БЛУДНИЯТ ДЕЛФИН
 
 
В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
със камъка на свойте грехове.
 
И цялото море у мен се люшва,
потича виолетова кръвта...
В едно се смесват с гръм вода и суша,
а бурята трещи до сутринта.
 
Едва когато съмне и вълните
се дръпнат с уморена, топла плът,
по пясъка ще заблестят следите
на мойто връщане от дълъг път...
 
И само пощурелите делфини
ще ми помахат на изпроводяк.
Почакайте, дори след сто години,
при вас, приятели, ще дойда пак!
 
В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
и там оставям свойте грехове.

Ивайло Диманов

 

Снимките обаче са правени в един увеселителен парк Marinland-Канада и са взети от албума, разположен на 13 място в моя блогрол.

Значи затова всяка година плувам навътре в морето, за да се пречистя.
Върна ме години назад, във Варненския делфинариум. На сина ми му беше много интересно.

Подейства ми релаксиращо , благодаря ти !
Поздравления !

Ами може да се каже, че морето ни пречиства физически и духовно, а плуването е най-облагородяващото съприкосновение с него, аз също обичам влизам навътре, но с плавници. Преди много години направихме семейно посещение на Варненския делфинариум и беше много емоционално преживяване. Снимките обаче са правени в един увеселителен парк Marinland в близост до Ниагарския водопад и в него има още тюлени, моржове, акули, виж повече в албума от раздел "Канада в снимки" от 04.09.2006 г. - поместен на 13 място в моя блогрол.

Снимките наистина така действат, но от теб очаквах да кажеш нещо и за стихотворението, намерих го в интернета, нищо не знам за автора му, но ми подейства много магнетично и за това реших да ви го покажа.

Стихът е вълнуващ и снимките са първо качество, а главните герои делфините като че ли се усмихват.
Много хубав постинг, мила.

Благодаря ти за отзивите.

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове.....
От началото оше става ясно , че автора му е романтикк ! Просто е излял душата си ...в морето и делфините.Синият цвят действа отпускащо и релаксиращо , особено в съчетание с вода...
Поздрави !

Никога с плавници! Моят приятел Хари, /кадър на Ен./ веднъж в Несебър нахлузи плавниците си в един след полунощ и по главната в Новия град тръгнахме да будим гаджетата, които спяха вече в едно мазе до пощата. Хавлията му беше на врата. Тръгнах по-скоро да го охранявам, Хари си беше легенда с магариите си.
Ясно ти е, че до морето не стигнахме, женския разум го възпря.

Благодаря, този цвят и на мен ми действа отпускащо, а романтичното настроение на автора особено ми допада.

Аз се чувствам по-сигурна с плавници и така мога да влизам по-навътре в морето, твоят приятел вероятно е изпитвал също нужда от по-голяма сигурност, след като се е запътил към това място с млади и хубави жени, добре че е имало с какво да го възпрат, едва ли е било с разума :)))))