Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
18.05 23:38 - Билки, наименованията на които започват с буквата Ч
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1254 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 18.05 23:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Дойде сезонът на късната пролет, акации и глог разнасят аромат навред и би трябвало да се чувствам в свои води, но съвсем не е така. Обстановката в България и в света не хармонира с обновяващата се природа. Протестиращи хора по улиците търсят погазените си права, въпреки че правителството раздава пари на калпак, сякаш е открило пещерата на Али Баба и обещава промени, които би могли да се случат само ако притежават лампата на Аладин. Войната в Украйна продължава и не се вижда края й, а някои експерти твърдят, че ще се разраства и трябва да се оглеждаме за бомбоубежища. Народът е започнал да се презапасява с храни, сякаш иде свършека на света. В личен план ми се случват разни небивалици, на които се чудя как да реагирам, да се смея ли или да си скубя косите...сякаш живея в няколко паралелни реалности. Трудно е човек да запази самообладание и да си направи боров мед като мен в две дози, щото омикрона не си е отишъл, а действа заедно с други грипни вируси на всичката ни немотия. И така, опитвам се да завърша буквените си албуми и вече съм накрая.
Днес ще ви покажа албума с билките, започващи с буквата Ч , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.


image
1.Челебитка полска (Nigella arvensis)
Снимка: Невена Босилкова
Полската челебитка е високо до петдесетина сантиметра сиво-зелено, често и със синкав оттенък, едногодишно тревисто растение. Стъблото и е изправено, слабо разклонено, с последователно приседнали листа, петурите на които са 2 – 3 пъти пересто разсечени на ланцетно-шиловидни делчета.
Полската челебитка започва да цъфти през юни и цъфтежът и продължава до октомври. Цветовете и са гълъбовосини или синкавозелени до белезникави, изпръстрени със зелени жилки. Те са единични, връхно разположени. Имат правилен околовръстник, съставен от 5 свободни, хоризонтално разперени, венчевидно обагрени чашелистчета. Петурката им е почти закръглена, но на върха е късо заострена, а в основата – изведнъж стеснена в дълъг нокът. Нормално венче липсва. Всички венчелистчета, те са 8 – 10 на брой, са видоизменени в малки двуустни нектарници, всеки с бледа синьо-виолетова дръжка, белезникавосиня горна и зеленикава долна устна, изпъстрена с виолетови жилки. Тичинките са белезникавосини или зеленикави, с островърхи прашници. Плодниците са най-често 3 – 5 , рядко 8, сраснали от основата докъм средата си. Плодовете са сборни, съставени от сраснали също докъм средата мехунки. Семената са дълги около 2 мм, триръбести и са почти черни, поради което в някои краища на страната наричат полката челебитка и с името черника.
Използват се семената на растението, които са черни на цвят и с размер около 2 мм. Приличат на черен сусам, но не са една и съща подправка.

Действие: Газогонно, очистително, противоглистно. Семената на билката оказват и противомикробно действие, увеличават жлъчната секреция, успокояват коликите в червата и изгонват газовете, действат пикочогонно и увеличават кърмата.
Приложение на билката: При хроничен запек, лениви черва, смущения в храносмилането с образуване на газове, жлъчни колики, оскъдна кърма, микробни инфекции в червата и пикочните пътища и др.
https://lubopitko-bg.com/polskachelebitka.html

Полската челебитка е лечебно растение, предимно като противоглистно, инфекции, храносмилателни проблеми, за засилване на лактацията. У нас е позната още като благодай, чернушка, хъзда, неправилно е наименованието "черен сусам", което по-скоро трябва да се отнася за някои сортове на сусама.
https://www.facebook.com/pg/spasuzunovwildflowers/photos/?tab=album&album_id=972374579526007

image

2. Челебитка посевна, чер кимион (Nigella sativa)
Снимка: Невена Босилкова
Тя е едногодишно тревисто растение, което се причислява към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Използва из цял свят в кулинарията и като лечебна билка, за която се казва, че "лекува всичко, освен смъртта".
Черният кимион обикновено достига около 20-30 см височина, но се срещат и екземпляри до 90 см височина.Листата са фино назъбени, линеарни (продълговати, еднакво широки по цялата дължина, но не нишковидни), леко заострени в края. Цветчетата са нежни, деликатни, обикновено оцветени в бледо синьо или бяло, като се срещат разновидности с жълти, розови и бледо лилави цветчета. Имат по пет до десет венчелистчета, изцяло разделени едно от друго. Венчелистчетата са изцяло извити надолу, откривайки изцяло многобройните тичинки и близалцето.
Цъфтежът се наблюдава през лятото. Плодът на черният кимион представлява голяма и издута капсула, която се състои от три до седем обединени шушулки, всеки от които съдържа многобройни семена.Семената са черни, с триъгълна форма, като много наподобяват тези на слънчогледа. Те са изключително ароматни, като миризмата им наподобява индийско орехче.След пълното им изсъхване, семенцата на черния кимион се съхраняват в херметически затворени, стъклени съдове.


Използват се основно семената на черния кимион, които намират приложение в:
медицината - като екстракт или под формата на масло;
кулинарията - като подправка.
Свойствата на черния кимион се дължат на няколко активни вещества

Тимохинон, активната съставка в семената на черния кимион, е известен със своите антиоксидантни, противовъзпалителни и противоракови свойства, които дават добър резултат при енцефаломиелит, диабет, астма и рак. Освен това той предпазва черния дроб и спомага за пречистването му от токсини. Той е сред най-добрите противогъбични съединения, като проявява активност срещу всички тествани дерматофити и дрожди.
Тимохидрохинонът е един от най-мощните природни инхибитори на ацетилхолинестеразата (AChE) на планетата. Потискайки ензимната активност на ацетилхолинестеразата, тимохидрохинонът увеличава времето, през което невротрансммитера ацетилхолин остава активен в мозъка, с което се оказва полезен при редица заболявания, като болест на Алцхаймер, аутизъм, глаукома, деменция, миастения гравис, дегенеративни заболявания на нервната система, шизофрения, болестта на Паркинсон и други.
Тимолът е активната съставка на етеричното масло от мащерка. По структура тимолът е монотерпен, което обяснява неговите антибактериални и антинеопластични свойства. Той е изключително ефективен срещу плесени, вируси и повечето бактерии.
Медицински употреби

Черният кимион има дълга история на употреба като лекарство, още от древни времена. Традиционно се използва за лечение на различни разстройства, заболявания и състояния свързани с дихателните пътища, храносмилателния тракт, бъбреците и черния дроб, сърдечно-съдовата система, включително за подсилване на имунната система и подобряване на общото благосъстояние на организма.

