Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
10.06.2022 18:53 -
Билки, наименованието на които започват с буквата Ш
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9128 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2022 18:58
Прочетен: 9128 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 10.06.2022 18:58
Пролетта си отива с обилни дъждове и бури, сякаш иска да се презастрахова от летните горещини, съпътствани често с безводие. Не може да се каже, че времето този път не е в унисон с политическата обстановка у нас. Бурно и гръмовно е в парламента, откакто Слави Трифонов с много драматизъм си отегли министрите от управляващата коалиция. Хвърчат като светкавици взаимни обвинения и човек да се чуди кой е крив, кой е прав. Когато атовете се ритатат знаете ли кой страда? Казваше баба ми , че работливите магаретата теглят. Само че и те сега са се снишили. В министерства и държавни агенции работата е замряла и повечето хора са пуснати в отпуск в очакване на Годо, твърдят запознати. Социалните мрежи са буквално прегряли от разни предположения за нови избори, обвинения и умопомрачителни прогнози за бъдещето ни. В тази обстановка подготвих предпоследния си албум, та като спрат дъждовете да сте готови за Еньовден, който вече чука на вратата.Запасете се с билки, че може да няма пари за лекарства при тази галопираща инфлация и провалена актуализация на бюджета.
Днес ще ви покажа албума с билките, започващи с буквата Ш , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
1.Шекерче тъмно, тъмноцветна калугерка (Nonea pulla)
Снимка: Дарина Пейкова
Едногодишно тревисто растение. Сиво, покрито с прости четинести власинки Стъблото изправено, набраздено, обикновено в горната си част разклонено, 20–30 (50) cm. високо, гъсто облистено. Листата последователни, яйцевидно ланцетни, ланцетноелиптични, ланцетни, до линейно ланцетни, заострени, целокрайни. Долните по-къси и тесни, средните по-дълги и широки, стъбло обхващащи Цветовете правилни, събрани в къс, гъст скорпионовиден монохазий. Чашката звънеста. Венчето червено или тъмно пурпурно Плодовете мрежовидно набръчкани, брадавичести, неправилно яйцевидни орехчета.
Използване в медицината: Тъмното шекерче в официалната медицина не се използва, но е намерило широко приложение в народната медицина. Тъмното шекерче се използва като антибактериално, аналгетично и противовъзпалително средство. Под формата на настойки и отвари има силен антикоагулантен ефект - забавя съсирването на кръвта. Отвари и настойки от това растение се използват за нарушения в кръвообращението, по-специално на повишeното съсирване на кръвта, използват се за профилактични и терапевтични цели при риск от тромбоза на кръвоносен съд (исхемичен инсулт), тромбофлебит, повишени нива на холестерол плаки в кръвта, хипертония, малария. Според изследванията на кандидата на медицински науки А. Г. Губаева (1994), високата антикоагулантна активност, комбинирано с ниска токсичност е важна характеристика на растението Тъмно шекерче. Те показват целесъобразността на подробно проучване на на екстракт в определен модел, предоставен от фармакологична комитет за антикоагуланти на директни действия. Доказано е, че Тъмното шекерче индивидуално и като част от билкови смеси могат да се препоръчва за профилактика и лечение на исхемичен инсулт, тромбофлебит, при високи нива на холестерол в кръвта, високо кръвно налягане, повишено съсирване на кръвта, както и в гинекологията.
Противопоказания и странични ефекти: Въпреки богатия си състав и полезни свойства, той има някои противопоказания. не се използва по време на бременност и кърмене, заради алкалоидите, които се намират в растението. За деца и юноши под 18-годишна възраст също е противопоказано. Забранява се приемането на Тъмното шекерче при ниско кръвно налягане.
Събиране: Тъмното шекерче се събира по време на цъфтежа. Стъблата с съцветията се събират при сухо време. Изсушете на стелажи, в добре вентилирана стая или на сянка във въздуха. Изсушените билки се съхраняват в хартиени опаковки в суха стая. Срокът на годност на билката е 2 години.
Химичен състав: Алкалоиди, кумарини, танини, полизахариди, флавоноиди, антоцианинови багрила, органични киселини, по-специално аскорбинова киселина, витамин А, много микро- и макро елементи се срещат в състава на Тъмното шекерче. Във надземната част на растението се изолира нисък процент глутаминови и аспарагинови киселини, треонин, глицин, аланин, пролин, серин, валин, изолевцин, лизин, левцин.
Фармакологични свойства: При опити с животни се оказа, че терапевтичните средства от Тъмното шекерче (отвари, екстракти) имат силни антикоагулантни свойства и са в състояние да забави съсирването на кръвта. Антикоагулантите от Тъмното шекерче имат особено влияние на етапите, които предшестват образуването на тромби, както и в крайния етап на процеса на коагулация на кръвта, неговата чувствителност към антикоагулант е 74% -89% на антикоагулантната активност на екстракт от растение. Екстрактът от Тъмното шекерче притежава антикоагулантни свойства, освен това съдържа аспарагинова и глутаминова киселина.
Приложение в народната медицина: Тъмното шекерче не само обикновена трева, но и лечебно растение с антибактериални, противовъзпалителни, антикоагулантни доста ясно изразени и други лечебни свойства. Тъмното шекерче се използва в народната медицина за много заболявания. Тъмното шекерче се използва като независимо терапевтично средство, и като част от различни билкови комплекси. Билковите отвари и настройки, използвани при заболявания на сърдечно-съдовата система, разстройства на кръвообращението, високо кръвно налягане (хипертония). С отварата от надземната част отдавна са били лекувани болни с малария. Терапевтични агенти (чай, тинктури, отвари водни екстракти nonei), са използвани за профилактични и терапевтични цели при увеличено съсирване на кръвта, за да се предотврати образуването на тромби (исхемичен инсулт), повишени нива на холестерол в кръвта. При гинекологичната практика е известно също тъмното кафяво растение. Той се използва за нередовни и болезнени менструални цикли при жените.
http://lektrava.ru/encyclopedia/noneya-temno-buraya/?fbclid=IwAR3t6z45nYVC0uQSmgJ1X3UzXHrbTEWXEpDYUJ3RViK34EBar-_RPxI8xg0
2. Шибой жълт, ароматен (Cheiranthus cheiri, Erysimum cheiri)
Снимка:Светлана Гетова
То представлява едногодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни и принадлежи към рода Erysimum, съдържащ повече от 180 вида цъфтящи растения, от които едва три са отглеждани декоративно.Жълтият шибой е многогодишно растение със силно разклонен корен. Стъблото на този вид достига до 60 см височина. Листата са ланцетни, на върха заострени, целокрайни или слабо назъбени, долните с къси дръжки, а горните – приседнали, клиновидно стеснени към основата. Цветовете му са едри, събрани в гъсти гроздове на върха на стъблото и разклоненията му. Венчелистчетата са 4 броя, златножълти, оранжевожълти до кафяви. Плодът на шибоя е сплесната цилиндрична шушулка с много семена. Цялото растение има приятна миризма.
