Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
14.01 22:21 - Билки, които започват с буквата С-първа част
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 244 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 14.01 22:27


 Навън е студена безснежна зима, духа студен вятър, хората са се изпокрили, само омикрона не го е страх да шета, но казват че се подвизава в магазини и превозни средства и не пита дали имаш зелен сертификат. Затова си слагайте маски, колкото и да ви е неприятно, че броят на заразените отново е на макс и само хора със силна имунна система ще останат незасегнати. Пийте сутрин преди излизане лъжичка сироп от бъзак и топъл билков чай с лимон и мед, а кафето оставете за офиса, ако не работите от къщи. Вземете си в едно шишенце-спрей с билкова тинктура и след ползване на превозни средства или посещение на магазин, мол... си пръснете в устата и на ръцете. Пийте шипково питие през деня, няма нищо по-добро от естествените витамини. А вечер сдъвкайте малко сух пелин преди лягане, капнете в носа капки от зехтин с кантарион или разредена кислородна вода или сложете памук, напоен с прополис и дишайте дълбоко със задържане, за да почистите носоглъдката, ако е останал от сутрешния чай го довършете.
Усетите ли, че все пак се е настанил във вас, веднага пийте три пъти дневно по чаена лъжичка тинктура от ехинацея, горчивка или мамини капки или билкова ракия, кой каквото е успял да си направи през лятото.
Днес ще ви покажа първата част на албума с билките, започващи с буквата С , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тук по ред причини няма написани стихчета за тях, но който желае може да напише свое в коментар и аз ще имам грижата да ги прибавя.

Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
Ще наблегна първо на лечебните видове билки от род Salvia, наричан на български Род конски босилек или Какула:1.Салвия върбинкова, върбинков конски босилек(Salvia verbenaca L.); 2.Салвия градинска,градински чай, конски босилек, какула (Salvia officinalis);3.Салвия горска, горска какула(Salvia nemorosа); 4.Салвия елшовидна, жълт конски босилек, жълта какула(Salvia glutinosa L.);5. Салвия етиопска,бял Конски Босилек, мечо ухо (Salvia aethiopis L.); 6.Салвия мускатна, мускатен конски босилек (Salvia sclarea) ; 7.Салвия полска, ливаден конски босилек (Salvia pratensis L.) и 8. Салвия прешленеста, прешленест конски босилек (Salvia Verticillata) .
Забелязах, че някои от членовете на билковата ни група погрешно казват салвия на градинския чай, който забележете, че е само един от видовете в този род. Той е култивиран и се среща в градините на доста хора и много от тях не са нясно, че има и други видове от род Салвия, повечето диворастящи. И така време е да внеса яснота.


image

1.Салвия върбинкова, върбинков конски босилек (Salvia verbenaca L.)
Снимка: Дарина Пейкова, направена по бреговете на Ахтопол и Синеморец.
Многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae) - двусемеделно - от разред Lamiales/ покритосеменни.

Ядливите части на това растение са цветовете и листата и се използват като подправка (в салати) и чай.
Всички от този Род имат сходни БАВ. Специално за този вид и цитат от следващия линк: "улеснява притока на кръв към очите и по този начин укрепва устойчивостта към инфекция". https://it.m.wikipedia.org/wiki/Salvia_verbenaca

image

2. Салвия градинска, градински чай, конски босилек, какула (Salvia officinalis)
Снимка: Атанас Балакчиев
Тя е известна още като божигробски босилек, теменче, рожково биле. Представлява полухраст, висок около 30-60 см. Заради красивите си лилави цветове се отглежда често като градинско цвете. Притежава специфичен и силен аромат, което прави градинския чай доста подходящ за подправка в кулинарията, цъфти през юни-юли, най-често с ярко лилави дребни цветчета. Листата й са продълговати, вечнозелени и мъхести. Салвията предпочита слънчеви места, песъчлива почва и сух климат. Когато салвията прецъфти, трябва да отрежете 2/3 от височината й.

Използваема част: листа

Традиционната употреба на билката е при лечение на храносмилателния тракт, бронхит,астма, кашлица, ангина, възпаления в гърлото, депресия, прекомерно изпотяване, кожни заболявания и други.
Етеричното масло от градински чай има газогонно, спазмолитично и антисептично свойтство.
В последните десетилетия се потвърждават антибактериалните, антиоксидантните и противовъзпалителните свойства на градинския чай (Salvia officinalis), като растението се използва в различни лекарства на растителна основа, прилагани при контрол и лечение на редица заболявания като диабет, болест на Алцхаймер и рак.
https://www.bb-team.org/articles/5207_salvia-officinalis
Хипократ считал салвията за свещена билка и чудотворен лек при безплодие. Бушуващите епидемии в Древен Египет довели до масова смърт и жените били принуждавани да пият салвия, за да се умножи населението. През Средновековието със салвията дори се лекувала чума.
Навярно най-интересната легенда, свързана със салвията е тази за раждането на Христос, или по-специално след неговото раждане, когато Йосиф и Мария бягали от войската на цар Ирод. Те тръгнали от Витлеем към Египет и от страх да не бъдат хванати, скриват рожбата си сред избуялата салвия покрай пътя. От тогава се вярва, че растението е придобило чудотворните си лековити способности, а който консумира салвия ще се радва на дълъг живот и дори безсмъртие.
https://gotvach.bg/n8-27928-%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D1%8F
Има един култивиран сорт градински чай с бели цветчета (Salvia officinalis Alba),който може да се сбърка от начинаещи билкари със сребристия конски босилек, който обаче има голями сребристи листа и се отглежда само за декоративни цели, но рядко се среща в градините, по-често е в ботаническите колекции.

Сребрист конски босилек, сребриста какула(Salvia argentea L) ).
Снимка: Спас Узунов
Многогодишно тревисто растение, високо от 20 до 100 см. Листата са с гъста, вълнеста покривка от власинки. Цветовете са с бели венчелистчетата.
Този вид не е известен с лечебни свойства.


image

3.Салвия горска, горска какула(Salvia nemorosа)
Снимка: Силвена Сузи
Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, високо до 60 см, в горната част разклонено и покрито с прости власинки, без розетка от приосновни листа. Листата срещуположни, долните стъблени продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни с дълга дръжка, дълги 3~8 см, широки 2–4 см, слабо влакнести, назъбени; горните приседнали. Цветните прешлени с 2–6 цвята. Чашката дълга 6–7 мм, покрита с прости и жлезисти власинки. Венчето синьо-виолетово, дълго 8–14 мм, понякога розово, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен.
По сухи тревисти места и храсталаци в пялата страна. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Използваема част: надземната част с листа и цветове, плодове.

