В предния постинг започнах да Ви разказвам за пътуването на моят син и неговите приятели по маршрута София - Белград - Загреб - Любляна - Болцано - Масо Корто - Сейнт Мориц, който се намира в швейцарските алпи.

Тук ще се спра върху последната точка от маршрута-Сейнт Мориц.Ето какво казва Боян, един от мъжете в компанията в своя сайт http://ikonomov.blogspot.com/ :  

“Разходката до Швейцария остави смесени чувства в мен. Първо радостта ни, че ще минем през красивия проход "Стелвио" се оказа кратка, защото през зимата явно е затворен. След това, на миниатюрния граничен пункт на влизане в Швейцария бяха страшно неприятно изненадани да видят българи. Преминаването ни струваше около 20мин стоене в една отбивка под зоркия поглед на швейцарските митничари, докато всичките ни документи се проверяваха в Интерпол. Въпреки, че избрахме супер слънчев и бистър ден явно очакванията ми са били прекалено големи, защото колкото и чисто и подредено да беше все ми се струваше, че не е ДОСТАТЪЧНО чисто и подредено, така както си го представях. Допълнително ме изненада недобре почистеният път през прохода, през който минахме. Разбира се недобре по мои си критерии - вместо асфалт имаше добре утъпкан сняг. Ако български проход е почистен така всички ще свалим смирено шапки. Следващото ми особено мнение е за един селски бензинджия с вид на зевзек. Когато разбра, че сме българи отказа да приеме плащане в евра и през цялото време ни гледаше присмехулно-опасателно, все едно сме стадо забавни чукчи.Прочутият Сейнт Мориц също не можа да ме порази с нищо. Вървят по улиците коли за по 100 000 пари, пак нещо недопочистен ми се видя и над езерото и града непрекъснато бръмчаха и фучаха някакви рент-а-самолети (явно това е хит в момента).Така се разочаровах, че не мирясах докато не отидохме в едно истинско алпийско село - село Гуарда, където най-после се поуспокоих - това беше Швейцария, както си я представях. Оказа се, че то е и туристическа забележителност, но истински се зарадвах, когато (най-после) случен минувач ме поздрави на пътя. Така били правели в Швейцария ....Ако не броим швейцарците, които според мен са медийно подковани срещнахме нормално отношение, приятни и дружелюбни хора. Европата става все по-глобализирана, така де, оказа се, че шефът на любимата ми Хижа "Бела Виста" ходи на ски .. в Банско. И на края, колкото и банално да прозвучи, чувствам се маалко повече европеец след тази разходка. Е, не много.”

 

Следват още снимки на отделни места от горепосочения маршрут, направени от сина ми Храбър:

 

Зимна приказка.

върна ме 12 години назад, когато бях там, още нямах холандски паспорт и изпитах същите горчиви мисли. Преди три години пак бях в Швейцария по друг маршрут, но дали заради паспорта или заради маршрута, или от новите "ветрове", но нямаше и следа от пренебрежение в отношението на другите. Е, върви Европа към обединяване, върви.
Поздрав за постинга. Изпълва сърцето с тази красота.

Радвам се, че съм Ви доставила храна за душата.

Малко ми става чоглаво , че тези красоти са така близко , и все пак ...
Много хубави снимки ! Поздрави .

така доближаваш пейзажа до мен. Благодаря!

Повечето от нещата не са казани точно от мен, но има ли значение, когато е по- важно съдържанието, аз съм само преносител на тази информация ий се радвам заедно с всички Вас. Красотата е навсякъде около нас, трябва да имаме очи да я видим и души да я осмислим. Позрави.