Употребяват се стръковете /Herba Cheiranthi cheiri/ и семената /Semen Cheiranthi cheiri/ на жълтия шибой, като се берат през май и юни.
Жълтият шибой се прилага при по-лека степен на хронична сърдечна слабост. Той е отлично лечебно средство при запек, тъй като дразни чревната лигавица и предизвиква засилване на перисталтиката, което води до слабителен ефект.
Билката има и благоприятно въздействие при хронично възпаление на черния дроб. Жълтият шибой укрепва сърцето, усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм.
Цветовете на жълтия шибой действат успокояващо, антиревматично, противовъзпалително, кардиотонично и очистително. Семената на растението действат като афродизиак. Те имат още диуретично, отхрачващо и тонизиращо въздействие. Използват се и при лечение на бронхити, треска и очни наранявания.
В българската народна медицина шибоят се използва против спазми на коремните органи и против главоболие. Пригответе чай от шибой, като запарите 1 чаена лъжичка счукани стръкове в 250 мл вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се приема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден.
Народната ни медицина препоръчва също така при хроничен запек запарка от цветовете на шибой (2 чаени лъжички на 1 чаша гореща вода).
При чернодробни проблеми нашата народна медицина предлага и следната рецепта: Залейте около 1 супена лъжица ситно нарязани цветове с 500 мл вряща вода. Оставете течността да престои около 1 час и я прецедете. Приема се по една кафена чашка, три пъти на ден.
При хронична сърдечна слабост се използва и запарка от боянка. Залейте 2 г дрога с 250 мл вряща вода. След изстиване и прецеждане приемайте по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно.
https://gotvach.bg/n8-44622-%D0%A8%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9?fbclid=IwAR1i60EKNQ5rr17jiGXNBXN33CLli5d-dNC5yCL-Hhz9lIJHe8JEAnrfcJI
В големи количества шибоят е отровен, но в миналото е бил използван от римски войници в битки за лекуване на прободни рани и като болкоуспокояващо средство. Известно е, че билката е силен диуретик и влияе върху функциите на сърцето. Етеричното масло от шибой се употребява при ревматизъм, спазми и невралгии. Притежава неприятна миризма. В съвременната медицина екстракти от растението се прилагат главно при сърдечни и чернодробни заболявания. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква усилване на перисталтиката, което води до неговият слабителен ефект.
Още за Шибой, Жълт шибой, Ароматен шибой (Erysimum cheiri, Cheiranthus cheiri) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%88%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9-%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9?fbclid=IwAR1rv3nEXnk9HV37PTXUp0MD4WhnzVbGFJHbff8opwXYDIEXGl0XQYbiC10
Лечебни свойства, заболявания и състояния на билка жълт ароматен шибой:
В малки дози предизвиква увеличаване на амплитудата на сърдечните контракции и намаляване на ритъма, в големи дози - систоличен сърдечен арест. Използва се като слабително и деконгестант. Цветовете имат диуретично, холеретично, слабително, обезболяващо и антиконвулсивно действие. Лекарствата, базирани на него, се използват успешно при сърдечна недостатъчност, ревматични и подагрозни болки като диуретик, болкоуспокояващо и антиконвулсантно средство. В допълнение, препарати от цветовете се препоръчват под формата на капки при жълтеница и хроничен запек (като слабително), както и за предотвратяване на апоплексичен инсулт и парализа. В гинекологичната практика инфузията на цветя и листа на растение се използва като средство за предизвикване и засилване на менструацията.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/zhalt-aromaten-shiboy.html?fbclid=IwAR3051rs-Aspb8dwXvB_qpHv_p5p_2im3jjygZ5F-dzDqJCrd1hcxVupjuo
3.Шикалки;
Снимка: Миглена Колева
Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Quercus lusitanica Lam. var. infectoria D. C.) от Сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалкотворката (Cynips gallae turcicae H.) от семейство Cynipidiae. C течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствие на дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина - шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0
Използваема част:
Шикалките, брани през есента - септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.
Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; Външно - за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Лечебно действие и приложение:
Кръвоспиращо и стомашно.
Начин на употреба:1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Quercus robur, Quercus sessiliflora, съдържат по-малко танини - до 30%.
http://biobilki.com/lechebni-bilki/drugi/d-bovi-shikalki-10gr
4.Шипка (Rosa canina)
Снимка: Невена Босилкова
Тя е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4– 6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1– 2 cm, месести, пълни с множество мъхести семена.
Използват се плодчетата, които се берат през септември, без да се чака пълното им узряване. Именно тогава те са най-богати на вит. С - ще познаете това по яркочервения им цвят.В следващия период, когато омекнат и станат тъмночервени, шипките губят голяма част от съдържанието на този витамин.Той намалява толкова по-бързо, колкото по-узрели са те и особено ако са осланени и омекнали.
Съдържание: витамини С, Р, В1 и В2, Е, РР К, каротин, пектин, органични киселини(лимонена и ябълчна), минерални соли (най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви), етерични масла и танини. Особеното е, че в плодовете има огромна концентрация на витамин С, с което те са сериозен „конкурент“ на цитрусовите плодове - чупят всички рекорди в 100г плод се съдържат 2500мг от него. Те са около 30-40 пъти по-богати на вит.С в сравнение с лимоните и червените домати и около 300 пъти по-богати в сравнение с ябълките.
Действие: Благодарение на това поливитаминно съдържание се подобрява окислително-редукционните процеси в нашите клетки и функциите на костния мозък, активизират се ензимните ни системи, усилва се регенерацията на тъканите, синтезата на хормоните и се благоприятства въглехидратната обмяна в организма. Съдържанието на витамин Р способства за намаляване чупливостта на капилярите, като ги уплътнява, подпомага използуването на аскорбиновата киселина от организма. Витамин К влияе върху нормалното съсирване на кръвта. Пектинът пък образува защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и е изпитано лечебно средство при възпалението им. Минералните соли увеличават диурезата, а таниновите вещества пречат за образуване на гнилостни процеси в червата. Повече съм написала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/05/21/veche-cyfna-i-caricata-na-bilkite-shipkata-dobrata-magiia-na.549094
В българската народна медицина плодът на шипката се употребява при трудно уриниране, албумин, захарна болест, червен вятър, магарешка кашлица (същото действие имат намиращите се по стъблата шипкови тумори), атеросклероза, маточни кръвоте-чения и др. Семената се прилагат при пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Корените и венечните листа се дават против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно, взето по кафена лъжичка след ядене, се препоръчва при изпаднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява за промивки при сълзене на очите (отварата). От сайта на ЕТ Самодива:
https://www.samodiva.eu/
Рецепта на Бай Кръстьо от с. Сатовча за използване на шипкова гала при камъни в бъбреците : 5 броя туморчета” (зелени паразитни образувания) от шипков храст, се варят в 500 мл вода. Прецежда се и се пие за деня. Прочиства бъбреците.
