Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
21.12.2021 18:59 - Билки, наименованията на които започват с буквата Р-втора част
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3603 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес посрещаме зимата. Чудех се, дали ще я пуснат без зелен сертификат, но тя обеща да не влиза в министерския съвет поне през първите 100 дена. И тя като нас се радва, че най-после си имаме правителство, нищо че е коалиционно, то и в много други държави това е на мода.Наближават коледните празници, време е да поотпуснем душите си и да се порадваме на това, което имаме около нас.
Пожелавам на всички много здраве и светли празници в тесен семеен кръг.

Днес ще ви покажа втората част на албума с билките, започващи с буквата Р , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на предишният албум, тук за всяка билка има мое стихче, за да се запомнят по-лесно и да внасят ведрост и настроение.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.

image

Летем в бяло си цъфтя
в градини и горски поля,
аромат навред разнасям
и с пчелички се занасям.
Кулинарите ме познават
ястията с мене овкусяват.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
1.Риган бял(Origanum heracleoticum, Origanum vulgare hirtum)
Снимка: Атанас Балакчиев

Представлява многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Други имена с които е известно са: южен риган и гръцки риган.
Белият риган е многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 60 сантиметра, чиито стъбла са покрити с бели власинки и са силно разклонени в горната си част. Листата на билката са обагрени в тъмнозелен цвят и също имат бели власинки, които се намират по долната им повърхност.Цветовете на белия риган са бели, разположени в зелени прицветници. Както цветовете, така и листата са покрити от жълти точки, които представляват жлези. Цъфти в периода от юли до септември.

Използваема част: стебла, заедно с листа и цветове.
Белият риган под формата на масло се прилага при вътрешни паразити и при обикновена настинка, като при паразитите се приема 3 пъти на ден, за период от 6 седмици, а при настинка приемът е 1-3 капки, през устата, разтворени в една чаена лъжица зехтин. Маслото от белия риган намира приложение и в козметиката, като се добавя в шампоани, които се нанасят след изплакване на косата. Билката се използва и при рани, под формата на 3 % екстракт, който се прилага върху кожата, 2 пъти на ден, в период от 10-14 дни. Етеричното масло на белия риган може да се прилага и при зъбобол - поставя се тампон напоен с етерично масло на мястото на болката.
Чаят от белия риган се препоръчва да се прилага след премахване на зъбите при хора болни от хемофилия и при други нарушения в кръвосъсирването. Вътрешно се приема и при настинки, температура, проблеми в храносмилането, болезнена менструация. Билката се употребява в малки дози, поради силният й седативен ефект и може да се ползва като средство за стимулиране на спокойния сън. Билката може да се прилага и за лечение на бронхит и астма.
Листната маса на белия риган се използва и в кулинарията за придаване на специфичен аромат на съответното ястие. По Ваш избор и желание може с нея да декорирате различни кулинарни изкушения.

https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD

image

Расна в горските поляни
всред приятелки подбрани,
мащерката много ме обича,
през тревите само ме занича.
Наричат ме балкански чай,
мойте ползи са за вас безкрай.
2.Риган червен (Origanum vulgare L.)
Снимка: Мариана Георгиева

Той е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Lamiaceae (Labiatae) (Устноцветни). Нарича се още балкански чай и черновръхче.
Той е е пухкав, полудървесен храст, с изправени и разпръснати стъбла и клони. Нараства на височина до 60 сантиметра. Стъблото е изправено и четиристенно. Листата са с овална форма и с дължина 4 сантиметра. Те са с срещуположни, захванати с дръжка за стъблото.През лятото цъфти. Цветовете му са дребни, розово-виолетови или червени. Събрани са в съцветия, които образуват щитчета. Венчето е двустно, а чашката е тръбеста с пет зъбчета. Размножава се чрез семена. Тичинките са 4-5 на брой.

Използваема част: стебла, заедно с листа и цветове.
Действие: успокоява нервната система; антисептично; газогонно;
отхрачващо; болкоуспокояващо; дезинфекционно; намалява либидото;
сънотворно; подобрява храносмилането; антибактериално; антиоксидантно;антидиабетогенно; диуретично и антимикробно. Дължи се на високото съдържание на карвакол. Португалски проучвания са установили, че черновръхчето действа бактерицидно на 50 щама Listeria monocytogenes, която причинява листериоза; противовъзпалителен ефект- дължи се на бета-кариофилина; противотуморно действие- стимулира апоптозата (програмирана клетъчна смърт) на раковите клетки;намалява количеството отделена кърма.

Още за Риган, Балкански чай, Черновръхче (Origanum vulgare) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%B9-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%B5


Бащата на медицината Хипократ използвал ригана като антисептик за лечение на дихателни и стомашни неразположения. С есенциалното масло от риган елините третирали рани, ухапвания от змии и паяци. Използването на ригана като лечение на болести, засягащи дробовете и носоглътката, доминирало до 18 век. Век по-късно Еклектичната медицинска школа, промотираща билколечението започнала да предписва масло от риган като средство, стимулиращо менструацията.
Доказани ползи:
• Силен локален антисептик. Ефектът е най-изразен при етеричното масло от риган. Тези свойства могат да се използват при профилактика на възпаленията на кожата на често потящите се и влизащи в досег с много бактерии спортисти и фитнес любители, особено през летния сезон.
• Изразен бактерициден ефект. Приеман под формата на чай облекчава възпаленото гърло при настинки и грип. За това му свойство се сещаме най-често през зимния сезон.
• Облекчава болезнената менструация.
Повече съм писала тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/08/07/letni-bilki-rigan-lek-ot-vremeto-na-hipokrat-i-vkusna-podpra.375857


image
Билка съм бодлива
хич не съм красива,
но пък съм лечебна,
за гушите потребна.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
3.Рогачица бодлива, бодлив казашки бодил, златен трън (Xanthium spinosum)
Снимка: Дарина Пейкова

Едногодишна билка с 30-80 см височина, бодлива, с разклонено стъбло. Листата са малки, с неправилни, големи зъби, три- и пет-лопатковидни, с дълъг среден лоб, тъмнозелен отгоре, бял-образен по-долу. Плодът е овално трънливо семе. Цъфти през юли - август. Растението е отровно!
За лечебни цели се използват билката, корените и семената на кокалче.Надземната част на растението (листа и стъбла) се прибира по време на цъфтежа, като се отрязва на мястото, където започват листата, корените - през есента, а плодовете - след узряването им.