Днес е доказано, че ароматните семенца и маслото от тях мога да помогнат при: астма (както за профилактика, така и за лечение на остри пристъпи), алергичен ринит, атопичен дерматит, функционална диспепсия, респираторни проблеми, дължащи се на отравяне с иприт, епилепсия, захарен диабет, метаболитен синдром, за понижаване на систоличното и диастоличното кръвно налягане, за редуциране на триглицеридите и "лошия" холестерол (LDL), затлъстяване, дори пристрастяване към наркотици и много други.

Още за Посевна челебитка, Черен кимион (Nigella sativa) | Ботаника от Framar.bg:https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D0%BD


Записала съм един коментар на Димитринка Стоичкова за това как сама си е направила масло от черния кимион: А семената си купих по интернет, продават и масло от нигела/черен кимион/ , аз пък си направих смлени семена+ захтин настойка за 7-8 дена, пак извлича полезни вещества, става за ядене, за мазане, за всичко!
Рецепта: на око, според бурканчето, 1 пръст смлени семена, два пръста отгоре да се получи заливам със зехтина и всеки ден разбърквам, като си промени цвета, прецеждам в друг съд и ползвам - става за салати супи, сосове, най добре без термична обработка, основно си го направих за лекарсво да мажа коляното.А остатъка от смлените семена може да се прибави към печива, супи, сосове...


image
3.Челядник бодлив (Echinops ritro L.)
Снимка: Невена Босилкова
Той е многогодишно тревисто растение с бяло влакнесто стебло, достигащо на височина 30-80 см. Листата му са последователни, двойно пересто наделени, голи, тъмно-зелени отгоре, беловлакнести отдолу, бодливо наделени по края. Съцветията на челядника са единично разположени по върховете на прави стъбла, кълбовидни многоцветни главички, достигащи диаметър 2-5см . Цветовете му са сини, с тръбесто, нарязано по-дълбоко от средата венче, достигащи на дължина 2 см. Плодът му е продълговата плодосемка с хвърчилка от власинки. Цъфти юли-август.

Използват се семената му.


Действие:Стимулиращо, общотонизиращо. Повишава умствената и физическата работоспособност, тонизира скелетната мускулатура, засилва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане, когато се приема в малки дози, понижава го, когато се приема в големи.
Приложение:
Билката се използва след тежко боледуване и изтощение, при мускулна слабост, при болки в главата, неврити, неврози, парези и парализи, миопатии, полиомиелити, епилепсия, множествена склероза, отслабване на зрителната острота, полова слабост и др. Рецепта при изтощение, неврит, отслабено зрение:
1 чаена лъжичка смлени семена от челядник се заливат с 300 милитра вода и се варят 15 минути. След това се оставят да се накиснат два часа. Течността се прецежда и се пие по 2 супени лъжици, четири пъти дневно.
Внимание, растението е токсично. Следва да се приема с повишено внимание. Най- добре след консултация с лекар.
Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2017/03/15/krygloglav-cheliadnik-i-bodliv-cheliadnik-pomoshtnici-pri-ne.1515450

Други наименования, с които е известно са: кълбест челядник, челядниче, главесто тръне, ехинопс, таралеж, ежоглавка, самоглавче, страшник, гръбнак, бодлив челядник.

Още за Челядник (Echinops ritro) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%87%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA


image

4.Челядник кръглоглав (Echinops sphaerocephalus.)
Снимка: Невена Босилкова
Той е е многогодишно тревисто растение високо до 160 cm. Съцветията му са бледосини до белезникави или бели. Вътрешните обвивни лисчета на едноцветните кошнички са два пъти по дълги от четинките в основата им. Цъфти юни-септември.
Използва се цялата надземната част - цветове, листа и стъбла, но най вече семената.
Действие: Стимулиращо, общо-тонизиращо. Повишава умствената и физическата работоспособност, тонизира скелетната мускулатура, засилва сърдечната дейност и повишава артериалното налягане.
Билката се използва след тежко боледуване и изтощение, при мускулна слабост, неврити, парези и парализи, отслабване на зрителната острота, полова слабост и др.Използва се за възстановяване на централната нервна система, след стрес и други състояния, граничещи с психоза и психични сривове.
Като превантивна мярка облекчава главоболието, подобрява настроението, повишава физическата и умствената дейност.
Важно! Извлича радиация от тялото.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2017/03/15/krygloglav-cheliadnik-i-bodliv-cheliadnik-pomoshtnici-pri-ne.1515450


Отровно растение, да се използва внимателно!
Активни вещества: Надземната част - цветове, листа и стъбла - съдържат алкалоиди, витамин С. При плодовете се откриват алкалоиди - до 2,0% (ехинопин, ехинорин и други); тлъсто масло - до 28%.
Приложение в медицината: Кръглоглавият челядник е ценен за диуретичните и потогонните си свойства, считан е за полезен и при кожни заболявания. В руската народна медицина се използва отвара от корени при маларийна, блатна треска.
В научната медицина алкалоида ехинопсин, използван при различни състояния, съпровождащи хипотоничен синдром, при мускулна атрофия, периферна парализа, астенични състояния, с атрофия на зрителния нерв.Лечение с ехинопсин е ефективно, при периферни парализи, включително тези с частичен дегенерация на мускулите и парализа на лицето (с продължителност на заболяването по-малко от 2 години).
В клинично проучване е идентифициран като стимулиращ ефект на ехинопсина при пациенти с астенични състояния, както и при здрави хора с физическо и психическо изтощение.
Как да използвате при изтощение, мускулна атрофия, неврит, пареза, парализа, отслабване на зрението, плова слабост:
1 ч.л. счукани семена залейте с 300 мл вода, варете за 15 минути, запарвайте за 2 часа, прецедете. Пийте 2 супени лъжици. 4 пъти на ден.
Или
1 чаена лъжичка счукани семена се заливат със 100 мл водка, киснат 2 седмици на тъмно място, периодично се разклаща. Пийте 10-20 капки за 15-20 минути преди хранене 2 пъти на ден
https://med.wikireading.ru/12221
Петя Свиленова от билкарската ни група сподели следното: изключително е полезен за болки в бъбреците - в изсушено състояние 5-6 топчета се варят в литър вода за 10 мин., след това се запарява за още 10 мин. Пие се 3 пъти на ден по 100 мл.

