2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Прочетен: 4263 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2020 13:13
В тази част съм наблегнала на начина по който изглеждат различните видове великденчета, снимани от мен и членове на групата „Тайната на билките“ във Фейса. Доскоро се говореше и пишеше само за лечебното великденче, а останалите ги брояха за плевели или горски цветя. Фенолите и антиоксидантната активност на нашите великденчета са изследвани вече от нашите учени. Засега всички изследвания са повечето само за определяне на вещества в лабораторни изпитвания и е установено, че всички великденчета имат сходно съдържание и действие.
Изследванията показали много добри резултати особено при следните три вида: жаквиниевото великденче (Veronica jacquinii), коприволистно великденче (Veronica urticifolia) и подъбичево великденче (Veronica austriaca ssp.teucrium). Като фито медикамент се използват за лечение на респираторни заболявания, сърдечно -съдови, невродегенеративни, ревматизъм , диабет и ракови заболявания.
Великденче Алпийско (Veronica alpina )
Снимка: Жасмина Станчева
Многогодишно, вечнозелено тревисто растение с изправени или приповдигащи се, неразклонени или слабо разклонени стъбла, до 15 см. високо. Бавно нарастващите стъбла образуват туфа и може да достигне 15 - 20 см. и повече в диаметър. При подходящи условия полегналите клончета се вкореняват и дават началото на ново растение. Листата му са зелени, овални до яйцевидни, 10 - 15 мм. дълги и 2 - 8 мм. широки, целокрайни до дъвсем ситно назъбени, обикновено голи но понякога с къси фини космици. Горните листа по-едри от долните.Цветовете гълъбовосини, понакога с виолетов оттенък, на къси дръжки, събрани във връхни гроздовидни съцветия, неправилни, 8 - 10 мм. в диаметър.
До този момент няма данни за използването му в народната и класическата медицина. Сложила съм го в албума, защото е част от голямото семейство на великденчетата и не бива да се бере, тъй като е застрашен вид.
Великденче Водно (Veronica anagallis-aquatica)
Снимка: Илиана Попова
То е многогодишно растение и се среща в повечето видове местообитания на влажните зони, включително блатисти ливади, канавки, реки, потоци и оризови полета, както и в други влажни места, често в плитки води, но до голяма степен над повърхността . Цъфтежът започва в края на пролетта и продължава до началото на лятото. Характерно за него са храстовидния му вид и дългите ланцетни листа.Много едро и високо растение.
Цялото растение е диуретично действащо и отварата му насърчава менструацията в страдащите жени.Използва се при проблеми с, пикочен мехур и камъни в него, за кожни инфекции, болки в гърлото- гаргара и при скорбут..Листата на му са годни за консумация (сурови или варени) и са богати на витамин С. Корените и листата се използват за предястия и предизвикват уриниране.
Великденче Бръшлянолистно (Veronica hederifolia)
Снимка: Виолета Русева
То е едногодишно тревисто растение. Стъблата са пълзящи, дълги от 4 до 35 cm. Цветовете са разположени по един в пазвите на листата. Венчето е с диаметър 6-8 mm, синьо, избеляващо. Листата са 3-5 делни. Дяловете на чашката са 4, триъгълни, до обратно сърцевидни, еднакви, дълги от 3 до 7 mm. Семената са бокаловидни. Цъфти февруари-май.
https://bgflora.net/families/scrophulariaceae/veronica/veronica_hederifolia/veronica_hederifolia.html?fbclid=IwAR1fvlumKMq8IWJtFQv4VsOfDkr6JpsnEfpV6ZIhWej2a5z0twvRIAb8wZI
До този момент няма данни за използването му в нашата народна и класическата медицина, но в други източници открих следното: Билката е алтернативна, антискорбутична и диуретична . Използва се за лечение на скорбут, примеси на кръвта и т.н. Използва се също като средство за лечение на скрофулни заболявания, особено на кожата, и се нанася на синини и се прилага външно за заздравяване на изгаряния, язви, подутини и за смекчаване на болезнени купчини.
https://pfaf.org/user/Plant.aspx?
Великденче Дъбаволистно (Veronica chamaedrys)
Снимка: Невена Босилкова
Това великденче цъфти в ранна пролет, преди Великден, листата му приличат на това на дъба, откъдето му е името.Цветовете му образуват рехаво класче на върха на стеблото, на височина достигащо до 50 cm., покрито с гъсти власинки.
При високи стойности на холестерин в кръвта се препоръчва да се изпиват по две чаши чай от великденче дневно.
При невроза, дължаща се на психическо пренатоварване, чаша чай преди сън върши чудеса с успокояващото си действие.
Хората, конто се занимават предимно с умствен труд е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче.
