Това е Молитвено правило на св. Серафим Саровски. Има още три реда, които пропускам, защото така произнасям молитвата. Всеки ден, с малки изключения. Ако може в храм, ако не - имам си кътче в къщи, ако не съм и в къщи, намирам уединено място и си произнасям тези думи:

Отче наш, Който Си на небесата!
Да се свети, Твоето име! Да дойде Твоето Царство!
Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!
Хляба наш насъщния дай ни днес, и прости ни дълговете,
както и ние прощаваме на нашите длъжници!
И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия. (3 пъти)

 

Богородице, Дево, радвай се, благодатна Марие, Господ е с теб! Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоятa утроба, защото си родила Спасителя на нашите души. (3 пъти)

 

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 
Чакам възкресение на мъртвите.
И живот в бъдещия век! Амин.
 
                                                                 

.
Като "Отче наш" и "Богородице Дево" си ги казвам на църковославянски.
Не за друго, ами защото така ми е по-лесно. Така съм ги научил първо..

След Молитвеното правило, произнасям 40 пъти: "Господи помилуй!", съответства на четиридесетте удара с бич, които е понесъм Иисус Христос преди да бъде разпънат.

След това си се моля за свои лични дреболийки.

Защо? Според някои богослови и Свети старци, това не е хубаво. Няма смисъл да занимаваме Бог с дребнотемия, за всеки човек си има план.

Да, така е. И бих бил напълно съгласен, но ако настоявах всичко това да бъде свършено. Ако си мислех, че Бог ми го дължи, щом съм го помолил.

В такъв случай Бог би бил като някакъв езически идол.

Молейки го за нещата от живота ми, всъщност му благодаря, че ги имам, че съм доволен от тях, че съм един щастлив човек и без да имам повече.

Така усещам Бог във всичко, което изживявам, защото чрез молитвата, осъзнавам, че всичко дължа на Него.

Бог ми е утеха и защита.



Молитвеното ми кътче у дома. Събирал съм си иконките при пътувания, закупени са от различни храмове в страната.

Имат си и една чиста сувенирна стойност. Напомнят ми за скъп спомен, защото обичам да пътувам, а това е още един повод за благодарност към Бог.