Тази зима е по-различна от много други. Започнаха 24-те зимни олимпийски игри в Пекин и настана празник за душите ни, силно изтормозени от ковит пандемията.
За всички позитивно настроени хора светът е олимпиада, която минава под мотото „Заедно за споделено бъдеще“. Факлата с Олимпийският огън бе положена в средата на огромна снежинка, образувана от множество малки снежинки, носещи имената на 91 държави, участващи в тази олимпиада с около 3000 спортисти.



Тази Олимпийска снежинка бе издигната над националния стадион на Пекин като символ на спортния дух, надхвърлящ националните граници, който олицетворява силната воля и единството на човечеството, изпращайки послание за светлина, солидарност, приятелство, мир и справедливост.

Гледайки състезанията по телевизията се зареждам с положителната енергия на младите състезатели от цял свят, в които кипи живот, а в очите им прозира надежда за красиво бъдеще. Навремето и аз бях спортистка, явявах се на много състезания и съм убедена, че няма такъв адреналин като този, когато доказваш какво си научил с много труд и постоянство и постигнеш победа. Много им се радвам на успехите, все едно че са мои, но не забравям и моите приятни задължения тук.

Днес ще ви покажа първа част на албума с билките, започващи с буквата Т , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тук по ред причини нямам написани стихчета за тях, но който желае може да напише свое в коментар и аз ще имам грижата да ги прибавя.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.



1.Татул (Datura stramonium L.)
Снимка: Невена Босилкова
Той е храстовидно растение от семейство Картофови. Стъблото му е разклонено, лилаво на цвят до тъмно зелено. Листата му са широки и големината им достига до 20см. Цветът му е бял до лилав с тромпетовидна форма и е голям около 10-12см. Плодовете му са зелени с яйцевидна форма, едри са колкото орехи и са с шипове. Когато узрее плодът се разцепва на четири части, всяка, от които съдържа по няколко червени семенца. Когато се разрежат, отделят неприятен мирис.

Използваема част: листа и семена

Дeйcтвиe и пpилoжeниe. Πpи acтмa, мaгapeшĸa ĸaшлицa, мигpeнa, eпилeпcия, Πapĸинcoн, cтoмaшни бoлĸи,cилнo бeзпoĸoйcтвo, ĸaтo и ĸaтo aнтиceптичнo, нepвoycпoĸoявaщo, бoлĸoycпoĸoявaщo и cпaзмaтичнo cpeдcтвo. Bъншнo пpи peвмaтизъм, oтoци, paдиĸyлит. B минaлoтo ca пyшили лиcтaтa пpoтив тyбepĸyлoзa и зaдyx.
Tинĸтypa зa външнo мaзaнe - Лиcтaтa или ceмeнaтa oт тaтyл ce нaĸиcвaт в cилнa paĸия и или cпиpт в cъoтнoшeниe 1:10.
Bнимaниe! Taтyлa e oтpoвeн и дa ce взимa caмo пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe(вcичĸи чacти нa pacтeниeтo). Дa нe ce пpиeмa пpи глayĸoмa. Oтpaвяния c тaтyл нacтъпвaт пpи ядeнe нa ceмeнaтa или пpи вдишвaнe нa миpизмaтa oт цвeтoвeтe нa тaтyлa. Πpи oтpaвяния c тaтyл ce нaблюдaвaт cлeднитe cимптoми, paзшиpeниe нa зeницитe, cмyщeния нa зpeниeтo, пoдyвaнe нa гъpлoтo, cyxocт в ycтaтa и зaтpyднeнo гълтaнe, зaчepвeнa cyxa ĸoжa, тeмпepaтypa, ycĸopeнa cъpдeчнa дeйнocт, бeзпoĸoйcтвo, ĸoнвyлcии, възбyдa, нecвъpзaн бъpз гoвop, xaлюцинaции, възбyдeнo дишaнe, диapии, изтoщeниe, cмъpт в peзyлтaт нa зaдyшaвaнe.

Πpи oĸaзвaнe нa пъpвa пoмoщ ce пpoмивa cтoмaxa чpeз въвeждaнe нo coндa нa тaнинoв paзтвop или cycпeнзия oт мeдицинcĸи въглeн, дaвa ce cилeн чaй или ĸaфe, aнглийcĸa coл. Πocтpaдaлия ce ĸapa в лeчeбнo зaвeдeниe.Πoмнeтe, чe изпoлзвaнeтo нa билĸи тpябвa дa cтaвa винaги cлeд ĸoнcyлтaция cъc cпeциaлиcт.

https://lekbook.com/catalog/tatul-datura-stramonium-l


Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма. Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане. Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми. В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета. Използват се семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Начин на употреба: Под формата на тинктура, се започва с дневна дозировка по 15 капки и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!! За него и още някои растения повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/03/15/krimski-chai-bilkata-na-mladostta-raste-i-okolo-pomoriiskoto.1064646




2.Телчарка голяма (Polygala major)
Снимка: Теменужка Александрова
Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени или въздходящи, високи (10) 20-35 (40) cm, често вдървенели, няколко до многобройни, със или без стерилни издънки, късо къдраво влакнести. Листата са 10-25 mm дълги, 1,5-2,5 mm широки, към основата и върха стесняващи се, ланцетни, линейно-ланцетни или линейни, с 1 неразклонена жилка, по повърхността голи, по жилката късо къдраво влакнести. Съцветията са връхни, рехави или гъсти, 30-40-цветни. Крилцата при цветовете 9-13 mm дълги, 3-4 mm широки, при плода 11-14 mm дълги, 3,5-5 mm широки. Венчето по-дълго от крилцата, извито нагоре, синьо, розово, бледовиолетово, гълъбово или бяло; кичурът с 2-3 снопчета. Цъфти юни-юли.

