НА ХРОМОЗОМНО НИВО

 

 

 

       Това, за което се каня да споделя тук мисли и чувства, не е плод нито на мислите, нито на чувствата ми. По-дълбоко е – и макар от време на време да излиза на повърхността, никога не съм опитвала да го обясня. Необяснимо е – но съществува. Наследство ми е от хора, били тук и отминали. Не съм дръзвала да им бъда съдник нито когато са били живи, ни след смъртта им. Приела съм всичко – а сигурно трябва и да благодаря, съгласна или несъгласна с дареното. Такава е съдбата на потомците – да носят безропотно завещаното в гените, да нямат шанс да го променят. Защото то е покълнало и съществува в нас на вътреклетъчно, хромозомно ниво.
       Кръстена съм на баба  си Иванка, на втората буква от името й. От Иванка – Ваня, оттам – моето име. Само дето никой не наричаше баба ми така, на галено. Но аз винаги съм приемала Ивановден за свой имен ден. И съм се чувствала вътрешно свързана именно с тази си баба, макар след тригодишната си възраст да съм я виждала броени пъти.

       Спомням си една ветровита сутрин, може би късно есента. Била съм на не повече от четири години – достатъчно, за да ме пратят до магазина в центъра на селото да купя нещо, и явно крайно недостатъчно, за да ми поверят 10 лв. и да очакват ресто от тях.

       Не помня какво съм купила и какви пари са ми върнали, знам, че току пред дома установих, че рестото ми го няма. Хукнах с плач обратно, минах по целия път – нищо. Връщах се вече, изпълнена с ужас и разкаяние, когато срещнах баба. Тя ме гушна, избърса сълзите ми и ми предложи заедно да потърсим. И нали гледахме с четири очи – бързо открихме поизбелялата банкнота под един камък на моста. Вярно, там бях спирала заради селските гъски, шумно гракащи, пляскащи из дола – и съм изпуснала парите на пътя. Късмет, че не са паднали във водата. Зарадвах се – беше голяма сума за онова време. Половината аванс на татко, беше ме предупредила мама на тръгване. Вкъщи – никакъв проблем, похвалиха ме даже, че съм се справила с покупката. И досега не проумявам обаче как никой не ме попита защо връщам банкнотата цяла.

       Век ми трябваше да се сетя какво е направила баба. Било е видно – за разума и за чувствата… На повърхността – и лесно за обяснение, като изключим онова сюрреалистично появяване в точния час на точното място… Защото, споменах някъде, тази моя любима баба, на която бях кръстена, виждах за пръв път от година време и след случката на моста щеше да изчезне от живота ми за поне още десетина години - почти до смъртта си.

       Все пак – ясно, ще кажете, обяснимо. Има обаче толкова други неща, които не могат да се обяснят така лесно.

       Например косите на баба. Или сините й очи. И последния път, когато я видях, месец преди да почине, бяха същите, каквито ги знаех от дете – незабравчено сини очи на бяло лице, обрамчено с перленоруси, бухнали в къдри коси. Откривам ги днес в моята внучка. И името й е взела – в модерното 
сдвояване първата буква е моя, но цялото второ име – съвсем случайно, така им харесало на младите – е кодирано вълшебство.  Виктория Йоана – триумф на принадлежността към рода на ивановците.

       Ще кажете –  традиция. Или случайност някаква, усмивка на съдбата. Сигурно.

       Но има и друго –  убедена съм.  Откъде иначе ще знам някои неща ... например за питата на баба?

        Майка ми беше царица на пресните питки. Правеше ги набързо-набързо, с мляко и без мляко, с яйце и без яйце, с мая или сода – кога как дойде. Никога не разбрах рецептата – такава просто нямаше, не се и научих да ги правя. И досега ми е мъчно за това – имам и постинг на тази тема, стихотворението „Рецепта за пита. Сълзи… Компарсита“ от 24.11.2016г.:

           Как майка ни правеше чудната пита,

           защо се не сетих веднъж да попитам?…

           Замесваше малко вода и брашно…

           сол, сода, млекце и – това беше то.

