Есента е в разгара си, редуват се топли и студени дни, което си е в реда на нещата. Повечето от членовете на нашата билкарска група са набрали много билки и сега ни показват снимките си от лятото. Други още препускат в горите през топлото време да наберат последните горски плодове, или берат нарове и райски ябълки в градините си. Листата на дърветата направиха красиви жълти килими по улици, дворове и градини. Човек се настройва някак носталгично, но само докато вечер не си пусне телевизора, където 23 кандидат- президентски двойки се надпреварват да ни обещават какво ли не. Така като ги гледам вече съжалявам, че и аз не съм се кандидатирала, за да допълня палитрата от професии, такова шоу правят, направо дигат адреналина...:))) Битката за парламента се очертава да е люта, но се надявам кандидатите за народни представители да са разбрали, че ако и този път не се състави правителство хората с камъни ще ги замерят, търпението ни се изчерпа.

Днес ще ви покажа втората част на албума с билките, започващи с буквата П, които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на предишният албум, тук за всяка билка има мое стихче, за да се запомнят по-лесно и да внасят ведрост и настроение.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.

Продължавам с видовете пелини, за които са установени лечебни свойства.Както и в предния постинг наблягам на описанието, защото установох, че пелините са трудно различими един от друг.




Аз морето си обичам
и по пясъците тичам,
трепя рак и паразити,
в хорските черва скрити.
Щом те ковит налети,
чай от мене направи
и от него си пийни!!
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
1.Пелин сладък,едногодишен (Artemisia annua)
Снимка: Невена Босилкова
Сладкият пелин ( Аrtemisia annua ) принадлежи към семейство Сложноцветни и е многогодишно растение, разпространено предимно Северна Америка, Централна Европа , Украина , Европейската част на Русия и Китай. Стъблото му е изправено с кафеникав или виолетовокафяв цвят . Самото растение е без косми и височина от 30 до 100 см, въпреки че при култивирани растения височината може да достигне до 200 см. Листата на сладкия пелин са с дължина 3 до 5 см. Растението е с характерен приятен аромат. Съдържанието на Artemisinin в сухите листа е между 0,5 и 1.5 %. При нови хибриди на Artemisia annua, разработени в Швейцария, той може да достигне до 2%. Цветовете на складкия пелин са зелено жълти. Семената са кафяви с диаметър само 0.6-0.8 мм. Сладкия пелин вирее най-добре на песъчливи почви.


За лечебни цели се използват стеблата на сладкия пелин ( Herba Artemisiae annuae ) както и младите листа ( Folia Artemisiae annuae ) . След брането трябва да се суши на сянка, в добре проветриви помещения. Билката сладък пелин съдържа масла, органични киселини, тритирпеноиди, стероиди, алкалоиди, флавоноиди, фенокарбонови киселини, кумарини, витамини В2, С и К.
Сладкия пелин е бил използван още в традиционната китайска медицина за намаляване на треска, възпаления, главоболие, кървене и за лечение на малария. В народната медицина се използва широко поради своето противопаразитно действие с изключително широк спектър.Последните десетиления активно се проучват противоракови свойства на сладкия пелин. Терпеноидите и флавоноидите, изолирани от билката проявяват цитотоксични ефекти в няколко човешки туморни клетъчни клетки. Повече вижте тук:
https://bilki.bg/page/2528/sladak-pelin-bilkata-tseritel.html

Доказано е също, че билката има антивирусни ефекти срещу SARS-CoV-1, вирусът, причинил епидемията от атипична пневмония през 2002-2003 г.
Сега изследователи от Колумбийския университет в Ню Йорк, Университета във Вашингтон и Политехническия институт в Уорчестър демонстрират, че горещият воден екстракт от листа на Artemisia annua има антивирусна активност срещу SARS-CoV-2.
Изследователите са тествали ефекта на екстракти от седем сорта Artemisia annua от четири континента върху SARS-CoV-2.
Всички екстракти показват активност срещу SARS-CoV-2, въпреки че една от пробите се съхранява от 2008 г. Подробности има в тази статия за лечение на ковит с воден извлек от сладък Пелин:
https://blitz.bg/lyubopitno/nauka-i-tekhnologii/us-ucheni-bilka-koyato-raste-obilno-v-blgariya-machka-k-19_news793032.html?fbclid=IwAR2cbv1tU9fga3sfYmI2Fs-7OFKCc1XJwR2xKBN58MWHhKadrNOqsNU-0XU&__cf_chl_jschl_tk__=pmd_ziUYHWSRCUpyOOvGLq_hqM1g.vjYTaLpi_OGr7T7wtU-1634055519-0-gqNtZGzNAxCjcnBszQhR

Моята приятелка си прави запарка от една чаена лъжичка от листата и цветовете на билката със 250 мл. вода, която престоява час и я прецежда. Така пие три пъти дневно и всеки път си прави нова запарка. Забележка: Стебата му не се ползват, вижте първи и четвърти клип, как ги отстраняват.
Този пелин може да се пие и профилактично за да бъдете здрави и свежи, което Ви желая от все сърце.
А ето и рецептата, публикувана от Тихомир Трайков:"1 чаена лъжичка листа и цвят сладък пелин се залива с 300 мл вряща вода. Оставя се да престои един час и се прецежда. От полученото се пие по 1 кафена чашка 2 пъти дневно – сутрин и вечер. В по тежките случаи се приема три пъти на ден, преди хранене. Трябва да ви кажа, че чаят от сладък пелин е изключително приятен по време на цъфтежа, не помня скоро да съм пил по приятен, може би само мащерката и ригана са по приятни."
Друг член на групата сподели следното " Слага се китка от сладък пелин, босилек и здравец във виното, преди да преври и става чудесно". Така сложени билките в края на ферментацията хем я стопира, хем виното после не се вкисва и има хубав аромат, коментираха запознати.
Тук съм писала повече за него:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2015/06/28/sladyk-pelin-preborva-raka.1372457




Аз съм също много морски,
повишавам апетита хорски,
често във вината плувам
и венците ви лекувам.
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
2.Пелин черноморски, понтийски (Artemisia pontica)
Снимка: Дарина Пейкова
Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото е до 80 см високо, в долната си част вдървесинено, гъсто облистено. Листата са двойно пересто разсечени, отдолу бяло окосмени, отгоре голи. Горните листа са приседнали. Кошничките са сравнително едри (до 9 мм в диаметър), топчести или яйцевидни. Обвивните листчета са голи. Цветчетата са жълти, голи, покрити с жлези. В средата на кошничката цветчетата са двуполови. Плодът е длъгнесто обратно овален, без хвърчилка или коронка. Цялото растение има специфична миризма и горчив вкус, но по-слабо горчив от обик¬новения пелин. Цъфти през юли — август.

