Ура.... свърши изборният маратон за тази година. На фона на ниската изборна активност, мога да се похваля,че гласувах на всички избори.Аз също съм уморена и отегчена от този изборен маратон, но считам,че за това са виновни партиите на промяната, които не можаха в два парламента да сформират правителство. Миналата седмица ги наказахме, завряхме ги в края на листата, а една от тях даже я изгонихме. Би трябвало да сме доволни и да си кажем,виновните си получиха заслуженото и да отдадем дължимото уважение на президентската институция. Президентът трябва да бъде избран с голямо мнозинство, срам за нас, ако не го разбираме това. Тази година имахме двама много достойни кандидати на балотаж, не можем да се оплакваме, че нямахме избор. Утешителното за мен е, че поне Румен Радев спечели, което се очакваше.Аз  гласувах за него, защото  той се бореше геройски срещу безобразията на много от депутатите от последните два парламента. Агитирараше партиите да направят правителство, но кой да чуе. Истинските мъже са на свършване у нас и като видим такъв,трябва да му помагаме всячески.

Днес ще ви покажа треата и последна част на албума с билките, започващи с буквата П , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на предишният албум, тук за всяка билка има мое стихче, за да се запомнят по-лесно и да внасят ведрост и настроение.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.




Между скалите най-обичам
на слънце да се препичам,
кръвоизливите спирам,
за стомаси лек намирам.
1.Подъбиче бяло (Teucrium Polium L.);
Снимка: Геновева Владимирова
Mнoгoгoдишнo тpeвиcтo pacтeниe, пoчти пoлyxpacтчe. Kopeнa e вдъpвecинeн. Cтъблaтa ca cилнo paзĸлoнeни, дo изпpaвeни, цилиндpични, c бeлeзниĸaви, вълнecти влacинĸи, виcoĸo дo 35 cм, , в гopнaтa cи чacт мeтличecтo paзĸлoнeни. Лиcтaтa ca cpeщyпoлoжни, пpиceднaли, шиpoĸo eлиптични дo oбpaтнo яйцeвидни, ĸъм ocнoвaтa ĸлинoвиднo cтecнeни, дълги дo 3,5 cм, шиpoĸи дo 6 мм, тъпo нaзъбeни c пoдвити pъбoвe, бялo вълнecтo нaплacтeни (ocoбeнo oт дoлнaтa cтpaнa). Цвeтoвeтe ca двyпoлoви, cъбpaни във вpъxни гъcти ĸълбecти или глaвecти cъцвeтия, дълги 5-8 мм, пoчти пpиceднaли, бeлoвълнecти или жълтeниĸaвoбeли. Чaшĸaтa e тpъбecтa или звънчeвиднa, c 5 нepaвни зaĸpъглeни зъбeцa и 10 жилĸи. Beнчeтo двyycтнo, бялo или жълтeниĸaвoбялo, пoняĸoгa чepвeниĸaвo, мaлĸo пo-дългo oт чaшĸaтa, c нe дoбpe изpaзeнa гopнa и тpидeлнa дoлнa ycтнa. Tичинĸитe ca 4 и ce пoдaвaт oт oтвopa нa вeнчeтo. Яйчниĸът гopeн. Πлoдът e cyx, paзпaдaщ ce нa 4 тъмнoĸaфяви дo чepни oбpaтнo oвaлни opexчeтa. Цъфти пpaз aпpил - aвгycт, плoдoнocи пpeз юни - ceптeмвpи.

Изпoлзвaeмa чacт. Изпoлзвa ce нaдзeмнaтa чacт нa pacтeниeтo (Неrbа Теuсrіі роlіі), ĸoятo e cъбpaнa пo вpeмe нa цъфтeжa (юли-aвгycт

Kpъвocпиpaщo, зaпичaщo, aпeтитoвъзбyждaщo, тoнизиpaщo, зaтягaщo дeйcтвиe. Изпoлзвa ce зa пoдoбpявa aпeтитa и пoдoбpявaнe нa xpaнocмилaнeтo, бoлĸи в cтoмaxa и чepвaтa, гacтpит, ĸoлит, диapия, xeмopoиди, гpип, пoлoвa cлaбocт, пяcъĸ в жлъчния мexyp. Bъншнo ce изпoлзвa пpи бялo тeчeниe, xeмopoиди, eĸзeми, aĸнe, ĸoнюнĸтивит, ĸoжни paни. Teчeн eĸcтpaĸт нa pacтeниeтo e билa изпoлзвaнa зa лeчeниe нa гъбични зaбoлявaния и aбcцecи .

https://lekbook.com/catalog/byalo-podbiche-teucrium-polium-l
Моят опит:В стъклен буркан се слагат пресни стръкове от тази билка, заливат се със 50% медицински спирт(купува се от аптеката 98% спирт и се разрежда с минерална вода).
Буркана са поставя на тъмно и на хладно място поне един месец, може и повече. След това се прецежда и съхранява по същия начин, при нужда се разтваря една чаена лъжичка от спиртния извлек в 100 гр. вода и се пие преди ядене три-четири пъти на ден. Използвала съм го за спиране на маточни кръвоизливи при миома и климакс, като съм го комбинирала със спиртен извлек и от други билки - стръкове от овчарска торбичка, водно пипириче, камшик и бял равнец, цветове бяла мъртва коприва, листа маточина и орех в равни количества, приготвени по същия начин само от пресни билки.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/10/11/letni-bilki-bialo-podybiche-zmiisko-bile.413648



Поляните горски обичам
и на слънце се препичам,
всички болести лекувам,
тяло и душа пречиствам.
Много дълго не мислете,
чайче от мен направете.
2. Подъбиче планинско (Teucrium montanum)
Снимка: Елмира Георгиева

То е многогодишно тревисто растение. Стъблата, високи от 10 до 30 cm. Листата са целокрайни и са разположени последователно върху стъблото. Цъфти през месеците май-август
Планинското подъбиче е лечебна билка, която расте в планински райони по целия свят. Известно е под много имена, като Алпийски Пенроял, а за опитен търсач е по-скъп от златото.Представлява малки храсти с бледожълти цветове в горната част на клоните. Листата нямат стъбло и са окосмени отдолу, зелени или сиво-бели на цвят.Това растение расте на сухи, топли и планински места, до височини от 800 метра и по-високо, предимно по южните склонове.