В медицината се употребяват коренището с корените и цялата надземна част
https://chitanka.info/text/2335/150


Според други източници се използва само надземната част. Коренът на голяма телчарка може да раздразни стомашно-чревния тракт, затова не се препоръчва на пациенти с пептична язва и гастрит.

Като секретолитично средство голямата телчарка се използва при хроничен бронхит, където може да замести американската сенега, посочват наши учени. Голямата телчарка се прилага още при някои стомашно-чревни разстройства, сърдечни и бъбречни заболявания и външно - за промиване поразени участъци на кожата.Използва се при диабет, остър и хроничен трахеит, бронхиална астма. Той е част от рецептите, използвани за вегетоневроза, безсъние.

Една чаена лъжичка дрога на голяма телчарка се наставя с 2 чаши студена вода в продължение на 8 часа – това е доза за 1 ден.

https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/golyama-telcharka.html

Една руска статия за голямата телчарка, която там се нарича Истод большой:
Що се отнася до традиционната медицина, тук са доста разпространени както отварата, така и запарката от корените на това растение. Такива лекарства трябва да се използват като отхрачващо средство при хронични и остри заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища, с ларингит, бронхиална астма, бронхит и белодробни абсцеси.
При атеросклероза се препоръчва използването на следното много ценно лекарство, базирано на голям източник: за да приготвите такова лекарство, трябва да вземете една супена лъжица натрошен корен на това растение в двеста милилитра вода. Получената смес трябва да се вари на сравнително слаб огън в продължение на петнадесет минути, след което сместа се влива в продължение на един час и след това много внимателно се филтрира. Трябва също да добавите преварена вода до първоначалния обем. Вземете полученото лекарство на базата на голям източник, една супена лъжица три до четири пъти на ден преди хранене. Трябва да се отбележи, че за да се осигури най-голяма ефективност при приемането на такова лекарство на основата на това растение, се препоръчва стриктно да се спазват както всички норми за приемане на това лекарство, така и всички правила за неговото приготвяне.
При хроничен бронхит, бронхиална астма, хроничен ларингит и белодробен абсцес се препоръчва да се използва следното лекарство на базата на това растение: за приготвяне на такова лекарство една супена лъжица натрошени корени се приема в една чаша вода. Получената смес се вари на водна баня в продължение на петнадесет минути, след което тази смес трябва да се влива в продължение на един час и внимателно да се филтрира. Преварена вода трябва да се добави до първоначалния обем, след което продуктът е готов за употреба. Приемайте това лекарство една до две супени лъжици три до четири пъти на ден преди хранене. Много е важно стриктно да се спазват всички норми за приготвяне на такова лекарство, както и да се спазват всички правила за приемане на това лекарство въз основа на голям източник.
Източник: https://www.asienda.ru/plants/istod-bolshoj/



3. Телчарка обикновена(Polygala vulgaris)
Снимка: Дарина Пейкова
Многогодишно тревисто растение с изправени или в основата си приповдигащи се, голи или слабо влакнести стъбла, високи 10–40 см. Листата последователни, приседнали, целокрайни, долните обратно яйцевидни или яйцевидни, горните по-дълги, линейно-ланцетни. Цветовете обикновено сини, рядко розови или бели, неправилни, събрани във връхни гроздовидни съцветия. Чашката 5-листна, вътрешните 2 листчета по-едри, венчевидни (т. нар. крилца), елиптични, дълги 6–7 мм, тъпи, към основата постепенно стеснени, с добре различаваща се мрежа от жилки, която при плодовете изпъква. Развити венчелистчета 3, сраснали помежду си и с тичинкови дръжки; най-долното (предното) е по-едро, във вид на ладийка, която отпред е къдраво изрязана. Тичинките 8, в основата сраснали в едно снопче, а нагоре в две снопчета с по 4 тичинки. Яйчникът горен. Плодът странично сплескана, по края крилата, обратно сърцевидна кутийка, дълга 5 мм и широка 3,5 мм .
Из ливади и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина. Китанов
https://chitanka.info/text/2335/76

В медицината се употребяват коренището с корените и цялата надземна част

Има антиоксидантни и противоракови свойства:
https://www.herbal-organic.com/bg/herb/26635/herbs_all.preparation_methods