Действа превъзходно за освежаване на паметта и премахва световъртежа. Препоръчва се още при жълтеница, песъчинки в бъбреците, подагра и ревматизъм.
Прясно изцелен сок от цъфтящото растение се използва с успех при хронични кожни възпаления и екземи, като се приема по една чаена лъжичка два-три пъти на ден. Възпалени и трудно зарастващи рани най-напред се промиват с отвара от великденче, след това отгоре се слага марля, напоена с пресен чай, прави се топла превръзка и така се нощува. Страдащите от ревматизъм и подагра могат да облекчат болките си с тинктура -външно с разтривки, а вътрешно - три пъти дневно по 15 капки в малко вода или чай.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/04/28/proletni-bilki-velikdenche-ili-myjka-viarnost.328043?fbclid=IwAR0avLbGwLrbuwVnpjotoZu20-KMMGO3Jfss02mauJsK32rvBnsVD7fJgv8
Великденче жаквиново (Veronica jacquini)
Снимка: Невена Босилкова
Характерно за този вид е, че листата му са игловидни, а цветовете му са разположени по върха в гъсти класчета.Цъфти май-юли .Това великденче съм снимала в началото на юни, когато дъбаволистното вече прецъфтяваше и ронеше цветчетата. си.
Великденче Класовидно (Veronica orchidea)
Снимка: Невена Босилкова
Образува туфа от многобройни изправени стъбла. Приземните листа имат продълговато овална форма, а стъблените са ланцетни. Цветовете са групирани в сбит клас и от там идва името му класовидно.Височина 50-70 см. Хубавото на великденчетата е, че не цъфтят едновременно отделните видове. Това тук съм снимала малко след Еньовден, в близост до билото на Средна гора, над с. Макоцево.. Различава се по цвета от всички свои братовчеди.
Великденче Крайпоточно. Речно(Veronica beccabunga L.) .
Снимка: Иванка Транкарова
То е е многогодишно тревисто растение, високо от 20 до 60 cm. Стъблата са полегнали или приповдигащи се. Съцветията са странично разположени на стъблото. Листата са с плоска дръжка, покрита 3-клетъчни жлези. Плодовете са сферични, разпукват се на четири дяла. Цъфти през месеците май – юли.
Характерно за него е, че расте край реки и заблатени места.Полегнало е, а листата му са доста уплътнени и месести.Снимано е край поточе на Витоша.
https://bgflora.net/families/scrophulariaceae/veronica/veronica_beccabunga/veronica_beccabunga.html
Великденче листоделно (Veronica austriaca)
Снимка: Невена Босилкова
Този вид има много пересто разсечени листа, някои от цветовете са разположени между листата, но повечето са по върха на стеблото събрани по много заедно в гъсто съцветие, цъфти през юни.
Великденче Лечебно (Veronica officinalis)
Снимка: Дарина Пейкова
Стъблата са пълзящи, вкореняващи се и приповдигащи се, с изправени цветоносни клонки. Листата са срещуположно разположени, с къси дръжки, обратно яйцевидни или елиптични до закръглено яйцевидни, по ръба остро напилено назъбени, с клиновидна основа, покрити с прости власинки. Цветовете са събрани във връхни изправени гроздовидни съцветия, покрити с жлезисти власинки. Прицветниците са ланцетни, целокрайни. Чашката е 4-делна с елиптични или широки ланцетни дялове. Венчето е бледосиньо, неправилно 4-делно. Цъфти през месеците май – юни.
Има противовъзпалително, антибиотично, бронхолитично, противокашлечно, отхрачващо и апетитовъзбуждащо действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателните пътища (ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица и др.), за лечение на стомашно-чревни заболявания, като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, при диабет, подагра, кожни заболявания и др. Прилага се под формата на запарка (1 супена лъжица в 250 ml вряща вода). Пие се по 1 кафена чашка 3-4 пъти дневно. За външна употреба се приготвя настойка в растително масло (1 част от билката в 10 части масло).
https://bgflora.net/families/scrophulariaceae/veronica/veronica_officinalis/veronica_officinalis.html?fbclid=IwAR0mnbbyTAjrBBd7OmyBegRf3S120HXBuXrXMg49C8SIfZhQywCHfo90KLw
Великденче Мащерколистно (Veronica serpyllifolia)
Снимка: Мария Колева
Мащерколистното великденче е многогодишно тревисто растение, високо от 4 cm до 10 cm. Стъблото покрито с прости и жлезисти власинки. Цветовете с бледорозово, светло- или тъмносиньо венче. Стълбчето 3-4 mm дълго. Плодът закръглено- до обратнояйцевиден, гол или по ръба с жлезисти власинки. Цъфти през месеците май – август. Това е от дребните видове великденчета, високо около 10 см. Листата му са като на мащерката,гладки и целокрайни, а понякога и венчето му е розаво.От там идва и наименованието му.
https://bgflora.net/families/scrophulariaceae/veronica/veronica_serpyllifolia/veronica_serpyllifolia.html
Великденче наделенолистно (Veronica multifida L.)