В руската народна медицина я наричат дъбов или див градински чай. Ето какво пише в една руска статия:
Лечебни свойства.Подтиска изпотяването, отслабва дейността на млечните жлези и има стягащо, успокояващо, бактерицидно и противовъзпалително действие.
Приложение.Нарязани печени плодове от градински чай - ядки - се ядат при сърцебиене и дизентерия.Нарязани пресни листа от градински чай се нанасят върху тумори и рани, за да се заздравят.
Настойка:
1) 2 чаени лъжички листа илин надземна част от дъбов градински чай на 500 ml вряща вода, настоявайте за 2 часа, филтрирайте.Приемайте по 100 ml 3-4 пъти на ден преди хранене при липса на апетит, болки в стомаха, гадене, стомашно-чревни заболявания, уринарна инконтиненция, възпалено гърло и особено при невроза на сърцето и неврастения, както и настинки;
2) 1 супена лъжица надземна част от дъбов градински чай на 250 ml вряща вода се настоява, филтрира.Прилага се външно при възпалителни процеси в гърлото и устната кухина.
http://medgrasses.ru/shalfedik.html?fbclid=IwAR2swWx2Gamu4a4qf32kUpl52I6VpIDGEhaw2gxOkVkZ0eaz5gxOn5j9URM

image

4. Салвия елшовидна,жълт конски босилек, жълта какула(Salvia glutinosa L.)
Снимка: Глория Бонева
Многогодишно тревисто растение с изправено единично, по-рядко разклонено стъбло, високо 50–120 cm. и покрито с власинки. Листата срещуположни, долните по-едри, стъбловите по-дребни, яйцевидно триъгълни до яйцевидно продълговати, в основата копиевидни или стреловидни. Цветовете двуустни, събрани в прешлени, разположени върху лепкава ос. Присъцветните листчета не достигат върха на чашката, зелени, с дълги жлезисти власинки по външната страна. Венчето жълто. Плодовете обратно яйцевидни, кафяви, с по-тъмна мрежа, орехчета. Китанов.

Използваема част: надземната част с листа и цветове.

Запарка от прясно растение се използва при уролитиаза, локално при абсцеси. Сокът и отварата от растението имат лечебни свойства на рани. Екстрактът от растението има антибактериално и противогъбично действие, а също така проявява антипротозойно действие. Етеричното масло е подходящо за използване в парфюмерията като фиксатор.
Начин на употреба: 3 супени лъжици пресни надземни части на растението за 2 чаши вряща вода, оставете за 1 час, отцедете. Вземете 0,5 чаши 3 пъти на ден при уролитиаза.

http://krymology.info/index.php/%D0%A8%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B5%D0%B9_%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B%D0%B9

image

5.Салвия етиопска,Бял Конски Босилек, мечо ухо (Salvia aethiopis L.)
Снимка: Миглена Кунева
Тя е многогодишно тревисто, мъхесто растение, високо 50-100 см. Почти всички листа са в основата на стеблото, с къса дръжка или приседнали, яйцевидно-продълговати, назъбени по края. Съцветието е метличесто, голямо, силно разклонено, състоящо се от 6-10 цъфтящи части. Венчето е с дължина 10–20 mm, едва изпъкнало от чашата, голямо.Цъфти през лятото.

Използваема част: корените и надземната част с листа и цветове.

Растението съдържа алкалоиди, танини, флавоноиди. Корените съдържат дитерпеноиден salvipizon, хинони. Надземните част - етерично масло, дитерпеноидни фитол стероиди. В стъбла, листа, съцветия - етерично масло, което се състои от алфа-пинен, бета-пинен, лимонен, линалол, борнеол, кариофилен, камфор.
Семената съдържат тлъсто масло, което се намира в състава на палмитинова, палмитолеинова, стеаринова, олеинова, линоловата и линоленовата киселина.
Хиноните проявяват антибактериална активност, а етерният екстракт - противогъбична активност. Листа, пъпки проявяват антибактериална активност срещу млечнокисели бактерии.
Отварата от корените в народната медицина се използва за сърдечна недостатъчност, хемоптиза.
Настойката на надземните части с листа, използван за хиперхидроза, особено при пациенти с белодробна туберкулоза, хемоптиза. Надземните част е използвана суровина, което е част от комплекса на М.В.Здренко за лечение на папиломатоза на пикочния мехур и анациден гастрит. Пресните листа имат лечебни ранозаздравяващи свойства и се налагат на место при ожулвания, порязвания.
http://www.medherb.ru/sal_ae.htm


Корени на Salvia aethiopis L. са изследвани за антимикробна активност поради тяхната докладвана лекарствена употреба. Биоанализирано фракциониране на суровите екстракти от корените доведе до екстракт от Me2 CO като най-активен, проявяващ антибактериална активност срещу Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis, Micrococcus luteus, Bacillus subtilis и Bordetella bronchiseptica. Най-високата антимикробна активност с MIC стойности от 2.44 μg / ml и 1.22 μg / ml срещу S. epidermidis и B. subtilis съответно се наблюдава при атиопинон (1), който също показва цитотоксична активност към култивирани клетки на човешки карцином на KB с ED 50 стойност от 0.62 ug / ml.

