Българската православна църква чества Димитровден на 26 октомври. Почита се паметта на Свети Димитър, загинал мъченически за Христовата вяра и представян като по-голям брат на Свети Георги. Св. Димитър носи зима, а Св. Георги - лято. 




Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търново, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
  Днес и в с.Макоцево се почита Св.вкмч Димитър Мироточиви Солунски, на който е посветена изградената там църква  в периода от 1858 г. до 1860 г.  Прави се курбан в двора на църквата и хората от цялото село празнуват. Иска ми се да съм между тях, но разни "земни и не толкова богоугодни дела" ме задържат по други места. Независимо от това мислено ще бъда с тях. Горната икона е изографисана над южната врата на църквата.


Повече за тази църква вижте тук:
kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/10/02/cherkvata-quot-sv-dimityr-quot-v-s-makocevo.408248


 Димитрий Солунски Мироточиви е бил родом от гр. Солун, а баща му е бил управител на града и тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните, но той, обратно, ги покровителствал и започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел и учил всички на истинската вяра.   Император Галерий, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни,  Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие, след което го хвърлили в тъмница. В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.  В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин и решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него. Св. Димитрий го прекръстил и му казал: - Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен! Нестор отишъл на арената и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.  Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.  
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун и много пъти го е спасявал от гибел. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. “Едно от най-дивните чудеса, с които Бог благословил да прослави своя велик угодник било изтичането на миро от честните му мощи. Това изтичане е дивно знамение на Божията благодат. То започнало от VІІ век. Редица писатели и историци свидетелстват за това непостижимо явление. Ще приведем свидетелството на един от писателите – Димитрий Хризолог, живял през втората половина на ХІV век: “То /мирото/ по своето свойство не е вода, но е по-гъсто от нея и не прилича на нито едно от телата на земята – нито на течните, нито на твърдите, нито на някое от изкуствено приготвените ... То е по-удивително от всички благовония, не само от приготвените с изкуство, но и от естествено създадените от Бога.” Много изцеления станали чрез помазване с това миро. Даже народи, невярващи в Христа, ценели този дивен ток. Така при превземането и опустошаването на Солун от турците през 1429 г. благоразумните от враговете вземали със себе си известно количество миро, за целебната сила на което те слушали така много. Светата църква, наричайки Свети Димитрий Мироточиви, възхвалява Христовия подвижник така: “Димитрие, отворен извор на благовонно миро.” /Канон, песен 1/. “От теб се изливат вечнотечащи извори от миро.”- Откъс от Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.  
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. 




Мощите на св. вмчк Димитър Мироточиви, Солунски чудотворец в едноименната църква в Солун. Снимка - Мартин Митов, Галерия "Словар"
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Митко, Митка, Деметра, Димо, Димка, Димчо, Мита, Митра, Митрана, Димана
Честито на всички именици, пожелавам им да носят с чест това славно име.!!!
Поздрави на всички почитащи и празнуващи този светъл празник !!! Тези горски цветя са за тях.






 

Честито на именниците!

И поздравления за хубавия постинг, който си спретнала, Невенке ;)

Чудни са ;)

Благодаря. Хубав празник.

Избирах ги специално да са полски цветя, които направо обожавам.

Поздрави за светлия красив постинг !

Здравей, да не би да си от Макоцево? :)

[quote=stela50]Поздрави за светлия красив постинг ![/quote

Благодаря, хубава вечер.

Не съм, родена съм в Пловдив, но свеки е от там.

Честит празник на именниците и от мен :)
И благодаря за образователния и пъстър постинг! Дар божи си, Невена, но... ти си знаеш :)))

Е, значи обратното на моето. Живях в Челопеч, няколко гари след Макоцево, посока Карлово. :)

Твоето хубаво мнение за мен много ме радва и поощрява да движа нагоре по спиралата.

Здраве на всички!...

Поздрави за поста с многото снимки на църквата и красивите полски цветя!
Поздрави и за имениците! Приятно изкарване на днешния празник!

и ти от здраве да не се отървеш.

Благодаря. Тази година празникът е помрачен от нелепата смърт на наше роднинско момче, което се казваше Димитър. Добро, умно и хубаво ===нема късмет да си поживее. Доктори отново си оставиха ръцете.

Знам го.Имах един приятел, с който ходехме на билкобер-Ангел Нецов. Той е работил там като минен инженер в златната ви мина, преди да я дадат на концесия на ирланците. Бай Ангел много ми е разказвал и за хижа Моргана, където е бил хижар след пенсионирането си. Там е научил много за билките. Съпругата му бе от Челопеч, но замина с дъщеря си за Щатите. Поздрави!!