Планинското подъбиче се е използвало с лечебна цел още в древни времена.На Балканите има старо народно вярване, че тази билка позволява възстановяване на психиката и физиката след дълги болести, тежко физическо и психическо изтощение.
Въпреки че не е широко известно,, планинското подъбиче е една от най-надеждните лечебни билки. То е високо ценено в планинските райони и някои хора вярват, че може да излекува всички болести.Има една стара поговорка: „Планинското подъбиче може да възкреси мъртвите.“ Има силен горчив и остър вкус и се използва за лечение на много заболявания, повечето заболявания, свързани с храносмилателните и дихателните органи, дори белодробната туберкулоза.
Съдържа горчиви вещества, танин, метанол, петролен етер, хлороформ, етилацетат и 1-бутанол.Поради тези съставки дори фармацевтите често го препоръчват за укрепване на имунната система и е чудесен избор за хора, които са подложени на голям стрес.Горчивите вещества помагат при лечението на различни стомашни заболявания и могат да облекчат подуването на корема.Със своите антисептични ефекти това растение унищожава патогенни микроорганизми и отстранява вредните вещества от червата и стомаха.Той е ефективен за лечение на заболявания на устата и гърлото, различни инфекции, гъбички и афти.Чаят от планинскoто подъбиче лекува спазми и пречиства кръвта. Използва се срещу всички видове херпес и като допълнителна помощ при лечение на диабет.
Според новите изследвания нивото на антиоксидантните вещества в този чай е равно на нивата, открити в гинко и зелен чай, известни със своите силни лечебни свойства.Тинктурата от планинското подъбиче помага при лечение на хемороиди и при лечение на чернодробни и жлъчни заболявания, тъй като помага при образуването и придвижването на жлъчните киселини.Използвано във вана оказва благоприятен ефект върху кожата, особено върху рани и кожни промени. Той е много популярно под формата на балсам за облекчаване на ревматизма.Каквато и болест да ви безпокои, опитайте да я лекувате с планинско подъбиче, защото това растение е универсално лекарство.

Свойства на Планинското подъбиче: антибактериален и противогъбичен ефект, помага срещу стомашни заболявания, намалява възпаленията, силен антиоксидант, помага при депресията, регулира храносмилането, изхвърля излишните течности от организма, прилагани при, лечението на респираторни органи, укрепва имунната система, помага при хемороиди и диабет, пречиства организма.
*Приготвяне на чай: Изсипете 200 мл гореща вода върху чаена лъжичка Планинско подъбиче и поставете капак върху чашата. Оставете я за 15 минути и филтрирайте сместа. Пийте чая веднъж или два пъти на ден преди хранене.
*Приготвяне на тинктура:Накиснете 20 грама планинскo подъбиче в 100 мл алкохол. Оставете го в продължение на две седмици. Пийте 20 капки от тинктурата три пъти на ден.
*Прах от билката:Смелете изсушено Планинско подъбиче в кафемашина. Вземете един до три грама преди хранене.
https://alternativa-za-vas.com/en/index.php/clanak/article/mountain-germander?fbclid=IwAR3-WMkPEk-2UDh3NGp_Vip6fKU177Hf_J3oAxwgVZxlJ6wxn3Nio-1Znho




Поляните горски обичам
и на слънце се препичам,
раздразнените Ви черва,
оправям бързо без следа.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
3.Подъбиче червено (Teucrium chamaedrys L.)
Представлява дребно полухрастче с едногодишни приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10 до 30 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговати или продълговато яйцевидни, в основата клиновидни, по края напилени или назъбени с тъпи зъбчета. Цветовете са разположени в пазвите на горните листа и образуват класовидно съцветие. Венчето е розово до червеникаво, с привидно липсваща горна устна, тъй като е разцепена дълбоко на две половини, които са отместени към долната устна. Тичинките са 4 и стърчат навън от венечната тръбица. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.


Има същото действие, както бялото, но е по-токсично от него, направени са изследвания, които доказват, че то натоварва черният дроб, затова не се препоръчва за продължителна вътрешна употреба. Ако нищо друго не помогне при хронична диария, дизинтерия и други чревно-стомашни разстройства, тогава може да се прибегне към неговата употреба. Направи ми впечатление, че никъде това не е казано в билковите сайтове в нета, а е важно да се знае. http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/10/11/letni-bilki-bialo-podybiche-zmiisko-bile.413648

Червеното подъбиче има тонизиращо, затягащо, кръвоспиращо и диуретично действие. Запарка от билката се използва като тонизиращо средство на стомашно-чревния тракт: повишава апетита, усилва секрецията на жлъчката, подобрява храносмилането. Прилага се диарии и хемороиди [Асенов & кол., 1998]. Растението да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол!
https://bgflora.net/families/lamiaceae/teucrium/teucrium_chamaedrys/teucrium_chamaedrys.html



Ало..ало, аз съм вече тук,
свиря тихо, с меден звук,
ако са задръстени червата,
ще ви избавя от бедата.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
4.Полска поветица (грамофонче)(Convolvulus arvensis L.)
Снимка: Елена Тодорова

Използват се събраните по време на цъфтенето облистени стръкове.на билката.
Слабителното действие на полската поветица, позната още като грамофонче, се дължи на съдържащия се в нея конвулвин, посочват руски учени след изследвания през седемдесетте години на миналия век. Според друг техен колега, изследвал свойствата на билката, семената и корените от поветицата притежават предимно лаксативно действие и могат да се използват при колити и гастрити, докато листата притежават диуретично действие, а стръковете и сокът, получен от тях - кръвоспиращо. Билката се използва и като епителотонично средство при увреждания на кожата и специално при трудно заздравяващи рани, става ясно от данните на учени, посочени още в началото на шейсетте години.

Влиянието върху сърдечно-съдовата система на екстракти от надземната част на поветица, събрана във фаза на цъфтеж, е изпитано експериментално от руски учени в средата на шейсетте години. Установено е, че в доза 10 мг/кг телесно тегло екстрактът притежава изразен хипотензивен ефект в опити на котки, като понижава артериалното кръвно налягане с до 50% от изходното ниво в продължение на 60 - 120 минути.
В народната медицина извлеци от цялата билка, както и от отделни нейни части се използват като лаксативно и диуретично средство. В някои краища на Русия поветицата се употребява за лечение на хипертонична болест и бронхиална астма, което съответства на експериментално установените данни за действието й.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/gramofonche-polska-povetitsa.html



На овчарска торбичка приличам,
но с нейната слава не се кича,
бог дарил ме е с чудни дарби,
да лекувам органите детеродни.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
5.Полска попова лъжичка (Thlaspi arvense L.)
Снимка: Дико Илиев

