Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
11.11.2009 12:32 -
Премиера на книгата "Всичко"-Маргарита Петкова
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Поезия
Прочетен: 8309 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2009 17:39
Прочетен: 8309 Коментари: 33 Гласове:
10
Последна промяна: 11.11.2009 17:39
Вчера в НДК бях на премиерата на книгата "Всичко" от Маргарита Петкова, издателство “Захари Стоянов", на която ви поканих да присъствате във вчерашния ми постинг.
Тя е озаглавила новата си поетична книга "Всичко", защото в нея е поставила проблемите на масата, готова да ги обсъжда с другите. В книгата са поместени 213 стари и нови нейни стихотворения. На това представяне бяха дошли много хора, между които имаше известни български поети и поетеси, актьори и певици. Иван Гранитски откри вечерта, Вили Чаушев и Стефан Димитров рецитираха няколко нейни стихотворения от новата й книга. Евтим Евтимов направи изказване, че поезията на Маргарита Петкова действа като магия и я обяви за богиня на българската любовна поезия. Георги Константинов също излезе на сцената да я поздрави. Той каза, че в поезията й има много смислени чувства, което по неповторим начин ни докосва. Пред микрофона застана и поета с китара Бойко Георгиев, който я поздрави с песен, с текст от нейното стихотворение “Море и сняг”. Хайгашот Агасян също изпя в нейна чест една песен, като изрази съжаление, че в залата няма пияно за акомпанимент. Богдана Карадочева каза, че в репертоара си има няколко песни, с текстове по стихове на Маргарита Петкова и сподели пред публиката своето възхищение от таланта на поетесата. Градусът на настроението в залата се повиши от Ивайло Диманов, който също изпя песен по свои стихове, която се казваше Майсторът и Маргарита. Поздравителни изказвания за нея направиха няколко известни български поетеси-Валентина Радинска, Мая Дългъчева, Камелия Кондова. Към края се появиха представители от фондация “Съкровищата на панагюрище” и връчиха на Маргарита Петкова” статуетка “Златна амфора”, а певицата Ивана изпя част от една хубава песен, за която не разбрах дали е по нейно стихотворение, защото не си падам по фолка. Може да съм пропуснала някой, за което не ме убивайте, защото не познавам лично хората от този бранш. Накрая пред микрофона застана самата авторка, която доказа, че е не само голям поет, но и много добър рецитатор. Сякаш душата й сама се изливаше в думите й. Чувствах се в тази атмосфера много уютно, плувах в свои води, нейните стихове така дълбоко ме докосваха, че сякаш аз съм ги писала, приех я като някакъв мой двойник като усещане, не като изразни средства, защото аз не мога да пиша така.
Ето едно от тях, за което тя каза че й е любимо:
Нямам нерви за дълги любови, а кратките - не ми приличат. Да не мислиш, че нещо ново казваш с това Обичам те? Да не мислиш, че ще се срути светът след моето тръгване? Уверявам те - много пъти са ме лъгали. И съм лъгала. А пък Земята си е на мястото. Само сезонът се сменя. Крайно време е да си наясно, че всичко е само временно. А аз - най-временната от всичко. Най-кратката. Невъзможната. Лесни любови - не ми приличат. А трудната - ще я можеш ли? Хм, да опиташ ли ти е щукнало? Добре - да живее рискът! Хайде сега - отведи ме оттука! Ако ти стиска.
Когато реших да си купя стихосбирката се оказа, че не ми достигат 40 ст. до 15 лв., колкото струваше. В края на това събитие събрах смелост и си ги изпросих от една жена, която беше седнала през един стол до мене. Не бях го правила от детските си години, когато исках от моя пловдивски дядо парички за сладолед. За да се реша на това, само може да си представите колко много са ми допаднали нейните стихове. После, подобно на детенце бях много щастлива, когато стихосбирката беше в ръцете ми, цяла вечер я разлиствах в къщи пред телевизора, до като моя съпруг гледаше съсредоточено разни предавания за 10 ноември. Ето това стихотворение, поместено в стихосбирката й много ме впечатли:
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.
Ето какво интересно интервю открих с нея днес в нета: - Какво те дразни в днешния ден, сега 20 години след промяната? Маргарита Петкова - Дразни ме, че няма промяна де факто. Новите неща със стари актьори не стават, казва поетесата, а нови не излизат. Тя приема живота си такъв, какъвто е, не се смята различна, има три деца и двама внуци и писането е важното в живота й. Според нея нещата ще си дойдат на мястото, ако бъдем откровени и отговорни.
