Добиването на сол в района на Поморие е поминък, който векове наред е хранел местните хора. Според исторически източници солниците в района на Поморие са съществували още преди основаването на града (около V век пр.н.е.). В древността солта е била изключително ценна стока – скъпа и рядка – и затова била наричана „бяло злато”.Това е причината поморийските солници да бъдат предмет на спорове и войни.

  Природата е създала точно определени места където могат да се правят солници.Условията са да е близо до морето, да няма достъп на сладка вода, почвата да е глинеста и водонепропусклива. Такова място е районът около Поморийското езеро, където се намират прочутите поморийски солници. Процесът за добиване на морска сол е деликтен. Започва още от есента, когато водата се затваря в големи басеини за да „отлежи”. През пролетта в края на април или в началото на май тази вода е вече с по-голяма доза солена концентрация от морската, се влива в по-малки басеини, оградени в дървено-землени валове, наречени „тигани” и чак накрая се влива в малките квадратни простанства крстализатори т.е в солниците. Там вече трябва да кристализира и ръчно да се събира солта. Процесът на кристализацията, а от там и добивът на сол зависи само от атмосферните условия.


Казват, че по света има два метода за добиване на морска сол: анхиалския – от старото име на Поморие и фокински – от град Фокея в Мала Азия. Главната разлика е в последния етап на процеса – кристализацията на морската вода. Кристализаторите при анхиалския метод са малки – от 80 до 100 квадратни метра, а при фокинския стигат до няколко декара.

Когато солопроизводството е бил основен поминък на местното население годишното производство е достигало до 20 милиона килограма. От огромните солни полета опасващи Поморие сега не е останало почти нищо.

До 30-те години на ХХ век морска сол в България се е добивала само в Поморие. Сега тези празни вагонетки са паметник на западналото производство на сол.

Поморийското езеро се намира на 25 км от Бургас и на 2 км северно от Поморие. То представлява свръхсолена лагуна от естествен произход и е най-северното от групата на бургаските езера. Отделено е от морето с пясъчна коса и изкуствена дига. Пясъчната коса е изградена от „черен” пясък, чийто цвят се дължи на железните окиси в него.

Музеят на солта в Поморие е открит на 7 септември 2002 година, за да помнят идните поколения славната история на града и неговите жители, за които в продължение на  векове  добива на сол е бил основен поминък, наред с винопроизводството и риболова. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма „Фар”. Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол и е единственият в България и на Балканите специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода.



  Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, по който това е ставало в древността. Посетителите могат да видят „на живо” всички технологични операции, да разговарят със соларите, да усетят автентичната атмосфера на миналото. Могат и да си закупят морска сол, която се продава в малки торбички  - за два лева килото, направо евтиния. С нея си направих бидона със зеле за зимата и се получи идеално.

В музея има много материали, от които може да се почерпи информация за миналото славно величие на града и поморийските солници, след освобождението и през социализма.  Видяхме уникална колекция от снимки от началото на миналия век, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти.






































Снимките са правени от моя съпруг, с който посетихме музея през лятото на 2012 г., по случай празнуването на неговата 10 годишнина. Бях много впечатлена от музея и мисля, че  не случайно той е включен  към 100-те национални туристически обекта. Като няма друго, с което да се гордеем, остават ни само експозиционната зала и  20-те декара  действащи солници към музея, които произвеждат сол по същия начин, по който това е ставало в древността. Поне вече няма да се водят войни за солта, преди година кметовете на Созопол и Несебър сключиха примирие, видно от първия клип. 
Мъка...мъка....:((((((

.

Тук ентусиасти   събират черна лиманна кал, която е богата на минерали и микроелементи. Именно заради нейните лечебни свойства, използвани от дълбока древност, гр.Поморие е един от предпочитаните балнео и  СПА  курорти по българското Черноморие. Днес лечебната кал намира приложение за лечение на кожни болести, заболявания на опорно-двигателната система, както и в козметиката и процедурите за разкрасяване.

заслужава си и музей да и посветят... спомни ми за
онази мъдра приказка, в която най-малката дъщеря на царя
казала, че го обича колкото солта... и нейната обич била най-голямата...
поздрав с усмивка за теб, Вени... бях тук с удоволствие...

