Тези дни пресата ни заля с противоречива информация свързана както с инфекциите, които причинява бактерията ешерихия коли и нейните щамове, така и дали тези бактерии са попаднали в краставиците, бургерите или бобовите кълнове. Не стана ясно и с какво се лекува инфекцията, причинена от тях. Различни светила в медицината ни разказваха, как антибиотиците не помагат, а други че трябва да се прилагат, ако се стигне до усложнения. Една майка плачеше, че дъщеря й страда от коли инфекция и приложеното й лечение с  антибиотици не довежда до положителни резултати. Питаше дали някой знае с какво да я излекува. Междувременно около 30 германци се простиха с живота си, заразени от смъртоносен щам на тази бактерия, а други още берат душа в болнични заведения. Представям си, какво би се случило, ако в България се появи такава зараза, щом като германците не успяха да я овладеят.

След като помислих известно време се сетих, какво би могло да се използва превантивно от природната аптечка срещу щамовете на ешихирия коли, а защо не и като помощно лечебно средство. Мощни лечебни сили дремят в едно растение и се говори, че и мечките след зимния си сън го търсят, за да си пречистят с него стомаха, червата и кръвта. Нарича се див чесън, мечи лук, горски чесън, левурда, магьоснически лук. Често сме ходили с моя приятел бай Ангел в дъбовите гори около с. Макоцево в началото на м. май да берем листа от левурда, както е известно в този край. По това време пазарите са пълни с хора, които продават на връзки листа от див чесън и може без големи усилия да се снабдите с тях. Лично аз не пропускам, когато пазарувам от там, да си купя няколко връзки и да си овкуся салатата с него, понякога го слагам го и в супи.

Ето какво намерих в нета за Див чесън (Allium ursinum L.):

Дивият чесън расте по влажни и сенчести поляни, богати на хумус, под храсти в широколистни гори и в планините. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно. Листата и луковиците на дивия чесън се използват по същия начин, както на градинския, само че са значително по-лековити от него. Младите листа се събират през април и май, а луковиците - в края на лятото и през есента. Пресни листа от див чесън се нарязват на дребно и с тях се поръсват супи, сосове, салати и месни ястия.  Луковиците се вадят през август след пълното узряване на семената и се сушат.

Химичен състав: Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна. Лукувиците съдържат още слузни вещества, минерални соли, захари, антибиотика алицин.

Действие: Противомикробно и антисклеротично. Екстракт от билката оказва потискащо действие върху развитието на едни от най-честите причинители на стомашно-чревните инфекции. Притежава силно фитоцидно действие - убива причинителите на различни инфекционни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.) Дивият чесън действа благоприятно на стомашно-чревната система. Той е много подходящ както при остри и хронични разстройства, така и при запек. След употребата му отпадат предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, изчезват безсънието и високото кръвно налягане, намаляват оплакванията, предизвикани от атеросклерозата.

Сокът от пресни луковици предизвиква значително понижение на серумния холестерол. При продължителна употреба се констатира понижение на кръвното налягане. Екстрактът има предпазно действие и срещу оловно отравяне. Сокът се препоръчва като укрепващо средство поради наличието на витамини. Притежава противоглистно действие спрямо острици. Външно приложен действа много добре при гнойни рани.

Това растение е ценно кръвоспиращо средство, прочиства тялото и изхвърля болестотворните вещества, спомага за отстраняването на хронични кожни заболявания. Помага още при лекуване на ревматизъм, лишеи, циреи и труднозарастващи рани.

Приложение: При бактериални чревни инфекции с разстройство, при острици, при високо кръвно налягане и високи стойности на серумния холестерол, при опасност от оловно отравяне. Билката е противопоказана при язвена болест и гастрити.

Начин на употреба. Консумира се дневно сок от 5-10 пресни луковици. Запарката се прави от 1 чаена лъжичка изсушени луковици, залети с 300 мл вряща вода. Киснат 1 час. Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Ракия от див чесън: Нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се взимат от 10 до 15 капки в малко вода.
Вино от див чесън: Взима се шепа нарязани на дребно листа, те се слагат да поврят малко в около 1/4 литър бяло вино, след това са подслаждат на вкус с мед или сироп и от това вино денем се пие бавно, на глътки. По същия начин може да се приготви оцет от див чесън, само че се вари с винен оцет, вместо вино.

Маслен извлек от пресни луковици: В шише  се  слагат луковици от див чесън, пълни се до половината с тях със зехтин или олио и се слага на слънце един месец. След това се прецежда и се овкусяват салати с него.

