ЙОАН МАЛАЛА ВСЕМИРНА ХРОНИКА 

Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
Книга IV

XII. След царуването на Проит [1] втори царува Акризий [2] 31 години. И след това, след победата над Еномай [3], царува Пелопс [4] 38 години. Оттогава Пелопонес получи названието Еладски. Той създаде град, който нарече Пелопонес. Оттогава Пелопонеското царство се нарече Еладско. През тези години живя Демокрит [5], като учеше на философия и в своите философски писания постанови, че този, който иска да бъде философ, подобава да се въздържа и да бъде целомъдрен и да се очисти от всякакво зло, всичко право да разбира и да върши. И когато така започнеш да философствуваш, тогава ще опознаеш единописменото име и ще видиш безстрастното слово на Сина Божи, който ще се яви. Това стои в писанието на премъдрия хронограф Теофил [6]. В тези времена любомъдърствуваше Хипократ [7], като създаде лечебната наука. След Пелопсовото царуване царува Атрей [8] 20 години и след него царува Тиест [9] 16 години, и след това Агамемнон [10] 18 години, и след това царува Егист [11] 7 години. И съществува Елинското царство, сиреч Пелопонеското, 164 години.

В годините, за които говорих преди това, в Крит царува Минос [12], синът на Европа [13], който владееше и морето. Воюва с атиняните и постанови закон, за който говори премъдрият Платон [14], споменавайки записките на законите. През тези същите години се прославиха Дедал и Икар [15] заради Пасифая [16], заради жената на цар Минос. И като блудствуваше с нейния слуга, бика, роди син, когото нарекоха Минотавър [17], а Дедал и Икар преполовиха прелюбодеянието на блудството. Цар Минос, като затвори Пасифая в кувикулария (спалнята) с двама слуги, заповяда да я хранят и я остави там, никой да не я вижда. И тя, като се опечали, че е лишена от царския сан, разболя се и умря. Дедал и Икар бяха убити. Икар избяга от тъмницата и като плуваше се удави, а Дедал беше посечен. За Пасифая Еврипид [18] написа повест.

XIII. През тези години героят Херакъл [19], като сътвори големи подвизи, отиде в Ливийската страна [20], срещна се с Антей [21], който също извършваше земни подвизи. И го надви Херакъл и го уби. След победата Херакъл се разболя, сам се хвърли в огъня и умря, за което написа премъдрият Дидим [22]. В Илион (Троя) [23] тогава царуваше след Дардан [24] неговият син Лаомедонт [25]. След Самсон [26] старейшина в Израил беше иерей Илий [27]. През гореспоменатите години умря Андрогей [28], син на Пасифая и Минос, критския цар. Също така и самият този Минос умря и, умирайки, заповяда в Крит да царува Минотавър. И царува синът на Пасифая и на бика, нейния слуга. И критските боляри, като сметнаха за оскърбление Минотавър да царува над тях, защото беше извънбрачно дете, направиха заговор против него и се обърнаха с молба към Тезей [29] като към храбрец, като към син на Егей [30], царя тесалски, да дойде с войски срещу него. Обещаха да пред ад ат Минотавър и цялата си страна, да му дадат и неговата сестра Ариадна [31], дъщерята на Пасифая, за жена. И пристигна Тезей внезапно в Крит да се бие срещу него. Всички боляри и воини, които бяха останали, побягнаха в град Гортина [32]. И Минотавър, като проумя предателството, побягна и той в Лавуринската страна (Лабиринта). Изкачи се на планината и се втурна в пещерата, като се криеше. И като го гонеше, Тезей откри мястото, където се беше скрил. Изведе го и веднага го посече. И като влезе в град Гортина, обяви победата и беше прославен от болярите и от цялата страна. И измоли от тях да иде при Егей, баща си, та и на него да разкаже за победата. Малко преди да доплува до своя баща, дойде някакъв моряк и съобщи на цар Егей, Тезеевия баща, като рече: “Избяга от града на Минотавър”. Той помисли, че са го измамили критяните, защото написаха, прочее, мъдрите за тях: “Критяните са винаги лъжливи, тъй като имат лъжлив нрав”. И се хвърли Егей в морето. И като пристигна Тезей, намери го умрял. И беше приветствуван от своите боляри, но пренебрегна Критското царство и [отиде] в Тесалия. И доведе за жена Илия, по прякор Федра [33]. Ариадна пък, като влезе в светилището на Дионисий [34], преживя тук като жрица до смъртта си.