Употреба на понтийския пелин като лековита билка: Като суровина за химикофармацевтичната промишленост за производство на препарата мараславин (с антифлогистично и фиброзиращо средство върху възпалените околозъбни тъкани — при напреднали стадии на парадонтоза). Намира приложение също като стомашно успокоително средство и за увеличаване на апетита, както и в ликьорената промишленост, особено за изработване на абсентови ликьори.https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/pontiyski-chernomorski-pelin.html




Листата ми са тъмно-зелени,
а цветовете кафяво-червени,
черен дроб и стомах лекувам,
край реките често станувам.
трепя всички паразити,
в хорските черва скрити.
Името ми напишете,

но добре си помислете!!
3.Пелин черен (Artemisia vulgaris)
Снимка: Невена Босилкова
Дивият пелин е многогодишно тревисто растение с характерна ароматична миризма и слабо горчив вкус, с многоглаво вертикално коренище, даващо начало на многобройни (до 15) стебла, в основата вдървенели. Стеблата са прави, до 1,5 м високи, разклонени, зелени или червеникави до тъмночервени. Листата са последователни, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу - гъсто бяловлакнести, двойно перести, дяловете са ланцетни или линейни, разредено остро назъбени. Цветните кошнички са малоцветни дребни от 3 до 5 мм дълги, изправени или разперени, многобройни, събрани на групи и формиращи сложна разперена метлица. Цветовете са тръбести, в основата са белезникави, нагоре кафеникавочервени. Дивият пелин цъфти юли до септември.

Разпространение: Дивият пелин расте из храсталаци и като бурен край селища, пътища, на необработвани места, край реките и др. Разпространен е из цялата страна, от низините докъм 1200 м надморска височина. Дивият пелин се среща из цяла Европа (без крайните северни и южни части).


Приложение: при гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, лош дъх в устата, анемия, безсъние, липса на апетит, чревни паразити, нередовна менструация, бронхиална астма. Добро средство против молци. Приготовление:1 чаена лъжица стръкове се заливат с 200 мл вряла вода след престояване в продължение на 2 часа се прецежда. Получената течност се пие по 100 мл преди обед и вечер.
Повече вижте тук: http://www.bioprogramme.net/bilki-i-smesi/stark/pelin-cheren-common-wormwood

Herba Artemisiae vulgaris ( лат. Herba Artemisiae vulgaris ) се използва като лечебна суровина - цветни листни върхове, събрани по време на цъфтежа и изсушени и корени, събрани през есента. Пелинът подобрява апетита и храносмилането, има тонизиращо, успокояващо, кръвотворно, зарастващо рани, жлъчегонно и леко слабително действие; подобрява функционирането на стомаха и помага при треска . Отварата от пелин се използва като клизми за стимулиране на черния дроб, а също и като противоглистно средство. Пелинът се използва при изтощение, безсъние, различни неврози, настинки, малария, грип и епилепсия. Смесено с трева мащерка пелина се използва за лечение на алкохолизъм; https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8B%D0%BD%D1%8C_%D0%BE%D0%B1%D1%8B%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F
Експериментални и клинични данни на див пелин
Заради горчивия си вкус дивият пелин, познат още като черен пелин, се използва широко като апетитовъзбуждащо и тонизиращо гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт средство, като в това отношение той е по-слабо ефективен от обикновения пелин, посочват след свои изследвания учените. Най-вероятно апетитовъзбуждащото действие на дивия пелин определя общоукрепващия му и тонизиращ ефект върху организма.

Установено е, че прясното етерично масло от див пелин притежава изразено антимикробно действие. В концентрация 1.10"3 то потиска развитието на Pseudomonas aeruginosa, Klebsiella pneumoniae, Staph, aureus. Етеричното масло от дивия пелин не притежава антимикотично действие спрямо Candida albicans, установяват учени. Според други изследователи алкохолният екстракт от листата на дивия пелин притежава бактерицидно действие спрямо Staphylococcus aureus, Shigella sonnei, Bacillus subtilis. Експериментално е доказано още едно действие на дивия пелин - наличието на кръвоспиращо действие на извлеци билката, което се изразява в намаление на времето на кървене.
https://bilki.bg/div-pelin-gorski-cheren-pelin.html?fbclid=IwAR1ns39tEE1lz-U3nzdAb3xPp1o81zq0YwXFF2YwxF1KIr_Kd7BuhXOF2BY



На бог Перун съм любимка,
има в мен тракийска жилка,
талисман от мен си направете
и успех, победа... постигнете,
никнат ли ти новички зъби,
от корена ми отвара направи.
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
4. Перуника синя, ирис (Iris germanica L.)
Снимка: Невена Босилкова
Представлява многогодишно тревисто растение от семействоПеруникови.

Съществува поверие, че перуниката носи щастие, успех и победа и когато човек е вземе в ръце, тя му носи сила и енергия. Хората вярвали, че коренът на перуниката изпълнява всякакви желания и помага на човек да постигне набелязаното, правили го по-целеустремен.За медицински цели се събират коренищата на 2-3 годишни растения, които се вадят през април (преди цъфтежа) или късно есента. Коренището е късо и расте хоризонтално, с много коренчета.
Действие: Отхрачващо, общоукрепващо, нервоуспокоително и болкоуспокояващо. Действа благоприятно върху възпалените лигавици на бронхите, трахеята, стомаха и червата. Успокоява спазмите при жлъчни кризи, дразни лигавицата на носа, премахва болката при никненето на зъби у деца. Установено е, че спиртно-водния екстракт от коренищата в концентрация 1:300 потиска развитието на туберкулозните бактерии. : http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/06/08/perunikata-krasivo-proletno-cvete-i-samodivska-bilka.761606

Коренищата на ириса се използват при катари на горните дихателни пътища като отхрачващо средство, при възпаления на стомашно-чревния тракт.Перуниката влиза в състава на гръдни чайове.
Начин на приложение на билката синя перуника:
Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се заливат с чаша вода и след 8 часа се прецеждат - доза за 1 ден.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/sinya-perunika.html


Споделено и изпробвано с/у косопад в групата: наситнени корени от перуника се слагат в съд със свинска мас на водна баня за половин час, прецежда се. Маже се скалпа вечер и се загръща плътно с найлон и кърпа. Прави се няколко дена, на някои спира косопада само с една процедура..