Ето тук може да прочетете още за неговите свойства:

www.sibir.bg/blog/MEGI4/

Който е пропуснал да се информира за бактерията Ешерихия коли може да го направи сега:

“Първите случаи на заразени с бактерията Ешерихия коли са през 1982 година в Съединените щати. Източникът - недобре изпечен хамбургер. Двайсет и четири години по-късно заразата обхваща хиляди души годишно. Антибиотиците не са спасение. Бактерията Ешерихия коли живее в организма и на животните, и на хората. Повечето й видове са безопасни. Има обаче и болестотворни. Най-често, те се предават чрез недобре обработено месо или мляко от заразени животни. Може и чрез плодове и зеленчуци, които са отглеждани чрез заразена животинска тор. Попаднала в почвата, бактерията може да живее цели 125 дни, във водата - 25, а в стомаха на човек - 3 дни.
За Ешерихия коли е доказано че може да преживее до три часа, следователно може да премине стомашната бариера, след това в червата и предизвиква инфекция, обясни доц. Христо Найденски.  34”

РеОт Екип на Medical.BG, Редакция: д-р Пънчев, A.

Е. коли (E. coli): Съкратено от Ешерихия коли, е чревен бацил, бактерия, която обикновено обитава колона, част от дебелото черво при човека.  
Повечето видове Е. коли са напълно безобидни. Част от тях обаче са способни да причинят заболявания, които понякога са от смъртоносен характер. Например, през 2000 година водопреносната мрежа на град Уокъртън, провинция Онтарио е заразена с Е. коли от типа O157:H7. Бактерията засяга около 2000 души в и около Уокъртън и причинява смъртта на 18 човека. Е. коли O157:H7 представлява значителен проблем, касаещ човешкото здраве. Всяка година в следствие на Е.коли O157:H7 в САЩ възникват приблизително 20 000 случая на хеморагични (причнияващи кръвоизливи) колити (колит: възпаление на червата). Бактерията Е. коли O157:H7 произвежда токсини (отрови). Токсините, произведени от Е. коли тип O157:H7, могат да увредят вътрешността на червата и се смята, че участват във всички заболявания, причинени от Е. коли 0157:H7. Хеморагичната диария (кръвоизливен колит), причинена от Е. коли 0157:H7 е изключително тежко заболяване, което се характеризира с болезнени коремни спазми, отделяне на гъста кръв в изпражненията и продължава от 6 до 8 дена. Деца с Е. коли O157:H7 могат да развият заболяване, наречено хемолитично-уремичен синдром, ХУС (Hemolytic-Uremic Syndrome - HUS). Често срещаният и понякога с фатален край "Hemolytic" (хемолитичен) синдром се изразява в разпадане на червените кръвоносни клетки. Това води до анемия и остра липса на плателети (тромбоцитопения), която води до силно кървене. Терминът "Uremic" се отнася за острата бъбречна недостатъчност. Често наблюдавани са и проблемите с централната нервна система, които се изразяват в припадъци и кома. Хемолитично-уремичният синдром, или ХУС, е най-честата причина за острата бъбречна недостатъчност при новородени и малки деца.

Доц. Хилда Кадиян, специалист по вътрешни болести и гастроентерология. Тя отговаря на въпроса на Младенова от София.

През 1885 г. Теодор Ешерих установява в изпражненията на новородени с диария бактерии, които днес носят неговото име. Ешерихия коли (Escherichia coli = E. coli), широко известни още като колибацили, са част от голямото семейство на чревните бактерии, които са нормални обитатели в дебелото черво на хора и топлокръвни, предимно на преживните животни. Бактериите чрез изпражненията попадат в почвата и канализационната система. Наличието на колибактерии в питейната вода е маркер за фекално замърсяване на водата.

Съществуват много видове безвредни колибактерии. Други видове (например 0111, 026, 0157 ) причиняват болести - остър гастроентероколит, инфекции в пикочните пътища (цистит, пиелонефрит), менингит, пневмония и др. Колибактериите от вида (щама) 0157 произвеждат и отделят токсин, който може да бъде причина за тежка кървава диария с повръщане, висока температура, обезводняване и блокиране на бъбречната функция.

Податливи на заболяване са деца, възрастни и хора с намален имунитет. Независимо от това колиинфекции може да се проявят при съответни условия при всички. Колибактериите са между най-честите причинители на “диарията на пътуващите”. Не без основане в някои страни заболяването се нарича “болест на хамбургерите”.

Заразяването става чрез консумация на фекално замърсена храна и питейна вода. Проявите започват след 3-4 дни, но този период може да се колебае от 1 до 10 дни. Първите симптоми са от стомашно-чревния тракт, най-често колики и диария, но може да се развие тежък водносолев дисбаланс, сепсис и да се наложи болнично лечение.

