Навън е пролет, природата постепенно се събужда за нов живот. Зимата бие отбой, ама дали е временно като отеглянето на руските части от границите на Украйна, още не е ясно. Ех, не стига че омикрона яко ни е нагазил, ами и нависна над главите ни опастност от война. Питам се реална ли е тя или измислена и май ще стане провокирана, защото едно нещо дето се повтаря непрекъснато, накрая става наистина. Добре че има зимна олимпиада, та да има време за размисъл на войнолюбците, дано се кротнат.

Днес се отбеляза 149 г. от обесването на Левски, който освен всичко друго, което е успял да свърши, е лекувал себе си и болните с билки, а котешката стъпка му е била любима нещо като панацея при всички заболявания.Известно е, че той произлиза от голям билкарски род. Вечна му памет и благодарност за благородните му дела!!!

Днес ще ви покажа втора част на албума с билките, започващи с буквата Т , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тук по ред причини нямам написани стихчета за тях, но който желае може да напише свое в коментар и аз ще имам грижата да ги прибавя.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.




1 .Трепетлика (Populus tremula)
Снимка: Дарина Пейкова
Трепетликата е вид топола и се среща в Европа и Азия в планински райони и покрай реки с надморска височина до 2000 м.
Достига до 35 м височина, със силно разклонена корона и стебло, достигащо 1 м диаметър. Трепетлита има централен корен и силни странични корени. Кората на младите клонки е гладка, зелено-кафява, а на старите – тъмно-сива и силно напукана. Листата на дългите клонки на трепетликата са ярко зелени от горната и бледо-зелени от долната страна, достигащи на дължина 3-12 см, овални, голи, късо заострени, неправилно назъбени и с дълги странично сплекнати дръжки. На цвят листата на трепетликата са оранжеви или пурпурни в зависимост от климатичните условия – влажен или сух климат. Цъфти април-май.

За медицински цели се използват кората (само от младите дървета), листата и пъпките на трепетлика. Бере се март до май.

В кората на трепетликата се съдържа салицин, гликозид, който се разпада до салицилова киселина (аспирин) в организма. Той определя болкоуспокояващите, противовъзпалителните и антипирептичните свойства на кората от осика.

Трепетликата е една от билките на д-р Бах, от който той приготвя известните цветни еликсири. Често се прилага в съчетание с гарвански лук. Изключително ефективна е и се препоръчва при пациенти, страдащи от стрес, психическо напрежение, неприятни натрапчиви мисли, безпокойство, сънуване на кошмари, трудно заспиване, маниакални състояния за преследване от някого, панически разстройства, хранисмилателни нарушения, астматични пристъпи, сомнамбулизъм. Прилага се включително и при страхове при деца. Повлиява положително и състояния на сърцебиене, изпотяване, треперене на ръцете, гърчове, спазми; състояния на индивида след прекратяване употребата на алкохол и дрога, както и такива при жените след претърпяно изнасилване.
Като еликсир на бах положителното му влияние се заключва в това, че създава усещане за защитеност и сигурност, както и осъзнаване на силата на духовността.

Свойства на трепетликата: болкоуспокояващо; противовъзпалително; диуретично;
отхрачващо; антипиретично; стимулиращо; действие като елексир на Бах.
Състояния и заболявания, при които се прилага: повишена възбудимост; излишна енергия; нефрит; задържане на течности в организма; цистит; подагра; болки в мускулите; невралгии; възпаление на ишиадикуса; използва се при нарушения на сърдечния ритъм; помага при треска и зъбобол; помага срещу стресови реакции;
използва се като допълнително лечение срещу алкохолизъм;пристъпи на безпричинно безпокойство, изпотяване, сърцебиене, тръпки; при треперене на ръцете; при спазми и гърчове;смущения в храносмилателния апарат и колики;
астматични пристъпи; мания за преследване; панически разстройства; възпаления на дихателните пътиша; увеличена простата; хроничен цистит; болезнено уриниране; слабост на пикочния мехур и др.

Начин на употреба
*отвара при нарушения на сърдечния ритъм - 2 с.л. от трепетлика, дилянка, пелин, глог, слез и хвощ се слагат в 500 мл вода да врат 5-10 мин. От течността се пие по 100 мл., преди хранене няколко пъти на ден;
*запарка - две лъжици наситнени пъпки се заливат с две чаши вряла вода. Престояват така 30 минути. Получената течност се прецежда и се изпива за един ден на глътки;
*настойка от трепетлика - приготвя се от пъпки, които спрямо алкохола са в съотношение 1:10. Дневният прием от нея е в колкичество от 25-30 капки;
запарка - две супени лъжици от билката се добавят към половин литър гореща вода. Така престояват 10 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 милилитра преди хранене.

Външно трепетлика намира приложение при лечение на хемероиди и като разтривка при ревматизъм и подагра. За тези цели от нея се приготвя мехлем по следният начин: вземет се по равни количества разтопена мас, 90% спирт и сухи пъпки от растението. Смесват се добре до получаване на хомогенна консистенция. Болните места се мажат вечер преди лягане.