Петлите и орлите аз обичам,
често дупетата им обличам.
С мен лекуват миниера
и безсънието церя.
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
5.Петльови гащи, плътногрудеста лисичина, лесичина, орлови гащи (Corydalis solida (L.), Corydalis bulbosa s. cava) ;
Снимка: Атанас Балакчиев
Представлява многогодишно, тревисто растение, което се класифицира към семейство Макови (Papaveraceae).
Грудката на растението притежава следните свойства: спазмолитично;
халюциногенно; аналгетично; антисептично; спазмолитично; противокашлично;
противораково; кардиотоничното; халюциногенно; хипотонично; седативно, наркотично действие; повлиява мъчителното безсъние.
Коренът на билката традиционно се употребява за намаляване на болката и засилване на кръвообращението. Освен това, поради неговите седативни свойства, се включва в лечението на широк спектър от заболявания, нуждаещи се от седатив.

Намира приложение при киселини, високо кръвно налягане, чревни спазми, запек, лошо храносмилане, лека депресия, леки психични разстройства, емоционални разстройства, силно увреждане на нервите и тремор на крайниците. Билката се използва срещу болестта на Мениер, болестта на Паркинсон и други подобни неврологични разстройства.

Още за Лесичина, Орлови гащи, Петльови гащи (Corydalis bulbosa s. cava) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8



Аз съм горската принцеса,
по-красива съм от стюардеса,
с небесата аз танцувам
вашите души лекувам.
Името ми напишете,
но добре си помислете!!
6. Петров кръст (Lilium martagon L.)
Снимка: Жасмина Станчева

Многогодишно луковично тревисто растение с жълта луковица, покрита с месести люспи. Стъблото изправено, високо до 1 m. Листата елиптични, разположени по 5–10 в 1–3 прешлена. Съцветието рядък, връхен грозд. Цветовете едри, с прост венчевиден околоцветник с 6 розови или светлочервени, най-често обсипани с по-тъмни точици венчелистчета. Плодът едра шестстенна кутийка с дълги кафяви семена.Китанов

Традиционната медицина е използвала растението при лечение на рани, диуретично и при жълтеница.
http://bgkids.hallowedgaming.com/experts/petrov-krst-ili-sarankov-opisanie-polezni-svojstva.html

Медикаментите, получени от растението притежават аналгетични, хемостатични и седативни свойства. Растителен сок от него помага за лечение на рани.
За подготовката на лекарства от Лилиум martagon се използват, луковици, листа, цветя и корени. Запарка от растителните луковици се използва при зъбна болка, нервни сътресения, депресия. Сокът се използва за ускоряване на заздравяването на рани на стомашни язви и пречистване. Бульон от цветовете се препоръчва за заболявания на жлъчния мехур, бъбреците.Листата на растението се прилагат към изгореното за намаляване на възпалението. Алкохолна тинктура от стъбла, листа и цветове, се взимат за стимулация на яйчниците по време на сексуална възбуда, при нарушения на сърцето, замъглено зрение, загуба на чувствителност на ретината поради преумора на очите.

https://bg.zdorovguru.ru/narkotici-i-lekarstva/4641-petrov-krst.html




Кръвоизливите спирам,
край реките се намирам
с дивите менти танцувам.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
7.Пипериче водно (Persicaria hydropiper (L.), Opiz (Polygonum hydropiper L.);
Снимка: Венцислава Боянова
Описание. Едногодишно тревисто растение , което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните — почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Околоцветникът е прост с 4 (рядко 5) зелени дяла или бели ръбове и с кафеникави жлезисти точки (вместилища), забележими под лупа. Тичинките са 6–8. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли—август.
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида:

Използва се надземната част - стъблата с цветовете и плода. Берат се по време на цъфтежа на растението през месеците юли и август. Трябва да се внимава да не се обърка с други видове, приличащи на него. Пиперичето се различава по парливия си вкус и жлезисти точки по околоцветника.

Свойства на водното пипериче противовъзпалително; кръвоспиращо;
капиляроукрепващо; запичащо; болкоуспокояващо; спазмолитично;
откашлящо; диуретично; потогонно; стимулиращо; стимулиращо менструацията;
антиоксидантно.
В народната медицина билката се прилага с цел намаляне на теглото, при ниско кръвно налягане. Външно се използва под формата на лапи при лечението на рани, гангренозни участъци и хемороиди, хронични язви, за промивки при левкорея. При възпалено гърло с отвара от пиперичето може да се прави гаргара. Топла инфузия от него действа потогонно, като успешно се използва при настинка и белодробен застой. Под формата на компреси може да се прилага при ревматизъм, крампи, неврологични болки. За вътрешен прие при чревни оплаквания, може да се смесва с пшенични трици.

В Америка гореща отвара от билката е била използвана за лечение на холера. Капки сок от билката са били прилагани локално при болки в ушите, а коренът се е дъвчел при зъбобол. Пресен сок от растението много добре е повлиявал започваща жълтеница и задържане на течности (воднянка), в доза от 1 до 3 супени лъжици.
Още за Водно пипериче, Маясълче, Водна гъшеница, Див пипер, Пипериче, Лютивче, Папрек, Пиперика (Polygonum hydropiper, Persicaria hydropiper) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%8F%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80-%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Приложение:
При кървящи хемороиди и при обилни маточни, чревни и стомашни кръвоизливи; за регулиране на нередовна менструация, кръвоизливи на пикочните пътища, кръвохрачене, обилна и болезнена менструация;при камъни в бъбреците и жлъчката, понижено кръвно налягане, за отслабване.
При възпаление на бъбреците и пикочния мехур не трябва да се прилага.Българската народна медицина го препоръчва за лечение при: гастрит, язва, диария;кръвохрачене;При смущение в уринирането вследствие на увеличена простатна жлеза; За жабурене при пародонтоза и за гаргара при ангина;При лечение на гнойни рани- налага се пресното растение във вид на лапи върху раните.
Тук съм писала за водното пипериче и някои негови братовчеди: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/10/16/letni-bilki-vodno-piperiche-lek-pri-kryvoizlivi.417056




