Имам двама сина, които когато бяха малки ги водех на детски тържества, сега са големи, но още с умиление си спомням жадните детски очички, които поглъщаха с нетърпение детски постановки, книжки с приказки, нямаха умора за тяхните игри, в които и аз понякога се включвах-пързалки със шейна, футбол и т.н.
Понеже и двамата бяха злояди измислях им разни приказки,  песнички, някои позабравени от мен доизмислях и така ги забълбуквах, че без да разберат си изяждаха всичко.
Спомням си една такава песничка доизмислена от мен, ще ви я напиша за да си я имате под ръка за такива случаи.
Баба Меца е сърдита,
че мечето без да пита,
тръгна рано от зори,
хвана гъстите гори.
Тя кого ли не попита,
меченцето де ли скита,
ах туй мъничко мече,
много бой ще изяде.
А, мечето, а мечето
припка палаво напред,
тука гъбка, там малинка,
всички ги бере под ред,
ще отиде при пчелите,
дето хвъркат тук навред,
ще отиде, ще отиде,
да похапне малко мед.
Че го търси Баба Меца,
хич не иска то да знай,
с другарчета в гората,
чак до тъмно ще играй,
а изгрее ли луната,
в къщи ще се прибере,
за да папка и да нанка,
тъй голям ще порасте.

Честит празник на всички непорастнали като мен деца в блога и на техните деца също, пожелавам ви весели игри и забавления!

Благодаря, те са вече голями, но за мен си остават деца.

Да са ни живи , здрави и много щастливи !

Чул те господ, дано да се щастливи, пък и ние покрай тях, защото за една майка няма по-добро от това децата й да са щастливи.