      

       На майка ми пък й беше мъчно, че тъй и не разбрала рецептата на свекърва си за хубава пита. Питите й били дебели ей тъй, педя и повече, пък меки, меки – по една седмица все меки стоят. Но баба мълчала, не издавала тайните си.

       И аз мълчах. Нямаше какво да кажа. Макар че баба и дядо, родителите на баща ми, живееха през пътя, на петдесетина метра от нас, години наред не се виждахме. Понякога се случва така и в най-добрите семейства.

       Помня, че направих първата си питка спонтанно, в някакъв порив, месец след раждането на сина ми. Бухна изведнъж, стана дебела повече от педя, пък мека-мека… Голяма радост и гордост ми беше… Оттогава обожавам да меся. Не признавам хлебопекарните, обичам да усещам как изпод пръстите ми тестото живва, нараства, изглажда се, набъбва, прищи се от удоволствие и чака – благодарно, отдадено, благословено. Сама меся хляба на семейството си, не купуваме хляб.

       Майка ми, бог да я прости, все се чудеше как баба е успяла да ми прошепне рецептата. Не ми я е шепнала. Нямаше кога –  починала три седмици преди да родя. Не ми казали –  пазели ме. Научих година по-късно...

       А бабината питка, все едно, живее у мене. На хромозомно ниво. Имам постинг с рецептата, чисто моя естествено – просто ефектът е същият. Публикацията е от 15.04.2014г. „Празнична пита – ефектна само с един малък трик“. Разбира се, оттогава доста смених „триковете“. Например:

                1. Разделям втасалото тесто не на 8, а на 3 топки. Всяка една разточвам на кръг с големината на тавата, мажа с разтопено краве масло и завивам на руло. Сплитам трите рула в една плитка, опъвам я да се удължи максимално и я навивам на охлюв, така, че да заеме цялата тава.

                2. Тавата мажа обилно с краве масло, размекнато на стайна температура така, че да остави по дъното и стените плътна следа.

               3. След изпичане намазвам горещата питка с краве масло, покривам я с овлажнена хартия за печене, отгоре – с полиетиленово фолио и кърпа. Не вадя от тавата поне половин час:)))

 

 

 

       И сега имам прясна питка под ръка.

Оставила съм я да втаса, че имам повод, чакам гости!

     Честит имен ден, скъпи Ивановци!

        Весел празник, мили приятели,
успешна и щастлива, късметлийска година!

"Момичето с перлените коси"...

 В края на 2021 година, победен от Ковид, ни напусна Янош Кобор, създател и вокалист на легендарната унгарска група "Омега".

До последно  той отрича COVID-19 и отказва са се ваксинира, въпреки че двама членове на рок групата вече не са сред живите след усложнена вирусна инфекция. Кобор обяснява, че няма нужда от ваксина, защото има силна имунна система и никога не е боледувал сериозно.
В началото на ноември обаче легендарният певец се заразява със смъртоносната болест и е хоспитализиран по спешност на 9 ноември. За съжаление организмът му не успява да се пребори с коронавируса и на 6 декември той издъхва на 78-годишна възраст.

Вечна му памет!
 

Винаги остава по нещо, Вени. Дали в гените ни, дали в паметта, на несъзнателно ниво, когато си виждала как меси баба ти. И аз от моята баба съм наследила желанието да меся :) Честит празник!

за да кажеш..една рецепта, която..всяка...българка знае..

инак и моята внучка - Джулия Виктория...)
на двете си..баби..

ЧНГ,жива и здрава
и, не ги смени тези..прост.. картинки..има и по хубави..)

Чудесна си!Такива искрени споделяния са ми най- любими и интересни!Особено ме впечатли това ,което казваш за съвпаденията и случайностите...вярно и според мен! Прекрасно!Благодаря ти за рецептите и за това искрено споделяне ,което пленява по един вълнуващ начин!:)Нека си здрава и много щастлива и все така вдъхновена! Хубав празничен ден мила приятелко!Прегръдки с обич!

