Днес ще ви разкажа една красива приказка за възкресението на  старинна манастирска черква, построена в края на ХVІ в. в подножието на планина “Любаш”, местността Престола. Тя е част от манастира “Св.Никола”, който сега е в развалини. Храмовият му празник е бил на 22 май. Ръководен е от Трънската духовна околия.



Ето това е останало от тази черква, обслужвала в по-стари времена населението на две села -  Ребро и Кривонос. Представлява еднокорабна, триапсидна, с две конхи и притвор черква, в която са запазени фрагменти от стенописи. Разширявана е през ХVІІ век. Изписана и изографисана е през 1881 г. Обявена е за паметник на културата първа категория от местно значение  с протокол №3106/18.09.1978 г.


Интересна легенда разказва, че: ""Двама братя се влюбили в една гиздавелка и за да се разберат кой е по-юнак се степали. Единият се отървал със счупен нос, другият - с пукнато ребро. Кривоноското останал тук, а брат му слязъл по-надолу, та съседното село станало Ребро."

През 2003-2004 г. старата черквата е пресъздадена в с. Кривонос, след като са заснети основите на старата черква. Кривонос е село в Западна България и се намира в община Брезник, Област Перник.


Новата църква се казва ’’Св. Николай Мириклийски’’ и е с манастирска част към нея. Има красива камбанария и съвременно архитектурно звучене. Осветена е на 09.05.2004 г. от Знеполския епископ Николай. В този ден са били кръстени 12 деца. На 13 май 2005 г. са осветени стенописите на храма. В този ден бяхме поканени с моя съпруг да присъстваме на освещаването от нашия много добър приятел Ценко Миленков, който е организирал построяването на тази църква и е вложил желание, предприемчивост и лични средства.


Решението за нейното построяване взел, след тежко заболяване, в знак на благодарност от изцелението. Тогава се зарекъл да възобнови старата църква и организирал нейното построяване в двора на старото килийно училище в с. Кривонос, където е роден. Помагали му много негови приятели и организации , кой с каквото може-строителни материали, проекти, идеи, безвъзмезден труд и т.н.



В църквата са поставени на специално място имената им.



Създаден е нов храм, който със своите изографисани вътрешни стени и таван може спокойно да се нарече бисер на съвременната духовна култура.  



Съпругата му Снежанка Миленкова застанала плътно до него и го подкрепяла много в тази дейност. Не случайно имената на двамата са изписани  на  специално място като ктитори на тази църква. 




























































Храмовият празник се празнува всяка година на 9 май и тогава има събор на селото. Горната и долната снимки, са правени на такъв празник през 2007 г. Ценко Миленков държи кръста, а съпругата му е точно пред него (на снимката горе).


Ето малко инфо и снимки, които взех от сайта на с. Кривонос, първите две са също от там.
http://www.krivonos.dir.bg/_wm/basic/?df=21909&dflid=3   Село Кривонос е разположено в планински район и надморската му височина е 1073 м. Заобиколено е от планина Любаш, Парамунска планина (Стража), Могила и хълма Чеверлюга. Първите данни за село Кривонос датират от 15 век. Селото е било културно средище.



Любаш е името на планина в България – наричана още Момин двор. Най-високата й точка е връх Любаш (1398 м). Разположена е в западна България, югоизточно от град Трън и е част от Руйско-Верилската планинска верига.  

Легенда разказва следното: Една хубава селска девойка казала на момците: "Ще пристана на оня от вас, който е най-силен и ме изнесе на самия планински връх, без да спре и поеме дъх!". Грабнал я най-силният и я понесъл по урвите на Любаш, ха бре, де бре - изнесъл я, но когато стигнал горе, където растат белите теменуги, паднал каталясал и проговорил с отпаднал глас на момичето: "Дай ми водица, защото умирам". Озърнала се девойката, но де вода на планинския връх? А момъкът почнал да бере душа. Безпомощно закършила ръце девойката и проронила три сълзи. От тях бликнали три кладенчета.

На връх Любаш има данни за пещера, чийто вход все още не е открит. Имало е и  праисторическо селище . В най-високата част на върха се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тук е намерена каменна брадва от неолитната епоха. В местността Градището на връх Любаш има останки от късно антично селище, намерени са плочи с надписи, тухли и монети. В горите на хълма Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г.


Връх Любаш е посещаван от много туристи.

И накрая предлагам на вашето внимание един хубав разказ “Вълча пътека” от писателя Ангел Каралийчев. Действието в него се развива в този край.   http://www.krivonos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=51864&df=107482&dflid=3

Интересен постинг! Легендите са хубави, а за стенописите и иконите в църквата нямам думи!

