Възкресението на един народ
Слово за Освобождението на България

 В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.

Мъченици за вярата и усърдни книжовници ­ клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев

ЗА СТРАДАНИЯТА НА НАШИЯ ИЗМЪЧЕН НАРОД ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ТУК:
http://lilims.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/02/zverstvata-v-batak.697312

  ОБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА СТЕ!
ТЯ Е ПРОПИТА С КРЪВТА НА НАШИТЕ ДЕДИ.
ПОМНЕТЕ НЕЙНОТО ГЕРОИЧНО МИНАЛО ЗА ДА
ИМАМЕ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!

ВЕЧНА СЛАВА НА ХИЛЯДИТЕ БЪЛГАРСКИ  ОПЪЛЧЕНЦИ,  РУСКИ, УКРАИНСКИ, БЕЛОРУСКИ, РУМЪНСКИ И ФИНСКИ ВОИНИ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС, А НЯКОИ И ЖИВОТА СИ, ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО  НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО!!!

НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЧИТА СВОЯТА ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ УВАЖЕНИЕ ОТ  ДРУГИТЕ НАРОДИ ПО СВЕТА.

Елате с мен на разходка по красивите български манастири, църкви, градове и села, за които през изминалата година съм направила постинги - линковете са активни: 
           




Кремиковски манастир-история и настояще http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/07/13/kremikovski-manastir-istoriia-i-nastoiashte.576440  

  Църквата Покров Богородичен, част от Кремиковския манастир-2 част http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/07/15/cyrkvata-pokrov-bogorodichen-chast-ot-kremikovskiia-manastir.577220


 В Храм “Преоображение Господне” се намират част от мощите св. Йоан Кръстител http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/08/20/v-hram-preoobrajenie-gospodne-se-namirat-chast-ot-moshtite-s.593591  

  Пролет в Макоцево http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/13/pozdrav-za-300-000-poseshteniia-v-bloga-mi.590790



Кварталът в Поморие http://kasnaprolet9999.blog.bg/regionalni/2010/07/29/quot-kvartalyt-quot-na-pomorie.583700


   Пристанището в Поморие http://kasnaprolet9999.blog.bg/zabavlenie/2010/09/23/sbogom-liato-dobre-doshla-esen.609524

  Гръцкият квартал в Поморие http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2010/11/05/gryckiiat-kvartal-v-pomorie.630332



 Снимки от цяла България http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/09/22/nezavisima-li-e-bylgariia.609037  

Разходка до Бъндеришките поляни http://kasnaprolet9999.blog.bg/turizam/2010/12/29/razhodka-do-bynderishkite-poliani.658733

   Старата църква Св.Теодор Тирон и Св.Тодор Стратилат" в Добърско http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/12/23/starata-cyrkva-sv-teodor-tiron-i-sv-todor-stratilat-quot-v-d.655511  


с.Добърско през зимата. http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/12/21/s-dobyrsko-prez-zimata.654572

  гр.Банско през зимата-първи ден http://kasnaprolet9999.blog.bg/turizam/2011/01/08/gr-bansko-prez-zimata-pyrvi-den.664047

  гр.Банско през зимата-втори ден http://kasnaprolet9999.blog.bg/turizam/2011/01/11/gr-bansko-prez-zimata-vtori-den.665602

  Църквата "Света троица" в гр. Банско http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2011/01/06/cyrkvata-quot-sveta-troica-quot-v-gr-bansko.662576
  Поздравявам специално всички хора от род Куршумови, от който произхожда моя дядо Георги от Пловдив. Неговият дядо се е бил като опълченец на вр.Шипка и е оцелял. Тогава за него са казвали, че куршум не го ловял и че е бърз като куршум и неговите другари  започнали да му викат "куршума". След Освобождението  това прозвище се е пренесло автоматически като фамилия Куршумови, с което се слага началото й. Ако има тук в блога някой от този род да ми се обади!!!