Еширихия и стафилококи трепя,
като лампа в главите ви ще светя,
от листата ми в салатката сложете
и бързо от проблемите се отървете.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
8. Пипериче дребно (Persicaria minor (Huds.) Opiz (Polygonum minus Huds.)
Снимка: Невена Босилкова

За него Канисков в своята читанка е написал следното: „Листата му са линейни или тясно ланцетни, често разширени при основата си. Липсват сивокафявите точки по околоцветника.“
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида:
Листата 6 и повече пъти по-дълги отколкото широки. Охреите по ръба с 2-2,5 мм дълги реснички или с реснички по-дълги от 5 мм. Листата 2,5 -8 см дълги 3-9 мм широки. Охреите по ръба с 2-3 мм дълги реснички. Тичинките 5 (8). Едногодишни растения с височина 10-50 см. Растат по влажни мочурливи места, край потоци в Дунавската равнина, Предбалкан ( източен, западен), Стара планина ( източна, средна, западна), Софийски район, Витошки район, Рила, Горнотракийската низина, Странджа до 1 200 м. н. в. Цъфти от юни до септември .

Учените са открили, че:
"Листата Persicaria minor (30% воден-етанолов екстракт и 100% водeн
екстракт) притежават висок потенциал естествено антибактериално средство, тъй като те инхибират растежа на Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Enterococcus faecalis... По този начин,използването на листа P.minor може да има предимство, ако се консумира обикновено като растителна диета в храненето или като естествено антибактериално средство за елиминиране на различни бактериални заболявания и инфекции."
http://japsonline.com/admin/php/uploads/1604_pdf.pdf?fbclid=IwAR2LdDqOEQls9StVWPQw2CR9gkJYaMbSL5gKgOLL-YRe0xwTsOJJm1XkO6k




В реки и езера си плувам,
но на земята си лудувам,
Коренът ми е лечебен,
той за дупе е потребен.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
9. Пипериче земноводно (Persicaria amphibia, Polygonum amphibium)
Снимка: Дарина Пейкова

То е способно да живее във вода и на сушата. Известни са две от неговите форми; водна и земна. Оттук и целенасоченият специфичен епитет - амфибия. Това трайно многогодишно растение с мощно разклонено коренище. Земната му форма е изправена с гъсто листни стебла, високи 15-50 см, гъсто окосмени. Листата на тази форма са къси. В плаваща му форма, стъблата са дълги, разклонени, а листата са дълги дръжки, голи, редуващи се, от удължено-елиптични до линейно-ланцетни. Цветовете са розови, бисексуални, редовни или, както ги наричат ​​учените, актиноморфни и са събрани в безплодни плътни цилиндрични съцветия. Цъфти през май и юни. Плодът е орехче.
Земноводното пипериче расте в езера, езера и брегове, обикновено в спокойна вода, както и в блата, мочурливи ливади и по калните брегове.За лечебни цели се използва корена и надземната част.
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида: Охреите без листовиден зелен дял в горната част .Тичинките по-дълги от околоцветника. Водно или сухоземно растение. Стъблото на водната форма гладко, голо, на сухоземната - набраздено, грапаво, +/- четинесто влакнесто. Многогодишно с височина от 0,20 до 1,2 м. По влажни места и в бавнотечащи, застояли води. Расте в ЦБ до 1 200 м. н. в. Цъфти от юни до септември.

Фармакологични свойства. Има силно стягащи, диуретични и хемостатични свойства.
Приготвяне. Отвара от коренища се препоръчва за лечение на нефролитиаза и хемороиди (в този случай тя действа едновременно като леко слабително). В по-малки дози, отвара се приема като средство за диафореза, фиксиране (стягащо), тонизиращо и стимулиращо сексуална активност. Ползвайте това лекарство за лечение на подагра.
Запарка и отвари от надземната част се използват като диуретик при уролитиаза, както и стомашно-чревни заболявания. В Далечния изток растението отдавна е известно на местното население, то е използвано като антидот за отравяне на опиум и неговите препарати. Прясно смачкана билка се нанася върху главата при главоболие (вероятно при повишаване на кръвното налягане). В Централна Азия настойка от коренища се взима вътрешно при подагра, ревматизъм, сифилис и уролитиаза.

Отвара от коренища: 1 чаена лъжичка фино нарязани коренища на 300 мл вряща вода. Сварете в продължение на 10 минути, киснете за 2 часа. Пийте 1/2 чаша три пъти на ден.
Запарка от листата: 2 супени лъжици сушени листа на 200 мл вряща вода. Настоявайте 1 час. Пийте 1/2 чаша 3-4 пъти на ден.

Противопоказания. Силно е противопоказано приложението на билката за жени по време на бременността, както и при свръхчувствителност, тромбофлебит (повишен риск от тромбоза), остра бъбречна болест и пикочния мехур в остър стадий.
http://medgrasses.ru/gorez_zemnovodny.html?fbclid=IwAR2cD-OzHMf6DLhk2TpTTD0t0DwsNtX44YcktbPx_2HHoMsBns-DIPjzBCE



Рани и очи лекувам,
без да се надувам.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
10. Пипериче източно (Persicaria orientalis)
Снимка: Елена Нанкова
Стъблото изправено, разклонено, до 1-2 м високо, мъхесто, рядко почти голо. Орхеята е с форма на купа, рядко цилиндрична, с черен ръб. Остриетата й са зелени, листни или сухи, сплетени. Листата са с къси дръжки, дълги 3-25 см и широки 1-15 см, овални, по-рядко закръглени или широколанцетни, заострени към краищата, заострени в горния край. Цветовете се събират в краищата на стеблата в единични или многобройни продълговати класчета, 8 см дълги и до 2 см в диаметър. Прицветниците са широки, космати, с върхове на ресничките по ръбовете. Цветовете са големи, яркочервени или розови. Околоцветникът е широко коронован. Плодове - лъскави, черни ядки, закръглени в основата, с дълбоко стеснени страни.
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида: Охреите в горната част с листовиден зелен дял, разперен в страни и ресничест по ръба. Едногодишни, височина от 1 до 2,5 м. Култивира се в ЦБ. Среща се до 1 200 м. н. в. Родина Източна и Югоизточна Азия. Цъфти от юли до септември.