https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1076/phbi.37.1.17.6321


Преди около 15 г. един възрастен човек от с. Макоцево ми показа един стрък от едно растение и го нарече със странното име “Мечо ухо”. Аз лично не се впечатлих кой знае колко, какви ли не имена съм чувала-орлови нокти, котешка стъпка, дяволска уста, меча стъпка, заешка стъпка, змийско мляко, змийска хурка, бабини зъби и т.н. Народното въображение е богато и какви ли не чудати имена измисля на билките. Този човек, казва се бай Данчо, ми се похвали, че с Мечото ухо си е и вадил камъни и пясъци от бъбреците, а бил пред операция. С тази билка се изчистил перфектно.
Начин на употреба: Две супени лъжици от нарязаните на ситно и изсушени горни части на цъфтящите стръкове се заливат с 500 гр. кипяща вода, врат на слаб огън 5 мин., след което се захлупват и се запарват до като изтине водата. Прецежда се отварата и се пие по 150 мл. от нея, четири пъти дневно, половин час преди ядене.
Тук съм писала повече за нея:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/09/28/bial-konski-bosilek-salvia-aethiopis-l-ili-mecho-uho-razbiva.612322

image

6.Салвия мускатна, мускатен конски босилек, меча пета, мускатна какула (Salvia sclarea)
Снимка: Вени Ангелова
Многогодишно тревисто растение високо до 120 cm. Характерни за вида са присъцветните листчета, които са по-дълги от чашката и са розови, бледолилави до бели. Цъфти май-юли
Двугодишно до многогодишно тревисто растение. Коренът е многогодишен, вретеновиден, много разклонен, проникващ на дълбоко корен. По този начин силно развитата коренова система на растението определя неговия сухо устойчив характер. Стъблото е дебело, изправено, четириръбесто, кухо, разклонено, обикновено червеновиолетово, в долната си част вдървесинено, до 1 м високо, жлезисто-влакнесто. Всяко разклонение завършва с голямо метличесто съцветие. Листата са срещуположни, жлезисто окосмени, продълговато-сърцевидни, на върха остри или притъпени, набръчкани, грапави, неправилно назъбени, с изпъкнало мрежесто жилкуване от долната страна. Цветовете са едри, двуполови, двуустни, розови, розововиолетови, светлосини или бели, разположени по 6-10 на къси дръжки пръстеновидни в пазвите на най-горните листа, като образуват по този начин до 30 см дълги, многоцветни, разклонени метличести съцветия по върховете на стъблата и разклоненията им.
Мускатния конски босилек е декоративно, лечебно, етерично и медоносно растение.

Използваема част: листа и цветове.

Нашата народна медицина използва чая от мечата пета против кашлица и при болки и газове в стомаха и червата: по 1-2 чаени лъжички на ситно счукана дрога се залива с една чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.
С пресните листа от растението се налагат гнойни рани и циреи. Свежите и сухите листа, а също и съцветията намират приложение нашироко като подправка за ароматизиране на чай и на някои други суровини. Получаваното от съцветията на растението етерично масло намира широко приложени за ароматизиране на някои лекарства и особено в разните други наши промишлености: хранително-вкусовата, сладкарска, сапунена, винарска (в производството на мускатови и вермутови вина), като фиксатор в козметиката.
Отпадъците от съцветията и от недозрелите семена на растението, които остават след отдестелирането на етерично масло, са богати с хранителни вещества и могат да се използват като фураж за добитъка.
http://www.zdraviste.com/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0/
Предоставям на вашето внимание част от статия на покойния Емил Елмазов:
Нейната употреба е съхранена само в неофициалната медицина, но за непредубедените това не е лош сигнал. И днес много хора си помагат с водни извлеци от листата на салвията при сериозни възпалителни процеси в бъбреците, при лечение на гноящи и трудно зарастващи рани. Особено подходящи са горещите чайове и компреси на гърлото и гърдите при респираторните заболявания. Всичко това до голяма степен може да се постигне и с листата на градинския чай, но тръгнем ли да сравняваме етеричните масла от двете растения, салвията взема сериозна преднина. Естествен дезинфектант, използва се с успех за лечението бронхиални възпаления. Облекчава ревматични болки. Отлично средство за жени в климакс - редуцира потоотделянето. Балансира менструалния цикъл, удачно помощно средство при гинекологични заболявания.Снема нервното напрежение, лекува депресията и главоболието. При външното приложение екстрактът повлиява благоприятно скалпа на косата при косопад.Приемът й е препоръчителен за пациенти с Алцхаймер, но не е при бременност. При кърмене също не трябва да се използва, освен ако целта не е спиране на лактацията.Етеричното масло от салвия има едно разкошно свойство - освен че в малки дози действа успокоително, а в по-големи - антидепресивно и силно тонизиращо, то отключва и стимулира имунната система , помага й да реши някои леки хормонални отклонения при жените: регулира месечния цикъл абсолютно безвредно за разлика от химическите лекарства, отлага преминаването към менопаузата, облекчава горещите вълни, изпотяванията и болките в периода на критичната възраст. Като следствие от изброените въздействия производството на естроген в организма на жената продължава по-дълго и така се отлагат с месеци и години първите коксартрозни проявления.Сега само ще си припомня как етеричното масло от салвия ощестливи няколко жени от българското село Върбица. Те, и трите, имаха един и същи проблем. Омъжени от години наред, минали през всички възможни лечения, но не се сдобили с деца.
Продължението вите тук: http://www.vestnik-kniga.com/read/150


image

7.Салвия полска, ливаден конски босилек (Salvia pratensis L.)
Снимка: Дима Трифонова
Многогодишно тревисто растение. Коренището обикновено е многоглаво, с корен, дълбоко проникващ в почвата. Стъблата са до 80 см високи, четириръбести, изправени, нарядко облистени, в горнта си част слабо разклонени, жлезисто-влакнести, а в долната част само с прости власинки. Листата са продълговато-яйцевидни, със сърцевидни основи, двойно назъбени или изрязани, влакнести. Приосновните листа са с 5-10 см дълги  дръжки, по-горните са с по-къси, а най-горните са приседнали. Цветовете са наредени по 4-6 в прешлени, стоящи в пазвите на продълговато-яйцевидни, заострени и обхващащи стъблото зелени прицветни листчета, по-горните от които са по-къси от чашката. Колкото прешлените са по-нагоре, толкова по-наблизо стоят един към друг класовидните съцветия. Чашката е жлезисто-влакнеста, двуустна. Горната устна е с 3 зъбчета, а долната е разцепена на две, с дълги и остри делчета. Отделните цветчета са доста едри с тъмно- или светловиолетова окраска. Горната венечна устна е значително по-дълга от долната и е странично сплескана, със сърповидно извита форма. Стълбчето на плодника излиза наведено изпод горната устна и е раздвоено в края. Цъфти продължително време (през май, юни и юли) а понякога на отделни места и до есента.

Използваема част: надземната част с листа и цветове.