Всички части на растението са богати на йод.
Лекарствата от него се използват успешно от хората за лечение на заболявания на щитовидната жлеза - гуша. Растението има противовъзпалително, антисептично, аналгетично, изпотяващо, антипиретично, кръвопречистващо действие, стимулира функцията на мъжките полови органи.
В народната медицина бодливата рогачица е намерила широко приложение като средство за облекчаване на спазми на дихателните пътища, забавяне на дишането с астматични прояви.
Отварите се приема като средство за изпотяване, противовъзпалително средство при настинки, треска (може да се събере с други растения). Препоръчва се при чревни колики, спазми, диария, дизентерия. Семената и корените се използват за лечение на дизентерия, диспепсия и различни кожни заболявания.
http://rasteniy10.ru/internet-magazin/product/durnishnik-kolyuchiy-zolotaya-kolyuchka--xanthium-spinosum-l
Златен трън (Xanthium spinosum), вълнен трън или огнена трева се използват широко в неформалната медицина от древни времена, въпреки че официалната медицина не е достатъчно проучена. Лечителите използват растението за лечение на голямо разнообразие от заболявания. Растението се използва като средство за намаляване на щитовидната жлеза при ендемична гуша. Маслото от златен трън е ефективно средство, което помага при лечението на кожни заболявания. Билката се цени и като лекарство, което нормализира йодния метаболизъм.Растението се нарича още обикновена кокошка, йодна трева, овчи репей.Използва се не само в традиционната медицина, но и в други области.Овчият репей е етеричномаслена култура.Полученото от него масло може да се яде.Растението се цени и в ароматерапията.Използва се за приготвяне на седативни вани.

1. Гуша: терапия с тинктура.Изсипете изсушената, нарязана билка на растението заедно с бодлите в стъклен съд.Напълнете съда до върха с качествена водка.Накиснете състава на хладно тъмно място в продължение на три седмици.Вземете двадесет капки от филтрираната тинктура половин час преди хранене.
2. Лечебните свойства на сока помагат за стимулиране на храносмилането, премахване на спазми, колики, възстановяване на чревната функция, премахване на възпалителните процеси в черния дроб, засилване на перисталтиката и лечение на бронхит.Можете да използвате пресен сок от растения или да използвате тинктура.
Изстискайте сока от прясно растение и го комбинирайте в равни пропорции със спирт.Затворете контейнера херметически и оставете настрана за една седмица.Консумирайте тридесет капки от филтрираното лекарство четири пъти на ден.
3. Екстракт от златен гръбнак.Това лекарство помага при лечението на болезнени периоди, гуша и рак.В допълнение, агентът има седативен ефект и следователно е показан за употреба при нарушения на централната нервна система.Екстрактът допринася за лечението на миома на матката и мастопатия.За да го приготвите, заварете 20 грама пресни ситно нарязани билки от растението с вряща вода - 300 мл.Варете състава на слаб огън, докато половината от обема се изпари.Пийте по четвърт чаша от прецедената напитка поне три пъти на ден.4. Краста, екзема: нанасяне на лечебен мехлем.Смесете в равни количества сушени натрошени плодове златен трън с трева и разтопена свинска или патешка мазнина - 200 мл.Загрейте сместа на слаб огън за четвърт час.Филтрирайте продукта и съхранявайте в хладилник.Смажете засегнатите участъци от кожата с мехлем. 5.Приготвяне на бульона.Лекарството се използва за лечение на ревматизъм, патологии на щитовидната жлеза и пикочно-половата система. Запарете изсушената билка на растението в току-що преварена вода - двеста милилитра.Настоявайте състава за една нощ, за предпочитане в термос.Пийте по 50 мл от филтрираната напитка три пъти на ден.
Источник: https://narodnymisredstvami.ru/zolotaya-kolyuchka/

Още много информация и рецепти ще намерите тук за бодливата и обикновена рогачица: https://aogor.ru/vodosbor-zolotaya-kolyuchka-lechebnye-svoistva-pereiti-v-razdely/



image
Има много йод в моите листа,
с тях лекувам болни колена,
паралич и щитовидна жлеза.
Семената ми се пушат с лула,
туберколозата лекували така.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
4.Рогачица обикновена, Влакнест казашки бодил (Xanthium strumarium)
Снимка: Невена Босилкова

Казашки бодил е едногодишно тревисто растение от семейството на сложноцветните, високо 30-50 см с клонесто стъбло и триъгълни слабо наплатени в три пласта листа. Цветовете са жълтеникави, а плодовете – гладки и овални семянки, затворени в твърда бодлива обвивка. Цъфти през юли и първата половина на август. Стръковете съдържат много йод, алкаоиди, флавоноиди, аскорбинова киселина, а плодовете – значително количество тлъсто масло сапонини, гликозидът стантострумин и смоли.