В България растат следните видове челядници: Echinops banaticus- Банатски челядник,
Echinops- microcephalus- Дребноглав челядник,
Echinops ritro- Бодлив челядник,
Echinops sphaerocephalus- Кръглоглав челядник,
Echinops exaltatus- Твърдовлакнест челядник, Echinops oxyodontus- острозъб челядник.Ето в кои части у нас,растат, видно от Конспекта на висшата флора в България:
https://books.google.bg/books?id=gyhGYRdBhz4C&pg=PA156&lpg=PA156&dq=echinops%20oxyodontus&source=bl&ots=Jo18_ShqW_&sig=ACfU3U3APBAJk8of6w62wCtUzNxN0eQPAA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjx87Xu9c7yAhVRSPEDHUxTAPYQ6AF6BAgkEAI&fbclid=IwAR29rJe_PsMVhmDD29cQP65gJVts-w5d7iF6Qa0MP9SiNYIaa-H23FaJS2k#v=onepage&q=echinops%20oxyodontus&f=false

image

5.Чемерика бяла, горска (Veratrum lobelianum);
Снимка: Мустафа Кисио
Многогодишно тревисто растение с коренища. Стъблото високо до 100 cm и повече, в горната част мелтичесто разклонено. Листата последователни, долните широко елиптични, 20-25 cm дълги и до 18 cm широки, горните ланцетни, всички; горните ланцетни. Съцветието е силно разклонено. Цветовете са с къси, пухести дръжки и шестлистен околоцветник със зеленикави, продълговато-елептични листчета. Цъфти юни - юли.

Използуваема част: Корените с коренищата на чемериката, което се вадят през есента.

Фармакологично действие: Основно — хипотензивно. Алкалоидите, съдържащи се в чемериката в минимални количества, упражняват силен хипотензивен ефект, чиято продължителност е от порядъка на 4—6 часа. В по-високи дози едновременно с рязкото понижение на кръвното налягане се потиска дишането. Сърдечната дейност се забавя под действието на чемернката, амплитудите стават по-големи, но поради извънредно малката терапевтична ширина на активно действуващите принципи този кардиотоничен ефект не представлява интерес. Експериментални данни показват, че препаратите на чемериката (екстракти) повлияват функцията на щитовидната жлеза.

Терапевтично приложение: Билката е силно токсична! Назначава се само по лекарско предписание. Намира приложение в различни комбинации с други алкалоиди като антихипертен-зивно средство. Прилагани са алкалоидите при глисти, за стимулиране растежа на косата, при ставен ревматизъм и скабиес.

Начин на употреба и дозиране: Пероралното прилагане на чемериката е забранено поради голямата токсичност на растението. Затова все още тук-таме се използува, но само за външно приложение, което също следва да бъде под контрол на лекар в клинична обстановка, тъй като има съобщения за •смъртни случаи при употреба на запарка от чемерика локално при фрикция на главата. В народната медицина чемериката е използувана при миастения гравис.
Отравяне: Интоксикацията с чемерика започва с дразнене и парене на лигавицата на устната кухина, мекото небце, гълта-телната мускулатура, хранопровода и стомаха, съпроводено с упорито повръщане, силна профузна диария с кървави изпражнения и много слуз. Общоинтоксикационните явления» като адинамия, отпадналост, студени крайници, тремор и др.„ постепенно се засилват и могат да завършат с колапс, гърчове и парализа на дишането. Много характерен синдром за клиничната картина са тежките ритъмни нарушения с удължаване на О_К5-комплекса и силно понижение на кръвното налягане.

http://www.zdravnitza.com/a/nav/products/one/one/products/821/category/3


image
6. Чемшир обикновен (Buxus sempervirens), наричан още европейски чемшир и вечнозелен чемшир, от род чемшир (Buxus).
Снимка: Невена Босилкова
Представлява храст или дърво с височина до 6 – 10 m. Листата му са прости, разположени срещуположно, елипсовидни и с дължина 1,5 – 3 cm. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете на храста са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът на чемшира е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.
Растенето цъфти през април и май.Среща се в Европа, Мала Азия и Средиземноморска Африка. Устойчив е на застудяване (-22°C) и замърсяване на въздуха и се поддава на оформяне чрез подрязване, поради което има значително декоративно приложение.
Съществуват около 30 вида чемшир, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Създадени са и много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребнолистният е сенколюбив храст.Най-често отглеждан е вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове.
Използват се листата на чемшира, брани по време на цъфтежа. Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клонки. Навързват се и се сушат опънати на тел или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените билки се съхраняват в проветриви помещения, като се внимава да не се смесят с други видове.
Ползи от чемшир
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.
Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.
Народна медицина с чемшир: Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.
За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир /с клонките и листата/. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 мин. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.
С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 л. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.
Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.
При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.
Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.
https://gotvach.bg/n8-44481-%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%88%D0%B8%D1%80

В миналото чемширът е бил използван за лечение на персистираща и повтаряща се треска, дължаща се на малария, подагра, ревматизъм, инфекции на пикочните пътища, хемороиди. Поради многото нежелани странични ефекти на растението и наличието на по-подходящи билки за лечение на същите заболявания, медицинската употреба на чемшира е почти преустановена. Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е използвало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било употребявано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, съдържащи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект.
Още за Чемшир, Чимшир (Buxus sempervirens) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%88%D0%B8%D1%80-%D1%87%D0%B8%D0%BC%D1%88%D0%B8%D1%80

image

7.Череша (Prunus avium) е овощно дърво, принадлежащо към семейство Розоцветни.
Снимка: Здравка Шатрова
Черешата достига на височина до 12-32 м. Младите дървета показват силна апикална доминантност и симетрична конусовидна корона, с етажно разположени клони. Листата са удължено елипсовидни със заострен край, 7-14 см дълги и 4 -7 см широки.Цветовете са едри (2,5 -3,5 в диаметър) с пет чисто бели венчелистчета и са събрани по 2-6 в сенниковидни съцветия.Плодовете са доста разнообразно оцветени - от тъмно червени до черно-червени, розови, кремавожълти, с размери около 1-2 см в диаметър. Костилката е полукълбеста, гладка с дължина 8-10 мм и широчина 7-10 мм.