Или както пише в книгата си "Повече нямам време за блъфове - Всичко на масата -всичко."
Стоян Радулов казва за нея следното:
"Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска, - във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна - това е сигурно. Макар и свръхоригинална обаче, Маргарита е рядко публикувана - всичко на всичко два-три пъти в официалните литературни списания "Пламък" и "Литературна мисъл" от времето на 80-те. Обаче е тотално обичана в столичните арт-среди и сред редиците на нашите съвременни писатели - почти няма някой, който да не й е приятел. Тя не фигурира и в т.нар. "Енциклопедия на новата българската литература", издадена в началото на 90-те. И днес рядко я търсят за интервюта. Малко хора знаят например, че тя е автор на текста на прословутата песен на Богдана Карадочева "Иване", както и на спечелилата преди години първа награда на фестивала "Бургас и морето" песен "Балкански синдром", изпълнявана от Тони Димитрова. Всъщност Маргарита има поне 30 стихотворения, посветени на Ивановците и поне два пъти по толкова песни по нейни текстове."
Много български певци и певици имат в репертоарите си песни, с текстове от нейни стихотворения.
Поздравявам ви с една от тях, която ми е любима в изпълнение на В.Найденов - текст Маргарита Петкова.
ЧАЛГАТА тъне в мизерия :)
Легендата за синовете на Кубрат.
Как собственоръчно да си направим декора...
Легендата за синовете на Кубрат.
Как собственоръчно да си направим декора...
Следващ постинг
Предишен постинг
И случката с 40-те стотинки.. Браво! :) Личи си колко си я искала тази книжка..
Поздрави.
цитирайПоздрави.
Мога само да съжалявам, че не съм била там! Но толкова много научих от постинга ти!
А тази песен е сред любимите ми, но не съм се замисляла досега за автора на текста.
Благодаря и за това!
Пожелавам ти още много такива преживявания!
цитирайА тази песен е сред любимите ми, но не съм се замисляла досега за автора на текста.
Благодаря и за това!
Пожелавам ти още много такива преживявания!
Чудех се, дали да го споделя тук това със стотинките, беше ме толкова срам, но си казах че след като се е случило не би трябвало да се чувствам така, още повече че си е заслужавало, пък и така по-добре ще предам своето възхищение от тази поетеса.
цитирайИ аз ти благодаря, че ме светна за това събитие, ако не беше ти нямаше да отида, нямам навик да следя тези културни събития. благодарение на теб изкарах една вълнуваща вечер.
цитирайПрекарала си една вълшебна вечер....Завиждам ти...благородно...Бих искала и аз да можех...да съм там!!!
цитирайНаистина беше вълшебно, но ме озадачи много, че залата беше препълнена, може би бяха около 200 човека, все повече хора се вълнуват от хубавата поезия, а това е повече от чудесно, гледах ги и им се радвах. Тя е страхотна и като човек, виж това:
"Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх -
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете."
(Из "Едно налице, две наопаки")
цитирай"Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх -
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете."
(Из "Едно налице, две наопаки")
изобилие от смислена поезия. Благодаря ти за разказа! Не се притеснявай за стотинките. Аз веднъж заех 30 паунда от непознат по далеч по-прозаична причина, но той сам се предложи. Ситуацията беше комична. Е, после му изпратих парите по сметката, разбира се.
Да знаеш, че тайничко ти завидях за възможността да изживееш такава вечер. И аз искам..... но холандската поезия не говори на сърцето ми така родно.
цитирайДа знаеш, че тайничко ти завидях за възможността да изживееш такава вечер. И аз искам..... но холандската поезия не говори на сърцето ми така родно.
Eто ошще едно, което съм сигурна че ще докосне сърцето ти.
Когато някой ден почукаш и няма кой да ти отвори,
а само дъжд, внезапно рукнал, плющи по немия прозорец.
Когато празна и студена се спусне в тъмното ръката ти
и замълчи като на сцена премръзналото ти очакване.
Когато с любопитни погледи не стрелят вече в теб съседите,
а някак безрезлично строги минават, без да те погледнат.
Когато улиците водят единствено към твойта къща,
където вече ти не можеш, а и не искаш да се връщаш.
Когато посред нощ проплаче дете внезапно във съня ти
и мериш стаята със крачки, защото няма, няма пътища.