Обикновената телчарка съдържа смоли , танини , тритрептенови сапонини (галова киселина и сенегин ), флавоноиди , мастни и етерични масла , горчивина, полихалитен алкохол, лактони .
Растението има стягащи, противовъзпалителни, антимикробни, секретолитични, отхрачващи, обвиващи, хемостатични свойства.
За лечебни цели се използват трева и корени от истод. Прибирането на корените се извършва през есента или началото на пролетта, а тревата се прибира по време на цъфтежа.
От корените се приготвят отвари и настойки, които се използват като отхрачващо средство при лечение на бронхиална астма , пневмония, хроничен бронхит и емфизем. Те повишават секрецията на лигавицата на бронхите, което води до втечняване на слузта. При цестит са полезни и отвари от корени. Билковите запарки се използват при диария, катар на стомаха и червата, а също и за апетит. Те са в състояние да увеличат лактациятапри кърмещи жени.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D0%B1%D1%8B%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9
Една руска статия за малката телчарка, която се нарича там Истод обыкновенный:
Запарка, приготвена от 2 чаени лъжички от растението на 1 чаша вряла вода (настоява се 15 минути) е ефективно средство за лечение на заболявания на долните и горните дихателни пътища и хронични белодробни заболявания. Освен това се използва при бронхит, алергична или инфекциозна астма, както и при мокра или суха кашлица. Запарката, приемана вътрешно възможно най-гореща, два пъти на ден, прочиства дихателните пътища и има спазмолитично действие, успокоява пристъпите на кашлица.
Стар лек при лошо храносмилане, диспепсия или чернодробни проблеми е горчивото "вино от стод", което може да си приготвите сами с 1 литър бяло вино, 5 супени лъжици билка истод, 1 супена лъжица пелин и 1 чаена лъжичка канела, настоява 12 дни. , след което се филтрира. За лечебни цели е необходимо да се изпие малка чаша от това вино преди ядене.

Източник: https://www.botanichka.ru/article/istod-obyiknovennyiy-lekarstvennoe-rastenie-kotoroe-ukrasit-vash-tsvetnik/



4.Теменуга горска, миризлива (Viola odorata)
Снимка: Елена Нанкова
Миризливата горска теменужка расте из просветлени широколистни гори и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.
Миризливата горска теменужка е многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10—25 см дълги, вкореняващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5—2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миpизмa. Рядко са единични, на коренище се разполагат 15-20 цвята. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узрязане на 3 дяла. Цъфти март—април.

Използваема част: цветовете

Действие: Цветовете на миризливата теменуга имат омекчително, секретолитично (втечняващо бронхиалните секрети), отхрачващо, антисептично и противовъзпалително действие..Имат още слабо диуретично и потогонно действие, успокояват нервната система. Някои изследователи са установили, че теменугата има и слабо хипно-седативно действие.
Приложение. Проведени са експериментални и клинични проучвания на горската теменуга, въз основа на което тя е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използуват се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма, коклюш. Външно се употребява при различни дерматити: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/03/31/.718459



5.Теменуга трицветна (Viola tricolor L.)
Снимка: Пенка Цанкова
Двугодишно или едногодишно тревисто растение. Стеблото 10—40 см високо, изправено или възходящо, често от основата разклонено. Листата широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, елиптични или горните до продълговато ланцетни. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа. Венчелистчетата 5, горните 2 тъмновиолетови, разперени нагоре и встрани, страничните 2 по-светловиолетови, извити към горните, долното листче почти триъгълно, бледовиолетово до жълто или бяло, в основата с оранжево петно, стеснено в дълга права синя или виолетова шпора. Плодът многосеменна яйцевидна кутийка. Цъфти май — септември.

Използваема част: цветовете

Употребява се при възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, кашлица с гъсти секрети). Прилага се като специфично лечебно средство при кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), както и при задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, истерия:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/08/24/tricvetna-temenuga-krasiva-i-lechebna.807473



6. Тиква дива, Бриония(Bryonia alba)
Снимка: Невена Босилкова
Коренът е ряповиден, отвън е жълтеникав, а отвътре – бял, напречно набръчкан, със силно горчив вкус. Стъблото е пълзящо, до 3-4 метра, с мустачки за прикрепване към околните предмети. Листата са последователни, обикновено са петделни, грапави, с дълги дръжки. Цветовете са жълтеникави, еднополови, правилни. Мъжките са разположени в гроздове на дълги дръжки.Те са по-едри, а женските са по-дребни, събрани в кичурчета. Чашелистчетата и венечните листенца са по 5 и напълно сраснали. Плодът е топчест, отначало е зелен, а след това придобива черен оттенък, гладък, с 4-6 семена. Цъфтежът е през лятото.

Употребяват се изсушените корени на растението.

Лечебни свойства:диуретично; антисептично; лаксативно;антидепресант;
облекчава ревматични болки; антивирусно; имуностимулант.
В народната медицина в малки дози брионията се употребява като силно пургативно и диуретично средство. Цялото растение е отровно, като веществата съдържащи се в него могат да предизвикат силна възбуда на нервната система, след което е възможно да настъпи парализа. Дивата тиква е медосно и декоративно растение.
Заболявания и състояния, при които се употребява дива тиква:добър ефект при начало на вирусни заболявания; камъни в бъбреците; възпаления на пикочните пътища; епилепсия; използва се при остри и хронични възпаления на респираторните органи; за състояния, които се характеризират със сухота на лигавиците, суха кашлица на тласъци, нарастваща жажда, болки в главата и крайниците; болки в гърлото, трахеята, гърдите и крайниците; остри възпалания на респираторните органи.

Начин на употреба
запарка - в 500 мл. вода се запарват 1 чаена лъжица корени от билката и се пие 3 пъти на ден по 1 чашка. При ревматизъм се използва спиртен извлек от корените;
настройка - консумира се спиртен екстракт от корени в съотношение 1:10. Препоръчителният прием е три пъти на ден, по 1 чашка, в която се капват 10-15 капки.