5. Шишарка (strobilus)
Снимка: Биляна Тенева
Шишарка (strobilus) е орган на растенията от клас Pinophyta (иглолистни), който съдържа репрудоктивни структури. Различават се женски ( macrostrobilus), дървенисти, те произвеждат семената и мъжки (microstrobilus), тревисти, обикновено произвеждат прашец. Докато видът на женските шишарки варира между различните семейства Иглолистни, мъжките са относително еднообразни и като цяло са по-трудно забележими. Вижте тук видовете шишарки:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0
Малко хора предполагат колко силни лечебни свойства имат обикновените шишарки от иглолистни дървета. Те съдържат в себе си естествени терпентинови етерични масла с антибактериални свойства, които, изпарявайки се във въздуха, пречистват белодробните ни пътища и облекчават кашлицата. Освен това, дъбилните вещества и смолата, които съдържат, подпомагат лечението на ревматизъм и стимулират кръвообращението и уриноотделянето. За целта може да използвате шишарки от бор, смърч, ела или други разпространени вечнозелени дървета. Ето как да използвате шишарките за различни лечебни цели:
*Колкото повече шишарки има в къщата, толкова по-пречистен и по-здравословен е въздуха, който дишаме у дома.
*За да не късате шишарките от дърветата, може да събирате тези, които са узрели и са паднали на земята, те също притежават полезни свойства.
*Ще се отървете от натрупаната в организма отрицателна енергия, ако просто за известно време подържите една шишарка между дланите си.
*Смърчовите шишарки облекчават болката и подпомагат излекуването на рани, ако се прилагат към насиненото или възпалено място след баня.
*Ако засадите вечнозелени дървета около двора си или отглеждате такива на терасата си, те ще предотвратят проникването на прах, както и негативна енергия, като ви изолират от шума на автомобили и минувачи.
Още за Възползвайте се от силната лечебна способност на шишарките | Здравни съвети Framar.bg от Framar.bg: https://saveti.framar.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5
Лечение на инсулт с борови шишарки ( Такова лечение приложих успешно и на моя съпруг, който преди три години ме изненада с исхемичен инсулт)
Най-известното фитонцидно растение, растящо в нашата страна – това е борът. Известно е, че фитонцидите притежават мощно антимикробно действие, като унищожават не само патогенните микроорганизми, но и притежават отлично тонизиращо действие, и са способни да стимулират имунитета.Освен известните фитонциди в младите борови шишарки се съхраняват витамини, етерични масла и много ценни терапевтични вещества – танини, които притежават уникално свойство, поради което започна използването им в народната медицина при инсулт.
Изследванията, проведени в САЩ, показват, че съдържащите се в шишарките неизвестни досега танини, притежават свойството да спират отмирането на клетките на главния мозък при инсулт.
По време и след инсулта, поради нарушение на кръвообращението на главния мозък протича интензивна загуба на нервни клетки, този процес не само не спира в период на възстановяване, но дори и се засилва.
Експерименти върху мишки показват, че при използването на тези танини загинали само 20% от мозъчните клетки, докато при останалите гризачи, гибелта на клетките достигнала до 70%.
Този феномен се обяснява с това, че при блокиране на един от ензимите, участващ в процеса на жизнената дейност на клетките на главния мозък, се преустановява и гибелта на клетките.А танините, открити в боровите шишарки, притежават това свойство.Това било и експериментално доказано от калифорнийски учени, които сега планират пускането на лекарствени препарати от шишарки за терапия на последствията и за профилактика на инсултите.
Как да си направите настой от борови шишарки?
Обикновено за лечебни процедури в народната медицина се използват зелени шишарки, които се събират около Еньовден – в дните около 24 юни, това са вече твърди, формирали се, но още зелени шишарки, които са подходящи за приготвяне на настои.
Но за лечение на инсулт е най-добре да се събират малко по-късно.
За профилактика, и за лечение на инсулт се използват зрели, но не отворили се шишарки със семена, като могат да се събират от юни до септември, през лятото натрупват необходимите танини.
Достъпна и елементарна рецепта как да си направите настой от борови шишарки, а също и отвара за тези, които не трябва да приемат спиртни разтвори:
• 5 шишарки, събрани от юни до септември, добре се измиват с течаща вода, нарязват се и се заливат с 1 чаша 70% етилов спирт или водка. Оставят се на тъмно за 14 дни, като се разклащат всеки ден. След това се прецеждат и се приема по 1 чаена лъжичка сутрин за профилактика и 3 пъти дневно за лечение.
https://lechenie.bg/zashto-borovite-shisharki-pomagat-sreshtu-insult?fbclid=IwAR1E7C47UTNqc3GMHVN_rPFaAHpUVv7GcPFrAX77rvckVI5w0j6jcKrsDI8
Още една подобна рецепта, в която се прибавя и оцет:
В народната медицина се използва тази инфузия от зрели борови шишарки, спирт или водка и домашен оцет. Преди използването й е необходимо да се консултирате с лекар! 5 стари борови шишарки раздробете и изсипете в 250 мл 70% спирт или качествена водка. Съхранявайте на стайна температура в продължение на 10 дни. След това прецедете и добавете 1 чаена лъжичка ябълков домашен оцет (или винен). Приема на инфузията трябва да бъде всеки ден преди лягане, като добавяте по 1 чаена лъжичка от нея в любимия си чай. Основното нещо, което е добре да знаете, е че тя е доста силна. Можете да добавите и мед. Този инструмент се използва за разреждане на кръвта, изчиства съдовете, отговорни за мозъка, възпрепятства и блокира невроналната клетъчна смърт и допринася за възстановяването на координацията и речта. Курсът на лечение продължава достатъчно дълго – около шест месеца.
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/zdrave/sprete-nezabavno-kletchnata-smrt-tryabvat-vi-samoborovi-shisharki_news499427.html
Тази пролет през май намерих бял бор, пълен със зелени шишарки, виждат се горе на снимката, заедно с борови връхчета, от които си направих спиртен извлек.. Набрах си доволно от зелените шишарки, за да си направя мед за лечение на кашлица при възпаление на дихателната система. Измих 90 броя от тях, а синът ми Добромир ги наряза на две и ги сложихме да врат на бавен огън в три литра вода. По време на варенето си правихме инхалации от парите, излизащи от тенджерата. Престояват в отварата за 24 часа, след което се прецеждат през тензух и се прибавят в нея 1, 5 кг. захар. Следва варене в продължение на 15 мин, изключва се котлона и се добавя 1.5 чаена лъж. лимонена киселина. Пълнят се с горещата смес няколко малки бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. Когато изстинат се преместват на хладно и тъмно място, но не в хладилник.
