Избягах. Най-после избягах от Германия, както си мечтаех от години. И къде да ни се отвори късмета, ами точно в Аликанте!

Град на морето, досущ като Варна и без зима. Описвала съм го в блога си, последният път тази година, а първият, преди 13. Винаги сме харесвали, че туристите му не се забелязват покрай местните и топлотата на климата и хората. За последната ми е и думата.

Миналата (вече) година за нас беше интензивна колкото пет. Нетипично, знам. Докато светът се тръшкаше от Ковид, умираше или се криеше вкъщи, ние пътешествахме. Нагло и егоистично пътешествахме, коментираха и най-близките ни приятели в Германия. Ами ако заразяхме някого на летището? В самолета? Признавам си, известен риск съществуваше. Въпреки, че без пи-си-ар не можеш да припариш на летището, а камо ли в самолета, срокът на валидност в началото им беше 72ч. Предостатъчно време да хванеш Ковид след теста и да заразиш всички около теб, ясно ни беше. Но на другата везна лежеше психическото ни здраве.

Няма да разправям подробно как мъжът ми изневиделица си изгуби работата, насред най-горчивия немски локдаун, в който от месеци не бяхме виждали слънце. И само ще спомена, че поради липсата на други отдушници – природа, фитнес, срещи с приятели – бяхме започнали да посягаме към чашката безконтролно и двамата. И когато се уплашихме от това, стегнахме раниците и тръгнахме. За Аликанте, Анталия и после из цяла Европа.

Има ли по-голям лек за разбитата психика и разбитото сърце от Пътя? На път забравяш тегобите, които са те задушавали и отново започваш да дишаш. На път се измъкваш от мъглата, в която си се лутал ден за ден „вкъщи“, а тежестта на вещите и придобивките се свлича от раменете ти за дни. На пътя се намираш всеки ден по малко – а понякога и изведнъж.

А и Бог обича смелите. Изваждаме късмет да намерим апартамент в този морски град, който е на по-ниска цена от в България. И изваждаме късмет мъжът ми пак да си намери хубава работа. Без да мислим много, купуваме. Не на плажа, но в центъра. С нужда от ремонт, но не много.  

От вчера ни оправят банята. Бутат едната й стена, за да я свържат с мокрото помещение. И въобще. Аз се разправям с ремонта, мъжът ми е зает да изкарва парите. (У нас е 19-ти век.) Пребоядисвам стените, изхвърлям боклуците от предишните собственици, чистя, дезинфекцирам и поръчвам един-два уреда и една спалня. И тя идва точно, когато мъжът ми не е тук, ами си е в Берлин. И точно когато двама испански строители са почнали да рушат едната стена на банята.  

Заварвам типът от DHL на входа на блока, тъкмо ми звъни на звънеца. Обяснява ми, че щял да стовари рамката за спалнята пред вратата, а не да я качва и догоре. Такава била политиката на фирмата. Като гледам в какво настроение е, едва ли му плащат много заплата. Настойчиво ме пита обаче дали има кой да ми помогне да я кача. Aз изпадам в лека паника, защото испанският ми още не е добър. Едва от месец и нещо съм тук и не съм намерила време да се запиша на курс.. Ами горе има едни работници, пелтеча, с ясното съзнание, че времето на доставчика тече. Какви работници? За банята.. Дали ще искат да помогнат? Ами не знам и аз, пелтеча отново, докато той вече вика асансьора. После се качва с мен догоре и влиза право в банята да пита работниците дали ще МИ помогнат. А те не го оставят да говори и десет секунди, ами бръсват строителна прах от устните си и казват, „Разбира се“.

Оставям тримата да слязат с мини-асансьорчето – нормален асансьор в Испания – а аз летя надолу по стълбите. После чакаме с работниците на улицата, докато доставчикът докара камиончето си, паркирал е някъде другаде. Почти веднага става задръстване на тясната улица, шофьори протягат вратове от прозорците на колите си да следят кога ли, аджеба, ще разтоварим. Рамката за спалня е пристигнала в 6 пакета, 4 от които са много обемисти и тежки.

Доставчикът с мъка ги издърпва от претрупаното си камионче и аз се хвърлям с жар да ги поема – само за да бъда изкъшкана в страни от работниците. „Не вдигай, остави, остави! Ние ще ги оправим!“ За сведение, аз съм по-висока и силна (както ми се струва) и от двама им. И по-висока от 90 процента от хората тук.