За приноса на обикновените български хора в тази освободителна война вижте повече тук:

 nautchnitrudove.blog.bg/history/2010/04/06/pomoshtta-na-bylgarite-v-rusko-turskata-voina-1877-78g.523655

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ!

НЕКА СПОМЕНЕМ ТЕЗИ, КОИТО ДАДОХА ЖИВОТА СИ ЗА НАШАТА СВОБОДА С ДОБРИ ДУМИ!

Добре излежда от поста ти нашата България !Благодаря ти !

Честит национален празник!!! Мир на праха и вечна слава на героите, които доведоха до успешен завършек божията промисъл и дар за България-нейната свобода и независимост.

Честит национален празник и за теб. Това е частичка от нашата райска градина България, за която се пее в песента в клипчето-О майко моя, родино мила, земя прекрасна, райска градина.

Точно така, Невена- днес не е само национален празник, а ден за възкръсването на България. Честит празник и се гордей, че си българка!

СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ
Добри Чинтулов

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил , всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена

Свободата е божи дар, изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ, който е имал смелостта да се вдигне на борба срещу турските поробители. Русия може и да е имала своите имперски цели, но важното е какъв е бил резултата за нас, а той е бил началото на една нова и свободна България и в този смисъл това е възкресение на целия българси народ и държавност.

"НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЧИТА СВОЯТА ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ УВАЖЕНИЕ ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ ПО СВЕТА."
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОВА!
ПОКЛОН!!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

БЪДИ СВОБОДНА НЕВЕ!

Пишем за неща до болка познати, но пак има хора които се опитват да преиначават нашата история. 200 000 руски войници и 30 000 българи от са загинали по това смутно време по нашите земи и за някои това не е повод да ги почетем заслужено. Съжалявам такива хора.

Радвам се, че в теб гори истински патриотизъм и свободен дух, Честит празник!!!

Само хората със свободен дух могат да променят света към по-добро. Честит празник!!

Най-Българският!!!

Отново срам с часовников механизъм


Казват, че не е
за патриотизъм времето.
Нали имаме демокрация и равни права?
С толкова празници в календара
сякаш сме племе,
чийто шамани нареждат магични слова.

Хиляди храмове, паметници и паметни плочи,
костници и могили…
В могилите – брат до брат.
По рафтовете - томове народно творчество
за юнаци, герои и земен ад.

Написана е епопеята на забравените.
Епопеята на забравящите е в пълен ход.
Тържествените зари-проверки
са като гавра,
а името на палача е цял народ.

Легион мъченици
гордо и храбро
отхвърляха всякакъв чужд ярем.
Нима те са правели,
каквото трябва,
та днес да правим,
каквото щем?

Времето тук е спряло
преди дванайсет.
Секундарната стрелка рита с босо краче.
Но пружината се навива
и чувам ясно:
където е текла история,
пак ще тече.

ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.

Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 200000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора). Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по мошна и резултатна; външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони.. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа.
Когато става дума за военни действия обикновено се говори и пише за хода на събитията по фронтовата линия, за подвизите и героизма, за успехите или пораженията. За успешния изход на една война не малка роля има и добрата организация зад непосредствените бойните действия на фронтовата линия - в тила.
С необходимото признание към икономческата, медицинска, военна и други форми на подкрепа на християните от двете страни на Стара планина се отнася и комисията натоварена да изготви документацията за историята на руско-турската война от 1877-1878 г. По страниците на 97-те тома са публикувани документи, разкриващи много български инициативи, ракриващи както героизма на опълченците, въоръжените чети, така и активното съдействие на българите при осигуряването на хранителни продукти за войската, всеотдайността на разузнавачите, водачите, медиците. Опитите на някои западни историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти съхранени в историческатата памет. Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава.