В нашата народна медицина се употребява като средство против кашлица, при разстройства и болки в стомаха и червата.
Билката подобрява сърдечната функция.Предпазва от преждевременно стареене на кожата и тялото. Предотвратява развитието на атеросклероза и укрепва кръвоносните съдове, намалява холестерола, предотвратява рака. Укрепва имунитета и се противопоставя на ентерококи, стафилококи и други патогени. Подобрява храносмилателния тракт, облекчава възпалението на лигавицата и газове. Увеличава съсирването на кръвта. Предпазва от развитието на хемороиди. Помага при екзацербация на артрит. Срещу настинки. Растението е добър антидепресант. Лекува устната кухина. Облекчава главоболието. Укрепва зрението.
Противопоказан е при хора, които са претърпели инсулт или инфаркт, и тези, които страдат от исхемия. Епилептици. Хора, страдащи от тромбофлебит, тромбоза, слабо кръвосъсирване. Деца на възраст под седем. Чаят с босилек, чиито свойства са толкова ценни, не трябва да се пие в литри: живакът, съдържащ се в листата и други части в микроскопични дози, може да се натрупва в тъканите и да отрови тялото. За да не се случи това, пийте чай три седмици и след това почивайте.

https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/livaden-konski-bosilek.html?fbclid=IwAR1VjWHPBgI-2ZuOAjNpZwNZWpuOWCg-S0SkSFUQAZBy04x3IaLcpfOOhrI

Аз прилагах навремето отвара от полската салвия на моята свеки, която имаше астма и имаше много добри резултати, разбира се когато се сещаше да я пие, лошото е че бе е упорита в употребата на билките, а накрая и деменцията попречи.Преди да започне да я я употребява, когато я задушаваше, ползваше някакъв спрей за астматици, а след това нямаше нужда от него. Горещо Ви я препоръчвам при кашлици от всякакъв произход.
Начин на употреба: Две супени лъжици ситно нарязани стръкове се заливат със 600 гр. гореща вода и врат на слаб огън около 5 мин. След изстиване се прецежда сместа и се пие по 150 гр. половин час преди ядене, три пъти дневно. Тук съм писала за нея:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/06/30/eniovski-bilki-polska-salviia-lek-za-astmatici.356344


image

8.Салвия прешленеста, прешленест конски босилек (Salvia Verticillata)
Снимка: Иванка Транкарова
Многогодишно тревисто растение с изправено, често разклонено стъбло, високо 20–80 см, покрито с прости власинки. Листата срещуположни; долните продълговато яйцевидни, с дръжка и 2 малки листни делчета на дръжката, дълги 5–10 см, широки 3–5 см, назъбени, окосмени; горните приседнали. Цветните прешлени с много цветове, групирани в просто или разклонено съцветие. Цветната дръжка дълга 4–6 мм. Чашката тръбеста, дълга около 6 мм, червеникава, с власинки. Венчето виолетовочервеникаво, дълго 8–15 мм, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен
По сухи тревисти и буренясали места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина. Канисков
Използваема част: надземната част с листа и цветове.

Тази салвия не е много използвана във фармацевтиката, смяташе се доскоро, че притежава по-слаби свойства от полската салвия. По тази причина и аз я подминавах с голяма доза пренебрежение и за мой срам я скубах от градината си като бурен. Берях си само полска салвия, но се оказа, че прешленестата има много по-различни свойства от нея.
В последните години учените започнаха изследване на нейните свойства. Проучени са възможностите на хидроалкохолен екстракт от прешленеста салвия върху мишки в депресивно състояние.Установено е значителна антиконвулсивна и антидепресивна активност на този екстракт. Тези резултата предполагат потенциални ефекти при депресии и епилептични припадъци. Изследванията на този екстракт продължават и затова е добре да можем да разпознаваме този вид салвия от останалите видове.
https://www-ncbi-nlm-nih-gov.translate.goog/pmc/articles/PMC3813044/?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc


На Еньовден през 2017 г. около 30 човека от билкарската група отидохме в село Макоцево и събрахме 35 вида билки. Един от членовете ни, с ник -Хербанарио, сподели интересни спомени за прешленестата салвия, останали от неговото детство. Бабите редовно слагали на разранените колена на внуците си листа от нея. Раните им минавали много бързо, защото листата съдържат йод и други вещества, които действат антисептично.Свинете пък много обичали да си похапват от нея в неограничени количества и бързо надавали на тегло. Хората от селото редовно си я слагали в супи и манджи като подправка, пиели я на чай сутрин и при най-различни заболявания и както го описа тази билка е нещо като панацея. Наричали я билката на столетниците.Билката е изключително полезна при жени в менопаузата, при диабет, при болести на дихателните пътища, при афти и заболявания на устната кухина, при малокръвие, при хормонални смущения( но не се пие по време на цикъл), епилепсия, депресия, сърдечносъдови проблеми, болест на Алцхаймер, ревматизъм. При нарушения в обмяната на веществата и за отслабване.
Има силно противовъзпалително, антиоксидантно, противопотно, ранозаздравяващо, възстановяващо и др действия.Ако всеки ден си миете лицето с отвара, ще се запазите дълго време млади и хубави с кожа нежна като на бебе.А ако миете косата, ще бъде буйна и жива.
Тук съм писала повече за нея и неговият разказ:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2017/06/30/preshlenesta-salviia-bilkata-na-stoletnicite.1554581

9. Род Салеп
Многогодишни тревисти растения с развити две подземни грудки. Цветовете събрани в съцветие клас или грозд. Устната на цвета обърната надолу, цветовете с шпора. Всички околоцветни листчета събрани във вид на шлем или 2 от тях разперени, а три събрани. С медицинска цел се събират грудките на някои видове салеп. Изваждат се само младите дъщерни грудки по време на цъфтежа или през април-юни месец след прецъфтяването. Извадените грудки внимателно се нанизват на конец и се потапят за около 2-3 минути във вряща вода и веднага това в студена, за да се избегне покълването им.Грудките се изсушават на сянка. Правилно изсушените грудки са яйцевидни, обли или приличат на ръкавица. Имат кафяв или матово жълт цвят, без миризма, но със слузест вкус. Прахът от салеп може да се закупи от някои специализирани магазинчета.
В този постинг ще покажа най-лечебните видове салеп, снимани от членове на групата, а най-разпространените видове в нашата флора са разгледани тук:
https://bgflora.net/families/orchidaceae/orchis/orchis.html