Още за Трепетлика, Осика (Populus tremula) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Една от рецептите на Професор Мермерски за подагра:
Направете билкова смес от следните четири съставки: пъпки от трепетлика (10 грама), кора от трепетлика, като кората трябва да бъде от клончета с дебелината на пръст (20 грама), стрък от хвощ (40 грама), розмарин – листа (40 грама).
Направете отвара от 1-2 лъжици от билковата смес и половин литър вода. Сложете да ври за около пет минути, оставете да се охлади и прецедете.
Употребява се само три пъти, двадесет минути преди ядене
Вреди от трепетликата
Препоръчва се приемът на трепетлика да става под лекарски надзор. При по-дълъг прием е възможно да се появят негативни симптоми – главоболие, затруднено дишане, гадене, сънливост.



2.Троскот (Cynodon dactylon L.)
Снимка: Дарина Пейкова

Многогодишно тревисто растение - лечебно, фуражно, използвано и за затревяване. С пълзящо коренище, с дълги развити надземни и подземни корени.
Стъблата от основата са разклонени, гъсти и достигащи до 50 см дължина.
Листата са с линейна форма. По ръба са остро грапави, синкавозелени. Езичето на листата е ресничесто. Съцветието е съставено от 3-7 класовидни клонки (дълги 2,5-5 см), разположени на върха на стъблото. Класовете са по 3-7 на брой, странично сплеснати, само с по един двуполов цвят.
Цъфти от юни до октомври.

Употребяема част: За лечение се използват коренищата

Основно действие на билката троскот
При бъбречни и жлъчни камъни, за диуретични чаеве, ревматизъм, подагра, отоци и някои кожни болести.
Лечебни свойства на билката троскот
Има потогонно, холеретично, слабително, дезинфектантно, анти-фебрилно и заздравяващо действие; използва се за лечение на ревматизъм.
Експериментални и клинични данни на билката троскот
Установено е в опити на кучета, че растението притежава хипотензивен ефект. При мускулно или подкожно въвеждане на екстракти от растението на хора се наблюдава добре изразен хипотензивен ефект, който се развива постепенно и достига максимална големина след 1—2 часа, като систолното налягане се понижава с до 45 мм живачен стълб. Диастолното налягане се повлиява слабо. При налична атеросклероза и особено при бъбречна склероза ефектът на троскота е слаб.
В народната медицина растението се използва като диуретично и слабително средство. Диуретичният ефект се дължи най-вероятно на вазодилатативното /увеличава кръвоснабдяването/ действие на растението върху съдовете на бъбреците. Слабителният ефект може да бъде свързан с високото съдържание на слузни вещества и сапонини в растението.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/troskot.html
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай, като количествата може да са големи. За кратко време се получават отлични резултати – камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 с.л. от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема в доза 3 до 6 мл три пъти дневно.
https://gotvach.bg/n8-37724-%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82?fbclid=IwAR1DXaEO5gobEI1Nf5FU_By695ELel22uxHPJFNekGRuYXerROQLH7Ib6rI



3.Трън-бял петнист, мариански трън, млечен трън (Silybum marianum)
Снимка:Невена Босилкова
Петнистият бял трън има високо, неразклонено и оребрено стъбло. При големите екземпляри то е кухо. Достига на височина до 150-200 см., като най-ниските представители на вида са около 30 см. високи. Листната розетка в основата на стеблото му може да достигне диаметър на растеж и разпространение от порядъка на 160 см. Листата са лъскави, бледо зелени, с бели жилки, без власинки по тях. Имат продълговата или копиевидна форма. Те са разделени на дялове или са перести, с бодливи ръбове. Листата в основата на растението са дълги от 25 до 50 см. и широки от 12 до 25 см., притежават дълги дръжки.По протежението на стъблото листата са разположени последователно. Техните върхове обикновено завършват със жълто оцветени бодли дълги до 8 милиметра. Цветните кошнички са едри, с размери от 2,5 до 4 см. в диаметър и дължина от 4 до 12 см. Разположени са по върховете на стъблото и неговите разклонения. Цветовете му са с тръбеста форма, оцветени в пурпурно и много по-рядко в бяло. Всяка кошничка е обвита от няколко реда листенца, чиито ръбове са бодливи, а върхът им завършва с един по-дълъг бодил. Белият трън цъфти от май - юни до август месец на Север и от декември до февруари месец на Юг. Плодовете (плодосемките) са обратно овални, дълги от 6 до 8 милиметра, с хвърчилка на върха. Тя се състои от дълги бели власинки заобиколени от жълт базален пръстен.Семената са оцветени в тъмно кафяво до черно и лесно се разнасят от вятъра

Използват се за лечение плодосемките.


Петнистият бял трън се използва главно при увреждания на черния дроб и за стимулиране секрецията на жлъчен сок.Главното свойство на белия трън е хепатопротективно. Изразява се в стабилизиране на биомембраните на хепатоцитите, значително повишаване антиоксидантната и детоксикиращата активност на черния дроб, стимулира синтеза на глутатион и белтъци, стимулира регенеративните процеси на органа. Защитава здравите хепатоцити, повишава устойчивостта им при инфекции и отравяния.
Относно жлъчната стимулация, билката повишава образуването и ускорява отделянето на жлъчен сок. Последица от тези процеси е подобряване на храносмилането и обмяната на веществата.Комбинацията от млечен трън, глухарче и други екстракти, се прилага при махмурлук, с цел изчистване на организма от токсините.
Тази билка се използва при надбъбречни разстройства,синдром на възпалените черва и при лечение на псориазис (увеличава жлъчния поток). Белият трън има естроген-подобни ефекти, които могат да стимулират потока на кърмата. Той също може да се използва в края на менструалния цикъл и да бъде полезен при мъже с рак на простатата.
Една чаена лъжичка плодосемки се запарват в 400 мл. вода. Оставят се да киснат около час. Получената течност се пие три пъти на ден преди ядене по 1 кафена чаша.
Една супена лъжица счукани семена се варят в 500 милилитра вода. Процеса продължава докато течността остане на половина. Получената отвара се приема в доза 1 супена лъжица на всеки час.

