Огничето е тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 70 см, покрито с жлезисти власинки. Листата са последователни, в общото си очертание яйцевидни до продълговати, тъпи, с клиновидна основа, неправилно пересто изрязани, на дръжка, дълга до 3 см, най-горните в съцветието обикновно са целокрайни. Цветовете са зелено-жълти, събрани в пирамидално метличести съцветия по върховете на клонките. Тичинките са от 1 до 5.   Плодът е лещовидно сплескан, широк 0,5–0,7 мм. 

Среща се в умерените области, а в България - по планинските поляни до 1000 м н. в. Обича каменливи, песъкливи и сухи тревисти места. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част-стръковете, които се берат през септември-октомври.

Химичен състав: Стръковете съдържат етерично масло, сапонини, феноли и др.

Действие: Противодиарично и противоглистно. Етеричното масло оказва глистогонно действие. Притежава противомикробно действие спрямо салмонели, стрептококи и стафилококи.

Приложение: При тежки диарии, които не се повлияват от други средства, глисти, хемороиди, следоперативни профузни диарии. Във ветеринарната медицина се използва срещу пипката у кокошките.

Листата се използват в кулинарията като подправка.