Dipsacus laciniatus - Нарязанолистна лугачка, от сем. Лугачкови - Dipsaca. Среща се в цяла България. Листата на лугачката са без дръжки, пересто нарязани, сраснали в основата си. По тях също има немногобройни шипчета. Прилепени към стъблото, листата образуват около колената му нещо като затворена купа. В нея след дъжд се събира вода и там израстват новите разклонения. Може би именно тези естествени природни резервоарчета за подхранване с вода чрез запасяването й по височината на растението, а не чрез черпенето й от корена, е причина „тревата” да избуява толкова нависоко.
 Според едно интересно сведение, събраната в листната купичка вода се нарича луга, и оттам дошло името лугачка. В областта Граово тази луга се използва и за лечебни цели. В навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на лугачката, с която вода след това лекували болни очи.

Същата практика съществува и в Саксония и в Чехия. Там свети Вит (Видовден) се счита за светец закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа, страдащите от очни заболявания напръскват очите си със свежи клонки, овлажнени от росата, събрана в листните пазви на растението, което там се нарича „видовиня” или „вида”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очебол”.

Предлагам на Вашето внимание една интересна статия:

Червеното вино увеличава сексуалното желание при жените, установиха екип от учени от Университета на Флоренция.

Разбира се, става дума за пийване в умерени граници - по 1-2 чаши на ден. Тогава гроздовият еликсир се превръща в мощен афродизиак за слабия пол.

Изследователите направили проучване сред 798 жени между 18 и 50 години от района на Кианти, в италианската област Тоскана. Там се произвежда и едно от най-хубавите червени вина на Италия, със запазено качество на произход.

Дамите били разделени на три групи - които пият по 1-2 чаши червен еликсир на ден, които пият по-малко от една чаша и въздържателките.

Жените, които обръщали повече от две чаши дневно, били изключени от проучването, за да се избегне рискът от анкета на “пияници”.

Всички изследвани дами, сексуално здрави, отговорили на въпросник от 19 точки, свързани с интимния им живот. Групата, която показала най-голямо увеличаване на апетита за секс след употреба на напитката, била тази на поемащите по 1-2 чаши червено вино дневно.

Химическото съдържание на напитката - танин, ензими, калий, натрий, различни фосфати и плодова захар, наистина води до увеличаване на притока на кръв и разширяване на обема на кръвоносните съдове в “ключовите” области на женското тяло - таза и матката.

Това неизменно води и до повече мерак за правене на секс. Въпреки това лекарите не открили съществена разлика между отделните групи изследвани жени по отношение на броя на получените оргазми и удовлетворението от физическия контакт след употребата на червено вино.

Пази либидото дълги години

Важна подробност е, че дамите, които обичат това питие, губят либидото си на много по-късна възраст от останалите, установили учените от Флоренция.

Така умерената употреба на червено вино се явява ключов фактор за запазване на сексуалната младост.

Но не само това - 2 чаши на ден са гаранция и за дълги години здраво сърце.

Антиоксиданти

Важна съставка на напитката са т. нар. флавоноиди - химически вещества, които заедно с полифенолите създават антиоксидантния ефект на червеното вино.

Организмът, особено в зрялата възраст на човека, произвежда мазнини, които се окисляват според естествените механизми на тялото, в непрекъснат досег с кислорода.

Така се образува лошият холестерол, натрупващ се по вътрешната страна на кръвоносните съдове.

Флавоноидите “изяждат” именно този холестерол, тъй като забавят процеса на окисляване на мазнините (оксидация).

Тези ценни вещества се съдържат в ципата на гроздовите зърна. Когато се прави червено вино, майсторите оставят плода да ферментира заедно с люспата, докато при бялото алкохолната течност се извлича само от сърцевината на зърното, като ципата се отстранява.

 Именно затова червеното вино съдържа флавоноиди и е такъв мощен антиоксидант. То се препоръчва в умерени количества не само като афродизиак, но и като профилактика срещу сърдечните заболявания.

Публикувано във в-к "Труд" от днес



Тази статия е поместих по повод на  коментар  от Качак, който ми каза да напиша нещо стимулиращо и за жените, защото топката е в нас в повечето случаи, та като я прочетох си казах, ето това е разковничето и си я сложих в блога. Дано сега повече жени да я прочетат и да има положителен ефект върху съвместното им съжителство с другия пол. Та в кратце за мъжете са тръните-ветрогон, камилски бодил, гръмотрън или  нарязанолистната лугачка, а за нас е червеното вино.
Двете неща може да се комбинират-във виното да се сложат тръни и след като поотлежи един месец да се пие съвместно на лунна светлина, така мисля, че разводите/разделите ще намалеят драстично. На който му допада тази идея да пробва, аз отивам за тръни!!!