Още за Бял трън, Мариански трън, Петнист бял трън (Silybum marianum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD

Тук съм писала за него и гингерите:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/09/13/kakvo-mojem-da-si-naberem-prez-septemvri.819147


4.Тръни магарешки от Род Магарешки бодил - Carduus L .
Този род е представен с 14 вида магарешки бодили, наричани често тръни в народната медицина, за които учените са установили, че съдържат лечебни съставки. От тях разрешени за бране са следните магарешки тръни(бодили): Бодлив (carduus acicularis Bertol), Дребноглав (carduus pycnocephalus L) , Кръглоглав (carduus carduelis L), Къдрав (carduus crispus L), Късободилест (carduus hamulosus Ehrh), Маскиран или кукест (carduus personata L) , Наведен или увиснал (carduus nutans L) , Обикновен (carduus acanthoides L), Термеров (carduus thoermeri Weinm), а под забрана са следните защитени балкански ендемити: Бял (carduus candicans Velen), Балкански (carduus armatus (Boiss. & Heldr.), Кернеров (carduus kerneri Simonkai), Родопски (carduus rhodopaeus L), Тракийски (carduus thracicus (Velen.) Hayek).

През 2013 г са проведени изследвания от учени от Катедра по фармацевтични науки, Фармацевтичен факултет, Медицински университет - Варна и Катедра Ботаника и МТБ, Биологически факултет, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски- Пловдив, на всички 14 вида магарешки бодили от род Carduus L, взети от естествени находища. Оказало се е, че техните цветове съдържат високо съдържание на полифеноли, флавоноиди, фенолни киселини и антоцианини, с което се обясняват техните антиоксидантни и лечебни свойства. Като вид с най-голямо количество от тези ценни биологично активните вещества са Carduus thoermeri (термеров), Carduus nutans (наведен) и Carduus candicans ssp .(бял), като те се характеризират и с най-високо съдържание на флавоноиди. Carduus candicans ssp и Carduus nutans имат най-голяма антиоксидантна активност.Тези резултати определят магарешките бодили като лечебни растения, както при заболялявания, така и при превенция . Съдържащите се в тях химични съединения имат широк спектър от медицински свойства като анти-алергични, анти- възпалителни, анти-микробни, анти- тромботични сърдечно-защитно и вазодилаторни ефекти. Флавоноидите подобряват сърдечно-съдовата система и са потенциални подобрители на кръвообращението в мозъка. От тази статия става ясно, че всички видове от този род са лечебни, защото всички съдържат еднакви биологично-активни вещества, но в различни количества, без да се различават драстично. Важно е да се познават и пазят защитените магарешки тръни(бодили), да не се събират те, което е доста трудна и отговорна задача.
За тази цел в нашата група съм направила наръчник за разпознаването им, в които съм сложила основно снимки от чужди специализирани ботанически сайтове: https://m.facebook.com/groups/1830831407232538/permalink/2272933279689013/

В нашата група от разрешените за бране видове са снимани следните магарешки бодили(тръни):



4.1 Дребноглав магарешки бодил(Carduus pycnocephalus L.)
Снимка: Дарина Пейкова

Висок е от 10-70 см. Разположен е в североизточна и югоизточна България, без планинските части от 0-500 м н.р.

 

Разрешени за бране, освен дребноглавият бодил са още показаните в колажа маскиран (carduus personata - горе) и термеров(carduus thoermeri Weinm -отолу) бодили, в който съм подбрала снимки от нета.




4.2 Обикновен магарешки бодил (Carduus acanthoides L.), Род Магарешки бодил - Carduus L
Снимка: Дарина Пейкова

Той представлява едногодишно или двугодишно, бодливо тревисто растение, което принадлежи към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae)
Магарешкият трън достига на височина до 2 метра, като може да образува мрежа от буренясала растителност. Растежът му започва с базална розетка, от която впоследствие водят началото си стъбла с възходящ растеж. Те са прави, сиво-зелени, покрити с власинки или бодли, разклонени на върха.
Има назъбени, едри, бодливи и приседнали листа. Листната петура е с дължина 10-30 мм, отново оцветена в сиво-зелен цвят.Цветовете са с тръбеста форма, червено-виолетови на цвят и двуполови. Кошничките са единични, едри и са разположени по върха на клонките. Големината им е около 2,5 см в диаметър. Цъфти през от май до август месец.Плодът на магрешкия бодил представлява плодосемка. Тя се състои от плодче дълго около 2-3 мм и хвърчилка с големина от 11 до 13 мм. Семената узряват от юли до август месец.

Употребява се надземната част на билката, която включва кошничките, стъблата и листата на билката, като не се използва само долната част на стъблото.
Известно е, че екстрактите от това растение притежават противоракови свойства. Те се осланят на съдържащото се в тях, като основен компонент вещество крепин Б. Смята се, че корените на билката притежават възстановителни и болкоуспокояващи свойства.Свойства на магарешки бодил: диуретично;пикочогонно;стимулира централната нервна система; укрепва сърцето;леко повишава кръвното налягане;понижава кръвната захар; действа общоукрепващо и ободряващо.

