СПОМЕН  ОТ  МИДЖУР

   Изходна точка в продъжение на няколко лета към най-красивата част на Западния Балкан от към Западните покрайнини ми бе с. Топли дол. Това село е кръвно свързано с две села, Горни Лом и Мартиново. Римските пътища между тях са останали до днес...

   В с. Топли дол съм нощувал поне 15 пъти. Имам си избрано място за колата, която трябва да е скрита от погледа на минаващи по пътя сръбски гранични полицаи през нощта, за да не ме будят и от слънцето през деня. След малко ще опиша какво щях да си случа сам, измъквайки се от малката горска полянка.

    Селото е един планински бисер високо-високо в долината. За да се заселят хората тук те са преминали покрай р. Темщица с животните си по едни римски път, вкопан в отвесна скала над реката.От селото могат да се предрпиемат маршрути към огромното плато над с. Гостуша, към вр. Вражата глава и Трите чуки, към седловината за с. Мартиново. Към масива на Миджур има няколко пътеки, между които и една по стратегически римски път. От Миджур към селото се спускат няколко рекички, които се събират над него в прекрасна местност и образуват р. Темщица. Така стана, че се запознах с един човек от селото, българин, но вече посръбчен, с когото се засичахме няколко пъти на различни места.

   Минаха години, бях отново на Миджур. Този ден бе най-горещият в живота ми, не мога да го забравя. Спусках се от върха при такава жега, че големите зелени скакалци на бягаха от мен, като да им бе все едно в тая жега живи ли да са или умрели. Един герак /малък сокол/ кацна до мен и продължи да ме придружава. Явно бе много гладен, дадох му хляб. Въртя се около филийката, повдигаше я и я пускаше, но не я опита. И в тази убйствена жега пред мен - човек. Видял ме той и ме познал, същият от с. Топли дол, сега със стадо крави и  дойде да си поговорим. Оплака се, че цял живот е работил много тежка работа, толкова тежка, че не е порастнал, така са работили родителите му, сега работят и децата му. Семейството му има животни и ниви, коитто работят, а той работи всичко, напр. в Шумското /Горското/, където работата също е много тежка, като косач. Запомних от този разговор следното:

-       Защо не съм богат като тебе, да имам същата хубава

кола, да мога да оставя за няколко дни животните и да отида да си почина някъде? От дете до сега не съм си почивал и един ден.

   Каза също че от горещината умирали животните, които гледа, в търбуха на телетата се задържал пясък.

   Колко съм богат, аз си знам. Колата ми тогава бе един Строен Ксантия на много години, но в името на истината много прилична. За този беден човек обаче това е голямо богатство. Той трябва да се погрижи изцяло за домакинстото си чрез много тежък  труд, до тук държавата не достига. Ако не успее, семейството му няма да презимува – ще починат животните му, които ги хранят, от студ на такава височина ако не са си приговили достатъчно дърва, ще умрат и те.

   Така живеят нашите сънародници по Западните покрайнини. За цял живот работа по животните и нивите, нашите сънародници получават към 200 евро пенсия, а партийният секретар на завода за гуми Тигар получава пенсия 1000 евро. Президентовите боклуци, които в момента управляват страната ни хабер от понятие си нямат за тези наши сънародници. Помаците и турците у нас не работят толкова много. Ако ги попиташ тези президентови державники за Западните покрайнини, те ще зададат контравъпрос:

-       А какво е това Западни покрайнини?

Да се върна на един спомен, когато щях да си сторя голяма

беля.

Излизайки на заден ход под от поляната, където нощвам в с.

Топли дол така бях свикнал, че карах назад без да гледам. Поглеждайки обаче в един момент видях, че не виждам каквото трябва и на секундата спрях. Огледах се, едната гума на колата бе на бордюра на подпорната стена на пътя.

    Отново се разминах с торпедото...

    Под селото е един от големине български манастири, Свети Георги. Сега е женски манастир, всичките монахини и управата на манастира са сърби. Да се посети обаче този прекрасен Божии храм, където има останали наши оброчни кръстове и историческата му църква, пристроявана през вековете, е вдъхновение.