Днес е празник - на този свят ден ти имаш имен ден! Нека твоят ангел-пазител те закриля, да бди над теб и те пази от неприятности. Бъди здрава, щастлива и благословена!
Тази сутрин се събудих и се замислих за теб. Дори написах името и търсих в нета. Открих, че на цветница празнуваш. Добре, че си написала за хромозомите и баба Иванка. Така празнуваме и в нашето семейство. Дъщеря ми Искра празнува на Илинден, защото е кръстена на дядо си Илия.
Благодаря ти за прекрасния разказ. Разплака ме!
Да ти е живо и здраво както името, така и тялото, и да ти носят все хубави неща.
Носи го чисто, за да грее от род на род, от век на век. Човек за името живее и само с име е човек.
Прегръщам те с много обич, Вени! Нека тази 2022 година има повече слънце, мир и спокойствие в душите ни. Добротата да царува и любовта да пребъде!

На подсъзнателно ниво...
Сигурно си права. Общувала съм с баба си само до 3-годишната си възраст, но ще повярваш ли, че имам спомени от онова време:))) Например как баба прави кафе на сестра си, баба Дона, която ни гостуваше. Помня като днес, че сложи в кафето разбито яйце - после разбрах, че се слагало за повече каймак. Май турците го правели така. Разказвали са ми, че родителите на баба ми, иначе много заможни хора, я пратили, още малка, да работи като слугиня - чак в Свищов! Там се научила на много градски маниери - беше различна от селските жени. По друг начин носеше косите си, по друг начин се обличаше и говореше.
Сигурно на подсъзнателно ниво съм възприела всичко, което ме е впечатлявало. Цял живот все в бързане - нямала съм време да се замисля за това... Но сега... не че времето ми е повече:)))
Благодаря ти, мила Вики!
За много години!
Здраве и късмет, светли чувства, свежи вдъхновения!
Прегръдка!

Джулия Виктория - страхотно звучи!
Да ви е здрава и само да ви радва!
За много години!
Здраве, късмет, благополучие!
За картинките си права - както винаги.
За питата - не знам, не ми е било цел да популяризирам рецепти, но щом там чувстваш акцента...
Благодаря ти!
Поздрави!

Привет, мила Еми!
Откликваш винаги така възторжено позитивно, така емоционално поощрително - благодаря ти!
Важното е да носим с достойнство - като дар, не като бреме, своята наследственост, защото тя е и памет, и продължение на живота за ония, които са си отишли от нас. Не толкова свещи да палим, колкото в сърцата си да пазим светло горящ и винаги чист пламъка на родовата чест и синовната признателност. (Извинявай, нещо много гръмко ми се получи, но няма да го редактирам - така го чувствам, не е високопарно изхвърляне.)
Здрави и весели януарски дни, мила Еми!
Прегръщам те с обич, приятелко!

Мила Или, трогна ме с това послание! Благодаря ти от цялото си сърце, приятелко!
Да, Венетите празнуват на Цветница - май че беше от "венец".
Някъде пък срещнах, че името идвало от италиански - от "вендета":)))
Какво да се прави, като майка ми решила да постъпи конформистки - много обичала името Венета, но пък в ония години нямало как да отстъпи от родовите повели да кръсти първородната си дъщеря на свекървата... От друга страна, какво толкова - знаеш, и в онова, заветното "Мила ми Венето, Димитре и Иванке..." двете имена стоят едно до друго - интересно съвпадение, но и знак за добри енергии между двете имена - може би:))))
Благодаря ти за чудесните пожелания, мила приятелко! Амин, да се връщат стократно и на тебе!
Прегръщам те с обич!
Весели празници!