Едногодишно тревисто растение от семейство кръстоцветно (Brassicaceae). Дръжката е права, горната част може да бъде разклонена, 20-50 см височина.
Кореновите листа са с дръжки, продълговато-овални, едро назъбени, събрани в гнездото. Стволовите листа са приседнали, удължено-ланцетни, в основата на стрелите. Цветовете са бисексуални, редовни, малки, бели, събрани в четката. Цъфти през май - август. Зреенето на плодовете е през август. Плодове - сплескана шушулка, диаметър 12-15 мм, почти кръгла форма, подобна на монета.
За медицински цели се използват надземната част и плодовете
Препаратите от ярутка имат хемостатични, потогонни, диуретични, отхрачващи, противовъзпалителни, антимикробни, заздравяващи рани свойства.
Семената имат тонизиращи и тонизиращи свойства. Билката помага при възпаление на яйчниците, рак на матката. В народната медицина се е използвал при гонорея, сифилис. Стимулират изпотяването, но и насърчават отделянето на токсични вещества от тялото.
Сега в народната медицина тя се използва при ангина, жълтеница, скарлатина, за намаляване на киселинността на стомашния сок, за стимулиране на менструалния цикъл, за лечение на мъжка импотентност. Семената се използват при атеросклероза, миокардит, диабет, възпаление на очите, запек.
Външно, настойка от билки или прах от изсушени листа лекуват рани и язви. Пресният сок се използва за лечение на рани и отстраняване на брадавици.

Настойка от полската лъжичка.1,5 супени лъжици сухи суровини се заливат с чаша (200 ml) вряла вода, запарват се 4 часа в затворен съд, прецеждат се. Приемат се по 1-2 чаени лъжички 4-6 пъти на ден.
Отвара от полска лъжичка: 1 чаена лъжичка семена на чаша (200 ml) се заливат с вряща вода, варят се 5-7 минути на слаб огън, запарват се 2 часа, прецеждат се. Приемат се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Прах от листа и плодове. Сухите листа с плодове трябва да се смилат на прах. Приемайте по 0,3 g (на върха на ножа) 3-4 пъти на ден в продължение на 2-3 седмици с импотентност.

https://infoherbs-com-ua.translate.goog/talaban-polovij-thlaspi-arvense/?_x_tr_sch=http&_x_tr_sl=uk&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=nui,sc


Много често се задава въпроса: Дали полската попова лъжичка лекува рак на матката? Отговорът ще зарадва много - да. За тази цел се използва запарка на билката.
източник: https://bg.ungurury.ru/ethnoscience-2/narodnite-sveti/28770-lechebno-rastenie-thlaspi-arvense.html



Аз на краставица не приличам,
но някъде така си ме наричат,
че листата ми на нея си миришат,
чистя кръвоносната система,
като мене друг лечител нема.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
6.Пореч (Borago officinalis)
Снимка: Атанас Балакчиев
Познат още като лечебна краставица, краставична трева и вълчо цвете е едногодишно тревисто растение с произход Сирия. Поречът е натурализиран в целия Средиземноморски басейн, Европа, Иран и Северна Африка.
Стъблата на пореч са покрити с гъсти власинки и достигат височина до 70 см. Листата му са сочни, също покрити с власинки, имат аромат на краставица и боядисват в син цвят.Цветовете на пореча са много красиви, виолетово-сини. Цъфтят от май до август месец. В България пореч се среща много рядко и култивирането е сравнително слабо. Отглежда се предимно за домашни нужди, но не на много места.

Без значение дали се консумира като билка или под формата на хранителна добавка, поречът има редица ползи за здравето. Той помага за ефективното пречистване на кръвоносната система, като в същото време предпазва нервната система от неврози и спомага за тонизирането и нормалното й функциониране. Поречът предпазва сърдечно-съдовата система от заболявания, облекчава болки в гърдите и сърцебиене.
Пореч е изключително ефективен при женски състояния, свързани с предменструален синдром, помага за засилването на млякото при кърмачки. Подпомага функциите на ендокринната система, активирайки надбъбречните жлези.
https://gotvach.bg/n8-37686-%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%87


В българската народна медицина използването на пореч е залегнало от дълги години. То е сред най-добрите противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства.Най-често се използва за лечение на проблеми с венците, лигавицата на устата и гърлото. С билката се сваля успешно холестеролът, лекуват се язви, колики, гастрит и ентерити.За лечение на тези заболявания се приготвя отвара от пореч. За целта 1 с.л. от цветовете се заливат с 300 мл гореща вода. Оставя се да преседи около час, след което се прецежда. От полученото се приема един път дневно. Прилага се при всякакви проблеми с храносмилателната система, настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища.
https://gotvach.bg/n5-50601-%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D1%81_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%87



7. Пиренейски пореч (Rorippa pyrenaica (L.) Rchb.)
Снимка: Нети Дамянова

Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен и късо коренище, обикновено с няколко стъбла, високи до 60 см, изправени, прости или в горната си част разклонени, в долната си част късовлакнести, нагоре голи. Долните листа събрани в приосновна розетка, на дълги дръжки, с къси ушички при основата на листната дръжка, цели, яйцевидни или лировидно пересто изрязани, със странични дялове (3-5 двойки), с по-голям закръглено сърцевиден връхен дял. Стъблените листа приседнали или на къса дръжка, при основата си с две тесни, надолу насочени и обхващащи стъблото ушички, пересто наделени с 1-7 двойки линейни, целокрайни делчета, като връхният дял е еднакъв с останалите. Цветовете събрани в къси гроздовидни съцветия, с дръжка, дълга 4-6 мм. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 2,5-3,0 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, клиновидно стеснени в основа­та си, с 1/3 по-дълги от Чашелистчетата. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодната кутийка къса, яйцевидно-елиптична,- дълга 2,5-4,0 мм, с дълга дръжка.
Среща се из сухи тревисти места, ливади, храсталаци и край гори докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство билката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника.
https://medicina-bilki-lekarstva.blogspot.com/2010/12/blog-post_6232.html?fbclid=IwAR1BcsnppBlwApITYbH_Eq8Ez8hzndKGqZ0pOV5FT5Z5GblmCX5hQkZDKks

Най – честите билки, които ще ви намалят болезнените симптоми при гастрит, са мента, сладък корен и пиренейски пореч.
Отвара: от цветовете на пиринейски пореч се приготвя отвара, една супена лъжица от дрогата се залива с 300мл кипяща вода, оставя се да кисне около час. Приема се 1 път дневно . Отварата помага при възпаление на храносмилателната система.
http://www.zdravno.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82-news665-917.html#show_sub_tip



Край потоци горски аз раста,
имам едри вкуснички листа,
слагат ги в салата ловджийска,
други правят си от тях запарка
и лекуват жлъчка, обрив и екзема.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
8.Поточарка, мокреш (Nasturtium officinalis)
Снимка: Нети Дамянова
Представлява многогодишно тревисто растение, принадлежи към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Растението е известно с имената: Пореч лечебен, Друмче, Мокреш, Кресон воден.

