Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
23.01 16:48 - Билки, наименованията на които започва с буквата С-втора част
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 852 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 23.01 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Навън е снежна зима с минусови температури, тротоарите са заледени и е най-добре да си седи човек в къщи, да пие билкови чайчета и тинктури.
За разлика от природата, политическата обстановка е нажежена, има опастност и от военни действия в Украйна. Европейските лидери са настръхнали, а за мое недоумение седем испански военни самолети ще ни пазят небето от руснаците. Социалистите пък, след разгорещени спорове отхвърлиха оставката на Корнения Нинова, което се очакваше, а президентската двойка Румен Радев и Илиана Йотова встъпи във втория си мандат, което си е в реда на нещата. Омикронът нахлу в България, за да отслаби делта вируса, който взе много жертви, вкл. и мои приятели. Болниците са препълнени, докторите изтощени и това ме мотивира да продължавам нататък в моето дело, защото всеки трябва да поеме отговорност за своето здраве като засили имунитета си. Билките могат да бъдат част от тази здравословна програма, много приятели ми благодарят за продуктите, които сами са направили от тях по моите указания, помогнали им и в трудни моменти.

Днес ще ви покажа втората част на албума с билките, започващи с буквата С , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тук по ред причини нямам написани стихчета за тях, но който желае може да напише свое в коментар и аз ще имам грижата да ги прибавя, както направих вече за синята жлъчка.

Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.


image

1.Седефче(Ruta graveolens)
Снимка: Атанас Балакчиев
Седефче или наричано още пътниче и светлица е многогодишно тревисто растение от сем. Седефови (Rutaceae).В България се среща из ливади, храсталаци, сухи и каменисти места до 500 м надморска височина. Височината на растението е от 35 до 60 см. Листата са 2 - 3 пъти пересто разсечени на целокрайни, жлезисти дялове. Венчелистчетата 4. Цъфти май-август.

За лечебни цели се използва надземната част на растението и по-специално листата. Те се берат преди цъфтежа, защото тогава ароматът им е най-приятен. Стръковете се отрязват едновременно с листата, на височина 30 см от върха надолу.
Седефчето има много добре изразено противоглистно, газогонно, антиспазмолитично, нервоуспокоително и стимулиращо действие. Подсилва стомаха и намира приложение при най-различни заболявания и болестни състояния.Седефчето е полезно за кръвоносната система, защото подсилва капилярните стени и засилва периферното кръвообращение. Помага при остро главоболие, епилепсия, припадъци, конвулсии, тревожност, световъртеж, нервност и други състояния на нервната система.
В българската народна медицина седефче се използва като много добро седативно и сънотворно средство. За тази цел накиснете надземната част на свежото растение в студена вода и оставете да престои 12 часа. Пийте по една чаена чашка преди лягане.
Седефчето се използва при възпалителни и язвени заболявания на стомаха и червата, при глисти. Счукайте 1 г от растението и ги смесете с 400 мл студена вода. Оставете така за 8 часа, след което изпийте получения извлек в рамките на деня.
https://gotvach.bg/n8-32874-%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%84%D1%87%D0%B5
Седефчето е използвано за лечение на множествена склероза и парализа на Бел.
Д-р Росита Арвиго посочва, че е Седефчето е нейната любима билка, която винаги я спасява, когато всичко друго се провали. Тя е използвала билката за лечение на психични проблеми като пациента смуче малки парчета от листата, а също и като ги поставя във ваната. За ендометриоза, тя препоръчва използването на билката три пъти дневно в продължение на десет дни преди менструация, след манипулация за центриране на матката.
Маите- лечители използвали стрито на прах Седефче в алкохол, за втриване в челото и дланите на тези, които са припаднали. Трябва да се пазят очите, устата и носа. Седефчето стимулира притока на кръв към мозъка, а аромата стимулира кръвообращението, връщайки човека обратно в съзнание.
В миналото вдишвали прах от билката за спиране на кървене от носа. Въпреки това, днес, това не се препоръчва.
https://nanocom-bg.com/sedefche-rue/
Седефчето се култивира в Индия и активно се използва в различни аюрведични рецепти. Установено е, че етеричното масло от седефче проявява антибактериална активност срещу Staphylococcus aureus и противогъбична активност срещу Candida albicans.Също така седефчето указва седативен ефект върху нервната система, което го прави подходящо при епилепсия.Трябва да се има в предвид, че етеричното масло от седефче трябва да се използва в много ниски концентрации, тъй като може да отключи токсични прояви!Прилагана външно, билката има благоприятен ефект при конюнктивит, рахит, болки във външното ухо и др.Въпреки, че растението е познато отдавна и се е използвало в етномедицината, поради някои биологично-активни вещества, които съдържа, седефчето е противоречива билка и ако се използва, то трябва да е в минимални концентрации и задължително под наблюденията на специалист.
https://www.znaharia.com/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%84%D1%87%D0%B5/

image

2.Седмолист (Аеgороdіum Роdаgrаrіа)
Снимка: Николай Колев
Mнoгoгoдишнo, тpeвиcтo pacтeниe виcoĸo 60-100 cм, cтъблoтo e изпpaвeнo, гoлo, ĸyxo. Имa пpocти или двoйнo тpиpaздeлни лиcтa, пo ĸpaищaтa нaзъбeни, тъмнoзeлeни, c бялa или ĸpeмaвa линия пo pъбa, зaocтpeни. Цвeтoвeтe ca xepмaфpoдитни, cъбpaни в cъцвeтия cъcтaвeн oт мнoгo лъчи (12-20 глaвни), чaдъpooбpaзни, бeли пo-pядĸo poзoви нa цвят, c 5 вeнчeлиcтчeтaтa и 5 тичинĸи. Πлoдът e пpoдългoвaт, oтcтpaни cлaбo cплecĸaн, c нишĸoвидни нaдлъжни peбpa, лecнo мoжe дa ce paздeли нa двe чacти. Цъфти юни – aвгycт.
Наричат го още благ бъз, дъглица, капливка, поганица.

Изпoлзвaема част на растението са стръковете. Cвeжи лиcтa и cтpъĸoвe се консумират сурови в салати или варени в супи. Има аромат на морков.