Благословена си на хромозомно ниво! Благословени са и хората край теб, че имат такова богатство в твое лице и душа.
А аз съм си Ваня, кръстена на дядо си Иван. Момче са ме чакали - Иван да бъда, но... други хромозоми са се случили :)

Сладкодумно разказваш... Да си жива, здрава, вдъхновена, благорадостна!...
Аз така и не се научих да меся... :)

Благодаря ти, Ваня! Честит имен ден и на тебе!
Бъди вярна на своето хромозомно ниво - единственото, което ни завръща към корените и ни прави някои и нечии в този чужд и студен, безличен свят.
Весело посрещане на празника!

Благодаря ти, Марине - да съм сладкодумна до захаросване и емоционална до разплискване са основните слабости, с които се боря. Но сигурно и тук трябва да се търси хромозомна следа - до последния си ден баба ми Иванка четяла - книгите й действали като опиат срещу болката, разказваше чичо. Ужасното е, че почти нямам спомен за разговор с нея, не помня как е разказвала. Баща ми беше мълчаливец, не отваряше уста - но отвореше ли я, всичко излизаше толкова пламенно, така на място... Пишеше, поставяше пиеси на сцена. А иначе беше икономист - блестящ плановик във времената на плановата икономика:)))
Хромозоми...
Колкото до месенето, няма да ти се отдаде, докато гледаш на него като на кулинарен акт. Ако се оставиш сърцето и ръцете да те водят - ще видиш, че е просто като дишането.
И рецептата - права е Юлия - всички я знаят: брашно, сол, мая, яйце, малко прясно и кисело мляко - и брашно, колкото поеме. Бъркаш, бъркаш, малко месиш, почива 1ч., пак месиш и оформяш на питка, пак почива 15 минути - и печеш около 40-45 минути. Другото са екстри - и понякога опорочават първоначалния замисъл за прясна питка.
Бъди здрав, имай чудесни януарски дни!
Поздрави!

Чевстит имен ден на имениците, сред които vania23 от коментиралите.

Спомням си ,че ти бях честитил имен ден на Цветница? Прие с изненада доводите ми и каза ,че празнуваш на Ивановден!
Да, в родния град на майка ми на Иван казват Вани! Женското име е нормално да е Вени!
И аз като дете, направо съм побъркал майка ми, защото съм казвал, че съм Ани!
Куриозното е, че майка ми никога не ме нарече Иван или Ваньо? Беше намерила решение на времето и то остана завинаги!

Така че, Честит Имен Ден!
Да си здрава ,щастлива ш все така отдадена та доброто!

Не знаех, че празнуваш на този ден.
Смятах, че е на Цветница или Стефановден.
Празнувай и на трите празника с радост и от сърце!
Опитай се само да не разплакваш хора като мен:).
Тази случка с рестото ме разплака.
Напомни ми и двете ми баби...
Бяха много различни.
Едната обичах повече от другата.
Сега ми е съвестно, но дете - обича тези които го "миловат", а не които го хокат.
Имам и от двете ДНК.
Не хокам, а миловам, но съм взела от баба ми Катя името. Е, с една буква разлика - Е в начало на името.
Винаги ме караш да си спомням разни неща, след твои творби.
Баба Катя готвеше много хубаво.
Месеше прости, но невероятно вкусни питки.
Другата ми баба правеше "богатски" гозби.
Аз кулинарно съм ги събрала в едно:).
Кръвта вода не става.
Хромозоми, гени, ДНК - кръвта говори в нас.

Честит имен ден!
Бъди здрава, честита и обичана! И миловай, миловай без да се замисляш! Всички заслужават!

