Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2022 12:00 - Коя съседна на Руската империя държава също така е нападната от нея
Автор: blog13 Категория: Политика   
Прочетен: 2226 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Много често вече взе да се случва, да ни обясняват разни хора,как Русия няма никакво значение за дето сме се освободили от турско робство, защото като минимум, ние и без друго сме щяли сами да се освободим; а като максимум, най-вероятно нас ни е освободила Западна Европа и САЩ. А и освен това, под турско робство на нас си ни е било много по-добре, отколкото без него. 

Последното не съм в състояние да се опитвам дори да коментирам, така както не съм в състояние да споря с болни мозъци или с говеда. 

Относно това, дето сме щяли да се освободим сами, и особено това дето, ние българите сме оцелели цели пестин години, като сме запазили все пак езика си, което е факт, и е свързано със сигурност и с това, че българите сме оказвали някаква съпротива, т.е. имаме и собствени заслуги, нека сега да си изясним, дали е имало и външнополитическа обстановка, която да ни е помогнала по някакъв начин. 

И тъй като главният герой за тази външно политическа обстановка е именно Русия, нека сега да нахвърляме малко по-прегледно резултатите от седемтте войни, които Русия е водила със своя съсед - Османската империя. 
Всичките са дванадесет, според Уики, но липсва информация на Български (на руски вероятно има и в повече). 

И така, един дето наскоро обвини СССР че е водил завоевателни войни с всичките си съседи, вкл. Румъния (която ако не се лъжа е заграбила от България Северна Добруджа в колаборация с останалите съседи на България и е имала апетит и за южна), не се сети, за дето Русия е водила цели десет войни с Османската империя и е отнела значителна част от територията й, благодарение на което днес България я има. И благодарение на което изобщо май е било и възможно да оцелее български народ, говорещ на български език и изповядващ все пак и православие. 

И така, ще използваме минимумът който бил уики, според въпросния субект, за който имам подозрението, че уики му е максимума. 

Точка 1. Руско-турски войни

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8

Точка 2. Константинополски мирен договор (1700)
Според клаузите на мирния договор, Османската империя унищожава крепостите си в т.нар. Приднепровие (по река Днепър), а Руското царство получава във владение Азов с прилежащите му територии, които се освобождават от заплащането на ежегоден трибут към кримския хан.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1700)
 
Точка 3. Белградски мирен договор (1739)

В резултат на кампанията през август и септември 1739 г. на руските войски под командването на фелдмаршал Мюних, и последвалото поражение от османската армия, са окупирани Хотин и Яш, което прави османската дипломация по-отстъпчива. Междувременно Свещената Римска империя е тотално разбита от еничарите в западните български земи, което я принуждава на сепаративен мир, по силата на който отстъпва всичките си придобивки от Високата порта, получени въз основа на клаузите от предходния Пожаревацки договор, т.е. Османската империя си възвръща Мала Влахия, Смедеревския санджак с Белград и Северна Босна. Русия притисната от отпочналата междувременно реваншистка шведска военна кампания срещу нея, се съгласява на мирните условия от Белград, и до последвалия договор от Кючук Кайнарджа няма сигурен de jure излаз на Черно море. За сметка на това, Османската империя гарантира хаджилъка на православните поклонници в Светите земи.

Мирните преговори и договор между воюващите страни са сключени при посредничеството на посланика на френския крал при Портата – Луи Вилньов, в контекста на двувековния френско-османски алианс.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1739)


Точка 4. Кючуккайнарджийски мирен договор

Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписът полага великия везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя – Пьотър Румянцев.

Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

 

В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8E%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80


Т
очка 5.Яшки мирен договор

Клаузи на договора[редактиране | редактиране на кода]

Договорът засилва политическото влияние на Русия на Балканите и в Кавказ. Потвърждава анексията на Крим от Русия (1783), Русия придобива областта Едисан – участъка по черноморието между реките Южен Буг и Днестър, а границата в Кавказ се установява по река Кубан. Османската империя се отказва от претенциите си за Грузия и се задължава да не предприема вражески действия в района. Турската крепост Анапа, завзета от руснаците, съгласно договора се връща на Османската империя.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Русия хвърля усилия за развитие на стопанството в новопридобитата област Едисан, като изгражда нови градове – Тираспол (1792) и Григориопол (1795), (които днес са в непризнатата република Приднестровие), а също и Одеса (1794) като пристанище на Черно море.
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80

Точка 6. Букурещки договор (1812)

Съгласно неговите членове Бесарабия (източната част на Молдова) - повечето от която днес е част от Молдова, е отстъпена на Русия, река Прут става новата западна граница на Русия. Русия също получава търговски права по Дунав. Условията са неизгодни за Османска Турция, особено с оглед на започналата след това Отечествена война. За прибързаното му сключване допринася Великия драгоман Димитър Мурузи, поради което е обвинен в предателство и екзекутиран шест месеца по късно.[1]

Клауза на договора дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период, както и по време на войната, над 10 хиляди българи се преселват в Буджак, а много повече - във Влашко.[2]

 

Договорът, подписан от османския представител Галиб ефенди и руския генерал Михаил Кутузов, е ратифициран от Александър I само ден преди Наполеон да нахлуе в Русия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1812)

Точка 7. 
Одрински мирен договор (1829)

Клаузи[редактиране | редактиране на кода] Териториални[редактиране | редактиране на кода] image   Териториални промени след договора.

Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).[1] По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.[2]

Политически[редактиране | редактиране на кода]

Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила.[1] Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година[3], а за румънските територии – въведения Органически регламент с ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък, с което са залага основата на бъдещото обединение на Влашко и Молдова.

Икономически[редактиране | редактиране на кода]

За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.[1]

Демографски[редактиране | редактиране на кода]

Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след сключването на Одринския мир руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни лица на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.[5] Това кара между 100 000 и 140 000 българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Бургаско[6], Старозагорско и други райони[7] да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия.[8] Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стигнал и до тежки саморазправи.[9]

 

Одринският договор провокира и масово изселване на османски арменци (между 84 000 и 150 000) и гърци от Източен Анадол в руските владения в Южен Кавказ в периода от 1829 до 1831 година.[10]


(последиците в Уики плачат за коментар, защото са силно необективни и тенденциозни, макар до голяма степен верни)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1829)


Точка 8. Парижки мирен договор (1856)

Тука няма да давам думата на Уики, която ни спсестява как в резултат на войната на Англия и 
Франция срещу Русия, и наложените "пазарни" отношения в Османската империя, настъпило 
масово разорение на българските занаятчии и др. А така също, на Османската империя били 
върнати някои от загубените в предишните войни с Русия владения.

Точка 9. 
Санстефански мирен договор

Доста сериозни сили хвърлят всички защитници в името на незащитимата западна кауза, за да изкарат, че пак Русия била виновна и за тоя договор, и как едва ли не Русия
трябва да понесе вина и за Берлинския договор, който отменя Санстефанския. Вероятно, Русия е виновна и за дето в резултат на дванадесет войни е изтласкала турците далече на юг, за дето е била главния фактор за запазване и на българщината, докато Западна Европа през това време воюваше на страната на Турция. 

Съвсем отделен е и въпросът, че именно България е майката на идеологията върху която се е развила и руската империя - т.е. православието в Русия от началото до ден днешен се извършва на старобългарски. А именно Българската държава е била тая, която е организирала преписването и разпространението на християнската а и не само литература, вкл. и в Русия. 

От тая гледна точка, войната срещу Русия е война срещу България. Нашите "нови" "приятели" от западна Европа и САЩ отново доказаха, след тридесет години "приятелство", че докато те са ни "приятели", на нас врагове не ни трябват. 







Гласувай:
2



1. sekirata - https://www.youtube.com/watch?v=nyu19QaV17w
24.09.2022 12:13
Проф. Иво Христов: И за Русия, и за Китай, и за Америка залогът е или всичко, или нищо!
цитирай
2. radostinalassa - Ако США загубят войната в Украйна...
24.09.2022 13:00
щяло да се наложи да работят много повече, за да консумират сегашните си блага. Което означава, че те досега са крадяли от Европа , Азия и Африка, вкл. и от нас.
цитирай
3. vencivaleri1951 - Русия води 100 години/а не 10/ да изхвърли османлиите от Европа в тч Северен Кавказ,
24.09.2022 13:03
и съответното Закавказие.
27% от територията на Османската империя в края на 18 век е в Европа , остават само 3% в края на 19ти И тях нямаше да ги има , ако Западът не бе твърдо зад Османската империя и твърдо против православието вкл и Карл Маркс-предчуствал е , че руснаците ще му прецакат "комунизма" :)
Никой не е загубил езика си по време на Османската империя, така че не е заслуга наша. Всички православни държави под анекса на Империята си запазват език, религия, писменост. За съжаление другите държави са по категорични от нас в стремежа да получават суверенитет. Общо взето с нас през априлското въстание се разправя не аскера , а башибозука
цитирай
4. radostinalassa - Комунизмът е еврейски вариант на...
24.09.2022 13:12
опитите да се унищожат славяните, като генетично неподдаващи се на еврейските манипулации - т.е. те имат съвест и не са достатъчно алчни.
Тогава, по времето на Мавъра учените са смятали, че всички хора имат еднакви мозъци и комунизма може да се осъществи на практика.
Но като видим менталното състояние на някои блогъри, това не е възможно просто.
цитирай
5. blog13 - Общо взето с нас през априлското ...
24.09.2022 13:13
vencivaleri1951 написа:
Общо взето с нас през априлското въстание се разправя не аскера , а башибозука


А каква е разликата между аскер и башибозук? И едните и другите работят срещу възнаграждение обещано им от държавата. Прословутите ловци на глави в САЩ от уестърните са легитимни и законни под крилото на държавата, която обявява награда за главата на еди кой си, и след това съдейства на някой, дето се изживява за независим герой, дето даже се държи надменно с държавния служител, който ще приеме заловения или убит бандид и ще му плати.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blog13
Категория: Политика
Прочетен: 620424
Постинги: 565
Коментари: 1662
Гласове: 823
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031