Ако сте прочели предишния ми пост, предполагам се досещате, че съм в леко екзистенциална криза какво ще правя с живота си. Хаха фактът, че се шегувам с това е много положителен, защото значи, че съм започнала да се излекувам от любовната мъка.
И понеже, когато съм си поставила за цел нещо аз винаги го постигам, от две седмици съм си наумила на пръста, че ще намеря човека за мен и тази година няма да страдам, ще бъда щастлива,отново ще имам самочувствие и ще мисля повече за себе си отколкото за другите.

Питате се каква ли е гениалната стъпка, която съм предприела? Защото не става като едно време, когато бабите казваха: " Айди баба вече ти е време да си намериш някой. Какво чакаш?" И аз така седя и се чудя какво чакам аз?Ама да знаете, че и с чакане и без чакане при мен нещата винаги са ставали след много мъка, трудности и спънки. Но реших все пак да се ентусиазирам и да взема съдбата си в ръце, защото нещо напоследък не ме кефи какво ми предлага. Къде мога аз да си  намеря приятел в днешните времена на пандемия, работа от вкъщи, обвързани колеги и приятели - в социалното приложение Tinder. 

Учудващо се оказа, че съм доста вървежна. Не знам дали защото конкуренцията е доста зле или защото съм нова на пазара, но си представете, че не съм от най - големите красавици, не съм слаботелесна, но не съм и пълничка, нормално момиче, но с чар и с излъчване на естественост. Смея да твърдя, че съм доста готина, когато ме опознае човек и имам чувство за хумор или поне моите приятели са ми казвали, че имам заразителен смях. Образована съм, на висока позиция на работа - по тези критерии ставам, но някои мъже се плашат, че съм прекалено оправна. Имам малко спънки със срамежливостта. Отдавна съм преодоляла комуникационната бариера, мога да си говоря с всеки на различни теми, но не съм нахакана и да съблазнявам мъже на първа среща.

Така започна и моят социален експеримент да харесвам мъже в приложението и да си комуникираме. Вече изминаха 2 седмици и не съм имала среща от там. И естествено няма да съм аз, ако причината не са сбор от нелепи и забавни ситуации. Имах доста възможни бързи срещи от днес за утре, но попаднах на доста настоятелни индивиди и реших да не дърпам дявола за опашката и не се  съгласих да рискувам. Поне ми харесва, че хората там  си казват още от началото какво искат, няма смисъл да се залъгваме и без това разводите са скъпи, пък и ако изтеглиш заем става още по - сложно. Всякакви признания прочетох и това ме навежда до мисълта, че или предразполагам хората или вече това е модерно да си казваш , какво ти е на душата, пък ,ако не ме хареса значи " Тая не е моята". Аз си казвам честно, че си търся гадже - което за мен означава да намеря приятел и любовник в едно. И след две седмици си припомних колко трудно е това. За хората, които не им се случват лесно нещата в живота ще се усмихнат и ще ме разберат. 

След като премихах първото ниво да филтрирам и разпознавам така наречените от мен психопати, започнах да попадам и на някои надеждни индивиди. И ето и дойде първата покана за среща с що годе нормален човек. Искам само да вметна, че осъзнах, че съм доста взискателна. И то не към външния вид на мъжа, а към всичко останало. За мен е важно да е образован , интелигентен с чувство за хумор, да е добър човек и да е мъж на място с принципи( истинския ми списък е доста по - дълъг, но това обобщава всичко). Аз имам един тип мъже, които харесвам и някъде попаднах на този израз " секси грозен" - да не е много красив, но да излъчва харизма и като го видя в костюм и очила да припадна хаха. Та какво си мислите, че се случи със срещата ми. След като разменихме фейсбуците си този човек започна постоянно да ми пише и то по начин, все едно сме гаджета. Колкото и една жена да иска внимание, явно аз съм сбъркана и искам нещата да са някакси балансирани. Та някак се отдъпнах и така се случи, че той няма да успее за срещата в петък, но иска да ми се реваншира. Реших да не съм толкова остра , както винаги, защото се казва, че с еднакви действия няма как да очакваш различни резултати. Е този младеж май не се е отказал от мен, ама и втора среща не е насрочил. Така, че да видим.

Един друг, който си харесах - отговарящ на всичките ми изисквания, разговора върви, не ме тормози постоянно и ме кара да го искам, но живее е Пловдив. Викам си аз - Ами това е прогрес за мен от Лондон да премина на Пловдив, колко му е? Та задобрявам в тази насока и нямам търпение господина да ме покани на среща. Няма смисъл да се влюбваме на думи и като се видим да се разочароваме. Най - накрая получих заветната покана, но както споменах по - рано нещата при мен не винаги се случват по мед и масло. На въпроса ми " Кога искаш да се видим?" ми беше отговорено " Когато отмине пандемията". Първата ми рекация беше" Че тя я отмине, я не? хаха", но реших да бъда изискана дама и да кажа добре. И това не е всичко - поканата за среща е аз да дойда в Плодив, а не той в София? И си викам егати мъжете. Не, че аз не мога да отида ама може ли такова нещо, поне в началото да има малко старание. Та не знам какво ще стане тук - да знаете, че като отмине пандемията ще ходя най - накрая на среща хаха.Тези червени флагчета винаги са ми изигравали лоша шега, ако ги игнорирам, но няма да се женим тук все още та - ще поживеем и ще видим. 

Попаднах на още един кандидат за моята ръка. Даже се оказа, че имаме общ познат. Свястно момче, много комплименти ми пуска, много иска да се видим, но аз тази седмица бях болна и му казах, че ще се видим като оздравея. Всичко хубаво, силен старт, както се казва, ама след това ни вест, ни кост. Нито да ме провери жива ли съм, умряла ли съм. Чакал бил да се оправя и да излезем на среща. Ще се опитам да не си правя прибързани изводи и да видим дали ще имам ангажимент тази седмица хаха.


Свъщност след като се разделих с приятеля ми имах няколко срещи с един познат. Познавам го от много време и не е спирал да ме търси и чакаше да си нямам приятел, за да излезем. Не съм му споделила, но щом излизам с него му е ясна работата. Има и забавен елемент, че той живее в Америка. И преди да изпсувате наум бързам да кажа, че от март месец ще се връща да живее във Варна след 15 години извън България. Явно има нещо в тая чужбина щом все се забърквам натам. По документи е страхотен човек - умен, интелигентен и се държи много добре с мен и е кавалер. И осъзнах, че наистина ме харесва след като последния път се панирах, че все той плаща сметката и реших, че не само да я платя, но и така се получи, че му платих и таксито. И продължи да ме търси след като видях, че му нараних егото. Но има проблем в ситуацията, че не усещам никаква тръпка, колкото и да искам. Не става по желание или не толкова бързо, колкото искам след като ми разбиха сърцето. 

Та на кратко това е любовния ми живот в момента, като не споменавам за един колега, който се опитвам да не го харесвам, но това е една тема за друг път хаха.

Пожелайте ми успех с намирането на гадже и ще драсна пак да споделя в какви абсудно смешни или може би приятни ситуации съм се забъркала. :)

Хубава неделя вечер!

Аз лично бих изчакал да минат ретроградните фази на Меркурий и Венера, т.е. поне до 4ти Февруари, просто за всеки случай. Пък който си е правил профил в социална мрежа на ретроградна Венера, да му мисли :)

Цял живот ми е ретроградна Венерата, така че не се плаша лесно :D
Благодаря за съвета :)