Когато някой твойто име извика тихичко зад ъгъла
– ще разбереш, че си ме имал, но някъде си ме загубил.
Така се получава, когато навреме не бъдем оценени от човека до нас, или ние не оценим човека до себе си-остава/ме сам/и.
цитирайКогато някой ден почукаш и няма кой да ти отвори,
а само дъжд, внезапно рукнал, плющи по немия прозорец.
Когато празна и студена се спусне в тъмното ръката ти
и замълчи като на сцена премръзналото ти очакване.
Когато с любопитни погледи не стрелят вече в теб съседите,
а някак безрезлично строги минават, без да те погледнат.
Когато улиците водят единствено към твойта къща,
където вече ти не можеш, а и не искаш да се връщаш.
Когато посред нощ проплаче дете внезапно във съня ти
и мериш стаята със крачки, защото няма, няма пътища.
Когато някой твойто име извика тихичко зад ъгъла
– ще разбереш, че си ме имал, но някъде си ме загубил.
Така се получава, когато навреме не бъдем оценени от човека до нас, или ние не оценим човека до себе си-остава/ме сам/и.
с косата!!!
Благодаря за постинга и настроението, Пролет!
цитирайБлагодаря за постинга и настроението, Пролет!
Това е най-страшното и непоправимото, за всичко друго може да има ново начало. За това не губи време, живей сега и не прави планове за необозримо бъдеще.
Ето още едно нещо от нея в този дух.
ОТВЕДИ МЕ!
/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/
Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!
цитирайЕто още едно нещо от нея в този дух.
ОТВЕДИ МЕ!
/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/
Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!
нямам думи...
цитирайОКОТО НА УРАГАНА
Е добре, Капитане, аз какво съм -
на пристанището - любов, на поредния бряг - момиче?
Всички твои илюзии тази нощ са на косъм
от окото на урагана "Обичам те".
Капитане без кител, заседнал на сушата,
тази дълга вълна Господ сам ти я праща.
Океанът от делници кой ще хване за гушата,
ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?
Дай команда "Най-пълен напред!" покрай рифовете
и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.
Нека идва деветият вал - загърни ме със шлифера си -
има още живот в това старо корито!
Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,
като мойто око е зелен - значи за предпочитане.
Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.
И потъваш в сейшите на гърдите ми.
цитирайЕ добре, Капитане, аз какво съм -
на пристанището - любов, на поредния бряг - момиче?
Всички твои илюзии тази нощ са на косъм
от окото на урагана "Обичам те".
Капитане без кител, заседнал на сушата,
тази дълга вълна Господ сам ти я праща.
Океанът от делници кой ще хване за гушата,
ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?
Дай команда "Най-пълен напред!" покрай рифовете
и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.
Нека идва деветият вал - загърни ме със шлифера си -
има още живот в това старо корито!
Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,
като мойто око е зелен - значи за предпочитане.
Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.
И потъваш в сейшите на гърдите ми.
Всичките ми любими поети си споменала.
Маргарита Петкова е наистина една много ярка звезда на културния ни небосвод! Аз имам стихосбирката "Втори балкон" от 2005 година.
Ето от нея..
От нищо нещо
Маргарита Петкова
Не че нещо важно се е случило.
Не че нещо важно не е станало.
Някаква случайност се закучи.
Нещо явно не разцъфна тайно.
Дразня се, когато не ме търсиш.
Дразня се, когато се обаждаш.
Имам си красота, и дързост
във излишък - от самото раждане.
Разпилявам се по антологии
и събирам думички преглътнати.
Чиста съм пред себе си и Бога,
че не аз, а ти обърка пътя,
че не аз, а ти сам сгази лука,
че не ти, а аз си го измислих...
Вчера кукувица ме закука,
а във джоба - обич. До поискване.
цитирайМаргарита Петкова е наистина една много ярка звезда на културния ни небосвод! Аз имам стихосбирката "Втори балкон" от 2005 година.
Ето от нея..
От нищо нещо
Маргарита Петкова
Не че нещо важно се е случило.
Не че нещо важно не е станало.
Някаква случайност се закучи.
Нещо явно не разцъфна тайно.
Дразня се, когато не ме търсиш.
Дразня се, когато се обаждаш.
Имам си красота, и дързост
във излишък - от самото раждане.
Разпилявам се по антологии
и събирам думички преглътнати.