Поздрави!

Имената на тези, които са я изписани се вижда на списъка с дарителите най-накрая. Проектът на иконостаса е направен също на приятелски начала като дарение.

информация за мен:)
Благодаря ти,kasnaprolet9999!:)))

Tolkova mnogo istoriq i legendi imame!!!
A tezi xora ,napravo sa ..nqmam dumi!!!Tolkova maistorski e vuzproizvedeno vsi4ko ot minaloto...!!!!! Ne e kato da ru6i6 i da subarq6;(((
nqkoi ot politi4eska 6izofreniq 6te zatriqt pametta ni!!
Blagodarq ti za udovolstvieto da se porazxodq po tezi nepoznati za men kut4eta!!
Prekrasno e!!!

Да , хората са много свестни и се гордея, че ги познавам.

Отдавна се канех да ви го покажа, ама нещо снимките се пънеха и не искаха да влезнат в постинг.

Поздравления за българите ,чиито имена са изписани като
дарители и за твоите приятели . Сътворили са нещо наистина прекрасно .
Представила си с добри чувства и гордост събитието ,с интересни легенди
и информация за този край ...Снимките са много хубави .

за красивия постинг!
Прекрасна църква като архитектура, като стенопис и иконопис!
Наистина, както казваш в началото - това е едно бижу на съвремената иконопис и църковно строителство.
Интересни ми бяха и историческите данни за този отдалечен край.
Удоволствие беше да се разходя с теб и западните райони на България.
Изглежда, че българския дух и човещината съществуват навсякъде и колкото повече се изразява - толкова повече хора ще се увличат и ще продължават традициите.
Поздравления!!!!

Когато отидох там, бях очарована от красивата природа. Беше студено и почти през цялото време валеше, но въпреки това в душатоа ми бе топло. А хората там бяха много мили и сърдечни, искрено се радваха на новата си църква, имаше курбан отвън и веселби.

Да, така е, има все още много хора, които милеят за българското и вярват в божието слово и промисъл. Твоето мнение високо ценая, защото това е твоята област на професионална изява.

хубав постинг, Невена.

Валя

Да и с много труд, упоритост и любов е направена. Да живее българският дух.

а на тези хора Семейство Миленкови, едно пожелание от сърце:
Бог с вам!
Поздрави!:)

Радвам се, че оценяваш всичко, а тези хора са направо златни, децата им също.

НЕВИ, МНОГО КАЗВА ТВОЯ ПОСТИНГ..ВЪЗРАЖДА СЕ ДУХЪТ БЪЛГАРСКИ..ОТ ПЕПЕЛИЩАТА, ОТ РАЗРУХАТА...

ЗНАЕШ КАЧВАМ ГО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти, много се надявах да ти хареса. Доста време ми престоя на чернова и си добавях по нещо и все някак ми бе недостатъчно. Накрая си казах, ето това исках да стане, има от всичко.

Поздравления!

Благодаря ти, то и аз много си го харесвам, просто мястото е страхотно, пък и на времето в Брезник е живяла моя прабаба.

е тази малка църква. Направена е с любов и вещина. Сърце и душа са вложили ктитори, майстори и зографи. Дано да се опази в този прекрасен вид дълги години!
Зарадва ме, Вени, благодаря:)))

Ще се опази, хората там много й се грижат.Като се видим ще ти разкажа повече за нея.

ИНТЕРЕСЕН ПОСТИНГ! Поздравления от мен!

Благодаря, лека нощ.

Поздравления за постинга !За кой ли път се убеждавам, че е прекрасна нашата родина!Има невероятни местенца за отмора, зареждане.....невероятно е !
Хубав летен ден!:)))

Права си, там е много зареждащо местенце.Благодаря.

Много шаренко ми се вижда това манастирче... Благодаря за инфото за светилището, пък било то и от камък да е...:)

Да, шаренко е отвътре, но отвън е бяло и чисто. Иконописците са представители на търновската школа.

Хубав и интересен постинг! Поздрав! :)

Благодаря, хубаво е, когато нещо се възражда отново.

съвсем случайно попаднах на този постинг... и той много ме развълнува... Благодаря ти за него, Пролет!
И за това, че разказа тази красива приказка!

п.п. Знаеш ли, колко е малък света... Ценко ми е чичо, а аз съм човека който направи и поддържа сайта за селото :)

съпругът ми от много време работи в неговата фирма и се разбира отлично с него. Тогава познаваш и дъщеря му Боряна и съпругата му Снежа, синът им Сашко. Чудесни хора са и много държат на служителите си, фирмата им е перфектна.