2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Прочетен: 16982 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2012 11:51
Като слезнахме от рейса много се изплаших от тази крепост. Залегнахме със Додо зад един храст за да не ни оцели някоя стрела и развяхме бяло знаме в знак на примирие-неговия потник влезе в употреба:)))
В един момент се сетих(нали съм си учено), че тази крепост вероятно е построена в чест на цар Симеон, който през 917 г. със своята 60 000-на войска разбива 62 000-на византийска войска, предвождана от Лъв Фока при река Ахелой, на която е кръстен града. Историците твърдят, че армията на Византия претърпяла пълен разгром и дори 40 г. след битката по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници. На бойното поле са намирили своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции, самият български цар е влязъл в боя и с това повдигнал бойния дух на българите. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на Месембрия, откъдето оцелелите византийци се спасили, панически товарейки се на военните си кораби на път за Константинопол.
До тук добре, но тази крепост сякаш е излязла от кутията с лего на децата. Не мога да отрека обаче, че успя по някакъв начин да ме върне в нашето славно минало.
Успяхме да излезнем от тези спомени, не без чужда помощ, и тръгнахме по главната улица на града, където има много ново строителство, а старите къщи са добре поддържани.
През 2005 г. в Ахелой е изграден православен храм "Св.Възнесание Господне".
Ахелойци се смятат за наследници на група майстори шивачи (гайтанджии) от гр. Габрово, живели и работили в Истамбул в началото на 18 век. Когато през 1840 година османският султан наредил да се ушие нова парадна униформа на султанската гвардия, майсторите печелят това право. След изпълняване на поръчката те спечелват голямо богатсво. Решават да закупят земя, където да се установят за постоянно. В близост до Теркоското езеро до Черно море, на 40 км от истанбулския квартал Галата, се намирал чифликът на Тая кадъна. Тази Тая била дойка на тогава управляващия султан, който за благодарност ѝ подарява този чифлик. Групата майстори отиват при нея и купуват чифлика. Майсторите се заселват, като в новообразуваното село остават само българи и се говори само на български, запазва се само името му Тая Кадън. Къщите на селото са били в стил ``Етъра`` с калдаръмени улици и селска чешма, която стои и днес. До 2000 г. са били запазени няколко стари къщи. Там вече има построени нови сгради, част от предградието на гр. Истанбул. В близост до Теркоското езеро имало още две села Теркос и Делиунус, населени с българи.
По време на Балканската война (1912-13 г.) започват масови набези от башибозуци в районите с българско население с цел прогонване и избиване. През 1913 г. българите от трите села били предупредени от български дипломат в Истанбул, че трябва веднага да ги напуснат . За няколко часа трите села се приготвят и тръгват за гр. Истанбул, където се качват на параход и отплават за пристанище Бургас. След като пристигат в гр. Бургас всички си хвърлят фесовете и си купуват калпаци от магазин на ул. Александровска. Решават да тръгнат за Айтос с влак. След това отиват в гр. Карнобат /като бежанци не плащат билети/. От гр. Карнобат изпращат делегация от 5-6 човека до тогавашното правителство, с молба-питане къде да се установят. През 1914 г. правителството решава те да отидат в гр. Феря /Беломорска Тракия (Дедеагачка околия)/. Там те живеят 6 години. Градът се намира в делтата на р. Марица в много плодороден район.
Голяма част от днешното българско население на Ахелой са наследници на тракийските българи, които по време на Балканските войни (1912-13) и първата световна война са принудени да напуснат домовете си в Беломорска и Одринска Тракия. През 1923 г. българското правителство отпуска земя в с. Чимос /Ахелой/ на бежанците, където те се установяват същата година през есента. По това време е имало 2 чифлика — Матевият и Еврейският. Оземляват ги с 20 декара ниви, а хората със семейства получават по 40 декара ниви. През 1926 г. на България е отпуснат бежански заем, според които, всеки бежанец е имал право да си построи къща и да си закупи инвентар за обработка земята.
След голямото заселване през 1923 г. на тракийски бежанци в Ахелой /по това време Чимос/, се избира Спасов ден за празник на града. От тогава и до днес всяка година на този ден се организира панаир.
Старо име на селището е гръцкото Чимос. Чимос е побългарено на Чимово през 1934 година, а през 1960 година името е сменено на съвременното Ахелой. Парадоксално това име, което е заимствано от името на реката, е и най-древното. Произходът му най-вероятно е тракийски. Сред приблизително 240-те думи, които български лингвисти са установили в тракийския език е и „ахел“, което означава „вода, воден“. От 2009 година, с решение на Министерски съвет село Ахелой е град и има статут на морски курорт с местно значение.