Някои заболявания и състояния, при които се използва Череша: артрит, подагра, анемия, мускулни болки, ставни болки, превенция на рак, превенция на сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло, бъбречни заболявания.
Още за Череша (Prunus avium) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0?fbclid=IwAR2dDo6GfPUQFKxkxVA99MKCJOIAZKcWu72NjZ2P79PcV6kKVvqVcwlFV3I

Узрелите плодове на черешата са изключително богати на влакна и помагат за по-доброто и лесно функциониране на червата. Те са богати на витамини А, В и С.
Малко хора знаят, че освен плодовете, полезни са и клонките и листата на черешата. Ако страдате от камъни в бъбреците, можете да си приготвите лечебен чай, използвайки именно клонки и листа. За да има максимален ефект от течността, използвайте млади зелени клони.
Късайте само върховете – трябва да са дълги не повече от 10 сантиметра. В 2 л. вряща вода сложете шепа клонки + листа, сварете чайчето около 10 минути. Запарете още час и прецедете.
Лечебната отвара е готова за пиене!
Количеството стига за 1 ден. Разделете на 5 и го пийте през целия ден. Ако на вкус чаят не ви допада, можете да сложите малко мед.
Лечението с черешов чай продължава 10 дни. При нужда – повторете този курс след 10 дни почивка.
http://prekrasna.bg/chai-ot-chereshovi-lista-lekuva-kamani-v-babrecite/?fbclid=IwAR25Ra5znK85BBB1zoo0tBQ9Pqzk2WoBQ8LKZ3_TUsTupjvIaNZmwkpUiVI


image
8. Черница бяла (Morus alba L)
Снимка: Кирилка Здравкова
Бяла черница е широколистно дърво. Нарича се още белвица. Принадлежи към семейство Moraceaе (Черничеви). Родината на бялата черница е Източна Азия. Отглежда се като плодна култура още от Античността. Това е една от най-старите билки, използвана от човека. В китайските легенди тя е била наричана „ Дървото на живота” и „Билка на безсмъртието”. В България се отглежда от 11 век.Бялата черница расте като гъсто, кръгло, многогодишно дърво, достигайки височина до 15 метра. Стъблото е право. Кората му притежава множество дълги и тънки набраздявания. Morus alba има широка, разпространяваща се коренова система. Корените в началото имат голям диаметър, който намалява при навлизането им надълбоко в почвата. Коренът на 21-годишно дърво прониква в почвата на дълбочина около 2 метра.Листата са лъскави, тъмно зелени с яйцевидна форма, с дължина 6-10 сантиметра и ширина 3-6 см. Ръбовете им са назъбени. Те излъчват млечен сок, когато се счупят.Цветовете са двудомни (мъжки и женски). Те са събрани в съцветия, наречени ценозоми. Ценозомите са съцветия с еднополови цветове, които се отварят центробежно. Цъфти от май до юни. Плодовете са цилиндрични с дължина около 5 сантиметра. Те узряват и падат от дървото от юни до август. Бялата черница се размножава чрез семена.

Само една забележка, по-често в градините се отглежда Morus alba f. nigra, която дава черни плодове. Видът Morus nigra е по-едро дърво, с по-кожести тъмнозелени листа и по-топлолюбив.

Използваема част на бяла черница: листа; кора; плодове.
Химичен състав на бяла черница: • алкалоиди; • каротеноиди; • флавоноиди; • витамини; • мазнини (палмитинова и олеинова киселина); • въглехидрати (глюкоза и фруктоза); • минерали; • витамин К, витамин А, витамин Е, витамин С, вит. В1, В6; • калций; • желязо; • лутеин; • бета каротин; • магнезий; • фосфор; • ресвератрол.
Приложение на бяла черница:
Лечебното използване на листата, корените, клоните и плодовете от Morus alba е документирано във „Фармакопеята на Китайската народна република”. Дървото е официален лекарствен продукт на британската билкова фармакопея. То е включено в историческите документи от 659 г. преди новата ера. Има много изследвания, които показват положителния ефект от употребата на бяла черница при диабет и атеросклероза. Екстрактът от листа се използва като хранителна добавка. Плодовете на бялата черница се използват в кулинарията, прибавят се към конфитюри, желета и различни ястия. Доста често се консумират сурови. Дървесината на този вид се използва за производството на спортни стоки поради нейната трайност, гъвкавост и еластичност. От нея се произвеждат ракети за тенис, хокейни пръчки, мебели, селскостопански принадлежности. Стъблото е влакнесто и се употребява в Европа и Китай за производство на хартия.
Действия на бяла черница: • антиоксидантно; • противовъзпалителено; • понижава нивата на холестерола; • подобрява функцията на сърдечно-съдовата система; • стимулира имунната система; • намалява апетита; • антидиабетогенно - намалява концентрацията на глюкоза в кръвта; • подобрява метаболизма; • подобрява зрението; • подобрява съня;
• ускорява процесите на еритропоеза; • подобрява костния метаболизъм; • разширява кръвоносните съдове; • нефропротективно действие; • забавя стареенето.
Заболявания и състояния, при които бялата черница се използва: • гингвинит; • кашлица; • болки в гърлото; • парене при уриниране; • диабет; • атеросклероза; • настинки; • очни заболявания; • запек; • дислипидемия; • затлъстяване; • болести на сърдечно-съдовата система; • болести на отделителната система; • проблеми със съня; • стрес; • спазми; • хипертония; • липса на вкус.
Форми на употреба на бяла черница: сок, паста, отвара, директна консумация.
Начин на употреба:
• Отвара от нарязани листа на бяла черница: 5 грама от листата се заливат с 300 милилитра кипяща вода. Прецежда се и се пие през целия ден. Използва се за гаргара при лечение на възпалено гърло и гингивит.
• За приготвяне на сок от бели черници, плодовете се намачкват и получената смес се прецежда. Пресният сок се консумира за лечение на болки в гърлото, липса на вкус и обща нестабилност. Сокът може да се използва локално на главата за стимулиране на растежа на здрава коса.
• Отвара от кората на бяла черница се дава в доза от 40-50 милилитра за лечение на парене при уриниране, кашлица и за контрол на диабета.
• Прием на плодовете в прясно състояние. Ако човек, който страда от анемия, замаяност, безсъние и сърцебиене, консумира пресни плодове, ще подобри състоянието си. Жените, които имат посочените по-горе симптоми след раждане или след продължително боледуване, могат да приемат Morus alba за възстановяване.
Внимание! Прекомерната употреба на плодовете води до диария при някои индивиди!
Още за Бяла черница (Morus alba) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0?fbclid=IwAR092Vq6Wa5YcUwEVNzbQ7aPrDdzMOvNUbuuUQy4m7uCxrJSsD7c1Rxjk08