В народната медицина успешно се прилагат отвари от стръковете на казашки бодил при заболявания на щитовидната жлеза, а също при диарии, дизентерии, простуди, възпалителни процеси в пикочния мехур.
Пресният сок от стръковете на растението се дават на болни при крапивница: на децата – от 2 до 10 капки в зависимост от възрастта, на възрастните – по 15-20 капки на един прием.
В китайската народна медицина казашки бодил се използва при лишеи, екземи, гъбички по кожата. През зимата за лечение се използват силна отвара от листата. Прилага се за лечение на нефрити, простуди и като успокояващо средство. В Китай растението е влязло във фармакопеята на страната.Плодовете и листата се употребяват и при паралич.
В народната медицина на Средна Азия сок от пресните листа от казашки бодил се назначават при астма, хемороиди, спазми в гърлото, а семената се пушат при туберкулоза на гърлото.
2 с. л. стрък се сипват в 1/2 л кипяща вода. Кипи 5-10 мин, кисне 6-8 часа. Настойката се приема през деня на неголеми порции.
Какво трябва да знаем:
За лечение на рака се използва цялото растение. Добре е да се пие сок от пресни стръкове по 1 ч. л. три пъти на ден. Билката се събира през август близко до есента. Изтръгва се с корена. Не се мие. Съхранява се в картонена кутия, без да се смила.
Пресният сок от билката се приготвя, като през лятото се смила в месомелачка и се изтисква добре. Може да се консервира за зимата – сокът се смесва с равна част водка, закрива се плътно и се държи на прохладно място. Така се запазва добре до следващия сезон. Обикновената доза е от 30 капки до 1 ч. л. на един прием. Понякога дозата може да се увеличи до 1 с. л. на един прием.
Начин на приготвяне:
1 с. л. сухи стръкове се заливат с 1 чаша кипяща вода. Кипи на слаб огън 10 мин, кисне 1/2 час и се прецежда. Пие се по 1-2 с. л. 4-5 пъти дневно.
Казашкият бодил е отровно растение, но ако се спазват правилата за приема, то не е токсично и не се отразява негативно върху организма.
https://zagradinata.eu/article/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B8-

Семената на рогачицата се използват и при лечението на туберкулоза на гърлото и рак на ларинкса.За да направите това, те се натрошават, овалват и опушват или можете да хвърлите шепа семена в стар чайник, да затворите капака и да го поставите на огън.Разточете епруветка от хартия и поставете в чучура на чайника.Когато се появи дим, вдишвайте го за 3-5 минути.
При кожни заболявания: скрофула, уртикария, екзема, лишеи, рак на кожата, акне, обриви, гъбични заболявания, краста - използвайте отвара вътре, а също и под формата на лосиони, вани, вани, мехлеми. Бодливата рогачица инхибира растежа на ракови тумори и се използва при рак на белите дробове, стомаха, кожата и някои други форми на рак.

Сокът от пресни плодове се използва за смазване на повърхността на кожата при екземи, сърбежи, краста, ухапвания от насекоми и злокачествени тумори (рак).При сърбеж на кожата направете вани от подходящите такси с кокалче, като редувате лосиони с мехлем.
Отвара: 1 супена лъжица билка залейте с 1 чаша вода, варете 10 минути на слаб огън, оставете за 1 час, отцедете.Вземете 1-2 супени лъжици 4-5 пъти на ден за горните заболявания.

Пресен сок : измийте тревата, смилайте я в месомелачка и изстискайте сока през марлева салфетка или парче широка превръзка, сгънато наполовина.За възрастни приемайте 15-20 капки, разредени с малко количество вода, 2 пъти на ден.Давайте на деца в зависимост от възрастта, в размер на 1 капка на година от живота - от 2 до 10 капки наведнъж, 2 пъти на ден.Прясно изцеден сок се пие при фурункулоза, уртикария, акне, рак, възпалено гърло, астма и спазми в гърлото, лишеи и др.

Сокът за продължително съхранение може да се консервира с алкохол, тоест да се направи алкохолна тинктура от кокалче. За да направите това, добавете водка или алкохол 40% в съотношение 1: 1.Препоръчително е да съхранявате тинктурата в хладилник.Можете да го приемате вместо сок, само броят на капките, съответно, увеличете 2 пъти, тоест 30-40 капки за възрастни и т.н. За пациенти с рак дозата може да се увеличи с 2-4 пъти.
Мехлем: 1 супена лъжица нарязани плодове залейте с гореща патешка мазнина (200 мл), варете 1 минута, оставете за 1 час на топло място, прецедете.Нанасяйте върху засегнатите участъци от кожата, като редувате с лосиони от отварата.
https://tisyachelistnik.ru/lekarstvennye-rasteniya/durnishnik-obyknovennyj.html


Интересна руска статия с много рецепти:
https://www.staroslav.ru/durnishnik-obyknovennyi.enc

image

Нито съм билка красива,
нито много миризлива,
кожни тумори стопявам,
камъни в органи раздробявам.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
5.Родилна трева (Lepidium draba старо име Cardaria draba)
Снимка: Стела Ташева

Тя е многогодишно тревисто растение покрито с прости власинки. Стъблото високо от 20 до 50 cm. Листата са продълговато-яйцевидни, назъбени, приосновните с дръжки, стъблените приседнали, обхващащи стъблото. Цветовете са с бели венчелистчета, събрани в щитовидни съцветия. Плодовете са голи (без власинки) със сърцевидна форма. Цъфти април-октомври.

Използва се надземната част с цветовете и плодовете.

Използва се в руската народна медицина по следния начин:
В народната медицина запарка от билката се използва за лечение при изгаряния, противовъзпалително средство, като жлъчегонно при холецистит и кожни заболявания. Външно, отвара от билка се използва за измиване и компрес на доброкачествени тумори. Семената се използват като заместител на пипер.
Отвара от плодове се използва при метеоризъм. Семената се използват като заместител на пипер. Да не се предозира! Запарка: 1 супена лъжица билки се залива с 1 чаша вряща вода, кисне 2 часа и се прецежда. Вземете 1-2 супени лъжици 3 пъти на ден.
Отвара: 1 супена лъжица билки за 1 чаша вряща вода, варете за 15 минути при ниска температура, прецедете. Използва се за измиване и компрес.
http://www.taiga.etnoshop.net/herba/14/herb_613.htm

И още една руска статия:
Използвана част: трева, плодове
време за събиране: май-юли.
Описание на растението: многогодишно растение с височина 20-50 см с изправено, разклонено на върха на стъблата. Листата се редуват, приседнали, ланцетни. Цветовете са бели, ароматни, около 1 см в диаметър, събрани в съцветия със съцветия.
Разпространение: често в Северна Африка и умерената зона на Европа и Азия. Расте като трева на ливади, поляни и ръбове, на безлесни склонове, по пътища и в жилища.
Тревата се събира по време на цъфтежа, отрязва горните части на стъблата и изсушава пода на открито с сенници. Върховете на стъблата с плодове, събрани през юни и юли.
http://www.belena.biz/k/kard.htm