Поточарката е многогодишно тревисто водно растение. Корените са тънки, нишковидни. Стъблото е приповдигащо се, тръбесто, кухо, разклонено, голо, набраздено, вкореняващо се във възлите, с приосновни издънки, до 70 см дълго. Листата са тъмнозелени, текоперести, с 2 — 7 двойки листчета/голи, с ъгловато изрязан ръб или делокрайни, с много къси дръжки. Връхното листче е по-едро, с дръжка. Цветовете са разположени в гроздовидни съдветия по върховете на стъблото и разклоненията му, удължаващи се след прецъфтяването. Чашелистчетата са зелени, 4 на брой. Венчелистчетата са също 4 на брой, до 2 пъти по-дълги от чашелистчетата бели. Тичинките са виолетови, с жълти прашници. Плодът е сърповидна извита, странично сплесната шушулка, без жилки по повърхността. Семената са яйцевидно - лещовидни, червенокафяви, тъмни, мрежести. Цъфти през втората половина на пролетта и през лятото, до септември. Прясната билка, особено при смачкване, има парлив вкус на ряпа и остра миризма.

Обикновено пресните листа на билката или изстисканият сок от тях се използват при хронични кожни изриви, екземи, анемия, при авитаминоза, за подобряване обмяната на веществата, възпаление на лигавицата на устата, при заболявания на щитовидната жлеза, скрофули, възпаление на жлъчния мехур и др. и като източник на поливитаминна храна — по 1 шепа на ден в продължение на около 1 месец във вид на пролетна салата или като се изстиска сокът или се сварява сироп (1/3 пресен сок и 2/3 захарен сироп).
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/lecheben-porech.html

Мокреш (Nasturtium officinalis) представлява многогодишно тревисто растение с лечебни качества. Принадлежи към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Растението е известно с имената: Кресон, Пореч, Друмче, Поточарка. В Англия и до днес се нарича "хлябът на бедните", поради това, че когато хората са били в състояние на недоимък са използвали кресона като основна храна.

Употребява се надземната /надводната/ част от билката, брана преди или по време на цъфтежа в периода май-август месец. През месеците ноември-януари, набраните стъбла се консумират като салата, която у нас се нарича "ловджийска салата".
В народната медицина билката се употребява при малария, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката и бъбреците, обриви по кожата, скрофули, гуша, малокръвие. Подобрява функцията на черния дроб, щитовидната жлеза и белия дроб при различни неразположения, понижава нивото на кръвната захар.
Начин на употреба:
запарка - 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл. вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша, преди хранене, 4 пъти дневно.
Още за Мокреш, Друмче, Поточарка (Nasturtium officinalis) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%88-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0

Не бива да се бърка с градинския кресон (Lepidium sativum), известен също така като поточарка, произлиза от североизточна Африка и югозападна Азия. Принадлежи към семейство Кръстоцветни и е едногодишно растение. Кресон (Lepidum sativum) не може да се отглежда в домашната ни градинка с останалите подправките, защото расте най-добре в плитки водоеми и особено при варовити извори.Затова пък в саксии отглеждането му е съвсем лесно, стига да задоволявате редовните му нужди от вода. Кресон се сее през 7-10 дни от ранна пролет до настъпване на горещините и отново в края на лятото. Редовете трябва да са на 20-25 см. По-късно, след прореждането, растенията се оставят на 8-10 см едно от друго.
https://gotvach.bg/n8-27914-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BD



Аз съм горски хубавец,
но за вас съм чужденец,
нервите ви аз лекувам,
сладки сънища сънувам.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
9.Превара, байкалски шлемник (Scutellaria baicalensis)
Снимка: Димитър Боршуков

Многогодишно тревисто стелещо се растение с презимуващо коренище. Корените са месести, дебели разклонени, леторастите изправени или приповдигащи се. Листата са яйцевидно-ланцетни, понякога до ленейно-ланцетни с дължина от 1,5 до 4 см, ширина от 0,15 до 1,30 см, при основата закръглени. Листата са разположени двустранно симетрично. Цветовете са сравнително едри, събрани в класовидни връхни съцветия. Височината на стеблото й е 20-30 см. Цветовете са до 1 см дълги, лилави, камбанковидни, цъфти през юли август.За лечебни цели се използва коренът й.
Среща се в Източен Сибир, но също и в някои райони на Китай, Монголия, Япония. Байкалската скутелария се цени като билка в китайската народна медицина - една от 50-те най-важни билки на тази медицина. Извън тази употреба, байкалската скутелария намира приложение и като декоративно растение. Напълно зимоустойчиво у нас. Байкалският шлемник има благоприятно и лечебно действие върху сърдечно-съдовата система, централната нервна система, антиоксидантно, имуностимулиращо действие и антиканцерогенно действие.
https://zelena-prolet.com/Scutellaria_baicalensis

Лечебни части: корен (S. Baicalensis)
Свойства: антибактериално; спазмолитично; антиалергично; охлаждащо; диуретик; стимулира жлъчния поток; силно противовъзпалително; седативно.

Китайската превара (S. baicalensis) е широко изследвана в Китай и тя ясно показва силните си противовъзпалителни свойства, дължащи се в голяма степен на флавоноидите. Подобно на други билки, които имат значителни нива флавоноиди, е вероятно тя да може да помогне при венозни проблеми и чупливи капиляри.
Тъй като S. baicalensis е „студена и горчива“ билка, тя се използва за лечение на такива горещи и сухи състояния като висока температура, кашлица с гъсти жълти храчки и стомашно-чревни инфекции, които причиняват диария. Тя също е полезна при болезнени състояния на пикочните пътища и алергични състояния. В съчетание с други билки се използва за лечение на високо кръвно налягане, атеросклероза, разширени вени и леки натъртвания.
Също така е полезна за проблемите, произтичащи от диабета, като катарактата. Малките дози са полезни при нервни спазми, напрегнато главоболие, мускулни тремори, аритмия, безсъние, раздразнителност, хорея, болест на Паркинсон, както и хидрофобия (болезнен страх от вода), което също е класически симптом на бяс.

