Исус чука на вратата-да му отворим и да го разберем!!!

Животът е низ от разпятия…. по пътя към възкресението.

Разпятия, кои по-малки, кои по-големи……….

Просто такава е ориста на мислещите в строго подредения природен Хаос.

Поредицата от изпитания през които преминаваме, волю или неволю, съзнателно или не…………

и които ни оформят като хора.

Това е вече казано, ще кажете вие…

Ами казано е. То всичко е казано-остава за го разберем.

Разпятия

Непрестанно разпятия

срещаме в пътя си.

Сякаш някое проклятие свише.

С тежки мъки в Христа.

И със зор ни покръстиха.

Трудно свикнахме с всевишния.

Боговете ни бяха

като нас и подобни.

Възприехме ги като такива.

Все си мисля и днес,

че ни бе по-изгодно

да си бяхме останали диви.

А сега, пак един

е виновен за всички ни.

Как да смогне?

И на кой да помогне?

Колко малко от нас-

са от него обичани.

Колко много от нас-

сме виновни.

Постоянно крещят като луди

-разпнето го!

/Не Христос!

Той отдавна възкръсна./

Мен ли?

Теб ли?

Отдавна тълпата е сметнала:

жив човек да виси,

там-на кръста.

Да доказва на всички,

че вечната истина

е фактическо възприятие

на житейски момент.

Само вярата - чиста е.

А животът ни-

низ от разпятия.

Александър Калчев-стихотворение от стихосбирката “Разпятия”, издателство “Буквите, 2009 г.

И още едно хубаво стихотворение от вчера-вижте тук:

 blagovestie.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/04/04/i-vyzkrysna.522787