"О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми остане само,
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги с най-честния си стих."



"Случайно минах пак от тук.
Случайно спрях сега, когато
ведно с птиците на юг
е отлетяло мойто лято.
Безлюден пясък. Тишина.
балкони празни и самотни.
И не от морето! От живота."



"От този кратък наш живот-
по-кратък и от всяко лято....
чадъри, слънце, смях, народ
и после самота, която
те връща някъде назад,
във спомен тъжен, който свети,
в едно море, в една сълза
между земята и небето."




"Заспи, Не гледай вън!
Аз ще възседна вятъра и мрака
пак ще нахлуя в кроткия ти сън..
Макар и в сън...В съня си ти ме чакай!
Щом моите очи се уморят,
ще ги притворя аз и ще отида
на някой тих сънуван кръстопът-
мини от там и може да се видим."



"Разбирам, най-човешко е морето!
То като вечна правда ни очаква.
Добре, че има плажове, където
да разберем, че всички сме еднакви."



"И като броеничени зърна
години се занизаха подире,
но в черния им наниз аз една
безценна перла почнах да съзирам

Това бе мойта обич към света,
от който ме дели един прозорец,
на песен се превърна в мене тя
и нов прозорец към света отвори."



"Става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно -сладостна!
Нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено,
нищо, освен че живея."





"Да нужна е огромна земна воля
духа си през света да пренесем!
Не можем ли тогаз с глава надолу
като орли в скалите да умрем!
Стените падат. Слънцето остава!
сърцето с мъка вие мълчешком.
Най-дълго със гнездото се прощава
орелът, сам събирал своя дом."





"Много дни аз пътувах към теб.
Много нощи насън те измислях.
Твоят образ -ту тих, ту свиреп-
ме връхлиташе с гларусов писък.
И невиждал наяве море
те обличах с лирични представи.
Ала все не успявах добре
от мечти море да направя.
Все ти давах фалшиви черти:
урагани, пиратски фрегати
синя бездна, която трещи,
или път към земи непознати."






"Ако замръкна под небето сам
ако осъмна сам върху земята,
по-сам от библейския Адам,
единствения син на стенещия вятър,
единствен брат на вечерния хлад,
сърцето си самичък ще отворя
и ще извадя този хубав свят
на слънце, чучулиги и на хора.
И ще възкреся една любов.
И ще извикам своя род безчислен:
"Върни се пак! Светът е пак готов!
Ела, да вярвам, че не е измислен."







"Остани тази нощ! Остани! Остани!
И прекарай ръка през лицето ми тъмно-
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
...А когато от нашите целувки съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ!
И ще стане по-светла земята......"





"Всички философи са деца
разглобяват мисли и сърца,
разглобяват този хубав свят
като детски фотоапарат.
Ту му вадят всичките бурми-
искат да се уверят сами
как в кутийката от бакелит
може цял всемир да бъде скрит,
но в разглобената мечта
вече няма тайни, красота."





"Очите ми отново са горещи-
в душата ми се разтопи ледът.
И хиляди разлъки, думи, срещи
във будната ми памет се редят.
И всичко над което аз съм плакал,
и всичко, що съм чакал и не чакал,
сега е мой изкупен капитал.
Богат съм аз. Но като болка тъпа
ме пари всеки спомен мил.
И чак сега разбирам колко скъпо
за цялото богатство съм платил."





"И някога ме хваща черен страх:
на колело живота си живях,
написах томове за любовта,
а в лудото въртене на света
за любовта ми време не остана!
И тя изчезна-някаква поляна,
потънала чудеста долина,
сънувана, просторна, с бели клони.....
И ний си гоним с тебе, ний се гоним....."

"

"Надявам се, че някой ден
светът ще стихне подреден.
Ала боя се, че тогаз
далечен безразличен глас
със удивление и жал
ще ахне: "Я, че той умрял!"

Въпрос: Ще познаете ли кой поет съм цитирала по-горе?

Снимките са направени през лятото на 2006 г. и са взети от албум от сайта, който е на 13 място в моя блогрол.

но имам въпрос:
Кое е името има ли значение?
Ако някой нужда има да даде себе си,
защото само така той истински живее,
ако някой приема го и скътава с любов
не пита той за име, фамилия, занятие
разпознал се в него като във огледало
благодарно истините сам прегръща.

но все пак е хубаво да се знаят най-големите български поети, особено за пишещите стихове тук в блога, тях най-вече искам да изпитам, защото когато някой се опитва да пише добре е полезно да знае как пишат големите. Още малко ще почакам и ще Ви го кажа.
Жокер: Изучава се в училище, известен е най-много с любовната си лирика, Лили Иванова има песен с негов текст.

ми е един от любимите на Дамян Дамянов! Благодаря ти! Беше ми приятно да прочета и някои непознати досега за мен негови стихотворения!
Получило се е невероятно магическо усещане от съчетанието на снимките и стиховете! А на фона на музиката вълшебството става безкрайно!...

някои от публикуваното от мен по-горе са част от негови стихове за да мога да обхвана по-голяма част от неговото творчество.
Нарочно публикувах по-малко познати негови произведения за да Ви бъде интересно и да научите повече за този много талантлив български поет.

Направо, сякаш гледах романтичен филм !
Поздравления !

Ако влезеш в сайта, посочен от мен в краюя на постинга направо ще се сбъркаш от такива гледки, а другото (стиховете) си го можеш и без друго.