Снимала съм белият бор, има всички отличителни белези. Игличките му да дълги, колкото кутрето на ръката ми и са по две в гнездо, а кората в горната част на стеблото е оранжево кафява.
Тази рецепта я взех от сайта на готвач и по нея правя за първи път. Установих, че 15 мин. варене със захарта са твърде малко и става редко като сироп, но пък така се запазват повече лечебните свойства на шишарките. С този сироп малкият ми син бързо се излекува от бронхит с кашлица, последица от вирусно заболяване, което лекувахме с мамини капки и отвара от цветове и листа на японски орлови нокти, които ще включа в последния си албум.
За лечебните свойства на зелените шишарки от бор и ела и рецепти с тях прочетете тук:https://bukvarche.com/2018/04/20/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81/
6. Шмак влакнест (Rhus typhina), наричан в Русия смрадлика еленови рога.
Снимка: Иванка Транкарова
Принадлежи към семейство Anacardiaceae (Смрадликови).
Представлява храст или малко дърво с височина от 6 до 8 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните, с дължина до 50см, текоперести с 9-21 листчета, елипсовидни или яйцевидни, назъбени и окосмени. На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят баграта в златистооранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени на цвят власинки – оттам идва името Rhus typhina, което в превод означава още влакнест шмак. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете са червено кафяви, окосмени, зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. Плодовете през септември до средата на октомври преди мразовете приличат на пурпурночервени светещи фенерчета, които едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената и се задържат на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени с висока и трайна кълняемоспособност, но семенният начин като бавен не се практикува.
https://zagradinata.eu/encyclopedia/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwAR3aAv_llDjuyPBdSrs3xGftL6Q2eXitXPXThnPmBcwvZhh-tKwWIEFhocY
У нас растат влакнест (Rhus typhina) и дъбов шмак (Rhus coriaria), различават се по формата и дължината на листата, височината на храста или дървото и формата на цветовете. Важно е да можем да ги различаваме, тъй като само плодовете дъбилният шмак се използват като подправка, a листата му за лечение. Той обикновено е диворастящ и не се среща на много места в България.
В тази статия много добре е сниман и описан дъбилният шмак (Rhus coriaria).
С лечебна цел се използват листата на дъбилният шмак. Плодовете се използват като подправка. Отрязват се младите клонки на растението в началото на цъфтежа до образуването на първите зелени плодчета. Веднага след брането билката се изчиства от пожълтели листа или примеси и се подлага на сушене. Събраният материал се суши на открито (при сухо и слънчево време) или в проветриви помещения. Навлажняването на билката води до понижаване на активните съставки.
Дъбилният шмак намира много приложения. В Америка сицилийската смрадлика се използва за направата на остра хладна напитка, известна като „Сумак”. Билката се използва в световен мащаб заради нейните многобройни лечебни свойства. Днес се правят много изследвания за изясняване на пълните ползи за здравето на дъбилния шмак. Rhus coriaria намира приложение и в хомеопатията.
Свойства на дъбилен шмак:антибакретиално действие; хепатопротективно; антиспазмолитично; аналгетично; противовъзпалително; антиоксидантно. Дъбилния шмак има богато съдържание на витамин С и други фитохимикали, които са силни антиоксиданти. Те подпомагат обезвреждането на свободните радикали и по този начин предпазват организма от дегенеративни заболявания, включително сърдечно-съдови болести, инсулт и диабет; потиска действието на различни ензими (циклооксигеназа). Приемът на Rhus coriaria инхибира производството на простагландини и по този начин блокира възпалението; антисептичнен ефект; диуретично действие. Плодовете от сумак имат диуретичен ефект. Те понижават резорбцията на вода в бъбречните тубули, при което се повишава отделянето на токсини; противотуморен ефект.
Заболявания, при които се прилага сумак: инсулт; заболявания на сърдечно-съдовата система; диабет; затлъстяване; салмонелоза; бактериални инфекции; гъбични инфекции; артрит; хиперхолестеролемия; бронхит; настинки; кожни заболявания; възпаление на пикочния мехур и болезнено уриниране; дисменорея; инсулинова резизтентност; диария.
Още за Дъбилен шмак, Сумак (Rhus coriaria) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B4%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0?fbclid=IwAR26IRLPdvUgga-KyvK-j9DR6HwKKqX8I8iFhqOTI7IfemEfO1C6N6j6gxY
Снимка на Йорданка Желева на влакнест шмак (Rhus typhina) в близък план.
Rhus typhina е двудомен, широколистен храст или малко дърво, растящо до 5 m (16 ft) високо и 6 m (20 ft) широко. Има редуващи се, перести сложни листа с дължина 25–55 см (10–22 инча), всяка с 9–31 назъбени листчета с дължина 6–11 см (2+1⁄4–4+1⁄4 инча). Листните дръжки и стъблата са гъсто покрити с власинки с цвят на ръжда. Кадифената текстура и разклонения модел на клоните, напомнящи рога, доведоха до общото наименование „смрадлика от еленски рог“. Стагхорн смрадлика расте като женски или мъжки клонинги.Малки, зеленикаво-бели до жълтеникави цветчета са събрани в гъсти крайни метлички, а малки, зелени до червеникави костилки се срещат в гъсти приплоди. Цветовете се появяват от май до юли, а плодовете узряват от юни до септември в местния ареал на този вид. Есенната зеленина е с брилянтни нюанси на червено, оранжево и жълто. Плодовете могат да останат на растенията от края на лятото до пролетта. През зимата се яде от много птици. Плодовете му са годни за консумация.Могат да се накисват и измиват в студена вода, да се прецеждат, подсладяват и да се правят розова "лимонада", понякога наричана "индийска лимонада".Екстрактът от напитката може да се използва и за приготвяне на желе. Издънките могат да се обелят и да се консумират сурови. Листата и плодовете му, смесени с тютюн и други билки са били пушени от индиански племена. Тази практика продължава в малка степен и до днес.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rhus_typhina?fbclid=IwAR3YqvNa78XFNK3toi_ut7DVrmHQAq__ENHajP6dO8-566GReTGJfq10Pn8
Снимка на Силвия Христова на влакнест шмак (Rhus typhina), правена през есента, когато листата му се обагрят в червено червени
Оказа се, че влакнестите шмакове са два вида. Единият от тях в руската фитотерапия се нарича смрадлика еленови рога (Rhus typhina), а другият смрадлика нарязани еленови рога (Rhus typhina Dissecta), като този на снимката. Достига 3-5метра височина, отличаващ се със своите перести, дълбоко нарязани листа. Клоните приличат на еленови рога и са по-полегати.Една приятелка ми я прати за разпознаване и ми писа, че е донесен от Япония, нищо че расте в швейцарската градина на дъщеря й. Помислих си, че само там я има, но се оказа ще една жена от билковата ни група я снима в техния град.