Икономическата (материална) помощ на българите
Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските и най-вече поради жаждата за печалби, руската армия получава едва 30-40 % от необходимите продукти. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси от завзетите турски складове. По това време в българската емигрантска преса и немалко руски издания са се появили статии за възможностите и готовността на българския народ да окаже подкрепа на своите освободители. Съобщавало се, че богатата реколта в Българско можела да изхрани три руски армии. Разчитало се и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи. Така например не безизвестния Евлоги Георгиев (един от двамата братя дарители при построяването на Софийския универтситет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50000 франка....Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.
И действително, кат пример съгласно източници, готовността на българите да оказват всякаква икономическа помощ на русите не спира по време, когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози. В продължение на седмица той получава безвъзмездна помощ с продоволствие. Командването. В отговор на тревожно писмо на командването, ген. Гурко от Търново окуражаващо пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневн запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкия тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…..”. „ Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи- всичко бе на разположение на войниците……”
По същия начин в различните източници е описано посрещането на руските войски в села и градове; Дряново, Трявна, Габрово. Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград, Оряхово.....Навсякъде където се появят русите, българите от градове и села са ги посрещали като родни братя, бързали да ги подслонят в домовете си, да помогнат с каквото могат при трудния им поход и тежките сражения. За посрещането в Ловеч П. Паренсов пише; ”Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”. Председателят на Желявския селски раионен революционен комитет, след посрещането на дясната колона на ген. Веляминов от войските на ген. Гурко под връх Мургаш и привежденето им до с. Желява в своите „Диарбекирски дневници и спомени” се обръща към съселяните си с думите: ”Сега лъжа вече няма, доведох ви нашите многоочаквани братушки, да сме готови да ги посрещнем”. Като многоочаквани освободителите те били разстанени по домовете и богато нагостени. Осигурена е храна за добитъка. Не е изненадващо, че за братския прием, който българите навсякъде са устройвали на своите освободители, обикновения руски войник ще възкликне; „Ние вървяхме както по земята на родната майка Русия”
Както командването на армията, така и командванто на трите отряда са били далече от мисълта да осигуряват прехраната на войските с безвъзмездна помощ. Командването приело с удоволствие братската помощ, но веднага търсело други начини за снабдяване-от закупуване на големи количества храни или завземане на завладяните турски складове до обявяване на реквизиции. При зимното форсиране на Стара планина през декември 1877 г. в нарочната заповед на ген. Гурко се казва; „Обръщам внимание на всички началници, че при сегашното крайно лошо състояние на пътищата, превозването на сухари се натъква на невъобразими трудности....Ето защо началниците на частите трябва да потърсят помощта на местното население, заплащайки му незабавно в” звонкова монета” . Много често командването влиза в договорни отношения с градските и селските общини и така се снабдявало с хранителни продукти за седмици напред.
Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.
Трябва да се отбележи, че продоволствената помощ към освободителите се отразявала твърде благоприятно върху стопанския живот в страната. Съгласно източници внасянето на огромни количества злато активизирало развитието на стоково паричните отношения в България
Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява-снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара панина ген. Гурко доставя 7-8000 чифта обувки изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден Старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли - ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хилади чифта чорапи, ръкавици, фланели и др. През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победния марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи.
Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото-според него- трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците-от куршумите или от жаждата”
Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души явяващи се със собствени коли и добитък работят срещу заплащане. Останалите 17350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново 700 българи работят денонощно разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отбтблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г. , всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места.