Благодаря ти, Иване - от мое име и от името на Ваня:) Здраво да бъде и твоето име - и тук да те поздравя!
Весел празник!

katan написа:
Не знаех, че празнуваш на този ден.
Смятах, че е на Цветница или Стефановден.
Празнувай и на трите празника с радост и от сърце!
Опитай се само да не разплакваш хора като мен:).
Тази случка с рестото ме разплака.
Напомни ми и двете ми баби...
Бяха много различни.
Едната обичах повече от другата.
Сега ми е съвестно, но дете - обича тези които го "миловат", а не които го хокат.
Имам и от двете ДНК.
Не хокам, а миловам, но съм взела от баба ми Катя името. Е, с една буква разлика - Е в начало на името.
Винаги ме караш да си спомням разни неща, след твои творби.
Баба Катя готвеше много хубаво.
Месеше прости, но невероятно вкусни питки.
Другата ми баба правеше "богатски" гозби.
Аз кулинарно съм ги събрала в едно:).
Кръвта вода не става.
Хромозоми, гени, ДНК - кръвта говори в нас.

Честит имен ден!
Бъди здрава, честита и обичана! И миловай, миловай без да се замисляш! Всички заслужават!


Мила Кате, логично е да празнувам на Цветница или на Стефановден. Имам племенник, кръстен на мене - Венцислав. Празнува и двата празника. Но аз си чествам деня на моята баба.
И при мене беше така, както ти разказваш. Родителите на майка ми бяха земеделци, имаха много ниви, ливади, гори. След 9 септември им ги взели, а дядо ми наричали "Кулакът с рунтавия врат":))). Бяха много работливи и скромни хора - и много ни обичаха. Научиха ни на труд. "Залудо работи, залудо не стой". Внушиха ни, че смисълът на живота е в "блъскането":))) Благодарни сме им.
Родът на дядо ми по бащина линия бил джамбазки - прекупували животни. Били яки българи с широки гърди и големи сърца. Обичали да се веселят: дядо и тримата му братя след успешна сделка сядали на сайванта, пиели червено вино и замезвали с прясно изпечени мезета, а отдолу циганите им свирели "Паднал ми ранен млад Стоян":)))
Е, предполагам, че това не било по вкуса на другите ми баба и дядо, едва ли това поведение им се е струвало много читаво. Оттам и нашето възпитание - с кого и доколко да общуваме:)))

Благодаря ти за вълнуващия коментар и чудесните пожелания, мила Кате!
Желая ти здрави и весели, пълни с усмивки, с топлина и обич януарски дни!
Прегръдка с обич!

leonleonovpom2 написа:
Спомням си ,че ти бях честитил имен ден на Цветница? Прие с изненада доводите ми и каза ,че празнуваш на Ивановден!
Да, в родния град на майка ми на Иван казват Вани! Женското име е нормално да е Вени!
И аз като дете, направо съм побъркал майка ми, защото съм казвал, че съм Ани!
Куриозното е, че майка ми никога не ме нарече Иван или Ваньо? Беше намерила решение на времето и то остана завинаги!

Така че, Честит Имен Ден!
Да си здрава ,щастлива ш все така отдадена та доброто!


Да, скъпи Лео, казват, че името Венета идвало от "венец" и всички Венети трябва да празнуваме на Цветница и разбира се, на Стефановден:))) Много празници, да си изберем. Нямам нищо против да чествам всичките, но сърцето ми никой не може да излъже - Ивановден си е моят ден, св. Йоан Кръстител и св. Ана, майката на Богородица, на чийто ден съм родена, са моите светци закрилници. Затова толкова се радвам, че моята внучка е взела не само буквичката ми в безапелационното Виктория, но и името на моите закрилници ( и наистина е кръстена Йоана като благодарност към светицата майка). Да оставим сините очи и перленорусите коси, към които - споделял си, имаш особено отношение и ти.
Кръвта вода не става. На име се мята. Едва ли са случайни тези уж наивни постулати, дошли от дълбините на народната мъдрост. Та затова и аз - за хромозомите:)))
Честитих ти при тебе, но нека още веднъж те поздравя. Да е здраво името ти, да пребъде доброто и справедливото, което носиш у себе си, да хилядни твоят творчески искрец и борчески плам, бъди жив и здрав и много щастлив!
Весело доизкарване на празника!