Снимка на Кирилка Здравкова в близък план на влакнест шмак с пересто нарязани листа, (Rhus typhina Dissecta)
Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2376734119056621&type=3
Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме над 38 800 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538
Днес ще ви покажа албума с билките, започващи с буквата Ш , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
1.Шекерче тъмно, тъмноцветна калугерка (Nonea pulla)
Снимка: Дарина Пейкова
Едногодишно тревисто растение. Сиво, покрито с прости четинести власинки Стъблото изправено, набраздено, обикновено в горната си част разклонено, 20–30 (50) cm. високо, гъсто облистено. Листата последователни, яйцевидно ланцетни, ланцетноелиптични, ланцетни, до линейно ланцетни, заострени, целокрайни. Долните по-къси и тесни, средните по-дълги и широки, стъбло обхващащи Цветовете правилни, събрани в къс, гъст скорпионовиден монохазий. Чашката звънеста. Венчето червено или тъмно пурпурно Плодовете мрежовидно набръчкани, брадавичести, неправилно яйцевидни орехчета.
Използване в медицината: Тъмното шекерче в официалната медицина не се използва, но е намерило широко приложение в народната медицина. Тъмното шекерче се използва като антибактериално, аналгетично и противовъзпалително средство. Под формата на настойки и отвари има силен антикоагулантен ефект - забавя съсирването на кръвта. Отвари и настойки от това растение се използват за нарушения в кръвообращението, по-специално на повишeното съсирване на кръвта, използват се за профилактични и терапевтични цели при риск от тромбоза на кръвоносен съд (исхемичен инсулт), тромбофлебит, повишени нива на холестерол плаки в кръвта, хипертония, малария. Според изследванията на кандидата на медицински науки А. Г. Губаева (1994), високата антикоагулантна активност, комбинирано с ниска токсичност е важна характеристика на растението Тъмно шекерче. Те показват целесъобразността на подробно проучване на на екстракт в определен модел, предоставен от фармакологична комитет за антикоагуланти на директни действия. Доказано е, че Тъмното шекерче индивидуално и като част от билкови смеси могат да се препоръчва за профилактика и лечение на исхемичен инсулт, тромбофлебит, при високи нива на холестерол в кръвта, високо кръвно налягане, повишено съсирване на кръвта, както и в гинекологията.
Противопоказания и странични ефекти: Въпреки богатия си състав и полезни свойства, той има някои противопоказания. не се използва по време на бременност и кърмене, заради алкалоидите, които се намират в растението. За деца и юноши под 18-годишна възраст също е противопоказано. Забранява се приемането на Тъмното шекерче при ниско кръвно налягане.
Събиране: Тъмното шекерче се събира по време на цъфтежа. Стъблата с съцветията се събират при сухо време. Изсушете на стелажи, в добре вентилирана стая или на сянка във въздуха. Изсушените билки се съхраняват в хартиени опаковки в суха стая. Срокът на годност на билката е 2 години.
Химичен състав: Алкалоиди, кумарини, танини, полизахариди, флавоноиди, антоцианинови багрила, органични киселини, по-специално аскорбинова киселина, витамин А, много микро- и макро елементи се срещат в състава на Тъмното шекерче. Във надземната част на растението се изолира нисък процент глутаминови и аспарагинови киселини, треонин, глицин, аланин, пролин, серин, валин, изолевцин, лизин, левцин.
Фармакологични свойства: При опити с животни се оказа, че терапевтичните средства от Тъмното шекерче (отвари, екстракти) имат силни антикоагулантни свойства и са в състояние да забави съсирването на кръвта. Антикоагулантите от Тъмното шекерче имат особено влияние на етапите, които предшестват образуването на тромби, както и в крайния етап на процеса на коагулация на кръвта, неговата чувствителност към антикоагулант е 74% -89% на антикоагулантната активност на екстракт от растение. Екстрактът от Тъмното шекерче притежава антикоагулантни свойства, освен това съдържа аспарагинова и глутаминова киселина.
Приложение в народната медицина: Тъмното шекерче не само обикновена трева, но и лечебно растение с антибактериални, противовъзпалителни, антикоагулантни доста ясно изразени и други лечебни свойства. Тъмното шекерче се използва в народната медицина за много заболявания. Тъмното шекерче се използва като независимо терапевтично средство, и като част от различни билкови комплекси. Билковите отвари и настройки, използвани при заболявания на сърдечно-съдовата система, разстройства на кръвообращението, високо кръвно налягане (хипертония). С отварата от надземната част отдавна са били лекувани болни с малария. Терапевтични агенти (чай, тинктури, отвари водни екстракти nonei), са използвани за профилактични и терапевтични цели при увеличено съсирване на кръвта, за да се предотврати образуването на тромби (исхемичен инсулт), повишени нива на холестерол в кръвта. При гинекологичната практика е известно също тъмното кафяво растение. Той се използва за нередовни и болезнени менструални цикли при жените.
http://lektrava.ru/encyclopedia/noneya-temno-buraya/?fbclid=IwAR3t6z45nYVC0uQSmgJ1X3UzXHrbTEWXEpDYUJ3RViK34EBar-_RPxI8xg0
2. Шибой жълт, ароматен (Cheiranthus cheiri, Erysimum cheiri)
Снимка:Светлана Гетова
То представлява едногодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни и принадлежи към рода Erysimum, съдържащ повече от 180 вида цъфтящи растения, от които едва три са отглеждани декоративно.Жълтият шибой е многогодишно растение със силно разклонен корен. Стъблото на този вид достига до 60 см височина. Листата са ланцетни, на върха заострени, целокрайни или слабо назъбени, долните с къси дръжки, а горните – приседнали, клиновидно стеснени към основата. Цветовете му са едри, събрани в гъсти гроздове на върха на стъблото и разклоненията му. Венчелистчетата са 4 броя, златножълти, оранжевожълти до кафяви. Плодът на шибоя е сплесната цилиндрична шушулка с много семена. Цялото растение има приятна миризма.
Употребяват се стръковете /Herba Cheiranthi cheiri/ и семената /Semen Cheiranthi cheiri/ на жълтия шибой, като се берат през май и юни.
Жълтият шибой се прилага при по-лека степен на хронична сърдечна слабост. Той е отлично лечебно средство при запек, тъй като дразни чревната лигавица и предизвиква засилване на перисталтиката, което води до слабителен ефект.