Още за Магарешки бодил (Carduus acanthoides) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB

Обикновеният магарешки бодил(Carduus acanthoides) лесно може да се обърка с неговият братовчед белият магарешки бодил (carduus candicans Velen) от същият род Cardduus L., който е Балкански ендемит и е защитен от ЗБР. Този бял магарешки бодил няма нищо общо с Белия трън (Silybum marianum), често наричан млечен, петнист и мариански трън, който е от друг род и е показан в позиция 3 на постинга.
Запомнете: Белият трън не е Магарешки бодил.
Тук съм показала обикновения и белия магарешки бодили(тръни) и два вида лугачки.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/zabavlenie/2009/08/15/liatno-vino.380240



4.3 Наведен магарешки бодил (Carduus nutans L. ), Род Магарешки бодил - Carduus L
Снимка: Тодор Кръстев.
Двугодишно тревисто растение достигащо височина до 1.5 m. Средните обвивни листчета в обвивката на цветната кошничка при основата си овални и по средата прищъпнати. Кошничките са едри, сплеснато-кълбести, 4-8 cm диаметър. Цъфти юни-октомври
Коментар на специалист от групата на Растенията в България Антоанета Петрова
"Ще взема отношение по латинските и български родови имена.Род Carduus е магарешки бодил. Власинките над плодосемката не са перести, а леко назъбени. Има едри и дребни представители, Едър и разпознаваем е този с наведени кошнички (C. thoermeri, C. nutans). Той се използва като билка от много етноси (дрога са съцветията и/или корените), доколкото са ми знанията за подобряване на кръвта, при сърдечни проблеми и др. Медоносен, медът ото него и родствениците му е тъмен, с интензивен аромат. Има и фармацевтични препарати."



Други разрешени за бране тръни са кръглоглавият( carduus carduelis L- долу в ляво), бодливият (carduus acicularis Bertol-долу в дясно),късободилестият( carduus hamulosus Ehrh -горе в ляво) и къдравият(carduus crispus L -горе в дясно), показани на колажа, в който съм подбрала снимки от нета.



5.Трънка (Prunus Spinosa)
Снимка: Любомир Николов
Тя представлява бодлив, силно разклонен храст, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae).Трънката достига на височина до 5 метра. Клoните й имат тъмносива до черна, лющеща се кора. Те са много разклонени и гъсто разположени един до друг, осеяни с бодли. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, назъбени, двустранно покрити с власинки. Имат дължина от 2 до 5 см и ширина 1,2 до 2 см, оцветени в тъмно зелено.Цветовете са най-често единични, бели, с дълги дръжки, събрани в съцветия подобни на кичури. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са много. Всяко цветче е с големина около 2 см в диаметър. Цъфтят през март-април месец.
Плодът е костилков, с фина месеста част. Той е тъмносин или синьо-черен на цвят, със синкав налеп и кисел вкус. Бере се през октомври-ноември месец.

Цветовете имат потогонно, пикочогонно, успокояващо и очистително действие. Листата имат противовъзпалително действие при възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете имат кръвопречистващо и запичащо действие. Плодовете на трънката имат приятен стипчивия си вкус, могат да се използват както в сурово състояние, добре узрели, така и изсушени. От суровите плодове се правят сладка, сиропи, вино и имат силно тонизиращо действие за целия организъм. Изследвания, правени в Япония, са доказали тяхното противовъзпалително и противораково действие.
Моят опит: Години подред правех много витаминозна напитка от сухи плодове от  глог , трънки и шипки, от всеки вид по 150 гр. Ето рецептата: Заливам сухите плодове с 4 л. вода и една чаша захар, предварително разтворена във вода. След седмица питието е готово, леко газирано, с чудесен вкус и червеникаво на цвят. Прецеждам го и е готово за консумация, а използваните плодове ги заливам ще веднъгж със същите съставки за втора употреба, извлекът от която става още по-силен и вкусен. Повече за нея съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/04/13/proletni-bilki-trynkite-veche-cyfnaha.527902

В народната медицина трънката се изпозлва при следните заболявания и състояния: болки в стомаха, левкорея, менорагия, ревматизъм, хемороиди, като слабително средство, нефрит, цистит, невралгия, високо ниво на албумин.
Трънката влияе благотворно на обмяната на веществата. Поради това, употребата на плодове от нея помага в лечението и възстановяването при страдания като екзема, лошо храносмилане, бъбречни камъни, жлъчни камъни, болести на пикочния мехур, херпес, алергия, настинка, катар.
Цветовете на билката се използват като потогонно, тонизиращо, пикочогонно, успокояващо, слабително и леко диуретично средство. За употреба могат да се приготвят като се потопят във вряща вода. Отвара от тях може да облекчи симптоми на менопауза, акне, различни видове дерматит, обриви. Чаят от цветовете на билката действа очистващо на стомаха и апетитовъзбуждащо. Той се препоръчва и при проблеми със жлъчния мехур, запек, възпаление на бъбреците, жлъчна колика, ревматизъм, невралгия, дерматит, уролитиаза, стомашни болки и спазми, диария при деца, цистит, нефрит, диабет, язва. Цветовете се използват и при аденом на простата.
Листата имат противовъзпалително действие. Лечебните свойства на листната маса на вида се изразява в употребата им под формата на отвара, отново при неразположения на храносмилателния тракт, нефрит, възпаление на уринарния тракт, компреси при кожни обриви. Тя помага при ларингит и ангина. Използва се за изплакване на устната кухина и гаргара.