Поради богатото си съдържание на слузни вещества грудките на петнистият, обикновеният, мъжкият и шлемоносният салеп имат покривно, смекчаващо и противовъзпалително действие.
Използват се в народната медицина при остри и хронични заболявания на дихателната система (дразнеща кашлица, трахеит, остри и хронични бронхити), както и при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрити, ентероколити, язва на стомаха) с болки, диария.
Начин на употреба: Една чаена лъжичка от счуканата на ситно дрога се поставя в 250 – 300 см3 вряща вода и се оставя да ври 5 – 10 мин, след което се оставя малко да изстине и се прецежда. Запарката се пие гореща при заболявания на дихателната система и студена при болести на храносмилателната система. Приема се по 1 кафена чашка 3 – 4 пъти на ден.
Инф.Билките във всеки дом
Внимание: Обикновеният и пурпурният салеп са забранени, със заповед на министъра на околната среда и водите, за събиране с търговски и производствени цели, а шлемовидният салеп( Orchis militaris) даже е в Червената книга. Мъжкият салеп не е застрашен вид и се познава по червените петна по листата и розовите точки по цветните листчета. Тук може да го видите:
https://www.istockphoto.com/vector/orchis-mascula-the-early-purple-orchid-gm894570126-247307760

image

9.1 Салеп Петнист (Orchis maculata L)
Снимка: Вени Ангелова
Грудките са дълбоко три- или четириделни. Листата са продълговато обратно яйцевидни, тъпи, с тъмни петна. Прицветниците са малко по-къси или по-дълги от яйчника. Двете външни листчетна околоцветника са разперени. Шпората е цилиндрична, насочена надолу. Цъфти май – август.
http://www.bgflora.eu/Dactylorhiza_saccifera_Pryce%20Buckle%20EN.html


 image

9.2 Обикновен салеп (Orchis morio)
Снимка: Атанас Балакчиев
Многогодишно растение С две подземни грудки. Високо от 10 до 25 см. Всички околоцветни листчета, без устната, събрани шлемовидно в горната част на цвета. Устната на цвета е триделна, по-широка отколкото дълга, с къси широки дялове. Шпората на цвета завита нагоре. Цъфти април - юни. По време на цъфтеж едната грудка храни растението, поради което е набръчкана (майчина грудка), а от другата, която е сочна, се развива растението през следващата година (дъщерна грудка).Грудките имат омекчително и противовъзпалително действие дължащо се на голямото съдържание на слузни вещества. Използва се при възпаления на дихателните пътища, при стомашно-чревни заболявания и други.
https://bgflora.net/families/orchidaceae/orchis/orchis_morio/orchis_morio.html
Когато бях млада майка с малки деца редовно използвах обикновения салеп при бронхити със силни кашлици през нощта и само тази билка ги успокояваше и успяваха да заспят. Продаваха салеп във всички аптеки, сега това е отдавна забравено. Вероятно причината е, че обикновеният и повечето лечебни видове салеп са застрашени от изчезване.

   image

9.3Шлемоносен салеп (Orchis militaris)
Снимка: Нети Дамянова
Грудките му са цели, цилиндрични до елипсовидни. Листата са продълговато елипсовидни. Всички околцветни листчета са събрани в шлем, цветовете му са почти бели, а устната тъмночервена. Цъфти април-юни месец.
https://www.zaprirodata.com/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8/%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BF/#google_vignette

image

9.4 Пурпурен салеп (Orchis purpurea)
Снимка: Атанас Балакчиев
Пурпурният салеп е многогодишно тревисто растение. Височината на растението е 30-80 см. Околоцветните листчета на цветовете, без устната, са събрани в шлем. Шлемът кафявопурпурен. Устната бяла (бледорозова) с пурпурни точки образувани от четинки. Цъфти април-юни.Пурпурният салеп е декоративно и лечебно растение. Употребата му като лечебно растение е същото както на Обикновения салеп.
https://bgflora.net/families/orchidaceae/orchis/orchis_purpurea/orchis_purpurea.html


image

10. Самакитка жълта, вълче биле (Aconitum lamarckii)
Снимка: Жасмина Станчева
Многогодишни растения. Главният корен добре развит. Стъблото изправено или слабо възходящо, 60 - 140 см високо, кухо, ръбесто в основата, с редки власинки, към върха гъсто най-често кадифено влакнесто. Листата последователни, долните с дълги дръжки, горните приседнали, закръглени, широко или тясно дланевидно нарязани на 3 - 5 дяла; дяловете 10 - 20 мм широки, триделни, с къси, от долната страна по-гъсти власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, понякога в основата слабо разклонени. Околоцветникът бледожълт, с къса дръжка. Прицветниците нарязани или линейни, по-дълги от цветните дръжки, понякога много едри. Шлемът 15 мм висок и 10 мм широк, конично цилиндричен, покрит с редки къси власинки или гол; основната линия на шлема почти права. Нектарниците разположени високо в шлема, завити охлювидно, с дълги, в основата леко разширени дръжки. Мехунките 3—4, 10 мм дълги и 5 мм широки, свободни или слабо сраснали в основата, голи. Семената кафяви, четиристенни, с тъпи ъгли.
У нас виреят в планинските райони, при надморска височина от 1000 до 2500 метра три вида самакитка: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка).
Използват се основно грудките на билката, които се събират през есента. От всички негови части може да се извлича аконитин - кристализиращ, парлив и силно токсичен алкалоид.