XIV. В тези времена в Тесалия се подхвърляха лъжливи слухове за помислите на Федра към Иполит [35], нейния пастрок, Тезеевия син от наложницата му. За нея премъдрият Еврипид след това написа с умение повест [36], 42 години след смъртта на Пасифая, както упомена премъдрият хронограф Домнин [37]. На глед Федра беше висока, с хубаво тяло, червенокоса, с правилен нос, с продълговато лице, умна. Иполит беше среден на ръст, силен, смугъл, с къси коси, с къс врат, с плоско лице, чревоугодник, имаше големи зъби, широка уста и рядка брада. Беше страстен ловец, разумен и мълчалив. Тезей, като чу това, което се разказваше в града за неговата жена Илия-Федра, се натьжи. И като се разгневи на своя син Иполит, но им показа гнева си, а доведе бял бик и принесе жертва на Посейдон [38], проклинайки сина си Иполит, и се молеше на Посейдон да го погуби. И се случи след три месеца Иполит да излезе на лов на кон. Подгони див глиган и конят му се препъна, и като се преобърна от коня, падна на земята, държейки в ръка конските юзди. И се оплетоха юздите като възел около ръката му и конят го повлече. Получи голяма рана на главата. Слугите, които бяха с него, го взеха и го внесоха в палата. И на шестия ден след като получи раната, умря. Беше на 22 години. Тезей цар, жалейки по него, съобщи на Федра за своята скръб, укорявайки я, като й каза как я одумват в града и в цялата страна с Иполит. Федра, като чу, му се закле, че не знае това, говорейки: “Напразно са разнесли гражданите тази клевета”. Тезей не й повярва и като се срамуваше от своите боляри, й заповяда да не излиза пред тях и никой да не я вижда. Съжали за смъртта на своя син, защото го обичаше. Федра пък, която беше много мъдра, като скърбеше за лъжата и за лъжливата клевета на гражданите и поради изгнанието и срама, сама се погуби. Беше на 39 години, както Кефалион [39] премъдри написа, казвайки: “Напразно одумваха умната Федра, че е помислила за Иполит, за нея съчиниха творба”.

XV. През тези години царува в Лакедемония [40] първо Евристен [41] 42 години и други царе — 45 години и Алкамен [42] — 37 години. И съществува Лакедемонското царство 325 години, както писа Африкан премъдри [43]. След Илий, иудейския иерей, първо царува в Иудея Саул [44], Кисовият син, от племето на Вениамин, 40 години в град Гава [45]. В Коринт [46] след лакедемонците царува Алет [47] 35 години и други 11 царе — 277 години. И най-накрая царува една година Автомедонт [48]. И просъществува, прочее, Коринтското царство всичко 313 години. По времето на Саул замислиха първото състезание в чест на Посейдон на Олимп. Римският празник празнуваха в чест на Диос (Зевс) Олимпийски [49], за което написа премъдрият Африкан. По това време иерей на иудеите беше пророк Самуил [50]. Той постави по Божие повеление за цар на еврейския народ Давид [51], сина Иесеов.
 

Книга VII

I. След това царуваха двамата братя Ром (Ромул) и Рим (Рем) [52]. Ром, по-старият брат на Рим, създаде град и му даде името Рим. Заради това бяха наречени римляни. Намериха и оръжието на Херкулес от рода на Пикидия и го положиха в построения от тях град Рим, на мястото, където имаше село, наречено Валдентия, на Говеждия пазар, в църквата на Пикидия [53]. Там стои заключено даже и до днес. Същите братя построиха храм, наречен царски, на Палатинския хълм [54] и го назоваха по римски Капитолион [55], което ще рече глава на града. Донесоха и статуята на Атина Палада от град Силва [56] и я поставиха в Рим. Между братята се породи вражда за управлението на царството и Рим беше убит от Ром и царуваше сам Ром. И откакто уби своя брат, започна да се тресе целият град и народите започнаха да се бунтуват и настана междуособица точно в това царство. И като отиде в светилището, Ром запита Господ: “Защо в моето царство става всичко това?”. И му се откри това прорицание: “Ако не седне брат ти с тебе на царския престол, град Рим няма да престане да се тресе, нито хората ще замълчат, нито борбите ще се уталожат”. И направи златно изображение на своя брат До пояс и го постави редом със себе си на престола, на който седеше. Така царува през останалите свои години, като седеше със златния образ на своя брат Рим. И престанаха трусовете в града и улегна вълнението на народа. И ако съобщаваше нещо за някакъв закон, от свое име и от името на брат си говореше, постановявайки: “повелихме” или “постановихме”. Оттогава и в градовете, които бяха под римска власт, изпращаха да поставят изображения до пояс на князете и върху златните монети също започна да прави своето изображение от едната страна, а на оногова [на брат си] от другата страна.