Още за Трънка (Prunus spinosa) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B0


6.Съществуват три основни вида турти, които произхождат от Мексико:едроцветна, изправена , лечебна (Tagetes erecta); дребноцветна, клонеста (Tagetes patula), и тънколисна(Tagetes tenuifolia) . Характерно за тях е, че образуват силно разклонена коренова система, силно разклонено централно стъбло, което е гъсто облистено с характерни листа. И от трите вида турти са направени хибридни сортове, които се различават основно по височината на стеблото, а в някои случаи по цвета на кошничките. В нашите градини растат и трите вида и са снимани от членовете на нашата група.Имат близки лечебни свойства и приложения за които ще ви разкажа тук:



6.1 Турта едроцветна, изправена, лечебна, тагетес (Tagetes Erecta L.)
Снимка:Невена Босилкова
Тя представлява тревисто, едногодишно или многогодишно растение, което принадлежи към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). Растението е известно и с имената: Тагерис, Тагетес. На латиница се нарича още Mexican marigold и Aztec marigold. Въпреки произходът си често е наричан и африкански невен.
Туртата има изправен растеж на стъблата, като достига 60-100 см височина. Стъблото е с ребровидна повърхност, разклонено, без власинки, като всяко връхче завършва с цветче. Оцветено е съответно в тъмно зелено.
Листата са перести, оцветени в тъмно зелено, с дължина 4-11 см, състоящи се от много дълбоко прорязани листенца с копиевидна форма. Листенцата са срещуположно разположени по двойки в листната форма, която завършва с единичен лист на върха. Листната дръжка е груба, също ребровидна, с дължина от 1 до 2,5 см.Цветовете са единични, ярки - жълти, оранжеви или жълтокафяви, със зелена чашка.Цветните дискове са с перфектна симетрична форма. Флоралната глава е с големина от 2-4 до 6-13 см в диаметър и дължина 2,5-3,5 см. Цъфти от лято до късна есен.

Най известни хибридни сортове:
Ванилия 70 - с 12 см кремаво бели съцветия и височина 70 см.
Килиманджаро – с изключително двойни бели кълбовидни цветове и височина около 70 см
Антигуа - със златисто, оранжево, лимонено жълто или ярко жълти цветни кошници, достигащи 15 см в диаметър с растеж на храста около 25 см
https://cveti-rasteniya.ru/tagetesy-virashivanie-iz-semyan-kogda-sajati.html?fbclid=IwAR3SCcstV-TsdKjiifykTHG3FF9-kxCthCgzAhsqDKUzCunquoU67TMTnVc


Използваема част: Цветовете, листата и стъблата.

Свойства: кръвоспиращо; противоглистно; антисептично и тонизиращо; ароматизиращо; диуретично; седативно; стимулиращо менструацията; тонизиращо храносмилателната система; антимутагенно; антиканцерогенно; противовъзпалително
Листата на растението се събират по време на вегетация и се използват веднага или докато растението е в цъфтеж, като могат да се сушат и съхраняват за по-нататъшна употреба. Паста от листа се прилага външно за лечение на циреи, антракс и болки в ушите.

Цветовете на туртата действат диуретично, газогонно и противоглистно. Отварата от тях се използва за лечение на настинки и паротит, кожни заболявания и възпаление на очите. Коренът на тагетеса притежава слабителни свойства.
Туртата се използва при следните заболявания и състояния:
вътрешно при разстройство, тежък запек, кашлица, колики, дизентерия, миома, стерилитет, бронхит.
външно при възпаление на очите, ревматизъм, рани, екзема, язви, обриви, акне, пъпки.
Турта намира приложение при лечението на миома, маточни възпаления, мастопатия, безплодие при жената, кисти. При лечението на миома, растението може да се комбинира с цветове на невен. Положителният резултат от него зависи от стадия на заболяването.
Рецепта: отвара - три цветни глави турта, с дръжките, се варят в 400 милилитра вода 5 минути. Оставяте отварата да изстине и я прецеждате. Приема се в доза по 120 милилитра, 3 пъти на ден преди хранене. Продължителността на лечението е 3 месеца, като всеки месец се прави почивка от 5-6 дни.

Още за Турта, Тагерис, Тагетес (Tagetes еrecta) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81-%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81


В българската народна медицина се използва Tagetes erecta, L. и забележете най-вече тези с кичестите оранжеви съцветия. Те съдържат голямо количество каротин и пигменти и се прилагат при лечение на кръвоизливи, миоми на матката, маточни възпаления, мастопатия, кисти и при стерилитет у жените.
В нета срещнах случаи, при които се твърдеше, че проведеното лечение с турта и невен е било успешно по отношение на миоматозни възли, другаде срещнах и други билки включени заедно с нея в такова лечение, като цариче, бял равнец, котешка стъпка, високопланински хвощ и обикновена коприва, а на места срещнах отзиви, че не е помогнало.
Вълновото поле на всеки човек е различно, билките ни въздействат най-вече на вълново равнище и нищо чудно е, че при някои хора се появявява несъвместимост с дадена билка, което води до неуспешно лечение. За това нека да не си мислим, че ако на един е помогнало или обратното, то това непременно ще се случи и на нас. Само опитен радиестезист може да направи такова изследване за съвместимост на дадена билка с нашето биополе. За това е редно, ако не можем да се доберем до такова изследване, то да опитаме дадено лечение, без предварително да се настройваме, че на нас няма да помогне, защото при съседката примерно е било неуспешно.Разбира се, препоръчително е при сериозни заболявания това да стане под ръководството на фитотерапевт.
Моят опит съм споделила тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/24/turta-krasivo-cvete-za-dushata-i-bilka-za-telata.595545


