Известна е на местните жители още като "Хисаря", а тракийското й име е Мелта и е била столица на тракийското племе Мелди. Тук по времето на Римската империя е построена пътната станция Президиум. По-късно тя е достроена като крепост, споменавана вече с името на селището - кръстовище на няколко пътни артерии.
По времето на император Юстиниан Велики (VI в.) Мелта е четвъртата по значение крепост в цяла Мизия.




През 1188 г., след тримесечна обсада, византийският император Исак II Ангел признава под стените на крепостта независимостта на областите, обхванати от въстанието на Асен и Петър, а с това и началото на Втората българска държава.


Според подписания Ловешкия мирен договор между братята Асен, Петър и Исак II Ангел, византийският император снема обсадата на Ловеч и признава България в тогавашните й граници, а Асен и Петър се задължават да не нападат повече земите на империята. Като гаранция за спазването на задълженията от българска страна най-малкият от братята Калоян, заминава като заложник за Константинопол. След около две години сполучва да избяга.



Легенда за ловешкия мирен договор През пролетта на 1187 г. византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката крепост. Българските войски, начело с Асен и Петър не допускат превземането на твърдината. Императорът замисля хитрост, за да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и поставя малки наблюдателни постове по левия бряг на реката – “Башбунар”. През следващите дни няма нападения и българите се успокояват. В една ранна утрин, за да си налее вода от реката, от крепостта през таен тунел излиза царица Елена с кученцето си – Рис. Докато си налива вода, тя е забелязана от византийския пост. Царицата бяга към тунела, за да се спаси от преследвачите си. Византийците чуват лая на кученцето, откриват българската царица и я пленяват. Императорът изпраща послание до цар Асен, искайки мир и достоен заложник за размяна с царицата. Сключва се мирен договор, с който официално се признава съществуването на Второто българско царство, а заложник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър – Иваница. Той е отведен в Цариград, но след няколко години бяга и се връща в България, за да стане по-късно цар Калоян.



В началото на XIV век е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

Според легендите и някои турски извори Ловеч е последната българска свободна крепост. Отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска “огненото стадо” от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на “небесен” огън, отварят вратите. Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От тази нощ хълмът, носил името “Рижа гора” приема прозвището “Стратеш” от турското Саръ Атеш – жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният защитник се спуска по тайния тунел и става първия хайдутин в България.

Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната ѝ част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се горе на снимката и от почти всички точки на града. От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град,



Като допълнителна защита към отвесните стръмни склонове е била построена каменна стена, следваща релефа на терена. Дебелината й е била от 1,8 до З м, съобразно местоположението и уязвимостта на сектора, а височината, без парапета и зъберите, е достигала от 5 до 8 метра. Основите са изградени върху скалата, така че в случай на нападение или обсада не са могли да бъдат подкопавани.
В южната и западната страна хълмът има почти отвесни скали. Достъпен е само от източната страна, а в днешно време - от махала Горни край при храм Св. Неделя.


От края на 2005 г. крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на великотърновската крепост "Царевец".





Още за крепостта вижте тук:
www.bulgariancastles.com/bg/krepost-lovech



Закритият мост над река Осъм-символът на гр. Ловеч. Свързва новата и старата част на града и е единствен по рода си на Балканския полуостров.



 

 Авторът на снимките е моят син Добромир, който наскоро бе там на екскурзия със своята приятелка.

Моят град Ловеч:)

Била съм в Ловеч, хубав град, но тази крепост не съм посещавала...може би следващият път :)

Много отдавна съм била там и вместо да ми покажат крепостта ме прехраниха с крем карамел от домашни кокошки и други лакомства. Една приятелка ме заведе на гости при майка си и даже успях да се сдобия с нов обожател:))))

И аз така като теб, а тогава нямаше интернет и чичко гугъл да ме светне за тази чудесия.

Да, имаме добри исторически паметници и примери...

Интересно и вълнуващо беше това виртуално пътуване
до Ловешката крепост - за първи път я посещавам сега.
Чудесен постинг !

Много пъти преди демокрацията съм посещавал Ловеч.Работата ми беше свързана с много пътуване и винаги отделях време да посетя забележителностите не само на Ловеч , но и на Троян ,Търново , Трявна , Тетевен и др.
Богата на красиви места от старите времена България и трябва да се гордеем с древната си история.

Така си е и археолозите непрекъснато намират нови. Поздрави!!

Радвам се, че ти е било интересно и полезно.

И моята работа бе свързана с командировки и винаги намирах време да видя някаква забележителност покрай тях. Така посетих Казанлъшката гробница, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, много църкви и манастири. Хубаво е да се съчетава полезното с приятното. Поздрави!!

Много е хубав Ловеч, с богата история и свестни хора. Чудесна разходка - до крепостта не можах да стигна този път - само до музея на Левски.

Завиждам ти , благородно. Аз по стечение на обстоятелствата съм вързан поп:)))

тази крепост се оказа изключително място.
Радвам се,че ми го припомни.
Чудесн пост!:)
Поздрави за вас!:)

Сигурно не е случайно, защото тя има ключово значение в исторически план за всички българи. Поздрави!!

Поздравления за хубавия и точен материал!
Не си пропуснала нищо от основните моменти на българската история, свързани с Ловеч!
Бил съм един месец в Града, после многократно съм минавал през него на път и от Троян, където десетина години ми бе хвърлен пъпът
По време на едномесечния ми запас в Ловеч, работех като свободен изследовател и установих - в кавички, че никой в съвременна България не е по-голям от Левски!
И доказателството е тук - в града-той зорко бди от височината!

Много приятно и познавателно. Поздрави!

Била съм в Ловеч няколко пъти и ми беше много приятно да се върна пак.:)
Благодаря ти за легендите- много са интересни!

Паметникът на Левски е много хубав и мястото, което са избрали е изключително подходящо. Радвам се на твоите оценки.

Обичам да съчетавам нещата, за да има пълнота в информацията.

Била съм там като ученичка и е време да го посетя, явно че има много промени.

Поздравления за статията, през 2006 г. като член на управителния съвет на фонд "13 века България" подкрепих издаването на тази книга Чангова Й.,Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII - XIV в., С., 2006, авторката е дългогодишен археолог на крепостта...

Впечатлена съм, добър избор за подкрепа. Не я познавам, но темата си я бива и си заслужава.