Колиинфекцията е самоограничаваща се инфекция. По време на проявите обаче голямо значение има поддържането на водносолевия баланс чрез достатъчен прием на течности - пиене на чиста вода, леко подсладени билкови чайове, при възможност и необходимост - оводняване чрез пиене на физиологичен разтвор или рехидратиращи течности. Към антибиотично лечение се прибягва, когато проявите продължават и се засилват. Важно е да се знае, че инфекцията стихва, но бактериите се запазват и при подходящи условия отново могат да се проявят.

Профилактиката е водеща. Голямо значение има личната хигиена, измиване на ръцете след ползване на тоалетна, да не се консумират замърсени, неизмити храни, непастъоризирано мляко, недостатъчно термично обработено месо и риба. Опасно е плуването в замърсени водни басейни. В райони с лоша канализация питейната вода трябва да се преварява.

Пътуващите в райони със съмнителна хигиена трябва да избягват консумиране на храна, приготвена по улиците, сладолед, малотрайни колбаси, риба и морски деликатеси. Не трябва да се ползва лед за разхлаждане на напитките, да се предпочитат бутилирана или преварена вода, да се измиват зъбите.

Снимките съм взела от различни места от нета.

Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук:

http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571

или

http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250

Донесе ми го една колежка и от нея научих доста за него .
Сега си припомних и прочетох с интерес .
Поздрави за постинга ,Късна Пролет !

Той е и много вкусен, пропуснах да го отбележа в постинга. Понякога съм го слагала в кисело мляко с копър за подправка на ястия.Поздрави.

Но - тази зараза -- тя си е производство на техните лаборатории.

Такава зараза е имало и в миналото.Най-голямата сестра на моята майка е починала от дизинтерия, когато е била на 8 г.Тази болест се причинява точно от смъртоносния щам на ешехирия коли.От тогава моята баба е научила за билката огниче, която лекувала тази болест, но когато е още в начална форма. Когато бактерията причини органични изменения, вследствие произведените от нея токсини, вече нищо не може да помогне.
Огничето ще бъде тема на следващия ми постинг.

Но доколкото знам вече е защитен вид, защото бабите тук почти го опасоха и той почна да зачезва.
Поздрави
Валя

Ако е защитен, нямаше да го продават по пазарите, не съм чувала такова нещо. Аз винаги бера с ножица, за да не се изкубват билките с корените. Когато се берат луковици, трябва през няколко растения да се махат, за да не се унищожава находището.Една баба на пазара ми сподели, чи нейният дядо само с левурда се лекува от гръдна жаба. Чудесна билка за застойни процеси.

но съм я забравила.
А преди години с действителност се говореше, че не бива така хищнически да се бере. Но бабите това не ги вълнува.
Тук при мен на Люлин не съм го срещала, но то и аз много не щъкам из гората, виждала съм единични.


Валя

Ами ракията я заменяш с медицински спирт 50% и действаш по долната рецепта
Ракия от див чесън: Нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се взимат от 10 до 15 капки в малко вода.
Ако няма вече листа слагаш само луковици, но ще почакаш до август, тогава се вадят.

Дизентерията няма нищо общо с Е.coli. Тя се предизвиква от ентеробактерията Shigella. А този нов щам в Германия се нарича Е.coli 0104 и в ДНК-молекулата му има два изключително устойчиви на антибиотици гени. Тези антибиотици и сулфонамиди са повечето от познатите ни големи групи - пеницилини, цефалоспорини, нелидиксова киселина и пр. да не ги изброявам. На запад вече не вярват на спонтанната мутация на бактерията, считат че е диверсия, свързана с големите фармацевтични компании.
Колкото до дивия чесън, той няма да помогне срещу тази зараза, но атакувайки други микроорганизми, може да има благоприятно действие върху чревния имунитет.
Поздрави!

Нямам впечатления медицината и билкарството да са си подали ръка, а това е жалко...

Основите на съвременната фармакопея са в свойствата на лекарствените растения. Безспорно синтезирането на нови лекарства поизмести билките, които трябва да се използват при леки и обратими болестни състояния. Настъпят ли органичните изменения, билките не помагат. В България нямаме ефективна профилактика. Българинът отива на лекар, когато трудно може да му се помогне и със силни лекарства. Затова колегите се въздържат от билките. Но имам впечатления, че доста медици предписват билкови лекарства. По-страшно е, когато самозвани билкари, непознаващи болестните състояния и механизма на въздействие на билките си позволяват да лекуват дори рак...