Чиста съм пред себе си и Бога,
че не аз, а ти обърка пътя,
че не аз, а ти сам сгази лука,
че не ти, а аз си го измислих...
Вчера кукувица ме закука,
а във джоба - обич. До поискване.
Наистина да ти завиди човек за преживяното.
Ето нещо любимо от М. Петкова:
ДИВА КЪПИНА
Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване.
цитирайЕто нещо любимо от М. Петкова:
ДИВА КЪПИНА
Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване.
Благодаря ти за коментара, ето нещо и от мен за нея - по този стих има песен на Богдана Карадочева, която още е актуална:
Балкански синдром
Маргарита Петкова
На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия, дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.
Нямаме си злато, нито нефт
в този тъй начупен наш релеф,
но със друго сме богати, с нрави чудновати
и от всички ние сме си най.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - балкански синдром.
Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва, две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - Балкански синдром.
А пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
цитирайБалкански синдром
Маргарита Петкова
На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия, дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.
Нямаме си злато, нито нефт
в този тъй начупен наш релеф,
но със друго сме богати, с нрави чудновати
и от всички ние сме си най.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - балкански синдром.
Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва, две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - Балкански синдром.
А пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
Харесвам хората, които имат своя индентичност и не спазват общия модел на поведение, имат свой стил и не са направени по калъп. Ето и от тово стихотворение можем да разберем що за човек е тази поетеса:
Аз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута
и мъже да прави от евнусите
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък - заради името,
да си слага пръста, баш където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена...
Аз съм просто не така библейска,
както някой може би ме иска.
Аз не съм Христовата невеста
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
никак за Христовата невеста.
цитирайАз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута
и мъже да прави от евнусите
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък - заради името,
да си слага пръста, баш където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена...
Аз съм просто не така библейска,
както някой може би ме иска.
Аз не съм Христовата невеста
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
никак за Христовата невеста.
Качак е изпратил много бройки от нашите книга и списание "Свободни поети" по Адриана Зарева с цел да бъдат раздадени на тази среща. Това се е случило по време на раздаване на автографите върху новата книга на Маргарита Петкова. Аз не присъствах на този етап, веднага си тръгнах, след нейният рецитал, не държах на автографа, за мен това е без значение. Интересното бе, че много ми се искаше да я поздравя от името на всички блогери, както и да й разкажа, че тук, в нашият блог имаме много талантливи поетеси и поети, но се смущавах от голямата аудитория и не намерих сили да го направя. Радвам се, че до нея са стигнали списанието и книгата "Свободни поети", това бе и моето тайно желание, така се изтормозих че не съм взела една бройка за нея, а ето че тя го е получила. Благодаря ти Качак, ти сякаш четеш мислите и желанията ми.
цитирайА з пък разбрах от един друг пост,пак поетичен,че си писала!Адриана ми каза че е имало много хора и всички са проявили голям интерес към Книгата и Списанието!Така че тези които са били на срещата включително и Маргарита Петкова,току виж от утре вече ще са в нашия блог!Тогава ще може да имаме директен контакт с тях и може пък и да научат и нещо и от нашия отбор на ветераните!Току виж станали и болгъри!:)))
цитирайОт нищо нещо ли?
Защото това което ти си поместила, да, има песен и я изпълнява Тони Димитрова "Балкански синдром".
цитирайЗащото това което ти си поместила, да, има песен и я изпълнява Тони Димитрова "Балкански синдром".
Права си, песента Балкански синдром е изпълнява тони Димитрова, нещо съм се объркала, ете ти линк за песента Нямамае време, по текст на Маргарита Петкова, в изпълнение на Богдана Карадочева:
http://www.youtube.com/watch?v=xs7xwjvUqHg
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=xs7xwjvUqHg
ka4ak написа:
А з пък разбрах от един друг пост,пак поетичен,че си писала!Адриана ми каза че е имало много хора и всички са проявили голям интерес към Книгата и Списанието!Така че тези които са били на срещата включително и Маргарита Петкова,току виж от утре вече ще са в нашия блог!Тогава ще може да имаме директен контакт с тях и може пък и да научат и нещо и от нашия отбор на ветераните!Току виж станали и болгъри!:)))
Това ще бъде супер, ако се получи. Жалко че не си намерил време лично да й дадеш книгата, тази жена е направо магнетична.