Билката има и благоприятно въздействие при хронично възпаление на черния дроб. Жълтият шибой укрепва сърцето, усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм.
Цветовете на жълтия шибой действат успокояващо, антиревматично, противовъзпалително, кардиотонично и очистително. Семената на растението действат като афродизиак. Те имат още диуретично, отхрачващо и тонизиращо въздействие. Използват се и при лечение на бронхити, треска и очни наранявания.
В българската народна медицина шибоят се използва против спазми на коремните органи и против главоболие. Пригответе чай от шибой, като запарите 1 чаена лъжичка счукани стръкове в 250 мл вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се приема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден.
Народната ни медицина препоръчва също така при хроничен запек запарка от цветовете на шибой (2 чаени лъжички на 1 чаша гореща вода).
При чернодробни проблеми нашата народна медицина предлага и следната рецепта: Залейте около 1 супена лъжица ситно нарязани цветове с 500 мл вряща вода. Оставете течността да престои около 1 час и я прецедете. Приема се по една кафена чашка, три пъти на ден.
При хронична сърдечна слабост се използва и запарка от боянка. Залейте 2 г дрога с 250 мл вряща вода. След изстиване и прецеждане приемайте по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно.
https://gotvach.bg/n8-44622-%D0%A8%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9?fbclid=IwAR1i60EKNQ5rr17jiGXNBXN33CLli5d-dNC5yCL-Hhz9lIJHe8JEAnrfcJI
В големи количества шибоят е отровен, но в миналото е бил използван от римски войници в битки за лекуване на прободни рани и като болкоуспокояващо средство. Известно е, че билката е силен диуретик и влияе върху функциите на сърцето. Етеричното масло от шибой се употребява при ревматизъм, спазми и невралгии. Притежава неприятна миризма. В съвременната медицина екстракти от растението се прилагат главно при сърдечни и чернодробни заболявания. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква усилване на перисталтиката, което води до неговият слабителен ефект.
Още за Шибой, Жълт шибой, Ароматен шибой (Erysimum cheiri, Cheiranthus cheiri) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%88%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9-%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9?fbclid=IwAR1rv3nEXnk9HV37PTXUp0MD4WhnzVbGFJHbff8opwXYDIEXGl0XQYbiC10
Лечебни свойства, заболявания и състояния на билка жълт ароматен шибой:
В малки дози предизвиква увеличаване на амплитудата на сърдечните контракции и намаляване на ритъма, в големи дози - систоличен сърдечен арест. Използва се като слабително и деконгестант. Цветовете имат диуретично, холеретично, слабително, обезболяващо и антиконвулсивно действие. Лекарствата, базирани на него, се използват успешно при сърдечна недостатъчност, ревматични и подагрозни болки като диуретик, болкоуспокояващо и антиконвулсантно средство. В допълнение, препарати от цветовете се препоръчват под формата на капки при жълтеница и хроничен запек (като слабително), както и за предотвратяване на апоплексичен инсулт и парализа. В гинекологичната практика инфузията на цветя и листа на растение се използва като средство за предизвикване и засилване на менструацията.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/zhalt-aromaten-shiboy.html?fbclid=IwAR3051rs-Aspb8dwXvB_qpHv_p5p_2im3jjygZ5F-dzDqJCrd1hcxVupjuo
3.Шикалки;
Снимка: Миглена Колева
Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Quercus lusitanica Lam. var. infectoria D. C.) от Сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалкотворката (Cynips gallae turcicae H.) от семейство Cynipidiae. C течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствие на дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина - шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0
Използваема част:
Шикалките, брани през есента - септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.
Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; Външно - за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Лечебно действие и приложение:
Кръвоспиращо и стомашно.
Начин на употреба:1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Quercus robur, Quercus sessiliflora, съдържат по-малко танини - до 30%.
http://biobilki.com/lechebni-bilki/drugi/d-bovi-shikalki-10gr
4.Шипка (Rosa canina)
Снимка: Невена Босилкова
Тя е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4– 6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1– 2 cm, месести, пълни с множество мъхести семена.
Използват се плодчетата, които се берат през септември, без да се чака пълното им узряване. Именно тогава те са най-богати на вит. С - ще познаете това по яркочервения им цвят.В следващия период, когато омекнат и станат тъмночервени, шипките губят голяма част от съдържанието на този витамин.Той намалява толкова по-бързо, колкото по-узрели са те и особено ако са осланени и омекнали.
Съдържание: витамини С, Р, В1 и В2, Е, РР К, каротин, пектин, органични киселини(лимонена и ябълчна), минерални соли (най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви), етерични масла и танини. Особеното е, че в плодовете има огромна концентрация на витамин С, с което те са сериозен „конкурент“ на цитрусовите плодове - чупят всички рекорди в 100г плод се съдържат 2500мг от него. Те са около 30-40 пъти по-богати на вит.С в сравнение с лимоните и червените домати и около 300 пъти по-богати в сравнение с ябълките.
Действие: Благодарение на това поливитаминно съдържание се подобрява окислително-редукционните процеси в нашите клетки и функциите на костния мозък, активизират се ензимните ни системи, усилва се регенерацията на тъканите, синтезата на хормоните и се благоприятства въглехидратната обмяна в организма. Съдържанието на витамин Р способства за намаляване чупливостта на капилярите, като ги уплътнява, подпомага използуването на аскорбиновата киселина от организма. Витамин К влияе върху нормалното съсирване на кръвта. Пектинът пък образува защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и е изпитано лечебно средство при възпалението им. Минералните соли увеличават диурезата, а таниновите вещества пречат за образуване на гнилостни процеси в червата. Повече съм написала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/05/21/veche-cyfna-i-caricata-na-bilkite-shipkata-dobrata-magiia-na.549094
В българската народна медицина плодът на шипката се употребява при трудно уриниране, албумин, захарна болест, червен вятър, магарешка кашлица (същото действие имат намиращите се по стъблата шипкови тумори), атеросклероза, маточни кръвоте-чения и др. Семената се прилагат при пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Корените и венечните листа се дават против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно, взето по кафена лъжичка след ядене, се препоръчва при изпаднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява за промивки при сълзене на очите (отварата). От сайта на ЕТ Самодива:
https://www.samodiva.eu/
Рецепта на Бай Кръстьо от с. Сатовча за използване на шипкова гала при камъни в бъбреците : 5 броя туморчета” (зелени паразитни образувания) от шипков храст, се варят в 500 мл вода. Прецежда се и се пие за деня. Прочиства бъбреците.
