На всеки от нас се случва да попадне в беда и много е трудно да останеш сам със себе си, да няма кой да ти протегне ръка. 
Можем да бъдем силни и да се справим нали, но много боли когато се сблъскваме непрекъснато с нечие безразличие или неразбиране.

 

Винаги се опитвам да помагам на ближните си, даже и когато не са го искали, може и да е грешка.Случвало се е те да забравят това и  да бъдат неблагодарни, но какво от туй., важен е резултата. Някои казват ..направи добро, за да изядеш лайно...Не са прави, не трябва да мислим за това, какво ще последва за нас, след като извършим добро дело, важното е да бъдем себе си. Случвало ми се е да получа помощ от приятел или съвсем непознат човек, когато съм стигала едва ли не до дъното, усещането е страхотно. В такива моменти винаги си спомням за героинята на Иван Вазов, безстрашната Баба Илиица – битката й с природните стихии, как подтиснала болката в себе си  след смърта на своето внуче, намира сили да помогне  на непознатия ранен бунтовник, въпреки че самата тя има нужда от помощ.

 

Колко силна психика има тя и колко доброта и любов в сърцето си е съхранила. Можем  само да се учим от нея на любов към ближните си, на борбеност и сила на духа. Стремите ли се към тези духовни ценности, познавате ли такива хора?

 

Когато изучавахме този разказ в училище, бях в 6-ти клас и за домашно правихме анализ на героинята. Аз така образно си представях нещата, описани в този разказ, сякаш присъствах невидимо там и написах едно стихотворение.

Може да не е съвсем идеално, но излезна направо от сърцето ми.
Днес по друг повод се сетих отново за него.

 

Край Искъра мътен,

в нощ непрогледна,

аз чувам веслата,

как шумят в тишината.

 

В старата лодка,

кой ли седи?

Една българка смела,

с болно дете до гърди.

 

Канари тъмнеят,

реката шуми,

ветрове беснеят,

луната се скри.

 

Задава се буря

и танц със смърта,

Баба Илиица гордо
изправя снага.

 

В битка неравна

се хвърля без страх,

греблата се чупят

и стават на прах.

 

Борбата е страшна,

но с кол вместо тях, 

тя стига успешно

до другия бряг.

.............................

 

В миг се събуждам

от мисли неявни,

ах тез времена,

стари, но славни!

Има хора, благородни, които вършат само добрини. Те го правят от сърце, без да очакват в замяна нещо! Бог им помага в трудности , на тях, близките и децата им.
Напълно заслужено:)

Хубаво е, че познаваш такива хора. Щом още ги има, не всичко е загубено, нали?

вършиш добрини,
помагаш, даряваш,
нагазваш в мътни води
прощаваш, забравяш,
подаш ръка и искаш прошка,
дали ставаме по добри
или искаме изкупление за нашата грешка,
живота днес се бори
да оцелем и всеки ден искаме прошка.

Blagosloven e onzi,koito umee da pro6tava i koito ne 4aka blagodarnosti za dobrinite si..
da podade6 ruka i da poiska6 pro6ka e kato da te pogali Bog po 4eloto..
A ti si prekrasen 4ovek..i az te obi4am..

Народът е казал още: "Направи добро и го хвърли в морето!"
Стореното добро ще ти се върне стократно по други пътища, от други хора, на които друг пък е помогнал.
Честит празник!

В разказа внучето на героинята не умира, а оживява. Авторът уточнява това в епилога. Баба Илийца вярва, че не набързо прочетената молитва за здраве от църковния служител, а доброто, което искала да стори, се оказва спасяващо за детето. Така че доброто се възнаграждава. А думите на Майка Тереза също убеждават, че трябва да правиш добро, дори и когато другите се чудят защо го правиш. Приятен ден!

от нас ни прави повече човеци. Добро направено на непознат. Дали е добра дума , усмивка, мисъл и някакво дарение - всичко това е без значение.
Истината е да го забравим, като го направим, да го отминем , а този , който трябва да го помни , той ще го помни.....
Имал съм много такива случаи, но съм имал и обратните моменти, когато на мен са ми помагали и когато съм казвал на този, който ми е помагал то той почти не си спомня нищо.
Всяка една помощ се връща при този , който я дава и така животът ни става малко по-лек.
А, стихотворението е прекрасно, за едно дете от 6-ти клас е прекрасно!
Наистина е дошло от сърцето, защото умът неможе да роди такова стихотворение, ако няма чувства.
Хубава неделя ти пожелавам!!!!