Πpoтивoвъзпaлитeлнo, aнтиpeвмaтичнo, oбeзбoлявaщo, диypeтичнo и ycпoĸoявaщo дeйcтвиe. Имa дългa иcтopия нa yпoтpeбa ĸaтo лeчeбнo pacтeниe. Изпoлзвa ce пpи пoдaгpa (вoди дo нaмaлявaнe нa пoдyвaнeтo и възпaлeниeтo), ишиac, peвмaтизъм, нapyшeнa бъбpeчнa нeдocтaтъчнocт, зaбoлявaнe нa бъбpeцитe и пиĸoчния мexyp. Запарка от него ce изпoлзвa зa лeчeниe нa peвмaтизъм, apтpит и чepвaтa, xpoничeн зaпeĸ. Bъншнo ce изпoлзвa ĸaтo лaпa пpи изгapяния, yжилвaния, paни, бoлeзнeни cтaви и дp. Oт pacтeниeтo ce пpaви xoмeoпaтичнo лeĸapcтвo. Изпoлзвa ce глaвнo ĸaтo зeлeнчyĸ, pядĸo ce изпoлзвa пoд фopмaтa нa лeĸapcтвo.
Haчин нa yпoтpeбa. 3 чaeни лъжици oт билĸaтa ce зaливaт c 2 чaши вpялa вoдa. Kиcнe 2 чaca и ce пpeцeждa. Bзимa ce пo 1/2 чaшa 4 пъти нa дeн пpeди xpaнeнe.

Cмaчĸaни лиcтa или coĸ oт тяx ce изпoлзвaт зa ĸoмпpecи пpи пoдaгpa и peвмaтизъм.

https://lekbook.com/catalog/sedmolist-aegopodium-podagraria?fbclid=IwAR2LkRt-nY-g_T2sqragUsxD4NtbRM4YGVb0SbZHTGFHHRPJpEjdXrZWcCw

Хранителните, терапевтичните, медоносните и фуражните достойнства на седмолиста са били известни в древни времена. Растението било много популярно сред хората като източник на ранна пролетна витаминна зеленина. Често първите нежни издънки се консумирали с млади листа от коприва, глухарче и медуница. Още от Средновековието седмолистът е надеждно средство срещу скорбут и недостиг на витамини. По време на трагичните периоди на световните войни, той като зеленчукова култура, осигурява хранене на населението в продължение на няколко месеца от доста дългия си вегетационен период. Сред многото предимства на седмолиста е фактът, че независимо от мястото на растеж, той не се натрупва в своите органи, вредни за хората или токсични продукти.

В народната медицина растението е добре известно като средство за лечение на стомашно-чревния тракт (отвара от корени): гастрит, пептична язва и др. Успешно се използва при възпалителни процеси в бъбреците и пикочно-половата система, захарен диабет, подагра, миозит и полиартрит (гореща обвивки от отвари от листа и корени), с цел детоксикация и пречистване на кръвта, укрепване на стените на кръвоносните съдове, както и нормализиране на метаболитните процеси в организма.
Седмолистът има противовъзпалителни, антибактериални и противогъбични ефекти, така че растението се използва като заздравяващо и обезболяващо рани.
По-внимателното проучване от биолозите е свързано с уникалния химичен състав на семената му. Съдържащите се в тях биологично активни вещества не само допринасят за елиминирането на канцерогените от всички системи на тялото, но също така инхибират раковите клетки, спирайки растежа им.

Билковият чай от седмолист е не само вкусен, но има и лечебен ефект - нормализира водно-солевия баланс и регулира червата. За да го приготвите е достатъчно да залеете 3 чаени лъжички изсушени и натрошени листа с две чаши вряла вода, след което оставете за 10 минути, за да се запари чаят. Пийте го на малки порции през целия ден. От прясна трева изцедете сока. Използва се както пресен, така и пастьоризиран като укрепващ витаминен продукт, който помага при анемия и недостиг на желязо, за предотвратяване на скорбут.
https://agrostory.com/info-centre/fans/snyt-trava-i-kormilitsa-i-lekar-/?fbclid=IwAR1AIg8XtDZ-dvyRe6G7LAkoDuhp-2lHt4BsHdb-wwqY72TG2LysIbJRA_w

image

3. Синап бял (Brassica Alba)(Sinapis Alba)
Снимка: Теменужка Александрова
Белият синап е едногодишна тревиста билка. Коренът е вретеновиден, проникващ надълбоко в почвата. Стъблото е изправено, до 1 м високо, разклонено, облистено, покрито с остри, твърди, власинки. По-рядко то е голо, зелено до синьозелено. Листата са лировидно пересто изрязани, с по-едър краен дял, с до 5 см дълги дръжки — намаляващи постепенно по дължина нагоре по стъблото. Листата нагоре по стъблото също постепенно намаляват размерите си. Цветовете са събрани по върховете на стъблото и разклоненията му в гроздовидни съцветия, разположени на 5 — 8 см дълги дръжки. Чашелистчетата са 4, дълги до 6 см, жълтозелени, голи, разширени. Външните чашелистчета са удължени, със закръглени върхове, а вътрешните са продълговато-овални, със заострени върхове. Венчелистчетата са лимоненожълти. Външните тичинки са подребни от вътрешните. Плодовете (шушулките) са 2 — 4 см дълги, 3 — 4 мм широки, четинести, с почти цилиндрична форма, с 2 — 6 прищипвания между семената, покрити на гъсто с твърди, разперени власинки, рядко голи, със силно сплеснато и изострено носче. Капачетата на шушулката завършват с мечовиден нос, дълъг 1 — 2 см. Всяка шушулка съдържа 3 — 6 кръгли, бледожълти или светлокафяви гладки семена. Цъфти през юни — юли. Вегетационният период на билката е до около 100 дни.

Семената се употребяват в народната медицина — счукани във вид на брашно, по 2 чаена лъжичка с малко мед като лаксативно средство, което се дължи на съдържащите се в семената слузни вещества. Смлени на брашно 2 — 3 г и смесени с малко мед семена от белия синап се употребяват и при бронхит, кашлица и др.
Тлъстото масло, което се получава от семената, има златножълт цвят, сравнително високо йодно число и по вкусови качества не отстъпва на слънчогледовото. To се използва във фармацевтичната промишленост.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/byal-sinap.html

Сред разпространените видове от рода Синап (Sinapis) са черният синап (Brassica Nigra), белият синап (Brassica Alba) и кафявият синап (Brassica juncea).
В една супена лъжица бели синапени семена има 87.1 мг омега-3 мастни киселини, 84.2 мг омега-6 мастни киселини, 22.2 мг на калий, 27.3 мг на фосфор, 9.7 мг магнезий и 16,9 мг калций.
https://www.hera.bg/s.php?n=2477

Белият синап е по-слабо лютив в сравнение с черния. Това е подправка която се използва при направата на къри, за овкусяване на месо, присъства почти във всеки микс за телешко или свинско месо. Причината е че прави месото крехко. Използва се също за овкусяване на безмесни ястия, ориз, картофи.....Още по темата:
https://gotvach.bg/n7-3625-%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BF


image

4.Синап полски (Sinapis arvensis)
Снимка: Невена Босилкова
Едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, високо около 30–60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени вла-синки. Листата с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните листа приседнали, удължено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влакнести до голи. Съцветията гроздовидни, сбити, дълги 2–5 см, с цветни дръжки, дълги 3–8 мм. Чашелистчетата дълги 4–6 мм, ресничести. Венче-листчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашката. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, почти несплескано. Семената почти черни, гладки, 8–17 на брой.
Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври. Употребява се в народната медицина.
Китанов