В тази статия има още интересна информация за видовете превара и е направено сравнение между американския Scutellaria lateriflora и байкалски шлемник (Scutellaria baicalensis) :
https://nanocom-bg.com/prevara-skullcap/

Преварата се използва широко като билка, успокояваща нервни хора. Тя се използва като естествено успокоително средство. Тя има способността да успокоява нервната система и е чудесен лек за стрес и безпокойство.
Преварата облекчава мускулни спазми, потрепване на мускулите и може да помогне при болести, при които има неволно движение на крайник като болестта на Пркинсон и епилепсия. Преварата също така помага за снижаване на напрежението и за предизвикване на сън. Счита се, че преварата снижава кръвното налягане, кръвната захар и холестерола.Тази билка показва противовъзпалителен ефект и може да е полезна при ставни болки и артрит.
https://zdravivsekiden.com/lekovitata-pevara-bilka-koiato-si-struva-da-znaem-izpolzvame/


Добре е да се знае, че има и обикновена превара, наричана обикновен шлемник (Scutellaria galericulata L.), която също е лечебен вид,, но се използва надземната й част. За нея може да прочетете тук:
http://fitodar.dp.ua/index.php/lekarstvennye-travy/28-lekarstvennye-travy/129-shlemnik-obyknovennyj-scutellaria-galericulata-l



10. Пресечка, Бенедиктински трън, златен бодил (Cnicus benedictus)
Снимка: Елена Нанкова

Пресечката израства на височина до 60 см. Коренът й е влакнест и белезникав на цвят. От него прорастват няколко червеникави стъбла.Има плътни, гъсто покрити с власинки, копиевидни листа, с дължина до 30 см и широчина до 8 см. Листният ръб е покрит с малки бодлички, а листната повърхност е прошарена от белезникави вени и изпъкнала централна такава. В основата на растението, листната маса се развива под формата на розетка.
Цветовете се развиват по върха на стъблата. Те са жълти, събрани в гъсто съцветие с диаметър 3-4 см, наречено цветна глава и заобиколено от многобройни бодливи прицветници. Цъфти от май до август месец. Ароматът на цветовете е слаб и неприятен.


Благословеният бодил е бил широко култивиран в Средновековието, като тогава се е разглеждал като лек за всички болести, включително и за чумата. В наши дни, все още се наблюдава широкото му приложение, макар че основно се прилага като съставка в билкови тоници.Понякога билката се използва като стимулиращо лактацията средство. Топла инфузия от нея се смята за едно от най-ефективните средства за увеличаване количеството на кърмата. Отвара от цялата билка се е употребявала като контрацептив и често в лечението на проблеми с черния дроб и жлъчния мехур. Растението се приема и вътрешно за лечение на анорексия, лош апетит, свързан с депресия; диспепсия, бактериален колик и др. Пресечката се използва външно главно за лечение на рани и язви.
От билката се прави хомеопатично лекарство, което се включва в лечение на заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Тя действа добре на целия организъм.

Прилага се при: проблеми с менструацията; проблеми с уринирането; при липса на апетит; при запек; при отпадналост; заболявания на черния дроб; патологии на жлъчката и др.
Билката често се използва под формата на билкови чайове като билково лекарство при загуба на апетит, лошо храносмилане (което не е свързано с язви), респираторни заболявания, чревни паразити, запек, метеоризъм, колики, анорексия и заболявания, свързани с лоша чернодробна функция придружени от главоболие, умора и раздразнителност. В гръцката народна медицина билката се използва за лечение на малария, а общото вярване там е, че може да лекува епидемични заболявания като морбили, варицела, едра шарка и чума.
Той е бил използван срещу Staphylococcus aureus и Escherichia coli поради бактерицидните си свойства. Билката съдържа и вещества, за които се съобщава, че предотвратяват ХИВ.
Благословеният бодил е традиционно използван за лечение на някои симптоми на менопаузата, за облекчаване на болезнена менструация, менструални спазми и главоболие, както и за увеличаване на млекопроизводството при кърмещи майки.
Счита се, че увеличава кръвообращението в мозъка и традиционно се използва за подобряване на паметта и концентрацията и облекчаване на главоболието (особено ако е свързано с лоша чернодробна функция) и депресията.
Фрамър

Начин на употреба: запарка - една супена лъжица билка се залива с 300 милилитра топла вода. След като престои един час се прецежда и се пие по 1 кафена чаша от чая, три пъти дневно, преди хранене;
чай -към две чащи вода се добавят 1,5 до 2 грама суха билка и се оставя да ври на бавен огън от 5 до 10 мин. Прецежда се, като получената течност се разделя на три равни части, предназначени за трикратен прием през деня, преди хранене. Дневната доза на билката в сухо състояние е 4,6 грама;
тинктура - слаба тинктура в съотношение 1:1 билка и 25% алкохол - приема се в дози от 1 до 3 мл или от 3 до 6 мл силна тинктура (1:4 билка и 25% алкохол).

Студената инфузия от билката действа тонизиращо, топлата диафоретично и стимулиращо менструалния поток, а ако е силно концентрирана - повръщателно. Използва се и като тоник при загуба на апетит, диспепсия и рецидивиращи патологични състояния на храносмилателната система. Ценни са и в етапи на формиране на фебрилни и възпалителни заболявания.

Цялото растение се кисне в студена вода една нощ и течността се пие три пъти дневно при лечението на венерически заболявания. От мъжете се изисква да се движат след всяка доза, за да се насърчи потенето. Лечението често причинява гадене и повръщане - приети прекомерни дози от растението предизвикват повръщане.

Още за Бенедиктински трън, Пресечка (Cnicus benedictus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0?fbclid=IwAR0GH_7Slmx5Jp8nTxheBR-7mqeNyOlwvcteBMEK3obC5guZjszNsrIXRg8



Аз навсякъде мога да раста,
ниско в поле и в планина,
Бягат от мен грип и настинки,
чистя отрови и бучки по шии.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
11.Пришница обикновена(Prunella vulgaris)
Снимка: Невена Босилкова

Употребява се цялата надземна част.
Обикновената пришница прочиства горещината и отровите от тялото, премахва застоя на енергии и кръв, прочиства черния дроб и белите дробове, стимулира уринирането и отводнява влагата. Тя има репутация на билка, която ни пази здрави при грипни епидемии, особено през зимата. Подходяща е за прием при болно гърло, грип и грипни епидемии. Лесно се справя и с високата температура, бучки, отоци в областта на шията, подути лимфни възли и мастопатии.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2016/07/16/obiknovena-prishnica-bilka-ot-koshnicata-na-starite-lechitel.1464988