Медицинската помощ на българите
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8000 легла
Още през първите месеци на войната в помощ на острите медицински служби са привлечени стотици българи от Свищов, Никопол, Търново и други селища. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния, където се намирали най-добрите болнични заведения.. През зимата, когато връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружетво „ Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри. При преодоляването на Хаинкъоския проход, предизвестени от ген. Гурко казанлъчани за кратко време приготвят 200 легла и откриват една от първите български болници по време на войната. Според решения на общината лекарствата, продоволствието и нисшият медицински персонал (състоящ се от десетки монаси, учителки и обикновени жени) се осигуряват изцяло от българска страна. По подобен начин и жителите на Стара Загора организират болница с 200 легла. В доклади за военните действия командването дава дължимото и на българскте лекари. За неоценимата и всеотдйна медицинска помощ на предния отряд се четат имената на главния лекар К.Бонев, К.Везенков, С.Мирков, Ив.Попов, Я.Петрович, Чобанов, Вълкович, Цветков и др. Благодарение на тяхното мъжество и себеотрицание от бойното поле са изнесени и спасени от явна смърт стотици ранени. Българските лекари дават своя принос като се борят против разространяването на епидемии, обучават санитари.
Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен живота на хиляди руски воиници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българскина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват; „ габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като се започне от лъжицата и паницата, фдадоха дори копринените юргани без принуждение”. Три дни след откриването на Габровската болница в нея са настанени 308 ранени, без да се отчита броя на по-леко ранените. Руския лекар д-р Пясецки за патриотизма и всеотдайността на българите пише; ” Като отсъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино ,тютюн и ги раздаваха на ранените”. По време на най- кръвопролитните сражения на Шипка Габровсаката община изпраща там цяла рота доброволци-мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собствено направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Скоро пак по предложения на големия родолюбец д-р Христов, намиращия се близо до гимназията Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов в лазарет за руски воиници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали. Пру минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. В девическото училище е организирана и болница за бежанци и сиропиталище за 235 души.
По време на войната известният български родолюбец, драматург и народен будител Добри Воиников най-напред е назначен за преводач в щаба на 12 корпус към руската войска. В края на 1877 г. от управителния съвет на Благотворителното дружество (в които влизат Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев и др. бележити българи) в град Търново е назначен за Директор на пансион за сираци от Арилското въстание и войната. Д.Войников бди като баща над 300 осиротели деца. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на.1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Грижите на признателния български народ са навсякъде по българската земя; Казанлък, Енина, Мъглиж.... В Русе и в околните села Иваново и Обретеник, дещерята на легендарната баба Тонка- Петрана Обретенова със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише; ”Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях , поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях”
С част от приведените кратки данни и свидетелства на очевидци става ясно, че русите са посрешнати като освободители и братя. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чуства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението им от петвековното османско владичество. Това е част от разрастналата се национално освободителната революция по цяло Българско, обстоятелство, което повдигало бойния дух на руската армия и вярата им, че те са дошли на юг от Дунава не като завоеватели, а като освободители на своите братя славяни.

Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, изследвания и проучвания. Текстът е публикуван на книжен носител от подготвилия материала.
.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Много е точно за съжаление, но не бива да оставяме да тече в пълен ход епопеята на забравящите. Народ който не почита историята си не може да очаква уважение другите народи по света. Трябва да говорим за нашите герои, да ги обичаме и уважаваме, защото ако не бяха надигнали глави България щеше да е още под турски ярем.Господ помага на тез, които сами си помагат. Той не ни налага пътя по който да вървим, но помага когато вървим по стръмни пътеки. Неговите пратеници в лицето на руските, украинските, белоруските, румънските и фински войници завършиха това, което шепа храбри българи започнаха. Честит национален празник, българи!!!

Pozdravi za prekrasniqt posting mila!!!!!
Vinagi BULGARI!!!

Благодаря ти за обширната информация, за много от тези неща съм чела, но сега научавам в подробности и съм много горда със своите съотечественици, които не са пожалили нищо за да спомогнат победният ход на руската армия. Нека някой каже сега, че наготово сме получили свободата си, ако не го е срам. "Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава." В заключение ще кажа, че от страна на Русия в началото са били нейните интереси, но се е получило нещо напълно неочаквано за нейните водачи-победата е извоювана от симбиозата на руската и българската духовност и взаимопомощ. Всички са действали като едно тяло, една душа, един механизъм, единството, оприличено като сноп от жилави пръчки -заветът на Кубрат.

Честит празник мила, погледни какво е написала джулия, прибавихх линк за тази информация в края на постинга за да я видят повече хора, за да се гордеят със своето потекло. Имало е предатели между народа ни, но е имало и много истински хора, благодарение на което ни има като народ.