Още за Бриония, Дива тиква, Луда тиква (Bryonia alba) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0?fbclid=IwAR2O-u4YYYe8myJ_yY875drInt0YDIFoh-6Cp7Cd_SqWzT3lBu_NGTa8VnU




7.Тинтява горска (Gentiana asclepiadea L.)
Снимка: Иванка Транкарова
Многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго и месесто. Стъблото е неразклонено, достигащо до 60 см височина, гъсто облистено. Листата са тревисти, срещуположни, меки, яйцевидни или овално-ланцетни, голи, с 5 надлъжни жилки, с неподвити ръбове. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са единични или събрани по 2-3, разположени в пазвите на най-горните по-дребни листа. Чашката е 5-листна, звънчевидна, с 5 зъбчета на върха. Венчето е 5-листно,  тръбесто-фуниевидно, 4-5 см дълго, с 5 доста едри дяла на върха. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по 2 шева надлъжно. Цъфти в каря на лятото и през есента.

За приготвянето на лекарствени форми се използва коренът на Горската тинтява и младите леторасти, тъй като именно в тези части е най-високото съдържание на полезни вещества. Корените се използват при растения, достигнали възраст 3-4 години, тъй като през този период съставът съдържа максималната концентрация на хранителни вещества. Кореновата система е доста мощна, затова растенията се изкопават заедно със земната част, след което стъблата се изрязват. Събирането трябва да се извършва през пролетта или през есента.

Лечебни свойства
Отварите и препаратите на базата на Горската тинтява имат жлъчегонно, отхрачващо, противовъзпалително, стимулиращо действие и помагат за справяне с настинки, безсъние, стомашно-чревни заболявания, лечение на анемия и треска. Те ще помогнат при подагра, артрит. Също така лекарствата с тази билка имат детоксикиращи, диуретични и заздравяващи рани свойства.
Трябва да се отбележи, че препаратите на базата на това растение са намерили доста активна употреба при кръв в урината и възпаление на окото.

РЕЦЕПТИ
*За лечение на заболявания на стомаха (гастрит, метеоризъм, подуване на корема) се използва отвара от сухи корени на тинтява :
-1 супена лъжица смляна суровина се изсипва в 250 мл вода и се оставя да къкри 10-15 минути, след което се филтрира. Пие се по 1 супена лъжица половин час преди хранене три пъти на ден.
Със същата цел се прилага следната тинктура: 50 грама сух стрък се залива с 500 мл водка, настоява се поне седмица. Пие се тинктура по 30 капки, след разреждане със 6 с.л. вода.
-1 супена лъжица сухи стръкове се залива с чаша вряла вода, кисне поне половин час, използва се за компреси и измиване на рани. Лекарството също помага за стимулиране на апетита, ако се вземе 1 супена лъжица три пъти на ден половин час преди хранене.

*За ревматизъм и подагра: 3 ч.л. с е сваряват стръкове или коренища на растението в 700 мл вода за четвърт час, киснат 2 часа и се прецеждат. Пие се по половин чаша 15 минути преди хранене.
*Вани за изпотяване на краката: 5 супени лъжицил. смлян корен на тинтява и 3 с.л. суха дъбова кора се сваряват за 10-15 минути. Правят се преди лягане всеки ден.

Противопоказания
Всякакви лекове от тинтява не се препоръчват по време на бременност и кърмене. Във всеки случай не си струва да се злоупотребява с лекарства от тинтява, тъй като предозирането води до повишено налягане, възбудимост, замаяност.
https://urologia.msk.ru/main/lekarstvennye-travy/gorechavka-zheltaya
fbclid=IwAR3x4SnZ-wsD_WWMDaEV0BUGBs1MTxQN77Cq5x7f5jijVPW8FE4q4eXGsa8

Тинтявата е надарена с доста ценни лечебни свойства, препоръчва се използването на коренището и надземната част на това растение (трава) за терапевтични цели. Растението съдържа фруктоза, захароза, глюкоза, гентиобиоза, гентиостерол, гентианоза, бензамид, ксантонин, флавоноиди, както и гентиофлавин, генцианадин, гентиопунктин и гентианин. Трябва да се отбележи, че препарати на основата на това растение са намерили доста активно приложение при хематурия и офталмия.
Отвара от коренища и билки от тинтява се използва при аменорея, както и при чернодробни заболявания и като детоксикатор при ухапвания от змии.Запарка от билката от това растение може да се използва и като стимулант на апетита, диуретик и средство за заздравяване на рани. Освен това при диспепсия и ахилия се използва запарка от билка тинтява.
 В случай на анорексия се препоръчва използването на следното лекарство: за приготвянето му ще трябва да залеете една супена лъжица натрошени сухи коренища от тинтява или една супена лъжица нарязана суха трева с чаша вода. Тази смес трябва да се вари около три до четири часа, след което се оставя да се запарва в продължение на два часа, след което сместа се филтрира внимателно.Това лекарство трябва да се приема по приблизително една трета или една четвърт от чаша три пъти на ден.
 За компреси, измиване на рани, с диспепсия, както и диуретик и за стимулиране на апетита, се препоръчва да се приготви следното лекарство: с една чаша вряла вода се залива една супена лъжица суха нарязана трева, сместа се запарва за половин час и след това се филтрира. Това лекарство се приема по една супена лъжица три пъти на ден тридесет минути преди хранене.
https://kiberis.ru/?p=3567&fbclid=IwAR0dnynS2SdynYWU11eT3Q4FNrtNVJewGJix4tlclSHJCo15-cKYJ71VTQQ