Плажът и пристанището са доста отдалечени от града. Плажната ивица започва от къмпинг Ахелой( вижда се на снимката в ляво след ваканционното селище) и продължава до гр. Поморие, приблизително 10 линейни километра и с ширина от 10 до 20 м.
На пристанището има импровизиран малък плаж, но пясъка не струва.
През 2008 г. е изграден ``Ахелойският фар``, намиращ се на Латерновият нос до почивния комплекс „Марина кеип“- вижда се на снимката.
Синът ми Добромир остана много доволен от еднодневната ни екскурзия.
Аз останах със смесени чувства, защото морската ивица и на този хубав град не бе пощадена от грандомански и кичозни изпълнения.
комплекса „Марина кеип“, гледан от Ахелой, а този черен път с води до пристанището и плажа.
Това е от другата страна на пътя.
Този комплекс обаче ми хареса-доста раздвижено ниско строителство и четири-скатни покриви.
поглед на комплекса отстрани
В далечината -дясно, се вижда поредното грозилище.
Имаше други полуизградени и замразени с години строежи, вероятно сапуна за пране е свършил за тях. Не посмях да ги снимам, за да не разсърдя фотоапарата и вас:)))
26.09.2012 08:51
Благодарности и поздравления !
Един близък познат, който преди години много обичаше да ходи на къмпинг "Ахелой" , вече се е отказал... Това малкото градче със симпатичните нови къщи, добре. Но тази мегаломанщина, леле-мале!
Благодаря ти за възможността да видя и съвременния градеж и спомените пак ме връщат към онзи средновековен текст, описващ великолепието и блясъка на българската столица от онова време... Неописумо! Благодаря, че ме върна там, в тази памет.
Дано, че хубавите места по Черноморието са малко.
Благодаря.
Благодарности и поздравления !
Да, каквото ми е на сърцето, това ви казах, пък ако някой се засегне-негов проблем.
Един близък познат, който преди години много обичаше да ходи на къмпинг "Ахелой" , вече се е отказал... Това малкото градче със симпатичните нови къщи, добре. Но тази мегаломанщина, леле-мале!
Летовници ми казаха, че там плажа е много хубав и посещавам, ама тия мастодонти там са развалили дивата природа.
26.09.2012 12:13
Благодаря ти за възможността да видя и съвременния градеж и спомените пак ме връщат към онзи средновековен текст, описващ великолепието и блясъка на българската столица от онова време... Неописумо! Благодаря, че ме върна там, в тази памет.
Да,било е велико време и както разбираш нашите родолюбиви бизнесмени са почели достойно паметта на Симеон велики и неговите загинали войници. Поздрави!!
Ами ако снимах на Карибите, щеше да е по-зелено, но нашите бизнесмени сигурно са чели много книгата "Разораната целина" от Шолохов или са харесали филма по тази книга. Много са учени и от там идват белите:)))Поздрави!!!
Благодаря, цяла година се канех да го напиша и най-после му дойде времето.
Благодарение на моето мъдро решение фотоапарата ми оцеля и тази година направихоще много снимки в Поморие.
Каква крепост- римската крепост Чим, в местността "Стролата" отдавна е в руини. Може би имаш предвид исторически комплекс „Ахелой-917”, който трябваше да се изгради на това място с руски капитали на 8 дка площ. Не съм чула това да се е случило и не видях такъв строеж, вероятно сапуна им е свършил:)))
Добро решение, ако решиш да летуваш там непременно си осигури лично превозно средство до плажната ивица да не береш ядове като мен, луноход би ти свършил работа:)))
има много красиви неща... хотели, сгради...благоустроено е...
но защо ли ми стана мъчно за онова... от някога...
слънчев поздрав, пролетно момиче...
Около 1900 г .селото се състояло от 6 къщи и 4 чифлика – 2 гръцки и два турски. Турските чифлици били прекупени от собствениците на гръцките чифлици и остават само два. По-късно единият е купен от евреина Мурдухай Коен , а другият от братя Матеви.
Най-ранните жители били 4-5 гръцки семейства и собствениците и работниците в двата чифлика.
Град Ахелой е младо селище. Неговите жители се заселили тук на групи през годините 1900, 1920, 1925 и 1929. Те били оземлени по Закона за бежанците – чифт добитък, кола и земя. През 1927 година им построили къщи – шаронски. Жителите на селото се занимавали със земеделие. Чифлиците продължавали да притежават голяма част от земите. Те съществували до 1944 г.