Koлĸo вpeмe ce пиe чaй oт тypтa?
Oтгoвopът e, чe мoжeтe дa гo пиeтe нaй-мнoгo 3 ceдмици, в изĸлючитeлни cлyчaи и 4, бeз пpeĸъcвaнe. Cлeд тoвa ce нaлaгa дa ce нaпpaви пoчивĸa oт eднa ceдмицa или пoвeчe. Opгaнизмът cвиĸвa c пpиeмa нa чaя и блaгoтвopнитe дeйcтвия нa билĸaтa зaпoчвaт дa oтcлaбвaт cлeд тpeтaтa ceдмицa. Зaтoвa и тpябвa дa ce cпиpa oт вpeмe нa вpeмe. А тук може да видите много рецепти с турта за различни заболявания:
https://paralel42.com/1411/turta-tagetes/



Снимка на хибриден сорт на едролистната лечебна турта на Татяна Караколева.
Не можах да намеря информация дали тези хибридни сортове на лечебната изправена турта могат да се използват при гинекологични заболявания, но определено могат да се ползват за направа на моите мамините капки, както за профилактика, така и за лечение на грипни състояния , вече имаме такъв опит в групата.
Както написах по-горе в нашата народна медицина се използва само изправената едроцветна турта и затова тя е наречена още Лечебна турта. Тя влиза в състава на моите Мамини капки, за които е наложително билките да са пресно набрани. Това е един вид малка горчивка, защото в състава й влизат само пет билки.
Начин на направа: Смесват се в равни количества тинктури от котешка стъпка, върбинка, невен, турта, мента бласкун или маточина, които е по-добре да се правят самостоятелно. За тях вече сме обсъждали как се правят в домашни условия, ползва се медицински спирт 70% или ракия, пълни се буркан със стръковете на пресната билка и се залива с алкохола. След месец се прецежда и е готов за употреба. Взима се една чаена лъжичка от сместа и се разтваря в чаша вода. Изпива се бавно на глътки. Това се повтаря три пъти дневно при първи симптоми на грип или настинка и се продължава до отзвучаване на симптомите. Ако някой е пропуснал да ги направи когато билките са в цъфтеж, може да опита и със сухи билки, но не гарантирам за бърз резултат. С тях миналата година успях да помагна и на приятели, награбени от ковита, но трябва да се действа още в първите дни на заразата, преди да се инфектират дробовете. Ако се реагира веднага не се стига даже до хрема и гърлобол. Затова тези капки открай време ги държа на видно място в кухнята, а мъжете от моето семейство ги нарекоха мамини капки.
Миналото лято не успях да намеря лечебна турта и използвах за направа на капките дребноцветна декоративна турта (Tagetes patula, L.) и пак имаше ефект. Затова реших да я включа в албума и да й отдам дължимото уважение, още повече като прочетох в една статия, че и тя има някакви, макар и по-слаби лечебни свойства и интересни приложения.



6.2. Турта дребнoцветна, клонеста, декоративен тагетес, (Tagetes patula, L.)(French marigold)
Снимка: Тодор Кръстев

Едногодишно растение. Стъблата изправени, високи 15-60 см, силно разклонени от основата Листата са дребни, пересто разчленени, с линейно-ланцетни дялове, тъмнозелени, разположени последователно или противоположно. Съцветията представляват кошници с диаметър 4-6 см, единични или в щитовидни съцветия, чашовидни, разнообразни по форма, на дълги дръжки. Обвивката е едноредова, от 5-7 слети листа, заострени на върха. Съцветието може да бъде в няколко разновидности -обикновено, хризантемовидно, карамфиловидно, полукичесто. Баграта на цветовете е най-разнообразна. Външните цветове могат да бъдат са жълти, оранжеви, лимонови, кафеникаво кафяви или тъмночервени, кадифени, често двуцветни, с различно съотношение на тези нюанси. Вътрешните цветове са тръбни, разположени в средата на цветната кошнца и са жълти или оранжеви. На един храст могат да се образуват от 100 до 200 съцветия.Култивирани са от началото на XVI век.За практически цели многобройни сортове от този вид са разделени на групи: високи - до 60 см или повече, прости съцветия; средни - до 50 см височина, хавлиени съцветия; нисък - 25-40 см височина с прости или двойни съцветия; много нисък ("Lliputian") -15-20 см височина, с прости или двойни съцветия.
Популярни са следните хибридни сортове:
*Кармен - с гофрирани венчелистчета от двойни цветове, съчетаващи оранжево-жълт център и червено-кафява рамка, висока около 30 см
*Златен бол - с червени външни цветолистчета и златисто жълта сърцевина, висок до 60 см
*Bonanza Bolero, Flame или Orange - със закачливи двойни цветове с диаметър 5-6 cm с височина на храста до 30 cm




