Ето какво си спомням

Може би беше 1958г.Ранна пролет.Вече беше се мръкнало, кварталът беше притихнал, когато около 22 часа вечерта се чу силен грохот.Хората наизлязоха от домовете си и се чудеха какво ли се е случило.Спомнам си думите на дядо Кольо,който казваше „американците ни нападнаха”.Не,не бяха американците,огромни скали под площадката на звънарницата – камбанарията на църквата сн.Петка се бяха откъртили и се бяха изсипали на долната площадка непосредствено до къщата на пенсионера учител Тодор Стойчев.

След няколко дни започна разчистването на скалните късове.Всичко ставаше на ръка и едиствената техника бяха ръчните колички,каменарските длета и големи чукове.За да се преодолеят стъпалата от  бяха направени пътеки от дебели дървени талпи ,по които се движеха ръчните колички.тези пътеки тръгваха от площадката на която се бяха изсипали камъните,минаваха покрай къщата на Тодор Стойчев и се насочваха към градинката в подножието под църквата.Така камъните можеха да се изсипват от високо направо в каросерията на камионите -самосвалите.Тези камиони влзаха на заден ход в градинката.а за да влязат се наложи да съборят част от оградата за да разширят входа.

Оградата беше красива,висока около 80 см.дебелината беше около 60см,направена от дялан камък и от горе върху нея имаше излята циментова плоча по коята като деца обичахме да ходим.

Разчистването продължи няколко месеца.Оградата беше възстановена,но доста некадърно,беше ми тъжно за тази красива ограда.Този тип огради и подпорни зидове бяха характерни за тази част на Джамбаз тепе.Явно някой беше я измислил,а друг я беше изпълнил с голямо майсторство и мерак.В нея бяха вложени много мисъл,любов и старание при изпълнението и.

Сега вече няма и помен от красивата ограда около градинката.Запазиха маст от нея в посока Маразлията,както и по двете стълбища водещи от Понеделник пазара към църквата св.Петка.