8.Тинтява жълта, горчивка (Gentiana lutea)
Снимка: Елена Нанкова
Mнoгoгoдишнo тpeвиcтo pacтeниe c мececтo дeбeлo ĸopeнищe . Kopeнитe дocтигaт нa дължинa дo 1 м, oтвън ca ĸaфяви, a вътpe жълтeниĸaви. Oтнaчaлo pacтeниeтo oбpaзyвa caмo лиcтнa poзeтĸa и eдвa cлeд тpeтaтa гoдинa ce paзвивa дo 1,5 м виcoĸo, изпpaвeнo, нepaзĸлoнeнo cтъблo. Цялoтo pacтeниe e гoлo (бeз влacинĸи), cинĸaвoзeлeнo. Лиcтaтa ca cpeщyпoлoжни, eлипcoвидни дo яйцeвиднo eлипcoвидни, цeлoĸpaйни, нaдлъжнo нaдиплeни, c дъгoвиднo жилĸyвaнe. Πpиocнoвнитe лиcтa ca дo 30 cм дълги и 15 cм шиpoĸи, c дpъжĸи. Cтъблoвитe лиcтa ca пo-дpeбни, c ĸъcи дpъжĸи или пpиceднaли, a нaй-гopнитe ca cpacнaли в ocнoвaтa пoмeждy cи. Цвeтoвeтe ca злaтиcтoжълти, cъбpaни в мнoгoцвeтни пpeшлeни в пaзвитe нa нaй-гopнитe 3—7 двoйĸи лиcтa. Beнчeтo e дo 2,5 cм дългo, c ĸъca тpъбицa и 5, пo-pядĸo 6—9 шиpoĸo paзпepeни, линeйни, ocтpи дялoвe. Πлoдът e мнoгoceмeннa пpoдългoвaтa ĸyтийĸa.

Pacтe пo влaжни ĸaмeнливи cĸлoнoвe и cĸaлни пoлянĸи ĸъм гopнaтa гpaницa нa гopaтa, нaй-чecтo мeждy 1600 и 2200 м нaдмopcĸa виcoчинa. У нac ce cpeщa в Цeнтpaлнa Cтapa плaнинa, Cpeднитe Poдoпи, Pилa и Πиpин.
Πopaди xищничecĸoтo й cъбиpaнe в минaлoтo жълтaтa тинтявa e зacтpaшeнa oт изчeзвaнe и зaтoвa e oбявeнa зa. зaщитeн вид. Cъбиpaнeтo нa ĸopeни oт ecтecтвeнитe нaxoдищa e зaбpaнeнo.Червена книга на РБългария в категория "застрашен". Под сериозна заплаха у нас, поради промени в местообитанията, събиране като билка и бавно размножаване.


Използваема част: корените

Обобщенито на научното проучване от 2017 година, обобщава възможните ползи от нея, като: конюнктивит, витилиго, отравяне с отрова от животни, наранявания, заразени рани, болка и подуване на черния дроб, далака.
– Липса на апетит, анорексия нервоза, за възстановяване храносмилателната сила след дълги периоди на заболяване или треска;
-Лошо храносмилане, подуване на корема, газове, храна и злоупотреба с алкохол;
-Като част от лечението за намаляване на алергични реакции към храни;
-Като част от програма за лечение на черния дроб, жлъчен мехур, чревни разстройства и рак на панкреаса.

Дeйcтвиe нa жълтaтa тинтявa:
Жълтaтa тинтявa e нaй-гopчивoтo pacтeниe oт yпoтpeбявaнитe в нayчнaтa мeдицинa aпeтитoвъзбyждaщи билĸи. Cпиpтнитe paзтвopи ca пo- cилнo гopчиви, тъй ĸaтo нe вcичĸи cъcтaвĸи ce извличaт c вoдa. Билĸaтa тoнизиpa цялaтa xpaнocмилaтeлнa cиcтeмa — зacилвa oтдeлянeтo нa cлюнĸa, cтoмaшeн coĸ, жлъчĸa и дpyги xpaнocмилaтeлни coĸoвe и пoдoбpявa xpaнocмилaнeтo. Имa cлaбo тeмпepaтypo-пoнижaвaщo и глиcтoгoннo дeйcтвиe. Eĸcпepимeнтaлнo e ycтaнoвeнo, чe aĸтивиpa пpoизвoдcтвoтo нa бeли ĸpъвни ĸлeтĸи, ĸoeтo мoжe дa ce oтpaзи блaгoпpиятнo нa имyннaтa зaщитa нa opгaнизмa.