image

9. Черница черна Morus (nigra L.)
Снимка: Кирилка Здравкова
Черницата е широколистно дърво с височина до 20 м от семейство Черничеви. Кората й е сиво черна, напукана с ръждиви лещанки. Листата са кръговидно заоблени, яйцевидни, с дълбоко нарязани дялове, едро назъбени, кожести и грапави, тъмно зелени. Листата на черната са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки от тези на бялата черница.Плодът е много сладък. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус.
За родина на Черната черница се смята Северна Персия. Тя е едно от първите култивирани растения на Земята. Още в древна Гърция сладката черница е била почитана като "храна на боговете". В естествени условия, дървото расте в Япония, Индия и Китай. Предполага се, че е пренесено в нашата страна от Армения през Турция.

През XVI век, почти всички части на черната черница намират приложение в медицината. Кората се прилага при зъбобол, листата – при ухапвания от змии, а плодовете за лечение на възпаления и спиране на кървенето.
В китайската народна медицина кората от корените е използвана в борбата с диабет, с половата импотентност и бъбречната недостатъчност.
В последните години учените провеждат редица изследвания, доказващи полезните свойства на черниците.Те са отличен източник на протеини, калций, желязо, витамин С, витамин К, фибри и др. Високата концентрация на антиоксиданта – ресвератрол забавя процеса на стареене.
Танините съдържащи се в черничевите листа действат заздравяващо и върху устната лигавица. Те смущават действието на ензимите, отделяни от бактериите, които атакуват зъбите. Черниците предотвратяват образуване на афти, развитието на кариеси, гингивит, както и болки в гърлото.
За успешно съхранение на черниците, трябва да се вземе в предвид, че те са нетраен плод. Узряват през периода юни-август. Запазват се 1-2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. Могат да се запазят дълго сушени. Днес учените знаят, че този плод чудо е най-силният антиоксидант, но ако се яде само без преработка – пресен или сух.
В САЩ са установили, че този плод чудо пази кръвоносните съдове и сърцето от инсулт и инфаркт. А при проблеми на черния дроб е задължително да се прилага – най-вече при жълтеница и рак.
Черницата е отличен лек при анемия, защото в плодовете има желязо. А и помага при запек, защото има фибри. В същото време пази от настинка и грип като изсушен плод.
Това го знаят в Турция, където се прави чай против грип от черница.
Черницата е отличен лек и при диабета, заради гликемичния си индекс -4 за 100 грама.
Плод от черница е отлично средство за борба с рак, защото съдържа ресвератрол. Доказано е, че това вещество прави хората дълголетници, подобрявайки и качеството на живот. Черницата се използва за лечебно средство, като се използват почти всички части на дървото. А именно, корени, кора, кора от клоните на дърветата, листата и плодовете.

http://gardenparadise.in/index.php?route=product/product&product_id=416

Червената, бялата и черната черница са широко разпространени в Азербайджан, Армения, Северна Индия, Йордания, Турция и Египет. Много често в тези региони хората от дълги години приготвяли конфитюри и шербети с помощта на малките плодчета.
Днес широко разпространение черницата намира и в Гърция, където използват дървото основно за производство на коприна.
Разпространени са основно два вида черници:
• Черна черница (Morus nigra L.)
• Бяла черница (Morus alba L.)
Но се срещат и други видове: Morus australis, Morus celtidifolia, Morus insignis и др.
Лечебни отвари от черница
• Запарка от черница - две супени лъжици черница се заливат с 400 мл кипяща вода и се оставят в затворен съд за около час. Запарката се приема 4 пъти, обикновено преди хранене.
• Отвара от черница - една супена лъжица нарязани листа от черница се заливат с 250 мл кипяща вода. Прецедената течност се приема на глътки през целия ден.

https://www.bb-team.org/articles/4080_chernica


image
10. Чернокос красив (Telekia speciosa (Schreb.)
Снимка: Зорница Семерджиева

Той многогодишно тревисто растение, което достига височина от 1 m до 2 m. Горните листа са приседнали, средните и долните са с дръжки. Цветните кошнички са с диаметър от 2 до 6 cm. Листата му са продълговато-сърцевидни, без мъх по тях, а цветните му кошнички приличат на пола на момиче, провиснали надолу. Тичинките са силно изпъкнали, с вид на конусовидно канапе.Езичестите цветове са широки около 1 mm. Плодът е без хвърчилка. Цъфти юни-септември.
Видът често се бърка с известната билка Бял оман (Inula helenium), от който се различава по това, че при Белия оман стъблените листа са без дръжки и обхващат стъблото, а отдолу са покрити с гъсто бяло окосмяване, докато при Красивият чернокос стъблените листа са с дръжки и отдолу са без бяло окосмяване. Също така при Белия оман плодовете са с хвърчилка, а при Чернокоса без.
https://bgflora.net/families/asteraceae/telekia/telekia_speciosa/telekia_speciosa.html?fbclid=IwAR3gxBLBwi_-ftu_OvCi253cy8CAqaAI6BTGu1oRjVan6iLUFiFu-sAaIzI

