но ми донесоха двумесечно коте,което няма как да откажа да гледам.Вече два месеца е с мен и ме изумява.Затворих я на терасата,където спи нощем.Намери ме на двора и се чудих как съм оставила открехнато.За това я затворих отново и излязох на двора,след минути дойде.Само за седмица се научи да си допира нослето до моя нос,доближава го на милиметри,а напоследът и допира силно.Преди щях да се измия веднага,вече я приемам по друг начин.Тя разбира излез и ела ,качи се тук и слизай.Ако някой ми кажеше преди...нямаше да повярвам,че ще се привържа към едно коте.Налижава да я изкъпя и внеса в стаята,но се страхувам,че ще ме събужда и плаши както си скача...и все пак сигурно ще отстъпя пред нейната привързаност. И ще добавя моята към нея.Между вплочем е обезпаразитена и има хигиенни навици,чудно за едно улично коте...

И мен това ми го донесоха на ръце в една кутия от обувки, почти умряло от глад. Не вярвах, че ще оцелее, но опитахме да го свестим и с общи усилия в къщи то оцеля и стана красавица. Радвам се за теб и твоето коте, вероятно и двете имате нужда една от друга.

Неви, приеми моите най-искрени съболезнования за скъпата ти майка! Прегръщам те, миличка!

Чудесно е, че с моя постинг съм дал повод за нови споделяния по темата . И тези снимки също говорят достатъчно красноречиво . Благодаря ти и желая успех !

Много съжалявам мила..
Много..
Нека да почиват мир.
Прегръщам те....

Преди седмица ми починаха две малки котенца, които се родиха през август...:( ... Тъхна история, но имам още 4 - майка им и техните трима братя... Всяко си има характер, навици и е неповторимо.... Допирът с тези същества обогатява човешката душевност. В контакта с тях се създават чувства, които ни правят много повече Човеци, отколкото едно саможиво съществуване с ненавист и омраза към животните ....
Това е дълга тема - темата за изграждането на Човека .
За общуването и взаимопомощта между хората - тя или я има, или я няма...
Ако е привидна и лицемерна тази взаимопомощ все едно, че я няма.
Всичко се изгражда в първите 7 годинки, за после е късничко...
Пожелавам ти спокойствие и хармония на душата - останалото е следствие от това.

Скъпа Невенче, един от първите постинги, които прочетох, когато за пръв път се разгледах като нова в блога, беше този за твоята котка. Тогава ти оставих дълъг коментар - и май не се върнах да видя имам ли отговор - много и все нови бяха възприятията, които ме връхлетяха тогава. Но помня мъката, когато прочетох този постинг. Тъкмо бях изпратила моята майка и имах тъжни изживявания с нейното куче и трите й котки. И още ги имам. ..Беше тежко...но сега, една година по-късно, благославям ръката на провидението, която ме насочи към този блог. Толкова приятели, толкова съдби, толкова споделени хубави и лоши изживявания! Защото пъстър е животът, в него има от всичко - днес ще ти се усмихне, утре ще те разплаче...но знаеш: пак ще изгрее слънце, когато до тебе са твоите приятели, когато не си сама...Кураж, момиче, пусто е, боли, свидно е - но ...така е - природен ред! Ние ще отидем при тях, тях няма как да върнем! Нека им свети нашата обич и благодарност по пътя, който са поели! Прегръщам те с обич, мила Неве!

Благодаря ти, вчера окончателно я изпратихме. Беше красива и в смъртта си, обкичена с бели и лилави цветя.

Котките сами решават дали да ни лекуват. В случая се е жертвала заради мама, сигурно е съзнавала, че това й вреди, но до последно бе при нея. Такава жертвоготовност и при хората я няма. Твоят постинг ми помогна да си обясня по-научно нещата и друго си е, когато го прочетеш в такава статия. Благодаря ти.

Ти мина наскоро по този път и знаеш какво е. Днес от горната статия разбрах, че котката ми се е пожертвала заради мама и ми стана много мило и още по-тъжно.

След като ми умря котката започнах да давам остатъка от нейните храни на няколко улични котки, които идваха в нашия двор. Една от тях роди две котета, които бяха обагрени в черно и бяло като Пири. Природата не търпи празно, сега им се радвам и продължавам да ги храня. Сигурно и при теб ще има нови попълнения догодина. Друга мама обаче няма да си имам, майката е една.

Благодаря за топлите думи. Така е, доброто и лошото се редуват като шарена черга. Ако се научим да тъчем както трябва, ще има повече ярки цветове в килима. Поздрави!!

И аз обичам котките. Всичко, което трябва е по коментарите ти. За това съм съглесен с написаното! Хубава неделя от твоя роден Пловдив!

Благодаря ти, а коментарите наистина са страхотни. Заради такива хора още съм тук. В блога има много безчувствени роботи, надявам се да станат по-малко с моя помощ. Вероятно съм непоправим оптимист, ама такава съм си, не мога да се променя лесно. Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, пък който го влече да се пази от омразата на хората.

Запълваш празнините със спомени, най - ярките, най - светличките, и ти става топло, и си благодарна, че добри и обичащи души си имала край себе си. НосИ си ги, знам, че е така...
Прегръдка!

На мен лично самото мъркане на котката ми доставя невероятно удоволствие...

Така е, накрая изплуват хубавите спомени от нашите родители и си ги носим в нас до края. Прегръдки!!

Те така предат и ниските вибрации на звука действат лечебно.

Ще те навестяват в съня ти!
Както и моите родители, появяват се изневиделица в съня ми. радвам се, че са живи, даже считам станалото за лош сън От радост се будя, но се оказва, че съм ги сънувал само
Спокойна нощ!

Приеми съболезнованията ми! Има такива периоди в живота на човек, все губим... Но всичко се запълва после, просто такъв е животът! Пази ги в сърцето си!

Дано да си прав, баща ми често сънува покойници и ми сподели, че е имал индикация в нощта преди да почине мама, че това ще се случи, но не ми е казал. Поздрави!!

Така е, тези дни и една моя роднина роди момиченце, та няма празно, един идва, друг си отива, разминаваме се като на площад. Благодара ти!!

А за котките - видът им има и материален израз. Съобщиха за една котка в Америка, която гледала тъжно-сериозно, показаха я. Тя станала толкова популярна, че от снимките й за реклами и участия във филми стопаните й спечелили повече от 100000000 долара, сума, надвишаваща хонорара на най-добре платените артисти. Поради това те напуснали работа и се отдали на грижа за котката си.

Благодаря ти. Тук в България това за котка не може да се случи, където популярни певци като Борис Годжунов няма пари за храна и лекарства. Поздрави!!