Прекрасни снимки и интересен постинг. Бъди здрава! ;)

Много интересно - музей на солта в Поморие.
Поздрави!

Права си, от където и да го погледнеш заслужава си и музей да й посветят, а приказката е от любимите ми. Като си помислиш само и в реалния живот е така, често хората не оценяват любовта, когато им е кацнала на рамото, а тя е като солта на земята.

Луд умора няма, та и аз така, в класа ми викаха шурата :))))

Точно там му е мястото, но ми стана много тъжно, след като го посетих. Унищожихме нещо, което е било създадено още преди новата ера, какви хора сме ние????

Личи си Невена, че много обичаш Поморие, дори повече отколкото болшинството поморийци.Оказа се, че и аз помориецът ,заслепен от обичта си към града, съм подминавал и недооценявал качествата на някой негови жители. Но какво да се прави, любовта винаги прощава като краен резултат
Поздравявам те за написания с любов материал за града, затова е толкова хубав!

СПА услугите на Поморие.После съм,като преродена.
Хубава вечер!:))

Така си е!!! Година преди да се омъжа отидох с една приятелка в Поморие за първи път-ех...цяла книга бих могла да напиша за това, за седмица преживях големи приключения и от тогава съм влюбена в този морски град. Специално миналото лято покрай музея открих посетителския център на природозащитниците от "Зелени балкани", който се вижда в ляво на първата снимка. Ако знаеш само с какво удоволствие наблюдавах птиците, които гнездят там. Прекарвах по цели следобеди около езерото за да се запозная с билките, които растат там. Някой ден ще ви разкажа и за тях.

Аз също ги ползвах една есен, времето не беше много за плаж и наблегнах на калните бани и електрофореза с поморийска луга. Беще ми се схванало рамото от един климатик и доста се озорих до като се оправя. Накрая минах курс по магнитотерапия и комплексното лечение победи, ръката ми възвърна движенията си изцяло. Когато се прави такова лечение там не трябва да плуваш в морето-противопоказно е. А аз не мога да се спра да не плувам, голям жабокрек съм и за това не правя лечебни процедури в балнеосанаториума.

Не знаех за този музей - малко странно звучи, но защо не,
щом има какво да се разкаже и покаже ...
Поздрави за поста и благодаря за информацията, Късна Пролет !

Години наред летуваме там, но не знаехме че има такъв музей. Миналата година в центъра на Поморие видяхме реклами за него, послучай 10 г. от създаването му и решхме да го посетим. покрай музея открих посетителския център на природозащитниците от "Зелени балкани", който се вижда в ляво на първата снимка. Ако знаеш само с какво удоволствие наблюдавах птиците, които гнездят там. Прекарвах по цели следобеди около езерото, за да се запозная с билките, които растат там. Някой ден ще ви разкажа и за тях.

Добре, че са направили музея - по онова време още работеха солниците.
А интересното е, че подобни, но отдавна запуснати и обрасли с растения, има на Корфу - около Перама...
Поздрави!

Когато направят музей на нещо-пиши го бегало:(((

Наистина интересен пост!Поздрави , Невена!

БРАВО ЗА ПОДРОБНАТА ИНТЕРЕСНА ИНФОРМАЦИЯ

Хубава вечер

Отдавна му се канех на този постинг и най-после му дойде времето:)))

По магазините продават морска сол 50 ст. за 2 килограма. Ти пишеш, че от солниците си я купила 2 лв. за кило. То сега какво излиза, че морската сол не е морска , или...?

Нямам това предвид, просто там цените са надути неправомерно, но поне не е менте, както ми се е случвало и зелето се е смивало. Поздрави!!

Това Поморие ти е в сърцето! Поздрави Невенче!
И в Бургас има солници!
http://alexs.blog.bg/regionalni/2009/08/20/chernomorskite-solnici-burgas-v-snimki-lechenie-s-kal-i-luga.383138

Вярно е, то и от другата страна на Поморийското езеро една частна фирма произвежда морска сол, ама и на двете места са далеч от произведените количества в Поморийските солници в близкото ни минало. Поздрави!!