Днес получих по пощата стихосбирката на  нашият блогер Антоан Антонов - antoan1antoan.blog.bg/ - “Любовта е птица”.Той бе така добър да ми я изпрати, след мой коментар в блога на Джулия Бел по повод негово стихотворение, което дълбоко ме докосна-“Ела при мене бяла”.
Ето моя коментар: Любовта наистина е птица, каца на рамото ни и от нас зависи да я задържим по-дълго там-да я погалим, нахраним и напоим със своята топлина. Браво на автора, хубаво стихотворение.
Така скоропостижно се сдобих с тази чудесна стихосбирка и моето усещане за нея е близко до това, което е написано като предговор от Нина Николаева.
“В този смисъл звученето в тази книга е като песента на едно птиче, от което се очаква да направи малко по-пролетно усещането ни за света, да ни върне към съкровената интимност на човешкото чувство, да стопли охладнялата и позабравена от голямото тичане обич..... Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм – всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов... Една творческа и емоционална нагласа, която отвежда към фина романтичност и крехък идеализъм в цялостното отношение към света и в звученето на всяко докосване до него. ....Едно дълбоко чувство, което не вика, а шепне... И заради това още по - упорито и трайно се загнездва в духовния ни свят и остава там – като напомняне, като зов, като молитва и надежда – че има здраво място в душите ни, където да приемем и да съпреживеем топлината и богатството на щедрото чувство, с което ни дарява тази книга. “

Прочетох всички стихотворения, които са поместени в тази стихосбирка. Още преди да започна, ми хрумна да си набележа най-хубавото и да ви го представя в един постинг, за което взех разрешение от автора. Когато затворих последната страница разбрах, че съм си направила голям автогол с това мое намерение, трудно ми е да определя кое е най-хубавото. Ха сега де?
Любовта е сложно чувство, чела съм толкова много стихове за нея и всички са толкова различни, богатството на палитрата от цветове е бедна за да опише това многообразие. В нея се преплитат мечтите, родени от нашето въображение и реалността в която живеем. След много размисъл си избрах три от тях, от които блика нежна музика и позитивизъм и лъха аромат от рози.

 
ФАНТАЗИИ СЕ СБЪДВАТ   Поезия и музика- докосват ме сега.... Сълзите ми изпиваш- спря една тъга. О!... колко нежност, нежност нежност чувствам пак чрез теб.... Защо не могат да се слеят душите ожъднели.


 
Прозорецът отворен е, Сърцето ми е живо.... Копнежите пристигат и щастието виждам.... Разтапят се кристали.... Замръзнали цветя, политат съвместими и птиците сега.  
Обичам те... копнежите прииждат, крилата са разперени, въздуха ги носи и знам, ще те докоснат.... Несбъднати избухват букетите от чувства и рози, сред екстаза, пътят ни застилат....  

Фантазиите бликват... Фантазиите молят... Фантазии се сбъдват... Фантазия си-моята!  
СРЕД АРОМАТА НА РОЗИТЕ   Когато ми казваш “Обичам те”... Зорница изгрява в очите ти, гърдите ти нежно докосвам и славеи пеят в Душата.

Когато ми шепнеш “Желая те”.... звезди разсипват копнежите си, огньове запалват кръвта ми, хвърчат пеперуди на щастието..  

Прегръщам те. Сред аромата на розите.... Нежна въздишка си ..... Телата ни сливат се..... Когато ми казваш “Обичам те”

РОЗИ СЕ СТЕЛЯТ В МОИТЕ ФАНТАЗИИ   Сега съм до теб. Тъй близо. Усещам дъха ти. Чувствам сърцето ти. И виждам очите ти.


Рози се стелят в мойте фантазии.


Вървиш нежна. Прозрачна е дрехата ти. Бельото е бяло.... Богиня си, стъпила върху рози.

Нямат бодли. От фантазия са. От моята. И се моля. И се моля! Да ме обичаш. Да ме обичаш!  

  Първите четири снимки са правени от мой колега, а останалите от мой съученик, линкът на сайта му е сложен на 13 място в блокрола ми.

 

 

Колко красиво си представила стихосбирката ми! И каква разкошна симфония от рози!Господи... много ми хареса! Поздрави и пожелания от сърце към твоята поетична и топла същност, а и за твоя съученик, предоставил прекрасните снимки!
Радвам се, че стиховете ми са ти харесали-нали това е най-голямата награда за всеки автор!Благодаря ти още веднъж kasnaprolet9999! Нека птицата на любовта да е с теб, завинаги!

Всеки изгрев - като ново раждане...
Всеки залез - пътят извървян.
И тъга и малко щастие...
дори любов ще срещнеш в своя ден.

Не спирай! Вдъхновявай се,
И още... и копнежи, изтъкани от мечти.
Сълзи красиви, в очите... знам, ще има.
Претвори ги във звезди!