Лена Иванова Димитрова намери интересна информация и преведе от испански следното : „Чистачката или трошачката на камъни (както е известно, в някои страни) е дива билка, която е била използвана в продължение на стотици години от различни цивилизации, за да се разтворят камъни в бъбреците. В тази статия ще научите как да се разтварят камъни в бъбреците с хилядолетния домашен лек.
Правомощията на тази дива трева са проучени и анализирани от учени от цял свят. Традиционната китайска медицина препоръчва при хепатити, особено при хора, които са имали хепатит В или имат цироза.
Начин на употреба: В един литър вряща вода. 40 грама сухо растение се запарва. След това се оставя да изстине и се прецежда. Вкусът може да бъде малко по-горчив, така че е препоръчително да се подслади с малко мед. В случай на камъни в бъбреците се препоръчва да се консумират три чаши чай на ден това за цял месец, въпреки че камъните са били изхвърлени. Същото е при пациенти с камъни в пикочния мехур.
За тези, които имат висок холестерол, направете отвара с листа и се пие два пъти дневно.
Диабетиците трябва да направят отвара от цялото растение и пият два пъти на ден, на гладно първо и второ преди лягане.“

image

Първа съм по красотата
всред градинските цветя.
Всички хора ме познават
и от мене сладко правят.
Като храст раста в градини,
пълна съм с много витамини.
Направи от мен лечебен чай,
да почувстваш, че си в рай.
Мойто дъхаво масло лечебно
за болни хора е наи-потребно.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
6.Роза бяла маслодайна (Rosa Ч alba)
Снимка: Невена Босилкова

Тя е хибриден вид маслодайна роза, отглеждан и в България. Тук съм я снимала в махалата и една възрастна жена ми каза, че е посадена преди около 30 г. Този вид е култивиран в Европа от древността. Първоначално е бил отглеждан заради сладкия аромат на цветовете си, а в наши дни е ценен като издръжлив през зимата храст. Култивираните форми имат бели, жълти, розови и червени цветове и са с много на брой венчелистчета.
Известни са повече от 150 вида дива роза, които растат в умерените зони на всеки континент. Розите са били култивирани за първи път в Китай преди около 5000 години; розови венци се намират в египетските гробници, а розите се появяват в стенописите на Минойския Крит.
Използваема част на роза: цветове и корени.
Роза (Rosa) е род многогодишни растения принадлежащ към семейство Rosaceae (Розоцветни). Името произлиза от френски. Към този род принадлежат над 100 вида рози и хиляди сортове. Плодовете на растението се наричат шипки. Цветето роза се смята за „Кралицата на цветята“.
История на розата
Розите имат дълга и цветна история. Те са символи на любовта, красотата, войната и политиката. Според вкаменелостите растението съществува от 35 милиона години. Още Клеопатра е покривала стаята си с розови венчелистчета. Култивирането на розите започва преди 5000 години вероятно в Китай. По времето на Римския период растенията били широко отглеждани в Близкия изток. Римските жени от висшето общество са използвали венчелистчетата като валута. Те са били поставяни във виното, защото се е смятало, че розата спира влиянието на алкохола. Използвали са се като конфети, за медицински цели и като парфюм. Създават се големи градини с рози в Рим. След падането на Римската империя популярността на розата се запазва.
Заболявания и състояния, при които се прилага роза: болки в ушите; главоболие; изгаряния; хепатит; спин; холецистит; жлъчни камъни; липса на апетит; нередовна менструация; туберкулоза; тиф; главоболие; бронхит; фаригингит; менорагия; ревматизъм; запек; инфекции на храносмилателната система; болки в гърлото; стрес; депресия; предменструален синдром; безсъние; кожни заболявания; херпес; висока температура.
Още за Роза (Rosa) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0


При възпаление, болки в гърлото и кашлица, чаят от розов цвят е изключително ефикасен. Той има успокояващ ефект, понеже българската маслодайна роза е източник на много витамини, сред които C, D, E, A и B3, както други полезни съставки като флавоноиди, цинк, лимонена и ябълчена киселина. Чаят от българска роза може да се използва и като гаргара против афти в устата.

Маслодайната роза се отнася към семейство Розоцветни. В света се отглеждат 4 вида маслодайни рози, Rosa damascena, Rosa centifolia, Rosa gallica и Rosa alba. Отглежданата в България казанлъшка роза е от потомството на Rosa damascena. Смята се, че употребата и отглеждането на рози за получаването на розова вода е започнало в Египет и Индия. През 19 век се сформира Розовата долина в района на градовете Карлово, Стрелча и Казанлък. Казънлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла, от които се произвежда розово масло. Освен масло при преработката на розовия цвят се получава и розова вода. Розовата вода се получава чрез дестилация на фенилетиленов алкохол. В народната медицина цветовете на бялата роза се използват като лека слабителна съставка. Цветовете на червената роза, които съдържат много танини се прилагат срещу възпаление на венците, ангина и стомашно-чревни разстройства. Розовото масло има протовомикробно действие, използва се за лекуване на възпаления и дискинезии на жлъчните пътища, бронхиална астма, а има и успокоителен и противоалергичен ефект. Външно съставките на розата се използват при рани и изгарания. Козметичните продукти с розово масло омекотяват и подобряват тонуса и структурата на кожата. Етеричното розово масло има много психотерапевтични качества и затова се използва в аромотерапията. То регулира кръвното налягане, стимулира концентрацията и възстановява баланса в тялото. Може да се използва при емоционални проблеми, стрес, главоболие и безсъние.
http://apteka-optima.com/185/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8/718/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B0/


image
Уханна и красива
тя прави ме щастлива.
Със сладко, сок и аромат
живота си усещам аз богат.
Радка Щерева
7.Роза дамасцена ( Rosa damascenа)
Снимка: Иванка Трънкарова

Розата е храст, чиито стъбла и млади леторасли са покрити с шипове. Листата са сложни, текоперести, последователни, с прилистници, елипсовидни, със заострен връх, назъбени. Листната дръжка е покрита също със закривени към основата шипчета. Цветовете са червени или розови. Разположени са по няколко на стеблените върхове в съцветие метлица.Чашката е неопадваща, петлистна, с 30-40 венечни листа.
Използваема част. Венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа (май-юни).

