Хисаря

Тихо е. Навред цъфтят липите,
додето поглед стига е зелено,
и птички пеят, пълнят ни душите
и на сърцето е безгрижно, одухотворено.

И катерички виждаш и мушички
и всяка жива твар е съживена
и възхваляваме живота всички
и дъх поема си душата ни, до болка уморена.

За мен така е - късче си от Рая,
ти мъничка прашинка във безкрая
и място дето всеки да отмаря,
щом пролет пукне - твоя съм, Хисаря!