Коренът се използва за медицински цели. Той има силна миризма, наподобяваща камфор. Растението съдържа до 40% инулин, камфор, катран и други вещества. Telekiya е древно народно средство срещу кашлица, настинки, ревматични болки. В допълнение, чаят от него третира катарален бронхит, белодробни заболявания и ишиас.
Начин на употреба: 10 г фино нарязан корен се запарва в 200 мл кипяща вода, покрива се и се запарва в продължение на два часа, филтрува се и се пие на всеки два часа по една чаена лъжичка.
В края на този постинг съм писала за него, както и за белезите по които да го отличим от белия оман.
https://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/11/bial-oman-nosi-zdave-shtastliva-liubov-jenitba-i-sybira-seme.1008500?fbclid=IwAR2VpOyF2pu4xZ9AIcpF1j16BqAx6C4tpZkw5iq_xiq1yVquvQi7Eqt2sHs


image
11.Чеснова трева, лъжичина (Alliaria petiolata) , (сем. Cruciferae — Кръстоцветни)
Снимка: Невена Босилкова
Тя е двугодишно тревисто растение. Стъблото е до 1 м високо, обикновено неразклонено. Листата са прости, назъбени, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стъблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло, също четирилистно. Плодът е неясно четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялата билка притежава чесънов вкус и миризма. Цъфти през април — май.
Употребяема част: Стръковете (Herba Alliariae) — повече в прясно състояние.
Употреба на чесновата трева като лечебна билка: В нашата народна медицина като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, като глистогонно средство и др.: по 1—2 супени лъжици ситно нарязана или ситно счукана прясна билката се залива с 1 чаена чаша (250 г) вряща вода. След изстиване се прецежда и се изпива на няколко пъти за 1 ден. Може да се употребява за подправка и за салата вместо чесън. Счуканите семена от билката могат да се употребяват вместо горчица, както и за подправка и синапизми.Външно: счуканата свежа билка се прилага за налагане на трудно зарастващи гнойни рани и др.
Рецепти с чеснова трева
Инфузия на листа или семена от чеснова трева:
Варете 1 чаша вряща вода 1 ч.л. сухи натрошени листа или семена, оставете в запечатан съд във вряща водна баня за 15 минути, охладете на стайна температура за 45 минути, прецедете. Взимайте поо 1 супена лъжица. л. 4–5 пъти на ден, 20–30 минути преди хранене при диария, а също и като антихелминтик.

Инфузия на листа от чеснова трева:
Варете в 1 чаша вряла вода 2 супени лъжици ситно нарязани листа или 2 с.л. нарязани семена от чеснова трева, оставете за 1 час на топло място, прецедете. Изплаквайте абсцеси и трудно заздравяващи гнойни рани.

Нарязаните листа и инфузията се препоръчват като външно средство за лечение на абсцеси, язви и злокачествени новообразувания на кожата.
Противопоказания на чеснова трева
Растението е отровно. При вътрешна употреба трябва да се внимава.

http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/chesnova-treva.html


image
12.Чобанка хибридна, обикновен бутербур; (Petasites hybridus, Common butterbur, Butterbur), семейство Сложноцветни (Asteraceae). Среща се и с имената блатен ревен, шапката на дявола, жълта чума (bog rhubarb, Devils hat, pestilence wort). Синоними на латиница на растението са Petasites officinalis, Petasites ovatus и Petasites vulgaris.
Снимка: Невена Босилкова

Многогодишно тревисто двудомно растение с месесто пълзящо коренище; пролет развиващо цветоносни стебла — на мъжките растения с 6 — 21, на женските с 17 — 38 люсповидни листа, мъжките кошнички по 15 — 55, женските по (25) 30 — 130 във връхни гроздовидни съцветия, обвивните листчета възпурпурни, цветовете тръбести, бледолилави до розови или жълтеникави, плодосемката с хвърчилка; след прецъфтяването развиващи приосновни закръглено сърцевидни, неравномерно назъбени, отгоре гладки зелени, отдолу светлосиви вълнесто влакнести листа, на дръжки с два ръба отгоре, кухи. Цъфти април — май.
Прилага се в хомеопатията. Коренът на обикновения бутербур се използва за направата на хомеопатични лекарства. Той се включва в лечението на тежка и упорита невралгия.
Докладвано е, че обикновеният бутербур притежава свойства и на релаксант на гладката мускулатура на съдовите стени, с определен афинитет към церебралните кръвоносни съдове. Някои автори предполагат, че способността му да намаля гладко-мускулният спазъм може да бъде полезна терапия при спазматични състояния на пикочните пътища, при менструални спазми, мигрена, уролитиаза, обструкция на жлъчните канали и други стомашно-чревни разстройства, демонстриращи се със спазми на гладката мускулатура. Смята се за ефективно средство срещу кашлица. Действа насочено върху жлъчните пътища, стомаха и дванадесетопръстника. Много е ефективен, включен в лечението на стомашно-чревни оплаквания и жлъчна дискинезия.

Още за Обикновен бутербур, Хибридна чобанка (Petasites hybridus, Common butterbur, Butterbur) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80-%D1%85%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0