В народната медицина билката се използва за локално затопляне и хиперемия на тъканите, с цел постигане на по-добро кръвоснабдяване и обезболяване на увредения участък. Рефлекторно синапът дразни дихателният център, като по този начин подобрява дишането. Външното му приложение се заключва под формата на лапи при простуда, бронхити, пневмонии, лумбаго, артрит, болки. Вътрешно най-често се приема с мед при заболявания на белия дроб и с цел стимулиране секрецията на жлъчка.
Начин на употреба:
компрес от синапено семе - счукано семе се смесва с брашно в равни количества. Към него се добавят оцет и вода, до получаването на каша. Тя се разстила на парче плат. Полага се върху болното място и се държи  докато кожата се зачерви, но не повече и не продължително. При деца престоява по указания начин за 5-10 минути, а при възрастни 10-15 минути. Не трябва да усещате болка при приложението на компреса и не трябва да се прави многократно, защото би наранил кожата;
синапена маска при косопад - две супени лъжици синап се смилат много добре. Заливат се с два литра вряла вода. Съдът се затваря и се оставя сместа да се запари за 15 минути. Следва прецеждане и заливане на мократа коса с получената течност. Със сместта скалпа и косата се масажират около 10 минути, след което се изплакват. Завиват се с кърпа за да се затоплят. Може да правите процедурата 3 седмици, на всеки 2 дни.

Още за Полски синап, Див синап (Sinapis arvensis) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BF-%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BF

image

5.Синчец обикновен, двулистов (Scilla bifolia)
Снимка: Дарина Пейкова
Обикновеният синчец е красиво и нежно многогодишно тревисто растение. Луковицата му достига диаметър до 3 cm. От нея напролет израстват два листа и едно цветоносно стъбло. Листата са разположени в основата на стъблото, което е високо от 10 до 25 cm. На върха на стъблото е разположено рехаво съцветие, състоящо се от 2 до 10 цвята. Цветовете са съставени от 6 сини, разперени, дълги от 6 до 12 мм околоцветни листчета. Понякога околоцветните листчета са бели. Цъфти през пролетта - февруари-март до април
Обикновеният синчец се различава от другите два вида синчец растящи в България по следното:
• От Есенния синчец се различава най-лесно по времето на цъфтеж. Есенният синчец, както се вижда от името му, цъфти есента, докато Обикновения синчец - пролетта.
• От редкия и защитен Битински синчец (Scilla bithynica), който също цъфти пролетта, се различава по броя на листата. Обикновеният има само два листа, докато Битинският синчец има 3-4 и повече листа.
https://bgflora.net/families/liliaceae/scilla/scilla_bifolia/scilla_bifolia.html

Информация за битинския синчец (Scilla bithynica) , който е в Червената книга като застрашен вид и е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%86

Есенен синчец, Алпийски звездел.
https://bgflora.net/families/liliaceae/scilla/scilla_autumnalis/scilla_autumnalis.html

Обикновеният синчец има декоративна стойност. Красотата му е възпята дори в стихотворението "Песента на синчеца" от Иван Вазов. Използва се за направата на хомеопатично лекарство.От някои видове синчец, както вече бе споменато, се прави хомеопатично лекарство, включително и от обикновения. Някои фармацевтични компании и такива занимаващи се с производството на натурални продукти, влагат екстракт от растението като съставна единица на козметични средства и миещи препарати. Двулистният синчец намира приложение основно като декоративно растение.
Още за Синчец, Обикновен синчец, Двулистен синчец (Scilla bifolia) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%86-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%86-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%86


image

6.Синьоглавче ливадно, обикновено (Succisa pratensis)
Снимка: Невена Босилкова
Ливадското синьоглавче е красиво многогодишно тревисто растение. Корените са до 4 см дълги, до 2 см дебели, твърди, жилави, тъмнокафяви. Стъблото е изправено, с две срещуположни разклонения в горната си част, голо или влакнесто, до 80 см. Приосновните листа са елипсовидно-ланцетни, повечето приземни, целокрайни, с къси дръжки. Стъблените листа са само 2 — 3 чифта, срещуположни, ланцетни, със сраснали във влагалище дръжки, голи. Цветовете са събрани на дълги дръжки в главички, обвити в няколко листчета. Всички цветове са с еднаква големина. Всеки цвят е снабден с двойна чашка — външна и вътрешна. Външната чашка е във вид на тръбица с 4 ребра и 8 бразди. Вътрешната чашка е дисковидна, с 4 — 5 зъбчета или четинки. Тичинките са 4. Венчето е 4-делно, синьо, рядко розово или бяло. Плодът е семка. Цъфти през втората половина на лятото до късна есен.
Употребяема част: Корените
Използването на ливадско синьоглавче се препоръчва при заболявания на горните дихателни пътища (кашлица, хрема и задух). В този случай се използва отвара от корена на растението, той има отхрачващ ефект. Също така отвара от корена на ливадско синьоглавче помага за облекчаване на главоболие и болка в стомаха. Антисептичното и лечебно свойство на ливадско синьоглавче определя използването му за лечение на кожни заболявания и язви. Прилага се външно под формата на лосиони, компреси, лапи. Също такабилката е добър антисептик, препоръчва се за лечение на порязвания и ожулвания. В този случай се използва прясна, ситно нарязана или изсушена. Отварата от корена на ливадско синьоглавче е лек срещу глисти, също има диуретично и слабително действие.
Билката е била известна още от средните векове като лекарствено. Употребява се в нашата народна медицина като укрепително средство, за засилване на апетита и против диария: 1 чаена лъжичка на ситно счукани корени се заливат с 1 чаена чаша вряща вода, след изстиване се прецежда. Доза за един ден. Използва се лекарски контрол. Поради съдържанието на дъбилни вещества се употребява също и за щавене на кожи.
http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/livadsko-sinyoglavche.html

Ливадното синьоглавче е един от примерите за въздействието на климатичните промени и човешките дейности върху естествените процеси в природата. В миналото широко разпространено по влажните и мочурливи ливади и пасища в предпланинския и планински пояс днес то силно е стеснило ареала си и се среща само по високите, все още неосушени планински пасища. То е основен елемент в тези съобщества и заедно с къртъла, чемериките, омайничетата, пушиците, кървавичетата и др. им придават характерния облик. Представител на неголямото семейство Лугачкови (Dipsacaceae) ливадното синьоглавче е единствен вид в род Succisa. Някои автори посочват семейството като подсемейство на бъзови (Caprifoliaceae), а самият вид в миналото е бил причисляван към близкия род Scabiosa. Лесно се различава от него по 4-те си венчета, докато при самогризката са 5 на брой. Съцветието е главичка, като женските цветове са разположени в значително по-дребни съцветия, отколкото мъжките. Латинското име произлиза от succisus – отсечен, изрязан, а е познато в западните езици и като дяволче или дяволска захапка, а също и като Св. Петрова билка. Използвано е за лекуване на краста, кожни заболявания и язви, причинени от бубонна чума и се е вярвало, че който го носи в пазвата си е предпазен от дявола, понеже тая гад мръсна много се ядосвала, че билката може да лекува тези болести и веднъж като отхапал от корена силно побеснял и леко откачил и после хич и не си помислил да повтаря. На български се използва и народното име заешки уши. Използва се и за декоративни цели, но по-рядко и има създадени форми с различен цвят – виолетови, гълъбовосини, розови. Иначе е ценно фуражно растения, най-вече за едрия рогат добитък или както е известен още като говеда. Използва се и за храна от гъсениците на Euphydryas aurinia.