Снимка на София Павлова, която е снимала хибриден сорт на дребноцветната декоративна турта (Tagetes patula), вероятно Златен бол.
Дребноцветната турта(Tagetes patula) не се използва в нашата народна медицина, но това не е така в другите страни, където е изследвана. Ето извадка от една английска статия в специализиран ботанически сайт за полезни тропически растения:
Растението има редица медицински приложения, произвежда багрило и етерично масло и се използва за овкусяване на храни. Много декоративно растение, обикновено се отглежда в градини по целия свят.Цялата билка е ароматна, храносмилателна, диуретична и успокояваща.
Използва се вътрешно при лечение на лошо храносмилане, колики, тежък запек
кашлица и дизентерия.
Външно се използва за лечение на възпалени очи и ревматизъм. Листата се събират според изискванията за незабавна употреба по време на вегетацията, докато цъфтящото растение може да се изсуши и съхрани за по-късна употреба.
Други употреби:
Цялото растение се бере, когато цъфти и се дестилира за направа на етерично масло.Маслото се използва в парфюмерията, смесва се с масло от сандалово дърво за производството на парфюм „attar genda“
От 1 хектар растението може да се извлече около 35 кг масло (при което се получават 2500 кг цветя и 25 000 кг трева). Цялото растение съдържа вещества, които са токсични за хлебарките
http://tropical.theferns.info/viewtropical.php?id=Tagetes%20patula&fbclid=IwAR32m9MeXVMsK29Yc_7Wzwo0NZQgei9FEcd__PB_TYf4OmMJ1lyroqvFVck

В руската народна медицина тази турта също се използва са следното: водната настойка от цветни кошници се използва като диуретик, потогонно и противохелминтично средство.
В земеделието туртата се използва за борба с нематоди при ягоди, картофи и други култури, за това се засаждат отстрани на лехите.
https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%82%D1%86%D1%8B_%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B5?fbclid=IwAR0oJMPuO0jU5ZZblTrxiVeNcYT8NVf7NCvjyxkvL4WnPLWQEUEt-erKDmI

Тонка Матева от билкарската група сподели следното за нея : Из целия двор покрай пътеките сея турта, защото гони кърлежите. Правя и тинктура, към която добавям етерични масла и получавам спрей против кърлежи. Сея край доматите в оранжерията, за да гони паразитите. Отнася се за декоративната от другата нямам.
https://www.facebook.com/groups/1830831407232538/posts/2662409307408073/


Декоративните турти не се използват в нашата народна медицина за лечение на гинекологични заболявания, но в някои аптеки я слагат в комплекси с други билки за лечение на миома, може би поради липса на лечебната. Това ни разказа Таня Николова, член на групата ни, която въпреки, че е ползвала такъв комплекс е имала успех в лечението. В този комплекс е имало още полски хвощ, котешка стъпка, невен и петопръстник. Възможно е лечебния ефект да е в резултат на останалите билки, които са много силни. Имаме и друг случай в групата на жена, която е пила комплекс от декоративна турта и невен, който само й отложил операцията за известно време.


 

Ивона Стефанова е снимала цветовете на два вида турта: лечебна, изправена (Tagetes erecta-отгоре) и дребноцветна декоративна (Tagetes patula-отдолу), от които направих колаж, за да сравните цветните им кошнички.И двете турти се садят в градините за красота и наименованието декоративна е условно понятие.




6.3 Турта тънколистна декоративна(Tagetes tenuifohia, syn T. Sigmata).
Снимка: Тодор Кръстев
Едногодишни растения, ниски, 20-40 см височина, гъсто разклонени, с прави, силни или крехка светлозелени стъбла. Листа малки, двойно пересто разсечени, с тесни, леко-назъбени части, светло зелено с тъмни точки, разположени последователно. Съцветията - малки кошнички с по пет отделни листенца,изострени на върха, 1,5-3 см. диаметър, просто-цветни, на къси съцветни дръжки, сглобени на свой ред в щитовидни съцветия, оцветени в жълто и жълто-оранжево. Цветовете са в изобилие. Култивирано през 1795. От Т. tenuifolia са създадени повече от 70 сложни хибридни сортове. Отглежда се на масиви, в градини, цветни лехи, вази.
http://cvetq.info/news.php?extend.232.14&fbclid=IwAR0MPhuC10Mfg7Dgy7-qSOIyBrtFf5_S_o2yj0AC05x01SZxjd2daT0fP1o

Популярни хибридни сортове:
*Урсула - със златисти цветя, високи до 50 см
*Черен пипер - с комбинация от червено и оранжево, висок 25 см
*Лулу - с жълто-златни цветни кошници, високи около 25 см



Снимка на Тодор Кръстев е успял да снима вторият от тях, известен още като сорт Piperika.
Този вид турта също има по-ограничено приложение в сравнение с лечебната едроцветна турта. Ето какво е записано за нея в Уикепедия:
народна медицина: Традиционно растенията като отвара са използвани за лечение на ухапвания от змии в Мексико, а листата са били използвани като лекарство за синини в Перу. Tagetes tenuifolia може да се използва и за лечение на стомашен грип по отношение на лошо храносмилане, запек, детска диария.
https://en.wikipedia.org/wiki/Tagetes_tenuifolia