Коренът му притежава следните свойства: аналгетично, болкоуспокояващо, антиревматично, потогонно, диуретично, дразнещо и седативно.
Всички части на растението са отровни, но повечето от отровните алкалоиди в него се съдържат в клубените му - 1,5%. Те също така служат като суровина за приготвяне на лекарства, които се използват при невралгия, мигрена, зъбобол, ревматизъм и други заболявания, като насочеността им е обезболяващ ефект, постигнат главно от самакитката в състава им. Аконитът се предлага като тинктура, мехлеми, хомеопатично лекарство и инжективна форма.
Поради отровността си, самакитката се използва рядко като лечебно растение. Действието и има границите на нисък терапевтичен индекс - малка разлика между терапевтична и токсична доза. Както вече бе споменато се включва в производството на хомеопатични лекарства. Полученото от растението хомеопатично лекарство притежава аналгетичен и седативен ефект и се използва по-специално при лечението на треска, възпаление, бронхит, невралгия.
Локалното приложение на самакитката води до изгаряне. Външно, под лекарски контрол, може да се прилага при ревматизъм, болезнени натъртвания, невралгия и т.н. Локално нанесена билката в комбинация с хлороформ или беладона, под формата на мехлем, е полезна при невралгия и ревматизъм. Готови фармацевтични препарати от нея се използват външно с цел намаляване болката при невралгия, лумбаго и ревматизъм.
Приета вътрешно под формата на тинктура, самакитката помага в ранните етапи на треска, слаби локални възпаления, ларингит, начален стадий на пневмония, невралгия, плеврит и аневризъм, остър тонзилит при деца. С успех е била използвана при сърдечна недостатъчност или за предотвратяване на същата, показват някои изследвания.
Внимание! Не използвайте билката без консултация с лекар и винаги под негово наблюдение.


Още за Самакитка, Омаяк (Aconitum napellus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BC-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%8F%D0%BA


image

11. Самакитка синя, аконит (Aconitum variegatum L.)
Снимка: Атанас Балакчиев
Многогодишни растения. Корените грудковидно задебелени. Стъблото изправено, 100 - 150 см високо, право или вълновидно извито, неразклонено или слабо към върха разклонено, голо или в областта по оста на съцветието и цветните дръжки с къси извити власинки. Листата последователни, на дръжки, или най-горните приседнали, дълбоко дланевидно нарязани; дяловете 3 - 7, с ромбични, по периферията нарязани, на върха заострени делчета. Съцветията връхни, сложни, гроздовидни. Цветовете 20 - 32 мм високи и 10 - 20 мм широки, с 10 - 30 мм дълги дръжки, в основата с прицветници. Околоцветникът син. шлемът 1,5 - 3 см висок, коничен или цилиндричен, прав или слабо наклонен напред, по-висок, отколкото широк, широко или тясно сводообразно извит, наклонен напред или изправен с повече или по-малко извито до право чело над човката, в основата повече или по-малко клиновидно стеснен. Основната линия на шлема повече или по-малко дъговидно или косо извита и източена или изведнаж стеснена в по-дълъг или по-къс нокът. Тичинките с овални прашници, разположени на дълги дръжки. Мехунките 3, до основата си свободни. Семената четиристенни, без крилат ръб, силно набръчкани.
http://www.bgflora.eu/Aconitum%20variegatum%20BUL.html
Своуствата и начинът на използване са идентични с тези на жълтата самакитка.


image

12.Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum)
Снимка: Oichi Oda
Самардалата принадлежи към семейство Лукови и е многогодишно, непретенциозно тревисто растение, което расте от луковици. Луковицата достига 2-3 см в диаметър и е покрита с тъмнокафяви люспи. Лесно разпознаваема е по специфичното си трискатово стебло, чиято височина е средно 70-100 см. През месеците май и юни стеблото се сдобива с красиво съцветие, съставено от 30-40 дребни зеленикави камбанки. Вкусът й е силен, нагарчащ и лют, особено, когато растението е в прясно състояние. Напомня повече на хрян, тъй като свежите и листа са значително по-люти от лука и чесъна.

Сред най- изявените и доказани здравословни ползи от това растение са способността му да сваля вредния холестерол ( особено ако не се смесва със сол ), да повишава апетита и да улеснява храносмилането. Самардала на чай помага още при стомашни болки и запек, успешно се използва при хронична кашлица и псориазис. Друго нейно свойство е да стимулира уринирането, като по този начин пречиства бъбреците и пикочния мехур. Само няколко капки от листата и са чудесен мехлем при различни кожни болести и трудно зарастващи рани.
http://www.hera.bg/s.php?n=3128

Споделени мнения на членове на групата:

1.Има малка подробност. Понеже си правя всяка година. Трябва да се смели със солта, тогава се суши и то само на широко място, на тъничко разстлана , задължително на сянка и проветриво място, защото аромата й остава навсякъде, а докато се мели-люти и текат сълзи по много! Едва когато след няколко разбърквания започне да позахъхва, спира да мирише и да люти. Като съвсем се изсуши пак се мели, за да стане ситна.

2.Не знаех, че трябва се мели със солта. Аз я меля с машинка за месо и после я смесвам със солта. Ама зор виждам докато се смели и наистина люти.Със солта и по-малко люти, и по-лесно върви, а в Новозагорския край слагат и десетина листа свеж лапад, за да запази по-дълго цвета си.

3.Получих доста запитвания как точно приготвям сол от самардала.Измивам я и оставям да изсъхне.Смилам я с робот и прибавям едновременно сол./преди слагах солта след като съм смляла,но тук в групата разбрах,че по-малко пари на очите ако се добавя сол при меленето/.Застилам тави с хартия и изсипвам смляната каша.Покривам с кърпа и суша на сянка.Дълго съхне,като периодично разбърквам.Не меря количеството самардала,на това което съм снимала сложих 1кг ситна сол.Ние я обичаме по фино смляна и след като изсъхне я смилам с машинка,но не е задължително.Дано съм била изчерпателна.

Още една интересна статия:
https://gotvach.bg/n8-29475-%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0

Блогърката Таня Иванова сподели в едно интервю с Галина Славеева следното: "Ще ви покажа и как си правя сама самардалата:

Това е подправката, без която не оставаме никога. Тя е спомен от баба ми, от детството и приготвянето й е цял ритуал за мен. Вече я има почти навсякъде, но искам да уточня, че често в нея има зелена боя за сладки или прекалено много лапад, което не е честно спрямо тези, които ще я ползват.

Самардалата е една лютива и миризлива трева-билка и от нея се прави зелената сол, която също се казва самардала. За мен тя е вълшебна. Вълшебното при нея е това, че като сол не люти и не мирише ужасно, но като трева и люти, и мирише. Ето как се прави.