След завършването на града цар Ром украси и църквата на Арес [57]. През този месец установи празник и жертвоприношение в чест на Арес и даде име на този месец Март, наречен преди Примон (първи), както се нарича богът на войната. Всяка година даже и досега римляните празнуват и отбелязват деня на този празник, като танцуват и се веселят на полето. И веднага започна да строи киркисии, което ще рече хиподруми, като искаше да разпръсне тълпите на римляните, защото още се бунтуваха и въставаха срещу него заради брат му. Най-напред устрои надбягвания с колесници на римляните, като направи празник на слънцето и почете четирите стихии, които са под него — земята и морето, огъня и въздуха, мислейки си, че са честити заради това персийските царе в битките, защото почитат тези четири стихии. Римляните не чествуват тези четири стихии, освен един празник.

В Писидийската земя (Пиза) цар Еномай правеше конни надбягвания на Европейските страни през месец март, на 25-ти. Ром принасяше жертва на бога на слънцето, като величаеше слънцето, което се грижи за земята и морето, стихиите, които се намират под него, т.е. Деметра [58] и Посейдон. И хвърля жребий с цар Еномай и жребият се падна на Еномай да се състезава като Посейдон, т.е. водата. Облече се в синя дреха и игра срещу него, облече се в зелена, както е земята. И пак се падна жребият на Еномай да се преоблече в Деметриния образ. Облече се в зелена риза и игра срещу него. Облече се в образа на Посейдон, в синьо, което означава водата. И като претърпя поражение, беше убит. И идваше безчислено множество от всички земи и градове на зрелището на тази прочута царска игра. Живеещите край морето и в островните градове и във всички приморски страни моряци молеха бога дано да победи носещият синя дреха, т.е. Посейдон, като казваха: “Ако загуби този, който играе за Посейдон, то малко риба ще има и отвсякъде ветрове зли ще се вдигнат, та корабите не ще могат да плуват”. А тези, които не живееха до морето, се молеха да победи носещият зелена дреха, говорейки, че ако загуби този, който се състезава за Деметра, т.е. земята, ще има недостатъчно жито и масло, и вино, и плодове. И надвиваше над мнозина конници Еномай в продължение на много години. Имаше, прочее, за учител Аурт [59], който го учеше умело на изкуството да управлява колесницата. Еномай се състезаваше, но беше убит от Пелопс Лидянина. Първото надбягване откри Бел [60], синът на Посейдон, който взе за жена Ливия [61], дъщерята на Юс и Пикидия, и владя южните страни. Земята, в която царуваше, назова Ливия, по името на своята жена. Този хиподрум с много оръжия намери Ениалиос [62], както писа Калимах [63] в своите повести. И след тях започна да се състезава Ерихтоний [64]. Мнозина други, всеки в своята страна, започнаха да устройват игри. Но най-напред Еномай започна да се надбягва в колесница с четири коня. И с това се прослави, както и в историята на мъдрия Харакс [65] стои записано. Той съобщи и това, че построяването на хиподрума е направено по подобие на света, т.е. според небето и земята, и морето, и въздуха. Дванадесетте врати, разположени на дванадесет места, означават звездния кръг (зодиака), управляващ земята и морето, и човешкия живот, който преминава покрай тях. Мястото на хиподрума се оприличава на цялата земя, а мястото, около което тичат конете, е подобие на морето, което отделя земята. Там, откъдето изскачат и се устремяват конете, това е изток, а накъдето тичат — това е запад. А седмото бягане символизира седемте големи звезди, които се появяват в полунощ. II. Цар Ром, като почиташе тези четири съставни части на слънцето, които се намират под него, като построи първия хиподрум на римляните, започна да се надбягва в тази западна земя, т.е. в Италия с колесница с четири коня, ще рече, земята и морето, огъня и въздуха. И даде Ром имена на тези четири известни съставни части: на земята — зелена част, както е зелена тревата, а на морето — синя част, както е водата, а на огъня — червена част, защото е червен, а на въздуха — бяла част — защото е бял. От него узнаха имената на четирите части, които са в земите на римляните. Нарекоха зелената част Прасина, което ще рече на римски оставаща (съхраняваща), т.е. не загубваща лице като тревата. А Венета нарекоха част от Венетската земя, която е под римска власт, голямата земя на име Венеция, чиято метрополия е Аквилея [66]. От нея идва синият цвят на дрехите. И я прибави към зелената част. Присъедини към Прасината бялата част, т.е. въздуха, тъй като служи на земята и я разкрасява, като пуска дъжд. А към водната част и към Венета присъедини червената част, която е огънят, тъй като нагрява водата. Огънят й служи и огънят се угасява с вода.