Невенче, добротата .....все още има добри хора......вярвам !А и твоят чудесен постинг го доказва !Благодаря ти ,приятелко !
Хубав празничен ден ти желая !:))))

"Винаги се опитвам да помагам на ближните си, даже и когато не са го искали, може и да е грешка" - да, това е наказанието за непоисканото добро, не е християнщина, не е човещина, а Космически закон! Но те се разкриват бавно и полека и всички се учим. Хубав ден, с любов и благодарност!:)))

Отново поздравления за поста! За стихотворението също!
:)

В общи линии така протича живота на истинските хора, хубаво си го написъл.

Така е мила, на една вълна сме. Поздрави!!!

Права си, това ми се е случвало вече на няколко пъти, първоначално бях много изненадана, но вече съм наясно.Бог ни праща когото трябва. Честит празник на християнското семейство.

Отдавна беше, когато четох този разказ, сигурно е така, твоят коментар е още една причина да си го припомня. Това, което силно ми е направило впечатление бе, че тя с умиращо дете в ръка не отказва помощ на непознатия млад бунтовник.Майка Тереза е била велика жена, чела съм нейните послания към всички нас, толкова са на място и истински.

Така е, има обаче хора, които като им подадеш ръка ти я отхапват до половината. Трябва ли да даваме помощ целенасочено или не, понякога се замислям над тези неща и нямам отговор. От една страна добрия човек би трябвало да не се замисля и да помага, независимо какво ще последва, от друга страна той следва да мисли и за себе си и хората около него. Тази дилема е трудна.

Дано си права, много хора смятат, че като правиш добро си будала или луд, колко много грешат. Поздрави!!!

Да, права си, това е космически закон, но малко хора го разбират, за това ви зададох така въпроса. Радвам се, че и ти си от тези хора, честит празник на християнското семейство.

Благодара за отзивите, това е един от първите ми опити да пропиша и за това много си го обичам.

Мила Невена, преди време в мой коментар те сравних с баба Илиица, сега прочитайки постинга ти разбирам, че неволно съм провокирала инстинка да споделиш вижданията и чувсвата си с нас. Аз наистина си те сравнямас с нея, или един сборен образ на Вазовата Рада, баба Тонка Обретенова, Райна княгиня, Ботевата Венета, в по-ново време Въпцаровата майка и много, много други юначни българки, който със своята скромност и всеодаиност възпитаха и подкрепяха своите синове, мъже ...и....
Мила Невена, напоследък си задавам въпроса - "къде са всички тези чувсва който във векове на рабство не загаснаха, а тлееха , тлееха и тлееха, за да дойде деня на възцарението....а днес мила Невена, нашите деца бленуват за западно евр. страни и Америка като за месия, къде е този дух? Защо отлитат пиленцата ни от гнездата със свити, обезверени и безразлични сърца...И там някъде в чуждите"топли" страни ще свият ли свое си гнездо в клоните на стар чинар? Никое дърво засъдено на чуждо място не вирее, и никоя весела и красива птица няма да свие гнездо в клоните му....
Ако ние не успяхме да съхраним доброто и съсраданието в себе си, как ще го предадем генетично на децата и внуците си ?!?........
Желая, от сърце, весел, изпълнен с динамика и решителност, успешен и ползотворен понеделник! Нека започнем седмицата с усмивка! Тук сме , има ни все още ритаме, дишаме и живеем!... Росица

Позна, ти го провокира, но повода бяха някои коментатори в предния постинг на които трябваше да им затворя устата и да ги засрамя. Благодаря за това сравнение, но все си мисля, че няма да мога да ги настигна, те са велики жени,те са надхвърлили себе си, а аз правя това, което е по силите ми, като комбинирам задължителна с волна програма. Тези чувства, за които говориш намериха изява през първите години на прехода, но надеждите на хората за по-добър живот бяха отново излъгани. Хората търсят реализация навън, защото доста от тях не можаха да я намерят тук, а биха искали. Това е, благодаря за пожеланието, тези дни съм в отпуск и ще гледам да ги оползотворя добре.

ще довавя само, за да не се получи двустранен диалог: "ДУХ ЧОВЕШКИ, ДУХ СВОБОДЕН" дишаме , живеем и работим в 21 век.
Учи се, когато неразбираш и не знаеш нещо, възприемай добрите нрави и обичай, изхвърли злобата и зависта дребнава, старай се да намериш баланс м/у дух и тяло, потърси своята си вяра и намери в нея своя Бог, но се старай да се овършенсваш и да преминаш на едно по -висше ниво на съществуване.......
Ех, бедни ми, бедни българино, не се срами....
Невена, от сърце ти желая,ползутворна и изпълнена с веселие и добро настроение почивка,всичко ,най, най прекрасно от мен.....Росица