Днес направих с телефона малко снимки на връщане от Велинград през прозореца на автобуса. Чепинската река бе замръзнала, а всичко бе много заскрежено и красиво. Попаднах в истинска снежна приказка-скалисти върхове и борове, израснали направо върху тях. Ето някои от по-сполучливите.













Тук приказката свърши, пред нас бе с.Голямо Белово. Сякаш зла магьосница го бе приспала от 50 години, нямаше живот.  Тягостна тишина цареше всред стари и грозни къщи, тъжно и мрачно.
Ето какво пише в уикето за него:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE



И накрая малка изненада за любителите на италианската музика.

Четвъртата снимка ми хареса най-много... Лека вечер!

По скалите над р. Чепинска расте "китайски" бор. Той излиза от някаква цепнатина на скалата, надвесен над нея и има чадър вместо връх. Таскива борове има само още около Тешел и по долината на р. Планщица малко над Космическата станция. Като се върви след нея срещу течението в ляво.
Нищо, че тези борове не са билки - те са уникални, помести нещо за тях в блога си.
Поздрави,
Коста

за красивата снежна разходка...
и чудесната италианска музика...
най-сърдечно...

Благодаря, лека вечер и на теб.

Мисля че съм го снимала, но снимката не е на фокус и за това не я поместих. Сега ще я добавя, за да ми кажеш дали е това китайския бор- петата подред.

Радвам се, че ти харесва тази комбинация.

Поздрави, Невена! ;))

На четвъртата снимка има черен бор, но не е пречупен от бурите, след което той нагоре да се разшир и да заприлича на чадър. Този много хитро е поникнал хем в скалите, хем на завет. На петата снимка има един на най-високата част, но не мога да кажа убедително, защото снимката е с ниска резолюция. А и горната му част е доста позаоблена като сфера, не е с повърхност на чадър.
Пожелавам Ви със съпруга да направите една екскурзия специално до там, а ако имате интереси към тази растителност ще Ви изпратя и в долината на р. Въча. Най-интересни са тези борове през пролетта, когато иглите им от жълтеникави станат тъмнозелени, а другите дървета още нямат листа.

Поздрав за хубавия, зимен фотопътепис!

Чудесен пост, дано да има повече такива...А в Родопите когато и накъдето да се обърнеш, все е приказка...Хубав ден!

Хубави снимки от хубаво място!:)
Познавам този път много добре, тръгне ли човек по него попада в друг свят...

Поздрави!

Прочетох, че расте в Тибет, Хималаите, Западен Китай и Корея. Представлява величествено дърво високо до 60 м. Предпочита леки песъчливи или песъчливо-глинести, добре дренирани почви. Може да расте и върху много бедни и сухи почви. По отношение на светлината спада към светлолюбивите борове. Семената на този бор могат да се ядат както сурови, така и приготвени и представляват голям деликатес. Имат лек аромат на смола. От игличките се добива танин и зелено багрило.
Намерих днес и една интересна снимка на китайския бор в бачковския манастир, виж тук:
http://www.oblozi.com/?bid=967

Съжалявам, че не ги направих с фотоапарата, на който му бях изтошила батериите оше във Велинград. Там направих чудесни снимки и някой ден ще ви ги покажа.

Точно така е, сякаш попадаш в царството на снежната кралица от приказките:)))

Да. там бе истинска зима, а тук мъглата направо ме разби днес, за малко да се загубя в гората.

Така си е, а най- приказното в с. Голямо Белово е, че единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич

Страхотно е!!

Когато пътувахме към Велинград направих няколко снимки от тези места и с фотоапарата, но още си стоят в него, надявам се по празниците да ви ги покажа.

Истинска зимна феерия!

Зимната ферия започва утре, когато официално ще разпишат пътния лист на зимата. До сега тя нелегално партизанстваше.