Снимка: Владимир Трифонов
Стъблата тревисти, изправени, високи 20–60 cm, разклонени от основата, прилегнало, сгъстяващо се под съцветието, простовлакнести. Листата тревисти, яйцевидни, двойно- или тройноперести, със завити навътре ръбове; листните дръжки до 1 mm, на повърхността с прости власинки и триклетъчни жлези. Цветовете в странични, рехави, гроздовидни съцветия. Прицветниците ланцетни или двойно-, тройноперести. Цветните дръжки 2,5–4 mm дълги. Венчелистчетата сини. Цъфти май-юни
Видът е критично засташен и е забранен за бране от естествените му находища.
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Vermulti.html?fbclid=IwAR1i9aYM7k4v_HrdzCXzKyMtjKBKCbBpMkbx-HoePXj0J3UcA0_93Vr3SoM
Великденче Персийско (Veronica persica.
Снимка: Невена Босилкова
Персийското великденче е едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги до 40 cm. Цветовете са разположени по един в пазвите на листата на дръжки с дължина 6-39 mm, по-дълги от листата. Венчето с диаметър 8-15 mm. Зрелият плод с ясна мрежа от жилки. Стълбчето при плода 2-3,5 mm дълго. Персийското великденче често се бърка с близкият до него вид Изящно великденче (Veronica polita), което е по-дребно, често растат заедно и цъфтят март-май.
Характерно за него е, че цветчетата са единични, разположени на дълги дръжки в пазвата на листата.
https://bgflora.net/families/scrophulariaceae/veronica/veronica_persica/veronica_persica.html?fbclid=IwAR2CCM4GozSG6vIqMXSOc31hDSJI9oZ_TLEXfPPd2ZFKwDlMi6EYqY4EDfo
Персийското и изящното великденче са много дребни и израстват в ранна пролет, често правят компания на дъбаволистното великденче. За сега няма данни в наши източници за техни лечебни свойства.
В един сайт от Нова Зеландия има следната информация за персийското великденче : " Това растение има „забележителни лекарствени сили, пропорционални на неговия размер“ , използванo e като пречиствател на кръвта,премахва излишната слуз, успокоява вътрешните тъкани, лекува кашлица, астма, плеврит. Чай от него се използва за изчистване на задръстванията на синусите, подпомагане на зрението и облекчаване на възпалените очи. Имах подут горен клепач и възпалено око - къпането му със запарка от него го излекува бързо. В области на напрежение, особено в областта на шията и раменете, помага за отпускане на мускулите.
Външно за лечение на кожни обриви, възпаления.
Съдържа хлорофил, минерали, витамини, протеини, антиоксиданти, лесно е да се намери в градината, за да добавите към вашия коктейл или котлет на ситно нарязано и да добавите към салати или да направите песто.
Една шепа от него- пийте като чай или използвайте памучна вата, за да натриете очите си както аз."
http://www.juliasedibleweeds.com/edible-weeds-flowers/speedwell-pretty-blue-flowers/?fbclid=IwAR1hvuNG7OFz2RoULOW_x9En9o-wqRxT5W3AV-ijMpp_W6TMv9jb8ZZjlS4
Великденче Подъбичево (Veronica austriaca ssp.teucrium)
Снимка: Невена Босилкова
Многогодишно тревисто растение от сем. Живеничеви, естествено разпространено в цялата страна. Това е верониката с най-красивия, дълбоко син цвят и въздействието и е магнетично. Листата са дребни, слабо овласени, с вълнообразна периферия (точно като на подъбиче). Цветовете са гъсти връхни класчета, разцъфтящи отдолу нагоре.Стъблата тревисти, събрани в групи, с прости разредени или гъсти, отклонени, равномерно разпръснати власинки, високи 20–60 cm. Листата срещуположни, яйцевидни, широко яйцевидни, елиптични, едро неравномерно назъбени до насечени, приседнали, овласени. Съцветията гъсто гроздовидни. Чашковите дялове 5 рядко 4, ланцетни. Чашката яйцевидна, тревисто ципеста. Венчето неправилно, 4-членно, тъмносиньо. Тичинките 2. Плодът яйцевидна до закръглена овласена кутийка.
