Деветашката пещера, дълга 2442 метра, е един от най-изумителните природни феномени в България. Намира се в карстовия масив на Деветашкото плато. Разположена е на десния бряг на р. Осъм и отстои на 18 км източно от Ловеч, близо до село Деветаки. Местните я наричат Маарата или Окната заради отворите на тавана, през които наднича слънцето.


Грандиозният и полуелипсовиден вход с размери 30х35 метра води в галерия, която се разширява и образува най-голямата пещерна зала в България. Високия 60 м купол и  разгърнатата ширина от 130 м подсилва усещането за човешка незначителност.


Има седем отвора на тавана, които осветяват вътрешността, а на места запознати твърдят, че височната й достига до 100 м. Изследователи на Деветашката считат, че в залата  може да бъде експониран храмът “Св. Александър Невски”. Местни хора, на преклонна възраст, разказват как преди 1944 г. някакъв смел пилот проврял самолета си през един от отворите на централната зала на пещерата. Еваларка!!!









Първите проучвания са направени от инж. Павел Петров, който за пръв път използва разглобяеми дървени лодки, прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Температурата на водата е 9-13°. Водите на Деветашката пещера излизат от 14 извора, като една част от тях през лятото пресъхва, а дебитът на останалите намалява. В пещерата има  11 кристалната чисти  езера.






От 1950 г. пещерата е използвана като засекретен военен обект, в който са складирали петрол, а днес могат да се видят само постаментите на цистерните.










Стопаните на този грандиозен дом са 45 вида животни, между които стоножки, псевдоскорпиони, мамарци, скални лястовици, бухали и най-вече прилепи, чието спокойствие нарушиха Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и други велики актьори, докато снимаха филма Непобедимите 2. Някои видове птици като бухал, горска улулица, скална лястовица, блед бързолет и червеноопашка правят гнездата си в скалите около входа.














Всред скалите растат 6 вида мъхове, 5 вида папрати, дървеснохрастови и висши тревисти растения. В близост до тях, в района на Крушунските водопади е пораснало това цвете, оранжево като невен. Подсказаха ми в коментар, че това е билката Змийска хурка.



Моят син Додо ми донесе едно стръкче от нея. Когато семенцата изсъхнаха ги посадих, но така и не поникна нищо, явно си иска мястото.  Вижте тук за нейните полезни свойства:

kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/01/02/zmiiska-hurka-arum-maculatum-l-lek-pri-hemoroidi-i-ne-samo.875813#last_comment




Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници, през месеците юни и юли тя изцяло се затваря за посетители. Додо посети с приятелката си тази пещера през юли и по тази причина не можа да направи снимки във вътрешността на пещерата, но който се интересува повече нека да надникне в клипчето  и тук:
www.dnevnik.bg/bigpicture/2010/09/18/958661_razhodka_iz_devetashkata_peshtera/

Казват, че там е много магическо място, всеки го вижда по различен начин и получава това, което му трябва. Не знам дали е така, но Додо и приятелката му Диди се върнаха много щастливи от там, очите им грееха като слънчица. Диди тръгна сутринта почти болна, с температура и много се притеснявах за нея. Вечерта нямаше и помен от настинката, казва че пила там от лековити извори и си носеше в шишенце от тази вода.

Е, някой ден и аз ще се замъкна до там, но още не му е дошло времето. Ще почакам да реализират европейския проект за развитие на екологичен туризъм в Деветашкото плато наречен „Девет стъпки за общо бъдеще“, който обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава) и три общини (Ловеч, Летница, Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато-повече за проекта вижте тук:
www.youtube.com/watch

Готино. Само да не му хрумне на някой и там да засади Гинко-дървета ;)

Едва ли, там бабите и дядовците не ги лови деменцията, щото посещават курсове за компютърна грамотност, във връзка с проекта, виж последния линк, който добавих допълнително.

Не съм ходила...

Много бих искал да пиша за пещерата, за впечатленията си при посещението там, но ми липсва достатъчно време...:)
Въпреки, че съм много бос от гледна точка на билкосъбирач (въобще не съм такъв) искам да ти кажа, че това цвете , според мен е билката Змийска Хурка. При нас я има в голямо количество във влажната гора на Лесопарка "Липник" около Русе. Разбира се, че може и да греша , но на мен поне така ми се струва от сничката.
Що се отнася до прихващането, мисля, че тя се прихваща от корен, а не от топчетата, но не съм сигурен...
Ще трябва да провериш в Гугъла.
Поздрави и слънчева есен ти пожелавам!!!!

Тайнствата на българската природа наистина нямат граници!

И аз не съм ходила там, и на Крушунските водопади не съм. Все се каним и все не сколасваме. Добре, че поне тук в блога научавам по нещичко за красивата ни природа и макар и виртуално, за миг се пренасям там, при пещерите, водопадите, невероятните природни забележителности. Поздрави!

Хубав туристически постинг!...

Много си прав, това е змийска хурка, даже съм писала за нея в постинг, но снимките са ми от нета. Виждаше ми се нещо познато, но не можах да се сетя. От нея се ползва само корена, който често купувах навремето от един билкар на женския пазар в София. Благодаря, че ме подсети, страшен си, ставаш и за билкар:)) Ето ти линк за клип за тази билка с хубава песен, с която те поздравявам.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=E2L3Cx2yjdg#t=43

Това е най - голямата пещера в България и в последните няколко години стана известна туристическа дестинация.

Така си е, а цветето се оказа билката змийска хурка.

И аз съм така, а напоследък съм като вързан поп, почти не излизам от нас, защото прибрах мама от старческия дом и я гледам, тя е лежащо- болна и не може да ходи.

Беше туристически, но вече стана и билков, защото цветето се оказа билката змийска хурка.

Божиите очи между гара и село Карлуково. Карлуковската пещера има лоша съдба, защото в нея катерят алпинисти - да не ги вали дъжд или сняг и разбиват стените и образуванията. Провират се дори през двете очи и се качват над тях. А над нея по тънката чуплива стена преминават...тирове. И ще стане така, че сводът на пещерата може и да се строши.

Нямам причини да се съмнявам в това, щом ти го казваш, цяла енциклопедия си по въпросите с планини, пътища, пещери и т.н. Поздрави!!!

Аз знаех само за бабината хурка... :)

Голям си майтапчия, поздрави!!

Преди няколко години отидох. Много интересно място. Мостът още не беше построен, после дойдоха кинаджиите...

Е, тези актьори вече влезнаха в аналите на пещерата, чудя се дали прилепите си правят вечер представления:)))

Благодаря за многото и хубави снимки на Деветашката пещера! Не съм ходила там и ми беше много интересно.
Билката "Змийска хурка" съм я виждала още като дете. Много и се зарадвах като я видях, но майка ми ме предупреди, че е отровна и не трябва да я пипам.
Поздрави!

Използвала съм спиртен извлек от грудките на тази билка, погледни постинга ми са нея, дала съм линк. Отровни билки по принцип няма, има завишени дози. Всяко нещо с което се прекалява може да се обърне срещу нас. И арниката е отровна, но хомеопатите са й намерили вътрешно приложение. Поздрави!!

Красиво е.Тайнствено,странно,впечатляващо.
Но аз се страхувам от пещери.
Имам чувството че в тези необятни черни дупки много лесно ще намеря смъртта си.
Не харесвам тъмнината.