Ако знаеш на колко места искам да бъда....:)))
Прекалено се ангажирах и просто физически не става,макар че непрекъснато се опитвам!Ще трябва да клонирам двойници,може да се случи и в тоя живот,нищо не се знае...:)))
цитирайПрекалено се ангажирах и просто физически не става,макар че непрекъснато се опитвам!Ще трябва да клонирам двойници,може да се случи и в тоя живот,нищо не се знае...:)))
Добро утро, идеята ти не е лоша, така поне няма да те изгонят от къщи и всички ще са доволни, намини пак след обяд, днес блога ми има рожден ден и ще спретна по този случай нов постинг.
цитирайБлагодаря за словесната картина която ме пренесе 450 км от Силистра... Сигурен съм, че всичко е минало не на ниво, а на много високо ниво... Марги е невероятен човек. Дори в контекст на това, че те е било срам, мога да ти гарантирам, че самата Марги би направила този реверанс за стотинките, а дори и за левове...Познавам я лично и знам каква чувствителна душица е сладураната... Ще и кажа за поста в блога ти за да влезе и го прочете...сигурен съм, че много ще се зарадва!
цитирайдоста стихове от тази именно Маргарита дето не е нито от "Фауст", нито от " Майстора..". Много добре се чувствам и се опитвам да живея по-пълноценно, доколкото е възможно, благодаря ти,
Пролет!!!
цитирайПролет!!!
Радвам се, че ти е интересен постинга ми, до сега не съм писала за премиера на книга. Тя наистина е невероятна жена, личи по нейните стихотворения, както и по начина по който комуникираше с нас. Едни момченца продаваха книжките, а не Марги, така че нещата не бяха в нейни ръце за продажбата им, пък да я занимавам с такива прозаични неща в тази празнична за нея вечер и през акъла не ми е минало. Надявам се да й хареса постинга ми и да се зарадва.
цитирайХубаво си направила, трябва сами да сме капитани на своите кораби, а не да се оставяме в ръцете на съдбата.
цитирай
28.
анонимен -
маргарита
15.11.2009 11:30
15.11.2009 11:30
Браво познавам лично Маргарита от много години, но не съм от София и благодарение на теб преживях нещата макар и косвено. Тя няма компютър, но след малко ще и се обадя и ще и прочита всичко, а това ще я развълнува сигурна съм. Ако искаш пиши на borisova10@abv.bg
цитирайАз също харесвам стиховете и и това ми е любимото:
"Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска."
Благодаря ти, че ни направи съпричастни! Лека вечер!
цитирай"Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска."
Благодаря ти, че ни направи съпричастни! Лека вечер!
Почувсвах я близка, на близка честота трептим и двете, а това се усеща когато четеш нещо, което е написано от нея, това стихотворение е написано по-горе и е много истинско така обича истинската(расовата) жена, без условности, без мисъл за утре, сякаш е само сега, в момента. Да живееш в мига не всеки го може, това ни съветва да правим е тантристкото учение и всички тибетски мъдреци. Това е трудно постижимо за повечето хора, но когато истински обичаш го правиш и поемаш всички последствия.И тя го казва-да живее рискът.Който не може да я оцени, не я заслужава, това мога да кажа в кратце.
цитирайкогато написах всичко това за нея, нямах представа, че тя някога ще го прочете, но няма лошо това да се случи. Не знам дали съм била изчерпателна, едва ли, само споменах за начина, по който ми е въздействала.
Може би ще й бъде приятно, да разбере, че е успяла да респектира шаманката на блог.бг. Това не разбрах твоя имейл ли е?
цитирайМоже би ще й бъде приятно, да разбере, че е успяла да респектира шаманката на блог.бг. Това не разбрах твоя имейл ли е?
"Нямам време за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Да коментираш - все едно ,
да добавиш а няма какво.
цитирайа кратките - не ми приличат.
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Да коментираш - все едно ,
да добавиш а няма какво.
Права си, казано е ясно и кратко и точно, така сме мъжките момичета, обичаме нито дълго, нито кратко и когато на някой му кацне такова пиленце на рамо не трябва да се помайва, нито да се успокоява, че е завинаги.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. hadjito
4. metaloobrabotka
5. mimogarcia
6. siainia
7. djani
8. samvoin
9. bgantimafia
10. vesonai
2. lamb
3. hadjito
4. metaloobrabotka
5. mimogarcia
6. siainia
7. djani
8. samvoin
9. bgantimafia
10. vesonai
За този блог
Гласове: 41699