5. Шишарка (strobilus)
Снимка: Биляна Тенева
Шишарка (strobilus) е орган на растенията от клас Pinophyta (иглолистни), който съдържа репрудоктивни структури. Различават се женски ( macrostrobilus), дървенисти, те произвеждат семената и мъжки (microstrobilus), тревисти, обикновено произвеждат прашец. Докато видът на женските шишарки варира между различните семейства Иглолистни, мъжките са относително еднообразни и като цяло са по-трудно забележими. Вижте тук видовете шишарки:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0
Малко хора предполагат колко силни лечебни свойства имат обикновените шишарки от иглолистни дървета. Те съдържат в себе си естествени терпентинови етерични масла с антибактериални свойства, които, изпарявайки се във въздуха, пречистват белодробните ни пътища и облекчават кашлицата. Освен това, дъбилните вещества и смолата, които съдържат, подпомагат лечението на ревматизъм и стимулират кръвообращението и уриноотделянето. За целта може да използвате шишарки от бор, смърч, ела или други разпространени вечнозелени дървета. Ето как да използвате шишарките за различни лечебни цели:
*Колкото повече шишарки има в къщата, толкова по-пречистен и по-здравословен е въздуха, който дишаме у дома.
*За да не късате шишарките от дърветата, може да събирате тези, които са узрели и са паднали на земята, те също притежават полезни свойства.
*Ще се отървете от натрупаната в организма отрицателна енергия, ако просто за известно време подържите една шишарка между дланите си.
*Смърчовите шишарки облекчават болката и подпомагат излекуването на рани, ако се прилагат към насиненото или възпалено място след баня.
*Ако засадите вечнозелени дървета около двора си или отглеждате такива на терасата си, те ще предотвратят проникването на прах, както и негативна енергия, като ви изолират от шума на автомобили и минувачи.
Още за Възползвайте се от силната лечебна способност на шишарките | Здравни съвети Framar.bg от Framar.bg: https://saveti.framar.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5
Лечение на инсулт с борови шишарки ( Такова лечение приложих успешно и на моя съпруг, който преди три години ме изненада с исхемичен инсулт)
Най-известното фитонцидно растение, растящо в нашата страна – това е борът. Известно е, че фитонцидите притежават мощно антимикробно действие, като унищожават не само патогенните микроорганизми, но и притежават отлично тонизиращо действие, и са способни да стимулират имунитета.Освен известните фитонциди в младите борови шишарки се съхраняват витамини, етерични масла и много ценни терапевтични вещества – танини, които притежават уникално свойство, поради което започна използването им в народната медицина при инсулт.
Изследванията, проведени в САЩ, показват, че съдържащите се в шишарките неизвестни досега танини, притежават свойството да спират отмирането на клетките на главния мозък при инсулт.
По време и след инсулта, поради нарушение на кръвообращението на главния мозък протича интензивна загуба на нервни клетки, този процес не само не спира в период на възстановяване, но дори и се засилва.
Експерименти върху мишки показват, че при използването на тези танини загинали само 20% от мозъчните клетки, докато при останалите гризачи, гибелта на клетките достигнала до 70%.
Този феномен се обяснява с това, че при блокиране на един от ензимите, участващ в процеса на жизнената дейност на клетките на главния мозък, се преустановява и гибелта на клетките.А танините, открити в боровите шишарки, притежават това свойство.Това било и експериментално доказано от калифорнийски учени, които сега планират пускането на лекарствени препарати от шишарки за терапия на последствията и за профилактика на инсултите.
Как да си направите настой от борови шишарки?
Обикновено за лечебни процедури в народната медицина се използват зелени шишарки, които се събират около Еньовден – в дните около 24 юни, това са вече твърди, формирали се, но още зелени шишарки, които са подходящи за приготвяне на настои.
Но за лечение на инсулт е най-добре да се събират малко по-късно.
За профилактика, и за лечение на инсулт се използват зрели, но не отворили се шишарки със семена, като могат да се събират от юни до септември, през лятото натрупват необходимите танини.
Достъпна и елементарна рецепта как да си направите настой от борови шишарки, а също и отвара за тези, които не трябва да приемат спиртни разтвори:
• 5 шишарки, събрани от юни до септември, добре се измиват с течаща вода, нарязват се и се заливат с 1 чаша 70% етилов спирт или водка. Оставят се на тъмно за 14 дни, като се разклащат всеки ден. След това се прецеждат и се приема по 1 чаена лъжичка сутрин за профилактика и 3 пъти дневно за лечение.
https://lechenie.bg/zashto-borovite-shisharki-pomagat-sreshtu-insult?fbclid=IwAR1E7C47UTNqc3GMHVN_rPFaAHpUVv7GcPFrAX77rvckVI5w0j6jcKrsDI8
Още една подобна рецепта, в която се прибавя и оцет:
В народната медицина се използва тази инфузия от зрели борови шишарки, спирт или водка и домашен оцет. Преди използването й е необходимо да се консултирате с лекар! 5 стари борови шишарки раздробете и изсипете в 250 мл 70% спирт или качествена водка. Съхранявайте на стайна температура в продължение на 10 дни. След това прецедете и добавете 1 чаена лъжичка ябълков домашен оцет (или винен). Приема на инфузията трябва да бъде всеки ден преди лягане, като добавяте по 1 чаена лъжичка от нея в любимия си чай. Основното нещо, което е добре да знаете, е че тя е доста силна. Можете да добавите и мед. Този инструмент се използва за разреждане на кръвта, изчиства съдовете, отговорни за мозъка, възпрепятства и блокира невроналната клетъчна смърт и допринася за възстановяването на координацията и речта. Курсът на лечение продължава достатъчно дълго – около шест месеца.
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/zdrave/sprete-nezabavno-kletchnata-smrt-tryabvat-vi-samoborovi-shisharki_news499427.html
Тази пролет през май намерих бял бор, пълен със зелени шишарки, виждат се горе на снимката, заедно с борови връхчета, от които си направих спиртен извлек.. Набрах си доволно от зелените шишарки, за да си направя мед за лечение на кашлица при възпаление на дихателната система. Измих 90 броя от тях, а синът ми Добромир ги наряза на две и ги сложихме да врат на бавен огън в три литра вода. По време на варенето си правихме инхалации от парите, излизащи от тенджерата. Престояват в отварата за 24 часа, след което се прецеждат през тензух и се прибавят в нея 1, 5 кг. захар. Следва варене в продължение на 15 мин, изключва се котлона и се добавя 1.5 чаена лъж. лимонена киселина. Пълнят се с горещата смес няколко малки бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. Когато изстинат се преместват на хладно и тъмно място, но не в хладилник.
Снимала съм белият бор, има всички отличителни белези. Игличките му да дълги, колкото кутрето на ръката ми и са по две в гнездо, а кората в горната част на стеблото е оранжево кафява.