Честит празник и на теб. Заедно с празника на буквите тези са наистина двата най-български празника, защото са първопричина за всички останали.

Струва ми се си превъзбудена от спомените си от прогимназията!

Май става въпрос за некой друг народец и в друго време, кво ще кажеш?

Извинявай, че ще нараня чувствителността ти, но това е реалността.

Днескашният празник е повод за повече размисъл, еуфорията и показността е излишна, а сравнението никак не е в наша полза. Хилядите жертви в тази война изискват да се поклоним с благоволение пред техния подвиг. Нека празника да бъде в нашите души. Ликуват истинските българи, които са развяли знамена над къщите си в знак на това, че помнят заветите на нашите предци. В този ден нека оставим да говори историята, а ние можем само да се поучим от нея на храброст, човещина и себеотрицание в името на велики идеали.Не наряняваш по никакъв начин моите чувства, просто не си в състояние да го направиш, аз вибрирам във високите честоти.

Да живее България, българите, българките и българщината!

Санстефанска България я имаше за кратко, но тя бе извоювана сас силата на руските войски, техните съюзници и безрезервната помощ на много истински българи. Дипломатите, които участваха в създаването на Берлинския договор се изгавриха с постигнатите успехи. Те не можаха да заличат направеното и симбиозата, която се получи между българския и руския народ, благодарение на която се освободихме от тежкото турско робство и станахме държава, макар и малка, но се появихме отново на картата. Изпълни се завета на хан Кубрат и се видя, че единството прави силата.
http://sparotok.blog.bg/history/2011/02/17/proizhod-na-legendata-za-kubrat-i-sinovete-mu.688379 Историята е това, което се случва, до като политиците си правят пранове. Честит празник на всички, които се гордеят със своето славно минало и се борят за достойно бъдеще!!!

Като гледа човек колко хора са дали живота си за България и как са защитавали език и вяра, а сега Управляващите се изсират(нямам думи за това което вършат с паметта на Ботев, Левски, Хаджи Димитър ....) на техните дела.
Но така ще е докато народ няма, останали са само малка шепа родолюбци и те са се поболели от състоянието на страната ни.
АНАТЕМА ЗА УПРАВЛЯВАЩИТЕ.

''Животът е низ от събтия- Уроци, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани"

Празнувайте, щом можете...и намирате за какво
Аз само се покланям.

Поздрави за хубавия постинг! Много ми хареса:)

Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. ГОЛЯМАТА БЕЗДНА МЕЖДУ НАРОД И УПРАВЛЯВАЩИ НЕ Е САМО БЪЛГАРСКИ ПАТЕНТ.
Руската дипломация с подписването на Берлинския договор е плюла на всичко постигнато от нейните войски, съюзници, подкрепяни от много истински българи. Това обаче не ни дава право да изхвърлим бебето заедно с мръсните пелени. Трябва да се научим да отсяваме зърното от плявата.

Хилядите жертви в тази война изискват да се поклоним с благоволение пред техния подвиг. Нека празника да бъде в нашите души. Ликуват истинските българи, които са развяли знамена над къщите си в знак на това, че помнят заветите на нашите предци. В този ден нека оставим да говори историята, а ние можем само да се поучим от нея на храброст, човещина и себеотрицание в името на велики идеали. Не можем да преживеем събитията, които животът е изпратил на нашити деди, но трябва да се поучим от техния опит и да бъдем съпричастни с техните страдания за да извлечем полза за нашето бъдеще.

Поклон пред героите!

Темата е обширна и не може да се обхване отвсякъде. В нашата блогерия има много хубави постинги, които давайки различни гледни точки и анализи на това славно време са засегнали много важни събития, което много ме радва, хората не са равнодушни и не забравят уроците на историята.Честит празник!!