Тревата се мие, отцежда, мели се със солта. Баба ми я чукаше в чукало, специално подготвено за самардалата. Докато се мели мирише много и постоянно ми текат сълзи, най-хубаво е да се мели навън. После се премелва, за да се смеси добре, слага се на сянка да съхне, като периодично се разбърква, докато съвсем се изсуши, мели се пак, пресява се и после спокойно може да си насолите домат или краставичка и да й се насладите!
“Насладите“ е точната дума! Тя е “сладка“ сол, защото е правена с любов."
Младите листа на самардалата се появяват през март, а цветовете - през април и май.Събират се младите, пресни стръкове обикновено през март - април.
Самардалата съдържа етерични масла, танини, флавоноиди, стероли.Улеснява храносмилането, повишава апетита, помага при болки в стомаха, кашлица, псориазис.Стимулира уринирането и много добре прочиства бъбреците и кръвта.
Самардалата може да се засее от семена, които се появяват на върха на цветоносното стъбло.Приличат на семената от лук и левурда и покарват през втората година.Прясна самардала, извадена с луковичките от гората може да се засее в градината.Засява се на постоянно място, шарена сянка, влажно, не ветровито, което не се оре.Самардалата дава пресни стръкове всяка година, които могат да се режат с ножичка или нож.“


image

13.Самобайка бръшлянова(Glehoma Hederacea L.)
Снимка: Стела Ташева

Представлява многогодишна тревиста билка, която принадлежи към семейство Устоцветни. Позната е още под наименованията бабичева трева, върболиче или бръшлянова самобайка. Ароматът на билката е подобен на ментата, но е по-силен.
Многогодишно растение почти голо или мъхесто, по-рядко с къси власинки. Цветоносните стъбла 15 - 50 (60) см високи, приповдигащи се или изправени; стерилните стъбла пълзящи, вкореняващи се във възлите. Листата 4 - 35 (-80) мм дълги и 6 - 40 (-80) мм широки, бъбрековидни, закръглено бъбрековидни до почти закръглени или широко яйцевидни до триъгълно яйцевидни със сърцевидна основа, тъпи, по края неравномерно тъпо назъбени; долните листа с 2 - 5 см дълги дръжки, средните и горните с по-къси дръжки, дълги почти колкото петурата; всички листа отгоре тъмнозелени, повече или по-малко лъскави, отдолу ясно зелени, понякога виолетово оцветени и с точковидни жлези. Прицветниците 1 - 1,5 мм дълги, четинести, по-къси от цветните дръжки. Цветовете в 2- до 5-цветни прешлени, разположени в пазвитена средните и горните стъблови листа. Чашката 5 - 6,5 мм дълга, тясно цилиндрична до тръбесто звънчевидна, двуустна с къси власинки или мъхеста, а понякога и с приседнали жълти жлези; зъбците триъгълни, на върха изведнъж шиловидно заострени, горните 3 - 4 пъти по-къси от тръбицата, понякога виолетово оцветени. Венчето (6) 15 - 25 мм дълго, 2 до 4 пъти по-дълго от чашката, бледовиолетово до синьовиолетово с червеникаво петно на долната устна, по-рядко бяло или розово, голо или с редки власинки; тръбицата в горната част разширена; горната устна плоска, дълбоко разцепена; долната устна по-дълга, 3-делна с по-голям от страничните, обратно яйцевиден 2-делен среден дял. Тичинките голи, скрити под горната устна. Стълбчето малко по-дълго от горната устна. Орехчетата елиптични, около 2 мм дълги, гладки, кафяви.


Използваемата част на растението е горната надземна, която се бере по време на цъфтежа. В нея се съдържат между 5 и 7.9% дъбилни вещества, глеухолин, глеохомин и разнообразни други горчиви вещества. В нея има още до 31 мг винена, аскорбинова, кафеена, оцетна, синапова, ферулова, р-тритерпенова и винена киселини, смоли, холин, до 0.55% етерично масло, каротини, сапонини. В самобайката са открити и някои свободни киселини – цистеин, серин и метионин.

Самобайката действа противовъзпалително, срещу диария, подпомага процесите на храносмилане и е добър диуретик. Самобайката има доказано полезно действие при заболявания на дихателните пътища от всякакъв характер – фарингит, ларингит, бронхиална астма, хронични бронхити. Билката се използва при нарушения в дейността на храносмилателния тракт, освен това действа като лек диуретик. Тези полезни ефекти на билката се обясняват със съдържащото се в нея етерично масло. През Средновековието билката е използвана при висока температура и е била особено популярна за лечение на хронична кашлица. През 16 век известният билкар Джон Джерард е описал билката като ценен лек при звънене и шум в ушите.
В Италия билката се прилага при лечение на ревматизъм и артрит. В китайската народна медицина също е много популярна. Там тя се използва за борба срещу червен вятър, циреи, краста, кашлица, нередовна менструация, жълтеница, дизентерия, скрофули.
Самобайката е от полза и при бъбречни заболявания, включително при камъни в бъбреците и пикочния мехур.Топлата лапа от билката се използва за трудно заздравяващи кожни рани, циреи и други подобни раздразнения. Отварата за компреси се приготвя от 2-3 чаени лъжички дрога и чаена чаша студена вода; оставя се да ври 15-20 минути.
Самобайката има много силна енергия и в миналото баячките са я използвали за оздравителни процедури. Къпали са болни деца във вода, в която са слагали стръкче самобайка и те оздравявали. За това разказва баба Спаска от трънското село Ерул. Нейната майка, баба Донка, често е спасявала болни деца по този начин и сама се е излекувала от рак. Баба Спаска също се е лекувала с него и успяла да се вдигне на крака след три операции от рак. Сетила се накрая за самобайчето, сложила си го в пазвата и повече не е боледувала. Препоръчва на младите жени да си носят стръкче от самобайка в сутиените за да бъдат обичани и желани от мъжете. На зрелите жени гарантира, че ако вярват в силата на самобайката болест няма да ги стигне.
Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2016/04/17/samobaika-sama-bae-za-zdrave.1445261

Самобайката не е капризно растение и изисква малко грижи. Насадила съм си я в двора, тя обича да превзема територии и от няколко коренчета вече имам цяла леха. Често я ползвам в пресно състояние за чай. През пролетта на 2020 г. с такъв чай излекувах съпруга си от някакво вирусно заболяване с температура и болки в ставите за един ден.