Основно действие: Спазмолитично. При треска, задух, подагра и епилепсия. Външно за улесняване заздравяването на затворени рани и изгаряния.Спазмолитичното действие на дрогата се дължи вероятно на съдържанието на петазитолид и неговите производни. Този ефект е доказан и експериментално при спазми на изолиран сегмент от тънко черво, предизвикани с ацетилхолин, хистамин и бариев двухлорид. Листата и коренът се прилагат като отхрачващо и потогонно средство.
В народната медицина чобанката е прилагана и за лечение на гастрит и язвена болест, както и като диуретично, противоглистно и антиастматично средство.
Начин на употреба: Прави се запарка от 1 чаена лъжичка билка и 250 мл вряща вода за 5 мин. Изпива се за 1 ден на глътки.
http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/chobanka-lechebna-ovcharka.html
Записала съм следният коментар на член на групата:
„Това, което аз зная за тези листа е - 1. Леко намачкани с долната мъхеста част към кожата се поставят на коленете при болки, това е от практиката и не е ясно болките точно от какво са. Прави се лапа и се преспива, на другата вечер - ново листо. Зная го от възрастни хора.; 2. Месо, риба, завити с листа от билката, мъхестата долна част е около храната, предпазват от разваляне няколко дни. Храната се запазва като в хладилник. Приготвени пакетчета с месо, сирене, риба, се пекат и ефекта е както с листа от банан в други култури, или като при печене на храна във фолио. Това пък го зная от ловци.“

image

13.Чубрица градинска (Satureja hortensis), семейство Устоцветни(Lamiaceae).
Снимка: Тодор Кръстев
Тя е едногодишно растение, което принадлежи към семейство Labiatae (Устноцветни). Нарича се още питомна чубрица, чубар, чубрица. Родът Satureja e кръстен на древногръцките митични полубогове на гората. Билката е много ароматна, като мирисът и е близък до този на мащерката и други подправки съдържащи тимол. Достига височина до 50 сантиметра. Стъблата са високи, тръбести, силно разклонени в основата си. Повърхността им е покрита от ситни власинки. Листата са зелени с къси дръжки. Разположени са срещуположно. Те са покрити от малки реснички.Цветовете са дребни и са събрани в съцветия по 5-6 разположени в основата на листата. Чашката е 5 листна и има 5 различни зъбчета. Венчелистчетата са 5 на брой, виолетови на цвят. Тичинките са 4. Растението цъфти през лятото. Плодникът е съставен от два плодолиста. Плодовете са кухи. Във вътрешността си съдържат семена. Те са с яйцевидна форма и тъмнокафяв цвят. След като узрее плодът се разпада на четири орехчета.
Използваема част на градинска чубрица:листа;стъбла и цветове. Използват се всички надземни части на растението. Листата се употребяват пресни или изсушени. Събират се непосредствено преди края на цъфтежа.

Свойства на градинска чубрица: газогонно; антиоксидантно – изследванията на вида са доказали силния му антиоксидантен ефект. Етеричното масло от градинска чубрица е богато на изопропаноиди, за които е известно, че са силни антиоксиданти; противовъзпалителен ефект – възпалението е защитен механизъм в отговор на тялото на патофизологични промени в тъканите.
Градинската чубрица се използва широко в традиционната медицина за облекчаване на възпалителни процеси и болка. Изследвания показват, че действието и е сравнимо с това на индометацин и морфин; понижава нивата на лошия холестерол; спазмолитично; хипотензивно; апетитовъзбуждащо; антисептично; слабо диуретично и успокояващо; понижава кръвното налягане; антиревматично действие; подобрява храносмилането; антисептично действие; мощен афродизиак; забавя кръвосъсирването – хиперактивността на тромбоцитите може да доведе до прилепването им върху стената на съда и тромбоза (образуване на съсиреци в артерията или вената). Изследванията сочат, че градинската чубрица има антикоагулантна активност, тоест забавя кръвосъсирването. Това обуславя традиционната му употреба при лечение на сърдечно-съдови заболявания; антибактериално действие – срещу E.coli и Bacillus cereus; стимулира секрецията на нервотрансмисера ацетилхолин.
Още за Градинска чубрица (Satureja hortensis) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0

Чубрицата е отличен източник на витамини и минерали, които са от съществено значение за оптимално здраве. Нейните листа са едни от най-богатите източници на калий, желязо, калций, магнезий, манган, цинк и селен. Калият е важен компонент на клетъчните и телесни течности, който помага за контролиране на сърдечния ритъм и кръвното налягане. Желязото пък е необходимо за образуването на червените кръвни клетки.
Чубрицата също е богат източник на много важни витамини като витамин В-комплекс, витамин А, витамин С, ниацин, тиамин и пиридоксин.
Витамин А е мастноразтворим витамин и антиоксидант, който се изисква за поддържане на здрави лигавици и здрава кожа и е от съществено значение за благосъстоянието на човек. Консумирането на продукти, богати на флавоноиди, като витамин А, каротини помага за предпазване от белодробен рак и рак на устната кухина.
http://e-zdravey.com/bg/mnogobroynite-polzi-ot-podpravyaneto-na-hranata-s-chubritsa/?fbclid=IwAR1fwq7DEMamgItcc-nQlfKNs3ErsZmSIf_HQXeEXZnhqVrlFElzSKVNWx4


image
14.Чубрица планинска ,балканска, овчарска, горска(Satureja montana) .
Снимка: Невена Босилкова
Тя е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Lamiaceae (Устноцветни). Достига височина до 40 сантиметра. Стъблото й е голо или окосмено в две срещуположни ивици, покрити с мъхче, вдървени в основата си . Листата са голи или покрити по ръба с власинки,зелени, ланцетни с дължина до 3 см и ширина до 6 мм. Върховете им са заострени. Цветовете са групирани в класовидни съцветия в пазвите на листата. Цветовете са розови, чашката е двуустна, като горната устна е с 3 зъбчета, а долната — двуделна, с 4 тичинки.Чашката е тръбеста и жлезиста. Венчелистчетата са бели, около 10 милиметра дълги. Цъфти от средата на юли, но масово през август. Плодовете са с яйцевидна форма. Във вътрешността си съдържат семена.
Използваема част: надземна част – листа и цветове.Растението се събира през лятото като се берат връхните му части преди и по време на цъфтежа. Сушат се в сухи и проветливи помещения на сянка.
Лечебно действие и приложение: Билката стимулира стомашната и чревна дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/11/11/planinska-i-gradinska-chubrica-lechebni-i-vkusni.633161?fbclid=IwAR2MCTmIy3Y0fSxzVi3OYBoHzCegABV2HZsUQ65XaqGGBIUnSP0yJfei0F4#last_comment

