СБОГОМ, ЛЯТО

Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.

Червената ми рокля в гардероба
посърнала, измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка ъ тежи.

Изсъхналият бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво като бира,
че трябва с него да се разделим.

Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах.

Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам, че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.

1975
Петя Дубарова

Снимките направих през отминалото лято в Поморие. Искам специално да похваля Община Поморие за положените усилия да укрепи крайбрежната ивица в новия град, наречен "Квартала". Отсреща пред сградите се вижда терасовидна конструкция.



Под първото ниво има обособени тесни канали, в които водата влиза и се намалява силата на вълните. Това най-добре се вижда като се плува на метър от брега. От друга страна терасите са чудесно място за тичане и гимнастика сутрин, която не пропуснах и тази година. Имаше и други луди като мен да тичат сутрин, но после кафето е по-сладко:)))



Укрепването е направено със средства по европейски проект, за който добрите езици разправят, че  ще приключи с построяването на път по крайбрежието, който ще свързва новия и стария град. Дано съм жива да видя, чак не ми се вярва, толкова години го чакам да стане, та да си тичам на воля по целия бряг.



Сбогом лято и до година пак ще те очакваме!!!

Много хубави снимки!

...може да станеш почетен гражданин на Поморие!:)))
Прегръдка!*

за хубавия постинг!...

Благодаря, правени са с телефона ми, защото съпругът ми по това време щракаше с фотоапарата.

Едва ли, някои от тях имат сериозна причина да не ме обичат. Поздрави!!

Благодаря, обичам да снимам морето и морския бряг през лятото.

Развесели ме със сериозната причина да не те обичат, Невена!
Все пак по-малко няма да те обичат в сравнение с мен например
Защото при тях, да го наречем необичане, не злоба и омраза, то е правопропорзионално на познаването.
А мен все пак ме познават повече.
Само просто познаване, то е напълно достатъчно, без да се крие нещо друго зад него или вследствие него
Поздрави!

Ти си местен и си наясно с хората там. Това че харесвам Поморие и пиша за него не означава, че харесвам местните хора. Имала съм много поводи за разочарование. Обикновените хора са добри, познавам много такива с широки души. Това лято установих колко много алчност, бруталност и безогледност има в техните бизнесмени. От цяла България идват младежи там с желание да изкарат някой лев, а те им съдират кожите, карат ги да работят целодневно без почивен ден и не им плащат, съобразно положения труд и подписан договор, ако има такъв.После се чудим защо младежите ни бягат в чужбина. Поздрави!!

е такова едно - особено, едновременно ме натъжава и радва; лятото си е тръгнало, но стъпките му са още в мен, есента пристига - и е ласкава, пъстра, щедра ...
Прекрасни снимки, Късна пролет; там, където си уловила залеза, е много красиво, някак тържествено и ти се иска да хукнеш по пътеката! :)

Извинявай Невена, отвлече ми вниманието качеството на хората/ ниЗко/ , а подминах качеството на твоя труд, съчетано с прекрасната поезия на Петя/ жертва на същите ниЗкокачествени хора с власт/!!!
Поздравления зя прекрасния материал!
Един голям български учен казваше пред мен-Човек да прави каквото трябва, а да става каквото ще!
Явно трябва да се възприема тази философия/ Приел съм я/!

И това стихотворение е писано от дете на 13 години, сбогувало се със света на 17!!!

И на мен ми отрязаха навремето на същата възраст половината плитка, защото се бе разплела в час по физическо, та знам какво е изпитало милото момиче. Добре, че живота преди това ми бе поднесъл и други сътресения, че можах по-лесно да го преживея. Не отрязах косите си, а продължавах да ходя на училище с една дебела и една тънка плитка в знак на протест, като Пипи дългото чорапче и даже сложих 3/4 чорапи на различна височина, та да си приличаме. Яздех понякога и коня в задния двор на училището, собственост на огняра. Отдавна и аз съм възприела тази философия и това много ми помага. Поздрави!!

Ами аз си тичах сутрин по слънчеви пътеки, лесно е:)))