Една статия за най-отглежданата маслодайна роза у нас:
КАЗАНЛЪШКА РОЗА(маслодайна роза, гюл, трендафил)(Rosa damascena Mill.)
Разпространение. Родината на розата е Средна Азия.Тръгнала от Индия, Иран и Египет, маслодайната роза стига до Персия, Мароко и други страни. В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила в българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света.
Лечебно действие и приложение: Силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се използва (както и мащерката) при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (главно с микробни причинители). Има и противосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие. Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища, дискенизии на жлъчката.Лечебни свойства има и розовото масло. Те се дължат главно на ненаситените терпенови алкохоли. Маслото на розата има и силно противомикробно действие. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев ефект. Розовото масло се използва като съставка на много козметични продукти - в тях то се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото, омекотяващо и противомикробно действие. В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.
Начин на употреба.Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене.Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.
http://www.omda.bg/public/bulg/priroda/roza.htm


image
Храст съм аз особен сорт,
с иглени листа като на бор,
но са ми сини цветовете,
орехчета малки плодовете.
Жлъчни колики лекувам
ум не взимам, а раздавам.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
8.Розмарин (Rosmarinus officinalis L) Сем. Устноцветни
Снимка: Дела Рай

Розмаринът е атрактивен вечнозелен храст от семейство Lamiaceae с листенца като иглички на бор. Среща се най-много по Черноморието, като подивяло, но се отглежда и в градините. Растението достига височина 60 см и диаметър 1,5 - 2,5 м. Розмаринът цъфти с множество виолетови, светлосини или цветове от края на пролетта до есента, а плодът ме се разпада на четири малки орехчета. Отглежда се в градини като декоративно растение

Използваема част: Листата и младите облистени клонки, набрани през време на цъфтежа.

Приложение: при простудни заболявания, при болни изтощени след тежки боледувания, при липса на апетит, жлъчни дискинезии, стомашно-чревни разстройства, херпес (стресница), грип, бяло течение, ревматични болки, кожен рак, мозъчно възпаление - менингит, умствена и физическа умора. Може да се използва и при: епилепсия, задух, сърдечни болки, болки в стомаха и червата, кожни обриви, умствена преумора, липса на менструация.
За него съм писала повече тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/04/06/rozmarin-babin-kosym.935635?fbclid=IwAR0QYWSO4mTzXGJonrY7tKt4GhwPLH0OJoiuGuG7Cn3_o6bgCFyG3h9JhEM


image
Аз съм силна самодивска билка,
правя от всяка булка родилка,
щом отърка се нощем във мен,
заедно с някой хубав ерген.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
9.Росен (Dictamnus albus)
Снимка: Магдалена Атанасова

Росенът е многогодишно цъфтящо тревисто растение. На височина достига от 20 до 80 см над земята. Листата му са са сложни, последователно разположени по стъблото и с черни точковидни жлези по повърхността. Цветовете му са двуполови, също покрити с черни жлези, с по пет венчелистчета и чашелистчета, и 10 тичинки по-дълги от венчелистчетата, които на цвят варират от бяло през розово до светлолилаво. Плодът на росена е разпуклива кутийка. Растението цъфти през май – юли.
Това, което прави красивото растение особено интересно е фактът, че листата и цветовете му отделят голямо количество етерично масло, което е запалимо. Ако поднесете клечка кибрит към росена, въздухът около него пламва, отделя се черен дим, при което растението остава съвсем непокътнато! Поради тази причина в англоезичните страни е по-известно като burning bush, което означава "горящ храст". Важно е да отбележим, че този феномен може да се наблюдава в топлите летни месеци, кото може да послужи за вълнуваща атракция.

Използваема част : корените на растението, които се вадят в края на есента и листата - за приготвяне на чай, за добиване на етерично масло, за направата на хомеопатично лекарство.

Въпреки, че е токсичен и употребата му е ограничена, в народната ни медицина росенът намира приложение при:простуда, ревматизъм, глисти, нередовна менструация, бяло течение, епилепсия,подагра,пясък в бъбреците,възпаление на бъбречното легенче и други,външно при екземи, косопад и шипове.
Етеричното масло добивано от растението се използва за козметични цели.
Според рецептите от народната медицина за вътрешна употреба росенът се приготвя по следния начин:
отвара - 1 кафена лъжичка изсушени корени се варят 5 минути в половин литър вода. След прецеждане се приемат около 100 мл от течността преди всяко от трите основни хранения.
За външно третиране се използва следната отвара:
отвара - 2 супени лъжици изсушени корени се варят в 400 мл вода. Оставя се да изстине. Засегнатите участъци се третират 2 пъти на ден.
Външно при шипове: счукват се листа и цветчета (при бране използвайте предпазни ръкавици) и се смесват с чист зехтин (ако имате домашен, е още по-добре). Приготвя се лапа, която се поставя на болното място, превързва се с кърпа и престоява 1 час. Ако кожата Ви не е реагирала (липсва кожно раздразнение), може да увеличите времето за престой. След като свалите превръзката не мийте мястото поне няколко часа.
Внимание!
Растението е отровно! Да се употребява само под лекарски контрол!
При бране, допирът до цветчетата и листата на росен може да предизвика кожни реакции, поради високото съдържание на етерично масло в тях. Ако отглеждате растението в двора си, ограничете достъпа на деца и домашни любимци до него.