Източното пипериче притежава много ценни лечебни свойства, а за лечебна цел трябва да се използват плодове, цветове, листа, корени и стъбла. Корените на растението съдържат танини, флавоноиди и стероиди. В надземната част има следните фенолкарбонови киселини: гали, кафе и хлорогенни; има и флавоноиди: а именно ориентан, орентозид и изо-одене. В цветятовете има алкалоиди и стероиди.
Трябва да се отбележи, че билката е доста добра като тонизиращо, както и за лечение на рани. Билката има доста широко приложение в китайската медицина: използва се като ефективен антисептик, който се използва в различни очни заболявания.
Ефективно и това средство: за подготовката му ще трябва да вземете една чаена лъжичка от натрошени сухи корени за една чаша вода. Получената смес трябва да се вари около 4 до 5 минути, след което се оставя да се запарва в продължение на един час и внимателно се прецежда. Като тоник тази отвара се взема по една трета от чашата три пъти дневно преди хранене. Трябва да се отбележи, че с по-силно отвара може да се измият раните, а също така да се използва локално и като тампони.
За да се измият очите при конюнктивит, се препоръчва следното лекарство: вземете една чаена лъжичка от цвета за около една чаша вряла вода. Тази смес се запарва за около тридесет до четиридесет минути, след което внимателно се филтрира.
https://rasred.ru/semena/product/view/1/274?fbclid=IwAR1iTWnCKnYWDDTIejT3zPqhQLXuRrx4PZOVi6w0N_rVXdSl3_LTzUKNmVE




Край реките си палувам,
но не мога да плувам.
Топлото лято сънувам,
Дезинтерия и подагра лекувам,
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
11.Пипериче лапатолистно ( Persicaria lapathifolia, Polygonum lapathifolium)
Снимкка: Елена Нанкова
Едногодишно растение ,0–60 см високо с разклонен корен. Стъблата изправени, възходящи или разпростряни, обикновено разклонени, често подути по възлите и покрити с червеникави петна. Листата са удължени, дълги 4-10 см, от линейно-ланцетни до яйцевидно-ланцетни или дори яйцевидни, често с тъмно полу-лунно петно ​​на върха, зелени или светлосиви, разположени върху стеблата последователно на къси дръжки. Цветовете са малки, бели, бяло-розови или червеникави, събрани в краищата на безлистни клони в класче (до 4 см дължина и 1.5 см дебелина), цилиндрични, прави или леко извити щипкови четки, леко стесни до върха. Околоцветник с плодове 2,5-3,2 mm дълги, често белезникаво-зеленикави или розови, дълбоки, почти до ѕ разчленени на 4-5 лопатки, с изключителни вени. Прицветниците, околоцветника, осевите съцветия често са осеяни с малки жълтеникави жлези (видими само при използване на лупа).

Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида: Тичинките по-къси от околоцветника. Съцветието тънък +/- плътен клас от припокриващи се цветове ..Околоцветниците, дръжките на цветовете, оста на съцветието и листата отдолу жлезисти. Охреите голи или с разпръснати власинки, по ръба с къси реснички. Едногодишни с височина от 0,20 до 1,80 м. Расте по влажни места, мочурливи и край реки в ЦБ до 1 000 м н в. Цъфти от Юни до Септември. Лечебно растение.


С цел лечение са използвани надземните части (стъбла, листа, цветове).

Надземни растителна част, под формата на водни и алкохолни тинктури се използва за хемороиди, хемороидно кървене, живеница (скрофулоза), като диуретично, хемостатично и за заздравяване на рани, при хипертония и порок на сърцето, като витаминозно средство.

Фармакологични изследвания показват, че течния екстракт (тинктура или отвара) има кръвоспиращо, укрепващо и диуретично свойства, има преходно хипотензивен ефект. Настойката има антибактериално действие срещу дизентерийния бацил на Флекснер.
http://wikirtishchevo.shoutwiki.com/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B%D0%B9?



Отвара с вино от мен направете
рани заздравете и гангрената спрете.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
12. Пипериче нежно или средно (Persicaria mitis (Schrank) Opiz (Polygonum mite Schrank),
Снимка: Дарина Пейкова
Канисков в своята читанка е написал за него следното: „по класчетата твърде много прилича на водното пипериче, но при него липсват кафеникавите точици на околоцветника, а охреата е покрита с грапави власинки.“
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида:
Околоцветниците до 3,5 мм дълги, без или само в основата с единични, дребни, точковидни жлези. Листата над 3,5 Х по-дълги отколкото широки . Листата 3,5 - 5 Х по-дълги отколкото широки. Охреите покрити с власинки, по ръба с 3-5 мм дълги реснички. Едногодишни растения с височина от 0,20 до 1 м. Растат по влажни, тревисти места, край извори и др. в ЦБ до 1 000 м. н. в. Цъфти юли - октомври .

"Тази билка се препоръчва предимно за външни цели: Жозеф Питон дьо Турнфор ни уверява (в мемоарите на Френската академия, 1703), че тя е един от най-добрите ранозаздравяващи и антисептични средства, които той познава, и че отвара от него във виното спира гангрена по изненадващ начин. В сегашната практика обаче не се използва."
https://books.google.bg/books?id=E-FZAAAAcAAJ&pg=PA177&lpg=PA177&dq=persicaria%20mitis%20herb&source=bl&ots=BFxAij_sYU&sig=VM1EODtLj_U6xu4EVjXeeuVQ9C8&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi6uYXbiIPdAhXopIsKHQ4GDMY4ChDoATACegQICBAB&fbclid=IwAR0ub2GtqtGUI9JxY1D6d4qV68T4wltkVSd_J0M6JUXtmapluhs7yZ-77Bc#v=onepage&q=persicaria%20mitis%20herb&f=false




Хемероидите много ме обичат,
щом при мен от болки тичат.
Много болести лекувам,
но хич не се надувам.
името ми бързо напишете,
много много не мислете.
13.Пипериче обикновено, прасковидно (Persicaria maculata)
Снимка: Невена Босилкова
Канисков обяснява в своята читанка, че неговите листа са с тъмни петна, понякога изчезващи при сушене. Класчетата са изправени, дебели, а цветчетата са розови, без точки (вместилища) на околоцветника. В свежо състояние не притежава парливо лютив вкус. В сушена дрога това е по-трудно.
Според определителят на Делипавлов се дава следния ключ за определяне на вида: Околоцветниците, дръжките на цвета, оста на съцветието и листата без жлезисти власинки. Охреите покрити с прилегнали власинки по ръба с дребни власинки. Едногодишни растения с височина от 0,20 до 2,5 м. Растат по влажни места край реки и потоци в ЦБ до 1 700 м. н. в. Цъфти от юни - октомври. Лечебно растение.