Историята може ( и се ) пренаписа, Късна пролет. От кого, ще попиташ? И няма да ти отговоря, защото и ти, и четящите, и коментиращите тук и сега знаят. Знаят и защо....А който може, нека чете между редовете. Който не може...все някога ще се научи

Честит празник и на теб, гордея се с техния подвиг и себеотрицание в името на едно по-добро бъдеще за нас, следващите поколения. Това ни задължава да дадем най-доброто от себе си в името на идващите след нас, така върви света, но колко от нас го правят?

Нека си я пренаписват, истината след време излиза наяве и наистина, който може да чете....останалите все някога ще се научат, прав си.Това обаче не ни дава право да изхвърлим бебето заедно с мръсните пелени. Трябва да се научим да отсяваме зърното от плявата и да отдадем дължимото на героите, паднали за свободата на отечеството ни.

Когато не можеш да прочетеш дори написаното от мен - ''Аз само се покланям.'', има ли смисъл да "говорим"...или е по-добре да замълча?

___

.

достойно писание, от достойна Дама!

честит национален празник!

Честит празник!

Напротив, прочетох те много внимателно и даже подкрепих с половината от моя коментар.Последното изречение бе по повод, че не намираш за какво да празнуваш. Ако отсееш плявата, четейки между редовете, ще намериш за какво да празнуваш днес и няма да изхвърлиш бебето заедно с мръсните пелени.
Моят блог е от малкото, които са отворени за анонимни, защото уважавам чуждото мнение и знам че понякога в конструктивния спор се ражда истината.
Виж какво хубаво стихотворение е написала блогена и може би ще намериш за какво да празнуваш:
Каквото и да кажа ще е малко,

каквото да напиша ще бледнее...

На празника ни трето-мартенски

със миналото нека да се слеем !

Да си припомним теглилата

и онзи дух за свобода.

Да си научим и децата,

каква България била!

В какво да вярва - всеки сам избира

и начина по който да живее...

Но как, къде се е родил,

това съдбата си го определя.

И българин да си останеш

дори от трудност победен,

запазил онзи дух балкански

- празнувайки на този ден ...

Радвам се много на единомишленици, особено кагато идват за първи път в блога ми. Честит празник и остави това черногледство, с което е пропит постинга ти от 1 март.Виж какво правят дечицата от Разград, не всички неглижират тези събития, има много хора, които ги оценяват и помнят.

Честит празник мила, радвам се, че ти си от малкото блогери, отбелязала по подходящ начин една от многото причини, довели до събитията, приключили успешно на 3 март. Една от моите баби е перущенка и от нея знам също за много такива страшни издевателства при тях, подобни на тези в Батак. Било е страшно време, страшно и славно.

Ето още една родолюбива българка ognena71, вижте какво стихотворение е написала:

България е моята родина,
България - красива по душа,
неземна хубост имаш,
България - истинска моя страна.

Пленяваш с горите си чудесни,
с руйното си червено вино,
с местата омайни и свежи,
мое родно место.

Ти през трудности си минала,
не си се предала в трудните дни.
Българио моя,вечна и властна,
обичай,живей и се бори.

Драго ми е,че съм българка
и с гордо вдигната глава,
прекланям се пред теб България,
моя родна земя.

Благодаря за родолюбивото чувство! Ив

Българи, закачихте ли Българското знаме, сведохте ли чела пред подвига на загиналите за нашата България? Ако не сте, все още има време, нека го направим!

Невенче, честит празник!
Поздравление за постинга!

Пълно лунно затъмнение уплашило ...
http://pitagorid.blog.bg/technology/2009/05/12/liubopiten-fakt-ot-bylgarskata-istoriia.333730