image

14. Самобайка влакнеста (Glechoma hirsuta)
Снимка: Мариана Георгиева
Многогодишно растение, гъсто покрито с дълги бели власинки. Цветоносните стъбла 30 - 60 (80) см високи, изправени или възходящи, излизащи от пълзящи, вкореняващи се във възлите стерилни стъбла. Листата (15-) 25 - 50 мм дълги и (15-) 25 - 60 мм широки; долните бъбрековидни с 2 - 3 см дълги дръжки; горните широко яйцевидно триъгълни с по-къси дръжки, в основата сърцевидни, всички по ръба тъпо назъбени или напилени, от двете страни прилегнало влакнести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени и с точковидни жлези. Прицветниците 2 - 4 мм дълги, линейни. Цветовете в 2- до 5-цветни прешлени, разположени в пазвите на средните и горните стъблови листа. Чашката 7 - 11 мм дълга, тясно цилиндрична, двуустна, влакнеста, често виолетово оцветена; зъбците на горната устна линейно ланцетни, шиловидно заострени, дълги почти колкото, тръбицата или до 2 пъти по-къси. Венчето 20 - 30 мм дълго, бледосиньо до синкаво виолетово с бели петна на долната устна, късо влакнесто; тръбицата 2 - 3 пъти по-дълга от чашката; горната устна 2- делна; долната устна с по-голям от страничните обратно сърцевиден среден дял. Орехчетата кафяви, 3 - 4 мм дълги, елиптични.
http://www.bgflora.eu/Glechoma%20hirsuta%20Waldst.%20et%20Kit.%20BUL.html

По-рано в официалната и народната медицина, освен бръшляновата самобайка, се е използувала по същия начин и влакнестата самобайка (урбаличе), при която зъбците на чашката са равни на тръбицата или са 2 пъти по-къси от нея, твърди Борис Китанов в своята читанка.
Аз лично не намирам голяма разлика между двата вида. Прави впечатление най-вече окосмяването по листа и цветове на влакнестата самобайка.Следват още три снимки на този подвид на Спас Узунов.
https://www.facebook.com/pg/spasuzunovwildflowers/photos/?tab=album&album_id=830419830388150


image

15.Сапуниче лечебно (Saponaria officinalis L) Сем. Caryophyllaceae — Карамфилови;
Снимка: Невена Босилкова
Сапуничето е многогодишно тревисто растение с право, голо или слабо влакнесто стъбло, което на височина стига до 1 м. Коренът е тънък, пълзящ и червеникав. Листата са срещуположни, разположени на кръст, заострени и целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са бледорозови или бели, събрани по 5—7 в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на най-горните листа. Имат петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки.

С лечебна цел може да се използва всяка една част на растението заради богатото съдържание на полезни съединения. В корените, например, се съдържат сапонини (около 5%), в надземната част - флавоновия глюкозид сапонарин, а в листата има около 1% витамин С.
Корен от сапуниче - той е масивен разклонен и червеникав, бере се през есента (септември - октомври) след узряване на семената. Изкопават се с права лопата или копач.
Стрък от сапуниче - През лятото по време на цъфтеж. С нож или сърп се отрязват връхните части на облистените цветоносни стъбла с дължина до 25 cm.
Основно действие: Отхрачващо, диуретично, слабително и потогонно. Бронхиалният секрет се разводнява и отхрачването се облекчава. В зависимост от концентрацията на сапонините в запарката може да се предизвика дразнене на лигавицата на фаринкса и стомаха. Парите на запарката дразнят лигавиците на очите и носа и предизвикват сълзотечение и кихане.
Установено е, че водните извлеци на сапуничето имат цитотоксично действие.Това означава, че съединения в него атакуват и елиминират клетки, причинители на дадена болест.
Приложение: В народната медицина сапуничето се използува най-вече при кашлици, бронхити и фарингити с жилави секрети; при простудни заболявания — като потогонно средство и още при: чернодробни, жлъчни и стомашни възпаления, ревматизъм, подагра, кожни обриви, запек, задух, шипове, и кожни обриви.

Начин на употреба:
Вътрешно - Една чаена лъжичка стрити корени се варят с 500 г вода в продължение на 5 мин. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Използва се и студен извлек - 30 г корен от сапуниче се поставят в чаша студена вода за 8 часа. Да се пие по 2—3 супени лъжици 3 пъти дневно при гъсти секреции в носа и гърлото. При ангина да се използува за гаргара.
Външно: при кожните заболявания,екземи от различен характер, включително псориазис. Сапонините повлияват добре на различни кожни раздразнения.
При псориазис се откъсва цвят от сапуниче и докато е още свеж се втрива на засегнатите места от псориазиса. Процедурата се повтаря няколко пъти на ден. Не бива да се използва сапун за измиване, тъй като той раздразва чувствителната кожа и не се отразява добре на псориазиса. Сапуничето действа омекотяващо за кожата, успокояващо и укрепващо.Постига се сравнително бърз ефект (след един или два дни) като люспенето на плаките се премахва от процеса на триене с цвета на сапуничето. Така пяната отделена от сапуничето се приема по-добре от кожата.

Навремето се опитах да лекувам свеки от астма и бях много щастлива, когато за първи път успях да намеря тази билка на едно доста отдалечено място от с. Макоцево, на брега на р.Макоцевска. Свеки се страхуваше и не бе постоянна в лечението. Много й се ядосах тогава, защото бях изгонила една змия за да набера сапуничето. Въпреки, че малко време пи отвара от стръковете на сапуничето, имаше ефект и за известно време намаляха пристъпите й. Тогава още не познавах много билки и като че ли ми нямаше доверие, че мога да я излекувам. След време опитахме с полската салвия и ефекта бе поразителен. За дълго забрави за помпичката си, но за съжаление забрави и за билките. След като се почувства по-добре, реши че е оздравяла и ги спря. Нужна е упоритост в лечението с билки.
Тък съм писала повече за него:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/08/27/lechebno-sapuniche-kojen-biodoktor.993065

Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2299602080103159&type=3

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас, вече сме над 36 800 човека: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538




Гласувай:
6



Предишен постинг

1. panazea - Честита Нова Година !
14.01 23:27
Бъди щастлива !
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Бъди щастлива ! Благодаря, да е ...
15.01 00:19
panazea написа:
Бъди щастлива !

Благодаря, да е хубава за теб и всички ни.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13669234
Постинги: 835
Коментари: 16422
Гласове: 40932
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31