 
Справих се със задачата, това е обикновен магарешки бодил (Carduus acanthoides).

Той е от Род Магарешки бодил - Carduus L, който е представен с 14 вида магарешки бодили, наричани често тръни в народната медицина, за които учените са установили, че съдържат лечебни съставки - От тях разрешени за бране са: Бодлив (carduus acicularis Bertol), Дребноглав (carduus pycnocephalus L) , Кръглоглав (carduus carduelis L), Къдрав (carduus crispus L), Късободилест (carduus hamulosus Ehrh), Маскиран или кукест (carduus personata L) , Наведен или увиснал (carduus nutans L) , Обикновен (carduus acanthoides L), Термеров (carduus thoermeri Weinm), а под забрана са следните защитени балкански ендемити: Бял (carduus candicans Velen), Балкански (carduus armatus (Boiss. & Heldr.), Кернеров (carduus kerneri Simonkai), Родопски (carduus rhodopaeus L), Тракийски (carduus thracicus (Velen.) Hayek).
Оказа се, че техните цветове съдържат високо съдържание на полифеноли, флавоноиди, фенолни киселини и антоцианини, с което се обясняват техните антиоксидантни и лечебни свойства. Като вид с най-голямо количество от тези ценни биологично активните вещества са Carduus thoermeri (термеров), Carduus nutans (наведен) и Carduus candicans ssp .(бял), като те се характеризират и с най-високо съдържание на флавоноиди. Carduus candicans ssp и Carduus nutans имат най-голяма антиоксидантна активност. Тези резултати определят магарешките бодили като лечебни растения, както при заболялявания, така и при превенция. Съдържащите се в тях химични съединения имат широк спектър от медицински свойства като анти-алергични, анти-възпалителни, анти-микробни, анти-тромботични, сърдечно-защитни и вазодилаторни ефекти. Флавоноидите подобряват сърдечно-съдовата система и са потенциални подобрители на кръвообращението в мозъка
Снимките до тук са правени от съпруга ми в района на с.Макоцево.Следват снимки, направени от  Дарина Пейкова, моя приятелка от Поморие, на  обикновен магарешки бодил, наричан още късодръжков(Carduus acanthoides).



Достига на височина от 0.5 до 1,5 м., но в повечето случаи не надвишава 80 см. Той е по-дребен от неговия братовчед Обикновен Гингер ( Onopordum acanthium), който е много едър и е над 2 м. висок.



Стеблата му са прави, сиво-зелени, покрити с власинки или бодли, разклонени на върха.
Има назъбени, едри, бодливи и приседнали листа. Листната петура е с дължина 10-30 мм, също оцветена в сиво-зелен цвят.


 
 Растежът му започва с базална розетка, от която впоследствие водят началото си стъбла с възходящ растеж.

Листата му са продълговати, продълговато ланцетни, пересто изрязани с 6-8 двойки дялове. Стъблото до горе ширококрилато, крилата по-широки от 3 мм. бодливи. Крилата по стъблото до 8 мм широки, с бодли до 5 мм. дълги. Двугодишно растение, среща се на надморска височина до 1.300 м. в цяла България.

 
Цветовете са с тръбеста форма, червено-виолетови на цвят и двуполови. Кошничките са единични, едри и са разположени по върха на клонките. Големината им е около 2,5 см в диаметър. Цъфти през от май до август месец.
 
 

Плодът на магрешкия бодил представлява плодосемка. Тя се състои от плодче дълго около 2-3 мм и хвърчилка с големина от 11 до 13 мм. Семената узряват от юли до август месец.
 
 

Използуват се цветните кошнички, листата, горната част на стеблата и семената. Установено е, че действат общоукрепващо и ободряващо, диуретично, пикочогонно, стимулиращо централната нервна система, леко повишават кръвното налягане, понижават кръвната захар, кардиотонично и отчасти седативно. Нашата народна медицина ги препоръчва при инфекции на пикочните пътища, диабет, сърдечна недостатъчност, полова слабост, хемороиди, аритмии,  проблеми с уринирането и др.

Цветните му кошнички се употребяват против кръвохрачене, белодробна туберкулоза, при нерви, при слабо сърце и др. Отварата от корените се използва за пиене при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, а плодовете, опечени и смлени, - като кафе при хемороиди.Смята се, че корените на билката притежават възстановителни и болкоуспокояващи свойства. Известно е, че екстрактите от това растение притежават противоракови свойства. Те се осланят на съдържащото се в тях, като основен компонент вещество крепин Б.