Тази рецепта я взех от сайта на готвач и по нея правя за първи път. Установих, че 15 мин. варене със захарта са твърде малко и става редко като сироп, но пък така се запазват повече лечебните свойства на шишарките. С този сироп малкият ми син бързо се излекува от бронхит с кашлица, последица от вирусно заболяване, което лекувахме с мамини капки и отвара от цветове и листа на японски орлови нокти, които ще включа в последния си албум.
За лечебните свойства на зелените шишарки от бор и ела и рецепти с тях прочетете тук:https://bukvarche.com/2018/04/20/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81/
6. Шмак влакнест (Rhus typhina), наричан в Русия смрадлика еленови рога.
Снимка: Иванка Транкарова
Принадлежи към семейство Anacardiaceae (Смрадликови).
Представлява храст или малко дърво с височина от 6 до 8 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните, с дължина до 50см, текоперести с 9-21 листчета, елипсовидни или яйцевидни, назъбени и окосмени. На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят баграта в златистооранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени на цвят власинки – оттам идва името Rhus typhina, което в превод означава още влакнест шмак. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете са червено кафяви, окосмени, зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. Плодовете през септември до средата на октомври преди мразовете приличат на пурпурночервени светещи фенерчета, които едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената и се задържат на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени с висока и трайна кълняемоспособност, но семенният начин като бавен не се практикува.
https://zagradinata.eu/encyclopedia/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwAR3aAv_llDjuyPBdSrs3xGftL6Q2eXitXPXThnPmBcwvZhh-tKwWIEFhocY
У нас растат влакнест (Rhus typhina) и дъбов шмак (Rhus coriaria), различават се по формата и дължината на листата, височината на храста или дървото и формата на цветовете. Важно е да можем да ги различаваме, тъй като само плодовете дъбилният шмак се използват като подправка, a листата му за лечение. Той обикновено е диворастящ и не се среща на много места в България.
В тази статия много добре е сниман и описан дъбилният шмак (Rhus coriaria).
С лечебна цел се използват листата на дъбилният шмак. Плодовете се използват като подправка. Отрязват се младите клонки на растението в началото на цъфтежа до образуването на първите зелени плодчета. Веднага след брането билката се изчиства от пожълтели листа или примеси и се подлага на сушене. Събраният материал се суши на открито (при сухо и слънчево време) или в проветриви помещения. Навлажняването на билката води до понижаване на активните съставки.
Дъбилният шмак намира много приложения. В Америка сицилийската смрадлика се използва за направата на остра хладна напитка, известна като „Сумак”. Билката се използва в световен мащаб заради нейните многобройни лечебни свойства. Днес се правят много изследвания за изясняване на пълните ползи за здравето на дъбилния шмак. Rhus coriaria намира приложение и в хомеопатията.
Свойства на дъбилен шмак:антибакретиално действие; хепатопротективно; антиспазмолитично; аналгетично; противовъзпалително; антиоксидантно. Дъбилния шмак има богато съдържание на витамин С и други фитохимикали, които са силни антиоксиданти. Те подпомагат обезвреждането на свободните радикали и по този начин предпазват организма от дегенеративни заболявания, включително сърдечно-съдови болести, инсулт и диабет; потиска действието на различни ензими (циклооксигеназа). Приемът на Rhus coriaria инхибира производството на простагландини и по този начин блокира възпалението; антисептичнен ефект; диуретично действие. Плодовете от сумак имат диуретичен ефект. Те понижават резорбцията на вода в бъбречните тубули, при което се повишава отделянето на токсини; противотуморен ефект.
Заболявания, при които се прилага сумак: инсулт; заболявания на сърдечно-съдовата система; диабет; затлъстяване; салмонелоза; бактериални инфекции; гъбични инфекции; артрит; хиперхолестеролемия; бронхит; настинки; кожни заболявания; възпаление на пикочния мехур и болезнено уриниране; дисменорея; инсулинова резизтентност; диария.
Още за Дъбилен шмак, Сумак (Rhus coriaria) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B4%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0?fbclid=IwAR26IRLPdvUgga-KyvK-j9DR6HwKKqX8I8iFhqOTI7IfemEfO1C6N6j6gxY
Снимка на Йорданка Желева на влакнест шмак (Rhus typhina) в близък план.
Rhus typhina е двудомен, широколистен храст или малко дърво, растящо до 5 m (16 ft) високо и 6 m (20 ft) широко. Има редуващи се, перести сложни листа с дължина 25–55 см (10–22 инча), всяка с 9–31 назъбени листчета с дължина 6–11 см (2+1⁄4–4+1⁄4 инча). Листните дръжки и стъблата са гъсто покрити с власинки с цвят на ръжда. Кадифената текстура и разклонения модел на клоните, напомнящи рога, доведоха до общото наименование „смрадлика от еленски рог“. Стагхорн смрадлика расте като женски или мъжки клонинги.Малки, зеленикаво-бели до жълтеникави цветчета са събрани в гъсти крайни метлички, а малки, зелени до червеникави костилки се срещат в гъсти приплоди. Цветовете се появяват от май до юли, а плодовете узряват от юни до септември в местния ареал на този вид. Есенната зеленина е с брилянтни нюанси на червено, оранжево и жълто. Плодовете могат да останат на растенията от края на лятото до пролетта. През зимата се яде от много птици. Плодовете му са годни за консумация.Могат да се накисват и измиват в студена вода, да се прецеждат, подсладяват и да се правят розова "лимонада", понякога наричана "индийска лимонада".Екстрактът от напитката може да се използва и за приготвяне на желе. Издънките могат да се обелят и да се консумират сурови. Листата и плодовете му, смесени с тютюн и други билки са били пушени от индиански племена. Тази практика продължава в малка степен и до днес.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rhus_typhina?fbclid=IwAR3YqvNa78XFNK3toi_ut7DVrmHQAq__ENHajP6dO8-566GReTGJfq10Pn8
Снимка на Силвия Христова на влакнест шмак (Rhus typhina), правена през есента, когато листата му се обагрят в червено червени
Оказа се, че влакнестите шмакове са два вида. Единият от тях в руската фитотерапия се нарича смрадлика еленови рога (Rhus typhina), а другият смрадлика нарязани еленови рога (Rhus typhina Dissecta), като този на снимката. Достига 3-5метра височина, отличаващ се със своите перести, дълбоко нарязани листа. Клоните приличат на еленови рога и са по-полегати.Една приятелка ми я прати за разпознаване и ми писа, че е донесен от Япония, нищо че расте в швейцарската градина на дъщеря й. Помислих си, че само там я има, но се оказа ще една жена от билковата ни група я снима в техния град.
Снимка на Кирилка Здравкова в близък план на влакнест шмак с пересто нарязани листа, (Rhus typhina Dissecta)
Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2376734119056621&type=3
Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме над 38 800 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. wonder
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. wonder
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bgantimafia
10. bateico
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bgantimafia
10. bateico
За този блог
Гласове: 41700