Отминаха коледните празници. Всеки ги посрещна според своите разбирания и възможности. Много хора си направиха равносметка на отминалите дни.

Станахме ли от това по-добри? Казахме ли на хората до нас, че ги обичаме? Направихме ли някакво добро дело, помогнахме ли на нуждаещи се ? Въпроси, въпроси…

А нашият създател ни гледа от горе и се чуди, това ли е искал да създаде или нещо друго? Как мислите, дали е очарован от човечеството като цяло? Тези дни съм по-свободна и се позачетох в книжките, които си купих от коледния базар на книги, проведен от Фондация  “Буквите”.

Представям ви едно прекрасно стихотворение на поетесата с китара  Светлана Йонкова от последната й  стихосбирка “Змия върху кръста”, което ме хвърли в размисъл по темата.

 

СЪД

 

Аз съм твоят Създател. Измислих те лесно.

Но какво да те правя, се чудя сега…

Ти скучаеш, дочул херувимските песни,

и децата си правиш в нечисти легла.

Хляб ти дадох, а ти в търговия го вкара.

Коронясах те-ти от Закона се скри.

Подарих ти билет за небесната гара,

ала ти и звездите превърна в пари.

Рекох малко юздите поне да ти стегна-

и потоп ти изпратих. Но щом ти не разбра,

че потопът е винаги мярка последна,

значи всъщност не струваш пробита пара.

Вместо тебе-змията да бях аз прегърнал!

Да не бях те лишавал от ляво ребро….

Ти и мен така в Сатана ще превърнеш,

че тогава да видиш какво е добро!

….Аз съм твоят Създател, ти моята грешка.

Или може би от старост греша?

Щом не можеш дори да живееш човешки,

като стъклена топка света ще строша!

…Тъй говореше Бог. И сломен и нещастен.

Да постресне човека. Да сплаши света.

Любовта, долетяла с небесна каляска,

не намери къде да преспи през нощта….

Буренясваха светлите райски пътеки,

притъмняваха болните хорски лица.

И се молеше Бог през сълзи. На човека.

Както ние-на нашите лоши деца.

Но накрая разбра: богове да създава

вместо грешници слаби Духът бе призван!

Забранената ябълка сложи тогава

Той самият пред входа на Божият храм

 

Светлана Йонкова присъстваше на това събитие и ми направи страхотно впечатление.  Тя изпълни там песни по свои текстове и музика с акомпанимент на китара.  Препълнената зала на читалището се изпълни с нейния плътен и дълбок глас, а слушателите оставаха притихнали пред силата на думите й. Дълбоко човешка е нейната поезия и често със социална насоченост, засягаща проблемите на днешното общество.

 

Последната  й стихосбирка “Змия върху кръста” е издание на Творческия фонд към Фондация “Буквите” и излезе от печат на 24 юни 2009г. Тя съдържа четири цикъла, съответно с любовна, гражданска, пейзажна и философска лирика.  Горещо ви я препоръчвам! Освен тази тя има издадени  още  четири стихосбирки – “Подводни скали”, “Всички слушайте!”, “Тротоарни песни” и “Послание”..

 

Можете да видите една песен, в изпълнение на Светлана  в показаното по-долу клипче. Тя присъстваше в репертоара й на  коледния базар, тогава празнувахме и рождения ден на г.н Богданов - управител на фондация "Буквите".

Заинтригува ме с това стихотворение!:))
И представянето на авторката.

стихотворението, написано точно и показващо точното лице на човека.
Имам само една малка забележка:
Бог, винаги се пише с главна буква, независимо къде в изречението се намира, другото у добре....
И, да добавя Създател - също....

Да..., и това е нещо, значи има надежда да вървим към по-добро, поздрави~!

Прав си, поправих го, радвам се, че ти харесва;

Постинги като този помагат да станем поне мъничко по-добри...
Благодаря ти!

ako ne sme...6te stanem! Zql jivot se u4im...vajnoto e da ne naranqvame i da ne pri4inqvame zlo na nikogo...
Pregradki!

Благодаря!

Радвам се, че съм допринесла за това, поздрави.

Много е важно да имаме желание да станем по-добри, останалото е крачка по крачка. Когато бях доста млада си бях внушила, че ако съм лоша ще ме обичат повече, защото хората редко оценяват добрината. Зорлем се правех на лоша, бях станала направо диво зверче. По-късно се усетих, че това не е пътят, че не трябва да очакваме непременно потупване по рамо от добрите си постъпки. Добрия жест идва при нас много често от съвсем непознат човек и точно когато имаме най-голяма нужда. Оценяваме го само ако сме на по-високо духовно ниво и това ни прави още по-добри.

Трябва да прочетеш повече неща от нея, те действат точно по този начин и ни карат да се замислим за човешките ценности и за света, в който живеем.

:))))))))

Щастлива съм много в момента, защото прибрах мама от старческия дом в къщи за новагодишните празници да бъдем заедно. Благодаря ти.

Този стих е богохулство и ни дава някаква първобитна представа за Бога като за някакъв нещастен старец. Не харесах и песента. По-лошо изпълнение отдавна не бях чувала.
Невенче, пожелавам ти повече срещи с истинското изкуство през новата година.
Бъдете здрави и весели всички в къщи!

Нормално е, ти вероятно си погледнала на това произведение от друг ъгъл.
Аз го погледнах от страната на човека, който в съвременния свят е едно разочарование за своя Създател-"Аз съм твоят Създател, ти моята грешка."
Тогава господ е създал своя син Исус Христос и го е пратил на земята, за да изкупи греховете на хората-"Но накрая разбра: богове да създава
вместо грешници слаби Духът бе призван!"
На вратата на храма е поставил като пазител забранената ябълка, за да може хората, които почита реда и закона, да влезнат в него, а тези, които посегнат към нея ще затворят завинаги пътя си към небесния храм.
Колкото до песента, това е поетеса, а не певица и според мен по-важни в случая са думите и музиката, а не толкова изпълнението.Интересен е начина по който тя вижда и представя себе си.

Хората не правят грешки, а учат уроците си по пътя към усъвършенстването си.
Бог също не прави грешки, защото Той е самото съществувание и за Него няма минало и бъдеще, няма тук и там. Той е в безвремието, във вечността и познава своите творения, които са съвършенни, такива каквито са първоначално създадени. Най-големият му дар към хората е свободата. Ние имаме право да изберем как да живеем и в какво да вярваме. Така, че всеки избира сам пътя си и обстоятелствата, в които се въвлича. Ще напиша няколко постинга за стратегиите на Егото, в които ще разясня подробно този избор на всеки човек, както го разбирам аз. Ще се радвам да споделиш своите виждания.

абсолютизирам каквото и да е, за мен е важно да вървим по пътя на съвършенството, а не неговото постигане, защото последното означава, че от тук нататък спираме своето развитие, това противоречи на възхода на спиралата, тя няма край.До колкото знам бог непрекъснато експериментира с човешката раса и всеки негов опит е все по-успешен. Самият факт, че това не е станало от раз говори, че и той самият търпи развитие по пътя на спиралата. Сега е на ред шестата раса, която ще бъде най-успешната, дано!!!