Начин на употреба: две супени лъжици от наситнена билка се запарват в 500 мл вода. Оставят се да киснат около 15 минути. Пие се в доза по 1 кафена чаша 3 пъти на ден, половин час преди хранене.

https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB

Обикновеният магарешки бодил(Carduus acanthoides) лесно може да се обърка с неговият братовчед белият магарешки бодил (carduus candicans Velen) от същият род Cardduus L., който е Балкански ендемит и е защитен от ЗБР. За да не се случи товa ще Ви покажа как изглежда, снимала го е в Странджа друга моя приятелка Мими Табакова.

Бял магарешки бодил - carduus candicans Waldst.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Защитен вид.

Описание : Стеблото с паяжиновидно овласяване. Листата отгоре голи, отдолу беловлакнести, с до 3 мм. дълги бодли. Външните обвивни листчета малко по-къси от средните и често извити назад. От двугодишно до многогодишно. На височина е от 0,5 до 1,1 м. Расте по тревисти места из цяла България. Цъфти от юни до юли. ( определител Делипавлов).






Този бял магарешки боодил (carduus candicans Waldst.) няма нищо общо с Белия трън (Silybum marianum), често наричан млечен, петнист и мариански трън, който е от друг род.
Запомнете: Белият трън не е Магарешки бодил. За него и обикновения гингер съм писала в следният постинг: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/09/13/kakvo-mojem-da-si-naberem-prez-septemvri.819147

По време на билкобер се насочете към някои от многото видове магарешки бодили, които не са под възбрана . Например този:

Дребноглав магарешки бодил (carduus pycnocephalus L)
род: Carduus L
Висок е от 10-70 см. Расте в североизточна и югоизточна България, без високите старопланинските части и Странджа, от 0 до 500 м.н.р. Тук е сниман от моя приятелка Дарина Пейкова, на брега на Поморие.



Тук е същият дребноглав магарешки бодил, но в близък план. Не е защитен вид.

От магарешките бодили може да се направи спиртен извлек, но е добре да се знае какъв вид от разрешените за бране сме ползвали. Записала съм следният коментар на член на нашата билкарска група във фейса: 
 "Искам да споделя, че направих есента екстракт от магарешки бодил и коприва. Ползвам го вече два месеца, като взимам по чаена лъжичка сутрин и вечер и ускорения пулс, който имах, се нормализира. Не зная какви други ползи имам, но съм доволна и дано полезна и на още някой. За жалост не снимах, тъй като беше за проба и не мога да кажа от кой вид е бодила.В буркан /от 800гр напълнен с цветовете от бодила и коприва/ долях спирт - купувам си по литър от аптеката, за да не стане грешка. Оставих около 40 дни, потъмнява спирта, тъмно зелен става. Прецеждам и е готово. Нямам мярка, цветовете не се притискат прекалено много, сигурно около 8–10 цвята –бяха доста едри.Направих два буркана, единия го дадох на приятелка, с която заедно брахме цветовете и тя ми даде и копривата, за да е от чисто място. Догодина, живот и здраве ще си направя повече, макар че взимам по 2ч.л. дневно и не отива много. 

Допълнително добавено от албум в билковата ни група във фейса:
Има и още видове лугачки:

Й

 Лугачка горска (Dipsacus fullonum L, D. sylvestris Huds.)
Снимка:Тотек Гришко

При нея, листните основи срастват и образуват чашка, в която се събира вода. Това не позволява на пълзящите насекоми като листни въшки да достигат нектара и полена на цветовете като се катерят по стъблото. Формата на листата е ланцетна, широка с дължина от 20-40 сантиметра и широка от 3 до 6 сантиметра, като от долната страна на средната част има ред малки игли.Цъфти обикновенно с розави цветове.
За лечение се използват корени и цветове.
В тази публикация е посочено, че горската лугачка може да се използва за лечение на лаймска болест.От нея става ясно, че всички лугачки са лечебни, не само горската. Пише, че всички 12 вида лугачки имат подобни свойства. В България има три вида-нарязанолистна (Dipsacus laciniatus L.), полска(Dipsacus sativus) и горска (Dipsacus fullonum L).
https://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2016/08/blog-post.html?m=1&fbclid=IwAR2T2DnAPtllLr7R8kjT7sAXDtFFApbwvsDF-Xj0U4_MnRj53CK6tTe9Bkc

Който иска да се запознае с друга билка да погледне тук:

http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571
 
или:
 
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/02/24/vsichko-za-bilkite-2-chast.499250

или

http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/18/vsichko-za-bilkite-3-chast.1011011

или

http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/01/03/vsichko-za-bilkite-chetvyrta-chast.1419624  

Знае ли някой, как се казва този трън на горните две снимки?

