2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3224 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2016 16:46
Ха̀леб (на арабски: حلب, книжовно - „Хальаб“, с ударение в началото според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение накрая повлияно от произношението на турски език), наричан още Халеб аш-Шахба («прясно мляко»); също Халеп (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), на арабски: حَلَبُ Халеб, на арменски: Հալեպ Халеб, на гръцки: Αλέππο, Βέροια, на латински: Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.
Със своите 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. той е най-населеният град в страната, след като е изпреварил по жители столицата на страната Дамаск още в края на 1980-те год. В цялата област Халеб - най-населена в страната, живеят 4 868 000 души.
Халеб е може би най-старият постоянно населяван град на земята. Разкопки показват възраст от над 6000 години п.н.е.
Бил е столица на множество древни царства като Еблиатското, Аморейското, Асирийското, Нововавилонското и т.н.т и е покоряван от различни нашественици като гърци, римляни и византийци.
Гърците са наричали града Берое, както Стара Загора. За пръв път арабите стъпват в Халеб през 637 година.
Завладян е от кръстоносците за кратко през 10 век. През 1138 година градът е сринат от зверско земетресение, при което загива почти цялото население от над 230 000 души.
През ХVІ век Халеб влиза в пределите на Османската империя, като става третия по големина град след Истамбул и Кайро. Столица е на Велика Сирия.
Основното население на Халеб са мюсюлмани (араби и кюрди), но има и много християни (маронити), както и арменци и гърци.
Интересен факт е, че в града «преди демократизирането му» е имало 48 християнски църкви. Какво има сега ще видите на снимките по-долу.
От древни времена Халеб е център на текстилната промишленост.
Ще вметна, че голяма част от стоките с които търгувам ми ги доставяше от там моя много важна партньорка, женена за сириец.
Нямате си представа какво невероятно разнообразие от галантерия се произвеждаше в тоя град — изумителни неща. Доста добра търговия вървеше покрай сирийската стока. Може да се каже, че съм лично засегнат от натрапената гражданска война там. С часове мога да ви разказвам за стандарта, за възпитанието на децата и въобще за благополучието на тоя град от първа ръка.
Най-голямата забележителност в Халеб е древен замък, който се издига на платото в центъра на града (напомнящ много на Акропола в Атина), както и покритият централен пазар на града с обща дължина на галериите над 13 километра.
За Халеб (Алепо) сега се водят решителни боеве и овладяването му от правителствените войски на Асад може до голяма стапен да реши изхода на гражданската война в Сирия.
Да пожелаем на сирийската армия бърза победа.
На снимките ще видите Алепо ПРЕДИ и Алепо СЛЕД началото на войната в Сирия.
По броя на жертвите, достигащи до 230 000 души, земетресението в Алепо се нарежда сред първите 4, отнели най-много човешки животи. Първенството в тази черна класация е за Голямото Китайско земетресение от 1556 година, когато загиват над 830 000 души. Второто място е за земетресението в Хансу, Китай от 16 декември 1920 година, отнело живота на над 273 000 души. Земният трус край бреговете на остров Суматра и последвалите го вълни цунами на 26 декември 2004 година вземат живота на над 230 000 души и това му отрежда третото място в класацията за най-смъртоносните земетресения в света.
Град Алепо (днес е наричан Халеб, Халеп или Алепо и се намира на територията на Сирия) е голям и многолюден търговски център в античността. Намира се в северната част на система от големи геоложки разломи, към която се отнася и депресията на Мъртво море. Тези разломи разделят африканската и арабската тектонични плочи, които се намират в постоянно движение и взаимодействат помежду си.
Летописецът от Дамаск Ибн ал Каланиси записва точната дата на разрушителното земетресение – 11 октомври 1138 година, сряда. Пак той посочва и броят на загиналите – 230 000 души. Мащабът на жертвите е смразяващ за онези времена. В Европа по това време са рядкост градовете с население, надхвърлящо 10 хиляди жители. В земите на бившата Византийска империя и някои от арабските емиратства има градове като Алепо, Константинопол, Антиохия, Александрия, в които населението надхвърля 200 000 жители.
Учените не са в състояние да определят магнитуда на труса. Знае се, че земетресението протича на няколко етапа. Ал Каланиси пише, че предния ден, 10 октомври, има по-слаб трус. Големият трус е на 11 октомври и е последван от по-слаби вторични трусове на 20 октомври, 30 октомври и 3 ноември.
В Алепо разрушенията са огромни. Крепостните стени на цитаделата на града се сриват от само себе си. В хрониките не са описани детайли около разрушенията. Само е отбелязано, че градът е унищожен.
Земетресението в Алепо “поставя началото” на последователни земни трусове в близкоизточния регион, които продължават почти цяла година. На 30 септември 1139 година друго голямо земетресение става край днешният град Ганджа в Азербайджан. Тогава от труса се срутва върха на планината Кяпаз и прегражда руслото на река Ахсу. Така се образуват няколко високопланински езера, най-голямото от които е Гьойгьол (Синьото езеро).
След разрушителният трус от 1138 година население, достигащо 200 000 е регистрирано в Алепо едва през XIX век. На 24 август 1822 година градът отново е ударен от мощен трус, пет години по-късно епидемия от чума отнася много човешки животи, а през 1832 година холерата още веднъж намалява броя на жителите на града.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?