Още за Росен, Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец (Dictamus albus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%8F%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86

Според народните поверия, самодивите вият своите венци от росен. Разпространен е и обичаят ходене по росен, който се изпълнява срещу Спасовден. Болни от различни болести и бездетни жени отиват в ливади и гори, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова кърпа, зелена стомна, пита хляб, бъклица вино и печена кокошка. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се вода и скришом влизат в селото. Така нашите предци са вярвали, че ще оздравеят, благодарение на действието на росена. Коренът се използва и днес в хомеопатията и съвременната народна медицина.
При събиране на корените трябва да се работи с предпазно облекло, защото росенът има дразнещо действие. Росенът има много добро потогонно и пикочогонно действие. Освен това има противобактериален, противогъбичен и противоглистен ефект. Понижава температурата и подобрява храносмилането. https://gotvach.bg/n8-37927-%D0%A0%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD

image

Стеля се по горските поляни,
от слънчеви лъчи заляни,
полегнали са ми стеблата,
сивозелени и перести листата.
Спазми чернодробни укротявам
бързо жлъчни камъни стопявам,
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
10.Росопас лекарствен (Fumaria officinalis L.) Сем. Papaveraceae – Макови
Снимка: Мари Марини

Той е дребно едногодишно, нежно, тревисто растение. Стъблото е голо, силно разклонено, синкавозелено, стелещо се, с восъчен налеп, листата са просто до двойно пересто нарязани, а дяловете са овални-ланцетни. Цветовете са пурпурночервени, събрани на върха на стъблото и разклоненията му в гъсти гроздовидни съцветия. Чашелистчетата са две, опадливи, 1,5-3,5 мм дълги, 2-3 пъти по-къси от венчето, назъбени по периферията, ципести, виолетови. Венчелистчетата са 4, наредени в два кръга. Горното външно венчелистче е с шпоровидна подутина. Плодът е малко, топчесто едносеменно, кълбесто и на върха малко вдлъбнато орехче. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Цялото растение има горчив вкус.

Използваема част: облистени стръкове, брани по време на цъфтеж .
Основно действие: Като спазмолитично средство при чернодробни и жлъчни заболявания, във вид на запарка по 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Под контрол на лекаря. В по-големи дози е отровно. Външно – при кожни обриви, хемороиди и др., а остатъкът след прецеждането се използва във вид на топли лапи.
http://www.zdraviste.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81/

Притежава жлъчегонно, спазмолитично и болкоуспокояващо действие, дължащо се на алкалоидите. Запарка от дрогата се прилага при нарушено образуване и отделяне на жлъчка, жлъчни камъни и жлъчни колики, като премахва спазмите и намалява болките
https://bgflora.net/families/papaveraceae/fumaria/fumaria_officinalis/fumaria_officinalis.html

image

Ела при мене малко юначе,
по тебе сърцето ми плаче,
че те хвана лоша простуда
и вдигна висока температура.
Чай от цветовете си ще направя
и от кашлицата ще те избавя.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
11.Ружа градинска, (Alcea rosea L.)
Снимка: Невена Босилкова

Градинската ружа е многогодишно тревисто растение от семейство Слезови (Malvaceae). Пренесена е в Европа през 15-ти век от югозападна и централна Азия, като някои видове са открити и в югоизточна Европа и Египет. Името на растението althea (лекувам), се дължи на лечебните му свойства. Родът е представен от около 60 сорта. Стеблото е високо до 3 м, обикновенно неразклонено, покрито с меки звездовидни власинки. Листата са последователни, сърцевидни, заоблени, набръчкани, плитко нарязани на 5 до 7 дяла, от двете страни вълнестокосмати, особено от долната, по ръба назъбени, с дръжки. Цветовете са едри, до 10 см в диаметър в случая са бели, но могат да бъдат светлорозови, жълти, червени до тъмновиолетови, разположени поединично или по две три в пазвите на по-горните листа, образуващи в горната част на стъблото класовидно съцветие. Чашката е двойна, неопадваща. Венчето е многолистно, наподобяващо цъфнала роза, а венчелистчетата са до 5 см. дълги, на върха врязани.Тичинките са много, а плодчетата са голи. Цъфти от април до септември.

Използваема част: За медицински цели се използват цветовете, без дръжките, набрани в сухо и по възможност слънчево време.

Използват се още от дълбока древност от народната медицина почти от всички народи, като омекчително средство против кашлица, при катари на дихателните пътища, при простуда, като успокояващо средство при стомашни и чревни възпаления. Комбинират се и с други билки с подобно действие, примерно цветове от лопен, стръкове салвия, листа живовлек и др.
За нея съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/08/08/gradinska-ruja.1137550

image

Бели, розови и червени
са цветовете ми големи,
правят с тях лечебен чай,
ползите от него са безкрай,
пийте от кората ми отвара,
болката в корема ще избяга.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
12.Ружа дървовидна, хибискус дървовиден, хибискус сирийски (Hibiscus syriacus L.)
Снимка:Атидже Исмаил
Представляват широколистни храсти или малки дървета до 3-6 м. Листата са светлозелени, големи, овални, назъбени. Цъфти дълго време - от края на юли до средата на октомври. Цветовете са единично разположени бели, розови или лилави. Плодовете узряват през октомври.

Използваема част: листа, цветове, кори, корен, семена.

Една интересна английска статия за този вид:
Лекарствена употреба на Дървовидния хибискус: Листата имат диуретични, отхрачващи и апетито-възбуждащи свойства. Отварата от цвета действа диуретично, апетитовъзбуждащо и подпомага очни заболявания. Използва се и при лечение на сърбеж и други кожни заболявания, замайване и кървави изпражнения, придружени с много газове. Кората съдържа няколко медицински активни съставки, включително клей, каротеноиди, сескитерпени и антоцианидини. Отварата от кореновата кора действа противовъзпалително, успокояващо, омекотяващо, температуропонижаващо, кръвоспиращо и потогонно . Използва се при лечение на диария, дизентерия, болка в корема, бяло течение, дисменорея и дерматитоза (микоза).
Ядливи части от Rose Of Sharon: Младите листа - сурови или варени. Много мек вкус, макар и леко жилави, те са приемливо допълнение към салата . Чаят се прави от листата или цветовете. Цветове- сурови или варени. С мек аромат и лепкава текстура, те са възхитителни в салатите, както за гледане, така и за хранене. Корен - годен за консумация, но много влакнест. Лепкав, без много вкус.
http://www.naturalmedicinalherbs.net/herbs/h/hibiscus-syriacus=rose-of-sharon.php
И още една руска статия:
Фармакологични свойства: Алкохолния извлек от стъблото и корена на сирийския хибискус инхибира растежа на грам-положителни бактерии, дизентерийни и тифни бактерии.
Приложение в медицината: В Китай се консумират цветовете и младите листа. В китайската медицина, се използва корен, кора и цветове на растението при дизентерия и чревни кръвоизливи, както и остри възпалителни кожни заболявания, краста, гъбични заболявания, хемороиди, ректален пролапс, бяло течение. Цветовете са диуретични, те се използват по 40-50 грама на ден, сварени във вода.
Метод на приложение. Приема се отвара или водна настойка вътрешно и под формата на лосиони. Единична доза за вътрешно приложение е 6-10 g, а за деня е 8-16 g. Още прочетете тук:
http://magic-plant.ru/lekarstvennye-rasteniya/gibiskus-sirijskij#ixzz5KT4ujLj8


