Някой на вратата чука.

Кой ли пък ще е сега?

И докато се усетя

лятото ме връхлетя:))

Грабна ме в прегръдка нежна,

в кръг ме страстно завъртя,

с топъл вятър цяла ме окъпа

и заля ме с пламенни слова:

-Аз дойдох при тебе пролет

и при твоите цветя,

радвам се че тъй ме срещаш,

че съм вече у дома.

Вън е толкова зелено,

оплодено и ухано

и от твоята любов,

този свят е станал нов.

Време е да си починеш,

аз след теб ще продължа.

Днес щафетата поемам,

с ласки жарки ще те наградя:)))).

Днес ще ви разходя на най-добрия плаж и пристанището на карибския остров Antigua- Jolly beach, където моя съученик  Гарата посети наскоро и вече има три нови албума с негови снимки, които чакат да бъдат разгледани. Знаете вече къде е линка за неговия сайт-13 място в моя блогрол.





































Дългият Джон Силвър е останал завинаги тук, защото е намерил своя остров на съкровищата:)))
Робърт Стивънсън го е описал в кръчмата "Далекоглед така:
"От пръв поглед разбрах, че е Дългия Джон. Левият му крак бе отрязан чак до бедрото, а под лявата си мишница стискаше патерица, с която си служеше с чудна сръчност, подскачайки на нея като птиче. Той бе много висок и силен, с лице, голямо колкото свински бут, плоско и бледо, но умно и усмихнато. Изглежда, беше в много весело настроение, защото свиреше с уста, като се движеше между масите, и подхвърляше по някоя шеговита дума или потупваше по рамото онези посетители, към които, изглежда, имаше по-добро разположение."









Пожелавам Ви едно прекрасно лято, изпълнено с чувства.