В нашата народна медицина вътрешно като болкоуспокояващо и диуретично средство при обриви по кожата, болки в стомаха, и червата, главоболие и др.: по 1 — 2 чаени лъжички на ситно счукана билкасе залива с 1 чаена чаша вряща вода, оставя се да се охлади, прецежда се и се изпива на малки порции. Доза за 1 ден.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/prishnitsa-obiknovena.html




Зелено храстче съм миризливо,
пролет ставам и бяло и красиво,
огради на градини с мене правят
от уханието ми болни оздравяват.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
12.Птиче грозде обикновено (Ligustrum vulgare)
Снимка: Стела Ташева
Представлява храст, висок до 2 метра, силно разклонен вид, с опадливи листа. Характерно за листата на този вид е, че те са тъмно зелени, лъскави, леко кожести, отдолу по-светли на цвят, а по форма те биват от ланцетни до яйцевидно – ланцетни, дължината им е от 2 до 6 (8) сантиметра. Този вид цъфти от месец юни до средата, края на месец юли. Цветовете са с много малки размери, разположени по много и събрани в сложни гроздовидни съцветия, баграта им е бяла, кремаво-бяла или кремава. Плодовете на лигуструма са черни топчета, малки по размери 2-6 милиметра в диаметър, разположени по сложния грозд, те също са с ниска декоративна стойност.
Този разклонен храст от Европа и Северна Африка е листопаден или полу -вечнозелен и достига на височина до 3 метра, рядко до 5 метра. Той има тъмнозелени, изпъстрени с точици овални листа и бели много силно миришещи цветове. Има няколко разновидности с пъстри листа. Лигуструм vulgare “Aureum’ е с жълти листа, ‘Cheyenne’ е много издръжлив на студ вид, култивиран в Северна Америка, ‘Chlorocarpum’ има зелени плодчета, ‘Lodense‘ е джудже с гъст растеж.
Видовете от този род произхождат от Европа, Северна Америка и САЩ, западна Азия. Срещат се често у нас като диво растящи видове.

Немски учени от Рурския университет в Бохум са установили чрез опити върху мишки и изследвания, че ароматът на растението лигуструм спира раковите клетки при злокачествени заболявания на дебелото и правото черво.
Другото име на храста е птиче грозде и често се използва за оформянето на жив плет. Специалистите открили, че конкретна молекула от цветовете му потиска растежа на туморните клетки и тяхното разпространение. Мирисът на растението е много приятен и молекулата дори унищожава злокачествените клетки.

Още за Птичето грозде е ефективно при рак на дебелото черво от Framar.bg: https://media.framar.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5-%D0%B5-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE


В горната статия не е уточнено дали става въпрос за всички видове птиче грозде или само за обикновеното, затова е добре да ги познаваме.
За видовете птиче грозде може да прочетете тук: http://www.green-plants.eu/tips/pticheto-grozde-ot-lyubima-hrana-za-pernatite-do-zhiv-plet/

Добрата новина е, че обикновеното птиче грозде можем да засадим в саксия в дома на раково-болни.
Ligustrum vulgare е едно доста непретенциозно растение, подходящо и издържащо при отглеждане в различни видове саксии за цветя. При саксийно отглеждане е добре да предвидите редовно поливане.
https://xn--80aahfu4ar.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8/81-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5-ligustrum-vulgare




Във влажните гори раста
раждам белички зрънца.
Птиците много ги обичат
щом са гладни ги омитат.
Нощем кой се напикава,
правят му от мен отвара.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
13.Птиче просо лечебно (Lithospermum officinale);
Снимка: Дарина Пейкова
Лечебно птиче просо е многогодишно тревисто растение. Коренът е силно развит. Стъблата до 1 м високи, изправени, силно разклонени стъбла. Листата са ланцетовидни, с изпъкнали отдолу странични жилки, приседнали, заострени, с прилегнали четинки. Плодните дръжки са задебелени. Цветовете са дребни. Чашката е дълбоко 5-делна. Венчето е 4 — 7 мм дълго, малко по-дълго от чашката, дребно, белезникаво или жълтеникавобяло, по-рядко синкаво. Орехчетата са синкавобели, съвсем гладки, лъскави. Цъфти през април — август.
Разпространение: В Средна Европа, Средиземноморието, европейската територия на Русия с Кавказ, Сибир и Средна Азия, Балканския " полуостров, Мала Азия, Монголия, Иран. У нас се среща по влажните тревисти и сенчести места нарядко почти в цялата страна, като достига до 1000 м надморска височина.
Семената на L. officinale L. съдържат тлъсто масло до 20%, което е ценно за лаково-бояджийската промишленост. Надземните части съдържат до 0,10% още неидентифицирани алкалоиди и до 7% танини. Билката дава към 30% пепел, в състава на която влиза над 50% калциев окис и силициев двуокис. Външната кора на корена съдържа литоспермин, който служи за багрилно вещество, включително и в анатомичната практика. Цялата билка заедно със семената се употребява в нашата народна медицина във вид на отвара при пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и против неволно напикаване при децата: по 2 — 3 стръка се варят в 1 л вода дотогава, докато остане половината; отварата се прецежда и се дава като чай по 1 винена чашка 3 — 4 пъти на ден (по предписание и под лекарски контрол). По време на употребата да не се дава кисело, люто и солено. Листата на билката се използват като сурогат на чая, а семената за храна на пойните птици.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/proso-polsko-ptiche.html

Отварата само от семена на птиче просо се използва в българската народна медицина за изчистване на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, неволно напикаване при по-големи деца и възрастни, разстройство и кървав дрисък.
За възрастни се прилага следната рецепта: 1/2 чаена лъжичка семе се счуква или смила и се запарва с 400 мл вода за 30 минути. Изпива се на три пъти за един ден.
При напикаване всяка вечер се изпиват по толкова семенца, на колкото години е детето в продължение на поне 2 месеца или до спиране на напикаването. Една опаковка от 10 г /540 семенца/ е достатъчна за този период, като семенцата могат да се смилат, стриват предварително или сдъвкват по желание.
https://gotvach.bg/n8-44696-%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE



В тучните поляни раста
раждам сивички зрънца,
Птиците много ги обичат
щом са гладни ги омитат.
Нощем кой се напикава,
правят му от мен отвара.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.