След 1955 година жителите на селото бързо се увеличили. Основно причина за заселването на тези семейства е , че тук са намерили работа в Държавно земеделско стопанство, а по-късно повечето от тях работят в КК”Слънчев бряг”.
До 1927 година децата от селото ходели на училище в село Равда. През учебната 1927/28 година се отворило училище в село Чимос /най-старото име на селището/, което се помещавало в една стара къща с учител Пенка Ст. Ташева. До 1935 година училището се помещавало в бежански къщи. На 3.VІ.1930 година се поставил основния камък на училищната сграда. Поради липса на средства училището било завършено чак през 1935 г. с една довършена стая. През 1940 г. пребиваващите в селото войници измазали и бетонирали избата, която превърнали в столова. Същата година училището било електрифицирано.
През 1947 година започват подготвителни работи за пристройка към училищната сграда.Подготвят се планове и се изпращат за утвърждаване.
През 1946/47 година е открита прогимназия – V клас, а в следващите 1947/ 1948 – VІ клас , 1948/1949 – VІІ клас. През 1966/67 учебна година се открива VІІІ клас.
През годините за нуждите на училището се използват стаи в сградата на съвета.През 1963/63 година в училището е открита полудневна детска градина с учител Станка Найденова. В училището е обзаведена работилница в избения етаж на училищната сграда с две отделения по дървопреработване и машинно. През учебната 1963/64 година се слага начало на кабинет по химия и естествознание, а през 1964/65 година се открива нов физкултурен салон.През същата година е оборудвана кухня и подготвителна за детската градина.Слага се началото на географска и физкултурна площадка.
От 17.ХІ.1986 година учебните занятия започват в нова учебна сграда. Използвани са блок А и блок Б , 1 през 1987/88 година е пуснат блок Г, в който е настанен началния курс. Обзаведени са учителска стая, пионерска стая и методически кабинети .
От 1980 г до 1990 г училището има двойни паралелки във повечето класове. Учат по повече от триста ученика. В следващите години броят на учениците започва постепенно да намалява. Сега в него учат —– ученика.
Ахелой вече не е селце, от 2009 г. е обявено за град. Не твърдя, че съм успяла да го обходя от всякъде, но по главната улица и около нея слава богу не видях кичозни палати. За сметка на това по крайбрежието е пълно с такива и на места продължават делото велико.
Благодаря за информацията, навремето гръцката митология ми бе любима, с много фантазия е написана, а сега я приемам като гръцко народно творчество.
Вторият ти коментар също дава допълнителна информация за историята на Ахелой, която е много интересна. Произходът на името на река Ахелой е спорно, учените твърдят че е тракийски.
27.09.2012 12:51
Божидар Димитров 12 мита в българската история Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море.
Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти.
От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр.Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.
Ахелой е наистина тракийско име, акеле е тракийска дума за извор, вода бликаща от земята. Акеле се обяснява с българския глагол кълна, покълвам, т.е. излизам от земята (както прави водата на извора).
От тракийската акеле произлиза и българската дума челяд (потомство, родени, произлезли от).
В древността е имало доста реки с име Ахелой (всъщност Акела, Акелой), дори в Гърция. Това е така защото най-древното население на тази страна е било тракийско. В последствие то е инфилтрирано от идващите от Африка гърци и в последствие подложено на геноцид.
За наше щастие старите гърци не са успели да заличат древните названия на реки, езера и градове както направиха в началото на 20-ти век след като подложиха на геноцид българското население на Беломорска Тракия.
Днес, благодарение на хидроними като Ахелой знаем до къде са се простирали земите на нашите деди!
Поздрави!
Да, наистина, корав народ сме! Нашите роднини на територията на континентална гърция са били или избити, или асимилирани, докато дедите ни от днешните ни земи не са се дали изобщо.
Проф. В.Бешевлиев пише в Проучвания върху личните имена у траките, че само аристокрацията е приемала чужд език (латински и гръцки). Селяните са държали не само на стария език, но и на обичаите си ( които практикуваме и днес).
Не зная доколко това изказване е автентично ( на проф.Лихачов), но е верно -
- Вие, българите сте последният оцелял отломък на предишната цивилизация и ще бъдете основоположен камък на бъдещата...
Твърдението на Лихачев е верно, защото народа ни е успял да запази духовността си въпреки учасните изпитания, на които е бил подложен в миналото...а и днес.
Това го видях и аз:)
Изумен съм от упоритостта и предаността на българина в пазенето на традициите. Тровят ни с чалга и простотии, но повечето хора са останали верни на духа на дедите си.
Поздрави!
29.09.2012 00:52
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. metaloobrabotka
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. vesonai
7. djani
8. iskra1304
9. helianastoichkova
10. petgrig