https://www.facebook.com/pg/spasuzunovwildflowers/photos/?tab=album&album_id=715449635218504


image

СИНЯ КРАСОТА
Който не си е набрал,
все още не е закъснял.
От нея вкусно чайче става
и зимата не ще се разболява.
автор: Георги Ангелов
7. Синя жлъчка (Cichorium intybus L.)
Снимка: Невена Босилкова
Многогодишно тревисто растение, високо 20-100 cm. Коренът вретеновиден до ряповидно задебелен. Стъблото разклонено. Приосновните листа събрани в розетка на къси дръжки, обратнояйцевидни, от перестонарязани до наделени; стъблените листа приседнали, със закръглени или стреловидни ушички, стъблообхващащи. Цветните кошнички са многобройни, събрани на групи от по 2-5 или единични. Обвивните листчета на кошничките в 2 реда, вътрешните 2-3 пъти по-къси от външните. Цветовете небесносини, до 3 пъти по-дълги от обвивните листчета. Цъфти юни-октомври.
Използваема част: Използват се корените, извадени през есента, и стръковете. Надземната част се бере по време на цъфтежа юли-август.
У нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане, атоничен запек, гастрит, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, болести на далака и черния дроб, възпаление на горните дихателни пътища, за стимулиране на обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, циреи и др.
Моят опит: Аз използвам само надземната част на билката-стръковете, заедно с цветовете в пресен вид, като ги накисвам в бурканче с 50% спирт и така престояват на тъмно поне месец, след което извлека се прецежда през марля или пластмасова цедка. Пълни се буркана с билките, без да се тъпче, така се прави, когато се слагат цветове и стръкове, както е при синята жлъчка. Спирта купувам от аптеката, 95% и го разреждам, ползвайки формулата за простото тройно правило. Напоследък правя извлеците си със 70% спирт, че са по-трайни и по-ефикасни. Разреждам закупеният спирт с преварена или дестилирана вода по следният начин: към 1л от 95% спирт прибавям 357 мл. вода, за да получа 70% спиртен разтвор. След като си направя предварително разтвора, слагам билката в буркана и заливам с него догоре. После го слагам на тъмно за месец, като разклащам от време на време.Накрая прецеждам и е готов за употреба. Пие се 2-3 пъти дневно преди ядене по една чаена лъжичка от извлека, разтворен в малко вода. Обикновено смесвам в равни количества извлеци от мента бласкун, бял равнец, камшик и синя жлъчка и ги използвам при болки в жлъчката(там си отглеждам един камък, който ме посъветваха за сега да не го махам), стомашни болки, киселини и хранителни разстройства.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/09/16/letni-bilki-sinia-jlychka.398512

image

8.Скоруша (Sorbus domestica) е дървесен вид от род Sorbus.
Снимка: Надежда Киркова

Скорушите са листопадни дървета, достигащи във височина 15–20 m (рядко до 30 m) с диаметър на стъблото до 1 метър. Короната е широкояйцевидна до закръглена. Възмжно е екземпляри разположени на неудобни незащитени места да достигнат едва до формата на храст с височина 2–3 m. Кората е кафява и гладка при младите дървета, която при по-старите видове става напукана и люспеста. Листата са 15–25 cm дълги, текоперести с по 13-21 отделни листенца, всяко дълго 3–6 cm и 1 см широки, с прав остър връх и назъбени ръбове на по-външните страни или надве трети от листенцето.Цветовете са 13–18 mm в диаметър, с по пет бели венчелистчета и 20 кремаво бели тичинки. Цъфтежът е през април-май.Плодът е ябълков, дълъг 2–3 cm, зелено-кафеникав, често на от страната огрявана от слънчева светлина искрящо червен.

Угнилите скоруши се отличават с високо съдържание на сухо вещество – от 28,2 до 32,9%. Особено богати са на въглехидрати (11,1-18,2%), като в процеса на угниване захарността се увеличава средно със 7,3%. Много ценно е високото съдържание на фруктоза – 60,5% от общото количество. На второ място е глюкозата с 31,3% участие и накрая захарозата само с 1,2%. Те са подходяща храна за диабетици, още повече че съдържат и сортибол – от 9,6 до 19,4 mg тна 1 кг плод. Съдържанието на органични киселини е ниско (0,4%), а на витамин С се движи от 9,1 до 16,4 mg%. Целулозата и пектинът като баластна храна са особено полезна съставка в храната на съвременния човек. Способността им да подпомагат освобождаването на организма от токсични вещества е високо ценена. Скорушите са богати на целулоза (2,92%) и на пектин (1,7%). Колкото по-неугнили са плодовете, толкова тяхното съдържание е по-високо. Минералният им състав е богат и разнообразен. Особен интерес представлява преобладаващото съдържание на калий (458,6 mg%), на калций (93,9 mg%), магнезий (30,9 mg%), фосфор (13,5 mg%), желязо (8,9 mg%). Плодовете съдържат и 17 вида аминокиселини, като незаменимите съставляват 41-42%.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0

Записала съм коментари на членове на групата: „Кората на скорушата се вари на чай и понижава кръвната захар.

Ще плододава някога, ако наблизо има опрашителен фон от други скоруши, в градина обикновено се садят по 2 дръвчета, за да се подсигури кръстосаното опрашване и обилна реколта. Така пак може да върже, но не винаги обилно.
Ако не е присаждано го чакайте на 15 г, а ако е ... 8-10 г. встъпва в плододаване
Може да присадите в короната на тази и от друго! Ще имате две с едно стъбло! Такова дърво има пред къщата на проф. Мондешка ( нея вече я няма) , но дървото радва до сега и в бъдеще ценителите.