14.Птиче просо полско (Lithospermum arvense) с ново наименование полска белоочица (Boglossoides arvensis).
Снимка: Красимира Манчева

Полското птиче просо /Lithospermum arvense/представлява едногодишно или двугодишно тревисто растение. Има вретеновиден, разклонен корен. Стъблото на полското птиче просо достига до 15—40 см височина. Долните листа на растението са удължено - овални с дръжки. Горните листа са ланцетни, заострени, приседнали.
Цветовете са белезникави, по-рядко синкави, стоящи на къси дръжчици и събрани в съцветия с малко цветове, които при узряването на семената стават рехави. Плодчетата са сиви, матови, набръчкани, много твърди орехчета. Всяко орехче е яйцевидно, тристенно, към върха удължено и стеснено, разширено в основата, с голямо триъгълно пъпче, с 2 точки в средата.
Полското птиче просо цъфти през пролетта и лятото. У нас се среща из тревистите места и храсталаците, докъм 1300 м надморска височина. Растението е разпространено още в Средна Европа, Сибир, Япония, Китай и Иран.

Семената на L. arvense L. съдържат до 21% тлъсто масло, което се прилага в лаково-бояджийската промишленост. Корените съдържат Р-ситостерин, червеното багрилно вещество литоспермин, близък по състав до алканина. Листата й стръковете съдържат алкалоида циноглосин, миристинова и лауринова киселина, рамноза и глюкоза. Съдържат още до 100 мг % витамин С и други още неизучени съставки. От 1966 г. насам от надземните части на билката са изолирани още церилов алкохол, 3-ситостерин, палмитинова, олеинова, линолова и линоленова киселина, рутин, фумарова и кафена киселина. В нашата народна медицина цялата билка се употребява против неволно напикаване при децата, но само по предписание и под лекарски контрол.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/proso-polsko-ptiche.html



В тучните поляни раста
и във синьо си цъфтя,
раждам белички зрънца.
Запек и бъбреци лекувам,
на доктор не се преструвам.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
15.Пурпурновиолетовото птиче просо (Lithospermum purpureo – ceoruleum) с ново наименование Виолетова белоочица (Buglossoides purpurocaerulea (L), род Белоочица (Buglossoides).
Снимка: Ана Петкова
То представлява многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Стъблата достигат до 60 см височина. Листата са ланцетни, разположени последователно, заострени, с неясни странични жилки, тъмнозелени отгоре, светлозелени отдолу, меки. Цветовете на този вид са едри, красиви, отначало пурпурночервени, после стават сини, събрани в спираловидни съцветия. Зрелите плодчета на пурпурновиолетовото птиче просо са продълговати, порцеланово бели, твърди, лъскави, наподобяващи перли зрънца.
Растението се среща в европейската част на Русия, Кавказ, Средна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров, Мала Азия. У нас вирее из храсталаците, горите, каменливите места и поляните на цялата страна, докъм 1000 м надморска височина.

Надземните части на L. purpureo-coeruleum L. съдържат рутин, а в кората на корена е установено съдържанието на червен пигмент подобен на алканина.В нашата народна медицина отварата от пурпурновиолетово птиче просо се употребява при бъбречни страдания, като слабително средство и против запек (по предписание и под лекарски контрол). В народната ветеринарна медицина цялата билка във вид на отвара се дава на заразен от кучешка тения добитък.



Мен пчелите много ме обичат,
и по белите ми цветовете заничат,
червеникав мед събират цяло лято,
а уханието му на всички е познато.
Кашлици и астма лекувам уверено,
високо кръвно понижавам умерено.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
16.Пчелинок-сусерка(Marrubium peregrinum L.)
Мариана Георгиева

Родът Marrubium наброява 40 вида и е за всички е характерено, че растат в сухите райони. Marrubium peregrinum е многогодишно тревисто растение, което расте под формата на храст. През есента се изсушава надземната част, а на пролет отново изниква. Расте на големи общества на местата, където се е заселила. Коренът е вретено с дължина до 1 метър. Цветът на храста е характерно сивозелен. Цветовете са малки под формата на чаша, събрани в съцветие. Цъфти през юли и август. Ако има естествена влажност в почвата и въздуха, пчелите посещават растенията цял ден, като събират няколко килограма червеникав мед с характерен мирис и вкус, а ако няма валежи, пчелите ги посещават само сутрин, събирайки незначителни количества нектар.


Има антиоксиданти свойства, използвализа се и при съдови заболявания. Разтваря се етилов алкохол. Съдържа етерично масло, марубин, бетоницин, холин, танини, смолисти вещества, галова киселина и др. Билката има успокояващо, спазмолитично и отхрачващо действие при хроничен бронхит, ларингит, бронхиална астма, коклюш. Премахва спазмите, регулира сърдечния ритъм. Действа благоприятно при стомашна язва и гастрит при чревни възпаления и диария (има запичащо действие). Понижава умерено повишеното кръвно налягане, възбужда апетита.

https://www.researchgate.net/publication/45945641_Antioxidant_Properties_of_Marrubium_peregrinum_L_Lamiaceae_Essential_Oil




Мен пчелите много ме обичат,
и по белите ми цветовете заничат,
червеникав мед събират цяло лято,
а уханието му на всички е познато.
Като моят славен братовчед сусерката
всички болести отправям в сапунерката.

17. Пчелник обикновен (Marrubium vulgare L.)
Снимка: Роза Смайладска
Представлява многогодишно тревисто растение със сиво-зелен цвят. Принадлежи към семейство Устноцветни. Стъблата на пчелника са високи до 50 см, четириръбести и разклонени. Листата му са срещуположни, с дръжки, кръгли или широко елипсовидни, назъбени, а отдолу със силно изпъкнали жилки.
Цветовете на пчелник са бели, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с 10 еднакви завити зъбчета. Венчето е двуустно, като долната е с къс страничен и широк среден дял, а горната устна е двуделна до средата. Тичинките са четири на брой, затворени в тръбичката на венчето. Плодът се разпада на четири продълговати тристенни орехчета.

Прилага се при болести на черния дроб, при възпаления на бъбреците и пикочния мехур,ревматизъм, обриви на кожата, стомашно-чревния възпаления, диабет. Билката е ценно средство срещу бронхит, магарешка кашлица, задух и ларингит. Използва се като понижаващо кръвното налягане средство.
http://gotvach.bg/n8-36602-%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

В народната медицина пчелинокът се използва за лечение на хепатит, холецистит, магарешка и обикновена кашлица, задух, бронхит, чернодробни заболявания, болести на далака, инфекции на пикочния мехур и бъбреците, скрофули, обриви, хемороиди, ревматизъм, възпаления на жлези, стомашно-чревни разстройства, болезнена и нарушена менструация, като апетитовъзбуждащо средство. Прахообразни листа се използват като противоглистно средство, а пресни, наситнени и изпържени в маз, като мехлем за рани. Две-три чаени лъжички сок от билката може да се приемат при тежки настинки.