Разделиха се римляните на части. И вече не бяха заедно, а един срещу друг, казвайки: “Дано нашата страна да победи!” И като държаха всеки на своето пристрастие, не искаха да се видят. В Рим настана голям разкол, откакто Ром започна тези игри. Цар Ром, като видя страната разделена, беше с едната част срещу въставащите против него, заради брат му или по някоя друга причина, народи и боляри. Затова биваше според разделените части [на едната или на другата страна] и ги приемаше при себе си като опечалени, та да има с кого да бъде против бунтуващите се срещу него. От него възприеха това и по този начин започнаха да живеят следващите царе на Рим.

III. В царството на този Ром много от мъжете бяха войници-пришълци. И Рим беше запуснат. И не достигаха на това множество жени. И като искаха да вземат от този живот, юношите вършеха насилие по улиците над жените и имаше смутове и размирици. И недоумяваше Ром какво да предприеме. Не желаеха, прочее, жените да се омъжват за пришълци, като ги наричаха несвои и нетуземци. И заповяда, под страх от наказание, девойките да се омъжват за тях. И не пожела никой да даде своята дъщеря, казвайки: “Дали ще живее той утре и в този ден дали няма да го убият на война?” И всички се омъжваха за местни граждани. Натъжен, Ром отиде в светилището и му беше предвещано да направи конни надбягвания за жените, та отхиподрума неговите воини да си вземат жени. Събра всички свои войници в двореца, устрои състезанието, като заповяда жените да дойдат нарочно за зрелището и от най-отдалечените села. И като чуха, дойдоха на сборището омъжени жени и девици от цялата земя, от далечните народи и от Рим. Пристигнаха добри девойки и от така наречените сабиняни, които живееха близо до тази земя. И съобщи тайно и нареди омъжените жени римлянки да не бъдат на зрелището, като заповяда на войниците си да не докосват омъжените жени, но да разграбят само девойките и вдовиците. Отиде и погледна към хиподрума, и когато се събраха всички, пусна войниците от своя палат. Като се затичаха, те разграбиха девиците и тези, които нямаха мъже, по стъпалата на хиподрума и си взеха жени. Единствено Ром направи това да стане така, както премъдрият творец Вергилий [67] разказа, а също и Плиний [68], римският историк, написа. И други от историците съобщават, че преди това Ром правеше надбягвания с мулета. И Ром, и Рим, казват, са откърмени от вълчица, когато цар Амулий [69], техният дядо, заповяда да ги захвърлят в гората, като родени от блудница. Майка им беше жрица на бога на слънцето Арес, който се нарича бог на войната. И като блудствува с някакъв воин, роди близначетата Ром и Рим, както разказват в преданието, за които се погрижи Арес. Поради това дядо им ги хвърли близо до гората. Намери ги една селска жена, която пасеше овце. И като се умилостиви, понеже се бяха родили хубави, взе ги и ги откърми със своето мляко. По тези земи вълчици наричат и досега селските жени, които пасат овце, като казват, че те целия си живот прекарват с вълците в полето. Затова Ром измисли така наречените Румалии (Бромалии) [70], говорейки, че подобава царят да прави угощение всяка година в чест на своето име и да постави болярите си и воините със сан на трапезата, бидейки цар и мъж и да ги почете. Добре е този ден да се прави през зимата, когато няма война. И започнаха да устройват пирове от имената с алфа и нататък, което продължава и до днес. Заповяда и на своите боляри така да правят угощение в чест на своите имена. И на когото бъде ред да прави, да наеме свирачи, да ги заведе в дома си вечерта, да свирят у него през цялата нощ, та по този начин ще се разбере, че в неговия дом има пир до сутринта. И спазват този закон на Румалиите римляните даже и досега. Това постанови Ром, като искаше да заглади своя позор, защото римляните, които не искаха да го видят, неговите врагове, говореха: “Не е достоен да бъде цар, тъй като са отхранени от чужденци двамата братя до възмъжаването си, ще рече от ратая Фаустул [71] и от неговата жена-вълчица бяха откърмени, ядейки от чуждото, както беше казано преди това. Унижение беше за римляните и за всички древни тогава някой да яде чужда храна. Затова, ако и да поканеха някого на угощение, то ядяха това ядене и питие, което си бяха донесли и като събираха всички, заедно ядяха. И спазват този закон даже и досега. По тази причина Ром измисли това, за да заглади своя срам. Даде наименование на тези пирове Румалии, което ще рече да се яде чуждо, както премъдрият Лукиан, римският хронограф [72], посочи.