В съвременната народна медицина планинската чубрица се счита за полезна за цялата храносмилателна система. Поддръжници на вида потвърждават, че притежават противогъбични свойства. В допълнение се смята, че растението повишава апетита. В кулинарията се добавя към редица ястия и към специални миксове. Растението притежава и декоративна стойност.
Още за Чубрица - балканска (Satureja montana) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%87%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0

image

15. Чувен, див спанак, дива лобода (Chenopodium Bonus-Henricus L.)
Снимка: Гергина Симеонова
Чувенът представлява многогодишно тревисто растение с право, зелено или червеникаво, 5-80 см пирамидално разклонено стъбло, с месест, дебел и многоглавест корен. Листата са копиевидни, целокрайни, покрити с белезникав прах. Цветовете са зелени и дребни, събрани във връхно тясно пирамидално метличесто съцветие. Младите растения са покрити с брашнен налеп.
Употребяема част: Използват се корените на растението, които се вадят рано напролет (март) или наесен. След узряването на семената (август-октомври) се почистват, измиват се, а по-дебелите се нацепват надлъж и на парчета до 10 см. Сушат се на сянка. Изсушените корени са тъмносиви, с характерен мирис и блудкавостипчив вкус.
Действие: Чувенът се ползва най-вече заради своето слабително и кръвоочистително действие.
Приложение: Българската народна медицина препоръчва корените на чувена при: хемороиди, камъни в бъбреците, запек, сифилис. Външно - за бани при рани и циреи.
http://www.zdrava.bg/bilki/chuven/
Билката има отхрачващо и много добро противовъзпалително действие. Предимно се използва за външна употреба, при кожни наранявания и циреи. Чувенът притежава слабително и кръвоочистително действие.
Чувенът се използва при хемороиди, запек, сифилис, камъни в бъбреците. За вътрешно приложение сварете 1 ч.ч. корени в 500 мл вода за около 10 минути. Прецедете получената отвара и пийте по 50 мл, три пъти дневно преди хранене. Тази отвара е много полезна за хора, страдащи от хемороиди. Може да използвате течността и за външна употреба. За целта след като изстине и се прецеди, трябва да я нанесете с марля или стерилен памучен тампон върху желаното място.
Срещу запек пригответе студен извлек от 2 с.л. чувен, залети с 250 г студена вода. Оставете да престои 4 часа. Пийте извлекът сутрин, на гладен стомах. Съобразно полученият ефект, билката се приема толкова пъти, колкото е необходимо за нормализиране на храносмилането. Може да пиете чувена като обикновен билков чай, леко подсладен с мед.
https://gotvach.bg/n8-32982-%D0%A7%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BD

image
В народната медицина се прилага и бял Чувен (Gypsophila paniculata L.), метличеста мишорка, бяло сапунче, бяла сладка трева, бяла куча лобода.
Той не е включен в ЗЛР. Представлява многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови (Caryophylaceae). Стъблото достига на височина до 90 см с широки разклонения и многобройни бели цветове. Коренът е доста развит, меснат, вертикален, в културната форма достига до 1 м дължина и 10 см дебелина. Стъблата му започват да се разклоняват близо до земята и мощна коренова система отива в земята.Листата са белезникави, ланцетни или линейно-ланцетни, 2-7 см дълги и 3-10 мм широки, дълго заострени, с три до пет дъговидни жилки, долните листа изсъхват рано.
Множество дребни цветя са събрани в рехави, неолистени, широко разпръснати метлици , седнали върху нишковидни дръжки , надвишаващи дължината на чашелистчетата два до три пъти. Чашката е широко колоколаста, дълга около 1,5 mm, с ципести зъби. Венчелистчетата са бели, дълги до 3 см. Цъфти през юни-юли, плододаването настъпва в края на юли-август.
Плодът е кръгла капсула с диаметър около 2 мм. Лесно се размножава чрез семена.
Използваемата част на растението са неговите корени. Те се събират много рано на пролет – март месец или през есента.
Поради съдържанието на сапонини, чувенът проявява отхрачващо и много добро противовъзпалително действие и се прилага като ефикасно противокашлично средство. Освен това, билката намира приложение при отоци, хроничен запек, хемороиди, песъчинки в бъбреците и пикочния мехур, вътрешни кръвоизливи, рани, циреи и др.
Прочети още на: Бял чувен - билката против кашлица | Puls.bg - https://www.puls.bg/bilki-c-19/bial-chuven-bilkata-protiv-kashlitsa-n-35167?fbclid=IwAR07h5SmUxdOG0-yuQT0fkbow7XKAebc8hRbpfFcP0LbaN0iwf6vrDOz1Bg
|
Като лечебно растение, гипсофила сега се използва в народната медицина. Има антимикробно, отхрачващо, обезболяващо действие. Настойките се приготвят от него на вода и се приемат при настинки, възпалителни процеси на стомашно-чревната лигавица. Суровините за инфузии могат да бъдат сушени корени, стъбла, листа, цветя. Всички суровини бързо се сушат, за да се запазят сапонините.
Източник: https://bg.supermg.com/gradinski-rastenija/3003-gypsophila-paniculata-otglezhdane-i-grizhi-v.html#i-5

Резултатите от съвременните научни проучвания за белия чувен не са обнадеждаващи и са следните:
Корените съдържат от 6–20% гипсофилен сапонин с точка на топене 273°–274° и разтворим във вода. Когато се отдели в кръвта, този сапонин причинява хемолиза , когато се приема през устата, причинява стоматит и гастрит.
https://en.wikipedia.org/wiki/Gypsophila_paniculata

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2376734119056621&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме  38 700 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538




Гласувай:
8



1. leonleonovpom2 - Здравей, Невена!
21.05 00:21
Възхитен съм от постинга!
Едно дребно допълнение На плода на бялата черница се казва и дуда Не знам защо?

Всичко най-добро!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Възхитен съм от постинга! Едно ...
21.05 16:07
leonleonovpom2 написа:
Възхитен съм от постинга!
Едно дребно допълнение На плода на бялата черница се казва и дуда Не знам защо?

Всичко най-добро!


Да, аз също съм чувала това народно определние, вероятно заради окръглената форма на плодчетата. Поздрави!!
цитирай
3. barin - Само така, Невена. Вижда се края на ...
02.06 05:58
Само така, Невена. Вижда се края на поредицата с билките и една твеоя цел скоро ще бъде изпълнена.
Поздрави за упоритостта!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13893498
Постинги: 845
Коментари: 16435
Гласове: 41167
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930