Пълно лунно затъмнение уплашило Сюлейман паша по време на Шипченската епопея „Появяването на небесното това чудовище така внезапно, прекъсна на минутата нападенията на турците”, пише в спомените си опълченецът Михаил Манчев.На 21, 22 и 23 август се честват боевете на връх Шипка. Едва ли има българин, който да не знае или да не е чел за епичните боеве, които са водили българските опълченци и руските войни там. За тези събития от българската история са изписани хиляди страници и трудно ще се намери нещо, което да се допълни към тях.
И все пак съществува един любопитен факт, за който много малко хора знаят, а в историческата ни литература не се споменава дори дума за него. (Поне аз никъде не съм срещал, макар да съм търсил в много източници.) Този факт, колкото и незначителен да изглежда, все пак би могъл да има някакво, макар и косвено, психологическо влияние върху събитията по онова време.
За какво става дума?!
През 1961 г. от територията на България станахме свидетели на едно изключително рядко природно явление - пълно слънчево затъмнение. По щастливо стечение на обстоятелствата такова явление бе наблюдавано за втори път от България и през 1999 г. През онази вече доста далечна 1961 г. аз бях само на 11 години, но това явление се запечата дълбоко в детската ми памет. И сега си спомням емоциите, с които си опушвахме стъкла с парафинови свещи, за да го наблюдаваме. По този повод моят дядо ми разказа тогава една интересна подробност, която той пък запомнил от своята баба. По време на Руско-турската освободителна война тя е била на 17 години и имала много спомени от нея.
Дядо ми е родом от с. Васил Левски, Карловско, а като трудовашки уредник е участвал в изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка. По време на откриването му през 1934 г. той дори се е срещал с живи опълченци. Та неговата баба му е разказала следното: когато руснаците и турците са се биели горе на Балкана, Господ изпратил “знак - поличба”, като скрил грейналия месец за известно време от небето и го направил кърваво червен. В Карлово се носели слухове, че това страшно много изплашило фанатизираните турци и внесло смут и паника сред тях. (Знае се, че Луната е символ на Исляма и това естествено се е приемало като фатален знак.)
Всеки би се досетил, че става въпрос за пълно лунно затъмнение, станало точно по време на тези епични боеве. Историята силно ми впечатли. Звучеше ми като легенда. Много години по-късно често си спомнях за нея. Търсил съм някакви исторически доказателства за това, което ми разказа моят дядо. Прерових много исторически хроники за войната, но не намерих дори намек, че такова явление наистина е станало.
От един “вечен” лунен календар успях само да установя, че на 23 срещу 24 август 1877 г. по нов стил (11 срещу 12 август по стария стил) е имало пълнолуние, което по принцип не изключва възможността да е имало и пълно лунно затъмнение. Второто явление обаче е много рядко и такова съвпадение би било истинска сензация. Все пак не губех надежда, че това не е легенда, а е истина. И ето че преди десетина години най-неочаквано успях да се добера до това изключително любопитно историческо доказателство. Веднъж случайно ми попадна една интересна астрономическа компютърна програма, с помощта на която могат да се изчислят моментите на слънчевите и лунните затъмнения в произволна точка на земната повърхност за период от най-дълбока древност до далечно бъдеще. Веднага се сетих за разказа на дядо ми и след кратка проверка с изненада и за мое най-голямо удоволствие открих, че това, което е казала моята пра-пра-баба, не е легенда. На 23 срещу 24 август 1877 г. (11 срещу 12 по стар стил) е имало пълно лунно затъмнение.
Нещо повече, това затъмнение е било едно от най-продължителните през ХIХ век, наблюдавано от нашата страна. Може би малко хора знаят, че шипченските боеве продължават цели шест дни - от 9 до 14 август по стар стил, а не само три както е известно най-вече от стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. Кулминацията обаче е към 17,30 часа на 11(23) август, когато на позициите пристигат първите стрелци на ген. Радецки, качени по двама на кон, и веднага се включват в боя. Проходът е спасен и до 20 часа турците са били отблъснати.
С настъпването на нощта боевете стихват, а до полунощ на върха пристигат всички части, командвани от ген. Радецки. Точно в тази нощ (какво изключително съвпадение) е станало въпросното лунно затъмнение. Дори само този факт е заслужавал вниманието на историците. В по-подробните исторически хроники например се споменава, че Сюлейман паша в същата нощ е изпратил донесение до турския султан, в което се казва: “Ако до сутринта руснаците не се опитат да избягат, то утре на разсъмване ще възобновя атаките и се надявам, че с помощта на Аллах тоз път ще успея да завладея прохода”.
След като се добрах до този астрономически факт, аз продължих да си задавам въпроса наистина ли никъде не се споменава за този феномен в историческата ни литература? Продължих да търся източници, където би могло да има такива данни, и ето че с доста усилия се добрах до оскъдни, но все пак автентични данни, които недвусмислено потвърждават факта на затъмнението.
В сборника: “Освобождението 1878 - Спомени”, (издателство Български писател, 1989 г.) са публикувани спомени за Руско-турската освободителна война на останали живи опълченци, преки участници в боевете на Шипка. Ето какво четем там:
Из спомените на опълченеца Михаил Ефтимов Манчев, родом от гр. Сопот, единадесетий август 1877 г. (стр. 196 от сборника):
“...До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече. През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше - искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саминичък да се върне при дяда султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление - месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх. Появяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна тишина се възцари на върха и трая до сутринта...”.
Из спомените на полковник Стефан Иванов Кисьов: “Действията на III Дружина - Възпоминание” (стр. 72 на същия сборник):
“...Нощта както и миналата, беше тиха и ясна. Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.
- Що е това?
- Месечно, месечно затъмнение - завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколко минутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и Месецът пак си засвети”.
Из спомените на Стефан Генков Кисьов (интересно съвпадение на името и фамилията) - “Спомени...” (стр. 628 на сборника), по това време намиращ се в Истанбул (Цариград):
“... На 9 август същата 1877 год. (б.а. - вероятно авторът е допуснал грешка в точната дата) около 3 и 1/2 часа вечерта по турски, стана месечно затъмнение. В Цариград има повече от 4000 джамии и на всяко минаре се бяха накачили по няколко ходжи. Те от всички джамии почнаха да пеят умилно и след малко, като по даден от минаретата сигнал, почна да се гърми с пушки и пищови отвред. Много се изплашиха християните, защото не знаеха защо става всичко това. Изпокриха се християните в миши дупки, за да се запазят от клане. Ходжите пееха и пушките гърмяха, докато се дигна затъмнението. От този ден духът на турците поотпадна. Това стана, след като българското опълчение се би със силния Сюлейман паша при Стара Загора и се оттегли на Шипченските височини”.