Прилича ми на магарешки бодил:)))

На магарешкия бодил цвета е в тъмно розово до лилаво и стеблените му листата са му по-други, той не израства толкова високо.Прибавих го към постинга и ти го подарявам, там пише защо :))))

Ще се възползвам.....:)))

Ти излезе права, това наистина е магарешки трън, но не е обикновен, а европейски, не става за лечение, то нашето си е най-добро :)))
Виж тук:
http://photo-cult.com/showpic.php?aut=adi125&id=453537
В България растат над 20 вида магарешки тръни. Най-често срещаните видове са: обикновен, увиснал, къдрав, кукест, балкански, европейски и шарски.
Среща се петнист бял трън, който прилича на обикновения магарешки трън, но само по цветната кошничка, листата са му доста големи и на бели петна, затова му казват още млечен трън и магарешки бодил, той е най-полезен от всички видове тръни.
Дру полезенг вид е магарешкия бодил Гингер, който е втори по значимост, след петнистия бял трън, следва го обикновения магарешки трън. Тези три вида се използват във фитотерапията, останалите видове ги ядат магаретата и мулетата, а пчелите събират мед от всички видове, защото общото е, че те са медоносни растения. Сега знаеш всичко, пък и аз днес си попълних знанията, имах празноти по видовете магарешки тръни, то не че ще ми свършат работа, ама поне няма вече да се чудя стават или не стават за нещо. Все пак всички тръни са много красиви.

Това растение изобщо не е от сем. Сложноцветни - Astera, както мислех. Така че, не е никакъв магарешки трън.

Това е Dipsacus laciniatus - Нарязанолистна лугачка, от сем. Лугачкови - Dipsaca. Среща се в цяла България.

Още един път, извинявай за грешката

Аз го намерих на снимка на едно място и отдолу пишеше, че е магарешки трън, ам сигурно е някой незапознат фотограф, виж тук:
http://photo-cult.com/showpic.php?aut=adi125&id=453537

Освен това, по описание този прилича на европейския магарешки трън, който не е билка.
Виж отговора ми №5 на вихра.
Обещавам да не го ям :))), благодаря ти за информацията.

Растение "магарешки бодил" няма.
Всяко растение има две имена - родово и видово

Копирай "Dipsacus laciniatus", пействай го в търсачката на Гугъла и търси на "Изображения"
Така се търсят растения, животни и гъби - по официалните им латински имена.

Някои по известни видове може да се търсят и по българските им имена.

Но има един проблем. В Гугъла има някакъв неизтребим вирус, който постоянно размества имената на тези видове под снимките и рисунките. Така че, внимавай ...

Между другото сега се връщам от родното си място - Велчевското до Троян. Пълно с цъфтящи нарязано-листни лугачки покрай реката (Осъм) и покрай шосето. Направих много снимки.

Благодаря ти за информацията, направих горното и видях още много снимки на лугачки. Разбрах също, че се използват в текстилната промишленост и се отглеждат в големи количества за такива цели.
На петнистия бял трън му казват магарешки бодил, наименование от народната медицина. Ето тук пише доста за него:
http://www.bb-team.org/articles/3223/

Не е Магарешки бодил.
Родът Silybum - Бял трън, е много близък до родът Carduus - Магарешки бодил.
И двата рода са от сем. Astera - Сложноцветни

Разликата е че, стъблото на Белия трън не е крилато, а стъблата на Магарешките бодили са крилати.
У нас има само 1 вид Бял трън, и 15 вида Магарешки бодили

И аз това казвам, че е петнист бял трън, но някъде му казват и магарешки бодил. В България има 20 вида магарешки тръни, пишеше го в един пчеларски сайт- виж моя коментар №5. Има и магарешки бодил Гингер.

Според последните научни (не пчеларски) данни са 14 вида. Иначе по света рода им (Carduus) е от около 90 вида.

Колкото до род Onopordum = Гингер, Камилски трън. Той също е от сем. Astera - Сложноцветни.
По света има около 40 вида от този род, като в БГ се срещат само 4 вида, или точно 10%.

Ти ми събра очите с твоите познания. Ето това е мъж за пример, всичко знае за тръните и вероятно никога няма да има проблеми с либидото. Ламбо, ако си ги сложиш в червено винце да знаеш, че няма да сбъркаш, особено ако го пиеш в подходяща компания.
Браво на теб, железен си!!!