Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2023 00:34 - РЕД Е НА КИТАЙ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3269 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 03.03.2023 09:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
РЕД Е НА КИТАЙ 
МАЙК УИТНИ • 1 МАРТ 2023 Г

 image  image

Хиперфинансираната икономическа система на Америка не може да се сравнява с държавния инвестиционен модел на Китай. За съжаление експлозивният растеж на Китай тласка отчаяния Вашингтон все по-близо до война.
Украйна е първата възпламенителна точка в борбата на великите сили между Съединените щати и Китай. След години на преместване на индустрията си в региони с ниски заплати по целия свят, САЩ откриват, че постоянно губят пазарен дял в полза на бързо развиващия се и изобретателен Китай. Според повечето оценки икономиката на Китай ще изпревари тази на Съединените щати до 2025 г. и тогава Пекин ще бъде в много по-добра позиция да оформя международните търговски отношения по начин, който насърчава собствените му интереси. С растежа идва силата и това правило със сигурност важи за Китай. Той се превърна в индустриален център, разположен в самия епицентър на най-населения и бързо развиващ се регион в света, поради което САЩ инициираха серия от провокации на остров Тайван и Южнокитайско море. САЩ се отказаха от всякаква надежда да победят Китай чрез традиционната свободна пазарна конкуренция. Вместо това САЩ планират да ангажират Китай в отчаян опит да източат ресурсите му, да съберат по-широка подкрепа за икономически санкции и да изолират Китай от регионалните му търговски партньори. Това е рискован и разрушителен план, който може да има грандиозен обратен ефект, но Вашингтон продължава напред, независимо от всичко. Властелиините на външната политика на САЩ и техните глобалистки съюзници няма да приемат резултат, при който Китай ще стане най-голямата и най-мощна икономика в света.
Естествено, финансизирането на икономиката на САЩ повлия значително на перспективите на Америка за бъдещето. Възходът на Уолстрийт доведе до много дългови измами, които обогатиха шепа богати банкери чрез отклоняване на трилиони долари капитал в непродуктивни дейности. В същото време липсата на каквато и да е последователна индустриална политика провокира бягството на десетки хиляди предприятия и фабрики, които се преместват в страни с безкрайно предлагане на нископлатена работна ръка. Проблемът, разбира се, е, че умножаващите се провали на политиката в крайна сметка водят до спад на производителността, позволявайки на други, по-амбициозни държави да запълнят празнотата. В обобщение, китайското чудо има много общо с финансирането и недалновидните политики, които позволиха на американските корпорации да преместят производството си другаде, вместо да ги стимулират да останат в Америка. В крайна сметка: икономиката на Китай изпреварва тази на САЩ и нищо друго освен ядрена война не може да промени това.
През последните седмици има постоянен прилив на негативно медийно отразяване на Китай, заедно с предвидими атаки срещу президента Си Дзинпин. Американците вече са гледали това шоу много пъти и трябва да имат ясна представа какво означава това. Демонизиране на чуждите лидери винаги са първата стъпка към войната. Медиите поведоха обвиненията срещу Саддам, Кадафи, Милошевич, Путин и много други. Сега китайският Си Дзинпин е под прицела на империята. Имената се променят, но процесът остава същият. Провокациите, санкциите и клеветите вече започнаха да се трупат, въпреки че американците с промити мозъци бяха водени за носа в пореден кървав конфликт.
Ако избухне война между двете страни, икономическите последици вероятно ще бъдат катастрофални. Помислете за момент колко американски и европейски компании ще бъдат сериозно засегнати от конфликта между САЩ и Китай. Ето откъс от статия в Registration China: „1107000 чуждестранни компании в Китай? Просто е невероятно. Над  милион? И как тези компании генерират своите печалби? Те печелят, като продават продуктите си на хората у дома.”
Така че въпросът е, обвиняваме ли Китай за политиките, прокарвани от могъщи корпорации и техните плутократични шефове? Със сигурност изглежда така. И ако това е вярно, тогава може да се предположи, че желанието на Вашингтон за война се подхранва не от безпокойство коя икономика ще бъде по-голяма от другите, а от съпротивата на китайското правителство срещу политическата намеса и машинациите на чуждестранни олигарси. Ето какво наистина се случва. Милиардерските елити искат да се инфилтрират в политическия апарат, както правят в на Запад, но комунистическото правителство няма да позволи това.:
Огромен напредък, но не съвсем неочакван предвид дълбоката поляризация и политическа дисфункция в западните демокрации Това, което един обективен критик вижда, е дълго потискана държава, чиято експлозивна енергия беше умело овладяна от управляващо тяло, което извади почти 800 милиона души от бедността (безпрецедентно историческо постижение) и в същото време създаде социално-икономическа ситуация. обединяваща цел (инициативата „Един пояс, един път“), която служи като обща визия за бъдещето.
Администрацията на Байдън се ангажира да сдържа Китай в опит да запази господството си в световния ред. Но Вашингтон няма грандиозен инфраструктурен план за много трилиони долари, който да замени китайската инициатива „Един пояс, един път“. Всъщност Вашингтон изобщо няма визия за бъдещето. Това, което Вашингтон предлага, е още един век на санкции, смяна на режима и война. Би било много по-добре за света, ако на Китай беше позволено да напредне в мащабния си проект за глобална интеграция без заплахата от американска намеса, или насилие. За съжаление екипът на Байдън мисли по друг начин.



Тагове:   ред е на китай,


Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247367
Постинги: 928
Коментари: 3372
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031