КОРАТА НА КЛОНКИ НЕ ПО-ДЕБЕЛИ ОТ МОЛИВ СЕ ПОЛЗВАТ ЗА ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ!!! Помага при кашлица и разрушава камъни в бъбреците, а плодовете се използват при диабетици. Едно от предположенията за произхода на името ѝ е именно „ скоро руши“ камъните в бъбреците. Расте на високо над 1000м.
Живея в град Костенец и имаме вила малко в балкана.Там го има.Чела съм ,че се продават дръвчета но незнам къде.А това си е диво дърво.“
И още един на Христина Буюруклиева: „В дивата природа миналата година открихме няколко дървета.Събрахме на есен когато започват да падат.Консумират се като мушмулите когато омекнат.Много са вкусни и се съхраняват във фризер и цяла зима си имаш витаминозни вкусни бомбички.Сега дърветата цъфтят в много красиви цветове ,но са недостъпни за снимки.“

image

плод на Скоруша, снимка: Надежда Кирова

След като се прегледате на лекар, той ще ви изпише лекарства за появилата се бъбречна криза. Добре е заедно с лекарствата да пиете и билкови отвари.
Така например, плодовото дърво скоруша е сред полезните за болестта. То се използва за направата на конфитюри и сладка. За бъбречна криза и при уратни камъни се използват кората и клонките. Използват се както пресни, така и сушени. В половин литър вода се сваряват 2 супени лъжици кора или клонки от скоруша. Варят се 15 минути, прецеждат се и са готови за пиене. Пие се 1 чаша, след 2 часа отново 1 чаша и се продължава по този начин, докато получите облекчение.
https://www.lechitel.net/%D0%B1%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0/


image

9.Сиротица лечебна (Gratiola officinalis, Hedge Hyssop)
Снимка: Спас Узунов
Лечебната сиротица, известна още като горчивличе, трескавиче и бял кантарион, е многогодишно тревисто растение с пълзящо вкореняващо се коренище. Цветоносното стебло е възходящо, до 50 см високо. Листата са срещуположни, приседнали яйцевидно ланцетни, в горната част са назъбени или целокрайни. Цветовете са по 1 - 2 в пазвите на листата на върха на стеблото, на дълги дръжки, с по 2 прицветника. Венчето е с широка дълга тръбица и широка двуустна коронка. Плодът е продълговата кутийка, разпукваща се по 4 шева. Лечебната сиротица цъфти от юни до август.

Използваема част: корените и цъфтящите стръкове.

Българската народна медицина препоръчва използването на дрогата на лечебната сиротица като драстично слабително средство. Според съобщения на наши учени, е регистриран патент за технология, по която от грациолата се изготвя препарат със слабителна активност. Дрогата се препоръчва и като противоглистно средство. Външното прилагане на лечебната сиротица под формата на компрес се препоръчва при упорити сърбящи обриви:
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/lechebna-sirotitsa-gorchivlivche-treskaviche-byal-kantarion.html

Лечебната сиротица стимулира дейността на сърцето и матката. През Средновековието е била известна с името "Gratia Dea", което означава Божията благодат и се е почитала като лечебна билка прилагана при множество заболявания.Лечебната сиротица е богата на вещества, които са антибактериални, противовъзпалителни, антиалергични, антикарциногенни и които помагат при осморегулацията. Знае се, че билката има слабително, противоглистно, лаксативно, кардиотонично и диуретично действие. С доказан усилващ сърдечните съкращения ефект е.
Лечебната сиротица е известна с нейната токсичност, но все още се използва в хомеопатията и в антихелминтни лекарствата. Билката очевидно има много горчив вкус, което се дължи на гликозидите куркубитацини в нея. Странични ефекти от нейната употребата могат да бъдат гадене, повръщане, нимфомания, увреждане на бъбреците и кръвоизлив в червата.

Бихте могли да използвате лечебната сиротица при - запек, глисти, колики, оток, хистерия, заболявания на черния дроб, болки в стомаха, крампи, заболявания на мозъка, главоболие, лудост, хемороиди, тетанус, гадене, кашлица, холера, диария, хидроцефалия, жълтеница, невралгия, уголемяване на далака, заболявания на пикочните пътища, прекомерна менструация; упорити, сърбящи обриви; пародонтоза; воднянка (асцит); липса на апетит.

Като обобщение, лечебната сиротица е драстично очистително и еметично средство, притежаващо диуретични свойства, използвано за облекчаване на водяната, което се препоръчва при скрофула, хронични заболявания на черния дроб, жълтеница и разширяване на далака, както и като противопаразитно средство при чревни паразити.

Растението се прилага под формата на мехлем срещу акне и като билков чай (2-10 г изсушени листа в 150 мл вряща вода, 3-4 пъти на ден), който се приема главно сутрин. Приема се и като тинктура (екстракт от билката 1:10 в етилов алкохол 70%, няколко капки на ден).
Като билков чай се приема за лечение на хроничен гастроентерит, бъбречни колики, жълтеница и глисти. Прилага се и под формата на мехлем срещу акне, рани и херпес.

При пародонтит лечебната сиротица се използва под формата на отвара в комбинация със смрадлика и лайка.
Отвара от лечебна сиротица при пародонтит се приготвя по следния начин: нужни са ни 12 листа смрадлика, 8 цветчета лайка и едно цветче лечебна сиротица. Варят се в 250 мл вода за 5-6 минути. С отварата се правят 5-6 жабурения по 2-3 минути. Най-добър ефект се наблюдава вечер след измиване на зъбите.
При колики, стомашно-чревни болки, глисти, воднянка билката се използва вътрешно.
Запарката от лечебна сиротица при стомашно-чревни оплаквания се приготвя по следния начин: 1-2 чаени лъжички наситнена билка се залива с 250 мл вряща вода. След изстиване, запарката се прецежда и изпива на два пъти. Това е дневната доза и не бива да се превишава без знанието на лекуващия лекар.
Днес билката рядко се използва като лекарство поради многото си странични ефекти и поради това, че разликата между ефективната и токсичната доза е много малка. Поради мощният й токсичен ефект, е много вероятно тя да причини повече вреда, отколкото полза и вероятно да причини смъртни случаи.
Лечебната сиротица е отровна при прием в големи количества. Не бива да се използва без лекарско предписание. При превишаване на дозата предизвиква токсични ефекти.


Още за Лечебна сиротица (Gratiola officinali) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0


image

10.Скрипка висока (Smilax excelsa)
снимка: Дарина Пейкова
Скрипката е лиана с дълго 2-30 m катерливо, бодливо стебло. Листата са последователни, дълги до 6-8,5 cm, с ширина 4-6 cm, със сърцевидно яйцевидна или широко яйцевидна форма, кожести, лъскави. Имат мустачета, прикрепени в основата на листните дръжки. Цветовете са еднополови. Растението е двудомно. Мъжките цветове са с околоцветник от 6 зеленикави листчета и 6 тичинки. Женските цветове са с 6-листен околоцветник и 3 приседнали близалца. Плодът представлява кълбеста червена ягода, с диаметър до 1 cm. Семената са кълбесто елипсовидни, кафяви. Цъфти от април до май.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0

Тя е български вариант на сарсапарилата (Smilax aristolochioefolia; Smilax Officinalis) , която наброява 350 вида.
Не открих публикация за лечебните свойства на високата скрипка, затова пък за братовчедка й сарсапарилата (Smilax Officinalis) има доста. Ето една от тях:

Използваема част: Цялата подземна част, корени и включително грудките, създавани от мустачките.