Суетя се около камиона и ми става все по-неудобно как тримата пъшкат и се потят с моята рамка за спалнята. Нали е и 22 градуса на 10-ти януари! Държа вратата на входа отворена, викам асансьора, нося малките пакети нагоре. Тежките така и не ми дават да пипна. Като е разтоварено, а няколкото коли, задръстили улицата вече се чудят дали да не бибиткат, ми хрумва, че съм си забравила портмонето горе. И нямам и едно евро да дам на доставчика за отзивчивостта!

Най-късно сега в Берлин щяха да ме напсуват и да ме зaгледат с презрение (не преувеличавам). А испанският доставчик ме поглежда вече по-спокоен, доволен че е доставил, докато работниците се мъчат да вкарат единия пре-тежък пакет в асансьорчето. После казва, „Е, това беше“. Аз ще умра от неудобство, че нямам какво да му дам, но, чудо, не усещам и да иска! „Мучас, мучас грациас“, муча изчервена аз, а той се усмихва, скача в камиончето и тръгва, за радост на наредените отзад коли.   

Още няколко пъти безуспешно се опитвам да помогна на работниците. И като няма какво друго да направя, се изтрепвам да им благодаря. „Ама разбира се. Хич не се притеснявай“, запъхтяно ми отговарят мъничките испанци. И после продължават да разбиват стената в банята.

В Берлин щях да съм на косъм да отнеса обиди за такава неподготвеност. Или рамката щеше да бъде стоварена на улицата, без мисъл за това как ли ще се оправям сама с нея. Не съм ли платила, не съм и човек. То вярно, че в Берлин времето е страшно кът, но с него и човещината често. Сигурна съм обаче, че дори на село в Германия често нямаше да ги е грижа как щях да се оправям с доставката, ако не съм платила допълнително.  

Не знам България как е в това отношение, много отдавна не живея там постоянно. Дано обаче е подобна на Испания. Помощ и човещина без мисъл за награда, за връщане на услугата. Помощ и човещина за едното „мучас грациас“.

Затова е толкова топло в Испания, мисля си. Точно за това е.

  

От моите пътешествия по Испания, а те не са малко, фаворити до момента са ми Валенсия, където беше първото ми посещение в Испания, хората там са страшно мили, за разлика от Мадрид. Страшно ми харесаха Сантяго ди Компостела и Саламанка, това са духовни средища и не е толкова туристическо, но чувството е страхотно. Гранада си е направо луда работа, там купонът не спира. Джамията в Кордоба за мен е една от най-красивите забележителности в Испания, повече ме впечатли от Алхамбра да речем. Толедо също много ми хареса, някак си е аристократичен. За Барселона не ми стигна времето, бяхме само 4 дни, трябва да си доразгледам там. В Аликанте се канехме да ходим сега през ноември, имаше тънки полети, но не се получи.
Понеже съм живяла исвестно време в Германия, менинето ми е, че не може да се сравнява немската сухота, да не кажа скука, с огнена Испания. В Германия всичко е точно и подредено, но не е за нашего брата, атмосферата е друга, ние сме южняшки тип, затова Испания ни е по-близка.

точно казано за манталитетите! И благородно ти завиждам за познанието на Испания, при първа възможност отивам в Кордоба, запали ме! На север така и не съм стъпвала още, очевидно не ми е приоритет.
Хубав ден :)

"За сведение, аз съм по-висока и едра и от двама им. И по-висока от 90 процента от хората тук."
то не е Венерче, а Венерище ;)))

„мучас грациас“ за написаното!
с удоволствие те чета..

чак пък Венерище! Да речем по-скоро, че съм викинг!

Радвам се, че ти харесвам :D

Надявам се устройването на новото място те е ангажирало - пиши всичко наред ли е? :)

Не знаех, че така отблизо ме следиш - благодаря ти! Устройваме се още, няма как, и езикът се опъва.. Брех, не бил толкоз лесен този испански, колкото всички мислят! Ама хич не бил толкоз лесен, поне както аз мислех, хахахаа. И сега си плащам! ... Нейсе, ще го ошлайфаме и него, дека ке оди. А при вас - пролетта настъпва ли, настъпва ли?
Прегръдки от мен!

Ще го научиш! Аликанте е красиво място и красива дума за такова място.

Пролетта е навсякъде и това няма как да го подмина :) много бързо настъпва пролетта, всяка година е така - докато се ослушва, че като се засили и направо профучала! Прегръдки, момиче!

слънчевото! отпреди 23 години - ще го прочета ли? Чакам да го публикуваш :)

как се присети за това?! Едва ли ще имам време да го превеждам от немски, пък то е и по-скоро лично, отколкото климатично.. Как се присети, кажи?!

и спомена за твоето преживяване :) Как сте вие? Виж колко съм отвеяна - чак сега прочитам отговора ти...Пет месеца!