image
Не бива да се бърка с другия вид хубискус (Hibiscus sabdariffa) , от който се прави чай каркаде.
Снимка: Димитър Боршуков

image

Бяла съм бяла малко юначе,
по тебе сърцето ми плаче,
че те хвана лоша простуда
и вдигна висока температура.
Чай с корените ми си направи
и от кашлица силна се отърви.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
13.Ружа лечебна, бяла (Althaea officinalis)
Снимка: Георги и Милена Георгиеви

Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, покрито с власинки и кухо, високо е 1,5 m. Коренът е дебел, месест и разклонен; отвън е сиво-жълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки; долните са слабо 3-делни, а горните – ясно 3-делни, едроназъбени. През първата година се развиват само приосновните листа във вид на розетка. Стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа; те са бледорозови до бели, с двойна чашка, 5-листно венче и много тичинки, сраснали в тръбичка. Плодникът е дисковиден, с 15 – 20 радиално разположени плодолиста. Семената са бъбрековидни, сиви, люспести.

Използваема част:Цветовете, листата и корените. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа без дръжките. Корените се вадят през февруари – април или през септември – октомври, и то само от двугодишни растения. Корените на едногодишните растения са тънки и не съдържат достатъчно слуз. Тригодишните растения имат вече вдървенели корени с малко слуз и затова билката не се цени.
Лечебно действие и приложение
Противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо действие, което се дължи главно на слузестите вещества и на присъствието на полизахаридния комплекс, изграден главно от хексози и пентози. Корените на Лечебна ружа се прилагат в медицината главно при възпалителни заболявания на дихателните пътища: бронхити, трахеити, брохопневмония. Използват се още при остри гастрити, ентероколити, язвена болест. В Българската народна медицина ружата се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при болезнено и затруднено уриниране, кашлица (и коклюш), пресипнал глас, кръвохрачене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B0?fbclid=IwAR1mezwxys17gdX2ynWacRNyMh-V3aGR3kzAB2z4BoIOZ7dYItKUbs3gdUI

Това красиво цвете, което от дълбока древност е използвано за лечение от нашите предци, го има и сега в различни разновидности: покрай реките (Медицинска ружа -Althaea officinalis), в селските дворове (градинската ружа -Al. rosea Cav.) и в планините седем вида дива ружа, от които по-известни са: Althaea pallida W. К., Althaea hirsuta L., Althaea cannabina L. и Alcea ficifolia.

Внимание!! При брането медицинската ружа не трябва да се смесва с останалите видове ружа, които у нас са около 6 вида! Последните се различават от медицинската по това, че растат по сухите места. С изключение на Althaea hirsuta L. И Althaea cannabina L. венчелистчетата им са по-големи, в диаметър стигат до 10 см, а дръжките на цветовете на всички видове са по-дълги от дръжките на листата. Корените им са вдървенели, нямат миризма и имат нагарчащ вкус, поради което те не бива да се използват за лечебни цели.
Корените на култивираната медицинска ружа, по химичен състав, са много по-ценни от тези на диворастящата такава, защото съдържат по-голям процент слузни вещества.

Действие и приложение:мощно противовъзпалително омекчаващо и отхрачващо действие, намалява кръвната захар и стимулира имунната система. Билката действа обезболяващо върху лигавицата на дихателните пътища, като спомага за по-лесното изхвърляне на гъстите секрети. Действа противовъзпалително на стомашно-чревния тракт и на пикочно-половата система. Неутрализира повишената стомашна киселина, успокоява и предпазва лигавиците. Въпреки че не е силен антибиотик, тя отпуска значително мускулните стени на пикочния мехур, което води до изхвърляне на бактериите, които може да са били скрити в него.
Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/12/14/ruja-cyfnala-ako-synuvash-shte-bydesh-shtastliv-v-liubovta.650877

Лeчeбнa pyжa e cpeд лeчeбнитe pacтeния, чийтo ĸopeни ca нaй- цeнни, ĸoeтo e дoвeлo дo yнищoжaвaнeтo нa дивopacтящитe й нaxoдищa. Tъй ĸaтo нe ca ocтaвяни pacтeния зa caмoвъзoбнoвявaнe и пepиoд нa пoĸoй, в ĸoйтo нe ce бepe oт нaxoдищaтa, тe cилнo ca нaмaлeли. Зa дa ce oпaзи видът в пpиpoдaтa, cъбиpaнeтo мy oт ecтecтвeнитe нaxoдищa e зaбpaнeнo. Hyждaтa oт cypoвинa oбaчe e дoвeлa дo нeoбxoдимocт oт ĸyлтивиpaнe нa лeчeбнaтa pyжa oт гoдини ĸopeнът oт нeя ce дoбивa caмo oт ĸyлтивиpaни плoщи.
Външно приложение:За гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, рани,екземи, отоци, за компреси при възпаление на очите.
Вътрешно приложение:1 с.л. от билката се залива в 500 мл хладка вода. Кисне 2 часа. Пие се подсладено с мед 15 минути преди ядене по една винена чашка, 4 пъти дневно.
https://zdraveplus.com/2017/05/24/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B0/


image
С горските мишки
отдавна съм на ти,
листата ми приличат,
на мъхестите им уши.
Цветчетата ми греят
като мънички слънца,
есента от тях се раждат
власинестите ми зрънца.
Маточно кървене спирам,
черва и стомаси затягам,
камъни в органи разтопявам.
Всичките си тайни ще разкрия,
щом разпознаете ме тука Вие!!
14.Рунянка, влакнести Миши уши (Hieracium pilosella)
Снимка: Нети Дамянова