Недей да ми благодариш за нещо, което всеки българин би трябвало да го има. Поздрави!!!

Това е още едно доказателство, че цялото небесно войнство ни е закриляло. Благодаря ти още веднъж за включването с интересни материали, които заслужават вниманието на цялата аудитория тук.

Един наистина достоен призив към всички българи, които по една или друга причина са забравили да почетат героите на тази освободителна война.

Честит празник мила, радвам се, че и в твоето сърце има запазено кътче за тази свещенна дата.

аз днес не ликувам! И всички мислещи хора около мен.

Хубава вечер!:)

Нямам какво да кажа, освен жалко.Всеки сам избира своите приоритети.Нашето мислене не може да промени това, което се е случило някога.Поздрави !!!

4estit praznik,balgari! kadeto i da ste ne zabraviaite rodinata si.tia e hubava i prekrasna,samo 4e horata ne sa. vsi4ko se promenia, no ne i imeto na rodinata.4estit praznik!

Честит празник българино, където и да си!! Хубава е родината ни, а и хубави хора има в нея, не всичките, но се намират все още, слава богу че ги има!!!

Много хубав постинг!

Поздравявам те за постинга! Благодаря ти!

Радвам се че ви харесва, той е юбилеен постинг, миналата година за този празних пак качих линкове на всички постинги, които съм правила със снимки от различни места в България. Който ги е пропуснал сега може да ги разгледа през тези празнични дни. Решила съм да не публикувам скоро нищо ново, има мрънкане че съм била все на първа, така че ще направя малка пауза да си почине блогерия от мен.

Поздравявам те за постинга!

Благодаря, обичам да правя такива постинги, този е юбилеен, виж предишния ми коменар.

Да живее България!