О, няма лошо, че се намесваш, то в спора се ражда истината. Навремето на всяко тежко разсройство са казвали дизинтерия и не е ясно от какво точно е починала моята леля. Прочетох в разни статии, че тази бактерия участва винаги при такива разстройства.Във втората статия, която съм поместила пишеше "Токсините, произведени от Е. коли тип O157:H7, могат да увредят вътрешността на червата и се смята, че участват във всички заболявания, причинени от Е. коли."
Факт е обаче, че моята баба след това е помогнала с билката огниче на много закъсали и хората с каруци са идвали от далечни места да вземат тази билка от нея.
Мисля си, че след като докторите не могат да овладеят тази инфекциия, то не пречи да се опита и с други средства, които в миналото са дали ефект. Нашите предци с какво мислиш са се лекували, пък по-здрави са били

Познавам доктори, които включват и билкарството в лечебните си практики. Такъв е д-р Пашкулев, който има издадени книги на тази тема, той ме науми да правя спиртни извлеци от билки. Моят личен доктор г-н Галев също прилага билкови екстракти и винаги ме е поощрявал да прилагам билките, като помощно средство при заболяванията на членовете на моето семейство.Това обаче са единични случаи, като цяло докторите принизяват действията на билките, въпреки че много от лекарствата са направени на билкова основа.

Напълно си права, билките помагат за възстановяване на функционални разстройства, настъпят ли органични, вече е късно, това съм го писала и по-горе в коментар, както и на други места. Билките са подходящи за най-вече за профилактика и следболнично лечение, за да се изчисти докрай организма от замърсявания, за да не стане болестта хронична.Наистина в България не се работи за профилактиката и всеки сам трябва да се интересува и да чете за тези неща. Мисля, че моите билкови постинги са полезни и в тази насока.

Всяка пролет го ям на салата - вместо маруля, а може и с маруля.
За зимата - спиртен извлек.
Листата се нарязват и се заливат с домашна ракия, така престоява известно време и се пие по една лъжичка цяла зима - срещу настинки, грипове и всякакви заплахи, с които ни заплашва телевизора :)

Има го по Витоша в ранна пролет, че може и по-късна.

Добре правиш, то спиртният извлек е най-полезен, защото така се извличат повече от полезните съставки и в по-голяма концентрация. Аз ползвам медицински спирт 98 % и го разреждам с минерална вода до 50%. Не съм сигурна в ракиите да няма метилов алкохол, но който има добра ракия и е два пъти преварена, спокойно може да я ползва за извлек . Слагаш ли луковици или ползваш само листа!?

Прости ми Неве, просто днес нямам сили дори да чета, не, не съм чел, но искам да знаеш че те харесвам, и за мен беше чест че те познавам ...

Простен да си:))) След такъв празник си е трудно да се съсредоточи човек. Като се освестиш се върни отново, за да прочетеш материала. Имаш семейство, дете и трябва да се грижиш за тяхното здраве, да знаеш повече за алтернативните методи на лечение.

се слагат също, да.
Трябва да престои две седмици в ракията.
С купешка ракия не е за предпочитане, разбира се.
А домашната ракия все пак е доста достъпна - стига човек да пита познати, които знаят от кого купуват качествена.

В аптекарския етилов спирт също има и метил - нали от него ослепяват пияниците, които "пазаруват" от аптеката.

.

Отново ще се върна!Гледам и коментарите са интересни ,ама се на някъде тичам и сега е така!

Аз пък се повозих на твоята бяла лодка приди малко и се сетих за едно стихотворение, което написах някога при подобни обстоятелства.

Руснаците го консервират (подобно на краставичките в бурканиики), но изполвзват само стъблата на листата. В руските магазини може да се намери под наименованието черемша. В Германия се продава култивирано, като Berlauch (мечи лук). За разлика от чесъна, миризмата на дивия лук не е толкова трайна и бързо изчезва.

Това е много интересно, ето че и другите народи почитат тази билка и добре я използват. Наистина миризмата му не е трайна и на сутринта не се усеща, че е консумирано вечер в салатата.Благодаря ти, че се отби и сподели.

Наистина е прекрасен но за жалост отдавна не съм го виждал да не говорим ,че всяка пролет ми се хапва такава салата.Навремето имаше огромно находище в Пловдив в гората на запад от Гребната база .Живях няколко месеца наблизо и почти нямаше ден в който да не ям такава салата докато имаше свежи листа.Никога не съм си позволявал да вадя луковици защото го смятам за светотатство ако не се нуждаеш от тях за лечение и то много отговорно и ограничено.За жалост това находище днес сигурно е унищожено с удължаването на гребния канал.До тогава смятах ,че това растение вирее само в планините .Представям си колко широко е било разпространено но днес в нашите разоравани полета нищо не е останало .Представям си и как хишнически се експлоатират находищата особено край голям град.Навремето и салепа е бил широко разпространен и предлаган зиме за чай но днес е направо въпрос на късмет да срешнеш някое растение от няколкото вида разпространени някога у нас.