Πpилaгa ce пpи бeзaпeтитиe, лoшo xpaнocмилaнe, ĸoлиĸи, зaпeĸ, oтпaднaлocт cлeд тeжĸo бoлeдyвaнe, aнeмия, жълтeницa, пяcъĸ в бъбpeцитe, глиcтни зaбoлявaния. Oт няĸoи нapoди ce изпoлзyвa пpи peвмaтизъм, пoдaгpa и мaлapия.
Oтглeждaнe нa жълтaтa тинтявa:
Kaтo ce имa пpeдвид oт eднa cтpaнa, чe бpaнeтo нa жълтaтa тинтявa oт ecтecтвeнитe и нaxoдищa e зaбpaнeнo, a oт дpyгa cтpaнa, чe тя e мнoгo цeннa билĸa и тъpceнeтo и e гoлямo, нeйнoтo ĸyлтypнo oтглeждaнe e пpeпopъчитeлнo. Toвa ce oтнacя нaй-вeчe зa ĸyлтивиpaнeтo и в зeмлищaтa нa плaнинcĸитe и пoлyплaнинcĸи ceлищa c нaдмopcĸa виcoчинa нaд 1000 м. Toвa pacтeниe ce ĸyлтивиpa ycпeшнo в Гepмaния, Швeйцapия, Фpaнция и Иcпaния.
https://bilkabg.com/2017/05/20/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0/

В традиционната китайска медицина, тинтявовият корен се нарича Long Dan Cao. Най-честата му употреба е за лечение на чернодробни заболявания и подпомагане на детоксикацията на организма. Според китайските лечители растението е със студена и горчива същност, която поддържа здравето черния дроб и жлъчния мехур. Употребата на горчивката е за лечение на жълтеница, вагинален сърбеж, персистираща ерекция, сърбеж поради екзема, зачервявания на очите, глухота и хипохондрични болки.
Обикновено се приема с други лечебни билки, като например с шлемник. Тази билка също редуцира възпалителните процеси, облекчава спазмите, стимулира кръвообръщението в областта на храносмилателната система и таза, регулира хормоналните нарушения и помага при главоболие, умора и треска. Двете билки се комбинират под формата на чай, течен екстракт, тинктура, капсули.
Горчивката е силно предпочитана и в Аюрведа. Смята се, че е "почистваща" поради своя силно горчив вкус, спомагащ за пречистване на черния дроб и стимулиране на храносмилателната секреция. Използва се и за противовъзпалителните му ефекти като средство за лечение на треска и инфекции на синусите. Практикуващите Аюрведа обикновено препоръчват да се използват около един до два грама от билката по време на хранене, за постигане максимално добър ефект.
запарка от корени на жълта тинтява - 1/2 чаена лъжичка нарязани изсушени корени се заливат с 400 мл вода. Киснат около 20 минути. Пие се по 1 кафена чаша преди ядене три пъти на ден.
Още за Жълта тинтява, Горчивка, Сечено биле (Gentiana lutea) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5
Може лесно да се обърка с петнистата жълта тинтява.Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по-горчиви от тези на жълтата тинтява.



Снимка на петниста жълта тинтява (Gentiana punctata) на Джемал Муса. Видно е от снимката, че за разлика от обикновената жълта тинтява, тук цветовете по 2–3, приседнали, прешленесто разположени в пазвите на листата.
Петнистата Тинтява е Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му се намират на територията на националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, резерватите „Парангалица“, „Централен Рилски резерват“, резерват „Риломанастирската гора“ в Рила, „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Юлен“ в Пирин, „Северен джендем“, „Пеещи стени“, „Стара река“, „Царичина“ в Стара планина, природен парк „Витоша“ и др. Голяма част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа. Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен".
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Genpunct.html?fbclid=IwAR0gsf4n-UkABL0e_ezdLAr3K7i27lF7tbIn1GW1jUVrzfGbJed94GlF7V4



Още една снимка на петниста жълта тинтява(Gentiana punctata) на Галина Христова.Виждат се в близък план жълтите цветове с множество по-тъмни точковидни петна по тях.



9.Тинтява синя (Gentiana cruciata)
Снимка: Невена Босилкова
Тя е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към род Тинтява. Цвeтoвeтe ca paзпoлoжeни пo няĸoлĸo в пaзвитe нa пpoдългoвaти или тяcнo eлипcoвидни лиcтa. Beнчeтo e oĸoлo 2,5 cм дългo, нa въpxa чeтиpидeлнo. Paзпpocтpaнeнa e из xpacтaлaци, гopcĸи пoляни и пo ĸaмeнливи cĸлoнoвe в плaнинcĸитe oблacти нa цялaтa cтpaнa. Toзи вид e eднo oт нaй-пoпyляpнитe pacтeния в нaшaтa нapoднa мeдицинa.Синята тинтява се нарича още с имената горчанка, злъчка, мъжка тинтява, облиставиче, злъчката на земята, сечин бурен, горчива трева, кръстоцветна тинтява, едностръка тинтява, свещилник, глиставиче.

С лечебна цел се използват всички части на растението.