Няма да спирам да се вдъхновявам от красотата, която я има под различни форми в нашия свят, включително и в твоите стихове.Копнежи, мечти, вдъхновения, ако спрем да се зареждаме с тях, значи душата ни е мъртва, а какво по-лошо от живи трупове-роботи. Сълзите измиват душите ни и ги подготвят за полет към звездите, пожелавам ти да срещаш любовта по пътя си и всеки път тя да бъде различна като тези рози.

Поздрави на автора на тези прекрасни стихове, поздрави и на теб, че ни разкри тяхната магия.... А снимките засилват вълшебството....

Много вярно си го написала.
Когато човек обича, той излиза от своята обвивка и душата му копнее да бъде точно това:
:да бъда въздух,
пръст или вода -
през дланите ти
да тека
подобно слънце;
За да ме жадуват
цветята твои,
вятърът
и дъждовете...
Как искам
цялата да светя -
през пръстите ти
да тека!

Благодаря за подаръка-стих
много е хубав.

Знаех си, че ще ти хареса, тук плуваш в свои води, нали?

Антоан е един от любимите ми автори и е доказал, а и доказва, че заслужава вниманието на читателите! Поздрави на него и на теб!
Лека и хубава вечер!

Аз скоро го открих и съм много впечатлена, мисля че си заслужава моите усилия за този постинг.

И аз харесвам творчеството на Антоан! Завладяващо е! А ти Невенче, си вълшебница... Страхотен постинг! И толкова много красиви снимки... А розите са моето любимо цвете. Прекрасни са!
Поздрави за всички твои приятели спомогнали да ни създадеш това удоволствие!

Цветя и любов, свързани и неразделни...
Поздрав!

Благодаря ти за топлите думи, аз обичам вълшебсвата във всякакъв вид, любовта е едно от тях, защото ни променя понякога неузнаваемо и сами не можем да се познаем :)))

Д, някак не можем да си представим едното без другото, вероятно защото са свързани по някакъв начин-например цветята са правени с любов и за това я излъчват.

НЕВИ, БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА НА ТОЗИ НЕВЕРОЯТЕН, СУПЕРТАЛАНТЛИВ ПОЕТ, ПИСАТЕЛ, КОМПОЗИТОР, ПЕВЕЦ И БОГ ОЩЕ КОЛКО НЕЩА..
ДЪХЪТ ТИ СПИРА, КОГАТО ГО ЧЕТЕШ..
МИНАВАТ ДНИ А В МИСЛИТЕ ТИ ОСТАВАТ НЕГОВИТЕ ТВОРБИ И ЗНАЕШ ТОВА ЩЕ ГО ИМА..ТО НЯМА ДА СЕ ЗАГУБИ В ТОЗИ БЕЗБРЕЖЕН ОКЕАН...СИГУРНА СЪМ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


antoan1antoan - «Ела при мене бяла!»


Утро. Събуждам се.
С мисълта за теб.
Минават часовете.
Звезден прах е
твойта нежност.
Искам душата ти!
Искам сърцето ти!
Искам те!
Ела при мене бяла...
Всичко да е бяло.
И дрехите.
И обувките.
И топлината ти.
И тишината ти.
Аз ли те измислих?
Накарах те
да ме обичаш.
Ти си музиката,
която искам.
Стиха.
Фантазията...
Мила,
ела при мене бяла!

Красота!

Благодарение на теб се запознах с неговото творчество и останах възхитена.
Ти имаш очи за хубавите неща от живота и не случайно в твоя блог си събрала най-хубавите постинги от всички блогери.Не скъпиш възторзите си за техните творби, защото имаш голямо сърце, от теб човек може само да се учи на хуманизъм и добри обноски.Остани си винаги такава свежарка.

С една дума си казала всичко, да, красотата е тази, което ги обединява.

И ние се чувстваме някак си олекотени, като я четем....
Антоан е поет, пишеш с много нежно перо, потопено в ефирност!

Прекрасни и нежни са стиховете на, Антоан! Великолепна лирика!
Поздрави за хубавия постинг,Кasnaprolet999!

Петър дънов е написал в една своя книга следното:"Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват."
Мисля че на Антоан му помагат много бели ефирни същества.

Благодаря ти, наистина той пише великолепно и стихосбирката, която ми подари е един чудесен подарък за мен, много й се радвам и за това направих този постинг.

всичко е в хармония:)))))

Благодаря за подарената красивост, Невенче!

Радвам се, че си тук и ти е приятно.

Вълшебно зареждащ постинг.
Четейки този твой пост, въздухът в стаята се изпълни с аромата на рози и с вълшебството на любовта. Сякаш моят рицар дойде, падна на колене и ми поднесе роза.Бяла роза
http://iliada.blog.bg/hobi/2010/05/01/laskoviy-may-belie-rozi.537684
От очите ми падна сълза.
Ще дадеш ли твоята щерка на рицарят с розата, които ще спечели рицарския турнир?

http://www.facebook.com/home.php?#!/pages/Kakvo-iskat-mzete-i-zenite-v-edna-vrzka/148192131888114?ref=sgm