Така най-добре се преодолява натрупания през деня стрес, повече виж тук:
kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/26/stres-kak-se-preodoliava-nai-dobre.296311

Пожелавам ви хубави и релаксиращи празнични дни!!!
Шапка на тояга и.... да бъде на цветни петна :)))

а финансово ми е трудно за всичките да отделя средства за защита :))))))))))))))))))

И аз си имам едно такова мъркащо съкровище в къщи-
релакса е пълен и тотален:)))
Весели,наситени с много настроение и слънце празници:))))

:)))))))))))))))))

Прекрасни сте!! Такава обич дори в съня Ви между Вас двете!! Помечтах си за моята Рита от детството!!

Нека релаксът да е пълен!! Прегръщам Ви и двете!!

Аз се надявах на нещо друго, но и това е добра идея:)

Хубава събота и неделя!

хубаво е при вас...сърдечен
поздрав..

Не е важно колко ще живеем, а как!!!
;)

преувеличаваш! Хайде, до 99 г. може, но чак пък до 100!... :)
Приятни почивни дни!

Поздрави, моля те, Пири-идва от мен и от моята Котарнака.:))) Имаме и Котарак!
Той е изключително красив, огромен и благовъзпитан - див и няма грам излишен килограм, макар да прилича на кугър! Бърз е като стрела и величествен. Разбира се, живеят разделени с Мацуранка и не подозират, че са на една ръка разстояние - в съседство.:) Той е огромна мъжка Котка, докато Тя е нежничка, тъничка и мъничка - на към годинка е, но май така ще си остане. Прилича на твоята, само че е беличка и нашарена малко на главичката, лапичките и опашката.:) Никога не съм разбирала хора, които имат коте, нито съм мислила, че един ден ще имаме две котета!:) Имахме 14 години куче - дългокосмест и едър за вида си Дакелан с благородно потекло и родословно дърво - така се случи, не че сме го търсили да е такъв, той сам ни намери. Но тези котаранчета са осиновени - пак те ни намериха! - и спасени - Мацуран - от улицата, Мацуранка - от копривщенската улица.:)

А ти така си за картина!:) Много си отивате двечките.:) Благодаря за позитивните емоции и радостни празници!:)

От стари хора съм чувала,че котките усещат къде има болно място в човешкото тяло и лягат там...

Той кърлежа може да дойде и от дърветата, сгига да реши че му трябваш. Миналата година на 24 май в градинката пред Народната библиотика един ми се заби в ръката, близо до рамото, пък аз до като го видя стана нощес и после в Пирогов много ми се зарадваха, само аз им липсвах:)))

Много ме обича, само чака да легна някъде и се качва отгоре ми.След малко тръгвам по горите и поляните, весели празнични дни.

Е, аз само си дремех, нещо Бойко Борисов го нямаше тази вечер на екран и ме бе налегнала една скука:)))

И аз много се смях, когато я видях тази снимка, съпруга ми ни е издебнал и щракнал.

Е, начини има много-едни под кревата, други върху него, кога как може :)))

Много си права, за това трябва да се съчетава полезното с приятното:))))

Преувеличавам ли, та моята баба живя до 101 г., а прабаба -105 г., пък ако трябва наистина да преувелича до твоите две деветки слагам още две, та да ми е пълно щастието и да ми отговарят на ника.

Това приятилката на големия ни го донесе почти умряло от един пазар, беше на месец и с разкъсана устна. Мислех, че няма да оживее, пък виж каква маца стана, котките наистина имат няколко живота.

И аз така съм чувала, но тя винаги гледа да се намести там, дето й е най-равно.

Сигурно е така, щом ти го казваш, котката и жената създават уют в една къща:)))

Сто години несамота.

Сто години, но без празниците.

Празниците ще ги броим отделно.

Поздрави!

Помислих си го, като й видях устенцата - не че личи - глезанка е, но и нашата като я донесохме от Копривщица, когато исках да я погаля, си свиваше гръбчето от ужас, за да избегне ръката ми. Сега ме прегръща с две лапички като човече.:) И раздава целувки. Не само че няма страх, а царства! Важно е, че се обичаме и наистина, Вени, те са свещени животни и сякаш ни пазят - не може да им се заповядва.

Трима мъника се борят с майка си по цял ден у нас.

Преди да ми свърши биографията (да се омъжа) гледах куче, зайци и се радвах отстрани на коне, защото ги имаше. След като обаче промених фамилията , смених и любимеца - само котки!!! Но винаги сме се обичали и са ми помагали в трудни моменти. А сега вече 14 години една красавица се грижи за нас и доброто настроение, ние - винаги сме й в дълг. Но я обичаме и тя го знае!!
Поздрави за емоционалния материал и весели празници!

Страшно мила снимка.Много харесвам животинките и е полезно за малките да отглеждат и поемат отговорност от малки към тях.А на теб,пожелавам хубави и слънчеви пролетни дни.

Отнема отрицателната енергия-ляга на болното място.
Весели празници!

:))))))))))))))))))))))))))))))) Най-добрият лекар :))))))))))))))))))))))

Ех, как сладко си спите! Направо да ви завиди всеки, който влиза тук!
Поздрави!
Приятни празници!

недостатъчна! Очаквай попълнение:)))

Когато човек е болен, котката отива и ляга на болното място - няма значение колко й е неудобно мястото, закрепва се някак.
И с нашата беше така. Който каквото го заболеше - там лягаше. Баба ми веднъж, каза, че така й минал стомаха :)

Сто, че дори и повече! Поздрави!

О...сигурно са много мила гледка, в Макоцево имахме една котка, която раждаше всяка година и много им се радвахме на мъничките.

Благодаря ти Санде, ама що така излизаш като анонимен? По-рано магнолия бе по този начин, сега ти.

Нашата бе толкова стресирана, че така и се страхува ако някой я гали с ръка. Целуваме се само като екскимосите -с носленца.

Преди малко се върнах от едно много хубаво планинско селце, за което ще ви пиша по-нататък. Утре е празник и съм свикнала да ходя на манифестация по жълтите павета:)))

Моите деца така отраснаха, винаги сме си отглеждали по някоя друга котка и те не се чувстваха сами в къщи, когато бяха малки ученици, а ние на работа.

Редко ми се е случвало да боледувам, но когато все пак съм имала такива проблеми тя винаги е била върху мен и ме е лекувала-коткотерапия:)))

Много обичам да ми завиждат за такива неща:))))

Няма как да стане, защото е кастрирана, имаше възпаление някакво и се наложи оперативно да премахнем тези органи.

И тази така прави, нарича се коткотерапия:)))

При тези изкуствени храни, мръсен въздух и стрес едва ли ще догоня баба и прабаба, но важното е да опитаме:)))