Легендите разказват, че растението носи на латински името на илирийския крал Гентий, който пръв е забелязал лечебните свойства на тинтявата и ги е използвал по време на епидемиите от чума.
Синята тинтява е много полезна за стомаха, освен това тя стимулира апетита и има жлъчегонно действие. Билката се препоръчва за лечението на билиарна анорексия и за повишаване на стомашната секреция. Приемането на растението стимулира слюнчената секреция и увеличава съпротивителните сили на организма. Коренът на синята тинтява има тонизиращо действие върху черния дроб и потиска вирусите в него. Ето защо тя се смята за незаменим помощник при стомашно разстройство. Билката има противоглистно и противоспастично действие. Може да се прилага при газове в червата, стомашни и чревни колики, жълтеница, против глисти, лениви черва и малокръвие. В българската народна медицина растението се използва при възпаления и пясък в пикочния мехур и бъбреците, хистерия, туберкулоза, хемороиди, подагра, болезнена менструация, кашлица и виене на свят.
Под формата на лапи билката може да се използва за налагане върху трудно зарастващи рани, циреи и изгаряния. Със запарка от билката може да прави жабурене в устната кухина, което води до укрепване на венците. Приемането на отвара от синя тинтява води до увеличаване на количеството на белите и червените кръвни телца и до усилване на съкращенията на сърдечния мускул.
https://apteka-optima.com/blog/sinya-tintyava-za-zdrav-cheren-drob/

От синята тинтява се приготвя хомеопатично лекарство, което се включва в лечението на диария, диспепсия, дисфагия, дрезгав глас, херниални неразположения, схванатост в областта на врата, стомашни неразположения, възпаление на гърлото.

Коренът на билката съдържа едни от най-горчивите съединения, които са известни и се използва като научна основа за измерване на горчивина. Той е особено полезен в състояния на изтощение от хронични заболявания и във всички случаи на нестабилност, слабост на храносмилателната система и липса на апетит. Един от най- силните стимуланти е на черния дроб, жлъчния мехур и храносмилателната система и е отличен тоник, който се комбинира с очистващо средство, за да се предотврати неговият изтощителен ефект. Коренът е антихелминен, противовъзпалителен, антисептичен, горчив тоник, стимулилащ жлъчната секреция и менструалния поток, температуропонижаващ, охлаждащ агент, стомашен тоник. Той се приема вътрешно за лечение на чернодробни оплаквания, лошо храносмилане, стомашни инфекции и анорексия. Не трябва да се предписва при пациенти с язва на стомаха или дванадесетопръстника.

Начин на приложение
Синята тинтява се прилага под формата на отвара (1/2-1 чаена лъжичка от дрогата в 500 мл. вода). Приема се по 1 кафеена чашка 1/2 преди ядене.

Още за Синя тинтява, Горчива трева, Мъжка тинтява (Gentiana cruciata) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8F-%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0

За видовете тинтяви може да прочетете тук: https://gotvach.bg/n8-36386-%D0%A2%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0



10.Тлъстига бяла, бяло прозорче (Sedum album L.)
Снимка: Деан Атанасов
Многогодишно, тревисто, вечнозелено сукулентно растение от сем. Дебелецови. Леторастите са стелещи се по земята, вкореняващи се. Листата са овално-удължени, месести и наподовяващи капки вода. Променят цвета си през сезоните от зелен до тъмночервен. Листната маса прави плътен ефектен килим. Цветовете са събрани в рехаво щитовидно съцветие на около 10-25 см цветонос. Те са бели, звездовидни, с пет венчелистчета и черни тичинки. Белият седум е разпространен в цяла Европа, вкл. и във всички наши планини, където расте по скали и каменливи места. Напълно зимоустойчиво растение.
Размер: Височина 10-20 см, ширина 20-30 см.

В нашата народна медицина се употребяват от същия род следните растения: бяло прозорче (Sedum album L.) – сварено, то се прилага за регулиране на недостатъчна менструация и външно за бани на малки деца против кожни обриви.
http://www.pleven-bilki.com/products.php?catId=2&proId=111#p111



11. Тлъстига голяма (Sedum maximum sut.)
(сем. Crassulaceae — Дебелецови)
Cнимка: Невена Ангелова

Голямата тлъстига е многогодишно тревисто растение от семейство Дебелецови. Коренът на билката е задебелен, стъблото е изправено и голо, на височна достига 15-80 см. Листата са срещуположни, плоски, продълговато яйцевидни, тъпи, дълги 5-13 см, широки 2-5 см, по ръба са назъбени или неясно вдлъбнати. Съцветието е широко 6-10 см, гъсто, щитовидно-метличесто. Цветовете са разположени на къса дръжка. Чашелистчетата и Венчелистчетата са по 5 на брой, рядко по 6. Чашелистчетата са триъгълни, заострени и дълги около 1,2 мм. Венчелистчетата имат яйцевидна форма, заострени са, дълги 3-4 мм, широки около 1 мм, жълтеникавозелени или белезникави до синкави, много рядко бели. Тичинките 10, едва подаващи се над венчето, със закръглени прашници. Яйчникът е горен. Плодчетата са изправени, дълги около 3-4 мм, на върха с линейно носче. Периодът на цъфтеж е от юли до октомври месец.