Индианските племена препоръчвали на ранните заселници, когато има заплаха дадено заболяване да се превърне в сериозно да вземат веднага сарсапила. Индианците пиели чай от корена за лечение на настинки и кашлица. Локално била използвана за лечение на тения и кожни проблеми.
До 1750-та година, лекарите я използвали в лечението на много болести, включително белодробна туберкулoза, живеница, сифилис, кожни заболявания и винаги, когато било нужно пречистващо лекарство.
В Китай, изследвания показват, че до 90% от случаите на остър сифилис били лекувани ефективно със сарсапарила

Основни действия: противовъзпалително, антидепресант, адстрингент, аналгетик, изчистващо, хормоно-подобно, спира кървенето, тоник.
Билката е отличен кръвен очистител и алтернатива. Тя често се използва за лечение на всякакви инфекциозни заболявания, когато кръвта показва някакво необичайно отклонение.
Тя отдавна се използва за облекчаване на състоянието при такива кожни болести като екзема, псориазис и сърбеж.
Отварата често се използва за лечение на тения и паразитни инфекции по кожата. Тя може да помогне в лечението на ревматизъм, ревматоиден артрит и подагра.
Нейният тестостерогенен ефект води до повишаване на мускулния обем и има потенциал за лечение на импотентност. Нейното прогестерогенно действие я прави полезна при предменструални проблеми, слабост и депресия, свързани с менопаузата.
Растението се използва във Великобритания като тоник и укрепващо средство.
В Мексико, тя често се консумира като тоник и е известна с ефектите си на афродизиак. Тя също така традиционно се използва за лечение на различни кожни проблеми.
Аборигените в Амазония я използват за повишаване на мъжествеността и за лечение на менопаузни проблеми.
Китайски изследвания сочат, че коренът има потенциал при лечение на лептоспироза, рядко заболяване, което се предава на хората от плъховете.
Коренът в комбинация с пет други билки, също бил тестван за лечение на сифилис и се съобщава, че 90% от острите случаи били изчистени.
Рецепта за домашно приготвен бирен сироп от корена:1 чаша настърган джинджифилов корен;2 чаши корен от лаврово дърво; 2 чаши корен от сарсапарила;
1 ч.л. корен от женшен.
Поставете всичко в голям съд с 5 литра вода. Сместа трябва да ври в продължение на 1/2 час, или докато водата намалее наполовина. Изсипете през цедка в друга тенджера. Добавете 5 чаши мед и отново кипнете преди да налеете в буркани. След това 2 супени лъжици от сместа поставяте в чаша с газирана вода и пиете.

https://nanocom-bg.com/sarsaparila-sarsaparilla/


Интересна информация за нейната братовчедка сарсапарилата (Smilax Officinalis) :https://gotvach.bg/n8-49417-%D0%A1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0

image
 
11.Слабонога горска(Impatiens noli-tangere L.)
Снимка: Дарина Пейкова
Едногодишно тревисто растение. Стъблото изправено, високо 20-80 cm, дебело 0,2-0,7 cm. Листата са 1-7 cm широки, тясно елиптични до елиптични, в основата клиновидни, дребно назъбени, зъбчетата с извито осилче, нагоре едро, стъпаловидно назъбени, по върховете на зъбчетата с къси шипчета, отгоре с редки прости власинки или голи, отдолу голи. Цветовете 1,5-2,8 cm в диаметър, чашелистчетата 3-6 mm дълги. Шпората (без извивката) 1,2-1,5 cm дълга, при отвора 0,5-1,2 широка, конусовидна, накрая заострена, завита, гола. Кутийката 1-3 cm дълга, 1-3 mm широка, гола. Семената 3-7; 2,5-4 mm дълги, 1-1,5 mm широки, елиптични, стеснени в единия край, по повърхността с по-тъмни ръбове, кафяви, голи.
Тичинките на слабоногата са сраснали на върха на плодника, обхващайки и покривайки близалцето - разположено на върха на плодника. След като се изчерпи прашецът, тичинките опадват и разкриват близалцето на плодника. Така близалцето е вече достъпно за опрашване с прашец от други цветове. Опрашването при слабоногата се извършва и от земни пчели.
Цъфти май-август.
Расте по сенчести и влажни места предимно в буковите гори и край потоците в предпланините и планините, от 400 докъм 1600 метра надморска височина.
Във всички флористични райони, с изключение на Витоша, Странджа и Източни Родопи.

Използваема част: Семената се събират през август - началото на септември.Плодовете се отрязват, изсушават се на слънце и се пресяват през мрежа, като се отделят кората.Цветовете и стеблата се берат по време на периода на цъфтеж на растението.Изрязват се на 2-3 см от земята с ножица, след което се сушат в тъмни, добре проветриви помещения или в специална сушилня при температури до 40єС.

Горската слабонога е лечебно растение, което допринася за лечението на пикочно-половата система.Използва се от много хилядолетия в народната медицина, но е важно да се спазват точните дозировки, тъй като горският балсам е признат за отровно растение.

Основното свойство е положителния ефект върху уриногениталната система. Подходящ е за лечение на уролитиаза, отвари и инфузии, които помагат за омекотяването на камъните и отстраняването им без операция. БАВ в растението, имат диуретичен ефект, облекчават подуването, насърчават детоксикацията.
Impatiens noli-tangere L. се използва за лечение на ревматизъм, подагра. Инфузията се втрива в кожата, за да се намали болката при заболявания на ставите, а свежо растение помага да се лекуват рани, хемороиди и изгаряния от всякаква степен.
В Тибет растението се използва за лечение на заболявания на сърдечно-съдовата система. Impatiens noli-tangere L. забавя ритъма на сърцето, помага да се спаси човек от аритмия, но в големи количества може да има депресиращ ефект върху нервната система.
Противопоказания и странични ефекти
Impatiens noli-tangere L. е противопоказан по време на бременност и лактация. Растението е отровно поради алкалоидите в листата и стъблата, а при предозиране причинява повръщане. Инфузиите и отвара от Impatiens noli-tangere L. дразни стените на стомаха, така че употребата му не се препоръчва за заболявания на стомашно-чревния тракт.
Impatiens noli-tangere L. препарати са забранени за деца под 12-годишна възраст. Възможна проява на индивидуална непоносимост. Необходимо е да се използват стриктно след консултация с лекар.
https://lektrava.ru/encyclopedia/balzamin-lesnoy/?fbclid=IwAR0Sf9TgL9sh2eQLQ55mWbjzkpoWcgkmUN-XmgJ3dNQXJUMX_tABMX9ksuQ


