (12–31 in) височина, с максимум 180 cm (71 in) (обикновено достига 210-230 cm в Нова Зеландия), включително съцветието. Той има прилежащи клъстери от дълбоко закръглени и нарязани, лъскави тъмнозелени листа, меки на допир, дълги до 40 см (16 инча) и широки до 25 см (9,8 инча), с дълга дръжка. Съцветието е цилиндричен клас с дължина 30-40 см (12-16 инча) и може да даде до 120 цветя. Цветовете са тръбести, белезникави и люлякови или розови на цвят. Всеки цвят е с дължина до 5 см и е заобиколено от три зелени или лилави прицветници. Централният прицветник е бодлив и по-голям от другите два. Чашката има две устни: горната част е лилава отгоре, доста дълга и образува вид „шлем“ отгоре на венчето. Венчето е редуцирано до бяла долна устна, трилопастна, с лилаво-розова жилка. Четирите тичинки са слети с венчето и приличат на мънички четки. Този вид цъфти в края на пролетта или началото на лятото, от май до август.
https://en.wikipedia.org/wiki/Acanthus_mollis

Използвани части:Листата, цветята и корените.

Acanthus mollis, често наричан акант с меки или широки листа, се използва главно в билколечението с противовъзпалителното си действие. Действа ефективно срещу стоматит (възпаление на устната кухина) и храносмилателни разстройства като гастроентерит, колит (възпаление на дебелото черво), диария и киселини. Това растение има и отхрачващи (изчиства дихателните пътища), стягащи (ускорява зарастването на рани) и омекотяващи (омекотява кожата и я прави по-еластична) свойства. Показан е при лечение на синузит, бронхит, ларингит, тонзилит, анални фистули и други кожни лезии.
Акант (меча лапа): История
Ползите от меколистния акант са известни от древни времена, по-специално неговия тонизиращ и стимулиращ ефект. Това растение влезе в състава на напитки, давани на воини, за да възвърне силата си след битка. Известни гръцки лекари, включително Диоскорид, го препоръчват за лечение на рани и колики.Акант (меча лапа).

Мекият акантус се прилага вътрешно или външно като запарка, тинктура или лапа.

https://www.medisite.fr/dictionnaire-des-plantes-medicinales-acanthe-patte-dours.1234008.8.html?fbclid=IwAR10PuZSiQ0RP-eUoCVdFPQcGHf1wiokIrgb_Y2UZmQSZkRwgr5AzehCrYc




16. Съсънка бяла (Anemone nemorosa)
Снимка: Роза Смайладска

Тя е многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, жълто или кафяво, гладко. Цветоносните стъбла 6-30 cm високи, изправени, голи или разсеяно влакнести. Приосновните листа обикновено единични, на дълги дръжки, цели или 2-3 делни, длановидни; дяловете на къси дръжки или приседнали, тясно или широко яйцевидно елиптични, в основата клиновидни, дълбоко 2-3 делни или разсечени, делчетата назъбени, тревисти, зелени, възголи или прилегнало влакнести, особено по жилките и ръба, по-рядко равномерно влакнести. Стъбловите листа са 3, на дръжки, подобни на приосновните, но по-дребни и дяловете почти приседнали или приседнали (без дръжки), повече или по-малко отдалечени от цветовете. Цветовете са 2,5-4 cm в диаметър, единични, бели, розови отвън, по-рядко розови до пурпурни или сини. Околоцветните листчета най-често 6 на брой, по рядко 5,7,8 до 12, 10-15 mm дълги и 8-10 mm широки, венчевидни, удължено яйцевидни, на върха закръглени, постепенно изтънени в къс или дълъг нокът, от двете страни голи. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника; прашниците жълти. Плодниците многобройни, късо гъсто влакнести, стълбчето късо, кукесто подвито. Сборните плодове увиснали. Орехчетата 4-4,5 mm дълги, яйцевидни, гъсто късо влакнести. Цъфти март-май [Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София].
https://bgflora.net/families/ranunculaceae/anemone/anemone_nemorosa/anemone_nemorosa.html
Употребява се надземната част.
Употреба на бялата съсънка като лековита билка: Протоанемонинът и неговото отровно действие е отдавна известно, но неговото бактерицидно и фунгицидно действие е установено неотдавна. Протоанемонинът убива стафилококите в концентрация 1:33 000—1: 60 000, убива също и други: бактерии, унищожава плесенните спори и би могъл да се използва във ветеринарната медицина при гнойни и трудно зарастващи рани и гнойни процеси.С тудената инфузия на билката се предписва при сексуална слабост на мъжете и жените, при забавена менструация, мигрена, респираторни заболявания. Има отхрачващо, бактерицидно, изпотяващо, противогъбично, успокоително и аналгетично действие.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/byala-sasanka-belotsvetna-sasanka-sosa.html




17. Съсънка жълта, горска (Anemone ranunculoides)
Снимка: Зорница Семерджиева

Жълтата съсънка има тънко, хоризонтално разположено цилиндрично коренище. Стъблото на жълтата съсънка е единично, голо, с един приосновен лист, достигащо на височина до 30 см. Тя има 3 яйцевидни стъблени листи, едро назъбени, влакнести от горната страна и голи от долната, разположени на дръжка в прешлен под цвета й. Цветовете на жълтата съсънка са единични, достигащи до 2 см диаметър, с венчелистче, състоящо се от 5 до 8 леко овласени от горната страна и голи от долната листчета, достигащи на дължина 10-15 мм и широчина 8-10 мм , с многобройни тичинки и горен яйчник. Плодът на жълтата съсънка е увиснал, състоящ се от множество силно овласени плодчета.

Употреба:Използват се цветовете на жълтата съсънка, набрани по време на цъфтеж.
Действие: при лечение на възпалителни процеси

http://www.bilkitebg.eu/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B0-anemone-ranunculoides/

Още Хипократ използвал съсънка за успокояване на болни от истерия. При дисменорея и сексуална превъзбуденост, както и при повишен тонус на симпатиковата нервна система билката действа успокояващо и обезболяващо. Днес в алтернативната медицина най-използвани са жълтата съсънка и полската съсънка. Тя предизвиква нахлуване на кръв към болното място, подобрява кръвообращението и лекува различни възпаления. От набраните по време на цъфтеж цветове се прави тинктура.

https://gotvach.bg/n8-44863-%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B0

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2313567218706645&type=3


Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме около 37 000 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538