Използват се корените и листата на растението.
Билката съдържа високи количества на пиперидинови алкалоиди (sedridine, sedamine, sedinone и isopelletierine).Установено е, че листата съдържат до 30 мг% витамин С, а също и един глюкозид, който при хидролиза дава етеричното масло с аромат на рози.
Външна употреба:Сокът или лапи от билката се използват за лечение на кожни заболявания. Полезна е при лечение на възпаления на външното и средното ухо и вагинални инфекции,за зарастването на рани.Пресните й зелени листа без кожицата се използват за налагане на мазоли (някъде предварително накисват листата в оцет), а също така и за налагане на гнойни рани.
Вътрешна употреба:Използва се при високо кръвно налягане,също така е добър диуретик.Билката има антиканцерогенно действие, използва се при лечението на ракови заболявания. Голямата тлъстига помага при лечение на епилепсия.
Внимание: Прекомерната му употреба може да доведе до спазми,парализа, раздразнение на лигавицата,може да спре дишането.
Начин на употреба:
Запарка: една супена лъжица от корени или листа се залива с 500 мл кипяща вода, оставя се да кисне около час, след което се прецежда и се приема за 1 ден, разделено на три-четири порции.Запарката има разслабително действие.
Етерично масло: извлича се от семената, трудно може да се добие при домашни условия, но можете да се закупи. Маслото помага за зарастването на рани.



Голямата тлъстига често се бърка с Дебелата мара (Sedum spectabile), която обаче не е диворастящ вид, внесена е от Япония и е с лилави цветове.
Снимка Нина Андолиева на двете растения, за да видите разликата между тях.



12.Тлъстига лютива, жълто прозорче (Sedum acre L.) ,Сем. Тлъстолистни – Crassulaceae)
Снимка: Силвия Костова
Описание. Многогодишно тревисто растение с изправени цветоносни и лежащи безплодни стъбла, дълги до 15 см и с пълзящо разклонено коренище. Листата са месести, яйцевидни, наредени керемидообразно и без дръжки. Цветовете са жълти и разположени на върха на стъблото, с петлистна продълговата чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е сборен с 5 звездообразни плодолистчета и многобройни овални светлокафяви семена. Медоносно растение е.

Дрога от жълто прозорче:Стръковете от жълто прозорче – Herba Sedi acris. Надземната част на растението се събира през периода на цъфтенето (от юни до юли).

Дрогата и препаратите от нея действат болкоуспокоително при киселини и язва в стомаха, болки във външното и средното ухо (сок от свежото растение) и др. Тонизират гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и на матката, понижават кръвното налягане, възбуждат центъра на дишането и засилват диастоличните съкращения на сърцето. Действат успокоително при възпалени хемороиди, сърбеж около ануса, при афти и някои кожни заболявания. Отварата се използува вътрешно като слабително средство, при хипертония, язва в стомаха,малария, атеросклероза и за регулиране на дишането. Прилага се външно за компреси и бани при хемороиди, афти в устата (гаргара), раздразнена лигавица на ануса.
Отварата се приготвя от една супена лъжица дрога и 800 г кипяща вода. Вари се в продължение на 15 мин. Оставя се да кисне 30 мин н се прецежда нея се приема 3 пъти на ден по 80 г преди ядене.
http://www.calorienbalans.com/40/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8/%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%BE_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5.aspx?fbclid=IwAR2nz_gGuwuHAPR2MlQhze5a0Y_97XEZ_bbluGjxU4nonIe8Ig7HEMKBYxE


Лечителят В.Дамянов препоръчва следната рецепта за кожен рак: Пълни се буркан с пресни стръкове от лютивата тлъстига, като се остава два пръста до гърлото на буркана. После се заливат с оцет, така че да се покрият стръковете. Бурканът се държи така 10 дена похлупен и след това се прецежда с изтискване на билките. Маже се сутрин и вечер на поразените участъци. Повече за лечебните видове тлъстиги съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2016/03/07/lechebni-vidove-divorastiashti-tlystigi.1435348

Експериментални и клинични данни на лютива тлъстига
Прилага се като хипотензивно средство за лечение на хипертонична болест. Турова през 1974 описва биостимулиращото действие на воден екстракт от Sedum maximum (Biosed) на зайци след експериментална кръвозагуба. Получено е повишаване на серумните протеини, нормализиране на съотношението им, повишаване съдържанието на фибриногена. В опити in vitro през 1969 учените намират, че водни, алкохолни и хлороформени екстракти от надземната част на тлъстигата потискат развитието на Escherichia coli. Препаратът Biosed в ампули по 1 ml има добър лечебен ефект при хронични възпалителни заболявания на очите.

Емпирични данни и значение на лютива тлъстига
Билката е прилагана за лечение на епилепсия, изгаряния, при болезнени хемороиди, чернодробни заболявания и възпаление на горните дихателни пътища.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/lyutiva-tlastiga-div-piper-yarech-parliva-tlastiga.html?fbclid=IwAR0Wr9mVg9FpxzaVORqE6X6UY_GcgsxfGf_jdlp_RLkaYIcfJxvYudZ7jVs

Лютивата тлъстига лесно може да се обърка с едногодишната тлъстига, която не е лечебен вид, цветовете й също са жълти, но стъблените й листенца са рехаво разположени, докато на лютивата тлъстига са разположени гъсто и наредени керемидообразно и без дръжки.



Едногодишна тлъстига ( Sedum annuum)
Снимка на Миглена Кунева

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.2270384703277204&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме около 37 000 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538

 

Постепенно си изпълняваш целта, Невена. Стигна до буква "т". Средно при всички теми около 1/4 от билките изобщо не съм ги чувал .
Поздрави!

Да, малко се забързах напоследък, че ми се отвори свободно време през студените ковидни дни. А иначе тези албуми отдавна са в групата до последната буква, но за да влезнат тук си иска обработка, даже снимките трябва да са с латински наименование и по-ниска резолюция. Поздрави!!