Днес е международен ден на книгата и по този случай искам да Ви подаря една изключителна книга. Подарък ми е от внука на Христо Зафиров Кондоферски, който е написал под формата на дневник всеки ден от хода на балканските войни 1912-1913 г. като очевидец.
Внукът му Александът Кондоферски е спомогнал за издаването на тази книга, сега живее в Германия и сам е написал една книга, която също ми е подарък от него по повод на билки, които аз му подарих и изпратих по наша обща приятелка. Прочетете интервюто, което той дава пред вестник „България СЕГА” Берлин по повод второто издание на книгата: "Дневник на балканските войни 1912-1913 г."
То започва така:

„Книгата-дневник на свещеник Христо Кондоферски трябва да се вдигне до небесата! Представете си само смъртта на брат му. Върху хълм над Мраморното море. Под стоманеносивите облаци. На фронта на опожарените и почернели села. Изкопават войниците гроба. Копае се трудно, земята е каменна. Негостоприемна. Свещеник Христо претърсва джобовете на брат си. Взема каквото има за близките. Поставя в гроба по нещо. Може би манерка с вода. Или писмо от жената на брат си. В този момент от броненосеца близо в морето се започва стрелба. Христо се хвърля в гроба и закрива с тялото брат си. Да спаси себе си или тялото на мъртвия брат да запази?... Къде го има това? Това са велики картини, разплакващи всяко българско сърце... Това е картина, която човек дори не може да си представи, че се е случила. Да. А такива сцени в книгата има още...“ – Сашо Горов
„Отец Кондоферски е бил силна личност, закалила се още повече през времето на двете войни. Остава жив измежду хилядите погубени души, но е белязан завинаги от жестоките боеве и страдания, които е бил длъжен да види и да преживее.
Този човек сам е погребвал войник след войник, описвал е подробно кой-кой е, и откъде е, разпознавал е болни от тифус, холера – неизлечимо болни, движил се е сред тях, страдал е заедно с тях, стараел се е да помогне въпреки вероятността от зараза. Заедно с войниците затъвал в кал, сняг, вода по ужасните пътища на войната. Бягал е, падал е и е бил раняван. Цяла година очаква заедно с другите добра новина за края на войната.
Дневникът, който отец Кондоферски остави след себе си, е едно изстрадано завещание. Защото историята често се изопачава за постигане на определени политически цели.
...Един дневник – документ – съкровищница.“ – Яна Василева

„Този Дневник по Балканските войни“ излиза на бял свят 100 години след битката при Булаир и 40 години след смъртта на неговия автор.
Син на гр. Самоков и на своето време, отец Христо Зафиров Кондоферски надживя Балканските войни с 60 години, вършейки човеколюбиви и богоугодни дела. Живя дойстойно и ни остави летопис от страшно и смутно време, което не бива да бъде забравяно...“ – Александър Кондоферски, внук

Г-н Александър Кондоферски, който е внук на свещеник Христо Кондоферски, издава през 2012 г. книгата „Дневник на Балканските войни 1912 и 1913 г.“ Преди няколко месеца, през 2017 г., книгата бе преиздадена. За да научим повече за свещеник Кондоферски – един от големите българи, ще разговаряме с неговия внук – Александър Кондоферски.

Уважаеми г-н Кондоферски, бихте ли се представили кратко?

Повече вижте тук:
http://www.bulgariasega.com/lichnosti_usa_canada/39931.html

Забележка: Там е даден адрес към постинг на наш много известен блогър, който е сканирал тази книга и е направил във вид удобен за четене:
http://germantiger.blog.bg/history/2014/12/30/kyrvava-i-geroichna-bylgariia.1326504?reply=4693447

Постарах се да извадя само някои от определенията за книгата в коментарите под постинга на „germantiger” – „Кървава и героична България”. Такива има и под публикации, посветени на книгата в блога на Сашо Горов. В тях се казва с малко думи много:
"Дневникът, който отец Кондоферски ни завеща е по-сполучлив от учебник.Един дневник - документ-съкровищница""
"Четиво за тези, които не знаят, какво е отговорност пред Родина и Отечество и които не знаят, как да ни предпазят от войната, жестокостта и, и нейната същност."
"..описана истинската история.."
"Изключителна българска книга. Знаменита. Неповторима. Летопис на времето."
За мен Дневникът на свещеник Христо Кондоферски е послание към всички нас, да не допускаме омразата да ни владее, да не се стига до война и никога да не преживеем това, което е описал! И където и да сме по света, да носим в сърцето си обичта към род и Родина! Защото ще оцелеят във времето само тези народи, които съхраняват паметта и традициите, и ги предават на идващите след нас!
Поздрави на д-р Ваня Велкова за интервюто с внука на Христо Кондоферски, в което е представен Дневника пред читателите на в. "България - СЕГА!"

Да, много добра селекция си направила.Не препоръчвам книгата да се чете повече от 50 стр. дневно, трудно се преглъщат такива ужасии, които се описват в нея. Нашите войници са умитали от студ и болести, но на бойното поле са се биели като лъвове и не са били победени. Удивително, при тези условия, колко висок е бил техният дух, когато са се борили за нашето отечество, за да бъдем сега.