Великденче Търилово (Veronica turrilliana )
Снимка: Живко Барзов
Многогодишно тревисто растение с вертикално коренище. Стъблата изправени, високи 8–35 cm, разклонени, простовлакнести. Листата последователни, кожести, яйцевидни, елиптични до ланцетни, на къса дръжка или приседнали, с дребни жлези. Цветовете в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата лилаво-сини, със светложълт пръстен в средата. Прицветниците целокрайни, ланцетни, голи. Плодът овална, слабо двойноизпъкнала кутийка. Цв. IV–V, пл. VI–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Добре го запомнете, защото расте само в Странджа и е в Червената книга.
Ветрогон полски (Eryngium campestre)
Снимка: Мариана Георгиева
Използваема част: Надземната част, която се бере през време на цъфтежа на билката от юни до август Използват се също и корените, които се вадят рано напролет или есента след узряването на плодовете - септември-октомври, измиват се и се изсушават на сянка. Опаковат се в торби и се съхраняват в сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. При хипертрофия на простатата. Повишава половата функция. Регулира менструалния цикъл. При възпаление на бъбреците и пикочните пътища действа пикочогонно и антисептично. Макар и по-слабо, има противовъзпалително действие при очни заболявания и възпаление на външното и средното ухо. Действа спазмолитично и води до намаляване на бронхоспазма. При затруднено уриниране, хипертрофия на простатата, полова слабост, слаба менструация, магарешка кашлица, конюктивити, блефарити, пиелонефрити, хемороиди. Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/05/vetrogon-goni-polovata-slabost.374494?fbclid=IwAR3a4QhoF01fgVN0stQOK8c5TmVMI6QY8W2Bg4weTScIlimQ3CsIdXcuK5U
Вечерник обикновен (Hesperis matronalis L.)
Снимка: Йорданка Желева
Винобой американски (Aristolochia clematitis L.);
Снимка: Стела Ташева
Като лекарствено средство се употребяват корените на винобоя (Radix Phytolaccae decandrae, Radix Soiani racemosi). Те се събират през август — октомври. Корените се изкопават след узряването на плодовете през есента, отстраняват се надземните части, изчистват се от пръстта и се измиват със студена вода, като се оставят да се отцедят. След това се нарязват на късове и надлъж за по-бързо сушене.В нашата народна медицина американският винобой се употребява външно против ревматизъм, при хемороиди и др. Настойка от свежите корени на билката (1:10) участва в състава на препарата мерифит, който се използва за лекуване на ларингит, тонзилит и други заболявания на гласовия апарат. Листата и корените на билката влизат в състава на препарата акофит, който се прилага вътрешно при радикулит. Американският винобой има благоприятен ефект върху сърдечносъдовата система. Билката помага при главоболие, хипертония, заболяване на бъбреците и ишияс. Американският винобой действа противовъзпалително, диуретично, слабително, отхрачващо и антихелминтно. От растението се правят и различни хомеопатични лекарства. Листата се използват не само при приготвянето на отвари за вътрешно потребление, но също така се прилагат и локално при хемероиди,, циреи и кожни екземи
https://gotvach.bg/n8-45516-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B9?fbclid=IwAR1clwZbmq-EAPotf20bzozBZi3IDIAtBadouIm-KKY6mEDnuigIURLvPk8
Винче лечебно (Anchusa officinalis)
Снимка: Дарина Пейкова
Имa oмeĸчaвaщo, пpoтивoĸaшличнo, зaпичaщo дeйcтвиe. B нaшaтa нapoднa мeдицинa ce изпoлзвa ĸaтo пиĸoчoгoннo cpeдcтвo, пpoтив ĸaшлицa, бpoнxиaлeн ĸaтap, гpип, пpи лeчeниeтo нa cтoмaшни и дyoдeнaлни язви, зaтягaщo cpeдcтвo пpи диapия, зa пpoчиcтвaнe нa ĸpъвтa. Bъншнo пpи пopязвaния, нaтъpтвaния, флeбит, зa плaĸнeнe нa ycтнaтa ĸyxинa пpи зъбoбoл.
Повече за използването на тези билки може да научите в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/profile.php?id=100001601692108&sk=media_set&set=a.2035542896509080&type=3
Това е колаж от тези билки, направен от Нети Дамянова, админката на публичната група "Тайната на билките" във фейса, в която често публикувам и също ще намерите този албум за билки с буквата В. Там много хора се обучават в разпознаването им и техните лечебни свойства. Който го влече да идва при нас, скоро ще сtанем 13 000 човека.
https://www.facebook.com/groups/1830831407232538/
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. sarang
3. lamb
4. mimogarcia
5. hadjito
6. vesonai
7. iskra1304
8. djani
9. petgrig
10. sekirata