image

12.Слабонога жлезиста (Impatiens glandulifera, Jewelweed, Himalayan balsam)
Снимка: Петър Петров
Растението достига височина от 1 до 2,5 метра. Стъблото е меко, оцветено в зелено или червено-зелено. Има корен с дължина около 20 см. Листата са срещуположно разположени на клонките, с копиевидна форма, дълги от 5 до 23 см, широки от 5 до 18 см. По-горните прорастват в прешленовидни образувания. При смачкване излъчват миризма на мухал. Под листата, по стъблата на растението се установяват жлези. Те произвеждат лепкав, благоуханен нектар.Цветовете имат предимно розово оцветяване, подобна на качулка форма, от 3 до 4 см дълги и около 2 см широки. Понякога формата им е сравнявана с тази на полицейска каска. На едно местообитание може да се наблюдават разлики в багрите на цвета, например бели, лилави и розови (в различни нюанси последните два цвята). Събрани са в съцветия от 5 до 12 индивидуални цвята. Цъфти в периода от юни до октомври месец.Плодът представлява кутийка, дълга от 2 до 3 см и широка 8 мм. Пълен е със семена, като при докосване буквално експлоадира и ги разпръсква на голямо разстояние до 7 метра.

Употребяемите части на растението са неговите листа, семена и извлеченото от тях масло.

Приложение на жлезиста слабонога
Жлезистата слабонога е едно от цветята на Бах, използвано за направата на еликсир, който се препоръчва за прием при състояния на раздразнителност, нетърпение, състояние на остра тревожност, високо психическо напрежение и с цел протекция от стрес. Тя е една от петте съставки на така нареченото "Спасително лекарство" (Rescue remedy).
Някои медицински приложения на жлезистата слабонога в миналото и в настоящето:
Смачкани корени и листа са прилагани на челото, ръцете и краката, за да осигурят охлаждащ ефект. Листната отвара се е използвала при стрес и психическо напрежение. Цветовете са използвани срещу ухапване от змии.
В Северна Америка билката е била използвана за лечение при пчелни ужилвания, ухапвания от насекоми и обриви от коприва. Прилагана е и след контакт с отровен бръшлян, но проучванията в този случай за лечебните свойства на жлезистата слабонога са противоречиви. В този аспект проучване през 1958 г. установява, че друг вид слабонога - Impatiens biflora/Impatiens capensis/ е ефективна алтернатива на стандартното лечение на дерматит, причинени от контакт с отровен бръшлян. Други изследвания пък показват, че растенията от съответния род нямат противосърбежни свойства.
Изследователи преразглеждат противоречивите мнения за употребата на билката, като изтъкват, че евентуална причина за успеха и неуспеха на приложението й се свежда до начина й на приготвяне и времето на третиране на болните места с нея (късно или рано), както и от комбинацията на различните представители на рода.
Жлезистата слабонога в кулинарията и други нейни употреби:
Напитка от жлезиста слабоногаЗелените шушулки, семената, младите листа и леторастите са годни за консумация, като се използват за това предимно в района на родния ареал на разпространение на растението - Хималаите. Понякога цветовете му се употребяват за направата на напитка, която се сервира със сламки, изработени от кухите стъбла на слабоногата.
Полученото масло от семената на билката се използва и за осветление.
В древен Китай венчелистчета от слабонога, роза и орхидея, заедно със стипца са били приготвяни на пюре за получаване на лак за нокти - розов или червеникав.

Внимание!
Растението е горчиво, като този вкус най-вероятно се дължи на гликозидите или алкалоидите, влизащи в състава му.
При прекомерна консумация, растението довежда до интоксикация на организма, демонстрираща се с диария и повръщане.

Още за Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera, Jewelweed, Himalayan balsam) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B6%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B0

image

13.Слез горски, дребнолистен, божа ръчица (Malva sylvestris L.)
Снимка: Невена Босилкова

Двугодишно, по- рядко едногодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблата са дълги от 30 до 80 cm, разклонени, полегнали, изправени или приповдигащи се, разклонени.Листата са последователно разположени, дълги 2-8 cm, широки 2,5-10 cm, закръглено бъбрековидни, назъбени, долните слабо нарязани, горните по-дълбоко 3-7 делни. Цветовете са по няколко в пазвите на листата, едри, 3-4 cm в диаметър; чашката им е двойна - същинската (вътрешната) с 5 листчета, дълги 5-6 mm, сраснали над средата си и външна по-къса с 3 свободни листчета. Венчелистчетата на цветовете 5 свободни, на върха си са дълбоко врязани, дълги 12-30 mm, бледолилави, с по-тъмни надлъжни жилки. Тичинките са многобройни сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5-10 mm в диаметър.

Събират се цветовете, листата и дръжките – от май до септември. Тъй като при сушенето се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най-пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили. Стрък от слез се бере по време на цъфтеж. Брането се извършва в сухо време - с остър нож или ножица се отрязва облистеното цветоносно стъбло на дължина 20-25 cm от върха, като към тях се прибавят и листа от неотрязаната част.

Дребнолистният слез (Malva sylvestris L.) расте покрай огради, пътни окрайнини, до стари стени и сипеи, но само в непосредствена близост на населявана земя. Ако някога човек го срещне далеч от някое селище, то с положителност на това място е имало някога селскостопански постройки или къща.
Дребнолистният слез се вие леко и в основата на главния корен е малко дървенист. Той има кръгли, назъбени листа с дълги дръжки и малки виолетови до бледорозови цветове. Неговите кръгли плодове изглеждат като мънички пити кашкавал. Едва ли има израснали на село деца, които да не са яли от тези питчици или пък да не са си играли с тях.
Широколистният слез (Malva vulgaris) и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини. И двата вида съдържат в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества.

Лечебно действие: Билката има омекчително, противовъзпалително, слабително, спазмолитично и седативно действие.
Приложение:
Вътрешно-Използва се при възпалителни заболявания на дихателната и храносмилателната системи -пресипнал глас, ларингит, остър и хроничен бронхит, трахеобронхит, бронхиална астма, задух, емфизем, кашлица, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, болки в стомаха и червата, газове и др.

Анемия (рецепта на Ванга):100 г. изсушени плодчета на билката слез се смилат на прах. Пие се по 1 път на ден 1/2 ч.л., разбъркана в чаша прясно овче мляко. Може да се добави малко мед за вкус.
Външно-бани при счупени крайници, изгаряния, отоци, хемероиди, компреси със сварен слез в мляко при кожни заболявания (циреи, акне, фурункули, скрофули, колпит ), за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата, компреси и лапи при заушка.
Тук съм писала повече и съм споделила опит в ползването му:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/11/slez-pomosht-pri-schupeni-ili-navehnati-krainici.589698

Има още няколко вида слез. Дребен слез(Malva pusilla Sin), Мускусен слез(Malva moschata), Незабележим слез (Malva neglecta Wallr.)