В съвременната руска медицинска практика Обикновеното пипериче се използва като кръвоспиращ агент при маточни и хемороидни кръвоизливи. Също така се използва като меко слабително средство за атопичен и спастичен запек, като стягащо и дезинфектиращо средство за вагинит. Обикновеното пипериче е част от смесите, използвани за лечение на кръвотечение от различни етиологии и стомашно-чревни заболявания. Също така растетението оказва влияние на хипофизната жлеза, поради което може да бъде използвано за нарушения на ендокринната система.

В руската народната медицина, билковата инфузия от Обикновеното пипериче се употребява при хемороиди, вътрешно и външно за седнали бани. Също така се използва външно като лапи за ревматизъм, които имат противовъзпалително и аналгетично действие, под формата на инфузия - за гаргара при ангина, възпаление на ларинкса и изплакване за лечение на гнойни рани. Билката се използва в гинекологията при кървене от матката, които се причиняват от хормонални разстройства или фиброматоза на матката. Също така, се използва за промивки при колит.Отвара от Обикновено пипериче е ефективно за диария, за укрепване на лигавицата на венците и под формата на бани при алергичен дерматит(включително екзема), псориазис, херпес.
Традиционната медицина на някои страни използва растението за лечение на тумори с различни етиологии, включително рак на стомаха. В прясна форма, надземните части се използват за горчиви мазилки за подагра, радикулит, главоболие (приложено върху ноктите), за заздравяване на рани.
Китайската медицина използва препарати от билката за почти всички заболявания на белите дробове, дебелото черво, парасановите синузи, кожата.
http://lektrava.ru/encyclopedia/gorets-pochechuynyy/?fbclid=IwAR08rA-DVJ0d1Wq4S6DgIlmEXLrEvfrv-jZl7pDs34ycvc4xEXKiC353woY




Аз съм класче дълго и невзрачно,
но коренчето ми е дълго и пълзящо.
Токсините от вас бързо изчиствам
и кръвта във вените ви избистрям.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
14. Пирей пълзящ (Agropyrum repens L.)
Снимка: Мариана Владимирова
Той е тревисто моногогодишно растение, принадлежащо към семейство Житни (Poaceae, Gramineae). Стъблото на растението е кухо, цилиндрично, гладко, членесто. На места има плътни, пръстеновидни удебеления, от които водят началото си листата му. Достига на височина от 40 см. до 1,5 метра. Има силно развито, шнуровидно, пълзящо коренище. Когато растението се приема като плевел (зависи къде вирее) е изключително трудно изкореняването му, заради растежа на корена.Листата са плоски, лентовидни, тесни, оцветени в зелено или сивозелено, с гладки голи или влакнести влагалища. Дълги са 15-40 см., широки 3-10 мм.
Използваема част на пирей: Части от растението, които се използват са коренищата му.

Действия на пирей: отхрачващо; противовъзпалително; диуретично;
слабително; успокояващо средство.
Приложение на пирей в народната медицина: подагра; безплодие; чернодробни заболявания;кашлица;ревматизъм;артрит; нарушено храносмилане; загуба на апетит; кожни заболявания;отоци; средство за изпотяване, прието под формата на чай; бъбречни заболявания;пясък в пикочния мехур; възпаление на пикочния мехур; асцит при чернодробна цироза; простатит; гастрит; воднянка; бронхит; жлъчни камъни; хроничен запек; хемороиди; напикаване; пневмонии; нарушена обмяна на веществата;рахит.

Начин на приготвяне и начин на прием на пирей:
2 супени лъжици от билката се варят 10 минути в половин литър вода. Отварата се приема 4 пъти на ден, преди ядене, по 1 винена чаша
студено извличане - 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 200 мл студена вода. Така престояват 12 часа. След прецеждане корените на ново се залива, но с чаша вряща вода. След 10 мин двата извлека се смесват. Полученият чай представлява дозата за един ден
2 супени лъжици от билката врат 2 минути в 500 грама вода. След изстиване се прецежда и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.
при пясък в бъбреците в продължение на 10 дни 3 пъти дневно се пие по една кафена чашка отвара от пирей.
бани: 150 грама коренища се загряват в 5 литра вода, добавя се студена вода във ваната и се разрежда до 37 ° C. Външно ,при някои кожни болести, рахит, хемороиди, са показани баните, като целият курс на лечение включва 10-15 такива.

В Русия и Индия, билката е популярно средство за лечение на рак. В Северна Америка тя се използва като диуретик, леко слабително и като пречистваща кръвта. Използва се и от западните, и от китайските лечители като билка за детоксикация, особено в комбинация с други билки като глухарче, за да се балансира нейното силно изчистващо действие.В средновековието, изсушените корени са били използвани като тамян. В Австрия са прилагани при треска, приети като чай или сироп, накиснати в студена вода или външно наложени. Изсушени и смлени са влагани в рецепти за направата на хляб.Когато кучетата имат стомашни проблеми и болки, търсят пирея и го дъвчат. Така облекчават болката и неразположението си. От тук идва и едно от имената на билката – „кучешка трева”.
Още за Пирей (Agropyrum repens) | Ботаника от Framar.bg:
https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%B9




Високо в планините си раста,
всред хвойна и борова гора,
имам белички дълги бухалки,
с тях лекувам големи и малки.
Цироза и задух не са ми проблем,
направете запарка само от мен.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
15.Плавун бухалковиден (Lycopodium clavatum);
Снимка: Полина Петкова
Многогодишно вечно зелено тревисто спорово растение. Стеблата пълзящи, до 1 м дълги, гъсто обли стени, с възходящи разклонения. Листата плоски линейни с дълги бели влакновидни връхчета, спирално разположени. Спороносните класчета 2 — 4 см дълги, единични по върховете на клонките. Спорангиите бъбрековидни, в пазвите на яйцевидни удължено островърхи напилени листа. Спорите светложълти, узряват юли — август. Плавун е мъховидно, винаги зелено растение, което се разстила по горската земя в един до два метра дълги ластири с фини, тънки коренчета. От ластирите израстват от седем до десет сантиметра, дълги, много меки на пипане, разклонени стъбълца. Четиригодишното растение развива през лятото жълтеникави кочани, в които съдържа цветен прашец, наричан още брашно.Той расте само по северните страни на високостъблените гори и горски окрайнини на височина над 600 метра. При непосредствено влияние на слънцето плавунът губи своята жизнеспособност.
Нарича се още вълчи крак, плаун. Принадлежи към семейство Плавунови (Lycopodiaceae). Плавунът е съдържащо радий лечебно растение. Радият представлява метал с радиоактивни свойства. Съществуват два вида плавун -бухалковиден и иглолистен.