Този вид представлява многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae), c дълги, тънĸи, пълзящи издънĸи, c дpeбни лиcтчeтa и тънĸo и ĸъco ĸopeнищe. Cтъблaтa ca бeзлиcтни, ĸъм въpxa pядĸo e paздвoeнo, дългo ĸъм 10–30 cм. Ha въpxa мy e paзпoлoжeнa пo eднa цвeтнa ĸoшничĸa. Лиcтaтa ca cъбpaни в пpиocнoвни poзeтĸи, 2–10 cм дълги, 5–20 мм шиpoĸи, пpoдългoвaтo eлипcoвидни дo oбpaтнo лaнцeтни, oтгope зeлeни, c peдĸи, дълги, чeтинecти влacинĸи, a oтдoлy бялoвълнecти. Oбвивнитe лиcтчeтa нa цвeтнитe ĸoшничĸи ca линeйнo лaнцeтни, пoĸpити c влacинĸи. Цвeтoвeтe ca блeдoжьлти дo cepнoжълти, eзичeтo нa въpxa e c 5 зъбчeтa. Kpaйнитe цвeтoвe в cъцвeтиeтo ca c чepвeни чepти. Πлoдoceмĸaтa e цилиндpичнa нa въpxa oтceчeнa, c xвъpчилĸa oт пepecти влacинĸи. Цъфти юни—aвгycт, плoдoнocи aвгycт – oĸтoмвpи.Разпространен е из планински ливади и храсталаци, по изоставени места и из посевите. Растението се среща из цялата страна в планините между 800 и 2000 м надморска височина. Може да се види и в цяла Европа.
Използваема част на миши уши: В народната медицина от рунянка се използват цели стръкове от това растение. Стръковете включват цялата надземна част като не трябва да се мачкат. Растението се бере още в началото на цъфтежа си през месеците май-юни.
В рунянка се съдържат танини, кафена и хлорогенова киселина, къмарии: умбелиферон, флавоноиди-лутеолин-7-глюкозид, захари, смоли, горчиви и слузни вещества.
Лечебни свойства и приложение на миши уши: Рунянка се използва при камъни в бъбреците, стомашно-чревни разтройства, белодробни възпаления, бронхит, слабо кървене от различно естество (чревно, маточно и други), циреи, кокоша слепота.

Още за Миши уши, Рунянка (Hieracium pilosella) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0

В народната медицина диуретичният ефект на мишите уши се използува при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка 10/100; заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче прилагането на прясната билка. Освен като диуретично средство билката се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения — при хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/mishi-ushi-runyanka.html

Не бива да се бърка с белоградчишката рунянка, която е защитен вид и е в Червената книга. Тя е по-едра и с разклонени стебла, завършващи с много цветни кошнички ; „Стъблата изправени, 50–90 cm високи, облистени, влакнести. Листата продълговато-ланцетни, заострени, на къси дръжки, горните почти приседнали, отгоре почти голи, отдолу просто-влакнести, по ръба едро назъбени, влакнести. Съцветието с 20–60 кошнички. Обвивката 8–9 mm дълга, широкоцилиндрична. Обвивните листчета керемидообразно наредени, възголи или рядко звездовидно-влакнести.“Повече прочетете тук:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Hiebelog.html

Не бива да се бърка и с китановата рунянка (Hieracium kittaniae), чиите листа са широко яйцевидни и имат черни петна,. Тя също е защитен вид и в Червената книга, вижте я тук: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Hiekitta.html

Родът Миши уши /Hieracium/ наброява множество видове, които се диференцират много трудно помежду си. Представители на този род са разпръснати в Европа и Азия. В България се срещат над 20 вида от рода Миши уши. По - голяма част от растения са жлезисти, със събрани в прикоренова розетка листа. Съцветията са на върха, състоят се само от езичести цветове, които са предимно бели и само рядко оранжеви или червени.
Един от най–известните представители на този род е Hieracium pilosella или влакнести миши уши. Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода.
Друг известен вид у нас е мъхнати миши уши /Hieracium villosum/. Това е изключително красива разновидност, която достига височина 15 - 25 см. Растението е гъсто покрито с власинки, като че е облечено в лека прозрачна бяла пелерина. Стъблата са облистени и слабо разклонени. На края на всяка клонка се намира по едно голямо жълто съцветие - кошничка до 3 см в диаметър. Този вид зацъфтява през юни - юли.
Hieracium hoppeanum или хопеанови миши уши има право стъбълце, цялото покрито с къси власинки, достигащо височина от 5 до 30 см. То е без разклонения и листа, а на върха си завършва с една цветна кошничка. Люсповидните листчета са наредени керемидообразно и покриват кошничката отвън, а навътре в кръгове са разположени двуполови езичести цветове. Всеки цвят вместо чашка има много реснички и вместо венче - жълто езиче, което при периферните цветове е с червени ивици от външната си страна.
https://gotvach.bg/n8-45151-%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B8_%D1%83%D1%88%D0%B8

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2227917200604981&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме почти 36 800 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538




Гласувай:
6



1. leonleonovpom2 - Здравей, Невена!
22.12.2021 23:52
Според мен, за този огромен труд в областта на билките, трябва да намериш някое издателство, да сключиш договор и той да види бял свят!
Такъв подробен и систематизиран, не съм виждал!

Всичко най- добро и весели празници!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Според мен, за този огромен труд в ...
24.12.2021 12:55
leonleonovpom2 написа:
Според мен, за този огромен труд в областта на билките, трябва да намериш някое издателство, да сключиш договор и той да види бял свят!
Такъв подробен и систематизиран, не съм виждал!

Всичко най- добро и весели празници!

Благодаря, трудът е наистина огромен, но буквените албуми са колективно творчество на цялата ни група, снимките са на много от членовете ни,аз само обобщавам като прибавям споделен опит и информация от специализирани билкови и ботанически сайтове сайтове. Предпочитам да останат в електронен вид, защото са единствени по рода си, а книги на тази тема бил. Весели празници.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15748706
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41699
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031