7.Тученица (Portulaca oleraceae)
Снимка:Невена Босилкова
Тя представлява тревисто, пълзящо растение, което в повечето случаи е смятано за плевел, давано за храна на тревопасните животни, а рядко известно с лечебните си свойства. Принадлежи към семейство Портулакови (Portulacaceae). Известни са около 40 вида тученица.
Листата й са месести, малки, с овално-продълговата форма, по-тесни в основата и по-широки към заобления връх. Тези, които са прорастли в основата на растението са разположени последователно, а стоящите към върха на стъблата са срещуположни. Имат гладка блестяща повърхност, гладък листен ръб и нямат дръжки. Оцветени са обикновено в светло зелено, а при силна слънчева светлина придобиват червеникави багри.Цъфти от юни до септември месец. Цъфтежът може да продължи и по-дълго в зависимост от валежите през топлите сезони. Цветовете са с големина около 6 мм в диаметър, хермафродитни и се опрашват от насекоми. Те са копринено гладки, със жълт цвят, пет венчелистчета и множество тичинки. Развиват се самостоятелно или са събрани в терминални съцветия от по 2-3 на брой в него. Разтварят се сутрин рано под въздействието на слънчевите лъчи. Бързо увяхват.
Плодовете на тученицата имат обратно яйцевидна форма и представляват капсула с големина 4-8 мм, която се отваря по средата при узряване. Семенцата в нея са малки, сплескани, черни или кафеви, приличащи на бобчета, големи около 1 мм в диаметър, с бяло петънце в областта на покълването им. Те узряват до август месец. След посяването им, най-късият период, в който може да се развие растение е около 6-8 седмици. Има данни, че семената на тученицата могат да останат жизнеспособни в почвата 40 години.

За консумация и с медицински цели се употребяват листата и младите стръкове на билката. Обикновено се събира през лятото и есента. Надземните части на растението се отрязват по време на неговия цъфтеж, почистват се и се сушат на сянка. За предпочитане е листата да се използват сурови. За по-нататъшна употреба те се сушат или от тях се приготвят тинктури и отвари.

Тученицата съдържа 7-8 пъти повече витамин С от цитрусовите плодове. В нея е установено по-голямо съдържание на омега-3 мастни киселини, отколкото в рибеното масло и отколкото във всеки друг листен зеленчук (по-специално алфа-линоленова киселина). Изследвания са установили, че съдържа и по 0,01 мг / г растителна маса ейкозапентаенова киселина. Омега-3 мастните киселини предотвратяват сърдечно-съдови заболявания, укрепват имунната система и благоприятстват менталното и физическо развитие на децата. Богата е на ненаситени мастни киселини, каротин, захари и белтъчини.

Тученицата притежава следните свойства: пикочогонно; силно антиоксидантно;
антибактериално; противовъзпалитено; антимикробно; слабително; слабо спазмолитично; противоскорбутно; диуретично; детоксикиращо,антипиретично; противоглистно; тонизиращо; предпазващо и възстановяващо кожата; поддържа дейността на ендокринната система; поддържа нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система и предпазва от сърдечни заболявания; хепатопротективно; укрепва имунната система - изразено имуностимулиращо;
предпазва от развитието на раково заболяване;
успокоява физическо напрежение; облекчава симптомите на мигрена.
Тученицата помага за подобряване на зрението, регулира кръвната захар, предпазва от инфаркт и образуването на кръвни съсиреци.

Високото съдържание на магнезий в нея, определя нейните предпазващи организма от развитието на сърдечно-съдови заболявания свойства. Учени от САЩ доказват благотворното влияние на билката върху организъм, страдащ от диабет, инфаркт, повърхностни изгаряния и рак. Други вещества, изолирани от растението като литий, калций и фолиева киселина, могат положително да повлияят различна степен на депресия - от умерена до тежка. Много от механизмите на това нейно действие все още не са изяснени.
Начин на употреба:
*чай - една супена лъжица тученица се залива с 250 милилитра вряла вода. Оставя се да кисне докато изстине. След това се прецежда и се изпива на веднъж за деня;
*подмладяваща лицето маска с тученица - 2 супени лъжици каша от прясна билка се смесват с 1 чаена лъжица овесено брашно. Получената смес се нанася на лицето и престоява няколко минути. След нея кожата бива тонизирана, подхранена, а забележимостта на бръчките се понижава;
*лосион против пърхот - една супена лъжица суха билка се прибавя към една чаена чаша вряла вода. След като течността изстине, тя се втрива в чистият след баня скалп;
*в прясно състояние - консумира се при висока температура, интоксикация, с лечебна цел;
*пресен сок от листа, подсладен със захар или мед - пие се с цел да облекчи суха кашлица, състояние на недостиг на въздух, прекалена жажда. Външно, с него може да се промиват рани или да се правят компреси при кожни възпаления;
пресен сок от листа, без подслаждане - приема се при болка в главата от различен произход, вътрешни кръвоизливи, висока температура, чернодробни заболявания и др;
*наситнена прясна билка - под формата на лапа се поставя на челото при восока температура или близо до очите, с цел премахване на тяхно възпаление, както и при подагра върху втвърдените сухожилия и стави;
*тученичев сок с масло от роза - с него изплакваяйте устната кухина при болки в нея, подуване на венците, както и с цел закрепване на клатещи се зъби.

Още за Тученица (Portulaca oleraceae) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%82%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0?fbclid=IwAR3Lpcit7hBxY84NZ-na55OiTPt4ri0TTEs6IOBkyPLvsswGieQNAS4bqM4


Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.2270384703277204&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме около 38 000 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538

Май ставам и за врачка, познах, че войната в Украйна ще бъде провокирана,а вече и виден американски дипломат потвърди това. причините са далеч по-сложни и този конфликт е зрял с години. Ето една от най-важните, НАТО не е спазил договора да не се разширява на изток LuBie O'Barudy https://trud/%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE/?fbclid=IwAR3Z0GmfGQNth7u3k4mGzaMCY9x7MlKKfezkrIWziay3KFFe1VGtWbCi0uE