Още за Пчелинок, Блага трева, Пчелник (Marrubium vulgare, Horehound) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA



Най-горчивият съм на земята мощна
уж съм плод, а гледаш краставица сочна,
язви, диабед, тумури и рак лекувам
посадиш ли ме,много пари не струвам.
18. Пъпеш горчив, момордика (Momordica) Тиквови /Cucurditaceae/
Снимка: Атанас Балакчиев
От ботаническа гледна точка горчивият пъпеш е увивно растение с лияноподобен характер. Горчивият пъпеш или още познат като момордика, е сочен за най-горчивият от всички съществуващи плодове на земята. Той е любител на тропичния и субтропичния климат – расте в Африка, Азия и на Карибите, но всъщност никой не знае със сигурност коя е родината му. Растението наподобява увивните форми и способности на това на краставицата. Но със сигурност се различава по височината, която достига - до цели 5 метра, а и освен това не е зеленчук, а плод. Плодът на горчивия пъпеш също напомня на краставица, продълговат е, но „брадавиците” по повърхността му са доста по-големи, повече на брой и по-отчетливи. Сърцевината на плода е куха и в нея има множество плоски семена. Повечето плодове както знаем се ядат чак когато узреят. При момордиката е точно обратното – яде се само зелено. На този етап месото на плода е хрупкаво и сълзливо. Когато узрее цветът се променя от зелен на червен, разпуква се и се разделя на сегменти. Тогава е истински неприятен за ядене.

Екзотичният плод е ефективен при вирусни заболявания. Лабораторни тестове показват, че съставките в него могат да бъдат полезни в борбата с вируса на СПИН.
• Действа като слаб имуномодулатор – подсилва имунната система.
• Оказва въздействие върху различни ракови образувания.
Учените предупреждават, че горчивият пъпеш не е препоръчително да се взема по време на бременност, кърмене и от хора с ниско ниво на кръвната захар: https://ladyzone.bg/article/zdrave/priroden-lechitel-gorchiv-papesh.html
Cпopeд д-p Фpaнĸ Шaлeнбepгep, ĸoйтo e cпeциaлиcт пo aлтepнaтивнa мeдицинa и cтapeeнe нa чoвeшĸия opгaнизъм в Heвaдa, тoзи плoд мoжe дa пpeдoтвpaти paзвитиeтo нa oнĸoлoгични зaбoлявaния, зaщoтo yбивa paĸoвитe ĸлeтĸи и пoтиcĸa pacтeжa им.
Източник: https://delo.bg/show/tozi-stranen-plod-ubiva-rakovi-kletki-i-bori-diabeta/

Споделен опит от Атанас Балакчиев: Виждам, че малко се знае за билковото растение Момордика/горчив пъпеш,луда краставица, китайска горчива тиквичка, индийска краставица и т.н./ В Япония го наричат "гоя" /не претендирам за произношението/, плода някъде го наричат кивано, индийците "карела". Може да се отглежда в България, аз го имах две години. Името му идва от латинската дума momordicus - жилещ. Това е, защото растението жили като копривата до първите плодове. Размножава се от семена - за разсад/средата на март/ и засяване на открито - средата на май. Изисква топлина, растенията още при 15 градуса по Целзий забавят растежа си, а при 10 градуса спират да растат. При подходящата температура пониква за две седмици - над 15 градуса! Разсада се прави в саксийка с по 2-3 семенца и се изнася навън при поне 4 истински листенца. Да не се засушава и затревява. Това е от моя опит! Някой го мислят за зеленчук, но всъщност е плод, наричат го пъпеш, но всъщност прилича повече на краставица, което виждате от снимките, от моите и изтеглени от интернет. Колкото е по-зелен и по-стар плода, толкова повече горчи. С "по-мек" вкус са светлозелените и жълто-оранжевите плодове.
Казват, че опитал ли го е някой, отначало му е непоносимо горчиво, после свиква и този вкус му става толкова приятен, че се привиква и почти се пристрастява - става любим вкус! Ами това е от националната кухня на Индия, Китай, Япония и др. На снимките виждате ястия приготвени от Момордика.
За групата е по-важно да се знаят лечебните свойства и приложение. С това ще се опитам да отговоря на един мъж от групата, а и да знаят всички, колко е добре да имат в градината си това растение.
Лечебно действие: сериозно въздействие срещу различни ракови образования - блокира раковите клетки, антивирусно действие, антибактериално/листа и плодове/, хипогликемичен ефект/снижава нивото на кръвната захар - диабет 2/, понижава кръвното налягане, противовъзпалително, пречиства кръвта от токсини, антиартритно, имуномоделиращо действие, снижава нивата на холестерола и триглицеридите, сваля нервно-психическото напрежение, ограничава разрастване на екземите, предпазва от малария, влияе положително на храносмилането и др.
Приложение: рак на панкреаса, на гърдата, на черния дроб, на простатата, на дебелото черво, стомаха, левкемия; при ухапване от змия се налага с листа
вируси, тумори, диабет 2, артрит, ревматизъм, кожни заболявания, малария, глисти при децата, сърдечно-съдова система, възпаления, умора, болки в корема, хемороиди, кашлица и др.
Използваната част са: плодовете и листата Важно: сокът в суров вид е токсичен!!!
Събират се незрели плодове - когато семенцата са като на тиквичките! Запомнете: накисват се за няколко часа в солена вода и после се варят или задушават за храна, консервират се също както краставиците в марина. Листа и филизи се консумират ЗАДУШЕНИ!
В търговската мрежа се продава като чай/от плодове и листа/, сок, екстракт, таблетки.
Сок от листа: измити и финно нарязани 6 супени лъжички с две чаени чаши вода се варят 15 мин., охлажда се и след това се изцеждат. Взема се 3 Х 1/3 чаена чашка.
Семената са сладки когато узреят, затова и мравките нападат плодовете, когато се отворят от самосебе си. Не ги употребявайте, защото могат да причинят анемия и натравяне!!! Момордиката не се употребява от бременни и кърмящи жени и от хора с ниска кръвна захар!!!
Надявам се с това да съм полезен на някого, имам данни и за химичния състав, снимките също ще ви подскажат нещо!

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2213654492031252&type=3


Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538
В групата наблягаме на разпознаването на билките, растящи в природата и направа на лечебни продукти от тях в домашни условия. Понякога споделяме опит в лечението с тях на свои болежки и такива на близките ни, но като цяло не се занимаваме с лечение по симптоматика, както се случва с други билкарски групи,защото не сме лечители с практика.