Използваема част на плавун:надземната част, цветен прашец (плавуново брашно) и спори.
Свойства и приложение: като средство против подсичане; при наранявания на кожата; като средство за предпазване на лекарства от влага; обезболяващо; противовъзпалително; противоревматично; антиоксидантно; спазмолитично; газогонно; деконгестантно;омекотяващо; диуретично; тонично.
Показания за приложение на плавун: метеоризъм; диспепсия; язва на дванадесетопръстника;хроничен ринит; уролитиаза; смущения в потентността; анорексия при деца; ацетонна криза при деца; преждевременно стареене; хронична уртикария; себорея; екзема при кърмачета; подагра;артрит; хемороиди; хроничен запек; рак, цироза, възпаления на черния дроб; втвърдяване и болки на тестикулите; бъбречни кризи; главоболие; алкохолизъм;ревматични болки; атония; недохранване, измършавяване; сутрешна слабост; лоша циркулация на кръвта.
Още за Плавун (Lycopodium clavatum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%83%D0%BD

Мария Требен препоръчва следното: На болни от подагра и ревматизъм, даже когато вече са се появили промени в ставните форми, при хроничен запек и хемороиди, се препоръчва най-горещо чай от плавун. Тези обаче, които страдат от разстройство, трябва много предпазливо да използуват чая, тъй като иначе могат да се появят спазми в червата. Плавунът не се вари, а само се попарва с вряла вода. Чаят намира приложение и при всички заболявания на пикочните и полови органи, при болки и втвърдявания на тестикулите, при пясък в бъбреците и бъбречни колики. Плавунът е незаменим при възпаления на черния дроб, при болестотворни вегетации на съединителната тъкан на черния дроб даже те вече да имат злокачествен характер. Той много помага на лекуващите се да възвърнат бързо цялата си сила.
http://atanas.mipa-bg.com/herbs/plavun.html

Начин на приложение: По 1 чаена лъжичка ситно нарязани клонки се запарват с 2 чаши вряща вода и след прецеждане се изпива в продължение на един ден.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/buhalkoviden-plavun.html




Имам славен братовчвд.
Като него съм и напет,
а на пипане съм мек
ставам и за чай и лек.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.

16.Планински миризлив бурен, маясилче (Sideritis montana L.), Род Миризлив бурен:
Снимка: Мехмед Местан
Рaстение с изпрaвено или приповдигaщо се, просто или слaбо рaзклонено стъбло, високо 20-40 см. Листaтa срещуположни, продълговaто лaнцетни, долните с късa дръжкa, горните приседнaли, целокрaйни или с по няколко зъбецa нa върхa. Цветовете дребни, нa късa дръжкa, събрaни в рaздaлечени прешлени, с прицветници, които не се рaзличaвaт или слaбо се рaзличaвaт от стъблените листa. Чaшкaтa дългa 6-8 мм, тръбесто-звънчевиднa, прaвилнa, с 10 жилки и 5 зъбецa, зaвършвaщи с късо бодилче. Венчето двуустно, по-късо от чaшкaтa, светложълто, кaто след пре-цъфтявaне стaвa кaфяво. Тичинките 4, скрити във венечнaтa тръбицa (тaбло 23, фиг. 1). По сухи кaменливи местa и орници в цялaтa стрaнa докъм 1300 м н. в. Цъфти мaй - септември. Употребявa се в нaроднaтa медицинa.-Китанов.
Към рода се отнася и Пиринския (Мурсалски) чай (Sideritis scardica).
Ароматно лечебно растение от сухите каменисти и тревисти местообитания.

Подвидът S. montana ssp. montana с кафеникави венчета и жълта долна устна е разпространено в цяла България, а S. montana ssp. remota - с изцяло жълто венче - само в Славявнка и Пирин. Близък родственик на мурсалксия и странджанския чай. Познато и под името планински чай, а в английският - желязна трева. Името произлиза от гръцката дума за желязо (направен от желязо) и още в миналото е използван за лечение на рани, причинени от железни оръжия - стрели, копия, мечове. Според някои автори името поризлиза от формата на чашелистчето, приличаща на връх на копие.
https://www.facebook.com/pg/spasuzunovwildflowers/photos/?tab=album&album_id=966770133419785

Представям на вашето внимание кратко резюме от една научна публикация за изследване на неговите свойства:
Антимикробната, антиоксидантната активност, съдържанието на общ фенол и флавоноиди в метанолови, ацетонови и етил-ацетатни екстракти от Sideritis montana от района на Стара планина. в Източна Сърбия бяха оценени. Общото съдържание на фенол се определя с реактива на Folin-Ciocalteu и техните количества варират от 49,05 до 97,85 mg GA g -1. Количеството флавоноиди в растителните екстракти е в диапазона от 106,62 до 206,43 mg Ru g -1. Антиоксидантната активност се определя in vitro с помощта на DPPH реагент и се изразява като IC50 стойности, които варират от 527,96 до 31,37 µg ml -1. Метаноловият екстракт съдържа най-голямо количество феноли (97.85 mg GA g -1) и показва силна антиоксидантна активност (IC50 = 31.37 µg ml -1). In vitro антимикробната активност се изследва чрез метод на микроразреждане. Определени са минимална инхибиторна концентрация (MIC) и минимална микробицидна концентрация (MMC). Тестването е проведено срещу 23 микроорганизма, включително петнадесет щама бактерии (стандартни и клинични щамове), пет вида гъбички и три вида дрожди. Всички статистически анализи бяха извършени с помощта на пакет SPSS. Статистическият анализ показа, че няма значими разлики в активността на различните екстракти. Тестваните екстракти показват значителна антибактериална активност срещу G+ бактерии и слаба до умерена активност срещу други микроорганизми.
https://www.researchgate.net/publication/225092622_Antioxidative_and_antimicrobial_properties_of_different_extracts_from_Sideritis_montana_L