katan написа:
Не знаех, че празнуваш на този ден.
Смятах, че е на Цветница или Стефановден.
Празнувай и на трите празника с радост и от сърце!
Опитай се само да не разплакваш хора като мен:).
Тази случка с рестото ме разплака.
Напомни ми и двете ми баби...
Бяха много различни.
Едната обичах повече от другата.
Сега ми е съвестно, но дете - обича тези които го "миловат", а не които го хокат.
Имам и от двете ДНК.
Не хокам, а миловам, но съм взела от баба ми Катя името. Е, с една буква разлика - Е в начало на името.
Винаги ме караш да си спомням разни неща, след твои творби.
Баба Катя готвеше много хубаво.
Месеше прости, но невероятно вкусни питки.
Другата ми баба правеше "богатски" гозби.
Аз кулинарно съм ги събрала в едно:).
Кръвта вода не става.
Хромозоми, гени, ДНК - кръвта говори в нас.

Честит имен ден!
Бъди здрава, честита и обичана! И миловай, миловай без да се замисляш! Всички заслужават!


Мила Кате, логично е да празнувам на Цветница или на Стефановден. Имам племенник, кръстен на мене - Венцислав. Празнува и двата празника. Но аз си чествам деня на моята баба.
И при мене беше така, както ти разказваш. Родителите на майка ми бяха земеделци, имаха много ниви, ливади, гори. След 9 септември им ги взели, а дядо ми наричали "Кулакът с рунтавия врат":))). Бяха много работливи и скромни хора - и много ни обичаха. Научиха ни на труд. "Залудо работи, залудо не стой". Внушиха ни, че смисълът на живота е в "блъскането":))) Благодарни сме им.
Родът на дядо ми по бащина линия бил джамбазки - прекупували животни. Били яки българи с широки гърди и големи сърца. Обичали да се веселят: дядо и тримата му братя след успешна сделка сядали на сайванта, пиели червено вино и замезвали с прясно изпечени мезета, а отдолу циганите им свирели "Паднал ми ранен млад Стоян":)))
Е, предполагам, че това не било по вкуса на другите ми баба и дядо, едва ли това поведение им се е струвало много читаво. Оттам и нашето възпитание - с кого и доколко да общуваме:)))

Благодаря ти за вълнуващия коментар и за чудесните пожелания, мила Кате!
Желая ти здраве, много усмивки и топлина в студените януарски дни!

Вълнуващ разказ. Поздрави! Всички носим в себе си по нещо от гените на предците ни..Всеки е взел по нещо от някого, с когото е свързан.
Честит имен ден и за много години! Светла памет на твоята баба, чията буквичка от името не само си взела!

Благодаря ти, мила Ати! Чудесни са тия зимни празници! Моят съпруг има имен ден на Антоновден. И ти си именичка скоро, нали?
Здрави и весели януарски дни!
Прегръдка, приятелко!

Да ти е честито името и да е здрава и благодатна годината за теб и близките ти, които носиш в сърцето си! Бог да е с вас!

Благодаря ти, Оги - за хубавите пожелания, за това, че прочете със сърцето си!
Светли, вдъхновени от обич и мъдрост дни ти желая, в здраве, късмет и благополучие!
Весели празници!

Бъди честита и ти и домочадието ти и все така да бдиш и пазиш "съдбата на потомците" на вечни времена на твоето си ниво, което е истинско и затова ще бъде живо и здраво, каквато и пожелавам да е челядта ти на многая лета! :) Със силен дух и памет за духа! Благодаря ти, че те има, мила Вени и че е така хубаво, топло и светло в твоя дом, а уханието на питката е наистина незабравимо! Прегръдки, сбъдната и вдъхновена Нва година и догодина със здраве!

Еха, Наде, остави ме без дъх!
За много години!
Бъди все така възторжена и смела, интуитивна и мъдра, талантлива, обичлива - и най-вече здрава! Здраве и благополучие на семейството ти, на всички твои близки!
Благодаря ти за гостуването, за топлия отзив!
Прегръщам те с обич!
Весели януарски дни!