IV. След Ром и Рим, след двамата братя, царуваха други шестима римляни до Тарквиний [73] I — неправедния цар. Той беше седмият цар от основаването на Рим — изгонен от царството. По време на неговото царуване жрица беше Сибила Куменска [73a]. Тарквиний имаше син на име Арунт, заради когото го изгониха от царството, защото извърши насилие над болярката Лукреция и блудствува с нея Тарквиниевият син Арунт. Тя пък сама се закла, тъй като беше целомъдрена. А имаше междуособица в Рим цяла година и мнозина бяха избити. Това написа премъдрият римски книжовник Сервий [74]. По тази причина Тарквиний беше изгонен. Срещу римляните започнаха война така наречените ардени. Цар Тарквиний взе войска и отиде да се бие срещу Арденската страна. И като намериха удобно време, неговите врагове — болярите Брут, чичо на Лукреция, която се закла, и Колатин, нейният мъж, — направиха заговор против него. Присъединиха се към тях и други боляри и всички граждани, за да го изгонят от царството. И докато заговорничеха срещу него, цар Тарквиний се завърна в Рим, когато не му беше времето — нито гражданин, нито воин, — в укрепения палат, наречен Келериан. Тарквиний, като научи за заговора на болярите и на целия град срещу него, изпрати да подмамят Брутовия син, който беше приятел и връстник на сина му Арунт. Той обеща да му предаде град Рим и да убие своя баща Брут, когато дойде Тарквиний. И като разбра това, Брутовият роб Виндикий, който ходеше със сина му и му прислужваше, тайно съобщи на своя господар Брут за готвещото му се предателство от сина му и от целия град. Веднага щом чу, Брут хвана своя син и пред всички на римския площад го подложи на мъчения и го принуди да разкаже, че е направил заговор с Тарквиний. Той съобщи как е искал да предаде баща си. И тук веднага Брут посече своя син. Посъветваха се всички римски боляри и отхвърлиха цар Тарквиний, като се заклеха да не бъде цар и постановиха за пръв път, и се споразумяха да има двама старейшини в Рим — Брут Велики и Колатин, мъжа на Лукреция, — бидейки опитни и обичани мъже. И да бъдат поставени като самостоятелни князе да управляват гражданите и да няма вече цар в Рим. Написаха договора и наредиха на войниците да го оставят и да го напуснат. И тутакси се отрекоха от Тарквиний.
 

Йоан Малала е византийски писател от сирийски произход, живял ок. 491-578 г. Предполага се, че произхожда от Антиохия, където вероятно в получил класическо образование в школа за ритори (прозвището му Малала произлиза от сирийската дума melel "ритор, оратор"). По-късно става духовно лице и ок. 528 г. започва да пише в Антиохия „Всемирна хроника” в 18 книги, която е единственото познато днес негово съчинение. В Антиохия е написана по-голямата част от хрониката (до началото на книга 18). През 40-те години на VI в. Йоан Малала се премества в Константинопол, където завършва своето съчинение (запазен е текстът до 563 г., но се смята, че творбата е обхващала събития до 565, а може би и до 574 г.). Йоан Малала използва многобройни източници — Стария и Новия завет, произведения на антични автори (например старогръцките историци, трагедиите на Еврипид) чрез посредничеството на късните компилатори от римския и византийския период, късноантичните и раннохристиянските хронисти и др. Той е създател на ново направление във византийската историография, в основата на чиято историческа концепция лежи християнско-библейската интерпретация на световната история. Тази концепция е в съзвучие с утвърждаващия се християнски мироглед и поради това хрониката на Йоан Малала става изключително популярна във Византия през цялото Средновековие.

Творбата на Йоан Малала е преведена на старобългарски език вероятно в края на IX-началото на Х в.

http://www.promacedonia.org/zv/zv6_4.html

https://panazea.blog.bg/technology/2009/09/01/po-kakvi-uchebnici-sa-uchili-istoriia-nashite-dedi.389471