Приличат си донякъде с неговия братовчед вълнестият миризлив бурен, който е доста мъхест, долната му устна е изцяло черна и не се използва за лечение, защитен вид е в Червената книга. Ето го тук как изглежда, снимка: Влюбен Домозетски. 
И още:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Sidlanat.html
https://botany.cz/cs/sideritis-lanata/




Пролет много съм красив,
но съм много буен и катерлив,
често вися по градински огради,
и пълзя по дървета и сгради.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
17.Повет обикновен (Clematis vitalba)
Снимка: Теменужка Александрова
Той е многогодишен храст с височина на стъблото до 20 метра, което може да се увива по огради и дървета. Класифицира се към семейство Лютикови (Ranunculaceae).
Расте както хоризонтално, така и вертикално. Разполага със силна коренова система. Залавя се за околните предмети и конструкции посредством листните си дръжки, които имат способността да се увиват около тях. Живее до 24 години, като старите стъбла с напредване на възрастта му се вдървесяват.

Употребяват се листата на повета, които се берат по време на цъфтеж. По-рядко приложение намират и цветовете, вътрешната кора на стъблата и корените на билката.
Свойства на повет: бактерицидно и фунгицидно; антимикробно; диуретично; потогонно; локален анестетичен ефект (болкоуспокояващо); противовъзпалително.
Външно може да се прилага при появата на разязвяване на тъканите резултат от разширени вени, при краста, циреи, пиодермии и гнойни рани, като бани. Вътрешно, билката е полезна за прием при мигрена и язвена болест. Полученото от нея хомеопатично лекарство се използва за лечение на ревматизъм и кожни обриви.
Още за Повет обикновен (Clematis vitalba) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD

Народната ни медицина е използвала повета за вътрешно приложение срещу сърдечни отоци, костни тумори, възпаление на очите, някои венерически заболявания, треска мигрена и язвена болест. В днешно време обаче едва ли ще посъветват някого да се възползва от такава възможност, тъй като в свежо състояние билката е отровна.
Пресни части от нея, поети през устата, могат да предизвикат отравяне, което се проявява с общо неразположение, повръщане и диария. При изсушаване отровността є се губи. Поради възможните токсични усложнения обаче съветват поветът да се използва само за външна употреба.
Външно се прилага за бани при краста и за налагане при циреи. Същото действие има и коренът на билката.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/10/09/silata-na-poveta.1190203




Кашлиците трудни лекувам,
само за лек аз си струвам,
с мен отвара направете,
дълго...дълго ме варете,
тъй вредите ми ще спрете.
Името ми бързо напишете,
много много не мислете.
18.Подбел (Tussilago farfara);
Снимка: Елена Нанкова
Многогодишно тревисто растение с дълго коренище. Цъфти напролет, като образува цветоносни стъбла, покрити с люспести червеникави листа. Цветоносното стъбло е високо 10-25 cm и завършва с единична жълта кошничка. Кошничката е съставена от вътрешни тръбести и периферни езичести цветове. Обвивката на кошничката е от линейно-ланцетни листчета. Плодовете са с бяла пухеста хвърчилка. След цъфтежа цветоносните стъбла увяхват и едва тогава от коренището се развиват същинските листа. Те са сърцевидни, с диаметър до 30 cm, по ръба са назъбени, отдолу покрити с беловълнести власинки, отгоре голи, тъмнозелени, с дръжка дълга до 10 cm. Цъфти през месеците март - май.

Използвани лечебни части: Надземни части
Растението също така съдържа фитохимикал, известен като тусилагон (tussilagone), мощен сърдечносъдов и дихателен стимулант.
Използвани лечебни средства
(а) Цветове
• отвара при всякакви видове кашлици, включително и тези с храчки
• тинктура при хронична и продължителна кашлица (съчетава се добре с мащерка и оман)
• сироп за кашлица, когато е нужно повече овлажняване, както е при сухи и упорити кашлици, не повлияващи се от настойките
(б) Листа
• отвара при кашлица и храчки, и за локално облекчаване на сърбеж
•тинктура при хронични или упорити кашлици
• лапа се прилага върху язви, рани и други бавно зарастващи рани, както и ревматизъм
• компреси за лечение на отоци
Традиционна употреба
Листата са много богати на минерали, особено цинк, който е известен с лечебните си качества.
Също така, те са богати на танини, чиито стягащи свойства съдействат за бързото излекуване на тъканите.
Листата могат да се прилагат в прясно състояние върху рани по кожата и хронични рани.
Листата, сушени или пресни, се използват за лечение на простуда, кашлица, бронхит, астма, магарешка кашлица, туберкулоза, грип, проблеми със синусите и възпалено гърло.
Цветовете имат отхрачващи и спазмолитични качества и са идеални за широк спектър от състояния на белия дроб, включително бронхит, астма и упорита, дразнеща кашлица.
Растителните слузни вещества в билката имат успокояващ ефект върху бронхите и предпазват нежните лигавици от бъдещо раздразнение.
В китайската медицина се използват само цветовете (Куан Донг Хуа) и по-конкретно за кашлица с обилно количество слуз, и за подпомагане правилното движение на белодробната енергия(чи).

Тъй като билката съдържа известни количества пиролизидин алкалоиди, което може да причини увреждане на черния дроб, желателно е да се използва вътрешно само под професионално наблюдение. Вземете под внимание и факта, който шведските учени са установили, че тези алкалоиди се разрушават, когато се направи отвара.
https://nanocom-bg.com/podbel-coltsfoot/

Подбелът съдържа вещества, които могат да отровят организма или да увредят черния дроб и да го докарат до цироза.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/15736


Повече за използването на тези билки може да научите и в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2213654492031252&type=3


Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538
В групата наблягаме на разпознаването на билките, растящи в природата и направа на лечебни продукти от тях в домашни условия. Понякога споделяме опит в лечението с тях на свои болежки и такива на близките ни, но като цяло не се занимаваме с лечение по симптоматика, както се случва с други билкарски групи,защото не сме лечители с практика.

село Църклевци - махала Маринко.

село Шума - махали Вакарел, Рекище, Крайще и Стърнище.

Там ли си береш билките?