Благодарение на бактерицидните си свойства, божата ръчица стимулира функцията на имунната система, като така участва в предпазване на организма от намесата и отрицателното действие на чужди агенти в него. Това може да се постигне чрез консумацията на листа, семена и добавки от билката. По същият начин се постига и противовъзпалителният и противооточният й ефект - консумация на билката в различни форми, така също и локалното й приложение на поразеното място под формата на компрес, лапи или етеричен екстракт (етерично масло). Бързо премахва възпалението, отока и болката. Може да се прилага и върху болезнени стави.

Действа още отхрачващо, почистващо и успокояващо дихателните пътища при възпаления, като същевременно насърчава оздравяването им и по-бързото им възстановяване.

Още за Слез, Божа ръчица, Горски слез, Камбула, Камиляк, Молоха (Malva sylvestris, Malva vulgaris) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B7-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%85%D0%B0

image

14.Слънчоглед (Helianthus annuus) ;
Снимка: Антоанета Райкова


Използваема част: Листа от слънчоглед (Folia Helianthi annui), периферните златистожълти езичести цветчета на слънчогледа (Flores Helianthi annui), семе от слънчоглед (Semen Helianthi annui), слънчогледово масло (Oleum Helianthi annui).

Слънчогледът като билка има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина препоръчва билката още при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и др., а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
http://kamea-herbs.com/?page_id=220


image

15.Смокиня (Ficus carica)
Снимка: Невена Босилкова
Тя представлява ниско дърво или храст, принадлежащо към семейство Черничеви (Moraceae).Смокинята достига височина до 8 метра. Стъблата и клоните й имат гладка и сива кора. Листата са големи, повече от човешка длан, дълги до 25 см и широки до 18 см. Плодовете са познати на всички - отначало зелени, а впоследствие при узряване придобиват кафяв цвят. При нараняване на клоните и зелените плодове се отделя млечен сок.
Дървото се води за единственото, което не цъфти, но това не е така. Цветовете му се разполагат във вътрешността на самия зелен плод, като биват мъжки и женски и са с големина около 1 милиметър, а като брой наброяват около 2000. По пол те са разделени - в едни плодове се съдържат мъжки, а в други женски цветчета. Цъфтят през месеците април-май.

Използват се плодовете, листата, млечният секрет и дървесината на смокинята.

Лечебни свойства и приложение на смокиня: Свойства на смокинята, слабително действие; противоглистно действие; противосъсирващо; противотромботично; хипохолестеролемично; хиполипидемично; антиоксидантно.

Поради високото си съдържание на фибри, смокинята, независимо в сушен или суров вид, се оказва много добро средство за предпазване от сърдечно-съдови заболявания и понижаване нивото на холестерола. Фибрите играят важна роля в превенцията на чревни неоплазии, стимулират храносмилателните процеси и моториката на стомашно-чревния тракт. Подобряването на храносмилането се дължи и на ензима фицин, открит в състава на смокинята.

Плодът активно участва в имуностимулацията на организма и превенцията на рак. Псораленът в него е използван за лечение на различни заболявания, демонстриращи се с нарушения в пигментацията на кожата.

Листата на смокинята имат противогъбично, противопаразитно и бактерицидно действие. Тези техни свойства се използват в народната медицина при задух, болки в храносмилателния тракт, кашлица, запушване на кръвоносни съдове.


Още за Смокиня (Ficus carica) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8F

Моят опит: Използвам спиртен извлек от пресните листа на смокинята, приготвен по следния начин: В стъклен буркан се слагат пресните листа на смокинята (колкото поеме обема на буркана, без да се натъпква много), заливат се със 50 С медицински спирт (купува се от аптеката 95 С спирт и се разрежда с минерална вода, в съотношение 1:1). Бурканът се поставя на тъмно и на хладно място поне един месец, може и повече. След това се прецежда и съхранява на тъмно, при нужда се разтварят две чаени лъжички от спиртния извлек в 100 гр. вода и разтворът се пие преди ядене три-четири пъти на ден. Ако се направи със 70 С спирт, ще бъде по-траен извлека.

Този извлек помага при проблеми в храносмилането, тъй като съдържа много ензими. При застаряващите хора често се случва да намалее тяхното количество в организма и от това се получават храносмилателни разстройства. Преди години моят баща получи такова разстройство и никакви лекарства билки не можаха да му помогнат, да го преодолее .Като хапнеше нещо, много бързо след това тичаше до тоалетната, където сякаш имаше абонамент. Беше се отчаял, защото лекарите му казали, че му липсва някакъв ензим и това трудно може да се набави по друг начин, трябвало организмът му да го произведе. Посъветвах се с д.р Пашкулев, който ми бе личен приятел и по това време се занимаваше усилено със спиртни извлеци от различни билки. Той ме светна за лечебните свойства на листата от смокинята и ми даде указание да направя спиртен извлек от тях. След това го приложих много успешно на баща ми, който и до сега няма никакви проблеми със стомаха. Интересното бе, че само няколко дена бяха достатъчни, за да се достигне до неговото оздравяване. От тогава, винаги държа в аптечката си едно бурканче с такъв извлек за всеки случай.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/09/15/smokiniata-vkusna-i-lechebna-kato-bilka.605978

За тези които искат да се разделят с някой друг килограм имам чудесна новина. През 2016 година успях да достигна килограмите си, които имах преди 40 г, когато се омъжвах. Дълго се чудех, на кое точно от всичките неща се дължи това, кое е новото, което съм правила тази година и скоро се сетих. От няколко месеца пиех по 20 капки спиртен извлек от смокинови листа, направен по начина, който съм описала многократно в мои постинги, включително и този за смокинята. Прочетох някъде, че помагат при киселини и понеже малкият ми син имаше, та се сетих, че имам такъв извлек от преди няколко години, който спокойно отлежаваше в един тъмен шкаф и чакаше да му дойде времето. Сложих го над мивката на лесно място, така че да не го забравям и започнах и аз да взимам, да давам добър пример. Сложих го до капките с извлека от кализията, които също пия от години за имунитет и здрави стави. Моят съпруг също го взимаше, а синът ми доста редко, защото си беше харесал извлека от алое. Така в един момент установихме, че и двамата със съпруга ми сме се разделили с няколко килограма.

Оказва се, че листата на смокинята са по-лечебни от плодовете й. С отварата от тях се намалява кръвната захар в организма, а екстракт от тях влияе благоприятно на нивото на инсулина при болните от диабет 2 до такава степен, че става ненужно стимулирането му с инжекции.Освен това запарка от тях е добра превенция срещу инсулт и инфаркт, защото намалява триглициридите в кръвта и лошият холестерол. Чаят от тях е много ароматен и напоследък често правя от него.Помага и при камъни в бъбреците.
http://www.bgnow.eu/news.php?y18&cat=2&newsid=97833(O!D)


Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2313567218706645&type=3


Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме над 36 800 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538





Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14005620
Постинги: 846
Коментари: 16435
Гласове: 41238
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031